Нариман Тарихи, част 5 - превод

Като работех върху една студия и взех да търся определени неща за нея в Джагфара и Наримана, попаднах на полупреведената от нас, част 5. Зачетох се в руският текст, непреведената част. Съкровище! Историческо Съкровище! Може с някои неща там, да не сме съгласни, но сведенията са безценни. Тази част описва пътуванията на търговски керван от Волжка България в Дунавска България. Керванът е съпровождан от принц Джан, т.е. от Йоан Втори Комнин във времето, когато той още не е станал император на ромеите, т.е. отпреди 1118 г. Летописът твърди, че той е българин по произход, което означава, че или баща му, ромейският император е по произход българин или майка му. Разказът е увлекателен, а историческите сведения и духовно-религиозните сведения са уникални.
Спрели сме да превеждаме, точно, когато е започвала най-интересната част. изоставих всичко и почнах да превеждам, на откъси, които придружих с коментари.

Дълбоката доброта на Джан ( става въпрос заhttps://bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_II_Комнин ) усетих тогава, когато разбрах от Аксум, че по времето на Борис Михаил в Добруджа (Табърджа) е било забранено строителството на мечети (https://ru.wikipedia.org/wiki/Мечеть ) и хоните (хуните) трябвало да се молят на Всевишният в големи юрти. По този начин след 2 дни, ние пристигнахме от Тучин в Ермиас, успявайки пътьом да минем и през Мърджез – неголяма крепост, под чието име ми обясниха, че се разбира броят на войниците (100) от тукашният гарнизон съставен основно от моряци. И ето, Ермиас („Армукастро“ ал Идрис), отвлича нашият поглед със старинните си здания, още от римската епоха (рамилска), необятните сводове, на които се възвишаваха до небесата. По-рано тукс а живели хон-ермиасците, но в 860 г., Борис Михаил ги изселил в Тирма. Сега на руините на хунският мечет, където прадедът Аксум Анвар е бил убит със своите 3000 хуни, по време на вероломното нападение на ромеите и улчийците (славяните) в 860 г., аз се помолих за милост и поисках Всевишният да закриля днешните българи. В разгара на молитвата ми, гласът ми взе да затихва и от очите ми потекоха сълзи, внезапното подухване на вятъра ми даде да разбера, че моята молба е достигнала Небесата. Вятърът разпиля по руините, нещо пепелно-прахливо и аз си помислих, че тази пепел е може би от изгорените от врага свещени книги (Коран). Аз събрах и завих в плат, този прах и го носих винаги със себе си. Въобще в Ермиас, благодарение на това свещено място, руините на мечета „Анвар“, със свещеният извор Шахид, в подножието на градският хълм , във водите, на който Аспарух Исмаил (Аспарух синът на Кубрат), когато умил раните си, горичка на „светите шейхове“, израснала на мястото на погребението на 36-те имама на добруджанските мечети, убити от враговете през 860 г., ние се почувствахме развълнувани и вдъхновени. Местните българи бяха дружелюбни с нас, а много ценните (важните) за пътниците стоки, на нас ги продаваха много евтино. Улчийците (славяните) тук не могли да живеят, а тези от тях, които в 860 г., се заселили в къщите на убитите от тях българи били на свой ред избити, заради участието си в метежа против Борис Михаил в 865 г. Затова заселените тук, българи-худаярци (богомили) се отнасяли състрадателно към мюсюлманите, установили се да живеят в Добруджа. Когато нашият голям керван премина през Дунав (Сулдан), то в началото, някои ромеи го приеха като нападание на враговете (българите) и разпространили вестта за това на много места. Дунавските българи, чувайки за това, решили, че при тях се е върнал Иджик Аспарух за да освободи Дунавска България от властта на Ромейската държава.
Старецът Байджу, разказвайки ни това, вече не ставаше от леглото. Неговите близки събиращи се около постелята му, повикани от сина му Туган, ни казаха, че старецът бил вече склопил очи, но чувайки вестта за нашето идване, отново оживял и започнал да ни чака. Забравих, че когато му казах своето име, Байджу ми предаде изображението на Аспарух на метален диск и каза: „ аз съм радостен, че доживях твоето завръщане, славний наш алп Аспарух-Иджик. Моят дядо Семар ми разказваше за теб и как се е сражавал заедно с теб, в 971 г., когато си приел облика на Барис Урус [„Святослав I Игор"] и аз цял живот чаках твоето завръщане при нас. Когато ти се появи в 1064 г. в образа на Тетеш (волжко-български емир), то аз без колебание се присъединих към теб със своите десет синове. Всички те, освен младият Туган, паднаха в бой с ромеите. Когато ти си отиде зад Дунав, в 1091 г. аз те виках, за да се върнеш по-бързо. И ето, аз съм късметлия, да видя твоето ново завръщане, велики алпе, Иджик-Аспарух! За съжаление, аз съм вече много стар, за да дойда с теб, но петте мои внука Кула, Тула, Суджан, Руджан и Балкан вече са на воинска възраст и ще ти служат! След това, той затвори очи и умря. Аз и хората с мен, погледнахме изображението на Аспарух и бяхме поразени от сходството на моите черти на лицето с неговите.


Коментар: Според Нариман Старши, Йоан Втори Комнин бил българин по произход и пътува с кервана му, но това е по-горе в текста. Него не съм го превел;))) Според тези сведения, преминаването на този керван от Волжка България в Дунавска е преди Йоан Комнин, (наречен с българското Джан в описанието) да стане император, т.е. преди 1118 г. (т.е. България вече е близо 100 г. под ромейско робство), тъй като в текста той е наречен принц и са посочени други подробности, а именно, че баща му е император на ромеите.
Мечетът "Анвар", предполагам, че е днешното Демир баба теке

Та, г-да, "Дядо Иван" е чакан да дойде и по времето на ромейското робство. Тъй, че не се чудете, как се появява това прозвище през турското;)))

Само, че днес, нема да дойде. Днес, вие сте на ход;)))

Най-интересното и важно, поне за мен в този текст е, че в древнобългарските вярвания съществува идеята за аватарите, която срещаме в индуизма, но в едно наше древнобългарско разбиране за нея https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%...%82%D0%B0%D1%80


(Из "Летописите на Нариман", част 5, свободен превод от руски Йордан Стайков)
За щастие, семейството на Баджу бе под управлението на принц Йоан и той любезно ми разреши да взема на служба внуците на Байджу. Аз ги назначих на служба в нашите (волжко-български) придунавски градове Ижбагал или Исмаил (Измаил) и Угил (Килия). Всички те приеха истинската вяра и ме направиха много щастлив. След неколко години, аз лично посетих тези градове и произведох тримата внука на Байджу в багани (старши офицери), а двама от тях, Кулу и Тулу – в сюбаши (полковници). Под ръководството на Кулм, който станал главен комендат на град Исмаил, бившият Аскал и Тула, който станал комендат на Угил, имало по 100 джалдайски (кримски) уруси, по 300 кара-чиркеси (предци на карачаево-балкарците) и по 600 скито-българи („степни българи“).
По-нататък, ние преминахме през Бурнай (Варна), през Барън(Барин), бивш Бурджан, намиращ се на 25 версти от Ермиас (Ермукастро), Мир-Куштан (Констанция), Армуг (Карвуна), намиращи се на 25 версти от Бурная (Варна). А в тези и други градове, които ние посетихме по пътя към Истанбул (Константинопол) са разположени мощни каменни ромейски крепости и укрепления и силни гарнизони. И навсякъде ние търгувахме, разделяйки лагера си около градовете. Добро оръжие, доспехи, българи (Бурки), хамути, които ние донесохме от Саксин (южна област на Волжска България), тук се продаваха много добре. Всеки ромейски офицер, по примера на принц Йоан, който демонстративно носеше подарените от мен бурджански (предказвказки) булгари (бурки), висока кожена шапка и оръжие, също желаеше да придобие видът на грозен кара-чиркес (предците на карачаево-балкарците). Гражданите също така предпочитаха да купуват красива метална и порцеланова посуда и дрехи от Джир (Сирия), Сувар (Ирак) и Барджил (Персия), защото смятали, че императора, както и българите, предпочита източните стоки. От Бурная (Варна), ние не спряхме в Себер (Месембрия, Несебър), а веднага отидохме в Анджил („Прибрежен град“) (Анхиало, Поморие). Прин Йоан ние обясни, че Себер (Несебър) е императорска крепост и е затворена за посещение от чужденци. От Анджил (Поморие) ние преминахме през Сузбул (Созопол), заобикаляйки красив морски залив, брегът на който е дълъг също 25 версти. В Сузбул (Созопол), аз не се задържах дълго , но успях да разкажа на жителите му, че част от неговите стари жители се преселили някога с Юрмат-Катраг (Котраг, братът на Аспарух) в Буртас (Средно Поволжие) и основали на брега на Арджа-Идел (Волга), град Суз-Урен (град Сизран, Самарска област). Аз също тъй, показах на хората, стоки, които бяха произведени в Суз-Урен – къси куртки, красиви мъжки и женски пояси, женски шалове и престилки и кожени покривки украсени с мотиви – всички тези стоки бяха изкупени. Постояхме при гостоприемните сузбулци (созополци) ние отидохме във Васил (Царево) – прекрасен град, в който ние търгувахме направо на градският пазар. За разлика от другите градове, той беше напълно достъпен за нас, благодарение на добрата воля на коменданта му Раджи, произхождащ от българският род кара-багъл. Той разбрал, че Джам (принц Йоан) ни е голям приятел. Но жителите на Васил бяха много радушни. Техният град се намира в източният край на областта Алтинджар или Уба и по време на война, неговата безопастност осигуряваха хунските българи-мюсюлмани, заселени тук и наричащи се още „бахлийци“ или „бахма“ („бахно“), т.е. коневъди. Хуно-българите многократно спасявали града и неговите жители от всевъзможни врагове и благодарните жители на Васил (Царево) им разрешили да построят в града им мечет. Мечетът „Алтън Чебиж“, по името на главният род на тукашните българи, бил построен в кратки срокове. Това било направено в нарушение на закона на Ромейската държава (Византия), който забранявал да се строят мечети в приморските градове и близо до главните пътища. Веднъж, когато един поп бил във Васил (Царево) и се опитал да разруши мечетът, местните жители едва не го убили, него и хората му. Попът се оплакал на Патриарха и той съобщил за произшествието на императора на Византия. Същият обаче, високо ценял хуните-мюсюлмани и казал на Патриарха, че жителите на Васин са действали в съответствие с дадената им автономия и приключил въпросът. Много знатни жители на града, служат като офицери в хуно-българските части на ромейската войска, а а останалите жители търгуват в хонският улус Алтън Чебик, особено хубава риба, която бахлийците наричат "васин балин" (васинска риба) (царевска риба, по днешному - бел.прев.) Поради това, всички царевци, знаят трако-българският (тюрко-български) език. Неслучйно ромейският император именно във Васин (дн. Царево - бел. прев.) създал офицерска школа, в която се обучават за офицери, децата на ромеите и хуните и в която трако-българите изучават арабски и персийски езици.

Коментар:
В този преведен от руски откъс, могат да се видят старите български имена на градовете по Южното ни Черноморие, както и сведения и подробности за самите тях, които историците, няма откъде да научат. Иначе си личи, че прифане ли човек исляма, само мечети му са в главата, с една дума, това е като днешният бъг: ако някъде няма джамия, дайте да я построим. Дето и да оди, само мечети търси;)))


(Из "Летописите на Нариман", част 5, свободен превод от руски, Йордан Стайков)
С разговорите, които проведох с абаят (главата) на хуните Самат, аз веднага разбрах, че бахлийците - старите хуни, дошли в Агил (Балканите) с алп-бият си в 4 век (а може би и по-рано): всички те употребявали думата "киргиз" в нейното древно значение "обикновен, прост българин", а вече новите кимакските хунобългари започнали да наричат с тази дума, едно от хунските племена и тя загубила при тях, своето предишно значение. При старите хуно-бахалийци има няколко десетки думи, които не са се съхранили при другите българи и които веднага открояват старите хуни из средите на останалите българи. Към тези думи спадат: "чимен" - "овца", "тинсир" - "благороден", старото вътрешно самоназвание на българите; "мади", също тъй старото вътрешно самоназвание на българите, употребяващо се и със значение "драг, скъп, любим"; "куман" - "свой, едноплeменник, родственик или побратим", "хум" - "човек"; "кет" или "ход" - "български мъж" или "стопанин", "мирий" - "съсед българин", 'съседно българско племе"; "алан" - "красив българин"; също тъй старото вътрешно самоназвание на българите "урум" - "войска, армия". Когато споменах думата на принц Йоан, той в отговор ми каза, че в древността, българите се наричали "урум" и тази дума, означавала при тях и "войска" и "българско племе". Капдагските (кападокийските -бел. прев.) българи дали това наименование "Урум" отначало на Капдаг (Кападокия), а след това на Агил (Балканите). За да ги различават впоследствие, започнали да наричат Капдаг-Урум, "Улуг Урум" - Великият Урум". Българските предци на хуните емигрирали от Балинджер (Източна Европа) в Акбаш (Азия), още, когато названието "булгар" имало формата "бугар", поради, което много хуни и досега произнасят думата "булгар" във формата й "бугар". Когато и хуните (хоните) престаналите да ползват думата "булгар", то много от хуните (хоните), както и ара-китаите (предци на бурятите и калмиките) я усвоили във вида "болгар".

Коментар: Преводът на този абзац е ценен с информацията за древните български думи, самоназвания и географски названия, как са се изменяли те и защо.

(Из "Летописите на Нариман", част 5, свободен превод от руски, Йордан Стайков)
Миджан (Мидия) е последният град в Алтънджар и въобще в Кара-Бурджан (Дунавска България), зад който започват кряшките (гръцките) земи. Оставяйки тук своят керван, аз отидох с Джан в град Биджу (Виза). Тук Джам ми каза да почакам и замина за Константинопол. Той удържа на думата си, императорът ме прие в присъствието на патриарха и редица кермекски (западноевропейски) посланици. Пред тях, той ми каза, че Урум [Римската държава, Византия] не ще допуска мюсюлманите през своите граници и че не може да отвори границите си, за да търгува с нас. Но аз, бях предупреден от Джан, че тези звънки изрази не са за мен, а за тези от кермекците, от които наскоро е станал много зависим Урум. След церемониалния прием Илек-Джан (Алексей I), каза, че заминава за град Йорттиста (Свещената Могила), където ще почете гробовете на предците, и ми предложи да отида с него.
По пътя в град Гуругли [Иракли], Кан-Урумът изпрати всички останали, които пътуваха с него напред, за да може на спокойствие и открито да поговори с мен.. За първи път бях заведен във вътрешността на ромейска крепост и бях впечатлен от нейната мощ, добра подготовка и отличното въоръжение на войниците. Укрепленията на крепостта са толкова изкусни, че само 1000 защитника, могат лесно да отразят натиска на 50 000 врагове. Тук в присъствието на верният му арабски джур (телохранител) говори с мен искрено и откровенно. Накрая каза, че непременно ще подпише договор за мир с Велики Буляр за 25 години, ако аз, от името на хакана на Велики Буляр (царя на Волжка България), обещая, че през цялото това време, няма да претендираме за Мизия (Миджан). Аз дадох дума и договорът беше подписан и от двете страни. На моята забележка, че е необходимо да разширим търговията помежду си, ромейският император ми каза: "Аз не мога да разширя морската търговия с Велики Буляр, защото всички курсове на моите кораби към вас са проследявани от враговете ми и това ограничава нашите взаимоотношения. Но на сушата Джам (Принц Йоан) ще създаде за нашата търговия всички необходими условия, а как, той сам ще ти каже.
Ромейският император ме помоли моите хора да покажат на него и неговите арабски и гръцки офицери, булярската (волжко-българска) джигитовка (изкуството на конната езда), която сме показали на жителите на Васил (Царево) и Миджан (Мидия). Тя възхитила, принц Джам (Йоан) и той му разказал за нея. Представлението бе организирано на градският стадион (таш майдан). Първом, своето изкуство показаха арабите и персите,а после, настана време, своето изкуство да покажат моите юнаци (егети). Пред входа на стадиона, моите юнаци помолиха музикантите, които свиреха на присъстващите хубава, тонизираща музика, да свирят по-бързо. Когато тяхната молба бе изпълнена, юнаците заскачаха на стадиона с невъобразима скорост, слизайки и качвайки се на конете си в движение, минавайки под корема им и вземайки нещо от земята, сражавайки се, помежду си в движение, стреляйки от конете си, във всяко едно положение в движение и поразявайки всички цели, издърпвайки “козата” един от друг (конната игра “кози труп”). Ромейският император изпадна в неописуем възторг, започна да се смее, възклицава и ме засипа с въпроси. Всички мои приятели (джур, вж.https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%B0 ) юнаците Илек-джан (ромейският император) щедро дари с ромейски оръжия и доспехи. Сбогувайки се , ромейският император каза, че е зачислил към моят керван, обичайният за булярците (волжките българи) посланически ескорт и че това ще позволи на нашите търговци да пътуват с принц Джан и с мен във вътрешните части на Урум (Византия). За времето, в което императорът общува с нас, той бе оставил за кратко тежките си държавни дела и аз имах възможността да почувствам неговата харизматичност и скрита сърдечност.


(Из "Летописите на Нариман", част 5, свободен превод от руски, Йордан Стайков)
Когато се върнах в Биджа (Виза), офицерите на принц Джан вече бяха довели тук от Миджан (Мидия), моят керван и другарите ми бяха възторгнати от решението на ромейският император [Алексей I]. От Биджа (Виза) към хунският град Булак-Бастимгас (Градът на цъфтящата градина на Ключа) – столица на българите-мюсюлмани в Урум и област Алтънджар. Този град се намира в източната част на цъфтящата долина Багил или Ургагил (Средна Тракия), на юг от планината Балкан. Принц Джан ми разказа, че гърците отдавна наричат тези планини Ким (Средногорие, б.р.), затова започнали да наричат и местните българи “кимерци”. Но съседни на кряшците (гърците) били българските племена тирбаш, които още от дълбока древност, още когато наричали господстващото племе сред българите – бирджани, т.е. “господа”, тогава те властвали над кряшците (гърците). Столица на българите, тогава бил град Биджан (Визант), който ние сега наричаме Константинопол. Но след това кряшците (гърците) свалили от власт българите-бирджани и ги прогонили в подножието Ким (Балкански хребет) и оттук те под името “кимерци” емигрирали в Аскъп (Българска - “ас”, степ - “къп”).

Коментар: Това сведение също е изключително ценно за нас. От него разбираме, че всъщност старото име на Средногорието дадено от гърците е Ким, затова жителите му са се наричали "кимерци". Това са прогонените от Бизант (Константинопол) българи-бирджани. Дотогава Бизант е бил тяхна столица. Както виждате, тук никъде не се говори за никакви "траки", един напълно измислен етнос;))),а за българите бирджани изтласкани от кряшците в Средногорието. Оттам те емигрират в Аскъп (Българската Степ) именно под името "кимерци".

Авторът говори и за някакъв град, "столица" на хуните-мюсюлмани, но той засега не е установено кой е и съществували ли въобще днес.

Може би неслучайно, краеведите например, когато говорят за някои села в Сърнена гора, говорят, че тук се намира от най-чистият български ген. Това вече намира обяснение, защо е така с по-горното сведение

Та, ако се питате, защо не са преведени тези неща, ето затова не са преведени;))) Колко хора с руска филология има в България:)))? Къде спахте бре? Къде бляхте бре?;))) Ама били фалшификати... Ами да, как няма да са фалшификати, като подобни сведения пращат България не на три, ана десет морета;))) а това помпа "великобългарският шовинизъм, фашизъм,. нацизъм". Ето такива неща ще чуете. Сега, разбирате, защо Българският Саракт има териториални претенции към днешна Турция в тази посока. Ма вие ще кажете: "Това са претенции на един луд". Луд съм, защото нося от оня ген, в Средногорието, за който ви говори и това сведение, т.е. аз съм ЧИСТ БЪЛГАРИН, докато вашите смески в гените ви водят насам-натам, карат ви да въртите дупетата кръшно под мюезина и да лапате рахат-локум и шукар баклава и да трошите чинии заедно с гърците, "Барбаяни....". Това няма да го видите при мен. С ЕДНА ДУМА,. БЪЛГАРИТЕ ЩЕ ВОДЯТ ВОЙНА, А ТРАКИТЕ ЩЕ ВРЪТЯТ СИРТАКИ;))))

(Из "Летописите на Нариман", част 5, свободен превод от руски, Йордан Стайков)
Оказа се, че принц Джан знае немалко за миналото на българите и затова го попитах истина ли е това, че в Капдаг (Кападокия, Мала Азия) са намерили пещера с първите хора, които са "безсмъртни" (нетленни), които съхранявали много книги (имали библиотеки с книги), които били мъдреци... Джан каза, че това е самата истина и че той сам е бил в тази пещера, която се нарича “Пещерата на Седемте” , в която “почивали” (сомати -бел. ред.) седем тела. Това били седем древни камове (жреци), а пещерата била тяхна гробница, изсечена в скалата, намираща се между градовете Бика (Никея) и Амур. Град Амур, по-рано се наричал Кимер, но днешното население изопачило (променило) неговото име. Тези седем мъдреци-камове, преди 3000 години довело част от кимерските българи от Агил (Балканите) в Сувар (Месопотамия), където българите живеели щастливо, но загубили Пътя и изчезнали (вероятно загубили българското си самосъзнание и се претопили – бел. Ред.)
Една част от кимерците останала да живеее около град Амур, а друга отишла в областта Турджа, която впоследствие започнали да наричат област Чиляк (Селевкия в Мала Азия) и в Тарвил (Понт в Мала Азия). Местните племена, започнали да наричат кимерците “траки” (“тракийци”), защото те наричали техният предтеча и покровител, алпа Субан – Зияджи Трек. Всички те постепенно забравили своят български език, но съхранили много от българските обичаи. Себе си те наричали “кимери”, защото дошли от подножието на Ким (Средногорието, Балканските планини), а Капдаг наричали Кимер.
Когато отново тук дошли българите, но този път българите-себери, наричащи себе си “онджар”, т.е. хони (хуни) те били удивени от сходството на техните обичаи с тези на тарвилците и турджайците. Част от турджайските българи-кимери била поканена да участва в похода на Йолъг Катраг в Аскъп ( в края на II-I хил, пр. хр. ), но там не им харесало и те емигрирали в Алтънбаш (Италия). Тези турджайски българи наричали своят град в Турджа – Рам т.е. “красивият” и така нарекли и новият си град в Алтънбаш (Италия) – Рам. Впоследствие неговото име започнало да се произнася като Урум, понеже Западен Урум всички българи , все още наричали Рамил...
Виждайки, че записвам неговият разказ, тегин Джам (Принц Йоан) се просълзи и каза: “Аз за първи път виждам човек, на когото са интересни моите познания”.

Коментар: Ехееееей народеее, НАМЕРИХ ВАШИТЕ ТРАКИ, ехееейййййй ...За това сведение, каквото и да кажа, ще е малко;))) То говори за емиграция на средногорци (бирджани) не само към степите, но и към Мала Азия и оттам към Месопотамия. Но уникалното са сведенията за Кападокия. Дали Мулдашев не е чел летописите на Нариман;))))Усещате ли как "Розетата от Плиска" започва да добива и "хтоничен" смисъл и още по-плътно да се роднее със схващанията на атцеките за Чикомосток, изобразявано именно като "Седмолъчка". Та, траките дааааа, траките;))) пусти опустели, тия траки, бая хляб дават на много хора;))) този етноним се заражда не на Балканите,а именно в Мала Азия;))) и е второ име на преселниците кимерци (средногорци). Алпа Субан е Зияджи Трек или Зиези Трек, т.е. "Зиези, от който са Българите", хахахахах
Сведението за първи път споменава думата "Чиляк" като топоним, какъвто връх имаме в Източните Родопи и дава друга версия за произхода на град Рим, хахахаха, различна от тази в Джагфара, мисля, че... В крайна сметка, първото преселение в Ботуша е много древно. То обяснява и вече много по-късните такива поселения, едно от които е и това на Кана Алцеко.
Обичайте Родината дори като география, тикви, тиквички и пъпеши мои

Тази част съм започнал да я превеждам. Ще отнеме време, но ще я направя. И тя наистина е цяло историческо богатство. Това е пътепис от волжски (или по точно от района на Кубан, Северно Предкавказие) българин в земите на Дунавска България в началото на XII век

Преводът на Йордан е добавен към общия текст, което ми улеснява моята задача.

ЛЕТОПИСИТЕ НА НАРИМАН - ЧАСТ 5

Писал съм го и преди. Абсолютно невъзможно е Фархат Нурутдинов от г.Казан на 2300км от Дунавска България да има такива задълбочени географски и исторически сведения. Още повече, когато е излязло от печат през 90-те първото издание на "Нариман тарихи" не е съществувал Гугъл. За да знае колко са големи созополския и несебърския заливи или пък имената на Дюлинския (юл - проход) или Ришкия проход. Или пък старото име на Карнобат (Маркел) и на Айтос. Едното - на Мар, слънчевия Бог, другото на лунната алпа Ай ( оттам ай-дук, който броди под лунна светлина).

Да допуснем да е чул отнякъде за името на Константинопол преди Византия - Бизант (наречен на бизите - тракийско племе, живяло в този район до идването на римляните). Дори аз се зачудих какъв е този град Миджан. Защото в Нариман под миджани и миджан той обозначава Мизия, земи на север от Балкана и съответно мизийците. Няма логика от Царево (Васин) Джанги Булгари и търговският му керван да се връщат обратно отвъд Балкана.

Една справка в Уикипедията ( не без известно усилие) показва, че действително именно в района на Лозенградския вилает, на брега на Черно море съществува такова градче Мидия (Миджан в Нариман).
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...86%D0%B8%D1%8F)
Или гр. Виза (Биджа)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%...80%D0%B0%D0%B4)

Хайде кажете ми, за всичките малоумници (някои от тях), които повтарят като папагали "Ама това е фалшификат", откъде този 78 годишен волжски българин от Казан разполага с такива географски знания, които дори за нас, дунавските българи са непознати?!
Другите, които тръбят "Фалшификат", ние знаем кои са те. Едните са учени измамници, които не искат да признаят, че всичко, което са ни учили по българска история се обръща с главата надолу. И още едни хорица, наречени от "фалшификатите" на Нурутдинов лабити - те вече са наясно за какво иде реч. Но вече и ние знаем къде ги стяга чепика и откъде ни идват проблемите на българската държавност още от древността.

Tо няма и нужда от Уйкито да търсим за град Мидия. Спомням си, навремето по социализъма, когато учехме за Балканската и Междусъюзническата война, даскалът ни по история, един такъв нисичък и обличък историк (дъщеря му беше много хубава, макар, интелекта да й куцаше леко, но беше хубава;))) ), сочеше с химикалката си срещу нас (той обичаше да я държи в ръцете си, докато обяснява за историята): "Запомнете, линията Мидия-Енос";)))

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...%BD%D0%BE%D1%81

https://bg.wikipedia.org/…/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F…


Така, че тази линия, както виждаме, според написаното в Летописите на Нариман, не е никак случайна, тя е исторически неслучайна, защото "Миджан (Мидия) е последният град в Алтънджар и въобще в Кара-Бурджан (Дунавска България), зад който започват кряшките (гръцките) земи."

Фердинанд настоява за държавна граница по линията Мидия - Родосто с остров Самотраки (в кран случай линията Мидия – Сарос, която е границата на компактно заселените с българи земи в Тракия)[8] и вярва, че цяла Македония със Солун ще е негова. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Великите сили и особено на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. В крайна сметка турският план е отхвърлен от съюзниците, под силното давление на Силите България отстъпва малко се и съгласява да получи заедно със съюзниците си всички територии на запад от линията Мидия – Енос.[9], евентуално с корекция втората ѝ точка (при Бяло море) да е някъде между Енос и Сарос[8].

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%...BE%D1%80_(1913)

Както виждаме, макар и доста оплют, Фердинанд, никак не е бил недалновиден, да поиска Родосто-Самотраки;))), не... А ние, искаме, днес, много повече

Преди няколко години, когато не бях още чел Нариман, в Истанбул нощувах няколко дни в историческата му част, съвсем до руините на някогашния императорски дворец Буколенон, където сега е свърталище на бедомници. Гаджалите, освен Света София всичко останало бяха умишлено занемарили. Зад изоставената някога сграда на Арсенала, до Св. София имаше руини, които ми направиха впечатление на типично българска архитектура. Масивни каменни квадри и суха зидария. Няма как да бяха строени от гърците. Като се поразходих между тях видях и типичните българска тенгрианска символика по тях. По надолу, по пътя към Историческия музей вляво бяха завлечени още масивни квадри с подобна символика. Тук в Галерията мисля бях качил няколко снимки.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...album=26&pos=28
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...album=26&pos=26
Та тогава се замислих, че всъщност преди Византия това е било българска територия. После някъде мернах, че думата Босфор значи Бича глава на тракобългарски. Оттам и рогът му - Златният рог. Сега и в Нариман Тарихи, Йоан Комнин потвърждава същото.
Когато руснаците (те все още го искат) са обсебени от фикс идеята за това как ще влязат в Истанбул, нека не забравят, че много преди тях това е била целта и на българските канове. Тук Елтимир беше писал за свещенодействията на Кан-колобъра Крум пред вратите на Цариград. И за Безплътната врата, където който я премине, той ще е господар на света

Нашите колобъри винаги са знаели, че Бизант е бил български град още от времената на Потопа. И са искали да го върнат обратно. Тогава бях на това място. Върху руините на старата крепостна стена, пред които Крум е забивал копието си. Това е до Влагхерната църква, кръстена така в чест на някакъв български Валах (влъхва, колобър), който е бил убит там от коварните ромеи. И аз съм убеден, че върнем ли си Саракта, земята до Босфора ще е отново българска. Така го пожелах пред Небето и така го усетих.

В началото само линията Мидия-Родосто, както е по непроменения досега Лондонски договор и след който, докато нашата армия воюва с три армии едновременно, гаджалите необезпокоявани извършват геноцида над одринските българи. Така че истинската, крайна цел си остава Златния рог и Безплътната врата.

Тук му е мястото да спомена и за онзи терорист от НЗ, който ни напомни за малко познатата битка при Булаир. За нея съм чувал от прадядо ми, който я разказвал на майка ми. Той е бил щурмовак там и след ръкопашен бой турците удрят на бяг. А българската армия излиза на Мраморно море, където си топят копитата на конете. Само появата на английския флот е спряла армията на Царство България от фронтална атака над Истанбул. Такъв боен дух са имали! Това е историческо събитие, защото от 1000 години български воини не са стъпвали по тези места. А пък става дума за децата на априлските въстаници. Преди 38 години един отегчен интелигент (Петко Славейков) възмутено стихоплетства "Не сме народ, а мърша " (не че въобще участва във въстанието година по-късно).

След 3 десетилетия, децата на тези "мърши" с марш на скок и ръкопашен бой пробиват до Мраморно море. Това е просто тема за размисъл. Едно поколение трябва - дами, господа и джендъри. Едно поколение! Защото Саракта е бил и ще бъде силно милитаризирана държавна структура.

Писал съм го и преди. Абсолютно невъзможно е Фархат Нурутдинов от г.Казан на 2300км от Дунавска България да има такива задълбочени географски и исторически сведения. Още повече, когато е излязло от печат през 90-те първото издание на "Нариман тарихи" не е съществувал Гугъл. За да знае колко са големи созополския и несебърския заливи или пък имената на Дюлинския (юл - проход) или Ришкия проход. Или пък старото име на Карнобат (Маркел) и на Айтос. Едното - на Мар, слънчевия Бог, другото на лунната алпа Ай ( оттам ай-дук, който броди под лунна светлина).

Да допуснем да е чул отнякъде за името на Константинопол преди Византия - Бизант (наречен на бизите - тракийско племе, живяло в този район до идването на римляните). Дори аз се зачудих какъв е този град Миджан. Защото в Нариман под миджани и миджан той обозначава Мизия, земи на север от Балкана и съответно мизийците. Няма логика от Царево (Васин) Джанги Булгари и търговският му керван да се връщат обратно отвъд Балкана.

Една справка в Уикипедията ( не без известно усилие) показва, че действително именно в района на Лозенградския вилает, на брега на Черно море съществува такова градче Мидия (Миджан в Нариман).
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...86%D0%B8%D1%8F)
Или гр. Виза (Биджа)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%...80%D0%B0%D0%B4)

Хайде кажете ми, за всичките малоумници (някои от тях), които повтарят като папагали "Ама това е фалшификат", откъде този 78 годишен волжски българин от Казан разполага с такива географски знания, които дори за нас, дунавските българи са непознати?!
Другите, които тръбят "Фалшификат", ние знаем кои са те. Едните са учени измамници, които не искат да признаят, че всичко, което са ни учили по българска история се обръща с главата надолу. И още едни хорица, наречени от "фалшификатите" на Нурутдинов лабити - те вече са наясно за какво иде реч. Но вече и ние знаем къде ги стяга чепика и откъде ни идват проблемите на българската държавност още от древността.

Всъщност досети се, откъде идват атаките към източници като Нариман Тарихи и Джагфар Тарихи. Ами, на един такъв "труд" издател му е... "Фабер"

"Историкии", т.5
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksB...far_tarirhi.pdf

Студийката е брутално християнска, дори започва с назидателен цитат от Константин Преславски. Интересно е, точно какво има Константин Преславски с тематиката за Волжка България, която не е християнска. Не е ясно. Явно се смята, че всичко в България върло ристиени и са готови да се фащат на назидателни цитати и настрахувта от тях. Приличат ми много на изказа и мисленето на Григор Симов. В крайна сметка, на мене ми направи впечаление опорните точки в тази студия, внушението на идеята, че не си струва, да се занимаваш с такива "истории", че е безсмислено, губене на време и най-вече не е обществено престижно. Тогава вече е ясно, защо никой не иска вече нито да ги превежда, нито да ги издава.

Накрая ето какво ни поучава експертчето;

Господинът, написал тази статийка се казва Георги Владимиров. Има няколко издания в масонското издателство ТанАкРа и сега в Фабер на тема Волжска България. Най-вероятно самият той е масон, защото бафометаджиите от ТанАкРа проявяват много нездраво любопитство към Волжска България и тенгрианството. Нещо много ги стяга чепика там
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...3250&fullsize=1

Георги Владимиров, роден 27.09.1974г. Имейл; vladimirovkult@yahoo.com и телефон 02 9400948 е главен експерт към Министерство на Културата. Тоест, на държавна хранилка при Мултака на републиката и сега при "Ало Банов". Заработва си шекелите.

Ето и снимката на сладура;

Ни моа повярвам. Трябваше да се досетя, че ще е на толкова важен пост Духовният и исторически геноцид е важна страница в Холокоста над Българите.

"За предодоляването на подобна колизия не са нужни пунически войни срещу фалшификатори и митографи, нито реанимиране на популярната в миналото цензура, а последователна "валоризация на историческите факти" чрез целенасочено възпитаване сред читателската аудитория на вкус към качественото проучване, основано на провереното и доказуемото в историята и очистено от всякакви клинични изблици на патриотарско самочувствие."
==============================================================

Сега, разбрахте ли? Ще ви очистят на високо ниво от "клиничните изблици на патриотарско самочувствие"... Клинични изблици Значи, според върховният експерт. патриотичният изблик, даже не и родолюбивият, а просто патриотарският, трябва да се лекува Човека има хем лекарството, хем методата му за лечение

Аз не знам какви хора се въдят по територията, но въпросните същества (които се въдят), не са дори "хора", а са на високото, по етажите на управлението. После някой реве: "Той ще ни избие, кръв ще тече по улиците...", а не си задава въпроса: "Аджеба, аз какво направих, че да се страхувам така, от собствената си сянка и мисли?"