www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Обичаят "Харка" или по сегашному "Пеперуда""


  Reply to this topicStart new topic

> Обичаят "Харка" или по сегашному "Пеперуда"", в "Песен за Маджи","Сказание за Чулман"
Йордан_13
Публикувано на: 11.10.2020, 22:53
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06





ОБИЧАЯТ "ХАРКА" ИЛИ ПО-СЕГАШНОМУ "ПЕПЕРУДА".

Възниква през 7 век пр. хр. по времето на кана субиги Маджи Азак или по гръцки известен като скитският цар Мадюес, син на кана субиги Буртас/Бартатуа/Партатуа, Прототюес на езика на маляките (https://en.wikipedia.org/wiki/Bartatua?fbclid=IwAR0mO9YK7zttOJOkjRSyMiDO-pY0-rvPHf1FlVepudmErBes5OuHfJNlnO4 ).
Създаден е от последният български алп, прероденият от Тангра, Иджик Алабуга като Иджик Аспарък Апсатъ. В ритуала се включват алпите Кубар, Джил, Чулман и Иджик Аспарък Апсатъ. Етнологията винаги е била точна наука;))) Чиста математика, хахахахаха... Къде са траките, Серафимов? Траките ги нема!
Важното, обаче е, че Мечкадарството унищожено днес от западняците и ЕС като нехуманно е част от тази ритуалност "Харка", важна част!

(195) Завидели искелците на иделците
и казали на Маджи: “И ние
ще те признаем за джабгусир,
ако върнеш водата на Агаджир!”.

(196) Затъжил се Азак,
но Сандугач му казал:
“Не тъгувай, аз
ще измисля нещо!”.

(197) Рекъл той на искелците:
“Царят ми възложи
да върна водата на Искел
и аз ще го направя!”.

(198) Отишли всички те
до една агаджирска река,
от която било останало
изсъхнало русло.

(199) Седнал Сандугач на брега,
а искелците – малко настрани –
и нетърпеливо се взряли
в принца на Тарвил.

(200) А Сандугач взел тамъра си
и запял красивия хай,
съчинен от него за Наджи –
зарадвал хаят Чулман.

(201) Тогава всички видяли
как безводното русло
изведнъж се изпълнило с вода
и от нея излязъл Чулман.

(202) Всички извикали – а алпът
казал на Сандугач:
“Ти ме зарадва
и аз искам да те наградя.

(203) Кажи ми какво желаеш
и аз ще изпълня
твоята молба, колкото и
голяма да е тя!”.

(204) Тогава Сандугач помолил
Чулман да съживи
изворите на Агаджир – нали сега
там нямало кимерци.

(205) Учудил се Чулман:
“Още един добряк
освен Маджи Азак
се намери сред българите.

(206) Самият ти си кимерец, а се молиш
за онези, които прогониха
твоето племе отвъд Капкай –
да бъде по твоему!”.

(207) Махнал той с жезъла си
и тутакси бликнали
студените извори
по целия Агаджир.

(208) Почнала да се връща водата
в изсъхналия Агаджир,
но Сандугач не престанал
чудно да свири и пее.

(209) Сега той запял
песен в чест на Алабуга,
когото наричали
и Аспарък, и Апсатъ:

(210) “О, Иджик Апсатъ, чуй
моята песен в чест на теб,
най-младия алп
от всички велики алпове!

(211) Успя ти да сториш добро
повече от другите
много стари алпове –
нека това ти е известно!

(212) Ти си единственят от алпите,
който никога не си отказвал
помощ ни на звяр, ни на птица,
нито на самия човек.

(213) Затуй помогни сега
на агаджирците – ас-халджийци,
които изпитват нужда
поради недостига на вода.

(214) Благодарни са българите
и, ако им помогнеш,
те винаги
ще помнят за това!”.

(215) Тогава от близкия пясък
излязъл в полето
конник – мечка с куче –
това бил алпът Аспарък.

(216) Помислили искелците,
че това е самият Кубар,
спуснал се при тях от Небесата,
и завикали: “Дай ни дъжд!”.

(217) Аспарък Себер бил трогнат
от това внимание,
но правдиво казал, че той
е само племенник на Кубар.

(218) Той посъветвал хората:
“Нагиздете една румена девойка,
нека тя изпее една джума
с лопата в ръка!”.

(219) Искелците избрали девойката,
изкачили се с нея на хълма,
и, като я вдигнали на ръце,
й наредили да пее.

(220) Тикайки с лопатката в небето,
тази девойка Харка
запяла джумата така,
както наредил Себер:

(221) “О, велики Кубар,
погледни ме,
аз съм, твоята Харка,
дошла съм в твоя двор.

(222) Разправят, че в твоя двор
има много вкусна вода,
а на хората и животните
гърлата вече пресъхнаха.

(223) Изпратиха ме те
в твоя двор, за да
прокопая дупка в него,
за да протече вода на Земята.

(224) Погледни ме
каква съм нагиздена!
Нося венче с лентички,
нова рокля и ботушки.

(225) Ако почна да копая,
ще затъна във водата до колене,
ще се намокрят ботушките ми
и ще се изцапа роклята.

(226) Ако искаш, ще сваля
ботушките и роклята, но тогава
ще се окажа гола пред хората
и ще се опозоря.

(227) Нали не съм познавала мъже,
не съм се целувала с тях,
а ръцете им
не са ласкали тялото ми.

(228) Ще поискаш ли после ти
да ме вземеш за жена?
А нали аз толкова
мечтая за това!

(229) Окажи ми милост,
пробий дупката сам
и ме вземи
нагиздена и чиста.

(230) Погледни – вече е готов
за нашатга сватба
богатият хардар
с твоята джангър боткасе.

(231) И тъй, вземи ме по-скоро –
и нека зашуми нашата сватба;
нека земята се изпълни с вода
и ни дари с всички плодове!”.

(232) Харка още пеела,
а над степта вече
почнали да се събират облаци
и започнал да гърми гръм.

(233) Както и разчитал Иджик,
Баръс – любителят на девойките, -
се приближил към Агаджир,
привлечен от пеенето на Харка.

(234) Възбуден от вида
на красивата девойка,
той помолил Джил да надуе
тъмните буреносни облаци.

(235) Помолил Джил също
своя братовчед
да донесе с вихър
прекрасната девойка при него.

(236) Джил се съгласил да помогне
и хората видяли
как един бесен порив на вятъра
подхванал и отнесъл Харка.

(237) Хората завикали от страх,
но тутакси плиснал дъжд
и великият ужас
бил сменен от велика радост.

(238) Искелците почнали да пируват
и да славят Кубар и Харка,
и, разбира се, Чулман
и славния алп Иджик.

(239) Искелците нарекли
Аспарък Миджар –
и пак тъй почнали да казват
на най-красивите мечки.

(240) А името Себер дали
на северната част на Джеремел,
а името на Чулман – Джанъш –
на онази рекичка Джиркаш.

(241) Оттогава българите
не забравят за това
и в най-горещите дни
устройват празника на Харка.

(242) За целта те
отиват на онова място,
където сега е аулът Харка
и тече река Джанъш.

(243) Тук, направо в полето,
се устройва хардар
за тумените на народа
и царския двор...

(244) После една красива девойка,
наречена Харка,
маха с лопата на Кубар
и разтърсва мокри дрехи...

(245) Докарват там българите
и една мечка-миджар,
купен от бишегетците,
които отглеждатг пчелите на Мосхаба...

(246) Поставят мечката
начело на хардара,
до девойката Харка,
и се веселят, заедно с тях:

(247) пеят в чест на него и на другите алпове,
пеят му песни,
пръв го извеждат на танц
и го возят на каруца.

(248) Добили надежда хората:
отново съживила водата
изсушения Агаджир
и цялата степ разцъфтяла.

(249) Признали искелците Маджи
за джабгусир на целия Аскъп,
а на Сандугач подарили
бейлика Къзъл Арджан.

(250) Неочакано Бар-Халджа
се изказал против това и искелците,
възмутени от това,
го лишили от званието улугбек.

(251) Казали му: “Станал си,
изглежда, глупав старец, -
затова улугбек на Бърбат
нека бъде твоят по-умен син!”.

(252) Халджа отново станала Идел,
а субаг тук
останал синът на Маджи –
благородният Алан-Худдад.

(253) Раджи, който решил да остане
с Акбилек в Сънджак,
отказал да бъде субаг
на огромния Агаджир.

(254) Затова за нов субаг
на Агаджир или Кара-Саклан
искелците избрали
бахадира Сандугач.

Вж. още https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%...BBr7NgA9D7_MxNk и https://sites.google.com/site/capitandremdj...DoTmn031OLc6sBo
PMEmail Poster
Top
18j
Публикувано на: 14.10.2020, 15:40
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 134
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



т.е. прозвището на Алпа Барис Кубар Бабай - Перун като върховен бог на т.нар. славянски племена идва от тази случка, в която Той е помогнал на българите в Скития да преодолеят сушата и това е било само 6-7 века преди н.е. По това време Рим е бил едно село, а ние сме държали половината днешна Европа и половин Азия.
Алчността и погазването на традициита водят до днешния упадък.


--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 16.10.2020, 14:20
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (18j @ 14.10.2020, 18:40 )
т.е. прозвището на Алпа Барис Кубар Бабай - Перун като върховен бог на т.нар. славянски племена  идва от тази случка, в която Той е помогнал на българите в Скития да преодолеят сушата и това е било само 6-7 века преди н.е. По това време Рим е бил едно село, а ние сме държали половината днешна Европа и половин Азия.
Алчността и погазването на традициита водят до днешния упадък.

Така може да се каже. "Пера" - удрям със саръджата, небесното копие или светкавицата. Но в случаят, при ритуала "Харка", който е механизъм за отваряне на пространствено-времеви портал и канал, най-важна е ролята на прероденият като алпа Иджик Аспарък, алп Иджик Алабуга. Тази негова трансформация от алп в човек и от човек в алп е представена в Първа част или "Песен за Стара България" на "Сказание за Чулман" и тази метаморфоза на алпът пожелал да стане човек, за да се възроди отново като алп, но вече в друг образ и предназначение предпоставя началата на християнството, макар, че Исус Христос там го прави "поради греховете на човеците и от любов към човеците", докато в Иджик Алабуга имаме един порив да се познае човешкото за разлика от останалите алпи, отношението, на които към човекът е пренебрежително, презрително или направо омразно smil4334ad8a149e0.gif Алпите нямат семейства или родове. Поне не и човешкото разбиране на тези конструкции. Алпското състояние ги изключва. Това ясно е отбелязано в "Песен за Стара България". Инак национализмът включва и акцентува, именно върху това, но алпското състояние го изключва. Всеки алп се вижда ясно е сам за себе си и сдружаването е повече по интерес или поставени от Тангра задачи.
Та, Иджик Аспарък дава един от механизмите за отварянето на пространствено-времевите канали, обичаят "Пеперуда" ("Харка"). Когато писах "Гергьовден в Ситово" една смразяваща студия smil4334ad8a149e0.gif не бях чел този абзац за "Харка" в "Песен за Маджи"(Четвъртата част). Той е уникален, уникално свидетелство, което включва и ролята на алпа Джил, един много пренебрегван алп, който обаче сериозно напомни за себе си, тази година и догодина на Аратеб, ще го включа в ритуалът за Нова Година. Джил е много важен;))) при пространствено-времевите канали.
Да добавя, още нещо за алпът Иджик Аспарък Апсатъ, това е т. нар. "тракийски херос" на оброчните плочки или "конникът от Мадара". Това е Той. Неслучайно, в Джагфар Тарихи, в петата му част, мисля, че или третата, ама по-скоро петата;))) имаше описание на един българин, който чака със семейството си, идването на Аспарък, за да застане в бойният стяг под неговите знамена и да освободи България от ромеите. В крайна сметка, ако трябва да отнесем образът на Апсатъ към днешното време и политическите партийни реалности, той е върховният еколог и природозащитник, водач на партията на "Зелените" smil4334ad8a149e0.gif
PMEmail Poster
Top
18j
Публикувано на: 22.10.2020, 13:49
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 134
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



QUOTE (Йордан_13 @ 16.10.2020, 17:20 )
Той е уникален, уникално свидетелство, което включва и ролята на алпа Джил, един много пренебрегван алп, който обаче сериозно напомни за себе си, тази година и догодина на Аратеб, ще го включа в ритуалът за Нова Година. Джил е много важен;))) при пространствено-времевите канали.

Докато разсъждавахме над това твърдение и в контекста на други публикации относно активността на Слънцето си спомняме за понятието 'слънчев вятър'

Можем да допуснем, че Джил отговаря не само за планетарните размествания на въздушни маси...
Значи неговата функция е в пряка връзка с дейността на Мар да енергетизира планетите.

В следваш етап на раздъждението, допускаме, че той изпълнява същите функции за всички слънца във Вселената, едновеременно, което е неразбираемо за нашето конкретно земно мислене. Но алповете са многоизмерни същества.

Това означава, че тялото на Джил, неговата същност свързва всички звезди и всички планети на всички галактики във Вселената.

Той може да е подценяван, защото е известно, че е вятърничав и не се вълнува особено от земните дела, но ако се замислим неговите задачи по енергетизиране на всички обекти във Вселената може би са толкова важни, че вътре-планетарните въпроси остават на заден план.


--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 25.10.2020, 21:04
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (18j @ 22.10.2020, 16:49 )
QUOTE (Йордан_13 @  16.10.2020, 17:20 )
Той е уникален, уникално свидетелство, което включва и ролята на алпа Джил, един много пренебрегван алп, който обаче сериозно напомни за себе си, тази година и догодина на Аратеб, ще го включа в ритуалът за Нова Година. Джил е много важен;))) при пространствено-времевите канали.

Докато разсъждавахме над това твърдение и в контекста на други публикации относно активността на Слънцето си спомняме за понятието 'слънчев вятър'

Можем да допуснем, че Джил отговаря не само за планетарните размествания на въздушни маси...
Значи неговата функция е в пряка връзка с дейността на Мар да енергетизира планетите.

В следваш етап на раздъждението, допускаме, че той изпълнява същите функции за всички слънца във Вселената, едновеременно, което е неразбираемо за нашето конкретно земно мислене. Но алповете са многоизмерни същества.

Това означава, че тялото на Джил, неговата същност свързва всички звезди и всички планети на всички галактики във Вселената.

Той може да е подценяван, защото е известно, че е вятърничав и не се вълнува особено от земните дела, но ако се замислим неговите задачи по енергетизиране на всички обекти във Вселената може би са толкова важни, че вътре-планетарните въпроси остават на заден план.

Джил е едновременно надпланетарен и планетарен, защото той гледан от една надпланетарна гледна точка е динамизираната енергитичност на Абсолютното, Негово Дихание, онова чрез което То само еманира Себе си. Затова, когато Тангра вика алпите на планината Балкан за да създаде размерността на космичното и планетарно време, той предава това послание първом на алпът Джил. Алпът Джил първи го получава и го предава на Самор, но, ако забелязваме, Джил остава извън календарът, извън ритмичността на планетарното време. Никой не си е задавал въпросът защо календарът ни не започва с алпът Джил след като той първи научава от Тангра за Съборът на алпите на планината Балкан... Странно е, нали? Календарът ни започва със Сомор smil4334ad8a149e0.gif Джил остава извън него. Защото е диханието на Абсолютното. Макар "Сказание за Чулман" да го представя в малко по-друга светлина, самото Сказание загатва за това, именно с тази особеност в Календарът, че Джил не присъства в него и Календарът не започва с него, а с неговата любима Сомор. В крайна сметка, Тя го представлява по един особен начин и на ритуалът за началото на новият календарен цикъл, това ни се демонстрира доста очеизвадно.
Когато говорим за връзката му с Мар (Слънцето), Той е Слънчевият Вятър. А като духът на Вятъра, Той участва в редица събития свързани с българският народ и неговата история. И на планетарен план, той се сдобива със свои "синове" и "братовчеди" (духове на ветрове). На самият Джил, както виждаме не му се слиза и пребивава много на земният план, та си поражда свои помощници на това ниво. Може би, затова влиза в именната ни система, по един особен начин с иемна като Раджил, Маджил,Байджил, Джилан, Джилавър... и т.н.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 25.10.2020, 21:17
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Другото важно, което трябва да споменем е, че още в първата част, той получава прозвището Ерирей. Това прозвище, ето с какво е свързано на планетарен план и бит

ТАНЕЦ БОЖЕСТВА ЭРИРЕЯ “ЭРИРЕЙ”
http://kcr.narod.ru/tansy/38.html


PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020