Петроглифите при Белоградчик

А, значи не съмъ само азъ, така да се чувствамъ въ града. Понякога е като на Животъ и Смърть. Нито те дератъ, нито те палятъ на клада, но трбва да издържишъ, и да не се огънишъ да не се поддадешъ на нищото да те завлече въ безразличието.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2068402




Прототипи на шевиците, които се използват и до днес в народните носии, са открити върху култови и битови предмети в селище от късната бронзова епоха край видинските села Балей и Антимово.

Хипотезата се гради върху намерените около 200 женски глинени фигури с инкрустации, които пресъздават украсата на дрехите на древните хора и украшенията, които са използвали.

Населението, живяло в района преди 3600 г. - от XVI до XII в. пр.Хр., е наречено от археолозите култура на инкрустираната керамика по Долен Дунав. Причината е, че се среща в селища около бреговете на Дунав само в района на Източна Сърбия, Южна Румъния и Северозападна България.

Обекти от тази култура на българска територия има до видинските села Връв, Ново село, Ясен, Кутово, Антимово, Арчар и др. Древното селище при Балей е единственото изцяло проучено. То е открито преди 40 г. В него са работили много специалисти, последно археологът Анна Йоцова и доц.д-р Стефан Александров от Националния археологически институт при БАН.

Находките са уникални, защото за първи път край Балей изследователите попадат на селище от тази култура, а не само на некропол, и така получават много повече информация за бита и живота на хората от онази епоха. Освен амфори, паници, кани, чаши и други съдове са намерени уникални предмети - детски дрънкалки и играчки от глина, култови фигури на идоли.

Украсени са с врязани мотиви, които са инкрустирани с бяла паста, откъдето идва и името на културата. Анализът на пастата е показал, че са използвани стрити животински кости за запълване на врязаните изображения. Ефектът от бялата паста върху излъсканата тъмна керамика е впечатляващ.

Инкрустираните върху предметите мотиви напомнят изключително много на шевиците и се предполага, че те са били бродирани върху дрехите на древните жители.

Според етнографа Маргарита Николова шевиците имат още по-древно начало, като най-архаичните орнаменти се отнасят към епохата на енеолита (IV - III хил.пр.Хр.). Тя дълги години проучва символиката на народните носии и намира такива древни препратки в престилката от българската женска носия, както и в характерната за Видинско женска риза бърчанка, наречена така заради гъстия набор на пазвата.

Особено интересно е изследването за функцията и символичното значение на червената
престилка с ромбовидни фигури, която се запасва отпред върху тялото. Тя маркира детеродната част на женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм.

Основният орнамент - ромбът, е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи.

“Тъй като дрехата представлява еквивалент на човешкото тяло, то престилката с изобразената върху нея ромбична фигура е еквивалент на тази част от женското тяло, която покрива - половия орган и утробата”, пояснява Николова.

Затова престилката с ромбовидни орнаменти, носена от полово зрелите девойки и невестите, е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода.

Ромбът се среща и в шевиците на мъжкото облекло, носейки пожеланието за плодовитост, както и върху други части от женския костюм. Той е елемент в шевицата рамци в ризата бърчанка. Тази характерна шевица се бродира върху горната част на ръкава върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от които се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

“Цялостният орнаментален комплекс на женската риза бърчанка, изграден от композиции върху пазвата, ръкавите и полите, обозначаващи онези части от женското тяло с подчертана сексуална символика - гърдите, ръцете и утробата, е наситен със знаци, чието предназначение е да обозначават новия матерински статус на жената и да осигурят магически нейната плодовитост”, казва етнографката.

В бродериите на тази риза има хоризонтален фриз и разположени върху него растителни
фигури, които представят идеограма на земята, която се среща често в орнаментираната керамика на древните земеделци от епохата на енеолита в триполската култура и Средна Азия.

Идеограмата на земята, съставена от две хоризонтални линии, съединени с коси черти, се среща не само в българските шевици, но и в шевичното изкуство на чувашите, родствени на древните българи, кавказките народи хевсури и азербайджанците.

Напъпилите и разцъфнали цветове вероятно имат сходно значение с растителните изображения в енеолитната керамика, в която символизират живот, растеж и плодоносещата сила на земята, предполага Николова.

В някои варианти на ризата бърчанка върху пазвата има изображения и на пчели в различни стадии - от личинки до царицата майка. Това също осигурявало магически покровителството на Богинята пчела и стимулирало плодовитостта на жената.

Петроглифът "Око" в съпоставка с този от с. Шиварово.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...DSC_6070__1.jpg



http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...DSC_6070__4.jpg


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...DSC_6070__5.jpg

Петроглифът "ромб с точка" в съпоставка със съдове от ранния неолит

до бронзовата епоха и чипровски килим

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../Keramika_2.jpg

Същия в съпоставка с народни носии и реконструирана носия от неолитните времена
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/Nosii_3_.jpg

Изкуството, което внушава знанието. Това ще го разбере само този, който е буден.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...%E0Maik%E01.jpg


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...E0Maik%E01_.jpg

По този повод, от същия блог;

ТУК и ТУК

В един от коментарите са му подсказали, че е свързано с древната ни Вяра. Заслужава си да прочетете и други неща в блога му.

Снимка и на Кръга, недалеч от въпросната пещера "Малки печ"

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1811288

В този район се намира и пещерата Козарника. Там за изумлението на учените, беше открито доказателство, че преди 1.2млн години нашите предци са били вече ХОРа. Имали са символно мислене, което отличава човека от животното. Същите резки ги има и в Магурата


http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3512470.stm

http://magnaaura.wordpress.com/2013/02/01/...0-%D0%BC%D0%B0/

На този кръг, щехме да ходим, ама пак не ни стигна времето Това е вероятно въпросното "Бояново гумно", което търсех преди години и местните услужливо не знаеха къде е.

"Той се очертава от храсти, дървета и в една малка част - от изправени каменни плочи."

На изправените плочи, трябва да се обърне специално внимание, един ден ще се разбере защо. Там, където са дървета и храсти е имало също плочи, но ролята на такива днес играят дърветата и храстите.

"Върбовската глама например, която се намира между селата Върбово и Чупрене, е съсредоточила в себе си няколко интересни образувания - кръгът, пещерата Малки печ, Градището, Портата."

Медно гумно, медно капище или медни врата?
http://liternet.bg/publish/tmollov/mei/6_1.htm

Който може да чете между редовете се досеща.

Явно има връзка между строителите на босненските пирамиди и създателите на петроглифите край Белоградчик. В крайна сметка, находката от Босна я водят амулет, който се събира в шепата на ръката, но както се вижда, тя е със същите три знака, както при Белоградчик в малко по-друга конфигурация и с разлика в ромбовете.
При босненското, ромба е по-голям от триъгълника, докато при Белоградчик, ромба е с най-малки размери, спрямо останалите фигури.

http://3.bp.blogspot.com/-RRJJAyRFzrE/UE0I...mulet_001cb.jpg

http://bpblognews.blogspot.com/2012/09/pre...vidence-of.html