Снимки от една изключителна находка от село Орехово (Долен Рупчос) получих съвсем наскоро (Вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=497 ) . При оран и подготовка на земеделска площ в границите на селото на бял свят са излезли няколко керамични парчета от ранната каменно-медна епоха. Разбира се, каменно-медната епоха, отдавна е нещо тривиално за науката археология, както и за самата Родопа планина, където в Източните Родопи са налице неолитните и халколитни праисторически селища при Долнослав, Кърджали, Дъждовница, Крумовград, Седлари, Върхари и т.н. и в Средните Родопи, при село Страшимир, при село Кошница и т.н., както и такива в Западните Родопи, при Ракитово, при Рандолин дол, Велинград и т.н.и т.н. Могат да се изброят много такива места. Само Севернородопската яка и Долен Рупчос си оставаха сиротни в това отношение. Затова, когато през 2005-2006 г., започнахме систематично и активно да изследваме тази част на Родопите, ние имахме това стремление: да извадим на бял свят, древната история и праистория на този Родопски регион. Никой нямаше да ни разбере и да ни повярва в искреността на намеренията ни, затова чистосърдечно си конспирирахме и действахме. Ние знаехме, че тя е там... В самото място, праисторията ухаеше, миришеше, викаше ни и ние я следвахме, гонехме я... Но не бе лесно, тя да бъде извадена оттук. Никак.
Трябваше да подготвим енергийно мястото, за да ни я даде. Затова влезнахме в битка с всичко, което не искаше да ни я даде: с времето, с природата, с хората. Благодарим им за битката, за трудностите, недоверието и омразата! Те ни бяха нужни.
Затова изтекоха цели 13 години, докато навлезем в дебрите на каменно-медната епоха и неолита на региона. Трябваше да обродим десетки върхове, ридове, поляни и светилища..., трябваше да преминем през античността, през желязната епоха, през бронзовата епоха и да вървим, назад, назад... Пеша. Не е лесно да се върви назад... Това е място без път и пътеки, защото те отдавна са заличени от времето. Но, “нишката на Ариадна” ни водеше и ние я следвахме, държахме я здраво в ръцете си.
Затова след като получих снимките с находката от Орехово, възликувах от радост, вътрешно се взривих и триумфирах, очите ми се напълниха със сълзи. Това е Победа! Пълна Победа! И както бях писал в един свой Пътепис: “Към Светилището на Дионис”: “Орехово даде много, прекалено много...” Не трябва да пиша така..., какво да напиша сега? Орехово (Рахово) даде всичко! Неслучайно, то ни беше любимото село, до което обичахме да ходим пеша откъм Ситово.
Сега, специално за керамиката. Този тип керамика, дълбоки врязани линии, волути запълнени с бяла паста/боя са характерни за ранната каменно-медна епоха в праисторическите селища в Пловдив, в Тракийската низина, по поречието на река Марица. И тя не би трябвало да е тук във високопланинското Орехово (1000 метра) в Долен Рупчос Но тя е тук и свидетелства, свидетелства за праисторическо Рахово (Орехово). Открита в рамките на днешното Рахово (Орехово), тя казва: Рахово е едно от най-древните, живи и до днес села в Родопите, просъществувало, може би, на едно и също място цели около 7000 години! (ранен халколит, около 5000 г. пр. хр.). А си мислехме, че само Ситово е така! Тук вече стои въпросът, основано ли е Рахово от преселници от праисторическите селища в Тракия или паралелно с праисторическото население в Тракия е съществувало и такова в Родопите, в Севернородопската яка и Долен Рупчос, споделящи един общ културен мироглед. Отговор на това, ще ни даде въпросът, дали ще излезе, един ден керамика и от късният неолит, след като вече имаме ранната каменно-медна епоха, тук или тя бележи началото на животът в това забележително място!