www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Ритуалът "Старци" в село Ситово


  Reply to this topicStart new topic

> Ритуалът "Старци" в село Ситово
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Изляло е. (страшно) Старчище, лелюм-лелюм
С ръждиво ножище, лелюм-лелюм,
С краставо конище, лелюм-лелюм,
Да се бори с юнаци, лелюм-лелюм
Кой да вземе момата, лелюм-лелюм.
Надвило е Старчището, лелюм-лелю,,
То е взело момата, лелюм-лелюм.

СВЕДЕНИЯ ЗА РИТУАЛА
Ритуала «Старци» (Кукери) в Ситово се прави винаги на Месопусни Заговезни и идва от древни времена. В неделя се е заговявало и сутринта рано, в понеделника се е правел ритуала. Този Ден се наричал Старцовден. За огромното му значение за Ситовската селска община и общност, бит, всекидневие, просперитет и бъдеще, за неговата Свещеност, можем да посочим следната случка, свързана с него във времето на турското робство в село Ситово: “Едно време турците (от Турската махала на селото) не давали на кавуресе (ситовците, българи-християни от Долната, Средна и Горна махала), да играят Старци. През лятото, обаче буболечки и скакли, налазили икинят (реколтата по нивите) и започнали да я унищожават. Но един ден, една туркиня, заспивайки, засънувала и в този сън и казали следното: “Вие направихте грях, че забранихте на кавурете да играят Старци и Аллах ви наказа за това. Да идете, да ги нагодите, да си направят адета”. Тогава турците накарали българите, посред Петровден да играят Старци. След като направили ритуала, буболечките и скаклите (скакалците), избягали от нивите.
Според сведенията, които имамСтарци са се играли до 1958 г., когато колективизацията идва в Ситово и разбива тогавашната селска общност. До днес, това са цели 60 години. Каква е съдбата на Суратът (Маската), Кокудата и карнавалните костюми, след като ритуалът повече не се изпълнявал в Ситово? За това ми разказа, баба Васила Божилова (род. 1926 г.). Според нея, на Старци в Ситово винаги са присъствали изворци, (хората от село Извор), защото много харесвали ситовските карнавалки костюми, страшната маска, но най-вече чановете, които били 30-сет на брой. Тях, Атанас Димитров Божилов у когото последно се съхранявали, ги продал на човек от село Извор за 11 000 тогавашни лева (много пари). Изворецът настоятелно го молил да му ги продаде, тия звънки чанове, но Атанас Божилов, все му отказвал. Един ден го докачил: “Ако ми дадеш 11 000 лева, веднага ти ги давам”. За беда, обаче, изворецът, веднага извадил 11 000 лева и Атанас Божилов, нямало как да му откаже (сведения баба Васила Божилова). Според нея, и маската и костюмите на ситовци, с които са играли Старци са дадени на изворци.

УЧАСТНИЦИ В РИТУАЛА.
Старците винаги са 12 (12 месеца в годината, 12 пилци на Квачката, 12 апостоли на Христос), само мъже – ергени или наскоро оженени.
Състава на тази група е следният 4-ри от мъжете се обличат като дервиши; 4 от мъжете се обличат със сукмани като жени. Наричат се невести. Те са жени на дервишите. Тази група винаги ходи 4+4. Само един мъж се облича като Старец, той е централната фигура в ритуала, заедно със своята Невеста. Старец става всеки, който пожелае от ергените и наскоро оженените мъже от селото, но само 1 година, може да бъде такъв. На следващата година, Старец е вече друг от мъжете. Единият от мъжете се облича като Циганка, тя е жената на Стареца. Това е централната двойка в ритуала, символизираща семейството (1+1). Един мъж се облича като дервиш-магаретар, води магарето и още един мъж се облича като дервиш, чиято задача е да събира брашното (даровете). Те вървят заедно (1+1).

ОБЛЕКЛО И АТРИБУТИ НА СТАРЦИТЕ

Старецът. Старецът е облечен целият в кожи. Краката му са обвити с овчи кожи с вълната навънка, които са вързани с кожени каишки, наречени трáки. На тялото има обърнат кожух. На кръста има кожена тасма (каши, колан), на който е закачен един тюмбелек (хлопка за говеда), който виси отзад на гърба му и друга група чанове, които са разположени отпред. Най-важният атрибут на Стареца, който той слага на главата си е Суратът (Суратя). Той се състои от качул от кожи, който на върха на главата не е много остър и маска за лицето, която е направена от обратната и гладка страна на кожата, която от своя страна е лакирана и боядисана в червено и на нея е поставен дълъг и страшен, също боядисан в червено нос. Суратът не се дублира и си оставя единствен, само сменя Стареца, всяка година. Поради тази причината Суратът се е считало, че е много древен, тъй като е бил поддържан и препредаван от поколение на поколение. Смятало се, е, че е създаден от Самарджицкият род в селото.
Другият важен атрибут на Стареца е Кукудката. Кукудата е букова 30-50 см пръчка, завършваща с дървена топка, накрая, която в предната си част има дупка или цепнатина, в която са пускали парите. Тя наподобява или имитира фалос. Също като Суратът е нашарена с червена боя, една е и се предава от поколение на поколение, а също така, заедно със Суратът се съхранява при последният Старец, докато не дойдат новите Месопусни Заговезни. Тогава, тя се предава със Суратът, одеждите, на новият Старец.


Циганката. Тя е със скъсана рокля, забрадена е със скъсана кърпа, цялото и лице е нацапано със сажди, тъй, че да бъде изцяло черно. В ръката си носи кошница, в която събира даваните й яйца. На гърба си в торба-секула или на ръка, носи дървена парцалена кукла (кукла от “чукан” –дърво) – детето. Ролята и е да ходи и да проси яйца и пари за детето с израза: “ Хо, дайте му на детерто яйца и парички, че е гладно умряло”.

Дервишите. Те са облечени в скъсани, парцаливи мъжки дрехи. Единият крачол на потурите е скъсан, другият обърнат наобратно, ризата е цялата на парцали, които висят по нея. Носят пробити и скъсани шапки. Лицата им са нацапани със сажди. На кръста са винаги с червени пояси. На рамото им са сложени съвсем нови кърпи. Носят в ръцете си фюсли – свински пикочни мехури, напълнени с вода, с които удрят по гърбовете на присъстващите. На лицата си могат да имат, могат и да нямат маски. За тях, това не е задължително, но за Старецът – да. На кръста, привързан към пояса, носят колан с чанове.

Невестите – са мъже, изцяло облечени в женски дрехи – ризи, сукмани, дантели, престилки,.с колани с чопрази, тъй, че изцяло да приличат на млади невести. На главите са с козанки със зарафлъци,а отзад са с изплетени и превързани плитки.

РЕД И НАЧИН НА ПРОТИЧАНЕ НА РИТУАЛА

СУТРИН.
Старците се обличат рано сутринта, преди изгрева на Слънцето, вън от селото, в някой овчарник. По сведение, това е ставало, там, където сега е кантара на ТКЗС-то (вероятно в овчарника срещу него). Събирането за обличането в егола (овчарника) е съпроводено с едно придвижване с криене, тъй като никой не трябва да вижда новите Старци, докато не се преоблекат, за да не ги познае. След обличането и сформирането на групата, те започват обиколката на селото, влизайки във всяка една къща, носейки със себе си берекетя. В селото, всеки кани Старците у дома си, защото, ако в една къща не влезат Старците, в нея няма да има берекет. Тук трябва да уточним, че Старците влизат не в самата къща, а в нейният двор. Не се ходи в къща, където наскоро е имало починал човек (прясна душа). Ако случайно, някой селянин не си е в къщи, Старците го издирват или на хорото или из село и го изправят, после на Съд.
Във всяка къща Старецът “сурвака” с кукудата (фалосът), както момите и жените, така и мъжете и децата, като за децата, Старците и най-вече Старецът бил особено страшен и те с писък бягали от него и се криели. Родителите давали на Старците да вдигат и държат децата – малки и по-големи, за здраве. Като приключи ритуалът, дервишите мятат по кърпа на раменето на стопаните,а те от своя страна ги даряват с брашно, яйца, сланина, фасул и т.н., кактово имат. Тук е ролята на двамата дервиши, единият, който води магарето, а другият който сбира даровете в приготвените за целта два чувала.


НА ОБЕД.
След като обиколят селото, към обяд 12.00 часа, Старците се отправят към Юртен (духовно-културният и административен център на селото, мястото на днешното училище), където е Хорището. По пътя към него, се правят опити от страна на хората от селото, да откраднат бебето на Невястата и дори самата Невяста, но дервишите гонят крадците и ги бият или ги удрят с фюслите – свинските пикочни мехури, пълни с вода.
На Юртен, Старците отиват в Кметството, където искат разрешение от Кмета на селото за започване на същинската част от ритуала и той го дава. Тук те извършват импровизираният Съд, ако не са намерили някой от селяните в дома му, сутринта и са успели да го намерят и хванат. Обвиняват го, че е закачал чуждите булки и го осъждат да си плати за това.
След това Старците играят хоро на Хорището, без никой друг да се хваща между тях. Ако някой се опита, Старецът го ръчка с Кукудата. Хорото е специално – единият от старците гледа към вътрешността на кръга, а другият до него – навън ( 6 навътре – 6 навън) Хорото се води от Стареца. Тук се пее специалната обредна песен

Изляло е. (страшно) Старчище, лелюм-лелюм (лельом)
С ръждиво ножище, лелюм-лелюм,
С краставо конище, лелюм-лелюм,
Да се бори с юнаци, лелюм-лелюм
Кой да вземе момата, лелюм-лелюм.
Надвило е Старчището, лелюм-лелюм,,
То е взело момата, лелюм-лелюм.

След като изпеят песента,. Старецът пада на земята, започва да се рита, гърчи и се вцепенява, все едно, че е умрял. Циганката, търчи, пада връз него, плаче и нарежда: ‘Олеле, Старче, кому оставяш Кокудката”. Хората, наоколо търчат да намерят лекар и довеждат действащият такъв на селото или специално преоблечен за целта селянин или когото нарочат. Лекарят прави инжекции на Стареца, уж го спасява и съживява, но той отново умира и така три пъти. На третият път, лекарят го свраща към живота, тогава всички го вдигат на ръце и го подхвърлят нависоко три пъти.

СЛЕДОБЕД. Възкръсването на Стареца, став акъм 15-16 часа. Тогава започва последната, трета част на ритуала “Старци”. Тя има специално име. Наричала се е Елен. ( с ударение на първото “е”.). Старците нарамят звънци на една жерда (среднодебел и дълъг боров прът) и се отправят към “Ливади”, в дълбокият сняг. Когато стигнат на “Ливади”, те се нареждат на ръба на “Ливади”, от който рязко надолу към дерето, започва “Усоке”. Редът на нареждането по ръбът е следният: първом е Стареца, след него е Циганката с детето, след това са дервишите с невестите и накрая останалите двама дервиши. Те кукват (клякат) на ръба между Ливади и Усоке с лице към Юртен, където е кмета на селото с останалите хора от селото и викат към него: ”Сульо, накъде отиде заека (нерди гидиджейсън)?”, а кметот им гълчи: “У тей, у тей” (насам-натам), посочвайки им наляво и надясно. Старците, както са клекнали се преместват наляво и след това надясно, дрънчейки със звънците. Това питане, отговаряне и преместване наляво и надясно се прави три пъти. Тогава кмета им вика: “Хайде, надолу” (“Ере гитти”) и Старците започват да се търкалят надолу по “Усоке” в дълбокият сняг, надпреварвайки се, кой ще стигне първи до дерето, при което се вдига невъобразим шум от чановете окачени по тях. Цялото село седи и гледа, кой ще пристигне първи до дерето и след това се изкачи нагоре на Хорището. Ако първи пристигне невеста, ще бъде плодородна годината, ако изпревари дервишин, годината ще бъде лоша. Старецът, никога не може да е първи, поради костюма си и Суратът, който му пречи да се търкаля бързо по склона и след това да бяга бързо по нанагорнището до Хорището.
Когато се съберат всички Старци на Хорището, всички се хващат на общо хоро -старците, мъжете и жените от селото, като жените пеят. Хващат се почти всички на хорото, защото, който не играе, няма да има добра реколта. Така хорото ставало, поне на три ката. Старецът тогава е в стихията си, тъй като той не е на хорото, а дебне изотзад булките и бута кукудата в тях, викайки: “Ехуу, Ху-хуууу, Ехе-хееее” и ги щипе или пък гони тези дето не са на хорото, и ако ги стигне, те са длъжни да му пуснат, пари в Кокудата.
В ритуала е имало сцена на раждане на детето от Циганката, но повече сведения за този елемент от празнуването, не се намериха.
Същият ден, вечерта, Старците продават на търг събраните продукти, като получената сума се разделя на три: една част от нея се дав ана най-бендите хора в селото, другата част (след Освобождението) се е давала на Читалището,а остатъка се е изпивал и изяждал от самите Старци в кръчмата.
Старцовден е времето, когато носията на момите в селото, се е сменяла от моминска с женска.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020