Вяра, надежда и спасение

[Елтимир]

Тази статия също бе изтрита от евреите. Питам евреите: какво престъпно намерихте в нея, поклонници на Сатаната, на Демона Йехова проклет? Щом триете такива текстове, то вие, подли юдейски същества какво проповядвате и в какво вярвате? В безверието, в безнадеждността и в обречеността? Поне аз така го разбирам. И след такова поведение как бих могъл да изпитвам и капчица уважение и доверие към вас?

08 март 2013 година

Една от основните задачи на нашите врагове е да ни лишат от надежда. Да ни отнемат вярата. Да ни накарат да повярваме, че те са всесилни, че владеят и ръководят всичко, и че всяка битка срещу тях предварително е обречена на неуспех. Хвърлят огромни средства, за да ни внушават, че нашият живот е под техен пълен контрол и е безсмислено дори да се опитваме да променим каквото и да било. А в същото време се страхуват, че в един прекрасен момент ние можем да прогледнем и да видим, че нещата изобщо не стоят така.

Ще ме извините, ако някъде цитатите не са съвсем точни. Цитирам по памет, а в случая смисълът е важен, не точността на една или друга дума.

Някога Васил Левски казваше „Наредиха ми да давам вяра на хората.” Не комитетите, не въоръжаването на българите, а именно Вярата е стояла на първо място за Левски. Няма ли Вяра, всичко се обезсмисля, има ли Вяра, и най-трудната ситуация може да бъде преодоляна.

Извън останалите си книги, академик Божидар Палюшев е съавтор на книгата „Световната конспирация – 2”, която написаха съвместно с Никола Николов. Веднъж разговаряхме с него над обвиненията, че тези книги били издадени не само с масонско разрешение, но и били масонска поръчка.

- Ти как мислиш – попита Божидар.

- Като ви познавам и двамата, чак за поръчка не вярвам. Но че масоните не са ви попречили да ги издадете си е факт.

- А защо според теб са ни позволили да ги издадем

- Защото внушават чувство за безнадеждност, Божидаре. Те именно това чувство искат да внушат на всички ни.

- Ти как мислиш, положението наистина ли е безнадеждно?

- Не е. Ако беше безнадеждно, такива книги нямаше изобщо да излязат. Нямаше да има нужда от тях.

Божидар само ми стисна ръката.

А сега един диалог от филма „Приказка без край”, създаден по романа на Михаел Енде. Копирам направо субтитрите

„- Аз съм Гморк. А ти който и да си... имаш честта да бъдеш последната ми жертва.

- Няма да умра лесно. Аз съм войн. Смел войн.

- Тогава победи Нищото.

- Не мога. Не мога да прескоча границите на Фантазия. Какво е толкова забавно

- Фантазия няма граници.

- Не е вярно. Лъжеш.

- Глупаво момче. Не знаеш ли нищо за Фантазия Това е света на човешките фантазии. Всяка част... всяко същество... е част от мечтите на човечеството. Затова... тя няма граници.

- Защо тогава Фантазия умира

- Защото хората започнаха да губят надеждите си... и да забравят мечтите си. Затова Нищото се разраства бързо.

- Какво е Нищото

- Това е пустота, която е изпразнена. Като отчаяние... което руши света.

- Но аз опитах да го спася. И защо

- Защото хората без надежди... е лесно да бъдат контролирани. И кой има този контрол... и сила.

- Кой си всъщност

- Аз съм служител... на силата зад Нищото.”

Докато водим борба, докато се съпротивляваме, докато демонстрираме непримиримост и недоверие към Злото, надежда има. Контролът не е и няма да бъде всеобхватен, докато на този свят съществуват такива като нас. А ние ще ставаме все повече, хората почнаха да проглеждат. Тези дни ми писа Янко Янков. Ще цитирам само част от писмото му, останалата част е лична и засяга само нас двамата. Тук разискваме нуждата от борба срещу Злото и ефикасността на една или друга форма на борба

„Така е - борбата ни е обща и не е заради нас, а е заради децата ни и бъдещите поколения. Е, и заради децата на другите, макар и (дори и) те (не винаги) да не го заслужават!... ще използвам СЛОВОТО, другото ОРЪЖИЕ го владеят те… тероризмът е негодно средство за борба.”

Вярвам, че казаното дотук е достатъчно, за да разберете причините за всички гадости, клевети и заплахи срещу мен. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не пушките и бомбите, а именно Словото е най-ефикасното оръжие за борба срещу пустотата. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не мога и няма да се откажа. Защо не може и няма да се откажат нито Янко, нито Григор Симов. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете, че макар едва преживяващи, макар постоянно преследвани и тероризирани, ние продължаваме да стряскаме сънищата на нашите врагове дори с едното си съществуване. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо даже мъртвият Илия Минев продължи да стряска сънищата на злодеите и те решиха да опожарят дома му. Да, те това умеят да правят.

Те могат да опожаряват домовете ни. Те могат и да ни убият. Но как ще опожарят спомена за нас, как ще убият вярата, която давахме в продължение на десетилетия и продължаваме да даваме Те могат да убиват, да взривяват, да палят. но как ще угасят огъня, който ние успяхме да запалим в душите и сърцата на хората Сега трябва да ви е ясно защо ни мразят. И защо приемат като свое лично нещастие дори най-нищожния, най-незначителния наш личен успех.

Те, служителите на силата, стояща зад Нищото искат да ни отнемат Вярата, да ни лишат от надежда и да ни отнемат всяка възможност за спасение. От нас, единствено и само от нас зависи дали те ще успеят или ще успеем ние.

17 декември 2011 година

Иде време Спящият да се събуди, Златният телец да умре и този свят отново да стане човешки. Важно е ние да не се поддаваме на безнадеждността, която те искат да вселят в нас.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Елтимир]

Една от основните задачи на нашите врагове е да ни лишат от надежда. Да ни отнемат вярата. Да ни накарат да повярваме, че те са всесилни, че владеят и ръководят всичко, и че всяка битка срещу тях предварително е обречена на неуспех. Хвърлят огромни средства, за да ни внушават, че нашият живот е под техен пълен контрол и е безсмислено дори да се опитваме да променим каквото и да било. А в същото време се страхуват, че в един прекрасен момент ние можем да прогледнем и да видим, че нещата изобщо не стоят така.

Ще ме извините, ако някъде цитатите не са съвсем точни. Цитирам по памет, а в случая смисълът е важен, не точността на една или друга дума.

Някога Васил Левски казваше: „Наредиха ми да давам вяра на хората.” Не комитетите, не въоръжаването на българите, а именно Вярата е стояла на първо място за Левски. Няма ли Вяра, всичко се обезсмисля, има ли Вяра, и най-трудната ситуация може да бъде преодоляна.

Извън останалите си книги, академик Божидар Палюшев е съавтор на книгата „Световната конспирация – 2”, която написаха съвместно с Никола Николов. Веднъж разговаряхме с него над обвиненията, че тези книги били издадени не само с масонско разрешение, но и били масонска поръчка.

- Ти как мислиш? – попита Божидар.

- Като ви познавам и двамата, чак за поръчка не вярвам. Но че масоните не са ви попречили да ги издадете си е факт.

- А защо според теб са ни позволили да ги издадем?

- Защото внушават чувство за безнадеждност, Божидаре. Те именно това чувство искат да внушат на всички ни.

- Ти как мислиш, положението наистина ли е безнадеждно?

- Не е. Ако беше безнадеждно, такива книги нямаше изобщо да излязат. Нямаше да има нужда от тях.

Божидар само ми стисна ръката.

А сега един диалог от филма „Приказка без край”, създаден по романа на Михаел Енде. Копирам направо субтитрите:

„- Аз съм Гморк. А ти който и да си... имаш честта да бъдеш последната ми жертва.

- Няма да умра лесно. Аз съм войн. Смел войн.

- Тогава победи Нищото.

- Не мога. Не мога да прескоча границите на Фантазия. Какво е толкова забавно?

- Фантазия няма граници.

- Не е вярно. Лъжеш.

- Глупаво момче. Не знаеш ли нищо за Фантазия? Това е света на човешките фантазии. Всяка част... всяко същество... е част от мечтите на човечеството. Затова... тя няма граници.

- Защо тогава Фантазия умира?

- Защото хората започнаха да губят надеждите си... и да забравят мечтите си. Затова Нищото се разраства бързо.

- Какво е Нищото?

- Това е пустота, която е изпразнена. Като отчаяние... което руши света.

- Но аз опитах да го спася. И защо?

- Защото хората без надежди... е лесно да бъдат контролирани. И кой има този контрол... и сила.

- Кой си всъщност?

- Аз съм служител... на силата зад Нищото.”

Докато водим борба, докато се съпротивляваме, докато демонстрираме непримиримост и недоверие към Злото, надежда има. Контролът не е и няма да бъде всеобхватен, докато на този свят съществуват такива като нас. А ние ще ставаме все повече, хората почнаха да проглеждат. Тези дни ми писа Янко Янков. Ще цитирам само част от писмото му, останалата част е лична и засяга само нас двамата. Тук разискваме нуждата от борба срещу Злото и ефикасността на една или друга форма на борба:

„Така е - борбата ни е обща и не е заради нас, а е заради децата ни и бъдещите поколения. Е, и заради децата на другите, макар и (дори и) те (не винаги) да не го заслужават!... ще използвам СЛОВОТО, другото ОРЪЖИЕ го владеят те… тероризмът е негодно средство за борба.”

Вярвам, че казаното дотук е достатъчно, за да разберете причините за всички гадости, клевети и заплахи срещу мен. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не пушките и бомбите, а именно Словото е най-ефикасното оръжие за борба срещу пустотата. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не мога и няма да се откажа. Защо не може и няма да се откажат нито Янко, нито Григор Симов. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете, че макар едва преживяващи, макар постоянно преследвани и тероризирани, ние продължаваме да стряскаме сънищата на нашите врагове дори с едното си съществуване. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо даже мъртвият Илия Минев продължи да стряска сънищата на злодеите и те решиха да опожарят дома му. Да, те това умеят да правят.

Те могат да опожаряват домовете ни. Те могат и да ни убият. Но как ще опожарят спомена за нас, как ще убият вярата, която давахме в продължение на десетилетия и продължаваме да даваме? Те могат да убиват, да взривяват, да палят. но как ще угасят огъня, който ние успяхме да запалим в душите и сърцата на хората? Сега трябва да ви е ясно защо ни мразят. И защо приемат като свое лично нещастие дори най-нищожния, най-незначителния наш личен успех.

Те, служителите на силата, стояща зад Нищото искат да ни отнемат Вярата, да ни лишат от надежда и да ни отнемат всяка възможност за спасение. От нас, единствено и само от нас зависи дали те ще успеят или ще успеем ние.
11 май 2011 година