Българско ще стане мари, Българско ще стане!, из "Нестинарството" Стоян Райчевски

Настоящата публикация на това духовно събитие, описано в книгата на Стоян Райчевски "Нестинарството" под заглавието "Патриотичният екстаз" правя по случай днешният Трети март, с което искам да заявя, че спирам да празнувам оттук нататък този празник, до възшествието на Българският Саракт.
Публикувах написаното, под заглавието "Българско ще стане мари, Българско ще стане", защото смятам, че формулировката на събитието, като "Патриотичен екстаз", макар и условно дадена от Райчевски го принизява. Това събитие, както сам авторът отбелязва, се случва за втори път в българската история. Разбира се, това са документираните две такива събития, едното при въстанието на Петър и Асен и възстановяването на Българският Саракт, второто - при Преображенско-Илинденското въстание. Колко други е имало в Българската история, можем само да гадаем. С известна вероятност можем да твърдим, че подобно духовно събитие е сложило началото на въстанието на Вологез срещу римската окупация на Балканите, поругаването на светилището на Дионис и примирението на Одриското царство с всичко това.
Не мога да се съглася и с твърдението на Райчевски, че това духовно събитие станало през лятото на 1903 г., не е подбудено от духа на св. Константин (Дионис), а от всеобщата революционна обстановка в южната част на Астея (Странджа). Подобно твърдение говори за непознаването на взаимовръзката Български Бог-Български Саракт като негова институция. Описаното събитие е красноречиво, то става по време на черковна служба и извършва духовна революция, нарушавайки всички догми и канони на църквата, жените влизат в олтаря и целуват иконите там. Посланието на св. Константин (Дионис) е ясно - духовната революция, чийто фундаменти са нравствената и физическа чистота, почитането на Божията уредба ще доведе до успешен край въоръжената революция, в резултат на която всички изконни земи на Астейското царство ще бъдат възвърнати на България. В случая съм на мнение, че св. Константин е бил много ясен в посланието си. Въстанието успява частично, именно поради причина на несъстоялата се духовна революция, на несъстоялото се духовно събуждане. Затова тази територия и до днес остава в Турция. Нещо повече, пророчеството на Слава Севрюкова е още по-категорично: тази територия в близко време отново ще бъде загубена, заедно с целият днешен югоизток на държавата ни. Причините са ви ясни.

==================================================
Патриотичният екстаз

През пролетта на 1903 г. в южните предели на Странджа се появява едно странно явление, което става предмет на обсъждане и от страна на православното духовенство в Лозенград, Виза и Одрин. До владиците и Българската Екзархия в Цариград започнали да пристигат съобщения, как жени, както си стоели в черквите, работели по полето или по къщите, изведнъж започвали да треперят, да се тресат и хуквали към гората с викове, като „вахкали" както нестинарите, когато били прихванати от св. Костадин, повтаряйки едно и също пророчество: „Българско ще стане, мари, българско ще стане." Така прихванатите жени в Чорленско и Чаталджанско се губели с часове, понякога по цял ден или два, след което се прибирали спокойни и кротки по домовете си. Мъжете там, свикнали с тези странности на съпругите си, оставяли ги и търпеливо ги изчаквали да се успокоят и приберат сами при семейството. Имало и такива, които се опитвали да ги вразумяват и с по-груби средства, но те не давали добри резултати. Това се случвало в селата Дая Кадън, Деркос, Чанакча, Дели Юнус и други. В с. Чанакча този обичай се появил през 1903 г. по време на най-усилната жътва. В неделния ден, когато се извършвала редовната църковна служба, Стойка Георгиева Недялкова започнала да вика, пребледняла като мъртвец, грабнала една икона, зацелувала я, заблъскала я по главата си, повтаряйки много пъти силно: „Тук българско ще стане, кръв ще се лее." Нейния пример последвали и други жени. Прихванатите жени преминали в мъжкото отделение на черквата, достигнали до олтара, едни се закатерили по иконостаса, други заскачали високо, за да целуват и горните икони. Броят на прихванатите тогава жени достигнал около петдесет. Знаят се имената на най-екзалтираните разпространителки на пророчеството: Мария Стоянова, Яна Стаматова, Марга Станкова, Рада Никова, Ангелина Стефанова, Петкана Янева, Стоянка Янева, Гонка Манолова, Василка Георгиева и други. Това се повторило и през следващата неделя. Прихващане ставало и извън черквата, една жена от Дая Кадън прихванала на хармана, както си била на диканята, друга в състояние на екстаз се съблякла почти гола и пр.90 За същия обичай в Дая Кадън през лятото на 1903 г. разказва и бежанецът Лазар Иванов: „Жени и много рядко мъже, изпадаха в особен религиозен транс и като бесни бягаха към черквата, отваряха я насила, палеха постоянно свещи, други грабваха по някоя икона в ръце, бягаха към манастирчето Балаклия, където правеха същото нещо, викайки: „Кръв ще се лее, вяра ще се дели, не работете в неделя, почитайте сряда и петък." Tози обичай, както бежанци от Чаталджанско обяснили на Георги поп Аянов, бил пренесен там от младежи, които работели преди това в Странджа. Тамошният свещеник отпреди Балканската война йеромонах Аркади разказал историята за неговия произход. Стоянка Вълкова от Чанакча, тогава 30-годишна, сънувала св. Богородица да й казва, че по тия места много скоро щяло да стане българско. Психозата за кратко време обхванала цялото село и първенците, разтревожени, че това може да им създаде проблеми с властите, потърсили помощта на владиката в Чаталджа, комуто те представили случая като дело на дявола. Митрополитът заедно с няколко свещеници обходил селата, чели молитви за прогонването на бесовете, съветвали жените да си гледат домашните и селските работи, но и това не помагало. Ето как дядо Яни Димитров Чанаккалията описва поведението на обхванатите от патриотичния екстаз жени, които Чаталджанският владика не успял да успокои: „Прихванатите, щом срещнат по пътя в селото някоя жена да отива на работа, хващали я за ръце, взимали й хурката или стомната, или копача, и я отвеждат насила в черквата и я карат да повярва, че „българско ще стане". Докато не признаела, че вярва в това, те не я оставяли на мира. Същото правели и с мъжете. Така те били почти силом принуждавани да не работят, а било най-работното време - жътва и харман. Освен това прихванатите не позволявали да се яде месо. Проповядвали пост и изтезание. Самите те не ядели нищо друго освен сух хляб и вода, и то твърде рядко."91 Два-три месеца по-късно избухва Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., потушаването на което разорява много български села, хиляди са избитите и прогонените от родните огнища българи и това явление - на прихванатите жени, които тичали и викали „Българско ще стане", „Кръв ще се лее, вяра ще се дели" минава в забравата на фона на трагичната картина и кървави пожари в Странджа, въстанала за свободата на българите в Македония и Одринско. Изричаното от обсебените и изпаднали в транс жени пророчество, че „Българско ще стане", се сбъднало за една много малка част от българите в Източна Тракия - само за тези от Малкотърновско и Царевско, и то едва след Балканската война, а за събратята им на юг от Резовска река включително и тези от Чаталджанско вярна се оказва само онази негова част, в която се казвало, че ще се лее много кръв.
Няма съмнение, че прихванатите и тичащи жени през Костадинския месец (месец май) на 1903 г. в Южна Странджа, изпаднали в нестинарски транс и силно възбуждение, са били обладани този път не толкова от духа на светеца, а от тайните разговори на мъжете им и приготовленията във всеки български дом за предстоящото въстание. Затова такова било и пророчеството, което им пращал св. Константин, карайки ги да викат в религиозен екстаз като обезумели силно на глас заветното „Българско ще стане". Парадоксалното е, че тъкмо в тази част на Източна Тракия, която се намира съвсем близко до османската столица Цариград, Чаталжанско, патриотичният екстаз на прихванатите жени е бил най-силно проявен, а дейността там на агитационните революционни чети при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е била най-слаба, за разлика от Лозенградско и Малкотърновско.
Различни са тълкованията на това забележително явление с масово прихващане на жени и мъже с пророчеството, че скоро ще става българско, което днес наричаме условно „патриотичен екстаз", обхванало българското население в най-южните предели на Източна Тракия и подстъпите към Цариград два-три месеца преди да избухне жестоко потушеното въстание от 1903 година. Тук искам да свържа това явление с аналогична проява на българите, описана от византийски хронисти осем века по-рано, по време на въстанието на Асен и Петър през 1186 година. Както споменах пo-горе, някои учени още през 1909 г., както и други гръцки учени по-късно също заявиха, че византийските извори свидетелстват за ранни прояви на нестинарството сред българите, то наши учени ги отричат или игнорират само защото подобно тълкование на изворите влиза в противоречие с теориите им за произхода и родината на нестинарството, търсени от тях предимно в Мала Азия и в Иран. Никита Акоминат (средата на XII век), разказвайки за въстанието на братята Асен и Петър и похода на император Исак Ангел срещу въстаналите българи, отбелязва, как братята Петър и Асен, за да прогонят страха на сънародниците си ги въодушевявали за битки с внушение за пророчеството, че Бог е пожелал свободата на българите. „И тъй възбудено от такива пророци - продължава Никита Акоминат, - цялото племе прибягнало до оръжие. И понеже въстанието вървяло щастливо, те още повече повярвали, че бог подкрепя тяхната свобода."92 Вариант на този разказ се повтаря от анонимен византийски историк от края на XIII в. в т. нар. „Синопсис", в който също се говори за въстанието на Петър и Асен. Двамата братя построили храм, където събрали мнозина, „обхванати от духове, които наричат астенариа, убедили ги да казват ентусиазирани, че бог пожелал свободата на българското племе"93. Екзалтираните и прихванатите тогава били в тясна връзка с Бога и светците, и народът им вярвал по същия начин, както това става при нестинарите в наши дни осем века по-късно.
Патриотичният екстаз под формата на нестинарско прихващане в ново време не се проявява само в най-южните предели на Странджа и в Чаталджанско, а и в територията на най-старите нестинарски огнища по течението на р. Велека. В село Българи, както признал на Арнаудов младият ургарец Георги Димов, нестинарите също пророкували скорошното си освобождение: „Турците ще си ходят, верите ще се делят, много ще страдаме..."94 Хората отначало не им вярвали, но после се убедили, че всичко се сбъдва, особено когато през 1913 г. всички българи били изгонени от Източна Тракия, а след 1914 г. и гръцките им съседи от Кости, Бродилово и Каланджа (Синеморец) тръгнали да се изселват към Егейска Македония. Старата нестинарка баба Злата Даскалова била убедена, че Голямата аязма “св. Константин” във Влахово е опазила в миналото и още продължава да пази и българския народ. „Тя, аязмата, Влаховата, ни е крепяла, тя крепи българския народ - казва тя през 1945 г. на д-р Шаранков. - Това е светиня. Така ми разправя бог.

То и няма какво да празнуваме. Днес Републиката на Злото отне още едно българско дете, Вероника от Велико Търново. Преди 2 години пък на този ден почина Пламен Горанов...
И двамата можеха да живеят и раждат деца в Саракта.
И ние, без да изпадаме в патриотичен екстаз можем да кажем "Българско ще бъде, но дотогава кръв ще се лее". Докато се държи републиканската метастаза.

Още като я показаха по телевизията, знаех, че са я изнасили и убили.

А аз сега си мисля, че са я изнасилили и убили цигани. Богати цигани от махалата под Университета. Свързани с политика и с оня мангал от ДПС, дето го изгониха и преди да стане политик правеше хидроизолации. Безнаказани цигани и с власт и пари.
Крайно време е такива да бъдат незабавно обесвани в собствените си катуни пред циганките им на касата на входната им врата на здрава вида завита в касата на вратата.

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...=ST&f=12&t=1508
"Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и проявяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове, и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че бог е решил да подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им робство"
Никита Хониах