Свето Четирси, Младенци - 9 март, и Сказание за Чулман

[Йордан_13]

Днес, малко хора знаят, че се празнува един християнски празник, св. Четиридесет Мъченици, в който се отбелязва паметта на мъченически загиналите 40 воини християни от Севастия.
Човек би останал с впечатлението, че това е просто един привнесен у нас с християнството празник http://www.bizimi.com/bulgarianCustoms/Sv40Mladenci.php , а обикновеният атеист, не би му обърнал никакво внимание.
Това, би било така, ако на нос Калиакра не съществуваше легендата за 40-те девойки http://www.dalboka.eu/bg/news-more/legendata-za-nos-kaliakra , а в българската митопоетика и предания, идеята за 40-сетте извора. Оказва се, че това не са никак случайни следи и отразяват загубен за българската памет, древен мит.
Епосът "Сказание за Чулман" ни го връща с пълна сила с разказа за "40-сетте умайджанки"

(25) Затова, когато Иджик се върнал
с неугасимия огън,
те запалили огнището
и го нарекли Аратеб.

(26) Като чули останалите
сънджакски вождове
за запалването в огнището
на вечния огън,

(27) те тутакси дошли
в благословения Сандугач
и се подчинили на Джам:
така целият Сънджак станал Булгар.

(28) Наричали го още
Бурджан, защото родът бурджан
тогава бил главният
сред сънджакските българи.

(29) А после започнали да наричат
Сънджак също и Къркан;
това се случило при Джам
и ето как.

(30) Когато нечистите разгромили
Турун-Суба в Джеремел,
40 възрастни българки
успели да останат живи.

(31) Както и всички българки
от Турун-Суба,
те се наричали
умайджанки.

(32) Дошли тези умайджанки
при Айрам Умай-биче
и й казали: “Ние искаме
да продължим да ти служим!”.

(33) Но Турун-Аби, разстроена
от гибелта на своето царство,
им казала, че вече са стари
и не могат да й служат.

(34) Тогава тези 40 умайджанки
отишли в Сънджак
и помолили от Джам
да им даде някакво владение.

(35) Джам не могъл да им откаже, -
нали жените били
родственици на неговите българи
и им дал една част от Сънджак.

(36) Там те построили
непрестъпната крепост Канджар,
където имали една пещера,
свързана с морето.

(37) Българите, чувствувайки вината си
пред тези жени,
им оказвали
всячески уважение.

(38) Но 40-те умайджанки,
като поживели малко там,
веднъж се събрали
и заедно решили:

(39) “Служили сме на Умай-биче
през целия си живот, -
в това ние виждахме
смисъла на нашия живот.

(40) Но ето че настъпи време,
когато не можем повече
да служим на Артимес,
значи, няма и смисъл да живеем!”.

(41) Изкачили се на една висока скала
и се хвърлили от нея на земята...
Там, където паднали телата им,
бликнали 40 извора.

(42) Тези извори дали живот
на 40-те канове-реки на Бурджан,
затова земята на българите
била наречена също и Къркан.

(43) Тези реки потекли към езерото,
което нарекли Умай-Тиджа;
узнала за това Турун-Аби
и съжалила за постъпката си.

(44) В памет на тези умайджанки
оттогава Умай-биче започнала
да взема на служба при себе си
40 красиви и смели девойки...

[anti666]

За саможертвата на 40-те българки от града-светилище Калиакра;
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...00/DSC08490.JPG

Същата легенда я има за 40 девойки българки при падането на Биляр под монголите на Батий. Те са отбранявали крепостта, а после се превтръщат в гълъби и отлитат
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...0td16ic32mqhj05

Числото 40 е сакрално число за Богинята Майка. Затова е свързано преди всичко с женското начало. След 40 дни от раждането на детето се прави ритуална погача.
40 дни дори е свързано и със смъртта, че духа на починалия е още на Средния свят, сред близките си преди да се отправи към царството на Ериг кан. Тогава в християнството за прави 40-дневния помен и се изравнява гроба, което е вид изпращане на душата на близкия от средния свят.