Сказание за Чулман - лични впечатления, мисли и, бележки след прочитането му

Магия е. Както и “Сказание за дъщерята на Шан”, другият уникален епос. Но, това е магия, която може да бъде уловена и проживяна само чрез изключването на рациото. Българите, които са превърнали историята ни в поетични строфи, в песни не са хора на рациото, те са били ирацио, т.е. боравили са със сетивността над ума. Ако започнеш да го четеш с ума, Сказанието непременно ще ти натежи, ще ти втръсне и ще го захвърлиш с “ебати простотията”. Ти трябва да изключиш умът, сядайки да го четеш. Съзнанието, което изплита умът е мрежа, която улавя мислите. Умът е паяк, той плете мрежи, създава покров. Затова трябва да се чете с изключване на тази умствена сетивност. Тогава, когато четеш, не си задаваш въпроси за термините, топонимни или етнонимни, ти просто четеш, за да се изпълни с него цялото ти същество. В началото, човек не трябва да се опитва да го разбере, а просто да го прочете, без да си задава въпроси и да си прави изводи. И така, колкото е нужно. А колко е нужно, сам ще разбере. След това на въпросите, отговорите започват да идват сами. Разбира се, човек все пак трябва да има подложка, да има пиетет към подобна тематика, да обича митологиите. Навремето, като ученик, в гимназията, те ми бяха любимо четиво. Аз, наистина не четях никви класици - руски или западни автори, бичех само митологии. Секи ляга и става с неква книга, която прочел, аз само с митологиите, а тая, а оная, а трета. Така си и останах. По некое време Бердяев ма дръпна за известно време, но дотам. Затова, когато зачетох “Сказание за Чулман”, моята сетивност и съзнателност не изпитваше, абсолютно никакви проблеми. Аз съм Българин. Сказанието веднага ме грабна на крилете си, отнесе ме, опияни ме и аз продължих да търся и останалите части и така свързвайки се с Емил Коларов ги намерих, макар, че то вече е било издадено на книга, която няма да се намери лесно, де. Такива четива се издават веднъж след това ги забраняват инкогнито.

Годината Сомор както виждаш е ключова. В тази година си започнал да го разбираш. На социален план тя е негативна, но на вътрешен план тя е абсолютната благодат. През тази година, аз засвирих отново и то на съвсем друго ниво след 30 годишна пауза. Хората чакат спасение и оправия, обаче те не разбират, че социумът е външен израз на вътрешният духовен свят. Ако там не растеш, ако там не се променяш, няма кой да те спаси и Господ да дойде да те спаси, няма да може. Сомор дори като Улят е велика алп бика. Те искат Свобода, а вътрешно не са свободни! Как да стане, да си социално свободен, когато си духовно непораснал? Сомор-Улят даде енергията вътре. Това предизвика социален нестабилитет, навън, но социалният стабилитет без духовен растеж е илюзия. Много хора ще катастрофират следствие на това.
Да, аз започнах исторически анализ на Сказанието с неговата пета част и продължих с шестата “Песен за Атай”. Всъщност това са двете части, които силно засягат историята на Балканите. Междувпрочем, около 2/3 от епиката в Сказнаието е история, която протича на Балканите. Това е исторически уникално, защото както сам си забелязъл, там има такива подробности, които историците никога няма да научат, поради липса на изворов материал или читав такъв. Затова започнах исторически анализ на Сказнаието, за който подхвърлих на един наш приятел, след време да се издаде в книга. Трябва да продължа с анализът на “Песен за Атай”. Ще видя кога. Защото там има уникални исторически подробности. Примерно това, че Котис Първи е бил бахадир (богатир) в неговата армия на младини след това е пратен да управлява Тракия и като цар вече, той действа заедно с Атай. А траколозите се чудят откъде е дошъл на тракийският трон.
Разбира се, аз мога да се върна и в другите песни назад, но трябва да отбележа, че Сказанието свършва някъде в историческият период 3-2 в. пр. хр. Дали защото е изгубено, дали защото Аскъп е елинизирана и историята за Българите сякаш спира, днес не можем да кажем. Но, според мен, елинизацията на Скития, (както днес, евроатлантизмът) убива българинът като владетел на времето, като творец на историята и съдбата. Оттам нанатък, не той разказва историята си, а му я пишат! Това е Началото на Краят! Край, който се влачи хилядолетия, но днес, Слава на Тангра, най-после ще преминем през него, за да имаме ново начало, че бактън. Най-много ми тежи, че изключително бавно иде Краят;))) а аз с нетърпение чакам да минем през него.
Колкото до поясняването на топонимията и етнонимията, понятийно има допълнителни източници, българските истории с автори “Джагфар Тарихи” и “Нариман Тарихи”. Там има огромно количество обяснена топонимия и етнонимия (племенни названия). Но, разбира се, може да се направи, пояснителен речник за тези, които четат. Но ти, сам знаеш, каква огромна дейност е това и каква страст е нужна, за да го направиш. Трябва изцяло себе си да посветиш на това. Аз го правя инцидентно, поради нуждата, защото нямам сътрудници, които да работят заедно с мен систематично в тази посока.

Тази песен е уникална, но е само за посветени Не е за наште прости ора, които така или не виждат, че са преходни, че животът си изтича и то доста безсмислено за много от тях. Иначе, уникална песен, която съдържа езотеричните познания на древните българи, които впоследствие Блаватска ще изложи в своите поредици "Тайната доктрина"„ "Разбулената Изида" и тези познания после ще се доразширят от теософското общество, което основава.
Иде реч на смяна на човешките раси; на великанските раси с тези на средният ръст, които вече започват да работят с рационалният спекулативен ум. С една дума, свърша епохата на великаните, великани по тяло, по дух и започва епохата на тарикатите Подобни тенденции са ясно откроени и в "Сказание за Чулман", където Иджик Джам иска да стане човек и да умре, а Урус Кубар Бабай иска от Кук Куян (който извършва прехода от духовното към материалното) да му намери второ око. Това са странности в Сказанието, които като бъдат прочетени от обикновеният галфон има да цъкли дзъркели и да бръчи вежди и да почесва празната си глава, там, дето не я сърби.
Не е случаен фактът, че Крали Марко се обръща към Венера като Вечерница, един символ на залезът на расите пряко свързани с нейната еволюция и осъществяващи се на Земята под давлението на нейната енергетика. Неслучайно, в песента и Венера помръква. Това са символи, както не е случайно това, че тази година реших да се позанимая именнос този проблем, по-скоро да го разтълкувам в "Сказание за Чулман", защото четейки го, аз това го видях отдавна, този код на сътворението, който включва и ролята на планетата Венера в еволюцията на нашата Слънчева система и нашата планета Земя.Тук в песента за Крали Марко губи силата си, тази роля, отново е ярко подчертата. Та, затова си прав, това е Пътека , която ще те отведе до Пътя. Българският Път, както го наричам аз.

Много интересно как ги схващаш и тълкуваш символиките и напълно логично така обяснени може дори да изглеждат разбираемо и смислено за най-големите чогуни. Докато аз ги приемам съвсем буквално, че точно това което е описано така се е и случило едно към едно, на някакво астрално ниво. Може би не точно така, но просто ние с човешкия разум, с тези думи и представи опосредствяваме действията и предметите, докато те може, в астралното битие, да имат друго нематериално и енергийно проявление, както и други причинно-следствени връзки между предмет-стойност и действие-ефект. Най-вероятно, в астрала, дори фактът от възникването и воденето на някакъв мисловно-волеви процес може да има тежки последици и проявления, което води обратно до силно изявени феномени в нашето материално битие.