Движение "Воини на Тангра" - Начало |
![]() ![]() ![]() |
![]() ![]() |

Йордан_13 |
Публикувано на: 9.1.2018, 14:53
|
![]() Админ ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: админ Съобщения: 16 747 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 ![]() |
Албумът, тук http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=478 с. ТЕКЕТО, ХАСКОВСКО, М. ПЛОСКАТА СКАЛА Могилата над с. Текето, Хасковско, има нужда от спасителни разкопки. Археолозите, подавам ви сигнал, или ако не го сакате, самосезирайте се ![]() ГОЛЕМИЯТ ХИСАР Това е значимо историческо място, с дълбоки исторически напластявания и с много добре запазени руини, т.е. налице е добра подложка да бъде туристическа дестинация, ако руините бъдат разчистени, но и консервирани подходящо. Иначе, нема фючър, по-добре да си остане така. Това, което е описано като резервоар за вода, може да се окаже и гробница от римският период. Най-същественото за нас е, че можем да прибавим и допълним написаното. Големият Хисар възниква през каменно-медната епоха, най-вероятно късната, понеже за нея са характерни строежите на труднодостъпни селища, по хълмове и върхове, т.е. укрепеното селище от каменно-медната епоха е предпоставило, развитието на това място като крепост и в много по-късните времена. Парчетата керамика от каменно-медната епоха бяха в пръстта от пресните иманярски изкопи. Тези изкопи, на този етап, не вършат лоша работа, понеже вадят на показ сградният фонд и праисторията. "Малката кръгла шарапана" описана по-долу, всъщност двуказанен, двуделен скален лин, но ние предварително знаехме, за него, че е такъв, а не просто шарапана и го търсехме. Открихме го след много голям късмет, понеже селището открихме, но лина, не, и се въртяхме като изоглави около него. Римляните не са ползвали такива съоръжения, така, че селището е било "тракийско", вероятно завладяно от римляните или жителите му се били римлянизирани/ромеизирани, както част от днешните турцизирани. Селището, разбира се е обърнато с хастара наобратно, защото гладът Боков е голям. Крепост Голям Хасар Крепост Голям Хасар Върхът е достъпен откъм с. Гълъбец. На югоизточната страна, в подножието на крепостта, на около 20 м от върха има вкопано в земята елипсовидно помещение, стените на което постепенно извиват навътре и го стесняват нагоре. Те са градени от бели, плочести камъни, споени с бял хоросан, нарядко примесен с късчета от счукани тухли. В долната част на помещението и на места по пода е запазена мазилка от червен хоросан, с гладка повърхност, дебела от 3 до 5 см. Помещението има размери долу 2,30 на 1,70 м, горе - 1,80 на 1,50 м и дълбочина З м. Стените му са дебели 0,45 м. Може би някога е било резервоар за вода. На самия връх са разхвърляни голямо количество камъни, а на няколко места се виждат пресни иманярски дупки, в които има ранновизантийска (V-VIв.) и средновековна (IХ-ХIIв.) керамика, както и човешки кости от разрушени гробове. Крепостните стени минават по заравнена тераса на около 30 м под върха. Крепостта огражда хълма почти в елипсовидна форма, следвайки естествените очертания на терена. Заграденото от крепостните стени пространство е значително по-голямо от това на повечето крепости по течението на Харманлийска река - над 5 дка. На източната страна от иманярите е разкрита кула с вътрешни размери 3,20 на 5 м, която не е издадена навън от крепостната стена. Крепостните съоръжения са градени от бели плочести камъни, споени с хоросан, примесен с късчета от тухли. Те са били измазвани с мазилка от същия хоросан. В северната страна на хълма личи ров, който слиза от върха през стената и продължава надолу. Вероятно е срутен подземен ходник. По горните части на северните склонове на Големия Хасар има малко фрагменти от ранна тракийска (нач. на I хил.пр.н.е.), римска (II-III в.), късноантична (IV-VI в.) и средновековна (IХ-ХIIв.) керамика. На Големия Хасар са намерени железни ножчета, средновековни токички и коланни обковки. В крепостта е намерена бронзова монета на Пауталия от император Гета (209-212 г.). Спущайки се надолу по посока на реката и с. Тракиец, в долната по-слабо наклонена част на Големия Хасар е запазена малка кръгла шарапана с диаметър 0,80 м и дълбочина 0,28 м. Още по-надолу в равнината има селище; по повърхността се открива керамика от римската епоха (II-IIIв.) |
Йордан_13 |
Публикувано на: 20.9.2023, 23:40
|
![]() Админ ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: админ Съобщения: 16 747 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 ![]() |
https://www.haskovo.net/news/572547/trakiys...vvMA_HduMDt6MVM Това, което се разбира от обясненията на Нехризов е много познато на нас, тенгрияните;))) Рисунъка на храма показва трите нива на мирозданието с трите цвята, осмолъчката е символ на вездесъщието и вездеприсъствието на Тангра - осемте посоки и осем измерения на сътвореният свят, свастиката е символ на алпа Биргюн, първият алп, ако не лъже паметта. Така че, да с екаже, че тази символика е характерна за античният свят, хахахаха, македонците биха казали, че е характерна за тях, щом е античко, а те са антички, но осмослъчката това е Дингир, Вездесъщието на Тангра! Знатният воин, вероятно е някой приближен на Кадъш, т.е. Котис Първи, а тази така явна тенгриянска символика срещмае в този период е съвсем норнално и знаете ли, защо? Това е най-българксият период на Одриското царство, хахаха Котис Първи или Кадъш, както е посочен в "Сказание за Чулман" е най-верният съюзник на Балканите на Българска Скития оглавявана от кана субиги Атай/Атей, легендарният Атай/ Атей! На това се дължи "златното време" на Одриското царство. Това е неговото Българско Време. Кадъш/Котис е обучен на държавно управление и воински умения именно от Атай/Атей още от младеж в Българска Скития! И когато се опразва трона, Котис внезапно изскача на политическата и държавна сцена. Никой не знае, откъде е дошъл той и къде е бил преди това, какво е правил. Но, ние знаем;))) До възкачването на трона, той служи на Българска Скития на Атай! |
![]() |
![]() ![]() |