ВИЕЛИЦА
/Сказание за Деветия стан/


Зимните селски вечери. Има ли нещо по-хубаво от тях? Дървата в огнището припукват, джезвето с ракията е сложено върху огъня, скарата е приготвена. Вечери на дълги разговори и безкрайни размисли. Вечери на тиха радост, когато цялото семейство си е у дома. Вечери на заслужена почивка след напрегнатия летен труд. Вечери, раждащи песни и сказания. Вечери - далечен спомен от едно отминало време.
Пак иде зима. Но не с радост ще я посрещнем. Знаем: ще бъде гладна и мразовита, неспокойна ще бъде. Ветрове неистово-яростни, унищожителни, в сравнение с обичайните ще задухат, червена, а не бяла ще е зимната виелица. И няма да бъде спокойна нощта пред огнището, защото с ужасен огън ще гори то.
Мирни хора сме ние, Българите. Обичаме тихите вечери, приседнали за кротко събеседване. На софрата - каквото Бог дал. За чуждо имане не сме лакоми. Но ставаме страшни, когато посягат на нашето, когато отнемат залъка на децата ни. Затова няма да е спокойна зимата.
Обичах зимните вечери. С нетърпение ги очаквах през детските си години. Днес, изправен пред идващата Зима стоя настръхнал. Друг, ненашенски мраз ни очаква. Отровен, а не свеж ще бъде снежният полъх. Чужди виелици ще вият с непознати гласове. Да бъдем готови за тях! Да ги посрещнем!
Станете, Българи, станете като един! За отпор! За обрат! Изправете се, Българи, че иде страшна Буря! Изправете се да я посрещнем заедно. Няма да ни повалят ледените ветрове, щом сме изправени. Няма да ни засипят нахлулите вихрушки, щом сме единни. Съберете се, Българи, съберете се всички, та да дойде Пролетта и за нас!