Летописът на Тертерите

След разгрома на ботевата чета турците носят в нашия край главите на 12 четници, между които и на самия Христо Ботев. 10 от главите остават в Скравена, селото на жена ми. Две от тях, на Ботев и друг четник с брада носят в Уруците, днешно Гурково. Том дядото на баба ми ги откупува с жълтици и ги погребват. След Освобождението с руски средства, дадени лично от генерал Гурко направили църква в селото. Изравят главите, прадядо ми свещеник Георги Донов ги опява и ги поставят зъд витрина в църквата, като свещени реликви. Сега главите се намират в пантеона в Скравена, който изградиха по времето на Живков.
Не знам, не мога да бъда напълно сигурен, но през последните дни си мисля, че отричането от нашето родово име довежда до израждането на нашия род. През турско приемаме фамилията Донови. Като спомен за реката Дон, където навремето сме владели големи земи. В началото на 20 век дядо ми взема фамилията Грънчаров, за да може да учи. Мръсният евреин цар Фердинанд по някакъв начин научил кои са Донови, законните наследници на българския Псестол и дядо ми, както и прадядо ми си имали големи неприятности. Но тая смяна изглежда имала и сакрално значение.
Днес поради алчност семейство Грънчарови е готово да ме унищожи физически, но да ми вземат етажа от селската ни къща, както и личната ми библиотека. Нищо няма да вземат. Къщата може да се разруши, но те нищо няма да вземат. А библиотеката ми оставям за дъщеря си и за внучето си, които безкрайно обичам. Но нека примерът и поуката да останат.
Призовавам ви да разпространявате това, за да се знае. Някои истини са горчиви, но такъв е животът, горчив.

През 1964 година отидохме в село Липница, Ботевградско. Взеха ме със себе си. Баща ми за най-малкото нещо ме пребиваше от бой. До квартирата ни имаше вир, който през зимата замръзваше и ние се пързаляхме. Веднъж ледът се счупи и аз пропаднах. Прибирам се веднага и баща ми ми свали гащите. Взе една метла и я счупи от мен. После все ми я натякваше, сякаш аз съм я счупил. Там се роди брат ми. Той беше детето, а аз бях никой. Като почнах училище, ходех често при съученици, по махалите и оставах да спя там. Липница е село с огромна територия, но с много махали. Някои от които на 10 километра от самото село. На сутринта "родителите" ми даже не се интересуваха къде съм спал. В Ръждавец, в Голямо Усое, в Дилковци, в Сирашки Ливади, в Куковци... Но определено тях не ги интересувах. Беше истински празник, като ме оставяха в Гурково при дядо ми и баба ми.

Не, десетилетия мълчах, но повече не мога. Тая фамилия Грънчарови трябва да бъде заклеймена и проклета. Аз съм Елтимир и това ми достатъчно. Преди затвора имах едни много странни бронзови кръстове, от прадядо ми. ДС не ми ги взеха. Имах две големи икони, около метър на височина и около 50 см на ширина. Като се върнах от затвора и тях ги нямаше. Имах позлатена чаша, гравирана. И още много предмети, които вече ми е трудно да опиша. Нищо не бе останало. Едно безценно духовно наследство бе унищожено от баща ми Георги Грънчаров. Останала беше само една икона, изгнила по краищата. Лакирах я си сега е кухнята ми в Гурково. Става дума за старинни дървени икони, а не за имитации. Баща ми си палил печката и си пекъл във фурнята мръвки. А днес внукът му, носещ същото име има наглостта да се кичи с масонската титла "Рицар на книгата". Понякога, когато имам възможност си вземам бутилка вино. Пийна някоя глътка и си мисля. Жена ми казва, че пиян не ме е виждала вече много години. Но ме е заварвала как седя на фотьойла и от очите ми текат сълзи.

Преди 1944 година в Липница е имало много партизани и ятаци. Майка ми обикаляше оцелелите с намерение да напише книга за тях. Не отпечатаха книгата и даже й направиха строга партийна забележка. Разказаното противоречало на партийните догми. Баща ми хвърли ръкописа в печката и се разкрещя. Но думата ми е за ятаците. Имаше една баба Цека. Живееше с 20 лева пенсия по старост. А имаше три скривалища, в които е крила партизани. Ама жената не им цепеше басма. Казваше, че и преди 9 септември са би страхливци, а след това са станали подлеци. И че са предали идеалите, които някога са проповядвали. После родителите ми забраняваха да говоря за баба Цека. Семейство Грънчарови. Ортодоксални комунисти. Изменници на своя род. Искам това да бъде разпространено навсякъде и да се знае.

Вярвам, че ще се случи. Моите видения се сбъдват. Няма да съм жив да го видя, но ще се случи.
Огромно поле. Мисля, че Добруджа. И огромно множество народ. Царят, застанал на дървена трибуна размахва над себе сабя. Не меч, а сабя. Извиква "За България!", а народът отговаря "За България, за нея ние живеем!".

"Според екскурзоводите в църквата обектът е със сферична форма и най-често се спира покрай гроба на Георги Тертер. Особено ясно полтъргайстът се виждал сутрин и вечер, когато църквата е безлюдна. Понякога сферичното тяло се разделяло на две сфери, които минавали през стените"

http://www.borbabg.com/?action=news&news=29082

Още си в плен на на материализма, Анти. А нещата са толкова естествени. Духът на Тертерите иска позволение от Асеневци да вземе Престола след 20 години. Никой от Асеневци не е жив, но те имат предимство. Макар ние да сме по-стар род от тях. Когато тръгнали да освобождават Българи, пътя им проправява Бялата Вълчица Ассена. Видях я само веднъж, но ми е достатъчно. Коленичих пред нея, а тя ме близна по челото и си тръгна. Такова изумително същество не бях виждал.
Нещата влизат в друга фаза.

Времето на Цар Георги Тертер било благодатно за Бъълтария. Мир и слокойствие. От него имах една странна кама. Дръжката беше обла, без никакви релефи. Със стоманено блестящо острие. Тогава мислех, че длъжката е бронзова, но днес си мисля защо не беше потъмняла от вековете. Като се върнах от затвора, камата я нямаше.