Из "Български балади", Теодор Траянов

[Йордан_13]

ВИДЕНИЕ НА ПРОРОКА

Намерих в своята родина най-близкия до Бога връх,
където всичко тленно гине,
докоснато от вечен дъх,
отдето мъдро Провидение над времена велики бди и в летописите свещени запалва техните звезди.

Изправен върху раменете на своя коронован дух,
излях кръвта си от сърцето и глас на херувим дочух,
разбрах, че онзи, що раздава, което Бог е низпослал,
все повече ще получава от тайните, на сън прозрял.

И сключих оня кръг магичен, където в песни възсия съдбата на народ трагичен, залюбен в своята земя.
— Той — цар на бранната стихия — изтегли меч срещу света, решен с кръвта си да изтрие вековен срам от паметта.
И, титанично велелепен, народи стриваше на прах, но, от звездите неподкрепян, той с ярост гинеше без страх.


И скоро волята Господня изригналата кръв смири, и скръб и мъка безизходна с безсмъртна святост ободри.
Благослових сърцата горди,
предрекъл близкия възход, на правдата върховен орден сторих от цял един народ!
Той, болка гибелна изпитал, с сърце на рицар се яви, и ореол на победител грядущия му лик обви.

Духът му, тежкогранен кедър, от величавост осенен, не снима погледа си ведър от небосклона озарен!
Там българското Провидение над времена велики бди: в летописите свещени реди победните звезди!

[Йордан_13]

ПРОРОК

Върви напуснат той наново и кръв бележи горък ход,
из погледа му живо слово споява заник и възход. Вживян той в залеза трагичен, съдба вековна разгада, повярвал в изгрев героичен, речта магична овладя.

И той с любов света обсеби, прегърна всеки враг без страх, и, вдълбочен в най-черен жребий, видя рода си, чист от грях.
Тогаз заклинащ проговори духът на слънцелик пророк, дошел молитвите да стори към яростен, отминал Бог.
Ала омраза робска зина из слепи виещи тълпи, де всеки миг расте в година и никога врагът не спи.

Макар че всичко буди спомен за звяр стоглав, за бесен град, зове там подвигът огромен и няма връщане назад.
И днес, от някой брат прободен, върви той с кървави следи, но лирата му, дар Господен, съдбата земна победи. О, жива си ти, песен строга, завет от силни времена, о, слово, меч от вечен огън, огрей над горестна страна!

Живей, о, дар на небесата, у моя боголик народ, вдъхни му вяра в чудесата на героичния живот, вдигни пожарища в душите, вродена скръб изпепели, и с пламъците яровити сърца сломени окрили!
И Българският Бог отново ще слезе в тъмния Балкан, и там, от огнен праг, сурово ще сочи пътя ни избран: от Шар и Дунав до Егея единен дух да зацари! Една душа да заживее, едно сърце да възгори!

[Йордан_13]

ПЕСЕНТА НА ТРИТЕ МОРЕТА

Послушай нощем в морските талази шума на старославни времена, тръбите на пълчища от витязи и бран под непреклонни знамена.
Морето пее песента на боя с безсмъртната и страшна красота,
то знае, че сърцето на героя покой намира само в песента.

Морето пее с устрема тържествен на войнство пред враг неумолим, разказва то за някой цар божествен, роден с душа на лъв и херувим,
за българската славна епопея, написана с кръвта на цял народ,
за царство от Карпатско до Егея, под скиптъра на величав живот.

Вълните пеят, тежки и сурови, за не една съдбовна, тъмна нощ,
когато тих в прегръдките Христови издъхва някой велемощен вожд. Тогава пламва метеор в ефира и възехтява бурното море, че никога героят не умира, дори когато слънцето умре.

Морето пее, пее и Балканът, огрява в унес пълната луна,
запъплят сенки, тръгнали да бранят пределите на бащина страна. Достигат те и своите три морета, опити пак от трепет съкровен,
там виждат, отстоял на вековете, лика си, от вълните съхранен.

Шумят дълбоко тежките талази, възкръсват старославни времена, вървят, вървят пълчища от витязи, пращят зловещо горди знамена. Морето пее песента на боя, с безсмъртната и страшна красота, то знае, че сърцето на героя покой намира само в песента.

[Йордан_13]

Триптих шести

БЪЛГАРСКИ ЗАКЛИНАНИЯ

ЗАКЛИНАНИЕ НА ЗЕМЯТА

Възлез проявена, о, сила нетленна,
възлез самородна из свойта тъма,
в живот се прераждай, гори въплътена,
душа чудотворна на мойта земя!

Заливай със злато простори обширни,
откърмяй, закриляй насъщния плод,
насищай със щедрост годините мирни,
труда благославяй на моя народ!

Чрез теб да пребъде стоманата свята
в десниците силни на твоите чеда — орало когато ще пори земята,
а меч и защита — под бранна звезда!

Стори да погинат злини и нещастия,
изтривай следите на гибел и срам,
разкрий чудесата на свойто причастие,
кръщавай сърцата в чистителен плам!

Чрез теб нека прати всевишната Воля
лазурното чудо на земния рай,
където човекът без страх ще се моли,
опит от небето на родния край!

О, мощ проявена на дух благороден,
пред свойта България завета разкрий:
делата остават, човек е преходен!
Народът е вечен в това, що твори!


ЗАКЛИНАНИЕ НА ДУХА
Вдигни, о, жрец, разискрен жезъл,
заклинай, знакове чертай!
В луната своя лик извезал,
духът нетленен да възлезе из пепелта на рухнал край!

Снемете блясъка жалеен, смълчани тихи равнини!
В простора ви, от скръб огреян, да кипне в обред чародеен животът на победни дни!

Огрей в свещените дъбрави, о, дух на буйствен праотец!
Да рукне в жилите корави кръвта,
що меч и подвиг слави и прави воина светец!

И с гръм в подземни водопади да тътнат ярост, плам и стръв!
Вдигни от свята мъст грамади, откърмяй род на безпощади,
сърце на ангел и на лъв!

Витязи в гробното мълчание, последен подвиг ви зове!
Духът на вашите предания, отново в земни одеяния,
днес води своите синове!

Живей, о, дух на исполини, из лесове, реки, поля! — Нетленен род не ще погине,
в сърцата няма да изстине
кръвта, що Бог суров наля!

[Йордан_13]

Триптих седми

МЕЧЪТ НА ХЕРУВИМА
==================

ЗАКЛИНАНИЕ НА МЕЧА
Вдигат се брястове в царственост сънна,
извишва се купол стъмен — Бог благославя!
И ехото звънна над пламък и меч разжарен:

Меч всепобеден,
процеп всред мрак,
огнен и леден,
кървав за враг,
в защита убивай,
нападащ ломи, невидим се сливай с лъчи и тъми!

Гибел юначен народ ли настигне,
блесни в пътеводни лъчи!
Брат ли ръка срещу брата подигне, неверни ръце отсечи!

Меч всепобеден,
процеп всред мрак,
пръв и последен стражник над праг,
мъстителност мъжка в железни ръце,
влетя вай до дръжка в зловещо сърце!

Святкай, съгрявай сърца преломени, божествено-яростен меч!
Нека блестят векове отразени из твоята вражеска реч!

Меч всепобеден,
процеп всред мрак,
гневно наведен,
слънце над стяг,
когато отсъдиш смъртта да владей,
убий — без да бъдеш убиец-злодей!

Буря настъпи ли в огнена броня,
отекваща бран и вражда — свято знамение!
Грей в небосклона, победна кръстата звезда!

Меч всепобеден,
процеп всред мрак,
огнен и леден,
кървав за враг,
убивай, прощавай, пълчища води,
в десница корава всевластен бъди!


СТАРОБЪЛГАРСКИ ПСАЛОМ

Да славим свещения кедър,
що в бранните нощи шуми,
шуми и вести за победа
над вражески черни земи!
Гадае той техния жребий
по кобна червена звезда —
че огън и меч ще изтреби сеитби, гори и стада!

Реките гробове ще влачат,
и вълци ще вият по тях,
в утроби деца ще заплачат,
скалите ще тръпнат от страх!

И пролет, и лято, и есен ще минат низ пусти страни,
ръждата с отровната плесен ще спомнят за живите дни!

Над гроба на мрачния Каин ще сипят фъртуните сняг, и дух безподслонен, разкаян, ще хлопа на нашия праг!

Ще хлопа духът на свирепост,
на зло и на вражеска стръв,
що вдигнал бе дяволска крепост над български кости и кръв.

Но ангелска мъст ще погълне завета на благия Бог, ще гръмнат всред ярост и мълнии словата на гневен пророк! -
о, в нас любовта бе велика, велика и мъката бе!
На бран днес животът ни вика, зове ни земя и небе!


СТАРОБЪЛГАРСКИ БОЕН ХИМН

Развейте знамената бранни, герои с ангелски съдби!
Днес бият всички барабани, тръбят и всичките тръби!

Днес всички ний, в сърцата знойни,
България да сътворим! —
днес тръгват орляци безбройни,
днес пламва дух несъкрушим!

Днес Бог на смелите помага,
възлюбва родната им реч,
звезда на челото им слага,
в ръката херувимски меч!

Днес българското слънце грейна,
днес почва българският ден!
Днес блика сила чародейна из устрема ни окрилен!

Днес всички сънища народни се сбъдват в нашите сърца!
Днес тръгват войнства Господни, днес светят бронзови лица!

Днес гордо знамената бранни пращят над ангелски съдби!
Днес бият всички барабани, тръбят и всичките тръби!

[Йордан_13]

Триптих осми
БЪЛГАРСКИЯТ ДЕН


ПОБЕДНИЯТ МАРШ НА БЪЛГАРИТЕ


Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата над Босфора броди,
камбана Охридска звъни!

Шуми великденски Егеят,
блести, огледал твоя лик,
свещени пет реки му пеят на славен български език.

С напев набожно благодарствен
от север Дунавът реди,
че ти, и в свойта мъка, царствен,
за смел живот се прероди.

Отпадна робската верига
от живи и от мъртъвци,
в небето войнство се вдига,
ликуват горди праотци.

Днес хлопа сбъдната надежда
на всяка българска врата,
и сам един народ отрежда - онуй що няма на света.

Ликувай, о, народ уречен
да води целия Балкан,
изчезна злото, ти си вечен,
дошел из някой Божи блян!

Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата над Босфора броди,
камбана Охридска звъни!

Шуми великденски Егеят,
блести, огледал твоя лик,
свещени пет реки му пеят на славен български език!



БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕС

Владей с вълшебно самовластие,
о, роден неизгледен лес,
разлистен в плодоносно щастие,
раздавай слънчево причастие с завета, що излъчваш днес!

Из тебе дъхат вечни сили и в най-дремливия покой,
а твоите корени и жили
веднъж ли само са разбили на прах най-страшния порой!

Извишваш дънери сурови,
с могъщи, тежки клонове
закриляш своя род вековен,
въздигаш горд издънки нови към непреклонни върхове!

Те слушат думите свещени
на твоя величав псалом,
пригласят, виждат вдъхновени,
и сънищата съкровени на българския крепък дом.

Реките ти, с победна вяра,
към три морета се стремят,
край всеки хребет легендарен подхващат
твоите песни стари и сенки царствени зоват.

Внедрен в земята си свободна,
владей, о, неизгледен лес,
изпросил милостта Господна,
откърмяй челяд благородна с завета, що излъчваш днес!


ВЕЛИКИЯТ ДЕН
Живей, родино легендарна,
ти свойта орис надживя,
и бликна радост лъчезарна
от всички български слова!

Виж, ново слънце увенчава
с корони горди върхове,
а горе Бог, в предвечна слава, седи сред твоите синове!

Когато споменът пристъпи,
велика Майко, не жали! —
ще слизат нощем сенки скъпи по твоите орлови скали.

Вживей се в подвига им славен,
от висша Воля осветен,
и опрости врага забравен,
с кръвта им свята причастен.

Безсмъртна! Вярвай вдъхновено в мощта,
която в теб струи,
за твоя устрем, отредено велико дело предстои!

Живей по пътя героичен,
с чутовни сънища богат,
създай пророк и вожд обичан на целия славянски свят!

Живей, родино легендарна,
ти свойта орис надживя,
и бликна радост лъчезарна от всички български слова!

Виж, ново слънце увенчава
с корони горди върхове,
а горе Бог, в предвечна слава, седи сред твоите синове!

[Йордан_13]

СЛЪНЦЕЛИКИТЕ

Почивай, войнство мистично,
в съня си вечен отдъхни! —
Живее в песни героични духът на бранни равнини!

А Бог над мощи неопети
най-скъпа църква изгради,
и, в ден уречен, от небето праха ви Сам ще прикади!

Ще идват там, от път върховен,
потомци, силни младенци,
да славят подвига чутовен на слънцелики праотци!

И не напразно е родила кръвта ви слънчеви чеда! —
Тя пее в младите им жили за правда, дълг и свобода!

Почивай, войнство сурово,
кръвта юначна отшумя,
но сън сънуваш,
че наново разкъсват бащина земя! — Спокойно спете!
Бог отсъди да стават много чудеса,
и българинът да пребъде под своите вечни небеса!

Когато враг нечист докосне
което ний боготворим,
ще тръгнем с вяра кръстоносна делото ви да отстоим!


Ний, свързани с земя безценна,
с духа й, приказно лъчист,
ще впишем страници нетленни в народната ни летопис!

Почивайте, бойци достойни,
по-твърди в боя от скали,
към Свойто войнство безбройно
Всевишният ви зачисли!

В деня на жертвите безстрастни
вий мряхте с песни на уста,
и днес, от всички най-прекрасни,
на Бога вий сте радостта!

Безсмъртност горда увенчава
витязите в свещена бран!
Днес миналото ви е слава,
а бъдещето — сбъднат блян!

Под знамена непобедими,
пращели в тежки времена,
ще грее с българското име най-слънцеликата страна!