Кравите... или"неолитната революция" според, епосът "Сказание за Чулман"

[Йордан_13]

(Джоузеф Камбъл. Източна митология, стр. 196); Цитат:

"Когато ведическият певец поглежда нагоре към бога, когото почита, то не е с дълбокото страхопочитание, нито с непоколебимата вяра на пеещия псалми към Йехова. Нито пък молитвите на жреческите певци от древна Индия скачат в небесата от най-вътрешните дълбини на душата като псалмите. Тези поети стоят по-близко до боговете, които почитат. Когато пеят възхвала към някой бог, очакват, че той ще отвърне с изобилие от крави и синове-герои и не се колебаят да му го кажат. Тяхната позиция е „Давам, за да дадеш“ (do ut des); и ведическият певец пее така към Индра:

Ако аз Индра, бях като теб,
Единственият господар на всички благини,
Онзи, който ме възхвалява с песните си,
Нямаше никога да остане без крави.

С радост щях да му помогна;
Въздай на мъдрият певец дължимото му.
О, ако аз, обилни Боже,
Бях като теб, Господаря на кравите.

Но тук има още нещо за изясняване: а именно, че в жизнерадостният живот и воля за земна власт на тези химни не откриваме нищо от духа , нито от митологичният образ на света, характерен за по-късният индуизъм, който по ирония се смята за произлязъл от ведите. Например няма никаква идея за прераждане; няма жажда за освобождението от водовъртежа на преражданията; няма йога; няма митология на избавлението; няма вегетарианство, ненасилие и касти. Древната ведическа дума за война „гавищи“ означава „желание за крави“ – и кравите на арийските пастири били колени, одирани за кожа и изяждани, както и доени. (Всичко това би било трудно за обяснение, ако непоследователността и своеволните, както и съзнателните грешни тълкувания не бяха нормални за религиозният традиционализъм по цял свят.) Това обаче означава просто, че митологията на по-късна Индия изобщо не е ведическа по същността си, а дравидска, произлизаща основно от комплекса на бронзовата епоха в долината на река Инд. (Камбъл. Източна митология, стр. 196) "

Коментар:

Последните две изречения на Камбъл са един неверен извод. Защо? Защото отбелязвайки този момент с кравите, в контекста на разглежданията за древната цивилизация по долината на река Инд, той засяга една много важна тема в древната праистория , пряко свързана с Българите и Балканите. Тук, Камбъл би могъл да задълбае, но той не го прави. Ако се бе обърнал към т. нар. “древногръцки мит”, той пак би се натъкнал на древната ведическа дума за война “гавищи”, означаваща “желание за крави”. Да вземем най-известният пример. Новороденият Хермес краде кравите на брат си Аполон и това предизвиква конфликт между двамата. Първото му божеско и земно дело и желание е кражбата на стадото крави на друг бог. Все пак този конфликт е творчески уреден. Аполон получава за стадото си, лирата на Хермес изработена от корубата на костенурка и тя един от неговите символи, впоследствие.
Втори пример: Безсмъртният Алкионей краде кравите на Хелиос от Ерития.
Трети пример: Биант иска да се ожени за Пиро, дъщерята на Нелей. Понеже мнозина я искали за жена, Нелей казал, че ще я даде на този, който му доведе кравите на Филак. Отново кражба на стадо крави, които отиват като вид сватбена зестра. Кражбата на стадо крави е не само необходим подвиг, но и материално обезпечение на сватбата.
Трети пример: Миниецът Ергин побеждава град Тива и тиванците сключват с него мирен договор, с който се задължават в продължение на 20 години да му плащат данък “крави’, всяка година по 100 крави. Но Херакъл побеждава и убива Ергин и задължава минийците да плащат този данък двойно. Гавищи...
Четвърти пример: Самият Херакъл трябва да открадне кравите на Герион и да извърши своят десети подвиг, при който той убива кучето-пазач и пастирят на стадото. Впоследствие, Херакъл още на два пъти ще участва в подобни акции. Видно е, че и на Балканите и Средиземноморският регион като цяло, “гавищи” е обхванало боговете, полубоговете и хората. Възможно ли е, тук да имаме един и същ матричен модел засягащ, както Индийският полуостров, така и Балканският? И ако, да, каква е причината за него и първоизточникът му? Ясно и видно е, че кравата е капиталът на праисторията и който го притежава е в Битие. Първоизточникът и причината на този матричен кравешки модел, намираме в древнобългарският епос “Сказание за Чулман”. Там той е отбелязан в два големи момента. Първият момент, в който е посочена причината за появата му е разпадът на първото българско царство на Земята, а именно царството на Турун Аби Артимес, матриархалната Турун Суба. Когато алпът Субан отива по молба на Умай да събере племената и да възстанови Царството, те му посочват причината за своето напускане, а причината е икономическа – липсата на храна. Турун Суба се оказва царство със слаба икономическа база, неспособна да изхрани големи групи население. Но, няма как да е иначе, след като това царство възниква някъде в краят на късният палеолит, а разпадът му предизвиква небивала динамика на преселение на големи групи от население (разселване на 72 племена) и поставя началото на епохата на мезолита. Именно с първата държава Турун Суба, трябва да си обясним широко разпространените фигурки на “палеолитните Венери”,а с нейният разпад през мезолита, тяхното отсъствие в този период. Тогава 72-те племена живели под управлението на Турун Аби в Турун Суба се отвръщат от нея.
Как алпът Субан да намери храна и по този начин да привлече племената и възстанови отново държавата на Умай? Като опитоми редица животни, които да служат на човека. И първите животни, които той решава да опитоми са конят и кравата. Но, за жалост, той не намира никакви крави, останали на земята, а от конете, само няколко, които опитомява и научава българите да си служат с тях. Така първото животно опитомено през мезолита е конят, сочи “Сказание за Чулман”(становището на учените е друго), поради, което българинът се сраства с него през хилядолетията. Явно досещайки се, какво е станало с кравите на земята, Субан наредил на своят син Иджик (кон) Алабуга да въоръжи мезолитните ловци-българи, да ги научи да яздят конете изкусно, т.е. да ги направи воини и да чакат, докато ги повика. За целта, Иджик (Кон) изпратил на обучение и занаят при алпа Хурса, богатирът Шура. Така обучен от Хурса, Шура се връща, въоръжава конниците и ги обучава да водят бойни действия, яздейки своят кон. Вероятно тази първа българска армия е включвала и конници-стрелци и с това могат да бъдат обяснени многобройните находки на стрели в епохата на мезолита (http://mirnovogo.ru/luk-i-strely ; http://www.bibliotekar.ru/km/46.htm ). Богатирът Шура за първи път използвал първото опитомено животно – конят и като източник на храна създавайки от кобилешкото мляко напитката кавес или кумъс https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%81 Така, първата българска армия получава и своето уникално походно тилово продоволствие, своята походна храна, която идва от неговият боен събрат – конят! А Кавъс-Шура става първият български тархан на земята (Алпът Мар е Тархан на алпите на Бой Терек) Така, че тази напитка, не е древна тюркско-монголска напитка, както пише в Уикипедията, а чисто Българска! Обучена и снаряжена, първата българска конница чака заповедите на алпа Субан. Субан се превръща в бик и тръгва да търси кравите по земята, но тогава попада в беда, защото пасейки на една ливада е погълнат от една имегенка от пещерата Абдере, където алпът Яга-Албастъй държал затворени всички крави и по-голямата част от конете на земята, за да храни с тях нечистите същества. Тази част от Сказанието визира краят на последният ледников период в Европа (вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%...%BB%D0%B8%D1%82 )съпроводен с изчезването на мегафауната ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%...%83%D0%BD%D0%B0 ) . Именно това символизира затварянето на всички крави и повечето коне в пещерата Абдере.
Разпадът на Турун Суба ни дава ценни сведения за древността на Балканите, тъй като след този разпад българите-именци се завърнали в Тракия (Бирак) на Балканите. Това показва, че дори в епохата на палеолита предшестващ мезолита, ние имаме емиграции на население от Балканите и последващото негово завръщане по родните места. Проблемът е, че когато именците се завръщат в Тракия те заварват там арджайците, които са родствено племе. За да не започне война за земя, помежду им, една част от именците под водачеството на Трьок се заселват в Агарджа (вероятно Кримският полуостров) и Капдаг (Кападокия, Мала Азия). Именно тази благородна постъпка на именците довежда до възраждане на българското самосъзнание при арджайците и те не се обособяват и сепарират, а си спомнят също, че са азаки (аси). Благодарение на това жителите на цяла Егея (Агил) започват да се считат за Българи и да се гордеят с родството си с тях. Тук, “Сказание за Чулман” отбелязва не само едно духовно събитие – раждането на българското самосъзнание, но и едно историческо събитие, раждането на етнонимът Българи (Азаки/Аси=Българи), като народностно име и територия. Това става в началото на мезолита.
След като не получават дълго време известия от Субан, синът му Иджик праща Конницата да го търси, като изработва специални кръгли изображения на Субан като бик и ги нарича “бугари”*, които окачва на вратовете на конете, т.е. това е първата конска апликация в света и същевременно първата портретна паспортна снимка. Така, казва Сказанието, конниците започнали да се наричат Българи по назованието на кръговете по шиите на конете им. Тук, Сказанието за втори път ни свидетелства за раждането на българският етноним, но вече под един ъгъл асоциирайки го с динамиката на коня и образа на бика. Динамиката на коня из планетата носи разпространението на етнонима, защото само можем да си представяме какви отговори е предизвиквал въпросът: “Виждали ли сте Субан Българинът?” В онези времена. Един Бик, който търси кравите, а конниците търсят бика. Безуспешно търсене... Единствено алп-биката дърво Кашан, сестрата на Иджик знае, какво е станалос баща им и Иджик насочва Конницата към пещерата Абдере. Започва войната за кравите, която е война и за освобождението на Бикът Субан. Първата Гавищи!

Настъплението срещу добре укрепената пещера Абдере е и първата битка на така сформираната Българската армия и то е съпроводено с множество атаки на Конницата, но те биват отбити. Но, една от тези атаки успява, Българите пробиват отбраната на пещерата, но затъват в лепкавата и дълбока тиня на изпражненията на нечистите и животните в пещерата. Така, успехът им е прекършен и те са принудени да се върнат назад. Тарханът Кавес-Шура, едва не се разплаква от отчаяние, но алпа Иджик Алабуга го утешава като му казва, че е намерил решение на този проблем. Решението е инженерно, да пробият жлеб в скалата на пещерата, да отклонят водите на близката планинска река, пускайки ги през жлеба към вътрешността на пещерата. Тарханът Шура прави това благодарение на ковашките умения придобити от обучението при алпа Хурса, които включват обработката на девствените скали. Водата преминава през пещерата и изхвърля навън калта и тинята заедно нечистите с кравите и конете и имегенката погълнала Бикът Субан. С един удар на камшикът си, Кавес-Шура освобождава от стомаха й алпа Субан. Какво станало, по-нататък? Нека дадем думата на Сказанието

(85) Субан дал на хората
много добитък
и научил именците
да отглеждат и използуват кравите.

(86) А Кашан-Агадж
дала на хората филизи
и научила българите
да отглеждат гроздето.

(87) След всичко това
половината именци
се преселили, както обещали
от Бирак в Джеремел.

(88) Там Турун-Аби
възстановила своето царство
под названието Аскал-Суба
или Бурджан-Суба.

(89) Тук част от именците
приела името “бурджан”,
защото столицата на царство Бурджан
се намирала на река Бурджан.

(90) С времето това название
станало още едно
име на всички българи
и било приятно за тях.

Когато алпът Субан научавайки Българите да отглеждат и използват кравите, а сестра му алп-биката Кашан ги научава да отглеждат лозата се поставя началото на “неолитната революция” ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%...%86%D0%B8%D1%8F ) в историята на човечеството. Неслучайно, често наричам праисторията на човечеството – Българска. Тази “революция” започва с получаването на един нов етноним на Българите – Бурджан по името на река Бурджан, където се разполага столицата на възстановеното царство на Умай Биче под името Бурджан Суба или Аскал Суба.
Какво предизвиква краят на мезолита и началото на неолита в Тракия? Ново преселение на част от населението.

(87) След всичко това
половината именци
се преселили, както обещали
от Бирак в Джеремел.

(88) Там Турун-Аби
възстановила своето царство
под названието Аскал-Суба
или Бурджан-Суба.

Джеремел, според „Летописите на Нариман“ е междуречието между реките Днепър и Дон, там, където по-късно ще е Скития, Стара Велика България, Вътрешна България и Хазария. Но, нека отбележим този факт, втората матриархална българска държава Аскал Суба/Бурджан Суба се основава именно в междуречие (между две реки). Това по-късно ще стане свещена традиция в основаването на селищата, градовете и дори светилищата на Българите. Джеремел означава „ливада“ или "поле с малки участъци горска растителност("лесостеп"), т.е. идеалното място, където може да се развърне бързо и с пълна сила, новият отрасъл в живота на Българите, а именно животновъдството, който да стане солидна икономическа база за трайността и просперитета на държавата Аскал Суба или да се извърши „неолитната революция“ на човечеството. Потвърждение на този факт е и бурното развитие на неолита в Тракия (Бирак), където около и по протежението на река Марица и нейните притоци са регистрирани от археологията над 300 праисторически селища и в Североизточна България. По този начин, Сказанието свързва старта на епохата на неолита с втората матриархална българска държава под ръководството на Умай Биче Артимас. А развитието на неолитната култура в Тракия с тази в междуречието Днепър-Дон в Скития. Така се оформя една древна ос Скития- Североизточна България-Тракия, чиито продължения и преместване на юг/югоизток и север/североизток са видни. И ако се чете Сказанието ще се види, че нейният разгром (на Бурджан Суба), вече не е вследствие толкова икономическа слабост, а вследствие, на това, че правната основа на Турун Суба се пренася механично в новата Бурджан Суба и се развива още повече в тази погрешна посока. Това с времето поражда един дълбок социално-културен, междуполов конфликт, който ерозира основата на матриархата и разрушава не само матриархалната държава, но и Матриархатът като система въобще. Това води до нова смяна на епохите – епохата на халколита с епохата на бронза. Но сега да се върнем към началото на неолита. Различията между епосът „Сказание за Чулман“ и официалната научна доктрина, относно началото на неолита и неговите особености, не са малко. Ясно е, че според Сказанието, неолита не е пренесен от Мала Азия на Балканите. Началото му е от Балканите, защото именно именците в Тракия (Бирак) уговаря алпът Субан да се завърнат при Умай за да възстанови тя, държавата си. Условието, което те му поставят за своето завръщане, всъщност слага старта на неолитната епоха. Те поставят икономически условия – да има храна. Трябва да отбележим, че само половината от именците се съгласяват, ако се изпълни това условие, да се преселят. Другите остават в Тракия (Бирак). Тази половина е в пригодност като съзнание, характери и способности да послужи за създаването на една нова епоха. Така, алпът Субан решава да опитоми животните, за да има храна, а опитомяването на животните води до по-трайно усядане на Българите и възможността да се изгради солидна държава. Първом се появява животновъдството, а не земеделието. И това е логично. Ако в старта на неолитната епоха бе заложено земеделието, тя щеше да стартира бурно и угасне бързо и безславно, поради изтощаването на почвите и изсичането на горите. Затова първом, Субан опитомява животните, които могат да донесат безценният ресурс за земеделието – естествената животинска тор. Но, първото опитомено животно е конят, според Сказанието, а не познатият ни едър и дребен рогат добитък свързан пряко със земеделието. Защо? Това, наистина би объркало учените и те веднага биха обявили написаното в Сказанието за неверно и фалшификат. Учените към своите разсъждения и изследвания, забравят да добавят една малка тънкост – еволюцията на съзнанието. Това е тънкост. Неговата еволюция е бавна. Затова идва конят. Той е животното чрез което съзнанието на палеолитните ловци и мезолитните стрелци ще бъде подработено и подготвено за неолитната революция. Да съжителствуваш с животното! Да съжителстваш, не просто да го убиеш за храна! Да станеш едно цяло с него,без да губиш своята палеолитна-мезолитна динамика и то да ти дава храна, да ти даде кавесът-кумисът. Това е процес, дълъг процес. Това не се случва за един ден – ето ти крави и овци, гледай ги, развъждай ги, ори и сей земята. Така, Българите продължават чрез конят своят палеолитно-мезолитен бит и традиции, но и получават нещо ново, маята, подквасата за неолита, която ще ферментира съзнанието и ще го подготви за новата епоха. Затова, така формирана първа конница в света е употребена не за война срещу други хора, а за придобиването на безценият ресурс на неолита, едрият рогат добитък – кравите. Оттук и традицията вече в човечеството, след всеки спечелен военен набег и битка да се взема плячка.
Така, първото одомашнено животно според Сказание за Чулман е от рода на големият рогат добитък, а именно кравата? Но, защо именно кравата? Най-простото и първично обяснение, което можем да дадем е, че кравата е един „малък супермаркет“, дава всичко, което е нужно не само за оцеляване, но и за развитие като храна– мляко, месо, кожи, а и опитоменият тур и турица, не са придирчиви по отношение храната, устойчиви са на болестите и най-вече на издръжливи са на студа. Фактът, че всички крави на Земята са събрани в една голяма пещера Абдере като в голям обор или резерват показва, че на Земята определени раси от хора или същества са ги оценявали високо като хранителен ресурс. Но, това не дава пълен отговор на въпросът „Защо“? Ключът е в превръщането на алпът Субан в бик, когато тръгва да търси кравите по земята. Ние виждаме, че това в древногръцкият мит е унаследено от Зевс. Той е бик, когато тайно се сношава с Йо, той е бял бик, когато трябва да преплува морето с Европа и да я заведе на остров Крит. Тези превъплъщения човек-бик или бог-животно, не са случайни. Това свидетелства, че кравата (говедото) е едно от животните, чиято клетъчна материя е включена в състава на материята, от която е изградена биологията на човека и поради тази причина, то е много близко до човека и може да съжителствува пълноценно с него (вж. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...Sacred_cow2.jpg ) Този факт е установен през 2009-та година, когато декорирайки генома на едрият рогат добитък, учените установяват, че 80% от гените на кравите са сходни с човешките. (вж. https://www.bgfermer.bg/Article/5701232 ). Разбира се, докато съвремената наука декодира този геном в началото на 21 век, познанието за него, а и повече от това е кодирано в митологиите или по-точно в индийската митология, в лицето на Кравата на изобилието, Камадхену-Сураби (https://en.wikipedia.org/wiki/Kamadhenu ), в чието тяло пребивават всички богове.
https://www.amritapuri.org/images/2000/08/kamadhenu.jpg И оттук вече става ясно, на какво се дължи нейната Свещеност в Индия.
Нека се обърнем и към скандинавският мит, където кравата Аудумла е поставена в самото начало на сътворението на човека. Малко е обръщано внимание на този тънък момент в скандинавският мит, в който от хладните водни капки образувани вследствие срещата на огънят на Муспелхайм с огромното ледено поле на дъното на бездната Гиннунгаган се образува, първом великанът Имир, а след него кравата Аудумла, хранителка на великана. Вимето й е изобилен млечен извор, от който се храни Имир. И докато Имир суче под нея, Аудумла ближе с топлият си език леда и се храни с вкаменената сол в него и така в продължение на 3 дни, докато не стопила леда и от него изскочил мъж, нарекъл себе си Бури (вероятно алп Бури в българските епоси). Подобна митологична идея е меко казано странна, необичайна и макар, лесно да й бъде намерено обяснение с това, че такъв е климатът, в който живеят скандинавските народи и затова е налице тази митологично-космогонична представа, аз лично не бих приел това обяснение за задоволително. Напротив, бих отнесъл тази представа към един тънък аспект на процесите на опитомяване и размножаването на кравата като домашно животно във времето на „късният дриас“ ( 1300-годишен период на застудяване и заледяване). В този период изчезва голяма част от мегафауната и силно намалява човешката популация (вж. https://megavselena.bg/pochti-tsyala-evropa...ikoviya-period/ ).
Скандинавската митологично-космогонична представа, поставя кравата в центъра на процеси, свързани с възстановяването на човешката популация в Европа след силното й намаляване по време на последният ледников период, под формата на две раси, които създавайки поколение ще влязат в конфликт помежду си. Едната от тези раси, а именно Бури и синът му Бур са именно символ на възкресената човешка популация отпреди ледниковият период. Затова, в космогоничното описание, имаме лизане на леда, разтопяването му в продължение на 3 дни и възкресение на човека който е замръзнал под него. Това дори не е символ, това е пряко описание на процес, в който кравата е фактор, който затопля мястото, което обитава**. Това е символно подчертано и в Египет, където богинята крава Хатор е една слънчева богиня, майка и съпруга на Слънцето (Ра), придружаваща го в небесната ладия по небето. В тоя ред на мисли, учените трябва да се замислят, дали затоплянето или нормализацията на климата след късният дриас е само естествен процес или наличното оцеляло човечество е взело мерки да подпомогне процеса на затопляне, с което да бъде прекратен „късният дриас“. Можем да допуснем, че опитомяването на кравата и нейното масово развъждане са част от система от биологични мерки и механизми, с които е бил подпомогнат процеса на затопляне и нормализация на климата. Това е свързано с обучителни процеси за размножаване на говедото и неговото разпространение. Факт е, че и зороастрийската космогония, свидетелстваща ни за „Първичното Говедо“ или „Първичната Крава“, също символно ни говори за този процес (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Gavaevodata ), трябва да накара науката да се замисли. Така, че, ако трябва да говорим за животинският символ на „неолитната революция“, за зараждането на понятия като изобилие, плодородие, благосъстояние и благоденствие, то несъмнено този символ е Кравата и алпът Субан (Бикът), който решава да я опитоми. Така, Българите (вж. Артефакт от Невали Чори https://media-cdn.tripadvisor.com/media/pho...-archeology.jpg ; https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q...HtoeSo-yydkxMNg ) , воденият от първият Кана Тенгир,алпът Субан, преживяват преходът между две епохи, тази на мезолита и неолита и влизат в Бъдещето като негови творци. Затова е много важно, Преходът от епоха в епоха да бъде извършен от предназначеният, от Божествената Личност, за да може народността да я има в Бъдещето, и да има Бъдеще.
Първото култивирано растение, според „Сказание за Чулман“ е лозата. Тук, конфликт с научното становище няма, благодарение, на това, че науката не постулира, кои са точно първите култивирани растения. Конфликт и противоречие, няма, защото научните изследвания на тази епоха са доказали, че лозата е едно от растенията, култувирани по Българските земи, именно в тази епоха. (Вж. Новокаменна епоха https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%...%BE%D1%85%D0%B0 ; и https://revita.bg/19523/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-...E-%D1%81%D1%8A/ ).

Уникалното е, че „Сказание за Чулман“ ни дава сведения, благодарение на кой става това. Алп биката Кашан (Ашна, Ашнан) (под формата на цъфтящото дърво Туба о – Дървото на Живота)(вж. Хаджилар https://img1.advisor.travel/fs440x440px-Hacilar_15.jpg ). Тя дала първите лозови филизи на Българите и ги научила как да отглеждат, развъждат и селектират лозата. Именно тук трябва да търсим корените на асоциацията на древноегипетската богиня Хатор (крава) със Сикимората като „Господарка на Сикимората“ (яворoвата смокиня). Нали, неин брат е алпът Субан Бикът – Бугаринът! И не само това, именно на нея ние дължим, както неговото освобождение, така и намирането на пещерата Абдере, където Яга Албастъй е скрил всички коне и крави. В египетската представа Хатор (Кравата) е Господарката на дървото Сикимора в Мемфис (Източен Египет) в култ свързан с мъртвите, в който тя ги храни и закриля. Но, имайки впредвид скандинавската представа за Аудумла, можем да предположим, че това е култ свързан с възкресението на мъртвите, а не просто с тяхното отвъдно битие като блаженство. Но, символното свързане на кравата с растителният и дървесен свят, с Дървото на Живота, с храната, която дава то, показва какво огромно значение е имало нейното опитомяване и развъждане в мезолитният период направило възможно случването на „неолитната революция“. Това е показано и с образът на Йо като бяла крава, която откъдето минела и стъпнела изпод стъпките й пониквали нови растения. Факт, който се потвърждава и от „Сказание за Чулман“. То говори, че когато алпът Субан изоставил нея и майка й, сестра му Кашан така дълбоко тъжала, че Тангра се смилил над нея и я превърнал в дървото Кашан, а сълзите й в горчивите му плодове, но когато Субан като Бик е освободен от Абдере и Българите получават кравите, то нейните радостни сълзи се превръщат в сладки гроздове. Така се ражда лозата. Нейните плодове, не всякога са били сладки. Трябва Субан да се върне при нея и да я „прегърне“. От така получените сладки гроздове, Българинът вече може да създаде виното и то да стане и питие на мъртвите в отвъдното. Затова египетският аналог на лозата в Египет е яворовата смокиня (сикимората). А, след Потопът, първото нещо, което ще направи Ной е да засее именно лозе. Такова е и сведението, което ни дава и Веда Словена в „Личен ден. Пазир ден“, Песна 3, където Сада краля е забравил при преселението си в новата земя, да вземе със себе си фиданките от Старата земя и Юда Самовила го укорява за това, та Сада краля, трябва да се върне и да вземе ценните филизи. Така първото култивирано растение от човека е лозата.

Според съвременната наука, друга характерна черта на неолита е създаването на малки села и градове. Опитомяването на кравата и другите видове животни, култивирането на растенията наистина са основната предпоставка за усядането и формирането на трайни селища.
Но тук, има една важно „но“, една отметка, на която трябва да се спрем. Митологичните свидетелства са такива, че създаването на тези неолитни селища и градове са пряко свързани отново с Кравата, с нейното движение и поведение. Това не би трябвало да изненадва учените и те биха си обяснили митологичните разкази за създаването на градове, вследствие на това, къде ще легне уморена кравата при своето движение като символ на уседналостта. Това, обаче не е просто така. Да вземем един прост пример, когато Кадъм търси сестра си Европа, похитена от Зевс. Тогава той се преобразява на бял бик, за да намери (Отново имаме символен преразказ на отношенията на алпа Субан със сестра му Кашан). Неуспешното му търсене го отвежда в Делфи, където оракулът му казва, че ще срещне крава с луноподобно петно на хълбока, да я последва и където тя легне изтощена да построи град. Кадъм се отправил към Фокида и там срещнал крава, която пасяла сред стадата на Пелагонт и я последвал. Минавайки през Беотия, кравата прилегнала и там той основал град Тива, а кравата принесъл в жертва на богинята Атина. Това не е единственият пример в „древногръцкият мит“. Такъв пример е и самата девойка Йо, която под формата на крава, странства къде ли не, по света, и накрая се установява в делтата на река Нил, създава селище и ражда синът си Епаф (https://bg.wikipedia.org/wiki/Епаф ). От своя страна пък Епаф се жени за Мемфида (https://bg.wikipedia.org/wiki/Мемфида ), дъщерята на Нил и създава град Мемфис, в който, никак неслучайно възниква култът към богинята Хатхор (Кравата).
Трети пример, Ил синът на Трой (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB_(%D1%81%D0%B8%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%81)), печели състезание по борба във Фригия и за награда получава от царят им 50 юноши и девойки, а по заръка на оракулът, една петниста крава, която трябва да последва и където легне кравата да основе град. Ил последва петнистата крава и тя ляга на хълма Ата във Фригия. Там Ил основал градът Илион (Троя) и поискал от Зевс знамение и получил като знамение Паладиумът.
Тези примери са достатъчни, за да си обясним, наличието на бичите рога в култа на неолитни селища като Чатал Хююк https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...y%C3%BCk_EL.JPG ; https://putevojdnevnik.ru/images/stories/az...chatal-huuk.jpg ; http://rec.gerodot.ru/chatal/images/7-36.jpg
Те вероятно са създадени по същият този начин. Именно затова в преддинастичният период на Египет, астрално-етерната жизнена сила бива символизирана чрез рогата на бика и кравата чрез йероглифът „Ка“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Bull_(ka_hieroglyph ) и влиза като важно понятие в египетското разбиране за душата (душата-дъх, душата-дихание) и нейното получаване в момента на раждането (https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Egyptian_concept_of_the_soul#k%EA%9C%A3_%22double%22 ). Нещо, което ние отново виждаме символно представено чрез Аудумла и Бури в скандинавският мит.
Защо, обаче мястото, където ляга кравата се смята за свещено и подходящо за създаване на селище/град? Отговорът се крие в едно изследване, проведено през 2008 г. Учените установяват, че когато се хранят или си почиват, кравите се ориентират по земното магнитно поле и се позиционират в посока север-юг.
https://nova.bg/news/view/2018/04/26/214099...%B8%D1%82%D0%B5 (Кравата в тоя ред на мисли се явява стрелката на един биологичен компас)

Така се, оказва, че древните селища и градове, по този начин са хармонизирани с посоката на земното магнитно поле имат своята защита, трайност и жизненост.

„Сказание за Чулман“ свидетелства, че неолитът в Тракия се развива под давлението на второто царство на Умай Биче Артимас, Аскал Суба или Бурджан Суба в междуречието на Днепър и Дон. Тази картина е в противоречие със схващанията на съвременената наука, че първите държави възникват в „в Месопотамия, Древен Египет и Древна Индия в края на ІV – началото на ІІІ хилядолетие пр.н.е.“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F ) Ако следваме линията на Сказанието, тези държави са вследствие, от бунта на мъжете (българи) причинил разпада и унищожението на второто царство на Умай Биче вследствие, на което се преминава от матриархат към патриархат. Преди появата на известните ни държави в Индия, Месопотамия, Египет, ние имаме две български матриархални държави, едната в палеолита, другата в мезолита и началото на неолита. Как обаче се развива неолитът в Тракия под давлението на матрархалната Бурджан Суба? Умай Биче праща Иджик Алабуга да пази нейните владения в Макидан (Македония) на Балканите, тъй като тя вече не може да ги управлява лично. Точно това пратеничество на Иджик на Балканите води до развитието на социално-обществената организация на древнобългарските племена. Именците в Тракия, непрекъснато воюват помежду си. Тяхната палеолитно-мезолитна динамика е останала само в плоскостта на хоризонталът, поради, което причинява конфликти и войни. Какво прави Иджик Алабуга, минавайки оттам и виждайки това? Предлага им едно ново Начало, реорганизирайки палеолитно-мезолитната динамика във вертикал, йерархирайки социално-общественото състояние на българите-именци. Палеолитно-мезолитната динамика, обичаи, традиции, не се унищожават, те просто биват йерархирани и издигнати на едно друго, по-високо качествено ниво, създадено им е едно ново, по-високо поле, на което да се изразят.

(7) “Да си бяхте избрали
един добър владетел,
щяхте да живеете дружно!” –
посъветвал ги Иджик.

Древното монархическо начало привежда палеолитно-мезолитният хаос на обществата в един нов „неолитен ред“, чиято основна идея е задружният живот, т.е. взаимността между отделните членове на древното общество. Взаимният прилив изкристализира идеята за Водача, за Владетелят, за Монарха. В тази част, науката и Сказанието, почти напълно се припокриват: „ Важен елемент на обществената организация са мъжките съюзи. Мъжката част на общността избира вожд от редиците на мъжете, които се открояват от общата маса с лични качества, знания и богатство. Отначало такива хора имат влияние благодарение на личните си качества, а после властта на вожда започва да се предава по наследство. В резултат на тези процеси започва появата на привилегировани слоеве на обществото – вождове, жреци, а също и най-успешните в стопанската дейност.„ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F )
Най-интересното е, че Иджик Алабуга не пренася матриархалният модел на междуполовите и обществени отношения от Бурджан Суба в Тракия. Той въвежда точно обратният модел, на патриархалното общество и държава. И това всъщност е първият идеен „удар“ срещу матриархалната Бурджан Суба.

Как тази небесна идея за Държавата бива реализирана от Иджик? Опорната му точка са палеолитно-мезолитните обичаи на ловците, които той трансформира и издига на едно съвсем друго ниво, ниво, на което те не пораждат антагонизъм и войни, а започват да играят полезна социална роля в уредбата на личностните и обществени отношения. Нещо, което е вредило, сега вече е полезно.

(8) “А как да намерим
добър владетел?” –
попитали го именците
и получили такъв отговор:

(9) “Съберете желаещите да управляват
и устройте състезание –
нека да половуват
и да половят риба!

(10) Който улови
най-големите животни и риби,
той, значи, ще бъде
и най-добър владетел!”.

(11) Решили трек-сакланите
да последват съвета му:
прекратили войните си
и устроили състезание.

Ловът и риболовът не са само вече средство за препитание, а започват да играят силна културно-социална роля в уредбата на едно по-хармонично човешко общество чрез Държавата. Кой да бъде Владетел?! Това също би могло да послужи като повод за антагонизъм, противопоставяне и война, както виждаме исторически в много по-късните времена. Затова Иджик урежда това да бъде осъществено под формата на състезание, което да изведе потенцията на Божественото Човешко, което носи всеки индивид създавайки по този начин Личността. Човекът-Личност. Тук можем да търсим началата на ярката, силна и демонстративна индвидуалност на Българина, която в онези исторически времена е играела изключително позитивна роля. Владетел ще е този, който може в най-голяма пълнота да изрази Божественото като Човешко. Разбира се, включен в състезанието, Иджик не може да бъде надминат в това. Все пак, той е алп.
(13) “Не, почакай,
добри човече,
ти ни даде добър съвет,
затова също се състезавай!”.

(14) Когато бил ловът,
Алабуга хванал
с голи ръце
един огромен булут.

(15) А когато бил риболовът,
Джам-Иджик хванал
с голи ръце
една огромна риба биртъш.

(16) От учудване именците
зяпнали уста
и тутакси го избрали
за свой първи владетел.

(17) Започнал Алабуга да царува
под името Биртъш,
защото улавянето на рибата
му отворило пътя към властта.

(18) Той царувал и съдел в Бирак
така честно и справедливо,
че именците го нарекли
Атикай и Аспандиар.

Какви са елементите на състезанието? Лов и риболов. Кой ще хване най-голямото животно и най-голямата риба. Два елемента са включени на земните и водните стихии или на земните и небесните стихии под формата на вода. Булутът – големият бик, символ на земната жизненост и бит и рибата, животът във водният елемент символ на емоциите, страстите и стихийните желания. Всичко това уловено и укротено, те прави Владетел. Но, най-важен в състезанието е именно вторият елемент – рибата Биртъш.

(17) Започнал Алабуга да царува
под името Биртъш,
защото улавянето на рибата
му отворило пътя към властта.

Така, както в химните на Ведите не намираме характерните за късният индуизъм идеи за прераждането, кастите и ненасилието, така и тук не виждаме Иджик Алабуга да наставлява българите-тракийци какво е Божествената Слава (Кут, Хварна, Ме, Оренда и т.н. и т.н.) и как личността става Кан, получавайки я. Вместо представата за нея, като философско познание и умствено разбиране, той я визуализира в битие, прави я реална, зрима и осезаема чрез йерархирането на индивида в личност, с изразяването на Божествената потенция, която той носи. Първата реална представа и познание, които Българинът получава за висшата духовна Сила на Тангра е, че тя е една Божествена Потенция, която той носи и която трябва да бъде изразена и приложена.
Така, в Тракия, неолитът получава своята уникална самобитност и специфики, тъй като неговият върховен израз е първата патриархална държава под водачеството на алпа Иджик Алабуга. Така в единият край на тази неолитна ос имаме Бурджан Суба, а в другият край имаме условно да я наречем Бирак Суба или Иджик суба, тъй като Скзанието не дава сведения как се е казвала тази първосъздадена патриархална българска държава. В тоя ред на мисли, трябва да допуснем, че неолитните селища и градовете по поречието на река Марица, не са хаотично възникнали и битували самостоятелно. Те са имали своята държавна организация и комуникации. И най-важното: те са Български!


* (бугари от Дуранкулак https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q...yv5dSYhM0UbUy7A ; https://www.google.bg/url?sa=i&source=image...552082620827953 ; https://ue-varna.bg/Uploads/AdminUploads/va...en_nekropol.jpg )

** Има възможно научно обяснение на този митологичен символ чрз един научен факт. Количеството на отделяния от кравите метан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD) - газ с парников ефект, е между 70 и 120 килограма годишно.

[Йордан_13]

Цитат;
Юлия Боева - "Праисторически символи в свилениците от Софийско":

"От археологическите артефакти става ясно, че през неолитната епоха е била почитана Великата богиня-майка. Психологическа възможност за достигане на безконфликтно общество има само, ако тази Богиня е била мислена като божественост на целия свят, а не
като божество, отделно от хората и извън тях. С други думи – ако Майката е била Богиня-свят, която ражда всичко и всички – включително и хората, а те съществуват вътре в нея и смятат себе си за част от това живо и съзнателно същество.
Само при условие, че хората осмислят себе си като част от Богинята, като част от космическия ред в света, те биха се считали за длъжни да се включват активно в този ред и в неговото поддържане. Може би затова, в резултат на този основен възглед, заедно с началото на земеделието и животновъдството, се появява и селската община – основната голяма обществена единица, която успява да изгради механизъм за самоподдържане на реда и хармоничното съжителство сред хората."

Само, че това не е така. Това разбиране е погрешно, според "Сказание за Чулман". Умай Биче Артимас, не е пряко свързана с животновъдството и земеделието, Тя е пряко свързана с Първата Българска Държавност изразена в две матриархални държави - Турун Суба и Бурджан Суба! Крахът на Бурджан Суба довежда до създаването на земеделието от внукът й Иджик Алабуга и другата вече роля на животновъдството, пряко свързана със земеделието;))) Животновъдството е създадено от синът й алпа Субан, вследствие краха на първата държава Турун Суба! Достигането на безконфликтно общество е Провал с главно "П". Точно обратното, това е Началото на Конфликтните Общества! Затова със създаването на втората матриархална българска държава се създава и първата българска патриархална държава, неин антипод, на Балканите;))) от нейният "внук" Иджик Алабуга! Още по-голям провал по отношение Безконфликтното Общество е втората матриархална българска държава - Бурджан Суба, където Матриархатът достига своят радикален абсолютизъм и мъжете са жертви на домашно насилие! Говоря го съвсем сериозно. Според "Сказанието" е така. Законите на абсолютният Матриархат водят до братоубийство (Кавъс и Кан Тулук/Авел и Каин) и жесток завършек на Бурджан Суба, където голяма част от жените са изядени и избити от човекоядците и тузите! Защо? Защото мъжете въстават и напускат царството на Умай! Това го пиша във връзка със сегашните тенденции на феминистките движения и възраждане на Матриархата. Аз, като служител при Умай Биче, имам точно тази роля, ТОВА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ Да се спази Законът и Хармонията. Затова при мене, няма да видите да битуват "дивите тузгарки", ако битуват то е временно или те биват трансформирани. Затова и бягат де, хахахахахаха

Така, че днешните научни схващания, пропагандирани като "Великата Богиня Майка" ще претърпят сериозни промени, меко казано, тъй като това са едни предполагаеми, но погрешни схващания. Богинята Майка на палеолита, мезолита и неолита е пряко свързана с Първата Българска Държавност и косвено първом с животновъдството и след това със земеделието. Шок и ужас
Тук дори мога да добавя, още за капацитетите - косвената връзка с животновъдството я "епитетизира" като Артимас - Артемида, а косвената връзка със земеделието като Аст/ Деметра Учете се, бре


Така, българските мъже, ако са малце умни, ще си обяснят особеностите в психологията и поведението на българските жени и ще намерят подходите за създаването на хармонични суби (семейства). Тези особености в характерите, поведенията са генно историческо наследство.


П. П./ Й. С.: Смятам, че не по-малко влияние върху създаването на семейство има и сегашното пагубно влияние на медиите като цяло върху българският мъж и жена. Виждаш, мъжете са някакви напомпани, татуирани и гледащи лошо, а жените имат някакъв измислен критерий за мъж, който само по филмите могат да намерят.
Естествено не правя общо заключение! Да не говорим за състоянието, в което се намира българският мъж, икономически, социално и прочие. На дъното! А жените това гледат колкото и да отричат. Не оправдавам това негово състояние, защото вината е отчасти и негова, но много големи сили правят това нещо факт.
И в един момент жените просто се обръщат към чужденци. Тоест, мъжа в доста по-голям процент защитава българското. Защото жените просто си хващат някой друг измежду десетките националности и за тях това е напълно нормално.
Й. С.: Жените, предимно това гледат , но това е историческа нагласа на съзнанието, медиите преекспонират нещо, което е било наш, минат исторически живот и то много конфликтен. Ето го , в Бурджан Суба:

(42) Във войните завземахме
огромна плячка,
защото Яга даваше много злато
на нечистите, за да воюват с нас.
(43) Мъжете използуваха плячката
да украсяват доспехите си,
а аз – за украшения
за своята жена.
(44) Като видяха това
другите жени от царството,
те също поискаха от мъжете си
скъпи украшения.
(45) И мъжете, от страх
да не загубят жените си,
взеха да се стремят към походи,
за да пленяват плячка за жените си.
(46) Заради войните занемарихме
своите стопанства,
почнахме да живеем по-зле,
но жените бяха по-важни.
(47) Но всичко това бе нищо
и ние свикнахме с войните,
а за един жалък-беден живот
все пак ни стигаше.

Така. Върху това искам да акцентирам. Това е много видно дори в днешните ни жени. Допълнително вече западната пропаганда тръби, но тя тръби и за двата пола.

П. П./ Й. С.:
Описаното в Сказанието показва колко грешно се е постъпвало още по това време, за мен! Запазването на нацията и на националният ген би трябвало да е приоритет пред всичко. Другото би трябвало да е средство за това. А не е така. Защото, който даде повече той печели... би трябвяло са има чувство за принадлежност, за да има напредък.


Й.С.: Грешно е, разбира се. Това води до провалът на Матриархата. И то жесток Провал. Но, проблемът е,ч е се втъкава в гените и съзнанието.
Затова в съвремието боледуваме от абсолютно същото и имаме домашно насилие. Но не се казва, че често то бива провокирано и от жените;))) Трябва да се направят корекции и да се търси хармонията. Няма как. Не може да се изгражда народност по този начин.

П. П./ Й. С.: Абсолютно! Ако няма баланс, нещата накланят в нечия полза и това води до крах. Както каза всичко това вече се е случвало в историята. Във всичките му варианти. Затова не може да повтаряме историята.

[Йордан_13]

https://www.youtube.com/watch?v=UeSkbWgttKY...DMXQcgnwW_nFOl0

Ми човека директно ройна тракийската теория за произхода на българите, иранската, тюркската и т.н. и неволно, но директно, потвърди истинността на древнобългарският епос "Сказание за Чулман" и летописите на Джагфар, Нариман и т.н. Разбира се, той не ги е чел. Ако ги беше чел, щеше да знае, че научните му изводи, които прави върху резултатите на тези изследвания са неточни. Той сам казва, че има много миграции от Балканите, то и сега ги има;))) Става въпрос за изселване и ново завръщане на именците на Балканите. Едното е свързано с палеолитно-мезолитната матриархална държава на Умай Биче - Турун Суба, след, което следва ново завръщане, при което се заселва и Анатолия, а второто голямо преселение на част от именците е свързано с втората матриархална държава - Бурджан Суба, която е свързана с неолитната революция. Неслучайно наблегнах на този период в Сказанието и написах студията "Кравите... или неолитната революция според "Сказание за Чулман";))) С една дума, говорим за вид цикличност на живота на Българите на Балканите - изселвания и завръщания, от които "Сказание за Чулман" извежда две основни, но има множество по-малки, вторични и третични. Като разбира се, винаги част от населението е оставало тук, но то е трябвало да търпи редица несгоди, доста несгоди;))) Тази цикличност не позволява на Балканите да се развият такива големи цивилизационни центрове като в Египет, Шумер, Инд, но тези центрове се развиват именно поради високата духовност и култура, която именците носят със себе си от Балканите, т.е. тук развитието e във вертикал, който търси своят хоризонтал. Затова, в други точки на планетата, тя (тази потенциална духовност) намира благоприятна среда, в която да се развърне по хоризонтала. Ето защо, когато алпът Субан идва да търси мат'рял за втората матриархална държава на Умай Биче, той пак идва на Балканите за човешки мат'рял. Тукашният човешки мат'рял има вътрешната пригодност и конструкция да бъде устроен и да устройва държави;)))