Форум на Движението | Помощ Участници Календар |
Алпа Дахус в "Сказание за Чулман" - извадка от, всички 7 части на Сказанието
Йордан_13 |
Публикувано на: 3.1.2019, 22:34
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 330 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Материал-Извлечение, който може да ви даде по-пълна представа за същността на Годината Докс (Дохс), представяйки ви различните страни и дела на алпа, представени в "Сказанието"
Сказание за Чулман. Част Първа. Част І. Песен за Стара България (16) А братът на Мар - Булут, т.е. Големия Бик, веднъж се възгордял от себе си и също се обявил за тархан. (17) За да усмири Булут, Мар изпратил срещу него своите могъщи синове - Урус, Леу-Субан и Чулман. (18) Казват, че Урус и Субан се родили като едно същество, имащо образа на двуглавия Барадж, или Бабай, Бурат, Берен. (19) Бурат бил по-силен от другите и алпите го нарекли Тар - но това име било обичано също и от самия Тангра. (20) Затова Всевишният го разделил на два алпа: на алпа Джангър - Урус-Бабай и Леу-Субан Субаш. (21) Тар щял да надвие Булут, но братята не успяли… Тогава Мар Джаръм-Ат се оплакал от него на Тангра. (22) Всевишният не изтърпял дързостта: разбил Булут на парчета - едно голямо, едно средно и четири малки. (23) Средното парче Тангра превърнал В могъщия алп Курган - нямало никой по-свиреп от него… (24) Тангра превърнал малките парчета в алпите Дахус, Джил, Тан-Угез и Шурале: те били също такива, каквито и всички останали алпи. (25) Дахус, който обичал образа на Бер-Булут, Станал коняр и пазител на владенията на Мар, а Джил-Ерирей станал дух на вятъра и духал във всички посоки. (26) Джил бил вятърничав, а Дахус - сериозен, заради което Мар го уважавал и му разказал за правилата, угодни на Бай-Аба Тангра. (27) Сетне Дахус съобщил някои неща от това на алпа Иджик-Алабуга, когото обичал заради деловитостта му. 5. Как Субан разрушил Стената на Дивовете (1) Мар сериозно се разтревожил – нали Чулман бил любимеца на Тангра – и наредил на алпа Дахус да изтреби всички хора. (2) Дахус лесно намерил неколцина алпи, пожелали да му помогнат заради обидите на хората. (3) Заедно с тях Дахус построил Великата Стена Кара-Коръм, която нарекли също Стената на Дивовете. (4) Докато строили тази стена, Мар не светил няколко дни, за да не ги изпепели със своя огън. (31) Чокър обичал образа на Челбас и бил също тъй бърз и ловък. За това, което узнал, той тутакси съобщил на Таук. (32) Веднъж Чокър-Челбас, който преди това бил своеволния алп Чонър, се впуснал да гони Арча. (33) С това той разгневил Мар и по заповед на тархана на алпите Чокър бил хванат и започнали да го съдят... (34) Съдията Дахус вече се канел да го осъди на смърт, когато за него неочаквано се застъпила алп-биката Таук. (35) Тя казала на съдията, че тя била определила среща на Чокър, но той я объркал с Арча и затова я подгонил. (52) За това Ет-Барак също бил възнаграден... Като узнал важното съобщение, той успял да разкаже всичко на Дахус. (53) Отначало Кебек бил един безпътен алп: живеел, както си искал, и крадял добитъка на Мар. (54) Но веднъж попаднал в капана на Дахус – пропаднал в ямата и се примолил за пощада. (55) Заклел се вече да не краде и обещал да се поправи. Тази гореща и искрена клетва трогнала сърцето на Дахус. (56) Дахус едва се справял с охраната на обширните владения на Мар, затова той уговорил тархана на алпите да приеме Ет-Барак на служба. (57) Така Кебек станал Балкан – Пазителя на владението на Мар и се отблагодарил за това на страшния алп Дахус. (58) След синовете на Мар Дахус бил най-уважавания алп. За това, че той устроил зимата на Земята, хората го нарекли Къш-Тархан. (59) Хората го представяли в образа на бяла сова и бяла камила, а в най-големите преспи виждали неговите гърбици... (60) Дахус поискал да разкаже за волята на Тангра на Чулман, но не го намерил... И побързал към планината Балкан. Част ІI. Песен за Илат 30. Атряч Таргиз се спуска в Царството на Чулман и какво произлиза от това (89) Като узнал, че златото е готово, Таргиз отплавал за него с кораб. Когато пристигнал в Тарвил, почувствувал, че земята се тресе. (90) Атряч попитал своя син, който бил княз на Тарвил за причината на това тресение и онзи му разказал: (91) “Край града в едно потайно място е попаднал в капан великият алп Дахус. (92) От време на време той се опитва да се измъкне от него – блъска с цялото си тяло и разтърсва земята”. (93) Отишъл Таргиз да погледне и като видял, че бивните на Дахус били заседнали в дънера на едно дърво, учудено попитал алпа: (94) “О, велики диве Дахус, защо ти, толкова могъщият, не можеш да измъкнеш бивните си от дънера на дървото?”. (95) С въздишка му отвърнал Дахус: “Това не е обикновено дърво, а клон на самия Бой-Терек. Не знаех за това и попаднах в беда. (96) Преследвах аз алпа Лекдиу, бе ми наредено да го накажа за неблаговидните постъпки, а той се скри зад този клон. (97) Той знаел, че това е клон на Бой-Терек, който не пуска това, което се забива в него. (98) Реших, че лесно ще поваля това укритие на Лекдиу, ударих по дървото с бивните си – и те заседнаха в клоните. (99) Макар и да е безполезно, опитвам се да се измъкна от капана, защото страшно огладнях и чувствувам, че отслабвам и умирам”. (100) Съжалил Таргиз великия алп и си спомнил за чука на Хурса; помислил си: “Ето повод да го изпитам!” – и ударил с него клона. (101) От този удар клонът се пречупил… Освободил се от плена Дахус и взел да благодари на Атряч. (102) “Кажи ми, с какво ще мога да ти се отблагодаря?” – попитал той Укряч, но онзи отвърнал, че си има всичко. (103) “Тогава вземи това – такова няма никой!” – казал Дахус и дал на Таргиз едно малко парче студ. - (104) “Не хвърляй това нещо и винаги го носи със себе си, - може би някога то ще ти послужи!”. (105) След това Дахус се заел да лекува раната на клона на Бой-Терек, а Атряч си тръгнал по пътя… *** (111) Чувал съм, че истинските царе и алпи не изгарят в огъня. Затуй нека запалим ковачницата и да разберем истински ли са или не!”. (112) Всичко това било измислица на Хараб, но хората не знаели това: затрупали те ковачницата с дърва и въглища, а Хараб подпалил всичко това. (113) Хурса и Атряч не чували нищо, защото в ковачницата било много шумно. (114) Едва когато запламтяло всичко наоколо, Таргиз разбрал, че работата е лоша. (115) За щастие, спомнил си за парчето студ – взел го и го хвърлил в огъня. (116) Стоварил се тогава в ковачницата такъв страшен мраз, че Хурса и Атряч затракали със зъби от студ. (117) Когато цялото гориво изгоряло, те излезли от ковачницата да се постоплят и Укряч попитал хората какво правят тук. (118) Хората му разказали всичко и възмутеният Атряч казал на народа: “Аз пък съм чувал, че цар Хараб е самозванец! (119) Хайде сега да проверим истински ли е самият той!”. Взел той Хараб и го затворил в двореца Кабан. (120) Този дворец стоял на брега на красиво езеро, заобиколен от прекрасни градини и поразявал с великолепието си. (121) Казват, че там Хараб бил скрил несметните си съкровища, но Таргиз не се отклонил да ги търси. (122) Хората затрупали двореца с дърво и въглища и го запалили. Изгорял дворецът до основи, заедно с коварния си стопанин. Част ІII. Песен за Кимер (167) Когато било нужно някъде нещо да се замрази, Мар казвал за това на Дахус, а той вземал студ от пещерата. (168) Охраната на този студ Къш-Тархан възложил на Руджа, защото отдавна го познавал и му бил благодарен. (169) Веднъж алпът Дахус Къш-Тархан тръгнал да търси алпа Салум. (170) Той бил отвлякъл овцете на Мар, пасящи на ливадите на Алъптау, а когато Дахус го проследил, го ранил и избягал. (171) Силите почнали да напускат Дахус и му се допило. Забравяйки за предпазливостта, той тръгнал по една пътека. (172) Но по пътя към извора Дахус паднал в една яма, която изкопали имегените, ловуващи наблизо. (173) Като открили плячката, имегените почнали на висок глас да обсъждат как по-добре да хванат и изядат Къш-Тархан. (174) Този шум дочул минаващият наблизо Руджа; той оглеждал своите владения и проверявал граничната стража. (175) Той прогонил имегените и, като измъкнал Дахус от капана, отвел го в своя батавъл и там го излекувал... 56. Какво разказал на Джирас внукът на Кубан – Тар-Кубан (12) Мина се известно време – и Искел бе изгорен от нова суша, отново случила се по вина на злия Къръш. (13) Когато Дахус престана да замразява Аскъп, завикал към него Къръш: “Защо пожали българите?”. (14) Но Дахус му отвърнал: “Не съм ги пожалил, а свърши онзи студ, който можех да изразходя... (15) Някога алпите можеха да изразходват запасите си, както си искаха – и така беше до следния случай. (166) А Дагрий бил приготвил капан за Джуанъш: дълбока яма с вода, изкопана под пода на двореца. (167) Ямата била прикрита с пръти и килими... Като стъпил върху тях Куян, тутакси пропаднал в нея. (168) Дагрий хвърлил парченце студ, което бил измолил от Дахус, в онази яма: замръзнала водата и Куян бил скован в леда. (169) Лесно завзел след това Дагрий Миджан – и, усилвайки се десетократно, решил да потегли срещу Шатър-Булгар. 60. Как Раудеб се бил със Шаръкан (4) Така Акбия узнала, че над Аскъп надвисва невиждата беда – синът на Бер-Кавес – Шаръкан. (5) Отишла Акбия при Бай-Тимат и тя й разказала всичко, което знаела за този Шаръкан. (6) Когато той се родил, Бер-Кавес поднесъл на Дахус големи дарове и го помолил: (7) “Искам Шаръкан да прилича на теб – дай му сила и му бъди втори баща!”. (8) Харесали се на Дахус даровете на Бер-Кавес и той му казал: “Постави сина си в един ледник! (9) Нека, докато израстне да яде само лед – и тогава той ще стане най-могъщия бахадир на Земята! (10) Ако в моята година той започне война и премине река Бурут, той ще завладее цялата Земя!”. (11) Поставил Бер-Кавес сина си в един ледник посред Карбат. Когато порастнал, той се спуснал от планините. (12) Хората, които го виждали, в ужас се разбягвали: ликът му бил страшен като лика на мъртвец. (13) Той бил рогат и с огромно тяло, а около него се виела мъгла... (14) Разпратил Бер-Кавес своите пратеници, призовавайки съседите да се присъединят към него. (15) Съгласили се да се присъединят към него 20-те племена на рънджайците и наубурийците – с надеждата, че ще разгромят и разграбят Булгар. (16) Решили те да обединят силите си в един ден от годината на Дахус... (17) Разказала Акбия за това на мъжа си – и Раудеб решил да събере приятелите си. (18) “Ще потеглим, - казал й той, - срещу враговете на Булгар. Аз ще се бия със Шаръкан, а приятелите ми – с наймитите!”. (19) Трябвало да се бърза, тъй като до онзи ден оставали само три месеца. *** (80) Искал Шаръкан да си свие туй-онуй: той бил толкова алчен, че грабел навсякъде и винаги. (81) Свалил той седлото с дисагите и ги привлякъл в своя ъгъл. Като разглеждал вещите в дисагите, той забелязал шапката; (82) видял на нея знакът на Субан и разбрал, че това е шапката-невидимка, за която отдавна мечтаел. (83) Едва не извикал той от голямата си радост: решил, че сега със сигурност ще убие Раудеб. (84) Едва дочакал сутринта – и, надявайки шапката-невидимка, тръгнал към Раудеб, за да го посече. (85) Но тогава долетяла на майдана Акбия в образа на пчела. Тя почувствувала тревога и разбрала, че мъжът й е попаднал в беда. (86) Ужилила тя задрямалия Раудеб. Събудил се той – и се досетил коя била пчелата. (87) Казала му Акбия, че идва към него с меч безжалостният Шаръкан с неговата шапка-невидимка. (88) “Не мога да сваля от него шапката, - добавила тя, - не ми разрешава това великият алп Дахус. (89) Той наблюдава боя. Сам не се намесва – и на алпите, които са дошли тук не позволяда да се месят в него. (90) Аз мога само да летя над главата на врага, за да знаеш къде се намира той, - а ти повече не заспивай!”. (91) Почнала да жужи Акбия над главата на Шаръкан. Ударил Раудеб с меча, но врагът отбил удара му. (92) Били се те през целия ден и, разбира се, предимството било на страната на Шаръкан – силно изпоранил той Орджак. (93) Но и Шаръкан към вечерта изгубил шапката-невидимка: поискал да прогони пчелата, но неволно смъкнал шапката. (94) Тогава Дахус забелязал хитрата Акбия, повикал я при себе си и й наредил да не се пречка тук. (95) Но внезапно долетял Беркет, грабнал шапката – и я отнесъл на сигурно място... *** 125) Дахус помолил Мар, а той – Всевишния Тангра да се смили над Шаръкан. (126) Творецът направил Шаръкан алпа на безпътицата Саргуз. Примамва той пътниците в пустите места с миражи... (127) Като чул думите от облака, Раудеб изпаднал в ужас. Паднал бахадирът на земята, помръкнало съзнанието му. 61. Как Раудеб се прощавал с Аратеб (134) Изпил Раудеб бала – и видял Куман. Тя била по-прекрасна от всички девици на света. (135) Никому не била казвала Куман, че тя била джиркош. Поискала тя веднъж да поживее човешкия живот. (136) С помощта на Мосхаба тя избягала на Земята, а там срещнала група младежи и девойки. (137) Те празнували Чачак байраме и изяснявали коя от девойките пее най-хубаво от всички. (138) Като я видяли, те я помолили да попее. Пяла тя – и я избрали за Чачак къз или Гюлджихан. (139) Билият сред младежите тогава още млад Джумантай се влюбил в нея и скоро се оженил за нея... (140) Много беди изпитала тя на Земята, но нито веднъж не пожелала да се завърне в Тама. (141) Но Дахус, боейки се от това, че тя някога ще вземе и сгрее Шаръкан, я затрупал със сняг... (142) По волята на Всевишния тя отново станала джиркош – само сега й разрешили да се отлъчи, за да се срещне със сина си... 64. Как Искел станал цар (72) Искел нарекъл Дагор злощастния Орджак – тази дума била посмъртното име на царя: (73) нали не бивало българите да наричат починалия по последния помен със старото му име. (74) Предишното име може да призове духа му от Тама: ще се върне той – и ще отмъщава страшно на живите... (75) Наложило се Уктимас да се съгласи с Искел – и Кряшилем ги попитал: “Кога ще замръзне река Тал?”. (76) А това било през лятото и Уктимас отвърнал: “След пет месеца!”, а Искел: “След половин час!”. (77) Засмял се Уктимас и неговите привърженици – не се досещали те, че това са им устроили злодеите... (78) Гобе била любимка на Дахус. Уговорила тя алпа да помогне на Искел – по молба на онзи... (79) Тогава Дахус взел и замразил река Тал, която протичала до мястото, където се провеждал кинешът. (80) Отишли багълите да проверят предсказанието на Искел – и открили, че реката е покрита с дебел лед. (81) Уктимас и хората му не могли да кажат нищо и багълите избрали за цар развратния Искел. |
Йордан_13 |
Публикувано на: 3.1.2019, 22:40
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 330 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
За мен Нова Година е на 21 срещу 22 декември, другата "Нова година" е напълно безсмислена. В Годината Дахус е руната Ийс (замръзни). Разбира се, Ийс е Щит срещу Злото. "Спри, замръзни", за да се съхранят Българите, едно още по-драстично действие от охраняващата сила на Годината Етх(Кучето), заради, която евреите почнаха да убиват кучетата в България;)))Като говоря евреи, разбирайте и техните души облечени в български кожи. Щот по име и външен вид, българин, а душата му еврейска. Затова Дахус налага драстичната мярка "Замръзни". На външен план - абсолютизъм на Блатното Безвремие, Животът се пренася под повърхността, в едно Невидимо за Очите на Злото, битие. Кинетичната енергия бива "спряна", за да се трансформира в Потенциална.
Руната Ийс/Айс - парчето студ на Дахус (102) “Кажи ми, с какво ще мога да ти се отблагодаря?” – попитал той Укряч, но онзи отвърнал, че си има всичко. (103) “Тогава вземи това – такова няма никой!” – казал Дахус и дал на Таргиз едно малко парче студ. - (104) “Не хвърляй това нещо и винаги го носи със себе си, - може би някога то ще ти послужи!”. (105) След това Дахус се заел да лекува раната на клона на Бой-Терек, а Атряч си тръгнал по пътя… *** (111) Чувал съм, че истинските царе и алпи не изгарят в огъня. Затуй нека запалим ковачницата и да разберем истински ли са или не!”. (112) Всичко това било измислица на Хараб, но хората не знаели това: затрупали те ковачницата с дърва и въглища, а Хараб подпалил всичко това. (113) Хурса и Атряч не чували нищо, защото в ковачницата било много шумно. (114) Едва когато запламтяло всичко наоколо, Таргиз разбрал, че работата е лоша. (115) За щастие, спомнил си за парчето студ – взел го и го хвърлил в огъня. (116) Стоварил се тогава в ковачницата такъв страшен мраз, че Хурса и Атряч затракали със зъби от студ. (117) Когато цялото гориво изгоряло, те излезли от ковачницата да се постоплят и Укряч попитал хората какво правят тук. (118) Хората му разказали всичко и възмутеният Атряч казал на народа: “Аз пък съм чувал, че цар Хараб е самозванец! (119) Хайде сега да проверим истински ли е самият той!”. Взел той Хараб и го затворил в двореца Кабан. (120) Този дворец стоял на брега на красиво езеро, заобиколен от прекрасни градини и поразявал с великолепието си. (121) Казват, че там Хараб бил скрил несметните си съкровища, но Таргиз не се отклонил да ги търси. (122) Хората затрупали двореца с дърво и въглища и го запалили. Изгорял дворецът до основи, заедно с коварния си стопанин. |