"Нариман тарихи " спрямо "Джагфар тарихи", сравнителен анализ

[anti666]

Враговете български, към които са се присъединили и българи като някой си Живко Войников, твърдят че всички сборници на Фархат Нурутдинов-Българина са фалшификати. Един от аргументите им е, че си приличат - значи са писани от един и същи човек.

Стилово те си приличат, което е нормално след като са оформени и дописвани от Фархат. Той дори конвертира годините от старобългарския към грегорианския календар. Обаче при внимателно сравнение и анализ ще се забележи, че историческите данни са от различни хора.

Джагфар тарихи е съставен от Гази баба, секретар на сеида Джагфар от Волжска България. Нариман тарихи е състваен от Даиш Карачаеца, който е от Предкавказието. Единият тарих ползва за източник посланика на Дунавска България - Асен Тертер от 1230г., а другият Нариман Карт (Старши), живял в Башту (Киев) през 1040г., но който не е дунавски българин. И това прави разликата. В "Нариман тарихи" се набляга много на ролята на Хазар като част от Велика България. В "Джагфар тарихи" е споменати мимоходом, като повече се описват обичаите и история на Волжска България. Това е съвсем нормално, всеки си пише това, което най го интересува. При внимателен прочит ще се забележат и логически несъответсвия, както и много неща които пък се допълват. Това, което нас като българи ни касае е всичко свързано с неизвестната досега история на Дунавска България.

В случай на несъответствия читателят трябва да използва собствената си логика и интуитивно мислене, за да свърже събитията и предцени кое от двете несъответсвия е верно и защо. По принцип, разказаното от посланика на Дунавска България Асен Тертер трябва да е по-меродавно, но и историята на Нариман не е за отхвърляне.

Точно затова писахме, че ако имахме истински учени историци - тези два труда биха представлявали за тях благодатно поле за изява. То разбира се изисква да се отхвърлят някои приети догми и да влязат в директен сблъсък с властта, но си заслужава. Дали ще се намерят такива учени - не мога да гадая. Нашата работа тук е само да представим пред българите история, скрита от тях по "неведоми "причини, а те да си предценят вярна ли е или не.

[anti666]

Сравненията, които ще направя, е да посоча несъответствията между двете истории и доколко те влизат в несъвместим конфликт. Основните в тях са за ролята на Хазария и отношенията на хакана Кир-Багъл с кан Кубрат и синовете му. Става дума за 40 годишния период от 640-681 година.

Нариман твърди, че те са били мирни с изключение на това, че Кубрат е отнел хазарския бейлик от Багъл докато е бил малък и го направил коняр в конюшните си. Той си връща бейлика само след като избягва обратно с помощта на кубратовия син Бат-Боян, за което му е задължен до гроб. След това се обявява за император и бейлика му станал империя за броени години. Хазария се простряла чак до океана, като в Аляска плащали дан, така както преди 200 години на предшественика Атила.

Това аз не мога да го приема за вярно. Наистина хазарският бейлик е най-източната част от познатите бейлици на Велика България и като такъв имал достъп до неусвоените територии на изток до Китай и океана. Но Аляска, за да плаща данък трябва да са го правили не заради някакъв си хазарин, а заради думата Велика България, която свързвали с Атила.

[anti666]

Джагфар тарихи принизява ролята на Хазария обратно до обикновен бейлик, където след смъртта на Кубрат синовете му оземляват огузите (като част от ордата). Това е по-приемливо от грандоманската история за тях на Нариман. С позволението на българите (най-вече Бат Боян) от бейлик се обявяват са самостоятелен съюзник (ак-андашлък). Толкова!

Също отношенията между Хазар и Велика България не са били толкова миролюбиви, както пише Нариман. Джагфар тарихи описва и сражения;

Кабан - племеник на убития в битката хазарски каган сключил с Бат Боян мир (653г), според който хазарите получили земи за заселване между Идел (Волга) и Джам (р.Урал) и се задължавали да оказват военна помощ на българската държава. В договора новият каган за пръв път нарича своите огузи по български "хазари", а себе си - "каган на хазарите". В памет на тази битка Бат Боян взел името Халиб (Победител).

При всички случаи за нас това са вътрешни междуособици между кланове в българската орда. В една от тези междуособици Шамбат - чичото на Бат Боян в Башту(Киев) му отнема властта за 3 години от 674 до 677г. до смъртта си. След това очевидно Бат Боян отново взима властта в Кара Булгар, докато умре в Башту през 683г. За да отнеме Шамбат властта явно е получил помощ от Аспарух, който не е бил съгласен с брат си и хазарския хакан. И това била едната причина Аспарух да се предвижи с хората си от Поволжието към южна Украйна - да охранява фланга на Шамбат. Сражения между лагера Аспарух-Шамбат и Бат Боян-Кир Багъл се предотвратяват от дъщерята на Кир Багъл, която е женена за Аспарух.

В Нариман пише, че Аспарух като управител на Волжска България (Идел Булгар) заместил в Онгъла Кутраг по заповед на хакана Кир Богъл, сякаш мести пешки. Малко по-надолу самият Нариман обаче се опровергава като посочва, че Аспарух самоволно се предвижва към северозападното Причерноморие, а Багъл бил вбесен от това.

Логично е да приемем, че Джагфар тарихи е по-конкретен. Аспарух се прехвърля (не сам, а с 300 хиляди човека, както е Нариман посочва) и то не защото го е поискал Кир Багъл или му е скимнало да живее на по-топло. Това е бил добре обмислен план за нахлуване, като първоначално помогне на чичо си Шамбат в детронирането на Бат Боян. Това е истинската причина. В Нариман се описва и ролята на другия му брат, Кубер който с отвличаща маневра удря ромеите в югозападния им фланг в Макидан.

[anti666]

Другото несъответствие в Нариман е защо Кир Багъл като император на Хазария чак до Тихия океан, на когото дори синовете на Кубрат са му васални, не е променил името си от Хазар на Булгар. Все пак, ескимосите в Аляска му плащали дан заради Велика Булгария. Това е името на империята, която Атила през 450г оставя и след Кубрат, като най-силен от бейлиците Хазар би могъл да смени и името си. Обясненията в Нариман, че не го направил заради претенциите от наследниците на Кубрат на власт, не хващат вяра. Ако са му просто васални управители на бейлици - няма какво да ги пита.

В "Нариман Тарихи" се стига дотам, че се твърди как до края на Х век Дунавска България (с изключение при Симеон) е била неотменна част на Хазария. Ако все пак сменим името Хазар с Булгар, може да е по-приемливо и пак не съвсем. Даже се казва, че когато Аспарух своя Саракт през 681г. той го обявява за "независим съюзник" (ак-андашлък), а не "зависимо владение"(кара-андашлък). Без значение за нас дали е на Хазар или Кара Булгар, важното е, че сме имали силни военни и политически връзки с останалата част на българската орда.

Явно е също, че след смъртта на Шамбат Кий през 677г. в Башту, Бат Боян наследява трона, съвместното взаимодействие между Кара Булгар и Хазар е възобновено, като Аспарух го приема това. Стратегията му е много правилна. За бъдещата кампания на юг, той трябва да си подсигури тила, както и да получи подкрепления. След 677г. кой е начело на Кара Булгар - Бат Боян или Кир Багъл (а после наследника му Колин-бей) или всеки е бил за себе си владетел на "независими съюзници" не е ясно. Аспарух едва ли го е касаело вече, защото е имал други планове. За него е било важно при Нахлуването да има пълната подкрепа и от двете страни. В Джагфар тариги казва, че Хазария е длъжна по договора им с Бат Боян от 653г. да оказва подкрепа.

Категорично е вече, че през 681г. нахлуването на Аспарух става с общото участие на абсолютно всички. Половин милионна армия не се събира просто така - воините се стичат от всички краища на Велика България и от 300 хил. през 680г, ордата му набъбва за година на половин милион. Само заради този факт, "Нариман тарихи" е толкова важен за нас.

[Йордан_13]

Най-важното от всичко е, че това не са ромейските източници за историята на Дунавска България. Ползването им, като основни и единствени, автоматично поставя Дунавска България в орбитата на идеята "Мегали Рим". Неслучайно, съвсем наскоро се появиха некви учени, които почнаха да говорят за обща българо-ромейска културна общност и цивилизация. Такава няма. И никога не е имало. Рим е завоевател на Балканите и Поробител. Балканите са в близо 650 години, Римско Робство. Цели, 650 години! Това довежда до брутална ромеизация и елинизация на българският етнос, независимо как ще го наречеме. От това и днес още не можем да се освободим. Така се е втъкало в съзнанието и клетките на поколенията, създадени в тези времена, че е много трудно дори днес, да се освободим от това.