Михаил Воин от Потука - 22 ноември

[Йордан_13]

На 22 ноември честваме Михаил Воин от град Потука. С оглед на настъпващата (за мен вече настъпила) Българска нова година, за първи път ще го спомена. Той е онази Духовна Допирателност на Тенгрианството с Християнството. Но понеже Християнството в България много се гърцизира, ние ще трябва да го споменем. Все пак, този светец си е чисто български и тук няма спор дали е свети Атанасий или свети Атанас и т.н.


„Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III. По произход той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принадлежали към числото на първите български християни.”

Другият прочит на този разказ е, че знатните му родители са новопокръстени тенгрияни. Да четем правилно.

„От детски години той се отличавал с чистота на живота. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение. След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и командвал значителен военен отряд.”

„В сърцето си винаги имал страх Божий...” Този разказ, много дълбоко ме съмнява. Страхът от Бога преминава в страх от владетеля, оттам страхът пропива целият социално-обществен организъм. Ако в сърцето си винаги имаш Страх от Бога, ти не можеш да го призоваваш след това, не можеш да бъдеш теург (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F ), а целият път след това на Михаил Воин е една теургия.

Ясно е, че тука са налице тенгриански посвещенчески практики, които ти позволяват след това да станеш таркан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BD_(%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0 ), какъвто става Михаил на 25 годишна възраст.


“По това време етиопците и агаряните вдигнали война срещу Гръцкото царство и се насочили към столицата му. В защита на Отечеството излязла голяма войска и посрещнала многобройните агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по сила и са готови да ги надвият, гърците избягали в планините и се скрили на безопасни места.
В гръцката християнска войска се намирал и свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се врязал в самия център на етиопците и агаряните, като жестоко поразявал враговете без всякаква вреда за себе си и отряда си. В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и отрядът му останали съвършено невидими.
Като благодарил на Бога за даруваната победа, той разпуснал войската си и сам с няколко слуги се отправил обратно към дома си.”


Този разказ, явно идва да покаже предимствата на българското православно християнство пред гръцкото, където то е повече във външната му обредност, а не във вътрешната връзка с Бога. Защото до това води Страхът от Бога. А ние, виждаме, че силата на българското православно християнство се корени в това, че е една дреха на Тенгрианството. Михаил Воин прави теургия и ползва чисто тенгриански магически практики.
Християнската трактовка на този момент е написана от свети Патриарх Евтимий и това обяснява нещата. Неговата „молитва” е била само от няколко думи „С Тангра, Напред”. Резултатът от това е проява Силата на Божество Гръмовержец, което няма нищо общо с християнството: „В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство.” Подобен момент бе илюстриран и във филма за „Чингис хан”.


„По пътя се случило следното чудо.
Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовищен змей и изпояждал хора и добитък.
Един от слугите му видял дим, близо до езерото. Като взел хранителните запаси, той тръгнал натам и видял девойка, която плачела и чакала нещо. Слугата започнал да я разпитва и така се заслушал в разказа за страшния змей, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато слугата се върнал, господарят му го попитал защо се е забавил и защо е изгоряла храната. Тогава слугата подробно разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.
Като изслушал разказа, свети Михаил решил да отиде там и започнал да събира своите слуги, но те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия слуга.
Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, за да не бъде изяден от чудовищния змей, но по настояване на светеца разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея. Изумен от разказа на девицата, светият заповядал на слугата си да се отдалечи с коня и да чака отстрани, а сам паднал на земята и започнал да се моли на Бога. Когато светецът завършил молитвата си и станал, сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят ударил светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.
Като видял това чудо, неговият слуга побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите ѝ.
И така, на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.

Тук християнският светец бива обладан от чисто митологичен сюжет. И отново имаме тенгриански магически практики на пречистване на най-ниските вибрации на чувственият свят на човека. Човека се освободен от неговите тежнения и от собствените си проекции в него, побеждава се силата на привличане на его-гравитацията и съзнанието му може да пътува към и в Небето.

От друга страна в този змееборчески сюжет, ясно е показана елбирската същност на Михаил Воин, Ахиловото начало, което обладава едно ограничено безсмъртие, сюжет изразен и в борбата на Тор с Йормунганд ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%...%B0%D0%BD%D0%B4 )
Михаил Воин е уязвим, защото като човек носи същият този чувствен свят и физика, т.е. дарът на рептилското начало в сътворението на човека.


https://svnikolai-rasnik.com/%D0%B2-%D0%BF%...BE%D0%B8%D0%BD/

[Йордан_13]

Точно поради същата причина в 21 век, век на тотален атеизъм и същевременно на краен религиозен фанатизъм, Тенгрианството (което си е изначалната Българска Вяра), изтикано в девета глуха, обругано и отхвърлено, (а Тангра, въобще напълно отречен), се завръща, за да спаси Българската Държавност, а от Българската народност, който иска да бъде спасен в рамките на своята етнична група и територия.
Мнозина, цитираха и си приписваха думите на Ванга: "Когато на света се върне най-старото Учение". Най-старото Учение е Тенгрианството. Може да има нови такива, но най-старото е Тенгрианството. То се завръща, не може да бъде спряно.

"Явлението, което наричаме българско шаманство, отречено след покръстването и изтикано в периферията на социалния живот, възвръща позиции и престиж в обновен християнизиран облик през ХI - ХII в., за да се противопостави на опитите на Византия да заличи българското етнокултурно пространство на Балканите. В нашата историография този процес на етнична консолидация с прояви на месианизъм е все още малко изследван от етноложки позиции".

https://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/mihail.htm