Народно творчество за Еньовден

БРАЛА Е ЯНА ЕНЬОВО ЦВЕТЕ

Брала е Яна еньово цвете,
еньово цвете за жълта китка,
дето е брала, там замръкнала,
там замръкнала у средно поле,
у средно поле, у редки дъби,
у редки дъби със гюмовете,
със гюмовете със кюловете.
Задало се е малко козарче,
та си на Яна тихом говори:
- Хайди ми, Яно, да ти помогна,
да ти помогна в село да идем,
аз ще ти нося тежки товари,
ти ще ми караш бели козици.

Еньовден

Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.

Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:

“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!

О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”

И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.

А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…

Автор: Цветан Диковски

Песеньта съмъ я намерила отдавна тукъ http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=1318 Горе въ ляво «пълен аудио запис» за да чуете
Вълнуващъ чист, кристаленъ, небесенъ гласъ, фонтанъ отъ радость.
Още се чудя и не мога се начудя на текста. Все пакъ никога не съмъ била на обичай Еньовдень и нерзбирамъ, но песеньта много ме вълнува. Ако някой има някакво тълкувание ще се радвамъ да сподели.

Ой, Еньо, Еньо, Еньова буля извади бульо паламарката, няго моя!
Гуляма нива съ малко снопи.
Ой Еньо, Еньо, Еньова буля извади бульо паламарката, няго моя!
Малка нива съ често кръстци.
Ой Еньо, Еньо, Еньова буля извади бульо паламарката, няго моя!
Че харизана душица.
Ой Еньо, Еньо, Еньова буля извади бульо паламарката, няго моя!

Паламарката е дървено красиво заострено изобретение. http://auction.bg/item.php?id=258977 При жътва тя се нанизва на лявата ръка и съ нея се отбиратъ житните стебла. Паламарката предпазва ръката отъ порязване съ сърпа.
Доста окървавихъ нивата кога жънахъ първия и втория пътъ въ живота си. Сега ще си извадя паламарката. Ама къде ли съмъ я прибрала? Дано да я намеря.

Никакъ не е лесенъ Живота. Гладъ, смърть... доста пазене трябва. Една бременность много трябва да се пази, гуляма паламарка трябва за нея.
Па тазъ душица... на кой е харизана? Сърце ми пронизва.
А какво е това «няго моя»? Ето въ друга песень, песень за ладуване също се пее «няго мое» http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Num...263/Main/625675

Ето същата песен за ладуване "нягу мое" http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=11600
И още една съ "няго мое"
http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=4309
"Няго" се пее въ еньовата песень, както и песни за ладуване, но какво ли означава?

'Няго' като обръщение произлиза от старинната българска дума НЕГА (с ударение на А), която означава обич, нежност.
Срв. с името Нягол или Нягул:
Нягул

Благодаря! Значи харизва си булята душата на Единствениять. Или въобще душата е дадена на Небето.
А ладуването(Лада-Любовьта) не е просто обичай за предсказание за какъвъ ще се ожени момата, добъръ или лошъ, а свещенодействеие е, съ какъвто се вземе, добъръ или лошъ, да се обичатъ. Защото и най добрите като се взематъ, а няма Любовь, нищо не е. И най лошите като се взематъ, има ли Любовь недостатъците имъ се преобразуватъ въ Сила.