Българските царски династии на Скития и Тракия, в "Песен за Аскъпските Бахадири"

[Йордан_13]

От всеки хай (глава) на Пета част на "Сказание за Чулман" извлякох поименно канове, субаги (бийове), тамърджии (народни певци, разказвачи) на Аскъп (Скития) и Бирак (Тракия). Датировката на времето на царуване е взета от "Нариман Тарихи", част 1,2,3. Извърших сравнение на исторически факти и събития и с известното за тях досега в историческата наука, но коментарите върху тях ще публикувам в друга тема, нещата тук са повече под формата на уточняващ списък. Особено трудна бе работата върху тракийската царска династия на Шатър Булгар, където бяха възстановени за историческата наука царе преди Терес Първи, и подробности за самият Терес Първи, Ситалк, Спарадок...


54. Как Джирас Арджан отишъл в Подземния Свят

Маджий (Маджи-Азак, Дама, Даман II) - ок. 633-611 г. пр.н.е. (син на Буртас)
(1) Когато Маджи починал,
българите пренесли
тялото му по цялата земя
и всички могли да се простят с него

Джирас Арджан - ок. 611-602 г. пр.н.е. (син на Маджи Азак)

(5) Новият цар на Аскъп,
синът на Маджи – Джирас –
за спомен от знамението
приел името Арджан.

Сандугач - ок. 630 - 600 г. пр.н.е. (син на Дайл Лекдан Кий)
Идан - ок. 600-570 г. пр.н.е. (син на Сандугач)
Иданлек (Идан-Лек) - 622 - 602 г. пр.н.е. (син на Руджай-Аспарък)

(11) Направил този котел
синът на Раджи – Идан.
Наистина, и бащата, и синът
тогава вече се наричали иначе.

(12) След своето пробуждане
Раджи приел името Аспарък –
в памет на спасяването
на баща му от алпа Иджик.

(13) А после Идан и Лек –
синът на Сандугач – се сприятелили,
побратимили се и решили
да си сменят имената.


55. Какво разказал на Джирас Кубан

Кубан Тулуш - ок. 585-558 г. пр.н.е. (син на Балин)

(1) Един от онези,
които той разпитал,
започнал да говори:
“Аз съм синът на Булан – Кубан...”.

(2) Но тогава Джирас
го сграбчил за рамото
и искал да извика,
че това не може да бъде;

(3) че той е по-големият брат на Булан
и чичо на Кубан,
наречен така, защото
се бил родил в Кубан;

(4) че, когато той бил тръгнал,
Кубан бил на три години
и съвсем е емогъл да порастне
и умре за един ден...

(5) Но тогава тамърът отново
го ръгнал в хълбока и издрънчал:
“Успокой се – един час в Тама
е равен на 6 земни години!”.
Балин (Балън) - ок. 602-585 г. пр.н.е. (син на Маджи)
(23) Като размислиха, басълците
по съвета на масгутите
избраха за нов цар
моя баща Булан.

(24) Но той веднъж забрани
лова на елени в Искел,
с което предизвика гнева на ас-халджийците
и привържениците на дома на Лек.
Кунгур - ок. 602-600 г. пр.н.е. (син на Идан-Лек)
(25) Те свалиха баща ми
и възкачиха на трона
сина на Лек – Кунгур,
който бе хорунджиец при баща ми.

(26) Той не уби баща ми и мен –
не беше зъл,
но от разстройството баща ми почна да пие
и умря от пиянство...”.

Гаджиат - ок. 570-560 г. пр.н.е. (син на Кунгур)

(62) Втората жена – кряшка,
купена в Макидан,
роди на царя близнаците
Гаджиат и Ангърат.
(64) Обвинила кряшката
младата жена Сеим,
че тя е отровила
цар Кунгур.

(65) Повярвали й – и дали
властта на сина й Гаджиат.
Но синът във всичко слушал майка си –
и тя почнала да управлява Аскъп.
Кубан Тулуш - ок. 585-558 г. пр.н.е. (син на Балин)
(70) Когато се завърнахме в Сънджак,
ние срещнахме там Джуман,
който бягаше от Джилан
и ни разказа всичко.

(71) Събанските масгути
отново се отделили,
но казали, че ще се върнат,
ако възкачат на трона мен.

(72) А нашите масгути-казаки
ми казаха, че ако аз
се съглася да бъда цар на Аскъп,
то те ще ме подкрепят.

(73) Тогава оглавяваше казаките
потомъкът на Туки – Бахтияр.
Техният род Тухчи бе сторил
голяма служба на Аскъп.

(74) Събрах аз бахадирите
и от тяхно име
Сабан ми каза,
че трябва да заема трона.

(75) Тогава аз се реших и поведох
приятелите си към столицата Джилан.
Искелците не почнаха да воюват
и Гаджиат с майка си се предаде.

(76) Аз възстанових единството
на целия Аскъп – до Аксу,
а на кряшката Къзък
и синовете й казах:

(77) “Не искам да проливам
роднинска кръв,
затова ви предлагам
да се качите на кораб и да отплавате!”.

56. Какво разказал на Джирас внукът на Кубан – Тар-Кубан

Гаджиат - ок. 570-560 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Кубай-Алман (Куба-Алман) - 558-520 г. пр.н.е. (син на Кубан Тулуш)
Тар-Кубан - ок. 520-480 г. пр.н.е. (син на Куба-Алман)


(2) Това бил внукът на Кубан,
синът на Куба-Алман – Тар-Кубан.
Разказал той на Арджан
какво се случило по-нататък:

(3) “След смъртта на дядо ми
студът престана
и багълите избраха за цар
сина на Къзък – Гаджиат.

(4) Горкият Гаджиат
тутакси извика от Кряш
брат си Ангърат – не можеше
повече да понася раздялата

Саулуй (Саули II) - ок. 560-530 г. пр.н.е. (син на Кунгур)

(46) Казал Саулъ на ас-халджийците:
“Гаджиат е разгневил Небесата
и те са ни изпратили
невижданата суша.
(48) Те искат заедно да въведат
в Аскъп кряшските порядки
и да превърнат българите
в свои и кряшски роби.

(49) За това Гаджиат извика
Ангърат в Аскъп...
Помогнете ми – аз искам
да спра тези врагове!

(50) Ако ме направите
цар на Аскъп, то аз
ще запазя нашите обичаи
и вие ще останете свободни!”.

(51) Народът изпаднал в ужас
и последвал Саулъ.
Завладя Саулъ Джилан
и плени Гаджиат.
(73) Така дойде на власт
могъщият цар Саулъ –
но това не прекрати бедствието:
към сушата се прибави и мор.
(133) Спокойно царува
след това Саулъ
цели 30 години –
до своята смърт...

(134) След погребението му
багълите възкачиха
на трона на Аскъп
неговия син Иданбир.

Иданбир - 527- 505 г. пр.н.е. (син на Саулуй)
Война с персийският цар Дарий в Годината Самор 512 г. пр. н.е.


57. Как Джирас и Тулуш с приятелите помогнали на Аскъп

Кана Субиги Джирас Арджан – 512 г. пр. н.е. Завръщане от Тама (след 90 години отсъствие на земята) на кана субиги Джирас Арджан в саможертва за Аскъп за победата над персийският цар Дарий Първи

58. Как Раудеб и неговите приятели се срещнали с великите алпи

Прераждане на кана субиги Маджи и синът му, кана субиги Джирас Арджан съответно като алпа на пировете Тумаджи, и алпа на тамърджиите Боян.


Родословие на Тракийска царска династия на Шатър Булгар , втората половина на 6-ти век.

(48) появил се и там Аратеб:
Джумантай – по волята на съдбата –
бил ощастливен от жена си със син;
той бил наречен Орджак-Раудеб.

(49) Бил той обвит със славата на дедите:
от Атряч идва неговия клон; )
от Катраг – потомъка на царя –
до него клонът по следата расъл:

(50) От Катраг, Булгар, Уджи –
до Канджал, Тукал, Руджи;
от Баштар, Байдар, Нуши –
до Джирмай, Армай, Тура.

(51) От Бугур кълн – Иджай,
от Иджай – стареца Джумантай.
За радост на бага в старите години:
родил се на света Раудеб.


Кана субиги Иджай (............)
Кана субиги Джумантай ( преди 530 г. пр. н.е.)
Кана субиги Раудеб ( в периода 530 г. пр. н.е. – 480 г. пр. н.е.)
Кана субиги Тарас (роден 504 г. пр. н.е.в Сулдан, от Акбия със сестри Джолт и Сания; 480 г. пр. н.е. -460 г. пр. н.е)
Кана субиги Терес Първи (505 - 480 г. пр. н.е. на мястото на баща си Раудеб Орджак и в периода 480 г. пр. н.е. -460 г. пр. н.е. съвладетел на своят брат кана субиги Тарас; в периода 460-445 г. пр. н.е. )

Скитска династия – канове и бахадири

Тар-Кубан ок. 520-480 г. пр. н.е.
Кана Субиги Кес или Кос-Кубан 505-501 г. пр. н.е.
Тулуш Ечкебаш – ок. 480-440 г. пр. н.е. (син на Тар-Кубан)
Кана Субиги Арджанбий - 501 - 480 г. пр.н.е. (син на Кес-Кубан)

(118) Легнал си Раудеб да спи гладен.
Той спял леко – нали по това време
лесно можел да се превърне
от ловец в плячка.

(119) Рано сутринта той чул
тропот – и тутакси скочил,
и видял, че към него
се приближават двама конника.

(120) Приготвил се за бой, -
но конниците спряли
и го приветствували
на езика на агаджирските българи:

(121) “Привет, аскете, - не се бой от нас;
ние не сме нугаи, а също аскети:
Тулуш, син на Тар-Кубан,
и Арджанбий, син на Кес-Кубан.

(122) Ние отивахме да огледаме
новото владение на Арджанбий,
но по пътя видяхме
една красива кошута.

59. Раудеб и Арджанбий

Кана субиги Кес/Кос-Кубан 505-501 г. пр. н.е.

(5) Но когато цар на Аскъп
станал синът на Сабан –
храбрият Кес-Кубан,
Бер-Кавес научил

Арджанбий - 501 - 480 г. пр.н.е. (син на Кос-Кубан)

(129) Престана Кряшил
да се подчинява на Аскъп,
възползувайки се от това, че умря
старият цар Кес-Кубан.

(130) А новият цар на Аскъп –
бахадирът Арджанбий –
е зарязал всички дела
и се занимава със жена си.

(1) А какво станало с Джирас? Той се
отправил в тъмната Тама –
но по пътя тамърът му
сам запял песента:

(2) “Велики са владенията на Тангра:
има места, където нищо не се вижда,
има места, където пукат студове,
има места, където има пясък и зной.

(3) Но няма място,
където да се срещнат да поговорят
Маджи – бахадирът
и неговият син – Джирас Хайджи.

(4) Добър баща беше Маджи,
той бе майстор
в устройването на молебени
и великолепни пирове,

(5) на които възславяха
милостивия Тангра
и всички предани
слуги на Твореца”.

(6) Чул Всевишният
тази песен на тамъра:
достигат до Твореца
всички стенания на света.

(7) Повелил Тангра да стане
Маджи алпа на пировете Тумаджи,
а Джирас Арджан Казан –
алпа на тамърджиите Боян.

(8) Сега можели Маджи и Джирас
да се виждат един друг
и да ходят по земята
по делата на службата си...

(9) Мнозина тамърджии
обучил Боян
на изкусна игра
и чудно пеене.
61. Как Раудеб се прощавал с Аратеб

Тарас – тракийска династия – 480-460 г. пр. н.е., Терес (Тергес Първи) - съвладетел
Татра-Сарос, бахадир (род, 480 г. пр. н.е.), баща на кана субиги Атай Аудан

(43) Когато всички изтрили сълзите си,
помолил Тергес баща си
да му прости това,
че самоволно е завзел властта:

(44) “Помолиха ме бийовете
да го направя, казвайки,
че инак ще дадат властта на брат ми
и ще се подчинят на Макидан”.

(45) Тергес казвал истината –
и Раудеб му простил.
Предложили багълите на царя
отново да се възкачи на трона на Бирак.

(46) Но Раудеб им казал:
“Стар съм вече,
а на субата е нужен
млад субаг!

(47) Затова ще взема властта
само за няколко дни,
а после нека управлява
големият ми син Тергес!”.

(48) Но Тергес отказал
да вземе тогава властта.
“Нека вместо теб управлява Тарас!” –
предложил той на баща си.

(49) Похвалил Раудеб сина си
за този разумен съвет
и се съгласил с него,
но го помолил:

(50) “Неопитен е Тарас
в управленските дела,
а ти ги познаваш,
затуй помагай на брат си!”.



63. Как Зътолгау възпял Бавър

Бавир- Кавир Арбуга Кирилбий - 480 - 457 г. пр.н.е. (син на Иданбир)

(127) Своята първа песен
Зътолгау съчинил,
когато бил още
на 14 години.(477 г. пр. н.е. роден)

(128) В онази година Тарас
се почувствувал зле
и свикал на пир приятелите –
Бавър, Джумантай и Уктимас.

(134) Като принесли жертви на Тангра
и почели слугите на Всевишния,
приятелите искали
да възхвалят стопанина –

(135) но тогава Тарас казал:
“Аз искам вие,
противно на обичая,
да възхвалите първо Бавър

(136) нали благодарение на него
българите много години
не виждат в земите си
нито един враг.

(137) Нека вдигнем чаши,
скъпи приятели,
за най-великия воин
на земята на българите!”


64. Как Искел станал цар

Идел-Шила - ок. 460-440 г. пр.н.е. (син на Джилавир)
Турах (Тура) - 457 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Орджак (скитският цар Орикос) - 457-455 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Искел - 455-447 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)



Искел 457-447 г. пр. н.е. (скитският цар Скил)

(1) Попирували приятелите
и се разотишли по шатрите.
А на сутринта узнали,
че през нощта Тарас е умрял.

(2) Тогава внезапно Искел
запитал Зътолгау:
“Разправят, че хайджията
разговаря с Тангра.

(3) Ако е тъй, кажи ми:
ако аз стана цар,
колко години ще царувам?”.
“10 години!” – отвърнал хайджията

65. Шила-Идел – внукът на Тимджан

Джилавър (Джилавир) - ок. 490-460 г. пр.н.е. (син на Карт-Тимджан)
Идел-Шила - ок. 460-440 г. пр.н.е. (син на Джилавир)
Байджан, Байджия, баща на великият български тамърджия Тимджан ( )
[род 460- поч. 375 г. до н.э. на 85 години] Съвладетел и владетел на Урта- Джеремела 28 лет [440-412 гг. до н.э.]

(121) Когато следващият път
Шила отвел стадото при езерото,
той забил в земята своята гега
и казал с висок глас:

(122) “Благодаря ти, Субан,
за дарената ми сила.
Кълна се: овцете от това поле
винаги ще жертвувам на теб!”.

(123) Едва-що Идел бил изрекъл това –
и гегата му се превърнала в дърво.
Това означавало: Субан
бил чул и одобрил клетвата му...

(124) Разправят, че оттогава
силата на Субаш се предавала
на всички потомци на Идел,
които охранявали стадата на Субан...

(125) Трудолюбив бил
славният род на Даил –
той никога не се големеел
и не се възползувал от властта.

66. Как Идел и приятелите му разбили Искел

Тура - 457 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)

(8) Така бил убит дори Тура –
синът на Арджанбий
и брат на Искел –
могъщ като Дамбай.

(9) Той никога не се бил стремял
нито към власт, нито към богатство, -
но при това не се боял
да говори истината в лицето.

(10) Когато престъпленията
на царския двор
му станали известни,
той свикал кинеша.

(11) Преди той дремел
на тези кинеши,
а сега излязъл в кръга
и казал на багълите:

(12) “Искел и Кряшилем
с техните приятелчета
изпълниха дома на българите
с невиждани безчинства.

(13) Те изкореняват обичай
и убиват онези,
които се опитват да противодействуват
на престъпните им замисли.

(14) Населението е обложено
с троен данък –
и под страх от смърт
е принудено да изхранва анагарсъзите.

(15) Аз като улу-тархан
ви призовавам
да подкрепите моето предложение
да бъдат осъдени престъпниците!”.

Сасе Аспарджек – Спарадок – тракийска династия (447 – 435 г.пр.н.е.)

(81) Помолил тогава Кряшилем
мерзкия Искел
да не убива още Зътолгау –
бил намислил една работа.

(82) Искел се съгласил – но поставил
за нов субаг на Бирак
верния си Аспарджек –
убиеца на кама Татра.

Мосха ....... г. пр.н.е
Уктимас - 447-432 г. пр.н.е. (син на Бавир-Арбуга)
Алвар 446 г. пр. н.е.

130) Когато свършил траурът
по Нуш Аудан,
оженил се за Боз-Симбир
неговият брат – благородният Алвар.

(131) Станал Алвар
новия биркам на Аскъп;
за мъдростта му го нарекли
Магъш и Аскал.


67. Как Зътолгау и Уктимас се помирили

[/B]

[Йордан_13]

67. Как Зътолгау и Уктимас се помирили

ВОЙНА МЕЖДУ СИТАЛК И СПАРАДОК

(11) В Курън го очаровала
коварната Чирма –
решила и тя да се укрие
в Бирак от бахадирите.

(12) Но не могла Чирма
напълно да го омагьоса:
самата тя се влюбила в него
и чародействата й отслабнали.

(13) Затова любовта към нея
не попречила на Зътолгау
да отвоюва своята суба
от мерзкия Аспарджек.

(14) Наистина, когато отначало
той отишъл в Бирак сам,
надявайки се на подкрепата на народа,
той бил разбит.

(15) Много прости хора
се присъединили към него –
но те били
лоши воини.

(16) А пък съюзниците били
свирепи воини – те били предвождани
от брата на царя на Макидан,
синът на Алкусян – Купкан.

(23) После биракците разправяли,
че Купкан искал
със своите аратсъзи
да ги изяде всичките.

(24) За щастие на биракците
в Бирак нахлул Зътолгау
и Сасе Аспарджек изпратил
срещу него хората на Купкан.

(25) Преминал Очулган
по Бирак като ураган,
сривайки аулите, тъпчейки посевите,
разкъсвайки хората на части.

(26) Яга му помогнал
да намери лагера на Зътолгау –
и на сутринта аратсъзите
изклали хората на Зътолгау.

(27) Зътолгау също би загинал,
но го спасил неговият тамър:
един от аратсъзите
в полумрака докоснал струните.

(28) Събуденият Зътолгау
довършил врага
и успял да се изплъзне
от лапите на Купкан.

(29) Сега Зътолгау решил
да се отправи за помощ
при своите приятели –
обратно в Джилан.

Уктимас - 447-432 г. пр.н.е. (син на Бавир-Арбуга)

(30) Когато властта на врага паднала,
кинешът отново се събрал
и багълите в него
били доблестни воини.

(31) Затова тогава всички
единодушно избрали
за нов цар на Аскъп
бахадира Уктимас. (447 г. пр. н.е.)

(32) След кинеша царят,
като се помолил на Тангра,
устроил славен пир
за героите от войната.

(33) Направо на този пир
се явил Зътолгау
и изпял песента за победата,
която ви изпяхме.

(34) След пира Зътолгау
помолил Уктимас
да му помогне да прогони врага
от своята суба.

(35) Уктимас свикал приятелите –
Идел и Дебер,
сина на злощастния Тура,
и им предложил да му помогнат.

ДУМИТЕ НА КАНА СУБИГИ САРОС
(54) Без да спира стигнал той
до столицата на Аскъп –
и там с горест
казал на приятелите:

(55) “Нима има рани,
по-силни от онези,
които нанасят враговете
на нашия народ?

(56) Раните на хората зарастват,
а раните на народа – никога;
никога не се прощават
оскърбленията на народа.

(57) Само мъртвият българин
не ще тръгне на война
срещу осквернителите
на българската земя.

(58) А нима аз съм умрял?
Тогава защо
не ме поканихте
за похода срещу анагарсъзите?”.

(59) Помолили приятелите
за прошка Сарос –
и потеглили с него
срещу враговете на Аскъп.

(60) Но един от приятелите –
синът на Тура – Дебер –
само се преструвал на техен приятел,
а бил приятел на Искел.

(129) Накрая, като видяли,
че работата отива на зле,
Сасе Аспарджек и Искел
се втурнали да бягат.

(141) Хвърляйки оръжието, ридаейки,
излязъл Сасе Аспарджек
срещу препускащата конница
и закрил очи от ужас.

(142) Дебер, който препускал напред,
съжалил Сасе Аспарджек –
спрял конницата
и пленил врага.

(143) А ако беше бил
на мястото му Сарос,
нищо нямало да остане
от жестокия Аспарджек.

(144) Но Сарос бил возен
зад конницата на таглика –
след боя едва го открили
в стана под труповете.

(145) Паднали всичките му воини,
нито един не трепнал:
загинали с усмивка,
без да изпуснат оръжията си...

(146) А той оцелял защото
бил паднал от слабост –
и враговете решили,
че е мъртъв...




(150) А Идел и Дебер,
без да спират, стигнали
до град Аркел,
където ги посрещнал царят на Макидан.

(151) Казвал се царят Биристек –
и той се боял,
че азаките ще пометат
и неговата власт.

(152) Затова той предварително
приготвил богати дарове
и казал на бахадирите,
че ще плаща данък на Аскъп.

Зътолгау-Ситалк – тракийска династия - 431 до 424 пр.н.е.


(153) Вземайки даровете и данъка,
доволните бахадири
се завърнали в Искедум,
където вече управлявал Зътолгау.

(154) Устроил субагът на Бирак
в чест на победителите
разкошен пир –
и им изпял песента на победата.
(162) А Зътолгау, свирейки,
не откъсвал поглед от Айрам,
а тя – от него:
обикнали се те.

(163) Когато пирът свършил,
помолил Зътолгау от Идел
да омъжи за него Айрам –
и Идел с радост се съгласил.

(164) Почти месец останали
победителите в Бирак –
тъй отпразнувал женитбата си
щедрият Зътолгау.

(165) Най-сетне, с богата плячка
и различни подаръци
се завърнали бахадирите
в своя Азак...

(166) Като се минало време –
родила Айрам на мъжа си
трима синове – Идел,
Джумантай и Тура.

(167) Те били наречени
в чест на Идел Шила,
бащата на Сарос – Джумантай,
и бащата на Дебер – Тура.

ЗАЛОЖНИЧЕСКАТА КРИЗА МЕЖДУ СКИТИЯ И ТРАКИЯ

(173) Също както и Дебер
се разсърдила на Зътолгау
злобната Чирма,
която пред приятелите била кротка...

(174) Накрая тя взела
и изпратила в Макидан
при цар Биристек
един пленен кряшец.

(175) Кряшецът предал на Биристек
нейните думи:
“Зътолгау крие у дома си
царя Искел”, -

(176) а освен това
и едно писмо от Искел,
в който той молел
царя на Макидан за помощ.

(177) Всичко това Биристек
тутакси предал
на Уктимас – за да
скара царя със субага.

(178) Постигнал своето Биристек –
повярвал в това Уктимас
и страшно наредил на Зътолгау
да му предаде Искел.

(179) Обидил се Зътолгау
и отвърнал на царя,
че при него няма
никакъв Искел.

(180) Тогава Уктимас,
подсторван от своя
пръв съветник –
коварния Дебер –

(181) силно се разгневил
и заповядал на бахадирите
да потеглят на война
срещу техния приятел Зътолгау, -

(182) за да вземат със сила
от забравилия се Зътолгау
мерзкия Искел –
виновника за бедите на Аскъп.

(183) Завивайки хаколите, потеглили
бахадирите към Сулдан,
а след тях тръгнала
цялата азакска войска.

(184) Уктимас, боейки се, че приятелите
ще съжалят Зътолгау
и няма да започнат
истинска война,

(185) тръгнал на този поход сам,
а освен това и обявил,
че се кани да постави
за субаг на Бирак Аспарджек.

(186) Виждайки, че Уктимас
се е разсърдил не на шега,
Зътолгау помолил жена си
да му помогне да избегнат войната.

(187) Айрам, ученичка на Татра,
умеела да гадае.
Погадала тя –
и казала на мъжа си:

(188) “Заплашва те с гибел
не простодушният Уктимас,
и не приятелите-бахадири,
а някой в твоя дворец”.

(189) Наредил Зътолгау
да претърсят целия дворец –
и слугите най-сетне намерили
укриващия се в дурбуна Искел.

(190) Зарадвал се Зътолгау
и наредил на войската
да се подготви за път –
и отишъл в банята.

(191) Безсрамната Чирма,
все едно, че нищо не е станало,
му предложила
да му изтърка гърба.

(192) Когато тя влязла в банята,
той лежал на саке-то
по корем, по риза –
а на нея това й трябвало.

(193) Извадила Чирма
остър нож от ръкава си
и ударила с него
в гърба на Зътолгау.

(194) Но не знаела тя,
че Айрам се досещала
кой заплашва мъжа й
и му наредила:

(195) “Надени под ризата
здравият си доспех,
не излагай на Чирма
незащитения си гръб!”.

(196) Когато ударила,
тя разбрала, че Зътолгау
сам я надхитрил –
и поискала да избяга.

(197) Но Зътолгау, грабвайки меча,
я разсякъл на две
и наредил на слугите
да погребат частите отделно.

(198) С лека душа
се отправил Зътолгау
с пленения Искел към Сулдан –
и пристигнал пръв.

(199) Когато Уктимас почнал
да наближава реката,
той чул как Зътолгау
гръмко пее за неговите подвизи.

(200) Простата душа на царя
веднага се разтопила,
а когато Зътолгау разказал всичко,
простил на субага.

(201) Искел почнал да моли
Уктимас да го опрости,
но царят му казал
такива думи:

(202) “Всичко, което си направил,
не подлежи да прошка,
защото ти разрушаваше обичая –
основата на народа на българите...”.

(203) След това Уктимас наредил
да разсекат Искел на части
и да ги погребат тайно
и отделно една от друга...


(206) Но народът проклел
мерзкия анагарсъз –
и никой не й казал
къде са закопали останките на Искел.

(207) В чест на цар Уктимас
Зътолгау устроил
Славен пир – и изпял
на него песента за царя.

(208) Харесала се на царя тази песен
и той попитал хайджията: “За нея
искай от мен всичко,
каквото пожелаеш!”.

(209) Казал тогава Зътолгау:
“О, велики царю,
дай ми Сасе Аспарджек,
който вече не ти трябва!”.

(210) Уктимас се разсмял
и наредил да предадат злодея
на чичо му –
и си тръгнал обратно.

(211) Повече от всичко на света
Уктимас обичал войната
и презирал онези,
които обичали нещо друго.

(212) Когато Зътолгау
се заел с търговия
и помолил царя да му разреши
да сече монети –

(213) той отново паднал
в очите на Уктимас; но царят
го почитал като чичо
и не му се обидил.

68. За лошото време на Дебер и славното превземане на Аркел

Дебер Котраг - 432-430 г. пр.н.е. (син на Турах)

(1) Седял Уктимас на трона
15 години,
а когато той умрял, избрали
за нов цар Дебер:

(2) нали Дебер бил спечелил
доверието на Уктимас
и постепенно обкръжил трона
със свои хора.

Биристек (Пердика Втори https://bg.wikipedia.org/wiki/Пердика_II_Македонски )

(11) А и Биристек спечелил
Дебер на своя страна като почнал
да плаща за владеенето на Аркел
двойно по-голям данък.

Даиш [432-412 г. пр н.е.]

(15) И Дебер заповядал
всички сънджакци непрекъснато
да разчистват от затрупванията
джурешския път.

(16) Сънджакците изнемогнали
от тази работа
и субагът Сарос
отказал да помага на царя.

(17) Тогава онзи в яростта си
свалил Сарос
и поставил за субаг
неговия брат Даиш.

Бирул Газан - 402-390 г. пр.н.е. (син на Туба-Утиг)

(46) Но тя вече
се почувствувал майка:
притиснала момчето към гръдта си –
и той й станал син.

(47) Нарекла го
Бирулъ – нали той
излязъл от дървото,
наричано Бир.

(48) Това дърво се наричало
също тъй и Газан –
затова Бирулъ бил наричан
и с името Газан.


Тубар-Утиг (Туба-Утиг) - 430 г. пр.н.е. (син на Турах)

(36) Сетне, пред очите на Дебер,
Тайга се уединила
в своята шатра с Туба –
и Дебер изпаднал в ярост.

(37) Когато Туба излязъл,
той се нахвърлил върху него
и искал да го посече,
но Туба отблъснал нападението.

(38) Ако той бил
продължил схватката,
непременно щял да убие
не толкова ловкия Дебер.

Тайга - ок. 440-433 г. пр.н.е.

(90) Но като видяли Джалматите
и свирепите дивове
с огромни тояги,
те избягали от Събан.

(91) Народът се поклонил на Газан
като на свой спасител
и му предложил
да стане техен владетел.

(92) Хората виждали в него
Аспандияр, завърнал се
от Небесата на Земята,
за да им помогне.

(93) Съгласил се Газан
да стане съуправител на Тайга
под името на Аспандияр –
и продължил с дивовете нататък.


Чокър Аряджан - 430-412 г. пр.н.е. (син на Уктимас)


(133) Ето тъй минало времето на Дебер
и настанало времето
на новия цар –
сина на Уктимас – Чокър.

(134) Чокър израстнал
в дома на Зътолгау –
нали се учел в училището,
организирано от Зътолгау.

(135) Той бил най-слабия
от синовете на Уктимас –
и царят вдигнал
ръце от него;

(136) за да не го опозорява,
той го отпратил далеч от очите си,
но ето че надживял баща си
единствено той.

Белебей – син на Биристек (Пердика Втори)

(173) Но Белебей – единственият
син на Биристек –
отказал да напусне:
той бил упорит.

(174) Но дори заминаването
на част от макиданците
не отслабило отбраната
на страшния Аркел.

[Йордан_13]

„Логично е, разбира се, твърдението, основано на тези Тукидидови сведения, че е имало и други одриски владетели преди Терес, предшественици или съвременници на легендарните тракийски царе от Омировия епос. Те, обаче, нямали шанса да станат известни и да намерят място в достигналите до нас повествувания, понеже са останали извън големите събития в балканските земи, които са отразени в елинската историческа традиция.“

(Маргарита Тачева. Царете на древна Тракия, стр. 23)

Разбира се, ние, които се занимаваме с "фалшификатите" , епоси и летописи от Волжка България, преведени на руски от Фархат Нурутдинов, знаем, че това въобще не е така. Има повествувания извън елинската историческа традиция и това са повествуванията от българската историческа традиция, а именно "Сказание за Чулман", Скaзание за дъщерята на Шан", Джагфар Тарихи, Нариман Тарихи и другите "Тарихи", да не ги изброявам, в които част от царете предшествували Терес Първи са запазени, не само като имена, но и като дела! Разбира се, аз се опитах този месец, занимавайки се с "Песен за аскъпските бахадири" по-издълбоко да реконструирам доколкото мога датировката" раждане-смърт, царстване" и падна бая четене, сравнения и достигнах до следната династична линия:


Кана субиги Иджай (............)

Кана субиги Джумантай ( преди 530 г. пр. н.е.)

Кана субиги Раудеб Орджак ( в периода 530 г. пр. н.е. – 480 г. пр. н.е.)

Кана субиги Тарас (роден 504 г. пр. н.е.в Сулдан, с баща Раудеб и майка Акбия и сестри Джолт и Сания; 480 г. пр. н.е. -460 г. пр. н.е)

Кана субиги Терес Първи (505 - 480 г. пр. н.е. на мястото на баща си Раудеб Орджак и в периода 480 г. пр. н.е. -460 г. пр. н.е., като съвладетел на своят брат, кана субиги Тарас; отново самостоятелно управляващ в периода 460-445 г. пр. н.е. след смъртта на Тарас ).

Най-сложна от всички е времевата линия на управлението и самото управление на Терес Първи и тази сложност определено си личи и в написаните трудове на траколозите относно него.

[Йордан_13]

ХИМН ЗА КАНА СУБИГИ РАУДЕБ
( създаден от Тимджан или Зътолгау-Ситалк)

(204) Когато Раудеб седна на седлото,
поднесоха му чаша суджа
и аз запях за него песен,
а гостите я подхванаха:

(205) “О, необхватни Бой Терек –
ти си основата на цялата Вселена;
а ти могъщи Раудеб
си Бой Терекът на Българската земя!

(206) Опитаха се да те превият бедите,
но не можаха да те превият.
Изтръгваше корените злото,
но не можа да ги изтръгне.

(207) Миеха главата ти
водите на Кубар и Субан,
подхранваха корените ти
водите на великия Чулман.

(208) Винаги ти, наши Бой Терек,
си мислел за съдбините на българите,
никога не си преставал ти
да се сражаваш за родната земя!

(209) Донесе шапката си в Сънджак
великият Раудеб Бирак,
нека и тук се роди бахадир,
способен да се сравни с него!

(210) Има посред Макидан
високи и красиви планини,
където побеждаваше враговете
нашият Бой Терек – Раудеб.

(211) Узнахме ние за това
и отсега насетне
ще наричаме тези планини
планините на Раудеб.

(212) Всеки ден стига до залез,
всеки живот стига до край,
но вечно ще пеят българите
за своя Раудеб!”.

(213) Побърза да подкара коня
бахадирът Раудеб,
за да не видят петте хиляди
гости неговите сълзи.

(214) Когато той се отдалечи
по-надалеч от Огнището,
тогава и даде
воля на своите сълзи.

[Йордан_13]

Кана Субиги Раудеб Орджак (530 г. пр. н.е. – 480 г. пр. н.е.)
, един от най-великите канове на тракийската династия на Шатър Булгар. Раждането му е пряко свързано с въвеждането на Свещеното Огнище Аратеб в Тракия (култовите есхари), откъдето е и името му Раудеб – „Чисто Огнище“ на езика на тракийските българи. Това предопределя целият му житейски път и го превръща освен в един от най-значимите древнобългарски канове, но и във велик духовен радетел и реформатор на Българският Обичай, в който той въвежда аскетството (скитството) като една вътрешно и външно духовно пътуване към Свещеното Огнище. Тази духовна идея за поклоничеството на Свещеното Огнище като едно вътрешно пътуване на личността към Българското съпроводено с едно външно обредно поклонение всъщност променя и фундамента на Българската Държавност през късната желязна епоха. Тя бива оформена като един съвършен израз на Българството, с което трябва да бъде хранена личността още от своето рождение, но и което тя самата трябва да отстоява през целият си житейски път дори със своята лична саможертва. В нея стои идеята „да бъдеш“, а не „да имаш“. „Да имаш“ е преходност, „да имаш“ е кряшенство (елинизъм), „да имаш“ убива Българството. Той за първи път провижда, че политическите и военни победи, ако не са подковани с духовното просвещение в Българство водят до поквара на личността и гибел за Българската държавност и Обичай, за Българската култура, етика и морал. Той вижда как Елада побеждава и как България изчезва. Затова той първи изгаря на Огъня, своят дял от военната плячка, за да демонстрира нагледно идеята „да бъдеш“. Най-великата Битка и най-великата Победа е Вечността на Българството в теб. Така етнонимът „Българин“ и идеята „Да Бъдеш“ стават синоними, започват да означават едно и също. По този начин и самият Шатър Булгар става Първообраза на това, което в съвремието ще чуем от академик Димитрий Лихачов за България като „Държава на Духа“. Българинът като Вечност и Държавата на Духа като Вечност.... Дължим го на Кана Субиги Раудеб Орджак. Поклон, Велики Кане!