Чит/Чут кая, с. Лисиците-източнородопският Щут, трапец. скални ниши като писмен код

[Йордан_13]

Всички снимки в албума http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=498&page=1

Е, аз след 14 години опити, най-накрая щурмувах и превзех Източно-родопският Щут. Дотогава, що поплак се извлачи там и аз бях сигурно 1001-вият му посетител, образно казано. Та, откъде ли не му идвах на това място. Един път отидохме до жп линията и се върнахме. Тъпо... А последно бях виснал над самият мост от скалите на Маняк (Моняк). Истинското му име е Маньяак... И пак не можах да отида, на следващият ден! Та трябваше да го щурмувам с цялото семейство, за да падне. Откак съм видял снимките от сайтовете на Христо Тодев, в първите години на 21 век, оттогава това място ме "дръпна". Сега, приятелите знаят, че нещо "дръпне" ли ме, значи е важно, дори нищо видимо съществено да няма по него. Защо съм го нарекъл така ли? Ами, защото Чут/Чит (Чут/Чит кая) съчетава хем Щут, хем Ситово/Читово/Четово! А и там пак Две реки се събират, нещо, което отбелязва и краеведът Веселин Банчев във видеото (вж. https://www.youtube.com/watch?v=sO8e64LbZ6c...j138h7yhR7bRKMc. ) А знаете цяла студия съм писал по въпроса (вж. Знакът Веди на Щутград) и ще продължавам да пиша. Е, платих си, за това, че щурмувах мястото,тия дни, но безплатен обяд, нема, не е болка за умиране. Сега, това няма да е първото ми отиване там. Мястото има много дълбок потенциал, точно, като ситовският Щут макар, това да не се вижда с просто око. Всъщност, най-мощните светилища, не показват потенциала си пред физическите очи и ум. Само духовните очи, могат да го видят. Слава на Тангра!

[Йордан_13]

Трапецовидните скални ниши като писмен код - II

вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC02545-1.jpg

Това е връхната част на скалата с най-много ниши вече при Лисиците, Чут/Чит/Чет кая или Сит кая... Забелязвате ли горе трите скални изразстъка/разклонения? Те не са просто природни израстъци, геологичен феномен и т.н. Тук продължава разказът за двата отделили се рода от скалното светилище и селище на Маниьаяк, но този разказ е вече по-описателен и подробен. Отделянето на двата рода на Маниьаяк е станало вследствие конфликт вътре в самата общност и това е конфликт между старото матриархално начало и новосъздаващото се патриархално такова, което започва да изтласква матриархата вътре в общността. Тук не говорим за нахлуване на чужденци, изтласкване и смесване, говорим за еволюционни промени в структурата и взаимоотношенията на самото общество. Отделилите се два рода са имали жена за водач и са били под покровителството на Умай Биче Артимес. От другата страна на скалата под нишите има "отпечатан" триъгълник с върха към земята, типичен матриархален символ, на който дори е показана силната фертилност и узряващата яйцеклетка (вж. също https://bg.clearblue.com/menstrual-cycles-and-ovulation); (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC02535-1.jpg ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_2021-1.jpg ) Те са се прехвърлили от другата страна на река Арда са заели местото срещу водосбора/ сливането на двете реки Върбица и Арда спазвайки старата древнобългарска и българска традиция на основаване на селище. Това е станало в началото на бронзовата епоха, а разнобоят в общността на Маниьаяк е станал някъде към края на късната каменно-медна епоха. За това, че епохата е била началото на бронза ми говори една скала с два скални иразстъка точно като двоичните дръжки на съдовете от раннобронзовата керамика, а под нея ниши (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_2002-1.jpg ) Интересното е, че тук двата рода са асоциирани с двете реки, а майката-родоначалник е общият водосбор. Затова имаме тези три израстъка на скалата. На тези родове, водачи са били синовете на жената-водач, т.е. в матриархалното начало продължава конфликтността, която възпроизвежда господстващото положение на патриархата. Дали поради конфликт, избор на самият Матриархален Родоначалник, дали поради самата вибрационност на бронзовата епоха, десният скален антропоморфен клон/израстък или род не успява да се разгърне и възпроизведе, той умира и изчезва. Факт, отбелязан на скалата със слабата антропоморфност на лицето и само едната трапецовидна ниша под него (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_2032-1.jpg ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC02544-1.jpg ) . Левият обаче, експанзира и агресира. Той успява да се приспособи или да развърне качествата си във вибрационната среда на бронзовата епоха. Затова лицето е агресивно, крещящо и нападателно, насочено именно към мястото на самото сливане на Върбица и Арда (вж.http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC02549-1.jpg; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC02542-1.jpg ) . От него възниква ново голямо и силно племе, което експанзира преминава от другата страна на Върбица из аема водосбора на реките, създавайки ново укрепено селище през късната бронзова епоха. Така се създава "Харман кая" (укрепено тракийско селище). Забележете, колко ефектно е представено въплъщението на новите души чрез трапецовидните ниши, в най-горният край на скалата - те се изливат като водопад, текат като река от чреслата на Майката, ( като капки дъжд) и се подреждат долу в редици - племе, народ, социум....(вж.http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC02549-1.jpg ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC02548-1.jpg ) Историята и по-нататък продължава да е интересна. Матриархалното начало се закрепило в това селище, което било укрепено и съхранило матриархалният култ, въпреки, че това не било никак лесно, тъй като патриархалното начало в своята изначална суровост налагало определени строги норми и правила за положението на жената в обществото, нещо, което не можело да бъде прието от матриархалният ред. Отговорът му във времето е създаването на басаридите. Можем да допуснем, че това е място на създаването на менадите-басариди. Лисичата кожа или туниката от лисичи кожи, в които се обличали жените довела й името на мястото - село Лисиците... Можем и да допуснем, че родоначалникът на новото силно племе е бил именно самият алп Субан Субаш или Загрей-Дионис. Но това е допускане. Скалната гробница на този родоначалник е според описанието (не съм ходил) точно на сливането на двете реки Върбица и Арда;))) Факт е, обаче, че менадите също са "бесни, безумни, луди", същото, което е и терминът "мнеак". И в двата топонимни случая имаме акцент върху жреческата одежда, независимо дали мъжка или женска. И двата термина са много близки и като звучене и като смисъл. Всички източници тук ни говорят за една лудост на жените свързана с оргиастичен култ към Дионис и лесно можем да се отнесем към днешните "цветни прайдове" и па нема да сбъркаме..., но според мен тук става въпрос просто за показна, но яростна съпротива срещу патриархалното начало или "ярост срещу ярост". Менадите са защитничките на Матриархата или те са елинизираният образ на умайджанките на Майка Умай. Древнобългарските епоси изобилстват с примери как Майка Умай се стреми непрекъснато да възроди матриархалното начало под една или друга форма. Е, ясно е, че днешните модерни явления свързани с женското начало, които дойдоха със болшевизма като еманципацията на жената, освобождаването й от традиционното й поприще изработено от патриархата и днешните либерално-демократски разбирания за женската свобода са именно съпротивителни избухвания на матриархалното начало в патриархалният ред.

[Йордан_13]

Скално изображение на български алп, предтеча на християнските иконографии на летящите ангели. Характерното тука е бурека (вълчата шапка) или калпака, който той носи. Затова най-вероятно е изображение на алпа Бури (Вълка) или на Субан Субаш. И той гледага към парчето земя заключено между водослива на реките Върбица и Арда.


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4371&fullsize=1