Надарският надпис

Вчера след 9 години (първо търсене 2008-ма), се върнахме да търсим Надарският надпис и го намерихме. Надписът излезе от забвение след цели 50 години. В България, това не е за добро, винаги е за лошо.

През 1968-а г. отец Димитър Василев от с. Кремене заснема древен надпис в околностите на с. Надарци, смолянско. Показва му го местен овчар, а снимките са съхранени в Държавен архив, гр. Смолян.

За надписа знаем от близо 10 години, публикували сме го и в Интернет ("България – люлката на писмеността"), но първият опит за откриването му беше неуспешен. За щастие вторият път сполучихме и днес, петдесет години след откриването му, представям първите съвременни снимки на актуалното състояние на надписа.

Все още е рано да се правят заключения, но на първо време трябва да отбележим няколко важни неща:

1. Надарският надпис съществува и към 14.05.2017 г. е в сравнително добро състояние, което позволява да бъде изследван.
2. Той не е 'игра на природата', произходът му без всякакво съмнение е изкуствен.
3. Правен е с много тънко длето, повечето от знаците са тесни и дълбоки.
4. Знаците имат своите аналози в писмената система на праисторическата култура Винча от територията на Зап. България и бивша Югославия (6 – 5 хил. пр Хр.), както и в надписи като този от Белинташ и Ситово.
5. Макар да е рано да говорим за датиране, много е вероятно надписът да е изсечен с кремъчни сечива в далечната праистория (съвсем наблизо се намира с. Кремене с находищата си от кремък, които са привлекли праисторическите хора и които могат да се видят и днес). Друг вариант е да е изсечен с желязно длето през Желязната епоха, като са използвани много по-стари писмени знаци, съхранени през хилядолетията в това диво родопско кътче.

Така или иначе, надписът е факт и е още едно хилядолетно свидетелство за древността на българската писменост (която освен Кирилицата включва още няколко писмени системи и стотици знаци) и за ролята на дедите ни при създаването и разпространението ѝ.

Мартин Константинов
15.05.2017 г.

Намерихте го все пак!! Колко го търсихме тогава, но когато реши Небето, тогава става.
Поздравления и гледайте да не прочетем пак в сп. 8 за Валерия Фол как го е открила.
Браво на вас!

Небето отвори района, каза: "Заповядайте". Лично аз съм пропуснал 2-3 светилища там, на които трябва да отида.
Има разлика с битката, която водим в Сърнена гора, която се пада в Брезовска община. Община, която още при соца е поставена под контрола на службите и досега си го смятат за бащиния, но ние настъпихме, овладяхме територия и заехме доста солидни позиции. Ще ги изтласкаме и оттам. Всичко трябва да мине под контрола на Българите, а не под контрола на тия льондрьовци. Настъпление и сеч, му е майката.

Надписът все пак едва ли е правен с кремъчни сечива, не съм сигурен дали това е възможно, защото кремъкът е крехък. Най-вероятно е изсечен с бронзово длето и е на 4-5 000 г. Но знаците са си праисторически, в това съмнение няма.

Не е задължително, да е с кремъчно сечиво или с длета от бронзовата епоха. И халколита, каменно-медната епоха, също си има своите длета

Примерно

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5388&fullsize=1

Тази табела отново ни спестява, тъй да се каже за българската наука. Ние, можем да бъдем спестени на широката публика, но не и забравени, защото нещата са се появили отново, благодарение на нашият търсещ дух, търпение, вяра и неистови усилия. На нас, Йордан Стайков и Мартин Константинов. Това са двамата (с техните семейства), поради, които Надарският надпис, отново се показа на бял свят. Той може да е открит през далечната 1968 г, , но освен едната черно-бяла снимка, друго нямаше! Мартин Константинов и Йордан Стайков повярваха, че надписът не е разрушен от иманяри и го търсиха неистово в продължение на години, докато един ден, късметът просто им се усмихна;))) Това е разказ на случил събитията, а не на страничен наблюдател. Началото на нашите търсения започна 2008-ма, когато сведението за този надпис се появи в една от книгите на Никола Гигов. Там той бе наречен кременски надпис, не надарски;))) Знаете ли, какво огромно значение има това за двама човека, които отиват на едно напълно непознато за тях място, да търсят една загубена игла в купа сено? Представяте ли си, какъв дух трябва да имаш, каква вяра и въпреки оскъдните финансови ресурси, да успееш? Нали се досещате, че първото ни отиване бе в село Кремено и бе просто "гонене на Михаля", защото пък там разбрахме, че надписът не е в Кременя, а в една от махалите Надарци. Междувпрочем, този район е родното място на Рофинка, защото тя е живяла в една от махалите на Кремено. Аз лично бях напълно уверен, че ще го открием, рано или късно. Не знам, откъде идваше в мен тази вяра, но аз знам, че тя идва от интуицията ми. Знаех и толкова! Нема как, наложи се да се върнем и след време да потърсим помощта на Зоя Начева, служител на ДА "Смолян", моя позната и приятелка, днес вече пенсионерка, тя ни насочи към един бивш милиционер на име Трендафил, който беше присъствал на откриването и заснемането му. Както виждате, изскачат имената на още личности, освен въпросният поп Димитър Василев. Трябва да сме обективни. Само като чух, че е милиционер, силно се разколебах, въобще дали да му ползвам услугите... Искам да съм искрен: аз не вярвам на милиционери дори бивши и с право. Но, нямахме избор, трябваше ни поне насочване и посочване на мястото, където е бил, за да не се лутаме, по всички възможни скали в Надарци. Трендафил, разбира се, ни заведе на мястото, изсечени в скалите две пътеки, водещи към самата махала Надарци, те са горна и долна, но Трендафил ни насочи към долната и ни накара да се взираме в скалите на пътеката, защото според него надписът бил на самата пътека. Вие представяте ли си? Цял ден, ние се взираме с един милиционер в една пътека в една почти пуста махала в Родопите? Както знаете, надписът, впоследствие се оказа на горната пътека и то не на самата пътека. Оказах се прав, милиционерът ни показа мястото, но това не доведе до преоткриването и намирането на надписът. Разбира се, докато се мотахме безплодно по долната пътека, аз отскочих и претаршувах и горната и там открих два знака върху един камък, което ме обнадежди и останах с убеждението, че той е на горната, не на долната, но Трендафил каза, че е на долната, но не бил съвсем сигурен, защото това било преди 40 години.Особено се жегна от забележката ми, че едва ли надписът е върху пътеката, защото, ако е върху скала върху пътеката, щяха да си личат скали от издълбаване, а и самите пътеки, макар и да имаха подходящи плочести камъни за целта, със сигурност върху тези камъни, нямаше следи от каквито и да е било изсичания, някога. Това беше първото търсене;))) Лудост, а? Постепенно ние, преустановихме търсенето с годините, защото се насочихме към други обекти в Родопите и други планини в България. Разбира се, Мартин Константинов като райковец продължи да изследва нещата в районът около Кремене, откъдето излязоха много неща, като грандиозното светилище с хоризонтални трапецовидни ниши "Кралев камък".Аз се включвах в тези изследвания, когато мога и когато трябва. Разбира се, аз никога не съм губел в съзнанието си Надарският надпис и така един ден, решихме да наблегнем на Кремено, за да видим дали там няма някой, който знае още нещо за него. Така открихме един човек с нашите интереси, с който си паснахме психологически (това е много важно) и който ни показа доста селища и светилища в района и рече на въпросът ни: " Изчезнал? Никъде не е изчезнал, надписът и не е разрушен, покрит е с мъх. Оня ден го гледах". И ни заведе, беше отстрани на горната пътека, а не върху нея. Минал съм покрай него, но понеже съм гледал повече върху пътеката и над нея, а не под нея, не съм го видял, онзи път. Така, надписът се появи отново. Ние премахнахме със собствените си голи ръце и нокти, зеленият мъх от знаците му...!
Апропо, ние имаме също принос в откриването, оповестяването и популяризирането на Беланташкият надпис, оповестен на табелата, който отново е около една от махалите под Беланташ. Но, тогава бяхме в голям експедиционен екип с инж. Димитър Чиликов, който вече не е между нас, с Емил и Златка Тихолови, живеещи днес в село Орехово и с хора от Асеновград и т.н. Годината бе 2006-та. Мартин Константинов го нямаше, защото тогава още не се бяхме запознали с него. Димитър Чиликов лично ме покани да бъда с него, тогава, за да можем да направим известни съпоставки със Ситовският надпис, но Беланташкият се оказа друга "школа".

Мартин Константинов:
Точно така е, иска се вяра, дух и изследователски хъс, за да изтръгнеш Знанието от небитието на забравата, в която тънеха до преди да се появим най-важните свидетелства за древността и значението на българската цивилизация. В това небитие тъне и до днес масата от народа ни, приковали мечтите си в материалното и обърнали гръб на "чертите и резките", с които дедите ни пишеха не само на камъка – пишеха върху Небето. А що се отнася до Беланташкия – да беше само той. Май трябва сериозно да помислим за книга с всичките ни "митарства" в канските ни усилия да запалим туй що не гори

Както се очакваше няма и думичка, че истинският откривател на този надпис е Движение "Воини на Тангра". Това само за сведение на едни, които грачат, че сме (цитирам Боко Тиквата) само едни толупи, които спят до обeд и после започват с хейта:)
Няма да е лошо да се види кой е поръчал тази табела и да му се каже да си оправи неистината. Защото другото име на неистината е лъжа и тя ще рефлектира в личен план върху него.
За защо е неистина? Няма как да е открито нещо, което не е открито до 2017г. Има една снимка на нещо и толкова.Например споменатият Ситовски надпис, за него се е знаело от местни овчари отпреди, но едва през 1928г е открит, картографиран и изследван реално от археолога Александър Пеев. И вече оттам нататък се знае точното място.
В случая с Надарския надпис това не е така. Аз мога като участник в първото неуспешно търсене през 2008г да го потвърдя и това ме касае лично. През 1968г на някой му е направило впечатление, снимал го е и после забравил. Няма археолози, няма картографиране, няма дори писмени данни къде се намира за поколенията. Дори починалият през 2016г Никола Гигов от Смолян просто го споменава, но не му е истинския откривател. Движение "Воини на Тангра" първи го свързаха със Ситовския надпис. Движение "Воини на Тангра" първи в 2008г.организираха реално търсене с конкретна цел - откриване и увековечаване за поколенията. Небето 9 години по-късно ни даде възможност да се увенчаем с успех. Така че истинските откриватели сме ние и по-конкретно така недолюбваният Йордан Стайков и Мартин Константинов. Кой поименно първи го е зърнал е без значение.

Това е истината и държим авторите на тази табела да я знаят и поправят стореното!
Дата на откриване:14.05.2017
Откриватели: Движение "Воини на Тангра" (Йордан Стайков, Мартин Константинов).

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5946&pos=-15946

Вече имаме до надписа и екопътеки с указателни табели по евреопроект. Да не би някое бодро туристче-айларипче да го пропусне. За истинските откриватели няма и думичка. Двамата с Данчо го търсихме още в 2008г. (без успех), той втория път го открива и изчиства на 14.05.2017 г. Това е!

Изтупвам темата отпреди година защото отново се оказах лош пророк. Това лято най-сетне успях след 16 години да отида отново в района на Надарци. По друг повод, но използвахме възможността да видим вече преоткрития Надарски надпис. Това което не успяхме през 2008 да открием и Йордан го намериха чак 2017г.
Кво да ви кажа, някога дивия и почти безлюден път към Кремено е просто напълнен с коли, щъкащи слънчасали туристи, увеселителни паркове и развлечения. Кипи живот както се казва, а местните шебеци пълнят гуша, вероятно има и за Тиквата чрез неговата Цветелинка. Пътят между Смолян и Пампорово също е неузнаваем и меко казано, отвратителен.
На връщане след Могила искахме да се качим на едно светилище. Пичове, стои една тетка на пътя и сака 4 лева на човек входна такса! Щото били почиствали екопътеката. Някой пак ще каже - "Кво от това? Минете изотазд". Не е това въпроса. Така от години (още като въведоха таксите) правим на Мадара, но не е там проблема! Ако някой не се досеща защо, значи е част от тази Система.
Какво е решението? То е очевадно вече и ще става все по-осезаемо. Няма тън-мън, да не се чудите после ама защо тъй. Ами защото така сме го пожелали!

Понеже знам че в мрежата вече изобилства с дебили, възпитани в модерния евреопейски дух на Отворено общество, които пак ще кажат "Ми какво от това? Не можете да спрете модерното!"

Така е пичове и пички, не можем! Но не го правим за вас, не и за слава, че видиш ли ние сме откривателите му. Правим го за малцината истински Българи, които всяка година стават все по-малко, правим го за родените и неродени българчета, които все още майките им не са ги възпитали в модерното европейско (разбирай еврейско мислене) и заради нашите велики предци. По тази причина ако забелязвате, вече много рядко публикуваме за някое ново място в този сайт.
Унищожението и премахването на светостта на древни сетилища е много сериозен приблем, който един материалистичен дух не може да схване.

Защото след като българите са вече нищожен процент в България (българска държава от няма от четвърт век) , остават единствено активните светилища като стълПове, стожери да я пазят. Рухнат ли и те под напора на алчни инвеститори и поеврейчени лентяи с пари и свободно време, бедна ви е фантазията какво ще се случи после. Децата ви ще бъдат роби. Роби!

Изтупвам темата отпреди година защото отново се оказах лош пророк. Това лято най-сетне успях след 16 години да отида отново в района на Надарци. По друг повод, но използвахме възможността да видим вече преоткрития Надарски надпис. Това което не успяхме през 2008 да открием и Йордан го намериха чак 2017г.
Кво да ви кажа, някога дивия и почти безлюден път към Кремено е просто напълнен с коли, щъкащи слънчасали туристи, увеселителни паркове и развлечения. Кипи живот както се казва, а местните шебеци пълнят гуша, вероятно има и за Тиквата чрез неговата Цветелинка. Пътят между Смолян и Пампорово също е неузнаваем и меко казано, отвратителен.
На връщане след Могила искахме да се качим на едно светилище. И се оказва, че стои една тетка на пътя и иска 4 лева на човек входна такса! Щото били почиствали екопътеката. Някой пак ще каже - "Кво от това? Минете изотзад". Не е това въпроса. Така от години (още като въведоха таксите) правим на Мадара, но не е там проблема! Ако някой не се досеща защо, значи е част от тази Система.
Какво е решението? То е очевадно вече и ще става все по-осезаемо. Няма тън-мън, да не се чудите после ама защо тъй. Ами защото така сме го пожелали!