www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Годината Шегор - космични аспекти


  Reply to this topicStart new topic

> Годината Шегор - космични аспекти
Йордан_13
Публикувано на: 15.1.2021, 11:58
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



ГОДИНАТА ШЕГОР - КОСМИЧНИ АСПЕКТИ

(Написа Шегор Данъш (Йордан Стайков), месец Алем(януари), Година Шегор 6789-та (2021г.) )

(1) В началото целият свят
бил потопен в мрака,
в който живеели алпите-дивове,
които не се нуждаели от светлина.

Този първи стих, с който начева епосът “Сказание за Чулман” е сам по себе си уникален и едва ли трябва да бъде тълкуван, за този, който може да го усети. Но за разлика от последвалите древното ни тенгриянство, класически митологии на формираните след това различни народи, в които винаги етюдът за изначалният мрак неумолимо присъства, липсват, ето тези редове “които не се нуждаели от светлина”. Мракът в класическата митологична представа е даденост, която присъства изначало, без да е уточнено защо, как и за какво е там. Той просто Е. В Българското Тенгриянство, обаче, не е така. Мракът, това е светът на алпите, т.е. една друга Вселена, незрима за нашите днешни сетивни възприятия, които работят само, ако е в наличност Светлината. И този Мрак, който е Вселената е Светът. Светлина на алпите не е нужна. Кому е нужна, светлината, тогава? Светлината е нужна за едно друго времепространство, една друга Вселена, която ще бъде създадена и устроена, за да бъде обиталище на човекът.
Дори в юдаизмът, от който християнството чрез Старият Завет заема неговата космична концепция, тъмнината е изначална, водата е изначална, но светлината не е. Тя трябва да бъде изречена от Сътворителят, за да я бъде. Там, Тя е Слово на Сътворителят, но отново не е изначална.
Именно затова, началото на всяка една Нова Година от нашият 12 годишен календарен цикъл я честваме през най-късият ден на годината, в сърцето на най-дългата нощ, с която символизираме именно този изначален Мрак, който е цялото Божествено Битие и Начало на нашият свят. Това, разбира се, трудно ще бъде разбрано от всички, но ние сме длъжни да го кажем. Тогава какво е този Нулев ден , наречен Еднажден, Единак и т.н. и който е извън времето? Това е Порталът чрез който преминаваме от едната година в другата година, от единият календарен цикъл в другият календарен цикъл и има енергийна разлика между Еднажденът, с който влизаме от година в година и Еднажденът, с който влизаме от един календарен цикъл в друг календарен цикъл, т.е. излизаме от Годината Докс на единият календарен цикъл и посрещаме новото начало, новият календарен цикъл с Годината Сомор. Там времето и пространството се зануляват и ако можем да си го представим геометрично краят на кръгът прави “скок”, “ряз”, отклонение (флуктуация) във “вертикал”, поставяйки началото на новата спираловидна завивка на времето. Много е важно това да го разберем. Защото Еднажден е Порталът, скокът, флуктуацията, с която за миг влизаме в Светът на алпите, в онази изначалност на Мракът на 21 срещу 22 декември и сътворяваме отново своят свят, своята Вселена, пространствено-времевето измерение на Светлината! Тогава ние сме творящият логос, алпите-нарджилар, алпите на светлината. Но те творят в Мрака! Затова лумването на Свещеният Огън в 00.00 часа е Началото на нашият Свят и средството, с което отново се завръщаме в измеренията на нашата пространствено-времева реалност. В тоя ред на мисли, Светлината е една флуктационност на Мракът, за да се изгради изгради Вселената на Човекът, онази Вселена, онова пространство-време, което неговата сетивност може да улови, и в която може да осъществява битие. Но, този свят е временен, той е един пространствено-времеви балон, който се разширява, както е констатирала съвременната космология, но в който светлината е нашето развитие. Когато то приключи, един Йоан Богослов, в своето Откровение, ясно посочва, че ние преминаваме към едно пространство-време, наречено “ново небе и нова земя”, в което светлината, такава, каквато я познаваме отсъства. Какво е казано там? Откровение 22:5. И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков. Мракът носи тайните на нашето Бъдеще.


(2) Скачали те от клон на клон
по необозримия Бой-Терек,
който представлявал основата на Вселената,
създадена от Великия Творец - Тангра.

(3) Кристално чистите води
на сладостния извор Тиджа,
бликащ до корените на Бой-Терек,
го правят силен и вечноцъфтящ…

Основата на Вселената в Българското Тенгриянство е така формулираното от науката “Световно Дърво”, наречено Бой Терек. Това е скелетът, фундаментът на Вселената създадена от Тангра, важен елемент, в който е изворът Тиджа, който прави тази основа, този фундамент вечен. Символно, Тиджа, не е нищо друго, освен енергиите на Абсолютното, които захранват с живот, вселенският фундамент. Разбира се, тази представа е много близка до скандинавският Игдрасил с изворът Урд (Съдба)
( Игдрасил https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B3%...%81%D0%B8%D0%BB ), но това за нас е разбираемо, защото става въпрос за митологичното развитие на древнобългарското Тенгриянство в различните географски области на планетата. Много важното в случаят е, че “клоните на Бой Терек” са всъщност най-различни пространствено-времеви измерения- вселени, през които алпите се движат и пътуват “Скачали те от клон на клон
по необозримия Бой-Терек” . Други подробности, текстът на Сказанието не отбелязва, но извежда тази, като най-важна за нас като познание. През пространствено-времевите измерения може да се пътува, защото те са просто “клоните на Бой Терек” и фактически моделът на една разширяваща се Вселена в съвременната космология само потвърждава тази възможност, подсказвайки, че Бой Терек образува и нови клони. Бой Терек, фундаментът на Вселената не е статичен, той е динамичен. Затова е и принципа Panta rei - В него констатността е непозната. Константите със сигурност можем да счетем, за налични само в измеренията и като граници на измеренията и то повече в сетивността на нашето съзнание, което дефинира обективността на нашият свят. И съвсем в редът на нещата е нашият свят като клон от Бой Терек да е достъпен за алпите, които могат да пътуват през измеренията на времепространството. За тази голяма тайна, свидетелства и самият Исус Христос
“ В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. “ (Йоан 14:2)
Когато Йоан Богослов в своето Откровение описва онова друго време-пространство, каквото е “новият Йерусалим”, той отново визира, (както при описанието на световете около дървото Игдрасил), че и този друг свят има за фундамент Бой Терек визиран в Откровението като Дърво на Живота (Откровение 22:2). Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.
Числото 12-сет е изключително ярко и често присъстващо в описанието на структурата на “новият Йерусалим”. Християнството обикновено го свързва с 12 апостоли на Христос, но в далеч предшестващото го Тенгриянство, това са 12-сетте алпи, които са откликнали на Тангра и са дошли на планината Балкан за да бъдат подредени и наименовани годините. Важното, което трябва да отбележим, че в българската духовност и митологична епосност, годините не са просто една бройна цифра, а са именовани и то именовани с имената на божествените аспекти или божествените сили на Тангра, наречени алпи или ако трябва да стъпя на казаното от Лао Дзъ (Боян): Времето, което е времето, не е времето, което е Времето. Именно тези 12-сет алпи са силите и енергиите, които ще осъществяват планетарното ни развитие и човешката еволюционност. Другите алпи не пожелават да се включат или просто са изключени от този процес. Времето в българският календар е Божествената Енергия на едно 12-сет измерно времепространство, до което съвременната физика започна съвсем наскоро да се докосва, макар и само идейно-теоритично чрез т. нар. М-теория, т.е. Мистериална Теория, която борави с едно 12-сет измерно времепространство и една единствена „Супер Сила“, която го управлява, т.е. науката физика, волю или неволю достига до онова, което виждаме описано в „Сказание за Чулман“ с идеята за Тангра и 12-сетте алпи на планината Балкан. Според тази Теория, четириизмерното пространство, в което живеем три координати на пространството и една на времето се получава вследствие ‚сриване‘, „разрушаване“ на 7 измерения. Това, обаче не е точно така. Седемте измерения не се сриват или разрушават, а се „компресират“, „сгъват“ и стават вътрешни, иманентни за четиризмерното ни времепространство и следователно невидими за сетивата, с които сме сътворени да оперираме в четиризимерният ни свят. До това познание, науката на рационалният ум, чак сега се докосва, но тайните науки отдавна го говорят: това са седемте свята, седемте тела на човека и т.н. и т.н. Затова именно когато се формира първият народ на планетата, първото човечество, а именно Българите, той се създава именно с този процес на постепенно „котелно сливане“ на 7 племена. Едно измерение, обаче остава. Какво е станало с него? Именно това измерение се отстранява, „изхвърля“, „отделя“, не защото е ненужно, а защото то е фундамента въз основа, на който се изгражда нашата Слънчева система (Мартанда-Слънцето е „оставен настрана“, „отхвърлен“. Блаватска. Космогенезис. Станса VI)

(74) И тъй, появила се голямата суша,
а на тази земя имало
безкрайни равнини и високи планини,
една от които – Балкан – достигала Небето.

(75) Мар свързал с един красив мост
върха на Балкан с клона,
на който се намирало
сияйното му владение.

(76) Затова нарекли това владение
по името на планината – “Балкан”,
а нейния пазител – алпа Ет-Барак-Кебек –
също започнали да наричат Балкан.

Нека да видим къде е отнесен Йоан Богослов, за да види „светия Йерусалим“

Откровение 21:10. Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Иерусалим, който слизаше от небето - от Бога
11. и имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис.

От самата съпоставка между написаното в „Сказание за Чулман“ и „Откровението“ на Йоан Богослов, ясно показва, че владението на Мар, Балкан и „светият Йерусалим“ са едно и също нещо, но тук той е предаден с юдейската представа, а не с българската. Йоан е заведен на входът на самия пространствено-времеви коридор, наречен в Сказанието „красив мост“.
Интересното е, че същото понятие се използва и в авангарните дисциплини на съвременната физика „мост на Айнщайн –Розен“.
( https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяла_дупка ; https://bg.wikipedia.org/wiki/Червейна_дупка ) Но, докато за съвременната физика, това е все още в областта на теоритизирането и научните спекулации ( https://www.parallelreality-bg.com/novini/5...7-18-17-58.html ), за „Сказание за Чулман“ съществуването на такива обекти е повече от реално.
Оттук вече става ясно, че „новият Йерусалим“ като „ново небе и нова земя“ е една трансформация на нашата временна четиризмерна Вселена, в която съвсем основателно казваме, че съществуваме, а не живеем още в една дванадесетизмерна Вселена, където казваме, че не съществуваме, а живеем. Този процес на трансформация на нашият четиризмерен пространствено времеви мехур, много сполучливо наречен в индуизма, „светът на майя“ (на илюзията) е описан в Откровение на Йоан чрез Агнецът, който снема 7-те печата и 7-те ангели на поразата. Това е един процес, при който 7-те сгънати и иманентни за нашият свят пространствено времеви измерения стават проявени, т.е. трансцедентни за нас. Това довежда до трансформация на нашият свят и появата на Новото Небе и Новата Земя, дванадесетизмерната Вселена. Това е стойностното, ценното на Откровението на Йоан, а не дитирамбите и тълкуванията, които правят поповете по телевизионните канали. Те са невежи!
Трябва да отбележа, че тези 7 иманентни измерения на нашата четиризмерна Вселена са истинската „космическа сингулярност“ въз основа на която се разширява четиризмарната Вселена, но нейното разширение води до тяхното трансцедентно проявление. Тук е мястото на Нулевият Ден в календарът ни, мястото, където времето спира да тече, а пространството изчезва, за да се стартира новият пространствено- времеви цикъл или ние имаме този Ден, когато преминаваме по мостът от високата планина Балкан към владението на Мар (Слънцето) на един от клоните на Бай Терек.
В този ред на мисли, българският календар със своята цикличност отмерва времето на настоящето, но енергийно изгражда Бъдещето! Той не е просто една бройност на години! Това е енергитичността, която гради „новият Йерусалим“ .

12. той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:
13. откъм изток три порти, откъм север - три порти, откъм юг - три порти, откъм запад - три порти.
14. Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.
15. И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.
16. Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.
17. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.

Имената на вратите и основите на града не са нито апостолите, нито „израилевите колена“. Тук отново имаме една юдаизирана представа. Това са имената на 12-сетте български алпи, защото 12 години по 12 месеца = 144.


(4) Отначало алпите нямали старши,
затова често се карали,
а тези свади
безпокоели Всевишния.

(5) Тогава Тангра създал на алпите старши -
могъщия алп Тамя или Тамта.
Той бил толкова голям,
че често не забелязвал другите алпи.

(6) Когато бързал нанякъде,
за да усмири скаралите се алпи,
по пътя си стъпквал
десетки невинни дивове.


Космогенезисът на “Сказание за Чулман”, ако условно така мога да нарека тези първи негови “стихове” от “Песен за Стара България” е уникален сам за себе си, защото по подобен начин описано, космосътворението не се среща в почти никоя класическа митология, достигнала до нас, нито в нито една от авраамическите монототеистични вери. Може би, само скандинавските и шумерските митове за сътворението имат известна близост с него, но не и неговата специфика. Елементи от него в известна степен, могат да бъдат съзряни в “Метаморфози”-те на Овидий. Може би, затова е оставен настрана и е подминат от много читатели и изследователи, цитирали по различни поводи, текстове от “Сказание за Чулман”.
Разбира се, и тук концепцията за “хаоса” е в наличност, но тя е представена по един много интересен начин, а именно като липса на йерархия във Вселената

(4) Отначало алпите нямали старши,
затова често се карали,
а тези свади
безпокоели Всевишния.

Разбирането за “Хаосът” в “Сказание за Чулман” е липсата на Йерархията (Свещеното Управление) в изначалните моменти преди Сътворението. В Абсолютното, Тангра, Йерархия не е нужна, Той, Сам по Себе Си, Е. Още тук можем да видим начатъците на държавническото мислене и световъзприемане на древният българин, за който една държава, не е държава, ако тя, не е изградена въз основата на една централизирано-йерархирана структура, която отразява и възпроизвежда, небесният порядък установен от Тангра.
Интересното е, че подобно е и схващането в Овидиевите “Метаморфози”, но все пак, с отметката, че те са писани тук, на територията на България.
Имаше, вярно, и твърд, и море, и не липсваше въздух,
ала нездрава твърдта, неплавателна беше водата,
въздухът беше без зрак. Не запазваше своя лик нищо.
Всяко враждуваше с всяко, защото в отделното тяло
топлото беше в борба със студеното, сухото с влажно,
мекото с твърдо, това, що тежи, с вещество безтегловно.
Тази вражда отстрани бог — природната по-добра сила.


Да продължим.

(5) Тогава Тангра създал на алпите старши -
могъщия алп Тамя или Тамта.
Той бил толкова голям,
че често не забелязвал другите алпи.

(6) Когато бързал нанякъде,
за да усмири скаралите се алпи,
по пътя си стъпквал
десетки невинни дивове.

Подобна визия за предсътворенското състояние на нещата, виждаме отново в ‘Метаморфозите” на Овидий.

Преди морето, земята, небето, покриващо всичко,
само един бе ликът на природата в тази вселена,
хаос наречен — сурова и неразчленена грамада —
нищо, освен тежина неподвижна и заедно сбрани
кълнове срещуположни на свързани зле елементи.

Първият център около който да бъде йерархиран и преуреден Хаосът е създаден, това е алпът Тамя/Тамта. Интересното е, че този първи опит за йерархиране на Вселената така, че да се създаде едно стабилно времепространство, което да е основата за появата на светове, като нашият е неуспешен. Първия опит за Йерархия, т.е. Свещено Управление и Уредба е неуспешен. Причината е, че Първичната Точка, Центърът около който то трябва да се формира е прекалено голям и не позволява съществуването на отделните индивидуалности, поглъща ги, унищожава ги. Така Хаосът се сменя с друг вид Хаос, което пък ни навежда на изводът, че не всякога централизацията води до хармоничен порядък, зависи от големината и видът й. Абсолютната централизация не позволява съществуването на отделните индивидуалности, т.е не позволява възникването, ставането. Тя си остава една реалност, самодостатъчна сама на себе си.
Ако трябва да отнесем алпът Тамя/Тамта към идеите на съвременната физика и астрофизика, той е онази Сингулярност като изначалната Точка, от която започва “Големият Взрив”. Интересни са процесите, протичащи в нея
Той бил толкова голям,
че често не забелязвал другите алпи.

(6) Когато бързал нанякъде,
за да усмири скаралите се алпи,
по пътя си стъпквал
десетки невинни дивове.
Една сингулярност, която не позволява обективната проява на светът. Но в Сказанието тя не е описана като гравитационна сингулярност, т.е. като точка с нулев обем и безкрайна плътност, защото името “Тамта” в случаят значи именно “велик”, “голям” ( примерно в днешните грузински и калмикски езици). Значи, тук не можем да говорим просто за една черна дупка, дори с гигантски размери. Тогава какво е Тамя? Лесно бихме се опряли на санскрита (Тамас), а и днешният български (Тъма, Тма) и да си кажем, че това Тъмнината Предсътворенска, Вечната Нощ и т.н., но това е само едно митологично описание. Защо са употребени и двете имена за този алп в Сказанието, едновременно? Звучат като необходими описания, като характеристики на нещо, което трябва да бъде разбрано правилно. Според мен, така е описана в Сказанието, предполагаемата все още “Тъмна материя” и експериментално доказаната “Тъмна енергия” на днешната авангардна физика. Това е Тамя или Предсътворенската Тъмнина. Но тук, трябва да кажем и нещо съществено, алпът Тамя е Тъмна материя с отрицателна маса. В такъв тип материя не могат да съществуват междуатомни взаимодействия, които да свързват частиците в тела. Затова, символно е описано, че когато Тамя се опитва да иницира такъв процес, той “по пътя си стъпквал десетки невинни дивове”. В една тъмна материя с отрицателна маса, алпите са винаги “скарани”. Защо? Защото две частици с отрицателна маса винаги се отблъскват гравитационно (антигравитация-тъмна енергия). Определено тези стихове от “Сказание за Чулман” описват свойствата на тъмната материя на днешната авангардна физика, като подчертават нейната фундаментално важна предсътворенска роля. Уникалното в случаят е, че “Сказание за Чулман” ни представя по един съвсем различен начин една Вселена предшествала появата на нашата или т. нар. “Предсътворенски момент” като едно гигантско количествено струпване на тъмна материя с отрицателна маса, в която съществуват потенциите за сътворенски процес, съществува кинетичност за него, но той не може да бъде реализиран потенциално. Интересното е, че митологически Тъмата Предсътворенска винаги се съпровожда или отъждествява с понятието “Бездна”. В “Сказание за Чулман” тя не е посочена явно, но е изразно-смислово загатната. Защо “Бездна”? Определено никой не се е замислял за символизмът на това “митологично схващане”. Приема се за даденост. В скандинавската митологията тази “Бездна” е наречена Гинунгагап (https://en.wikipedia.org/wiki/Ginnungagap ) и се изобразява с руната Ър, Ур или Уруз, а в Шумер е Абзу/Апсу ( https://en.wikipedia.org/wiki/Abzu ) . Тук вече идва на помощ съвременната физика, с която ще обясним тази странна митологичен символизъм на предсътворенският момент. Да вземем основните характеристики на бездната Гинунгагап
“ Безкрайният Космос представлява бездънна дълбочина Гинунгагап. В глухата и няма дълбочина живеел само великият дух на света Фимбултир. Неговата сила управлявала силата на тъмнината, неговата воля създала на северната част на дълбочината облачната мъглива страна Нифелхайм и на юг далеч от студените ветрове – родината на огъня Муспелхайм. От царството на огъня потекли огромни реки пълни с горчива отрова, и се вливали в дъното на Гиннунгагап и там се смесвали с водите на Нифелхайм. В средата на Нифелхайм има огромен кладенец, наречен Хвелгермир, от който избликнали дванадесет ледени фонтана и сковаващо студената вода със страшен трясък се спукала в тъмнината на Гиннунгагап. Сковаващият студ на дълбочината превръщал в лед падащата надолу вода на Хвергелмир и ледът постепенно в течение на хилядолетията се напластявал и изпълвал кухините на дъното на Гиннунгагап.
В страните на Мусплхайм царувал огънят. Безкрайното пространство било покрито с огнена жар. От жарта излизал дъжд от искри и огнени светкавици прорязвали височината. В този свят само господарят на огненото царство, кралят на огнените великани Суртр, се разхождал невредим.
Намиращото се на дъното на Гиннунгагап огромно ледено постепенно се разтопявало от горещината на Муспелхайм и долу в тъмната дълбочина свистяла парата. От сместа на огън и лед се появили хладни водни капки и от водните капки се образувал един великан Имир ,а не след дълго една крава Аудумла, хранителка на великана. ” (Йожеф Роман. Митове)
Нека сравним с:
(вж. https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otr...eriia_5994.html )
“ а) Къде може да има голямо количество отрицателна маса? Такива места са гигантските празнини, открити в крупномащабни триизмерни карти на разпределението на галактиките във Вселената.
б) Гравитацията в теорията на относителността се визуализира в двуизмерното пространство като опънат каучуков лист, който се деформира под тежестта на телата, които са върху него. И тези деформации биха отклонили по-леки тела и дори светлината от правата линия. Да не забравяме, че пространство-времето не е двуизмерно, а четири (три пространствени и една времева координата), като и четирите се изкривяват от наличието на маса.
В този модел отрицателната маса е от другата страна на листа, създава хълмче, от което по-леки тела биха се "търкулнали" надалеч. Ако обърнем наопаки това Вселенско одеало, тогава отрицателната маса ще прави вдлъбнатини, а положителната маса - хълмчета.
в) ...Излиза, че в голям мащаб Вселената има пенеста структура.
Може да се предположи, че пенестата структурата на Вселената е резултат на формирането й от равен брой частици с положителни и отрицателни маси. От тази симетрия следва един интересен извод: общата маса на Вселената винаги е била и остава нула. Тогава мехурчета празнота стават естественото място за частиците с отрицателна маса, които се стремят да се разлетят възможно най-далече една от друга, а положителната маса се притиска на повърхността на мехурчета, където под действието на гравитацията се образуват галактики и звезди.

Друг възможен признак за големи количества отрицателна маса е наличието в мащабните структури на Вселената на много бързи течения. Например суперклъстери от нашата галактика се движат в потоци със скорост от 600 км /с спрямо реликтовия фон. Робърт Форвард предлага да се опита да обясни това явление с колективното отблъскване на мехурчета, съдържащи отрицателна маса.
г) Ако тъмната материя е с отрицателна маса, това може да обясни защо няма звезди и галактики от тъмна материя, а също и по-бавното разширяване в първата половина от началото на живота на Вселената и настоящото ускоряване на разширяването. Става ясно и защо е толкова трудна за наблюдение.
Вижда се, ясно, че научното описание на свойствата на тъмната материя удивително съвпадат със структурата и процесите, които протичат в бездната Гинунгагап описана в скандинавската митологична епосност. Да ги наложим една върху друга и да видим какво ще получим.
Бездната Гинунгагап се състои от два полюса – Нифелхайм, студеното, ледено царство, за което можем да кажем, че е митологичният символ, с който е олицетворена тъмната материя с отрицателна маса, другият полюс Муспелхайм , царството на огъня е материята, каквато я познаваме, излъчваща светлина с положителна маса. Тя обаче е статичният полюс на Бездната Гинунгагап. Активният полюс е Нифелхайм, този на тъмнатата материя, която не излъчва светлина. Явно е, че моделът “Бездна Гинунгагап” е оформен от тъмната материя Нифелхайм с нейната отрицателна маса, поради, което той е митологично много повече детайлно описан отколкото огненият Муспелхайм. Това всъщност не бива да ни учудва. Динамичността на Нифелхайм и статичността на Муспелхайм са физически предопределени. За тъмната материя, която е и с отрицателна маса, най-стабилното състояние е състоянието с най-висока енергия и тя се стреми да го запази. Затова и не излъчва светлина, но затова пък е изключително динамична кинетично. Докато за материята с положителна маса, най-стабилното състояние е това с най-ниска енергия и тя също се стреми да го запази, излъчвайки светлина. В “Сказание за Чулман” за тъмната материя в лицето на алпът Тамя, тази висока стойност на енергията е добре символно подчертана с изразите в стихът
(6) Когато бързал нанякъде,
за да усмири скаралите се алпи,
по пътя си стъпквал
десетки невинни дивове
Движението на частиците тъмна материя се извършва чрез “тъмната енергия“ на антигравитация, при която частиците се отблъскат непрестанно едни от други. Тук вече виждаме една друга концептивност на идеята за “Големият Взрив” и разширяващата се Вселена или поне нейният прототип. Това е представено с кладенецът Хвергелмир в центъра на Нифелхайм и 12-те потока (реки) студена вода, които извират от него и се понасят на “юг” към центърът на Гунангагап и Муспелхайм. Това всъщност е и модел на 12-сет измерната разширяваща се Вселена като полюс на Гинунгагап към нейният център. Какво става там, обаче с водите на тези 12-сет потока? Нещо странно. Тъмната материя на Нифелхайм губи своето най-стабилно състояние, а именно състоянието с най-висока енергия и преминава в своето нестабилно състояние, това на възможно най-ниска енергия. Това е представено като охлаждане на студената вода на Нифелхайм и превръщането и в лед. Къде отива, обаче, останалата енергия? Превръща се в потенциална, чиито стойности растат постоянно. Това води до запълване на бездната Гинунгагап и процес на “преобръщане на полюсите”, съпроводен с процес на заличаване на тази кривина на време-пространството причинена от отрицателната маса на тъмната материя вследствие нейното потенциално движение във “вертикал”.
“Сковаващият студ на дълбочината превръщал в лед падащата надолу вода на Хвергелмир и ледът постепенно в течение на хилядолетията се напластявал и изпълвал кухините на дъното на Гиннунгагап. Ледовете
нараствали и все повече и повече се придвижвали към
Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на Царството на огъня, че започнали да се топят.”

Ясно се вижда, че потенциалното движение на тъмната материя е налице тогава, когато тя е в състоянието си на нестабилност, т.е. на най-ниска енергия, но именно и само в това състояние, тя може да се преразпределя в пространството или да се преразпределя пространствено, т.е. движението й вече е не само времево, но и пространствено. И наистина именно с този процес, може да се обясни “по-бавното разширяване в първата половина от началото на живота на Вселената”. Но именно в това свое нестабилно състояние, т.е. състояние на най-ниска кинетична енергия, но с нарастваща потенциална такава, тъмната материя се среща със материята с положителна маса, (чието стабилно състояние пък бе състоянието с най-ниска енергия) постепенно ликвидирайки съществуването на Гинунгагап.
“ Намиращото се на дъното на Гиннунгагап огромно ледено постепенно се разтопявало от горещината на Муспелхайм и долу в тъмната дълбочина свистяла парата. От сместа на огън и лед се появили хладни водни капки и от водните капки се образувал един великан Имир ,а не след дълго една крава Аудумла, хранителка на великана.”
Да сравним, отново с научните изводи:
“...Излиза, че в голям мащаб Вселената има пенеста структура.
Може да се предположи, че пенестата структурата на Вселената е резултат на формирането й от равен брой частици с положителни и отрицателни маси. От тази симетрия следва един интересен извод: общата маса на Вселената винаги е била и остава нула. Тогава мехурчета празнота стават естественото място за частиците с отрицателна маса, които се стремят да се разлетят възможно най-далече една от друга, а положителната маса се притиска на повърхността на мехурчета, където под действието на гравитацията се образуват галактики и звезди. “
Докато тъмната материя с отрицателна маса преминава от стабилно в нестабилно състояние в центъра на Гинунгагап, тя е по-малка като количество от материята с положителна маса на Муспелхайм. Но, според физичното разбиране “ Ако абсолютната стойност на обект с положителна маса е по-голяма от тази на обект с отрицателна маса, те ще се срещнат в някакъв краен отрязък от време (привличане).”
С това можем да обясним, инак необяснимото митологично движение на студените води на Нифелхайм на “юг” към центърът на Гинунгагап в посока Муспелхайм и тяхното сливане с огнените искри и потоци на Муспелхайм. Това е Актът на Сътворението. Да видим по-нататък. Поради изворът Хвелгермир, обаче, количеството тъмна материя /отрицателна маса непрекъснато се увеличава в посока Муспелхайм – материята с положителна маса и когато стане еднаква по големина с нея: “обектът с положителна маса се ускорява в посока далече от отрицателната маса.” Започва разделението на двете Вселени, диференцирането на нашето пространство-време и неговото развитие (разширение). Продължаващото натрупване на тъмна материя с отрицателна маса и нейното преразпределение постепенно води до надмощие на тъмната материя с отрицателна маса над материята с положителна маса, която е светеща. Тогава “разстоянието между тях ще расте и те не могат да се срещнат.Типът на силата е отблъскване, потенциалната енергия има положителна стойност”, т.е. наблюдаваме днешното ускоряващо се разширение на Вселената и характерната картина на преобладаща тъмна материя с отрицателна маса над тази на светещата.
Разбира се, скандинавската митология, индийската митология, както и “Сказание за Чулман” не говорят за образуване на галактики, звездни купове, звезди и планети, те говорят, че първичната праматерия, от която се формират те или от която се формира светът е един алп, наречен в Скандинавието, великанът Имир, а в Индия - Пуруша и т.н.. Неговият жертвопринос поставя началото на формите в нашият свят и неговото устроение, т.е. началото на нашето пространство време се символизира с Космичният Човек. В този ред на мисли, Гинунгагап е “котелно за алпи” или утробата на тяхното порождение.
Разбира се, процесите на пренос на тъмна материя от Нифелхайм към центъра на Гинунгагап в посока на Муспелхайм е и процес на преразпределение на тъмната енергия във Вселена. Именно този процес на преразпределение на тъмната материя, намаляването и в едни области, увеличението и в други е показан като един от основополагащите в “Сказание за Чулман”, когато се описва създаването на нашата Слънчева система. Натрупването на огромно количество тъмна материя с отрицателна маса поставя Началото, но не е напълно достатъчно условие, от това Начало да се развие нашият свят.
(7) Алпите се оплакали от това на Тангра -
затова Всевишният разделил Тамя
на три малки парчета
и едно голямо.

(8) От малките парчета
Всевишният създал
три могъщи алпа -
дивовете Мар, Тур и Булут.
Следва процес на диференциация и преразпределение на Тамя , тъмната материя с отрицателна маса. В скандинавската митология аналогичното и идентичното се случва и с великанът Имир, но за разлика от там, в “Сказание за Чулман” с този акт се описва един друг, по-детайлен процес, а именно привеждането на нашият свят от хаос към ред чрез създаването на Слънчевата система. Тамя е “разбит” на четири парчета, три малки и едно голямо. Вероятно с това символно в Сказанието е представено четириизмерното ни време-пространство. Голямото парче от Тамя не получава ново име и него можем да промислим като символ на координатата на Времето, а другите три получават имена и са новите алпи Мар, Тур и Булут. Тях можем да промислим като координатите на пространството. Тъмната материя е разпределена така, че вече позволява йерархирането на “Хаосът” и самата тя не може повече да генерира “Хаос” в размери непозволяващи възникването на светове като нашият. Акцентът при тази диференциациация/преразпределение на тъмната материя е Мар (Слънцето). Той е новият център около който се формира нашето времепространство и Слънчевата ни система.

(9) Нов тархан на всички алпи
Тангра направил Мар,
когото наричали също
Нар, Джайтасир, Ут, Аташ.

(10) Повече от всичко на света
Мар обичал да приема
образите на ослепителния Аджар
и прекрасния златогрив кон Кеме.

(11) Мар бил най-красивият
от всички алпи-дивове,
затова получил прозвището Абалан -
но не това било главното в него.

(12) Мар-Нар умеел
да помирява алпите -
затова и Всевишният го направил
тархан на всички алпи.

(13) Повелил Тангра на дивовете
да слушат Мар-Нар -
затова послушните му алпи
понякога се наричали “нарджилар”.

Виждаме, че първият алп на помирението и мирът е алпът Мар/Нар , а първият акт на помирение и мир е фундаментът въз основа, на който се формира нашият свят, нашата Слънчева система. Отбелязваме го, неслучайно, защото, това е една от основните вибрации на Годината Шегор, но също така, защото освен Мар, другите две малки парчета са именувани Тур и Булут. Булут е визиран в Сказанието като “Големият Бик”, както ще видим по-нататък. За алпът Тур нищо не е казано, той просто е изброен, но ако погледнем руната Търс, Турс, Турисас, това вероятно е въпросният двуглав Барадж, наречен и Тар, разделен по-късно на алпите Кубар Бабай и Леу Субан. Основното значение на руната Турс, обаче е “създаването на ред от хаоса” ; “разрушител на силите на Хаоса”; “пазител на силите на Хаоса враждебни на космическият ред, който пази Космоса от връщане към Хаоса”. В този ред на мисли, ролята на алпът Тур в тези изначални моменти на формиране на нашата Слънчева система е изключително важна, макар да не е упомената в началото и откроена явно след това. Другото, което можем да извадим като познание от това разчленяване от страна на Тангра на алпът Тамя е, че нашата Слънчева система, първоначално е била замислена като тройна звездна система (вж. Повечето звездни системи са съставени от тройни звезди. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%...%B5%D0%BC%D0%B0 ) и известен период от време е била такава в началните етапи на своето формиране. Това е било в изначалният момент на формиране на Слънчевата ни система и вероятно е било едно временно и преходно състояние. Всъщност в това първоначално конструиране на Слънчевата система няма нищо странно. Повечето звездни системи в близост до нас са тройни звездни системи.
(Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%...%B2%D1%8A%D1%80
https://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D...6_i.329710.html )

Странното идва след това, в процеса на оформянето на нашата Слънчева система. Звездата или по-точно протозвездата, обозначена с алпът Тур в Сказание за Чулман, която носи орбиталната стабилност на така оформящата се тройна Слънчева система е “разделена” на две и вероятно от нея се пораждат планетите гиганти Юпитер (Кубар Бабай) и Сатурн (Субан Субаш). Слънчевата система в своя първоначален етап на образуване се е формирала като една сложна тройна звездна система, в която една от слънцата е щяло да бъде и двойна звезда и още по-уточнено тясна двойна звезда (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0 ). Затова е казано в Сказанието
(18) Казват, че Урус и Субан
се родили като едно същество,
имащо образа на двуглавия Барадж,
или Бабай, Бурат, Берен.
Въпреки този тип Слънчева система е щяла да бъде стабилна, ако не е била съпроводена със съответните планети, макар, астрономията да казва, че дори еволюцията на самите тесните двойни звезди е проблематична, поради начинът, по който си взаимодействат и процесите, които протичат при това взаимодействие.
Ето, какво казват учените по въпросът за съществуването на планетите около двойните звезди
“Проучване, проведено от Космическият телескоп „Кеплер“ показва, че единичните звезди от типа на Слънцето имат доволно много планети около себе си. Проблемът е, че повечето звезди от слънчев тип са част от двойни звездни системи, което ги прави непривлекателни за образуването на планети. „Даже и да поставите втората звезда на разстояние колкото от Слънцето до най-далечния край на Слънчевата система, вероятността да се образуват планети е малка“, казва Краус.
Неговите изчисления показват, че двойната звездна система често изяжда скалистият материал, от който биха могли да се образуват планети и издухва надалеч каквото е останало. „Ако поставите една звезда близо до мястото, на което искате да образувате планета, драстично ще промените начинът по който нещата се случват“, казва Кейтлин Кратер Kaitlin Kratter) от Аризонския университет в Тусон, САЩ.
Малкото планети, които имат късмет да оцелеят са подложени на доста екстремни условия. Силната ултравиолетова радиация, която ги обстрелва и нестабилните орбити, които е вероятно да имат, не ги правят най-подходящото място за търсене на живот във Вселената. ”
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dvoj...neti_68092.html
Затова е нужно разрушаването на стабилността или въобще преформатиране на структурата на нашата Слънчева система в началният период на нейното формиране по формулата: “Превръщане на ненужните протозвезди в планети” и свеждането й до единична звезда с голям брой планети. Първият етап е ликвидирането на зараждащата се и във финален етап тясна двойна звездна система (алпът Тур). Тя е разбита на две планети гиганти Юпитер и Сатурн или както е казано в Сказанието, двуглавият алп Барадж става два алпа. В този ред на мисли, следва от Сказанието, че планетите гиганти в Слънчевата система, а именно Юпитер и Сатурн не са се образували чрез “слепване” на “зърна” и след това цели фрагменти от първичния газово-прахов облак,а чрез диференцирането или “разбиването” на две части на формиращата се двойна протозвезда, т.е. имаме образуването на тези две планети, не чрез прибавяне на маса, а чрез отнемане на маса. Това ще дойде да обясни странните особености в образуването на Юпитер, установени от учените, както и констатацията, че той е една “неосъществена звезда”.
( Вж.
Юпитер излъчва почти два пъти повече топлина от тази, която получава от Слънцето. Това означава, че той има собствени източници на енергия. Засега не е напълно ясно какви са те.Можем да предполагаме че поради големината на Юпитер излъчваната от него енергия може да има същия произход както и тази от звездите (т.е.реакции на термоядрен синтез), но масата Юпитер е по малка от минимума при който възникват звездите.За това по някога наричат Юпитер"неосъществена звезда".

https://megavselena.bg/kogato-zvezdite-gasn...htat-v-planeti/
https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-teh...sistema-6070479
https://hicomm.bg/space/ucheni-tvrdyat-che-...ta-sistema.html
https://epis.bg/nauka/kak-se-e-zarodila-slanchevata-sistema/ )

С този акт на премахване на една от звездите в тройната и дори четворна звездна Слънчева система осигурявала нейната цялост и стабилност, Слънчевата ни система преминава в друг етап от своето развитие като двойна звездна система с планети гиганти (вж. “Всички звезди са родени по двойки, Слънцето е имало близнак” https://dariknews.bg/novini/liubopitno/vsic...bliznak-2030696 ) Само, че такава двойна звездна система се оказва нестабилна, поради липсата на Тур на третата звезда. Мар (Слънцето) и Булут (Големият Бик) се завъртат около общ център на масите и образуват тясна двойна система, с тази разлика, че протозвездата Булут – Големият Бик е вероятно с по-голяма маса от тази на Слънцето (Мар) и започва да се превръща в център на Слънчевата ни система вместо него. Подобен тип конфигурация на Слънчевата ни система, обаче също не е била подходяща за възникването на планетарен живот. Това е представено в Сказанието като “бунтът на Булут срещу Мар заради тарханството”, т.е. нарушение на установеният от Тангра ред.
(16) А братът на Мар - Булут,
т.е. Големия Бик,
веднъж се възгордял от себе си
и също се обявил за тархан.

Така възникнала нестабилност или по-скоро безперспективност на Слънчевата система с център Булут – “Големият Бик” вместо Мар (Слънцето) първоначално се е опитало да бъде коригирана или премахната чрез промяна в орбиталното движение на двете големи планети гиганти Юпитер, Сатурн, и вероятно Нептун (Чулман) спрямо двойната звезда Булут-Мар, което да бъде такова, че да даде перспектива в развитието на Слънчевата система в този й вид и особено за нейният планетен състав
(17) За да усмири Булут,
Мар изпратил срещу него
своите могъщи синове -
Урус, Леу-Субан и Чулман.

(21) Тар щял да надвие Булут,
но братята не успяли…
Тогава Мар Джаръм-Ат
се оплакал от него на Тангра.

Текстът на Сказанието, ясно показва, че конфигурирането на орбиталното движение на планетите-гиганти спрямо звездата Булут, такова, че да промени в хармонична посока гравитационните и орбитални взаимоотношения със Слънцето са неуспешни. Тогава отново се налага радикална промяна в структурата на Слънчевата система и от двойна звездна система, тя да бъде превърната в единична, такава, каквато я познаваме, днес.
(22) Всевишният не изтърпял дързостта:
разбил Булут на парчета -
едно голямо, едно средно
и четири малки.

(23) Средното парче Тангра превърнал
В могъщия алп Курган -
нямало никой
по-свиреп от него…

(24) Тангра превърнал малките парчета
в алпите Дахус, Джил, Таш-Угез и Шурале:
те били също такива,
каквито и всички останали алпи.
Отново е приложен от Тангра, същият акт, както когато Слънчевата система бе тройна звездна система – разрушаване или диференциране на една от формиращите се звезди в нея на отделните части, които се превръщат в планети, за да се намали нейната гравитационна сила и въздействие върху Слънцето и неговата гравитация да стане доминираща и структуроопределяща самата планетна система. Булут е диференциран на 5 части, от които възникват още нови планети и Слънчевата система добива вид близък до днешният. Въпросната диференциация на Булут се извършва чрез преразпределение на тъмната материя с отрицателна маса под чието давление се извършват и промените в материята с положителна маса и нейното конфигуриране в звезди, плането, звездни системи и галактики. В този ред на мисли, астероидният пояс можем да го промислим като остатък от разбиването на Булут (Големият Бик) ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%...%BE%D1%8F%D1%81 ).
За нас е важно, че чрез този необичаен космогоничен преглед на първите стихове от “Сказание за Чулман” проследихме генезисът на алпът Таш Угез/ Таш Угез Вълях Мал или Угер Шегор. Той е част от диференцираният Булут – Големият Бик, антагонист на Слънцето, но породените от неговото разбиване алпи като Дахус и Таш-Угез, вече не са слънчеви антагонисти, а стават част от слънчевата свита или слънчевото семейство като образът на древният Булут се наследява от Таш-Угез. Това наистина е уникално, защото Таш Угез става най-истинският “нарджилар” (слънчев алп) сред всички алпове понеже наследява основното качество на алпът Мар-Нар
(12) Мар-Нар умеел
да помирява алпите -
затова и Всевишният го направил
тархан на всички алпи.
С тази разлика, че той пренася тази енергитичност от космичният в планетарният план и човешкият социум: “Каквото е Горе, такова е и Долу, за да се изпълнят чудесата на Едно Единствено нещо”. По този начин небесният ред става земен ред, царството божие става царство земно. По този начин Българската Държавност е съвършеният образ на Небесният Ред, а нейното развитие следва неговите ритми и цикли.
(46) Нали именно Маджи
повече от всички ценил
и възхвалявал Угер
като алп на пoмирението.
(47) Остър бил езикът
на алпа Таш-Угер
и той притежавал способността
да помирява хората.
(48) По молба на хората лукавият старец
идвал понякога на кинешите,
където със своето красноречие
склонявал спорещите към мир...
Разбира се, от тези 6 части на които е разделен алпът Булут за 4-ри (Курган, Дахус и Таш-Угез) със сигурност можем да кажем, че стават части от Слънчевата система, вероятно под формата на нейни планети, една от които е Земята (но е възможно и под формата на нещо друго). Напълно отворена остава и опцията и 6-те части на Булут да приемем като символ на 6 нови планети от Слънчевата ни система. Въпрос на бъдещи търсения, разглеждания и изследвания. Това, което можем да кажем, е че нашата Слънчева система е имала много драматична, бурна и катастрофична рожденна история и младенчески период, свидетелство за които са многобройните остатъци от разпиляна между планетите й, материя, техните “взаимоотношения” и физически характеристики, но това, което трябва да знаем е, че формирането на нашата Слънчева система в днешният й вид е от ключово значение за съществуването на четириизмерният пространствено времеви “балон”, в който съществуваме и се осъществяваме. Другото съществено, което бих могъл да отбележа е, че алпът Булут, едва ли случайно е кръстен така – Големият Бик. Това е символен код, че материята за формирането на нашата Слънчева система е “откъсната” или “отхвърлена” от някои от звездните системи на съзвездието Бик, а най- вероятно от прилежащите му звездни купове Хияди или Плеяди. Можем да говорим за нея и като за “специално заделена”, но за днешната наука подобно мислене е несериозно.
СЛЕДВА
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



(14) Съпруга на Мар Джаръм-Ат
била алп-биката Турун-Умай,
която наричали също Умай-биче,
и Турун-Аби, и Айрам-Бадж.

(15) Турун-Аби се считала
за майка на мнозина алпи,
тя можела да сменя кожата си,
затова винаги оставала млада.

В Сказанието, знанието е кодирано не само количествено, но и структурно чрез подредбата на стиховете в различните песни. Затова твърде странно звучи на читателят и доста често напълно неразбираемо, защото в един момент нишката на логиката се губи, тя тръгва по друга нишка, започва друг разказ и изведнъж рязко спира, отскача и отново се връща на предишната нишка довършвайки нейният разказ. Нещо подобно на тъкането на стан. Нишките се преплитат и то нишки, които често изглежда, че нямат нищо общо. Така и с тези два стиха от “Песен за Стара България”, където за първи път се описва първоначалната алп бика от древнобългарският тенгриянски пантеон на алпите, а именно Турун-Аби, Умай Биче, Айрам Бадж. Тези два стиха са вмъкнати веднага след знанието за разделянето на алпът Тамя на три части Мар, Тур и Булут, но те са повече информативни с по-малка познавателна част. И все пак тяхното съдържание е важно. Дълго време съзерцавах и вътрешно промислях върху странностите на този текст, особено върху неговият астрономически аспект, защото за духовно-културният, божественият съм писал немалко. Рових се немалко в научните публикации относно създаването и еволюцията на Слънчевата ни система, на отделните й планети, т.е. наваксах своето изоставане в тази посока от едно 20-25 години, в крайна сметка и изводът, до който стигнах, е че под образът и особеностите на алп биката Турун Аби в тези начални части на Сказанието се визира една определена планета от слънчевата ни система и тя е Венера. И не поради това, че планетата се казва Венера, а поради сравнението на това, до което е достигнала днешната астрономия в изследването на тази планета и текстовите описания на същността и особеностите на алп биката Турун Аби в “Сказание за Чулман”. Така, че, когато ще напиша сега тези редове и ще направя астрономическият разказ, нека бъда разбран правилно: това е разказ следствие тълкуване на астрономическите ни познания и хипотези за тази планета и Слънчевата система към този момент и съчетаването им с познанието, което дава Сказанието и моята интуитивна дълбочина. Подобни разкази, спокойно човек може да определи и като научна фантастика, но все пак, аз съм длъжен да го напиша.
Така. Както виждаме, първото вмъкване на алп биката Турун Аби в съдържанието на Сказанието е след раздялата на алпът Тамя или Тамта на три парчета Мар, Тур и Булут и позиционирането, центрирането на божествената йерархичност около алпът Мар, който впоследствие ще стане нашето Слънце. Този тънък момент, понеже не го упоменах в началото, ще го упомена сега. Понеже, астрономически разтълкувахме началото на формирането на нашата Слънчева система като тройна звездна система, чието развитие и конструиране бе съсредоточено върху алпът Мар, чиято положение в пространството и физически характеристики, бяха такива, че той може да йерархира алпите,т.е. може да създава свещената нареда и управление на бъдещата Слънчева система. Всъщност с превръщането на част от алпите (т. нар. “послушни алпи, вероятно 7 на брой) в “нарджилар”, Сказанието визира процесите на създаване на нашето Слънце от протозвезда към централната и единствена звезда на нашата планетна система, представяйки това конструиране на Слънцето като “сбор от алпи”, “общност от алпи”, “слънчево семейство”, които могат да живеят във взаимно съгласие помежду си. Това е един много важен момент, до който след време, науката със сигурност ще достигне в своите изследвания на нашата централна звезда Слънцето и тогава ще се разбере, защо то може да стане център на планетарен живот и защо е станало център на планетарният живот. И това ще е истинска сензация за самата наука, която ще я разтърси из основи.
И именно, когато тази тройна протослънчева система е конструирана чрез преразпределението на първичният конгломерат от тъмна материя идва времето на това, което днес наричаме планетата Венера. Нейното упоменаване в този момент едва ли е случайно. Аз се замислих защо е в този момент упомената повече информативно и след това вече по същество след акта на разбиването на протослънчевата двойна звездна система Мар-Булут и началото на процесите на създаването на Слънчевата система, с централна звезда Слънцето (Мар).
Планетата Венера не се е образувала в нашата Слънчева система от разбиването и преразпределението на алпът Тамя, т.е. от първичният конгломерат тъмна материя, чието преразпределение времепространствено води до преразпределението на веществото с положителна маса,т.е. до появата на първичната тройна протослънчева система, тя е гравитационно привлечена в границите на младоформиралата се тройна протослънчева система, но не е била негов орбитален член. Тя е гравитирала някъде в нейните граници оказвала е своето въздействие, но не е имала още своята съществена роля в нейният живот, но че тя ще играе така е ясно засвидетелствувано със стихът

(15) Турун-Аби се считала
за майка на мнозина алпи,
тя можела да сменя кожата си,
затова винаги оставала млада.

Този стих ни подсказва, че планетата Венера в онези времена, когато още не е била пълноценен член на протослънчевата система е била планета, на която се е развивал живот и с ясно изразена текточнична активност, която е била такава, че е правила животът възможен и възпроизвеждащ се. Така разтълкувах редовете от стихът: “тя можела да сменя кожата си, затова винаги оставала млада.” “Кожата”, това е земната кора на планетата, за която съвременната наука твърди, че е много важно тя да бъде обновявана чрез тектониката, за да съществува животът на планетата Земя, такъв, какъвто го познаваме.
Това днес, науката го е установила
“ Кората на планетата е доста млада - тя е само на около 500 милиона години. Това се потвърждава от изключително малкия брой ударни кратери.” http://cosmicmysteriesrevealed.blogspot.co.../05/Venera.html

Всъщност, този стих на Сказанието, символно представя Турун Аби като Змия, която периодически сменя кожата си, затова е вечно млада, т.е. това ни дава възможност да направим някои изводи за структурата на планетната й кора и тектоничната активност на тогавашната планета Венера. Тя е била от една тектонична (литосферна) плоча (,а Венера е доминирана от гъста литосфера с мантийни плюми” ). която се сменяла цялата периодически, подобно кожата на змията, като за това са били необходими не само вътрешни за планетата процеси, а и външни, като например “отриването” в друго космическо тяло, например планета или звезда (слънчев вятър”, понеже сами знаем, че змията пълзи между камъни, растения или самата повърхност на земята, които спомагат за смяната на цялата и кожа.
Нека да видим докъде са стигнали учените в изследването на Венера по този въпрос:
Изображенията на “Магелан” разкриха разпространение на кратери, които предполагат, че по-голямата част от повърхността на Венера се е образувала около едно и също време - преди около 500 милиона години, което означава, че е млада, като се има предвид, че възрастта на планетата се изчислява на около 4,6 милиарда години. В резултат на тази млада възраст на повърхността, учените предположиха, че повърхността на Венера не е направена от движещи се плочи като Земята, нито е неактивна като луната. Вместо това той се развива чрез периодичен процес на възобновяване, вероятно причинен от вулканична активност.
Джеймс очакваше да намери останки от тези структури на корите на Венера, като се има предвид, че те са видни черти на Марс и Луната. Той смята, че отсъствието на маскони е в съответствие с идеята, че повърхността на Венера е преживяла някакво „катастрофално преобръщане“ преди поне 500 милиона години. „Ако масконите (гравитационни отклонения в някои части на повърхността на планетата) са били премахнати, поради събитие преди 500 милиона години, това ще изисква механизъм, който по-щателно преработва кората“, обясни той.
Геологът на университета Браун Марк Парментие се съгласи с Джеймс, че липсата на маски показва, че някакъв механизъм - може би мащабна вулканична активност - периодично създава нова повърхност на Венера.
Той похвали анализа, за да гарантира, че изследванията за Венера остават активна област в планетарната наука, която в момента е силно фокусирана върху Марс и Луната. „Неговата работа ни позволява да продължим да разглеждаме един от въпросите на Венера, а именно как протича този така наречен процес на възкресение“, каза той.
https://bul.legatechnics.com/mapping-venus-...makeover-217964

Възможни ли са, обаче, планети-пришълци в нашата Слънчева система?

Науката вече достига до това виждане и го получава и като изводи от резултатите на научните си изследвания
Вж. Планети се раждат и без звезда като Слънцето
https://it.dir.bg/nauka/-11383968 ;

Уран и Нептун са пришълци
Вероятно двете планети са привнесени от друга звездна система
Това означава, че газовите гиганти Сатурн и Юпитер вероятно са се оформили отделно от ледените планети Уран и Нептун, а всички те – отделно от скалистите вътрешни планети Меркурий, Венера, Земята и Марс.
https://www.sinoptik.bg/news/uran-i-neptun-sa-prishylci-1503

Планетата Венера, обаче, притежава много повече странности от гигантите Уран и Нептун, но в науката към този момент, няма и допускане, че тя може да е планета-пришълец в Слънчевата система. Една от много съществените нейни странности е ретроградното й въртене. За него, науката, казва така:


“ Планетите трябва да се въртят в една посока, защото Слънчевата система е била формирана от колапсирането на горещ облак от газ и досега е било прието, че посокато на спина на повечето планети, като Земята, е наследила посоката на движение на древния облак.”
https://www.obekti.bg/kosmos/zashcho-uran-i...reshnata-posoka


“ В астрономията въртенето в обратна посока се нарича ретроградно. Тъй като цялата Слънчева система се формира от един въртящ се облак газ, всички планети се движат по орбити в една и съща посока - обратно на часовниковата стрелка, ако погледнете цялата тази картина отгоре, от страната на Северния полюс на Земята. Освен това тези небесни тела се въртят около собствената си ос - също обратно на часовниковата стрелка. Но това не се отнася за двете планети от нашата система - Венера и Уран. “
Источник: https://bykm.ru/bg/tehnologiya-trud/kakaya-...-vrashchaetsya/

Интересното е, че въпреки тези научни постановки, няма дори научна хипотеза, че Венера не се е образувала от въпросният въртящ се облак газ, но пък нашето “Сказание за Чулман” го засвидетелства в следващите стихове свързани с Турун Аби

(32) Турун-Аби се родила
в образа на двуглава орлица
и от младостта си била горда
в отношенията с мъжете.

(33) Не е чудно, че баща й
я нарекъл Артимас
и с превелик труд я накарал
да се омъжи за Мар.

Тези стихове, т.е. разказът за Турун Аби, продължава след разказите за бунтът на Булут (Големият Бик) срещу Мар, разбиването му на 6 парчета и началото на разказът за алпът Угер Шегор или Таш Вълях Угез Мал. Той внезапно прекъсва и започва продължението на разказът за Турун Аби. Тук вече познанието, което ни се дава в астрономически аспект е доста по-подробно. Венера наистина е планета, която се е движила в космическото пространство без да може да бъде привлечена от други звездни системи. Това в по-глобален космически план е представено като особен вид проблем, акцентуван с редовете “и от младостта си била горда
в отношенията с мъжете”, т.е. тези редове ни представят една планета-скитник, която е преминала покрай множество звездни системи с планети, но никога не е могла да бъде привлечена в съставът им. Протослънчевата ни планетна система е просто поредната, покрай, която тя ще премине, оказвайки въздействие, но отново няма да влезе в съставът й. Това е подчертано и с думата “орлица”, която създава вътрешното усещане, че планетата се “рее” свободно, т.е. движи свободно в космическото пространство.
Моментът на нейното влизане в съставът на протослънчевата звездна система става, когато тя се разпада като двойна звездна система и Мар става единствената протозвезда около която вече може да бъде съсредоточен целият “планетарен живот”. Гравитацията на младата ни звезда, обаче, не е достатъчна, за да я улови и накара да стане член на нашата планетна система и затова е нужна сила отвън, която да изтика Венера в такова положение в пространството и разстояние от Мар, протозвездата, бъдещето ни Слънце, че тя да бъде уловена от гравитацията му завинаги. Затова е употребена думата “превелик труд” или “и с превелик труд я накарал да се омъжи за Мар”, т.е. този процес на превръщането на Венера в планета от бъдещата ни Слънчева система е бил един много бавен и несигурен процес. Коя е тази “сила отвън”, учените могат да я потърсят в своя научен и терминологичен инструментариум. За нас, тя е Тангра!
Другото важно, в случаят, което ще отбележа е изразът “Турун-Аби се родила
в образа на двуглава орлица”. Планетата Венера преди да стане член на протослънчевата ни система е била двойна планета. Тя е възникнала като такава.
Какво, обаче, трябва да се разбира под двойна планета, според днешната наука?
“ Разликата между двойна планета и система планета и спътник се състои в разположението на центъра на масата на системата (не "център на тежестта" - да не забравяме, че теглото е силата на привличане и зависи от масата на най-близките обекти). Ако центърът на масите е разположен над повърхността на един от обектите, то системата може да се смята за двойна планета.
В този случай, двете тела се въртят около една точка в пространството, разположена между тях. Според тази дефиниция, Плутон и Харон са двойна планета, а Земята и Луната - система от планета и спътник и е с размер почти половината Плутон. “
https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_1...ideo_12223.html

Именно като такава, планетата Венера влиза в съставът на протослънчевата ни система.
Разбира се, двоичният принцип, на който тя е носител не за първи път се проявява в процесите на конструиране на протослънчевата ни звездна система. Ние го имаме един път в образът на двуглавият Барадж, който, обаче бива разделен на два алпа, имаме го и в образът на противостоенето Мар-Булут , но в същносттта си, той е временен, непродуктивен и е носител на нестабилност, особено в случаят Мар-Булут. Съвсем различен е двоичният принцип носен от Турун Аби или двойната планета Венера. Когато тя започва да обикаля около протозвездата Мар в протослънчевата система се катализират процесите, които я формиратъ в днешният й вид. Тогава планетата Земя, ( която ще бъде създадена от най-голямото парче на Тамя, впоследствие) още не е съществувала, но е била в процес на създаване. С една дума, двойната планета Венера е катализирала не само обособяването на протозвездата Мар като централно светило, планетообразуването на Земята, но и най-важното, проявата на животът, който носи централното ни светило. Именно, липсата днес на спътник или спътници на Венера е също една от странностите-загадки, с които тя озадачава днешните учени, но днешната Венера, не е като онази първичната, когато за първи път е станала планета от протослънчевата система. Разбира се, учените, допускат, обаче, наличието на Венера, поне като планета със спътник към днешна дата:

“ Венера и са единствените планетни тела в нашата система, които нямат естествени спътници. Но някои съвременни теории казват, че преди това е можело да има своя собствена луна, която се е срутила преди астрономическите наблюдения на Земята. Според друга теория, Меркурий някога е бил естествен спътник на Венера.”


https://megavselena.bg/dvoynata-planeta/

https://nova.bg/amp/news/view/2021/01/15/31...BD%D1%86%D0%B0/



(34) Тогава Умай-биче Артимас
употребила изкуството на магията,
на което се научила
от своя баща.

(35) Когато Мар изявявал желание
да се уедини с нея,
тя придавала образа си на Бозби -
и тя раждала децата на Мар.

(36) Но кърмила децата
самата Турун-Аби;
когато се родило първото дете,
тя казала на мъжа си:

(37) “По някаква причина
нямам мляко:
помоли Тангра за това,
то да се появи!”.

(39) Затова Турун-Аби не била
безразлична към децата на Мар
и се радвала на това, че те я считали
за своя родна майка.

(40) Но силите на слугинята
започнали да се изтощават
и децата на Мар започнали да се раждат
все по-слаби.

Когато двойната планета Венера става част от протослънчевата ни система и да орбитира (става съпруга на Мар), около протозвездата Мар, тя започва да се променя под въздействието на младата ни звезда, но и самата тя, въздейства цялостно върху него, превръщайки го в “баща” формирайки го като Слънце. Мар, досега е имал своите “нарджилар”, но не е имал своята “съпруга”. Нарочно го пиша, по този начин, за да накарам съзнанието да си представи възможните процеси, които могат да протекат между една млада звезда и една двойна планета, която орбитира в близост до нея. Местоположението на двойната Венера не е никак случайно, той е “главно” и то е такова, че позволява възпроизвеждането на животът в протослънчевата система.
Вж. Откритие: Меркурий , а не Венера, е най-близката планета до Земята
Учени опровергаха досегашните изчисления за разстоянията в Слънчевата система

https://lupa.bg/news/otkritie-merkuriy-a-ne...ta_812news.html

Как, обаче започва да се възпроизвежда животът? С динамизирането на нейната “двуглавост”. Още по-интересното е, че Турун Аби е спомената като двуглава орлица, един единствен път в Сказанието и след това, никога повече. Като Умай Биче, тя вече не е двуглава орлица и все повече я виждаме в различни земни преобрази, твърде далечни от понятието “двуглава орлица”. Именно, тази двуглавост, обаче е причината, животът да се развърне, да се ретланслира в протослънчевата ни система, защото това, което науката не знае, е, че Животът винаги Е, проявите му са различни и многобройни. Така, Животът се възпроизвежда за първи път в нашата протослънчева система, именно в двойната планета Венера. Аз лично ще приема алп биката Бозби символизирана под формата на “кошута” за втората планета от двойната планета Венера, макар двуглавостта да се отнася до орловостта на Турун Аби. Дори бих могъл да разтълкувам Бозби и като самата Венера в “слънчевият стадий” от нейното развитие, като нейна звездна проекция, астрален образ, т.е. като една обновена Венера чиито характеристики са такива, че може да възпроизвежда Животът, но ще го разгледам и във вариантът алп биката Бозби като символ на втората планета от двойната Венера. Ясно е, че една такава двойна система, освен, че се върти около своя общ център на масите се върти и около Слънцето. Въртенето около общият център на масите на двойната Венера е било такова и общото на двете планети около младото ни Слънце е било такова, че в най-близката точка на сближение между тях, “Бозби”, а не Турун Аби-Венера се е оказвала винаги най-близо до него, а Турун Аби-Венера, скрита зад нея. Именно това е отразено според мен в стиховете
(34) Тогава Умай-биче Артимас
употребила изкуството на магията,
на което се научила
от своя баща.

(35) Когато Мар изявявал желание
да се уедини с нея,
тя придавала образа си на Бозби -
и тя раждала децата на Мар.

Животът възниква, първом на Венера Б, ако условно кодираме така алп биката Бозби като астрономическо тяло и Венера А за Турун Аби като астрономическо, планетно тяло, защото тя получава по-голямата част от общата светлина и енергия на двойната Венера получавана от младата звезда Мар, а останалата част от сумарната светлина и енергия на двойната Венера получавана от младата звезда Мар създава такива условия на така Венера А, че така създаденият живот да бъде съхранен и да се развие.
(36) Но кърмила децата
самата Турун-Аби;
когато се родило първото дете,
тя казала на мъжа си:

(37) “По някаква причина
нямам мляко:
помоли Тангра за това,
то да се появи!”.
(38) Майрам помолил Всевишния -
и Всевишният й дал мляко,
но не пожелал да разкрие
тайните й на Мар…
(39) Затова Турун-Аби не била
безразлична към децата на Мар
и се радвала на това, че те я считали
за своя родна майка.
Тази трансмиграция на животът по оста зараждане-развитие е сякаш между полюсите на едно и също нещо, което символно е представено в Сказанието чрез двоичността “сурогатна майка-дойка” – и двете са едно и също нещо и същевременно не са. Това са може би особености на планетарният живот в една двойна планета в състава на планетна система с една звезда, за който ние още нямаме познание, но едно е сигурно в него, в нашата протослънчева система, двойната планетарност на Венера е искрата между плочите на кондензаторът довела до проявата на Животът чрез оплождащата сила на младата ни звезда Мар. Тя е имала ролята, каквато днес имат, северният и южният и полюс за планетата ни или каквато е роля имат те за всяка една друга планета способна да възпроизведе животът във форма. Така, че, планетата Венера в своите ранни епохи като член на протослънчевата ни система е била съвсем различна планета с наличието на вода, магнитно поле и съответната полюсна динамика, която е можела да поддържа и развива животът. Символно, Сказанието ни свидетелства, че тази животоподдържаща динамика е започнала от полюсите на Венера А (Турун Аби). Това е вплетено в самият израз
(37) “По някаква причина
нямам мляко:
помоли Тангра за това,
то да се появи!”.
Млякото е течна храна – вода... И как една жена може да стане дойка, когато самата тя не ражда децата. които кърми ...
Първият кръг на алпите е създаден от самият Тангра и той е един символ на създаването на фундамента на бъдещата Слънчева система и нейното йерархиране, т.е. налице е проектът, по който, тя ще се изгражда, потенциалната сила и идейните зародиши, от които ще се развие. Разбира се, този “проект” търпи редица изменения в процесът на създаване и основното внушение на Сказанието е, че за процесът на творчество е важно, не толкова съвършенството на Създателят като негово атрибутивно качество, както е в авраамическите религии доста по-късно, а творческите решения, които ще се вземат в процесът на творенето на светът. Това е много важно, да го отбележим, защото тяхното основание е прозрението, а не мисленето. То, всъщност е отбелязано и в самото Битие на т. нар. Библия “4 И Бог видя, че светлината е добро нещо, и Той отдели светлината от тъмнината. “, но не е разбрано от апологетите и изповедниците на авраамическите вери.
Вторият кръг (второто поколение) от алпи е вече кръгът от алпи създаден от съпружеските взаимоотношения Мар - Турун Аби-Бозби, слънчевите синове и деца (агнишвати). За него, Сказанието на казва много, но споменава последният от тях, а именно алпът Хурса Мамил, за който ще говорим, по-нататък.
Интересното е, че алп биката Бозби, която астрономически асоциирахме с Венера Б, едната планета от двойната планета Венера е представена от Сказанието като родена в образът на кошута и като слугиня в дворецът на Мар, а самата Турун Аби като двуглава орлица и жена на алпът Мар. Народният ни фолклор е успял да съхрани до наши дни именно този образ на кошутата свързан със Зорницата в една от своите народни песни от село Романя, Старозагорско

(записана от Господин Вучков, 1958 год. в с. Романя, област Стара Загора)
Теб ща та сърница откърми
Сърница, Дамянчо първескиня.
Ката вечер тук ша доада
Докат та синко отгледа.

***

Както е мама заръчала,
сичко е тъй станало.
Ката вечер кога зорница изгрее
Сърна Дамянчо кърмеше
Като пък месец зайдеше
Сърна му челце близеше.
***
Че кат зорница изгрея
Сърница ми пак пристигна
Право в гората ми дойде
Право при юнак Дамянчо.
Че го сърната поведе,
На край го гората изведе.

Тъй рече сърна, върна се
И нивга се сетне не видя
Чак до ден голям и личен
До ден до Великден.
Додè да каже на всички,
Че си Дамянчо юнака
Майка от робство оттървал
От робство черно и грозно.
Както се вижда от тези избрани откъсти от песента, кърменето на юнак Дамянчо от кошутата е пряко свързано с изгревът на Зорницата, като тук е налице огледалният образ на представеното ни в “Сказание за Чулман”. Докато там кошутата Бозби само ражда алпите, синове на Мар, а ги кърми Турун Аби, то тук Тодора е отвлечена от турците и изоставя своят син в гората, кърми го кошутата, който става юнак и освобождава от робството, своята майка. В песента, обаче кърменето на сърница (кошутата) е асоциирано по време с изгревът на Зорницата и Вечерницата, две от фазите на планетата Венера по нощното ни небе, а поведението й на връщане, скриване и появяване отново, посочени в краят на песента, несъмнено сочат нейният календарен ход по небесната сфера. Несъмнено тази песен е едно от външните опорните точки, подкрепящи верността на горното ми твърдение относно символизмът заложен чрез алп биката Бозби. А по-задълбочените изследвания ще открият и несъмнените връзки на древната ни вяра с концепциите на маите за Венера, както и идеята за преселението отвъд Меотидското езеро на българите-кимрийци водени от една сърна, която на другият бряг, просто изчезнала (астрономически – следване движението на планетата Венера) (вж. също https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mait...ilej_54899.html )
(40) Но силите на слугинята
започнали да се изтощават
и децата на Мар започнали да се раждат
все по-слаби.
(41) Когато Бозби родила от Мар
сина Хурса Мамил, оказало се,
че краката не удържат
мощното тяло на алпа.

Близостта на Венера Б-Бозби с протозвездата Мар променя с времето, нейните първоначални физически характеристики, докато Венера А-Турун Аби винаги остава скрита зад нея, вследствие начинът на въртене около общият център на масите и влиянието на интензитетът на Мар върху нея е много по-малък. Това буквално изяжда Венера Б-Бозби с времето, откъсвайки от нея цели парчета. Това най-вероятно е кодирано със стихът
(40) Но силите на слугинята
започнали да се изтощават
и децата на Мар започнали да се раждат
все по-слаби.
Съвсем ясно е, че промяната на физическите характеристики на единият компонент от една двойна планета влияе върху физическите характеристики на другият компонент, а това води и до промяна в центъра на масите, оттам и в интензитетът на гравитационното поле и като цяло се получава нестабилност във функционирането на двойната планета Венера като такава, а оттам тези промени водят до промени и в другите тела и компоненти на съответната система. Това променя и характеристиките на самият живот възникнал на Венера Б и развиващ се на Венера А, защото поради намаляването на масата на Венера Б, Венера А все по-силно бива изложена на интензитетът на светлината на протозвездата Мар. Това прави животът на нея, все по-малко възможен и все по-трудно развиващ се: “и децата на Мар започнали да се раждат все по-слаби”. Той е заплашен от унищожение. Точно това, смятам, че е кодирано в следващите стихове:
(42) Тогава Умай-биче се уплашила,
че за това Всевишният
може да лиши Мар от тарханството
и предложила на мъжа си да изяде Хурса.

(43) Мар дълго се бавил и измъчвал
и Бозби забелязала това:
тя узнала от Мар причината за скръбта му
и решила да спаси сина си.

(44) Бозби обещала на Мар,
че ще изяде Хурса вместо него,
а сама скрила сина си
в избата на своя дом.
При това положение, животът възникнал на двойната планета Венера се скрива под кората, влиза в дълбочина, под повърхността на двата компонента на двойната Венера. Така вместо да бъде унищожен, животът на все по-проблематичната и разпадаща се с времето двойна Венера ще бъде съхранен под повърхността за много голям период от време. Така “изяждането” на Хурса се заменя със “скриване” в “избата” на Бозби (Венера Б), където
(45) Там Хурса в пълна самота
пролежал 3000 години
и още 300 години,
че и още 33 години.
Интересното в случаят е, че животът в протослънчевата ни система става главен фактор, важна сила в междупланетните отношения и отношенията планета-централна звезда,з ащото именно той е причината Мар “дълго се бавил и измъчвал
и Бозби забелязала това: тя узнала от Мар причината за скръбта му и решила да спаси сина си. “ Обикновено науката физика, когато изследва планетите и звездите и техните отношения в една система, тя винаги акцентува на физичните сили на взаимодействие, които създават тези взаимоотношения, но никога не допуска, че има и още една фундаментална сила, която много силно влияе върху тях и тя е Животът. В крайна сметка, алпът Хурса влиза за първи път в Сказанието, за да символизира именно Животът като универсалната фундаментална сила във Вселената. Именно, формата, под която той възниква и се развива на двойната Венера под давление на протозвездата Мар с времето започва да се разминава ритмично с нея и да се конфликтира създавайки дисхармония в развитието на протозвездата Мар като Слънце, защото поставя под въпрос основната му функция на Жизнедател! Без нея Мар ще си остане просто звезда, но не и Слънце. Това много финно е отбелязано с редовете “ Тогава Умай-биче се уплашила, че за това Всевишният може да лиши Мар от тарханството”. Интересното е, че тук Турун Аби се проявява като мащеха за децата си, докато майчинският инстинкт на Бозби сработва рязко и тя намира решение на възникналата конфликтност в протослънчевата ни система – “тектоничен спазъм”, който скрива тази форма на животът под повърхността й. Вероятно това символизира промяната настъпила в орбиталното въртене на двойната Венера, при неминуемата промяна на общият център на тежестта, вследствие промяната в масата на единият неин компонент.
Искам да отбележа, че учените наскоро са наблюдавали именно подобни отношения в една друга звездна система

“ Как една звезда опече своята планета”
Планетата CoRoT-2b в системата е три пъти по-тежка от нашия Юпитер и е разположена прекалено близо до своята звезда. Разстоянието между двете е само десет пъти, колкото е това между нас и Луната.
Анализирайки данните, астрономите стигнали до извода, че интензитетът на далечното слънце е толкова висок, че всяка секунда от планетата се изпаряват около пет милиона тона вещество.
Те поясняват, че обикновено такова "агресивно поведение" е характерно за младите, все още ненапълно формирали се звезди.
"Тъй като планетата е разположена толкова близо, тя ускорява скоростта на въртене на звездата и това може би поддържа магнитното поле на звездата в активно състояние. Ако не беше тази планета, звездата щеше да е постигнала състояние на покой още преди милиони години”
Хипотезата за възможното влияние на планетите върху поведението на звездите се потвърждава от свойствата на близка звезда, разположена недалеч от CoRoT-2. "Съседката" вероятно е компонент на двойна звездна система заедно с CoRoT-2, но няма своя планета и толкова активно излъчване в рентгеновия диапазон. По всички останали параметри звездата е близка до своята "колежка".
https://hicomm.bg/space/kak-edna-zvezda-ope...ta-planeta.html

СЛЕДВА
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 14.2.2021, 13:21
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Времето в което животът на Бозби-Венера Б, може да проживее скрит под планетната кора, не е много. Слънчевата плазма все повече я “изяжда” и животът под нея все по-често изпитва силното й въздействие. Пред него, отново стои опасността да бъде унищожен. Времето, обаче, на което той е изложен на нейното все по-пряко въздействие го кара да се развива, за да се приспособи към тези условия. Колкото и невероятно да изглежда, слънчевата плазма символизирана в случаят от алпът Угер Шегор не унищожава животът под кората на Венера Б, символизиран от алпът Хурса, а го динамизира еволюционно като планетната кора действа повече като покровител и който съхранява животът до развиването на поносимост към прякото присъствие и въздействие на слънчевата плазма. Тя е нещо като пашкулът, чрез който бубата какавидира в пеперуда. Така за животът на Венера, слънчевата плазма се оказала не унищожител, а възможност за неговата бърза планетарна еволюция. По този начин, животът, за който двойната Венера бил майчина люлка се освободил от необходимостта да живее вечно на нея, да има само една единствена форма-планетарната. Така приключил неговият планетарен стадий. Той вече можел да пребивава и живее и на Слънцето използвайки неговата енергия и светлина. Именно това е кодирано с изразът „(50) Хурса обикнал огъня и забелязал, че той топи желязото.“. Това, което способствало животът на двойната Венера ускорено да приключи своят планетарен стадий под въздействието на слънчевата плазма е събуждането на евристичността, която довела до такъв тип техническа еволюция, чрез която негативите станали позитиви, слабостта - сила и била преодоляна завинаги планетарната гравитация. Именно това символизират „старите безполезни крака“ на Хурса, заради които той стои затворен в мазето на своята майчина къща, самотен в продължение на хилядолетия. Слабостта на Хурса се оказала опорна точка на неговата сила и възходът на животът на двойната Венера.

(50) Хурса обикнал огъня и забелязал,
че той топи желязото.
И тогава помоли Таш-Угез,
да го окачи на една връв,

(51) поставил пред него един голям камък,
приготвил известно количество желязо,
дал му в ръцете брадва
и отделил известно количество огън.

(52) После, с помощта на Мал
той направил следното:
издълбал в камъка кухини
според размера на краката си,

(53) разтопил в тези кухини
нужното количество желязо
и по този начин си излял
железни крака.

(54) Старите си безполезни крака
Хурса си отрязал сам
и вместо тях поставил на тялото си
новите железни крака.

Новите железни крака са символ на огненият възход на животът на двойната Венера. И сега, когато на Земята говорим за техническа революция, за възникването на металургията в древността, то трябва да знаем, че тя е дело на Венерината цивилизация съществувала в протослънчевата ни система, много преди да бъде създадена нашата планета Земя. За нашата, земна еволюция, металургичното познание е привнесено от една извънпланетарна цивилизационна общност приключила своята планетарна еволюция в нашата Слънчева система. И самото завършване на тази еволюция е дала тласъкът за създаването на планетата Земя. Това е много важно да се отбележи. Еволюцията на животът като планетарност е израз на стремежът заложен в него да се изрази като космичност. Той е бил космичност станал е планетарност, за да бъде отново космичност, но вече в една съвсем различна потенция и израз. Нашата наука, трябва да разбере, че животът има планетарен стадий и космичен стадий и че нашата Слънчева система пашкулира животът като планетарност, за да събуди в него динамиката да бъде една нова космичност. Затова той се заражда, поражда като планетарност от или чрез Слънцето, за да премине от планета на планета и да се върне отново към към него и след това връщане да бъде придаден на следващата планета и така докато премине под най-различни форми и формули през всички планети, върху които нашето Слънце има своето гравитационно въздействие. Затова всяка цивилизационна общност, която завършва своята еволюция на дадена планета от Слънчевата ни система, след това отива да сътрудничи и да предаде своите енергитични потенции и идейни достижения на развиващият се, планетарен живот на следваща планета на Слънчевата система.
(58) Когато се появила Земята и хората, той започнал;
да работи най-често в една страна,
която дори нарекли
с неговото име - Мамил.
Така нашата Слънчева система има своите планетарни цикли на развитие на животът, а като цяло, циклите на еволюция на самото ни Слънце са следствие от броят на завършилите своят планетарен стадий, цивилизационни форми, които са форми и на самият Живот. При всяка завършена планетарна еволюция нашето Слънце приключва един свой слънчев еволюционен цикъл и започва друг. Наистина, нашето Слънце еволюира, развива се, като физическо тяло, но явно по начин, малко по-различен от представите на днешните астрономи и астрофизици. Защото те не вземат впредвид основният елемент заради който е конструирана самата Слънчева система – Животът!

(55) Започнал Хурса да ходи по клоните на Бой-Терек
и да изработва различни неща.
Особено се търсило сред алпите
неговото оръжие.

(56) Хурса станал алп на ковашкото дело
и майстор, който правил всичко,
затова и получил имена
като Кубе, Казан, Сълджак, Кайнарджи.

(57) Към родителите си той
не изпитвал привързаност,
затова ковачниците му били
далеч от техния дворец.

Динамичният двоичен код, символизиран чрез алпите Угер Шегор и Хурса Мамил, чрез който животът на двойната планета Венера завършва своят планетарен стадий след това ще бъде привнесен към животът на новообразуваната Земя, но вече като негова потенциалност, която постепенно ще бъде проявена в подходящата форма в неговото еволюционно поетапно възхождане. Това, което, обаче, трябва да отбележим е, че еволюционните достиженията на венерианският живот за нашата Слънчева система може да са изразени чрез идеята за металургията, но изнесени извън границите на протослънчевата ни тогава система, в различните измерения на времепространството (клоните на Бой Терек), тези достижения биват развити още и излизат далче извън рамките на металургията ( „и да изработва различни неща“), като едно от тях е и създаването на „оръжията на боговете“, такива, каквито ни ги опсива индийската епосна литература. Това е отбелязано чрез

(55) Започнал Хурса да ходи по клоните на Бой-Терек
и да изработва различни неща.
Особено се търсило сред алпите
неговото оръжие.

(64) Хурса обикнал Таш-Угез
като роден баща,
а Мал считал Хурса
за свой приемен син.

В християнството образите на двамата са усвоени до известна степен в образите на „Св. Андрей“ и „Св. Атанас“, като, разбира се в двойката Угер Шегор е идейният вдъхновител, а Хурса Мамил е съвършеният реализатор на този нов идеен свят.

(65) Такава била съдбата
на малките отломки от телата на Тамя и Булут.
Друга била съдбата
на голямото парче от тялото на Тамя.

Тук, разказът спира и започва разказът за сътворението на нашата планета Земя.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 16.2.2021, 11:34
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Както виждате, най-старите артефакти на планетата Земя са метални сплави в случаят доста богата алуминиева сплав, не кокале и черепи , както непрекъснато ни ги блъскат в очите археолозите и антрополозите, нито па каменните сечива! А този артефакт е само на 250 000 години (според други публикации 11 000 г), доста млад, защото има открити и на по милиони години. Всичко това, обаче, не е "научна сензация", нито е дебатирано публично, а един кокал с руни от 6 век и става голема тупурдия... Защо науката прескача, тези артефакти с мълчание? Да, точно така, с мълчание! Защото рутят добре изградената мисловна археологическа и антропологическа схема , но потвърждават нашето. Ние, знаем, че тези артефакти са дело на алпът Хурса Мамил на Земята! Вече знаем! Знаем от българската епосност, а археологията ни я засвидетелства за умът и очите! Човешките каменни брадвички, мотички, теслички и кремъчни ножове, стръгалки и отцепи са просто подражателство на уменията на Хурса Мамил. Така, човечеството се е учило, дами и господа, развивало е конректният си ум, за да може да оцелее и живее на тази планета, че не е било лесно! А Хурса си е правил машините, сега им намираме чарковете! Така е! Да живее Угер Шегор! Да живее Хурса Мамил!

https://iskamdaznam.com/10-te-naj-golemi-mi...IReTN7SK6Jwfvx8
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 16.2.2021, 13:26
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



User posted image

Древните артефакти и загадки (част 2)
PMEmail Poster
Top
18j
Публикувано на: 17.2.2021, 11:33
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 134
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



QUOTE (Йордан_13 @ 14.2.2021, 15:21 )

И сега, когато на Земята говорим за техническа революция, за възникването на металургията в древността, то трябва да знаем, че тя е дело на Венерината цивилизация съществувала в протослънчевата ни система, много преди да бъде създадена нашата планета Земя. За нашата, земна еволюция, металургичното познание е привнесено от една извънпланетарна цивилизационна общност приключила своята планетарна еволюция в нашата Слънчева система. И самото завършване на тази еволюция е дала тласъкът за създаването на планетата Земя. Това е много важно да се отбележи. Еволюцията на животът като планетарност е израз на стремежът заложен в него да се изрази като космичност. Той е бил космичност станал е планетарност, за да бъде отново космичност, но вече в една съвсем различна потенция и израз. Нашата наука, трябва да разбере, че животът има планетарен стадий и космичен стадий и че нашата Слънчева система пашкулира животът като планетарност, за да събуди в него динамиката да бъде една нова космичност. Затова той се заражда, поражда като планетарност от или чрез Слънцето, за да премине от планета на планета и да се върне отново към към него и след това връщане да бъде придаден на следващата планета и така докато премине под най-различни форми и формули през всички планети, върху които нашето Слънце има своето гравитационно въздействие. Затова всяка цивилизационна общност, която завършва своята еволюция на дадена планета от Слънчевата ни система, след това отива да сътрудничи и да предаде своите енергитични потенции и идейни достижения на развиващият се, планетарен живот на следваща планета на Слънчевата система.
(58) Когато се появила Земята и хората, той започнал;
да работи най-често в една страна,
която дори нарекли
с неговото име - Мамил.
Така нашата Слънчева система има своите планетарни цикли на развитие на животът, а като цяло, циклите на еволюция на самото ни Слънце са следствие от броят на завършилите своят планетарен стадий, цивилизационни форми, които са форми и на самият Живот. При всяка завършена планетарна еволюция нашето Слънце приключва един свой слънчев еволюционен цикъл и започва друг. Наистина, нашето Слънце еволюира, развива се, като физическо тяло, но явно по начин, малко по-различен от представите на днешните астрономи и астрофизици. Защото те не вземат впредвид основният елемент заради който е конструирана самата Слънчева система – Животът!

55) Започнал Хурса да ходи по клоните на Бой-Терек
и да изработва различни неща.
Особено се търсило сред алпите
неговото оръжие.

(56) Хурса станал алп на ковашкото дело
и майстор, който правил всичко,
затова и получил имена
като Кубе, Казан, Сълджак, Кайнарджи.

(57) Към родителите си той
не изпитвал привързаност,
затова ковачниците му били
далеч от техния дворец.

Динамичният двоичен код, символизиран чрез алпите Угер Шегор и Хурса Мамил, чрез който животът на двойната планета Венера завършва своят планетарен стадий след това ще бъде привнесен към животът на новообразуваната Земя, но вече като негова потенциалност, която постепенно ще бъде проявена в подходящата форма в неговото еволюционно поетапно възхождане. Това, което, обаче, трябва да отбележим е, че еволюционните достиженията на венерианският живот за нашата Слънчева система може да са изразени чрез идеята за металургията, но изнесени извън границите на протослънчевата ни тогава система, в различните измерения на времепространството (клоните на Бой Терек), тези достижения биват развити още и излизат далче извън рамките на металургията ( „и да изработва различни неща“), като едно от тях е и създаването на „оръжията на боговете“, такива, каквито ни ги опсива индийската епосна литература.

Това трябва да залегне като комплекс от възгледи, за изследванията на космоса и "извънземните форми на живот.

http://www.space.bas.bg/bg/structure/units.html

https://bnt.bg/news/konferenciya-za-izvanze...ws.html?page=15

Моята теория, след като четох Сказанието е, че това което ние виждаме като НЛО наистина са извънземни, но в смисъла, в който визираш тук - т.е. прояви на присъствието на различни видове и раси от общността на Алпите, които не идват от космоса, буквално от друга планета, а фактически пътуват през времепространството - различните измерения. И тогава ще може да се реши въпросът с междупланетните пътувания и времето.


--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 17.2.2021, 23:48
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (Йордан_13 @ 16.2.2021, 15:26 )
User posted image

Древните артефакти и загадки (част 2)

"Сказание за Чулман" много често говори за "извънземните" , т.е. българксите алпи, но тази информация не е структурирана на едно място, както би искал съвременият четец-консуматор. Тя трябва да бъде търсена, още повече, че е във връзка с земни исторически събития или по-точно с историята на ранните български царства, в чието управление и живот, алпите се намесват активно, защото това е времето на нашият обучителен процес. То и сега не е лесно да обучаваш българите, на каквото и да е, дървени глави са smil3dbd4e5e7563a.gif
Затова тази информация изскача внезапно във всяка Песен от Сказанието. Но, ето, например във връзка със съдбата на алпът Тура, другият брат на алпът Мар, за която се разказва, чак сега, а не във времената на Сътворението и то във връзка с управлението на едно древнобългарско царство, откриваме една добре систематизирана информация за "извънземните".

(158) И така не успял
завистливия Тура
да попадне в чувала
на другия край на Света.

(159) Там Всевишният отново
съживявал алпите,
но само на някои от тях
се разрешавало да се връщат на Земята.

(160) А повечето алпи
оставали далеч от Земята,
но там метежниците
и без Тура са предостатъчно.

(161) Така някои от тях
понякога се опитват
самоволно да се върнат на Земята,
където им било по-хубаво.

(162) Но Тангра е учредил
здрава стража
от съживени бахадири-маджари
и силни алпи.

(163) Понякога възглавява маджарите
самият Кубар-Урус-Джуреш
и стражата не позволява на метежниците
да се доберат до Земята.

(164) Недоволните алпи често
се сблъскват със стражите
и тези сражения понякога
се виждат от Земята.

(165) Тогава небето се озарява
от искри и огън
и стават видими
дори самите сражаващи се...
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



ГОДИНАТА ШЕГОР - КОСМИЧНИ АСПЕКТИ: СЪТВОРЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА

(звуков фон: Кендълмас. Приказки за Сътворението https://www.youtube.com/watch?v=u7JImbKRHtc)



Друга била съдбата
на голямото парче от тялото на Тамя.

2. Как се появили Земята, морето и сушата

(1) От него, на един от клоните
на необозримия Бой-Терек
Творецът създал Земята,
а върху нея – морето.
(2) Земята била подобна
на прекрасна чаша,
чиито краища се издигали
като хлъзгави ледени планини.

(3) Вълните разбиват всеки,
който се приближава до тях,
затова никой човек нивга
не ще види краищата на Земята.

(4) Всичко това Тангра създал
чрез един божествен лъч.
Видял тази светлина алпът
Чулман и тя му харесала.
Завършекът на планетарният стадий на еволюцията на венерианският живот е искрата необходима за стартът на сътворението на планетата Земя, защото задава моделът, създава основата и параметрите, по които то ще бъде извършено. Дотогава, голямото парче от тялото на Тамя, сякаш не търпи никакво развитие. Докато от по-малките парчета се оформя тройната звездна протослънчева система, голямото е в покой, макар да е от същата материя. Това би се сторило странно на астрономите, но физическият Космос постоянно ни предлага своите изненади, когато го изучаваме. По-логичното е, от голямото парче да се оформи звезда, която да стане Слънце, но не става така. Не само това, то трябва да изчака развитието на малките парчета, т.е. тази тройно звездна протосистема да премине в стадият да бъде само с една звезда, да приключи еволюцията на животът на една от планетите й и чак тогава да дойде неговият ред. Това говори за специалното място и ключова роля, която играе планетата ни във формирането на Слънчевата система във видът, в който я познаваме днес.
За това специално място и специална роля, говори и самият текст
(1) От него, на един от клоните
на необозримия Бой-Терек
Творецът създал Земята

Освен специалното място и специалната роля, която ще бъде отделена на Земята, различен е и начинът на нейното сътворяване. Тук вече, това не става чрез “разбиване на части” на тъмната материя, а чрез преразпределение и йерархиране на отделни нейни части и елементи в самият остатъчен конгломерат, в самото парче от тялото на Тамя. В текстът на Сказанието не е казано как точно става това, както можем да прочетем в различните разкази за сътворението на земята в многобройните митологии. В “Сказание за Чулман” този космогоничен разказ е доста съкратен и е акцентувано само на отделни детайли от него, например
Творецът създал Земята,
а върху нея – морето.

Кратко и ясно. Без многообразието на другите митологични космогонични разкази, където изобилства от богове и богини. Но, първото сведение, което ни дава този разказ е, че Земята е била създадена като една изцяло водна планета. Изначало на нея не е съществувала, каквато и да е суша, а вероятно и тектонична активност.
Втората особеност е формата на планетата ни
Земята била подобна
на прекрасна чаша,
чиито краища се издигали
като хлъзгави ледени планини.

Това е меко казано странно... Няма митологичен космогоничен разказ, вярване или представа, в която формата на Земята, да е чаша, обикновено, представите за нея е, че Земята е плоска или под формата на диск, но не е достигнала до нас митология или представа, в която формата на Земята да е подобна на чаша!
Според мен, това представяне на формата на Земята като чаша, представлява просто хоризонталният разрез на сферичната форма или това, което наричаме полусфера. Защо, обаче е нужно, обаче Земята да е представена под формата на полусфера-чаша в Сказание за Чулман? Отново, според мен, заради това, че е изначало тя е една водна планета и това формено представяне е свързано именно с елементът вода.
В “Индийски санскритски първоизточници” стр. 398., четем
Дханус – дъга, полуокръжност, окръжност (напр. както се описва дъгата, символизираща безцветният праелемент вода (ап или джал) при свадхиштхана-чакра.
И още едно понятие
“Теософски речник, стр.45. Ардха-Матра - (полумярка), полукръговият символ, поставян над сричката “ом”. Понякога той е оприличаван на пламък, трепкащ над свещ.

Ясно се, вижда, че елементът вода е представен символно именно чрез полукръгът, полуокръжността и в индуизмът е във връзка с втората чакра, свадхиштхана чакра *.
Разбира се, метафизически, осмислена тази връзка, “водата в чашата” или планетарната форма на първичният космичен океан, както е в Сказанието е именно пространството , т.е. освободената възможност за създаването на битие, защото когато Абсолютното Е, дори метафизически нямаме място за Битие. Именно, по този начин е мислена Земята като планета, като новото място в Слънчевата ни система за новите проявления на Животът. Защо трябва да бъде сътворена Земята, за да може Животът да има своето ново проявление, а не е използвана съществуваща вече планета, можем само да гадаем, но вече казахме, че създаването на Земята е ключов момент за привеждането на Слънчевата ни система във видът, в който я виждаме днес. Но е ясно едно – водата е необходимият и основният елемент за стартирането на планетарният живот. За българският духовен мироглед обаче, за разлика от повечето митологични космогонии, първичният океан е и планетарен океан, а не тепърва от него да бъдат сътворявани небето и земята, както е в повечето класически митологични възприятия. Но, в идеята, че великото изначало е водата, близки като възприятия са индийската, египетската, финландската и шумерската митологични концепции.

Как обаче става предаването на Животът на планетата Земя или зараждането му във водата, която е утробата, която ще му даде познатата ни белтъчна форма и израз?
Ето тук, вече, българската представа е особено оригинална и концептуална, коренно различаваща се от почти идентичните представи за домоустрояването на Земята, които ни предлагат различните митологични разкази.

(4) Всичко това Тангра създал
чрез един божествен лъч.
Видял тази светлина алпът
Чулман и тя му харесала

Този куплет от българската песен за Сътворението, ясно ни показва какво представлява всъщност Мойсеевото “Да бъде Светлина” и Биде Светлина! Жизнеутвърждаващият , но общ контекст на Книга Битие, тук е много повече конкретен и образно ни показва, какво трябва да се разбира под Светлината, която създава Ден Един! Божественият Лъч! Интересно е, че той се появява при създаването на Земята и нейното устрояване, ние не го виждаме при формирането на другите останали части на Слънчевата ни система. Това ни навежда на мисълта, че планетата Земя е израз именно на идейността за персонализацията на Абсолютното, с която То излиза от собственото си самосъзерцание, за да твори. И тук, когато юдейската “Кабала”, говори за “цимцум” – “самосъкращението”, “самоограничението”, трябва да уточним и коригираме, че Абсолютното не се самоограничава по същност и пространствено, ограничава се само енергитически, т.е. ограничава своето Самосъзерцание, за да може да започне да твори или това, което те наричат “ацилут” – сътворяване чрез еманация.
Абсолютното не твори, не създава, твори неговата аспектарност и първият аспект на Абсолюта е Богът като Сътворител, вторият аспект е Богът Домоустроител, който твори сътвореното от Сътворителят. Тези основни концепции, са същностно кодирани в тази много тънка космогонична част на Сказанието.

(6) Помолил алпът Тангра
да освети нещо.
Всевишният изпълнил молбата му –
осветил с лъча морската вода.

(7) Влязъл Чулман във водата
и останал да живее там постоянно.
Но веднъж му доскучало –
дощяло му се да има другари.

За да се случи, обаче, аспектирането е нужна Водната Бездна като своеобразно “огледало”, в която персонализацията да получи своят образ: “Со Хам Асми” – “Аз съм Това” или “Аз съм Себе Си”, Вторият е Първият. Абсолютно е раздвоено и същевременно, не е ! Именно това е планетата Земя като една Водна Бездна според “Сказание за Чулман” – Себето на Тангра, изразено и материализирано-овеществено, т.е. персонализирано чрез Божественият Лъч, а алпът Чулман е неговата първа планетарна еманация, Тангра като Планетарност. Тангра като Космичност е Абсолютът, Тангра като Небе е Сътворителят, Тангра като Планетарност (Домоустроител) е Чулман. Виждаме, колко уникално е изразено това “Видял тази светлина алпът
Чулман и тя му харесала” и “Помолил алпът, Тангра
да освети нещо”. Алпът Чулман това е “Окото на Абсолютното” или “очите на Абсолютното” – прозримостта на Светлината като свят! Сътвореното не влиза в Битие и не става Битие, докато не бъде осветено от светлината на Божественият Лъч, от тази персонализирана Абсолютност! Може да е сътворено, но не е осезаемо, не е оживототворено, докато не бъде осветено! Светлината не може да не бъде в динамика!
Най интересното е, че тук не виждаме женският сътворителен аспект. Няма го! В космогоничните митологични разкази, той често присъства и е основополагащ, но не и в “Сказание за Чулман”. В “Сказание за Чулман”, той ще се появи, по-натам в необходимостта на домоустройството на нашата планета.

Направих си труда да потърся къде присъства идеята за Божественият Лъч в космогониите на различните митологии и засега го открих единствено в индийската митологична мисъл като огънят (жарта) във водите; в Стансите на “Тайната доктрина”, Космогенезис, Том Първи на Блаватска и в космогенезисът на юдейската Кабала, представена от различни автори, като например един Елифас Леви (псевдоним) или професор Александър Уилдър (платоновед). Те, представяйки кабалистичните концепции за сътворението, говорят съвсем ясно за ролята на този Божествен Лъч, като “Космогенезисът” на Блаватска представя Чулман като “Оеаоху Младши”, възникващ от дълбините на великите тъмни води. Подбраните цитати от тях ще оставя под линия като “Бележки”*, за да се прочетат, от всеки, който желае.

Всевишният изпълнил молбата му –
осветил с лъча морската вода.

Този момент можем да осмислим и като позициониране на оста на планетата Земя, под ъгъл, който позволява проявата и съществуването на Животът.

(7) Влязъл Чулман във водата
и останал да живее там постоянно.
Но веднъж му доскучало –
дощяло му се да има другари.

Водният елемент е животоприемникът на планетата Земя. Неслучайно, тя е сътворена изначало като една изцяло водна планета, където няма суша, няма острови, няма континенти! Това дава възможността цялата планета да бъде оживотворена и да стане новият материалният израз на Животът в Слънчевата система, стимулирайки по този начин и еволюцията на цялата Слънчева система към днешният й вид. Водата на първичният планетарен океан, това е субстанцията, в която Животът може да придобие, не просто форма, а форми, т.е. той е именно планетарният израз на Безпределността на Универсалното Абсолютно – Тангра. Дори тук, където измеренията са крайни, и дефинирани с бройни числа, енергията е овеществена, Абсолютното не губи своята Безпределност, напротив, То я разгръща – Единият поисква да стане Много! Ражда се Желанието, което е онзи Творчески Стремеж (това е Животът) на Абсолютното да изрази Самото Себе си вън от Себе си, при все, че това “вън” не съществува! Умът на човекът не може да опише Неописуемото, ако не борави с понятия като “вън” и “вътре”.
Но, колкообразно-фигуративно и по-детайлно е описано тук изначалото от книга Битие: “А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”. Тънкият нюанс е описанието, какво се случва след онуй заветно “Да бъде Светлина и биде Светлина” – Чулман (Животът) влиза във водата. Това е пропуснато в книга Битие.
Оттук вече, ние навлизаме в най-древният пласт на ведическият божествен пантеон, който води своето начало, именно оттук, от древнобългарското Тенгриянство, Изначалната, Първа Вера. Там, Чулман е с името “Нараяна”. Да видим:

Значението на санскритската дума „Нараяна/Narayana“, която може да бъде проследена до Законите на Ману (известни също като Манусмрити /Manusmriti, текст на Дхармашастра/Dharmaśāstra) [2], който гласи:

Водите се наричат нара, (защото) водите всъщност са потомството на Нара; тъй като те са били първата му резиденция (аяна), оттам той носи името Нараяна.
- Глава 1, стих 10 [3]

Това определение се използва във ведическата литература като Махабхарата и Вишну Пурана. [4] [2] „Нараяна“ се определя също като „син на първобитния човек“, [5] и „Върховно същество, което е основата на всички хора“. [6]

„Нара“ (санскрит नार) означава „вода“ и „човек“ [7]
„Яна“ (санскритски यान) означава „превозно средство“, „кораб“ или по-свободно, „обиталище“ или „дом“

Разбира се, в дефинициите, що е туй “Нараяна” има най-различни нюанси, но аз съм подбрал тази, която най-пряко отговаря на написаното в Сказанието.
Какво е осветяването на водата с Божественият Лъч в индуизмът? Това е великият Тапас! Но, тапас, не в духовният му аспект на йога, а тапасът на Брахман!
Какво е осветяването на водата с Божественият Лъч в иранската митология? Апам Напат! И тук ще уточним дефиницията, какво е Апам Напат – водата съдържа огънят в себе си, защото Божественият Лъч на Тангра я осветява (опложда). Връзката между водата и огънят е Божественият Лъч на Тангра, за символ, на който можем и да приемем светкавицата.

Възпроизвеждането на Животът чрез водата в най-различни форми е творческият стремеж на Абсолютното за общение със самото себе си. Затова:

(9) Започнал Тангра да създава
за Чулман различни същества,
създал много риби
и подводни растения.

Първите същества, които са посочени като първа форма на животът са рибите и подводните растения. Разбира се, това е протообразът на един бъдещ свят, който ще бъде възпроизведен впоследствие и във въздухът и на сушата, докато планетата Земя бъде цялостно оживототворена. Посочването на рибите като символ на първоизявеният планетарен живот, едва ли е случайно. Те са динамичното продължение на онази безмълвност, на Гласът без Глас в Самосъзерцанието на Абсолютното и опитът на Чулман да общува с тях, както и неуспехът му са показателни за това:

(10) Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват:
свирил за тях на тамър –
но рибите не играели с него.

Важното е, че Животът вече има форма, чрез която може да възпроизвежда в планетарен мащаб. Осмислени в идеята за планетарното общуване на Абсолютното със Самото Себе си, рибата е първият зародиш, първата искра първата потенция на идеята за човека, и те са именно това – искрите на Божественият Лъч на Тангра, но не е дошло още времето, когато Байгал ще роди Иджик Алабуга във водите на река Дулосу. Това ще стане, чак когато женският сътворителен принцип в лицето на Умай Биче Артимас стане активен. “ Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват “. Това е, което в индуизмът наричат Брахма Апава (“Играещият във Водите”) http://religiology.org/religions/hinduism/...hinduism/brahma , но тук имаме конкретни подробности в какво се изразява тази “Апава” - “Игра във Водите”. Тя е един опит да се ритмизира с определен набор от вибрации и подтикне към еволюция, тази първа форма на планетарният земен живот.

(11) Накрая те започнали
да дразнят Чулман –
и тогава той решил
да се отърве от съжителството им.

Животът получил своят старт във водите на Земята няма да остане само в своите първични подводни форми, той ще продължи да се развива и то във вертикал. Важното е, че “Сказание за Чулман” обвързва устрояването на планетата ни със самият стремеж на Животът да се развива на нея, което определено ни свидетелства, че нашата планета Земя ще се променя и за в бъдеще с развитието на планетарният живот, който към днешна дата е изразен чрез човекът.


(12) Излязъл от морето
и помолил Тангра да
освети вместо морето
онова, което е над морето.

(13) Всевишният наредил на Мар
да бъде Слънце,
а на жена му Турун-Аби –
да осветява Луната...

(14) Всевишният заръчал на Курган
– най-свирепия алп –
да следи за правилността
на изгревите и залезите.

(15) Ако Мар по някаква причина
започвал да закъснява,
Курган го настигал
и жадно го поглъщал.

(16) Сетне Тангра освобождавал Мар
от търбуха на Курган,
но това било за тархана
страшно и унизително.

“Сказание за Чулман” ни казва,че животът на планетата Земя е възхождал подобно на заровеното в почвата семе - поетапно вертикално, т.е. спираловидно-етажно. Всеки вертикален етап е създавал хоризонтално ниво, в което е развръщал своите форми и след достигането на пределът на нивото е следвал нов вертикален етап. Общото усещане е за въздигане с усложняването на формите във всяко едно от нивата. Влязъл в морето, сега Чулман се издига над него, отново за да твори, да твори в пространството над водната бездна. Това е моментът, в който в най-ранният ведически пласт се появява божеството Варуна. В подводието, Чулман е Нараяна с издигането си над водите става Варуна.
Моментът е ключов, защото следващият стих ни свидетелства, че това е етапът, в който протослънчевата ни система, става днешната и позната ни Слънчева система

(13) Всевишният наредил на Мар
да бъде Слънце,
а на жена му Турун-Аби –
да осветява Луната...

Звездата-протослънце Мар достига днешните си физически характеристики и се превръща в Слънце, а двойната планета Венера се разпада, защото Земята със своята гравитачност и по силата на наличният в нея, живот, “открадва” вече мъртвата Венера Б (Бозби) и тя става нашата Луна. Това го тълкувам така, опирайки се на факта, че Луната е упомената за първи път в Сказанието, чак сега. Развой, който, едва ли, обаче ни изненадва, ако сме чели внимателно досега стиховете от Сказанието. А и съвременната наука съвсем резонно го допуска: “ Земята си откраднала Луната от Венера”
https://megavselena.bg/zemyata-si-otkradnal...nata-ot-venera/
Разпадът на двойната Венера е част от процесите на еволюция на Слънчевата ни система, но превръщането й в наша Луна е важен момент, защото за първи път, Тангра повелява на Умай Биче Артимас да изпълнява планетарна роля свързана със еволюцията на животът на планетата Земя “а на жена му Турун-Аби –
да осветява Луната...”
Този разпад на двойната Венера със сигурност не е минал без своята “катастрофичност” и е довел до дълбоки промени и в самата Венера А (Турун Аби Артимас) превръщайки я в днешната планета Венера с днешните физически характеристики, като първите промени със сигурност са били във въртенето на планетата, начинът по който е ставало това, а вероятно и в наклонът на оста й, тъй като общият център на тежестта на двойната планета Венера е изчезнал.
“ Една интересна подробност за въртенето на Венера е, че то изглежда е в синхрон с положението на Земята; Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират възможно най-близко по техните орбити (5,001 Венерини дни между две последователни сближавания). Този ефект може да се обясни с приливния ефект на Земята върху Венера, но може и да е просто съвпадение.”
https://bg.wikipedia.org/wiki/Венера_(планета)

„Тази разработка показва колко важни могат да бъдат приливите и отливите за прекрояване на ротацията на една планета, дори ако този океан съществува само за около 100 милиона години, и колко ключови са приливите и отливите за превръщането на планетата в обитаема.“
С други думи, приливната спирачка може да е причината Венера да се превърне от свят, покрит с океан, който би могъл много добре да поддържа и живота, в гореща, адска среда, където нищо не може да оцелее.
https://megavselena.bg/izsledvane-pokazva-k...la-ot-raj-v-ad/

Нещо подобно е и положението на Луната, днес

“ Луната е „запечатана“ със Земята, което означава, че орбиталният период на Луната съответства на нейния ротационен период. Отнема около месец, за да може и Луната да се движи около Земята, както и да се върти около оста си. Ефективно това означава, че една и съща страна на Луната винаги е изправена пред нашата планета. Ето защо, когато надникнете през телескоп, кратерите и другите елементи на повърхността на Луната винаги са на едно и също място. ”

https://megavselena.bg/ako-ste-na-lunata-iz...nava-prez-fazi/

Превръщането на Венера Б (Бозби) в наша Луна е неслучаен процес, защото венерианският живот не може напълно и веднага да скъса с майчините си корени. На него му е нужна, все още майчината гръд, защото той е още твърде млад на една млада планета, каквато е Земята, а носи в себе си, все още цялата венерианска енергитичност, която трябва да бъде хармонизирана с земната такава. Такава е ролята на Венера Б-Бозби като наша Луна, затова въздействието й върху планетата Земя и животът на нея е огромно. Тя е като ретланслатор и посредник, който хармонизира тези две планетарни вибрации и прави възможно развитието на животът на Земята. Когато животът на Земята е става все повече земен и започва да се отдалечава все повече от своите венериански корени, Луната е започнала бавно да се отдалечава от Земята.

Излизането на Чулман от водата и споменаването на Мар като Слънце, а на Турун Аби като осветяващата Луната, едва ли е случайно. Според мен тук е кодирано познанието за първият “тектоничен спазъм” на нашата планета, т.е. началото на нейната тектонична дейност, такава, каквато я познаваме днес и която знаем е много важна за наличието на животът на планетата, какъвто го познаваме днес и привличането на Венера Б като нашата Луна играе значима роля в тези процеси.

(14) Всевишният заръчал на Курган
– най-свирепия алп –
да следи за правилността
на изгревите и залезите.

(15) Ако Мар по някаква причина
започвал да закъснява,
Курган го настигал
и жадно го поглъщал.

(16) Сетне Тангра освобождавал Мар
от търбуха на Курган,
но това било за тархана
страшно и унизително.

На средното парче от алпът Булут (Големият Бик), а именно Курган, чак тук е упоменато каква ще бъде ролята му. И тя е много важна, защото е в пряка връзка със сътворението на Земята, възникването на животът на нея и неговото по-нататъшно развитие, както и за стабилността на Слънчевата ни система с новосътвореният й член, а именно планетата Земя. Явно е, че самото наличие и позициониране на Земята като планета и възникването на животът на нея, държи цялата Слънчева система в едно особено възбудено енергитично състоние, което само по себе си е нестабилно състояние и тогава, знаем, че, всяка една такава система, изградена не от тъмна материя се стреми към своето, най-стабилно състояние, което е състонието с най-ниска енергия. Но,явно е, че преминаването към това състояние, застрашава животът на Земята. За да остане Слънчевата система в това възбудено високоенергийно състояние е нужна допълнителна сила, която да поддържа това установеното статукво и да бъде такава, Тангра възлага на алпът Курган. Той играе точно тази роля, която играеше протозвездата Тур в тройната протослънчева звездна система. Той е пазител и съхранител на законите, по които функционира Слънчевата ни система и същевременно техен коректор и възстановител, когато се наложи, т.е. той има една доста динамична функция и широк спектър на действие като алп. Както ще се види, по-нататък в Сказанието, той ще влезе в тези си свои функции поглъщайки и Мар и Умай. Идеята на това “поглъщане” е всъщност активирането на стопиращи, съханяващи и коригиращи сили, които да спрат развръщането на хаосът и разрушаването и “замразяват” Слънчевата система във вид, от който после лесно може да бъде възстановена от Тангра. Курган е прототипът на гръцкият Кронос (Времето), но както виждаме, в древнобългарската теогония, поглъщането на боговете не е заради заплахата от оспорване за собственият му трон и царуване, а заради нарушението на порядъкът установен от Тангра. Това е много важно да го отбележим. Със сигурност, можем да твърдим, че алпът Курган е Силата, която пази вариациите на наклонът на земната ни ос в граници, такива, че да осигурятъ съществуването на планетарният живот.



(18) Но когато било осветено за пръв път
това, което е над морето,
видял Чулман,
че то е пустинно.

(19) Помолил той Тангра
да направи живописно
това, което е над морето –
и Всевишният изпълнил молбата му.

Представите на съвременната наука за ранното минало на Земята са коренно различни, от посоченото в „Сказание за Чулман“. Те са накратко следните:

„ В началото не е имало нито атмосфера, нито хидросфера
Първоначално атмосферата е била много рядка и нямало почти никакъв вятър. По това време не е имало вулкани, които да изхвърлят лава, не е имало фонтани с водни пари и газове. Земята е била без океани, морета, без реки или ледници, все още изобщо не съществували атмосфера и хидросфера. В интерес на истината, повърхността е изпускала водна пара, но само след части от секундата е била поглъщана от порестия реголит.
В материала, от който е създадена Земята, е имало големи количества вода, но водните молекули се откъсвали с лекота от земната гравитация - по онова време тя е била по-слаба отколкото днес. Водородът и хелият непрекъснато изтичали в космоса.“

Както видяхме, древнобългарските познания не споделят тези днешни представи! Според тях, нашата планета, още със създаването си е водна планета!
Интересното е, обаче, че познанието на днешната наука започва да върви в тази посока след откритието на едни циркониевите зърна в Западна Австралия и изследването им през 2014 г., което показва:

„ Ново изследване от началото на 2014г. потвърждава, че циркониевите зърна, събрани от Западна Австралия, в района Джак Хилс са кристализирали заедно с образуването на земната кора преди около 4.374 милиарда години. Те свидетелсват, че до този момент в своята история, Земята вече е имала охладена и твърда повърхност. Има следи, че те са били в контакт с вода в течно състояние, което предполага, че по това време на Земята е започнало образуването на океани и морета и в крайна сметка вече е имало условия за възникване на живот.“

https://nauka.offnews.bg/news/Nauki-za-Zemi...Lunata_280.html

Чак, когато животът възниква в океанът на водната планета Земя и се оформя една подводна биосфера, се отива към сътворяване на видимото небе

(20) Отначало Тангра създал
видимото небе – Небесния Купол,
а над него създал
още осем невидими небеса.

Тук виждаме концепция и конкретика коренно различни от повечето митологични представи на народите по светът, където преди да се сътвори, каквото и да е друго се сътворяват земята и небето. В Тенгриянството, обаче не е така. Сътворението на видимото небе е след като е сътворена планетата Земя и животът на нея е започнал, макар в своята първоначална фаза. Тогава Луната се появява като спътник на Земята, тогава започва и устрояването на атмосферата на планетата, защото както виждаме от този стих, на който никой няма да обърне достатъчно внимание и ще го неглижира, а християните ще ни обвинят в „езичество“, (защото почитаме някакво си сътворено небе), е, че Тенгриянството прави много тънка разлика между Тангра като Небе, символ на Абсолютът и видимото небе на планетата Земя, наричайки го Небесен Купол! Сътвореното небе, атмосферата на планетата не е Тангра като Небесност! Едното е Небесният Купол, а другото необозримостта на Абсолютът! Интересното е, че тук понятийността на „Сказание за Чулман“ напълно съвпада със запазените до наши дни, архаични български представи за небето. Например: „Небе – капак, връшник на Земята. Според народнохристиянският мит Господ направил Земята много по-голяма от небето и затова не успял да го захлупи отгоре й. Едва, когато разтърсил земната твърд и я понадиплил, поставил съвсем ниско над нея небесният похлупак“. (Българска митология. Енциклопедичен речник. Стр. 226). Както виждаме понятийността е една и съща. В крайна сметка, обаче излизането от водите на Чулман (Варуна) и устройването на пространството над тях, създаването на атмосферата, видимото небе е последващата фаза на животът на планетата, в която той преминава и за която е нужен вече „покривът на къщата“, която да пази животът извън водата от онези космични влияния, върху планетата, които биха го направили невъзможен. Преди такава роля на „небесен купол“ е играла водната повърхност, затова животът на планетата Земя възниква първом дълбоко подводно. (В Египет, понятието „Дуат/Дат“). Сега той ще трябва да се развърне в атмосферата на планетата във въздушното и пространство, което ще се оформи, но забележете, сушата отново я няма!
Тук, тя дори още не е родена като идея!
Осемте невидими небеса над Небесният Купол в текстът не бива да бъдат гледани само метафизично, това ще е грешка, те в случаят представляват осем слоя на планетарната атмосфера, като Небесният купол играе ролята на това, което науката нарича топосфера.

(21) На няколко добри алпи
Творецът наредил да бъдат звезди,
а за Урус-Бабай
създал разнообразните облаци.

Това е поредният уникален стих в сагата за Сътворението в „Сказание за Чулман“.
Пренебрежимо малко са митологичните концепции, които в своят разказ за сътворението дават някакви сведения за това какво представляват звездите. Обикновено, разказът е за това, че са създадени от съотвеното божество – бог, богиня или сила, която ги поставя на небесният свод или изграждат тялото на Нут, както образно-символно е в египетската представа. Но, много рядко ще срещнем идеята, че звездите са алпи-светлодатели! Представа, която провидяхме и разкодирахме, още с изначалните стихове на Сказанието за алпите, верни на Мар, наречени „нарджилар“.
Тази идея, тук отново се препотвърждава. Тук, обаче е местото да кажем, че тя е коренната основа на идеята и понятието „Ах“ (вж. понятията Ка, Ба и Ах) в Египет и “Ах-Ах” (звездно небе), както и на понятията„Ан/Ану“, „Дингир“ https://www2.uned.es/geo-1-historia-antigua...ES/protosu8.gif, „Мул“/ „Мул Мул“ в Шумер.
В крайна сметка, чрез устройването на пространството над морето като Небесен Купол, т.е. устройването в общият смисъл на физическият космос разкрива замисълът вложен в развитието на животът на планетата. Той ще бъде консуматор на светлина, докато се развива, за да стане производител на светлина, т.е. светлодател, с което отново се връщаме към акцентите на първите стихове от Сказанието, в които визирахме и апокалиптичната християнска концепция за „Новият Йерусалим“, в която отпадаше необходимостта от светлината на Слънцето и Луната.
С устройството на земната атмосфера, обаче, Тангра включва в устрояването на планетата Земя, още един алп, алпът Урус Бабай Кубар Баръс (Барс), въз основа, на който, доста по-късно, елинският свят ще гради своите митологични начала ситуирайки го като Зевс. Оттук, обаче, нататък, той ще играе съществена роля в устрояването на планетата ни, създаването на първото човечество и историческият път на Българите на Балканите (остров Крит) и по света!
„а за Урус-Бабай създал разнообразните облаци“. По този начин алпът бива поставен в йерархията на планетарното ни мироздание, като сила, която действа в топосферата на планетата ни или по-точно в средният слой на топосферата ни („ В средния тропосферен слой се наблюдава и най-честото образуване на облаци и изваляване на валежите.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%...%B5%D1%80%D0%B0 )

С какво значение е, обаче, този слой на нашата атмосфера за животът на Земята?

„ Този слой на атмосферата играе важна роля за регулиране на земната температура, както и за разпределението на влажността. Той също така влияе върху генерирането на климата и морските течения, всички фактори, които заедно позволяват развитието на живота. Най-динамичен е долният слой на атмосферата в пряк контакт със земната повърхност. Следователно, тя формира система, която обхваща цялата планета, както с положителни, така и с отрицателни ефекти.
Благодарение на циркулацията на газовете, съдържащи се в тропосферата, земната температура се регулира и наличната влажност се разпределя. Този слой обаче разпределя и замърсителите, които хората въвеждат в него по целия свят.
Тропосферата се характеризира и с това, че е в пряк контакт с останалите сфери, изграждащи планетата Земя. По такъв начин, че осъществява газообразен обмен с геосферата, хидросферата и бисферата, като по този начин дава възможност за живот.“

https://bg.warbletoncouncil.org/troposfera-6134

Чулман като Нараяна и Варуна е Началото на Началата, но за да продължи животът на планетата ни да развръща своите форми и да ги развива са нужни и другите Начала. И идва да помогне на Чулман, великият Урус Бабай Кубар Баръс (Барс). Единният Става Много! Не е случаен фактът, че когато в Книга Битие вече се визират моментите, които пряко засягат формите на живот на планетата, а специално и човекът, не се казва „Бог създаде“, а „Да създадем“. Господ там си има помощници вече, но не там са безименни, не са конкретизирани, не е казано, кои са тези сили. Тайната е скрита....
Ясно е, че с включването на Урус Бабай Кубар Баръс (Барс) в средният слой на топосферата се подготвя условията за възникването на животът на сушата, още преди сушата да е създадена, но както ще видим по-нататък, точно този момент ще доведе до раждането на идеята за сушата от самият Урус Бабай Кубар Баръс (Барс)! Планетата започва да придобива климат и атмосфера, годни за живот извън водата на първичният планетарен океан!

(22) Решил Създателят,
че не бива винаги да свети,
а по-добре над морето
да има ден и нощ.

(23) Денят и нощта
били отначало
много дълги,
но алпите били доволни от това...

Поредните уникални стихове от Песента на Сказанието, които със сигурност, отегченият и забързан поглед на читателят би минал “по диагоналът”, но всъщност те съдържат отново много същностни познания за древното минало на планетата Земя. Още с първите редове “Решил Създателят,
че не бива винаги да свети”, ние се връщаме към идеята за Новият Йерусалим, за Създателят като Източник на Световната Светлина, само че, тук, ни се свидетелства, че Тя е изначална, но и феноменална, което ни отвежда към корените на идеята за цикличността и манвантарите (Ману-антар, между двама Ману, Ден и Нощ на Брама) съществуваща в индуизмът. И за да се подчертае, нейната преходност идва идеята за променливите величини, за денят и нощта. Разбира се, както сме разбрали вече, концепцията за Сътворението на Земята в “Сказание на Чулман” не спазва алгоритъмът на Книга Битие, с което е свикнало вече нашето юдаизирано и християнизирано съзнание, то дори не спазва цялостната му идейност. Има моменти, в които то се преплита с нея и моменти, в които напълно отлита, разграничава се и се еманципира тотално. В “Сказание за Чулман” идеята за появата на денят и нощта вследствие разделението на “тъмнината” и “светлината” не е в първият ден, тя идва, чак когато животът е възникнал в океанът на водната планета Земя (което в Книга Битие става, чак в петият ден) и е създадена земната атмосфера (небесният купол) и в този ред на мисли, тя е много по-близо, отново да подчертаем до представите за Брахма Апава в индуизмът, отколкото до юдейската представа за Сътворението залегнала в Книга Битие. Дотогава ние нямаме ден и нощ и това е едно цялостно планетарно състояние. Над морето, няма ден и нощ, защото Създателят винаги свети, както няма още суша. Това искам още веднъж да го подчертая. Това ме кара бързо да излезна от метафизичните измерения на това що е то тъмнина и светлина и да навляза в астрономическите такива. Нима ранната планета Земя е била такава? Нима не се е въртяла около оста си, че да няма ден и нощ? Възможно ли е описаното в “Сказание за Чулман”, ранно състояние на планетата ни?
Най-вероятно епосното описание ни свидетелства за начин на въртене на планетата ни в ранният период от нейното създаване, в което няма смяна на ден и нощ. А когато няма смяна на ден и нощ, нашето съзнание, не би и констатирало наличието им. При какви условия, обаче може да се случи това? Според астрономията, това, може да се случи, само когато планетата ни се завърта около оста си за същото време, за което прави и една пълна обиколка около Слънцето, т.е. 365 дни! Това е невероятно сензационно и е в пълно противоречие със съвременните научни познания за древното минало на планетата ни, тъй като науката смята, че преди милиарди години едно де нонощие на Земята е било само 12 часа, т.е. в миналото си, Земята се е въртяла много по-бързо около оста си, отколкото днес. Но, за “Сказание за Чулман” е било точно обратното – преди милиарди години Земята се е въртяла изключително бавно около оста си, дори по-бавно от днешната планета Венера и в тоя ред на мисли определено е притежавала повече венериански и уранови планетарни физически характеристики.
На какво би могло да се дължи това? Най-вероятно на това, че е нямало суша, повърхността на планетата е била 100% вода и на голямата близост на Луната (т.е. Луната в древността е било много по-близо до Земята), която според днешната ни наука е причина за забавянето на въртенето на Земята, т.е. ако приемем написаното в Сказанието за истинно верното, то в бъдеще, времетраенето на денононощието ще намалява, а няма да се увеличава, както смята, днес, науката ни. Този, все повече забързващ се планетарно ротационен динамизъм, можем да си обясним с все по-бързата планетарна еволюция на животът на планетата ни, а, както знаем в Новият Йерусалим “И нощ не ще има там..., т.е. ще се върнем към онзи момент, подсказан ни в Сказанието, че “Създателят винаги ще свети”...

(23) Денят и нощта
били отначало
много дълги,
но алпите били доволни от това.

Следващият стих също толкова уникален като другият, буквално ни информира, че макар на планетата ни да е започнала смяната на денят с нощ и обратно, то тази смяна не е имала нищо общо с днешната като времетраене, а днес, подобно нещо можем да срещнем единствено на полюсите на планетата ни и полярните области (вж. Бяла нощ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%...%BD%D0%BE%D1%89 и Полярен ден https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%...%B4%D0%B5%D0%BD ) с тази разлика, че в миналото й те са били характерни за цялата планета. Това говори, че освен увеличението скоростта на въртене на Земята около оста си, което ставало вече много по-бързо от времето, за което обикаля около Слънцето, много дългият ден и нощ, най-вероятно се дължат и на различният наклон на оста й от днешният, който вероятно е достигал близо 45 ° (градуса), в отлика от днешният, който е 23.4 °. Тогава денят и ноща са имали времетраене от шест месеца, а планетата ни, очевидно е имала характеристики близки в някои параметри до тези на Венера и Уран, т.е. това е била една съвсем различна Земя като планета от тази, която е дом на днешният човек и съпровождащите го животински и растителни видове. Начатъкът на днешният земен планетарен живот е тогава е бил още в първичните си форми и видове, дълбоко във водата на планетарният океан, а единствената цивилизационна общност, която е обитавала и океанът и атмосферата на планетата са били алпите, някои, от които са били и част от завършилият своята венерианска планетарна еволюция, живот. Затова е казано: “но алпите били доволни от това”. Този първоначален вид и състояние на Земята са били идеални за обитаването й от алпите и реализацията на техните творчески планове, желания и стремежи, които са планетарните пулсации на Абсолютното. Затова в Книга Битие


(24) С няколко други алпи
Чулман се заселил на клона до морето,
но скоро и тук
му станало скучно.

(25) Помолил Чулман Всевишния
да създаде за него
някакви другари,
за да му бъде по-весело.

(26) Създал Тангра за Чулман птиците –
но те не оставали дълго при него:
постоянно отлитали по своите си работи,
а и се боели от алпите.

(27) Много алпи се забавлявали
с лов на птици, а Урус-Бабай дори
създал от пленените патици
един въздушен остров – Сувар.

(28) Птиците, свързани една с друга,
носели по Небето в облаците
спящия върху тях Урус-Бабай
или плавали с него по морето.

Планетарната творческа динамика на Тангра в лицето на Чулман е нестихваща, създаването на животът продължава етажиращо възходящо във вертикал, създавайки съответните биологични ниши по хоризонталът. Излезлият от водите на планетарният океан Чулман е основанието животът да бъде пренесен и да възникне и в най-ниските области на топосферата (най-долният пласт на земната атмосфера). Имаме нещо подобно на матрично копиране на животът създаден чрез Божественият Лъч в дълбините на океанът, само че, сега във въздухът. Първата форма, първият израз на животът в тази сфера на планетата са птиците. Те най-вероятно са били основно водоплаващи, тъй като на планетата не е имало суша. Според официалната биология, обаче, те са доста по-късни и възникват едва през юрският период и кредата на мезозойската ера и определено са свързани с развитието на земната суша. За “Сказание за Чулман”, обаче, това не е така, защото периодът, в който е описано създаването на птиците е епоха преди мезозоят въобще, в който планетата е изцяло водна. А тя е водна, както разбрахме, според новите открития още от епохата на хадея https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9 Водната повърхност е играла ролята на суша и местообитание за размножаване на новосъздаденият биологичен вид - птиците, затова във всички митологични концепции за сътворението на светът, яйцето се снася във водата на първичното море или океан и от него започва Сътворението. Това, според “Сказание за Чулман” не е митологична алегория, а е било биологична реалност! Естествено е, науката биология, да я “заболи главата” от подобно твърдение! Но е факт, че “Сказание за Чулман” слага появата на птиците, подчертавайки един вид водоплаващи – патиците, не в късната креда на мезозоят, а на границата на хадеят с архаят или по-точно еоархаят, неговият първи период (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%B9 ) . Защо? Защото със създаването на птиците или по-точно на патиците (които се слагат от науката в краят на периода креда на мезозоят https://studyboom.ru/bg/the-end-of-the-meso...e-mesozoic-era/ ) се ражда и първата идея за сушата, първият творчески план за нея! Разбира се, науката биология, когато слага възникването на патицата в краят на този период, тя борави с намерените фосили на сушата, които обаче се създават и запазват до наши дни при подходящи условия. А когато е нямало суша, как да намери техни фосили?
Развитието на животът на планетата Земя е едно непрекъсато търсене на общение на Абсолютното със самото себе си в елементите на сътворението, т.е. различните форми на материята, от която е изградена и планетата и в това общение, то едновременно се намира и общува и същевременно – не! Това поражда, Вечната Творческа Неудовлетвореност, която сменя “Со Хам Асми” – “Аз Съм Това” с “Нети нети “ – “Не това, не това” https://bg.vvikipedla.com/wiki/Neti_neti и по този начин изявява животът на планетата във все по-нови и многообразни форми. Но този способ на проявление на Животът не е меродавен...

(26) Създал Тангра за Чулман птиците –
но те не оставали дълго при него:
постоянно отлитали по своите си работи,
а и се боели от алпите.

И докато очакваме смяната на поредното “Со Хам Асми” – “Аз Съм Това” с “Нети нети “ – “Не това, не това” и изявата на животът чрез друг планетарен елемент и нова друга форма в демиургичният планетарен процес влиза и алпът Урус Кубар Бабай, който сменя моделът на творене и проявление формите на животът

(27) Много алпи се забавлявали
с лов на птици, а Урус-Бабай дори
създал от пленените патици
един въздушен остров – Сувар.

(28) Птиците, свързани една с друга,
носели по Небето в облаците
спящия върху тях Урус-Бабай
или плавали с него по морето.

Урус Бабай Кубар не отхвърля новата форма, както би направил Чулман, за да потърси друга, а развива потенциите, т.е. вложените качества и възможности, които тя носи. От пленените патици, той създава въздушният остров Сувар, т.е. развива условията на земната топосфера в такава посока и характеристики, които биха могли да благоприятсват и поддържат животът в земният елемент - сушата. Да отбележим, много важното, земната суша, първоначално е една зародишна въздушна идея, която маркира фундаментите на земният елемент и начинът на бъдещото протичане на тектоничната активност на планетата свързана с появата на островите и континенталната суша. Урус Бабай с въздушният остров от патици Сувар и неговите хоризонтални и вертикални движения маркира и двата полюса, двата контрапункта на земната суша – островът (суша над водата) и планинският връх (суша в небесните слоеве) създавайки по този начин идеята за земният релеф състоящ се от планини с техните върхове, хълмове и равнини. По този начин чрез алпът Урус Бабай Кубар, алпите стават все по-планетарни и все по-земни, първият разум на планетата Земя и първата цивилизация, ако можем да употребим тези два термина в случаят. Това е една небесна цивилизационна общност далеч предшестваща днешната човешка цивилизация, но явяваща се неин прототип и създател.
Интересното е, че носител на идеята за земната суша, става една водоплаваща птица, каквато е патицата, но ен само това, както ще видим, по-нататък, тя ще е и активен участник в създаването й под формата на алп бика. В този ред на мисли, първата вахана (ездитно животно) на алпът Урус Кубар Бабай е патицата, тъй както в индуизмът, ездитното животно на Брахма е лебедът.
Разбира се, подвижността на въздушният остров от патици Сувар горе в облаците маркиращ идеята за планинският връх, по един много тънък начин ни свидетелства, че наклонът на земната ос е започнал да се променя

(29) Доволен от делото си, Урус-Бабай
поканил да му гостуват на Сувар
своите братя Субан и Чулман,
а също и сина на Булут – Джил Ерирей.

(30) Джил понякога помагал на птиците
със своето духане,
за да се движи островът по-бързо
и да се радва Урус-Бабай.

(31) Чулман харесал
това подобие на суша и той решил
да създаде сред морето
вече твърдата суша.

Планетата Земя, все повече се превръща в едно обичано от алпите място във Вселената, устройвано от тях за самите тях. Човекът е още много далече. Той още не е потърсен като форма на общение на Тангра със Самият Себе си. Урус Кубар Бабай кани в своят Дом Сувар, алпите Чулман, Субан и Джил Ерирей. Това, групиране на Планетарните Сили на Тангра в един Дом, не е никак случайно. И четиримата ще имат, впоследствие своята съществена роля в животът на земната суша и българската племенна общност.
Присъствието на Джил Ерирей под формата на бриз, ни свидетелства, вече за устроената планетарна атмосфера в подходящите характеристики за появата и съществуването на животът на земната суша (климат), както ни свидетелства, че планетарните промени се ускоряват, планетата ни започва да се върти все по-бързо около оста си и нощите и дните да намаляват като времетраене, всичко се забързва, честотите на вибриране увеличават своята стойност, макар ъгълът на наклонът на планетарната ос да продължава да намалява и да варира в посока на днешната му стойност, която също е вариационна и не бива да се приема за константа. Със Сувар, започва постепенно да се установява, онзи тип планетарна тектоничност, позната на науката днес – приплъзването на тектоничните плочи и континенталният дрейф. Самият остров Сувар и неговото движение е символ на това. Дотогава Земята е подобно на много други планета от Слънчевата система с тектониката на една единствена тектонична плоча https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%...%BE%D1%87%D0%B0 . Може би, самото забързване оста на въртене е предпоставка за възникването на подобен тип тектоничност, но самата поява на Джил като допълнителен мотор на Сувар, за да се движи по-бързо ни свидетелства за началото на тези процеси.
Най-важното и епохалното, обаче, което преобразява планетата Земя е възникването на идеята за земната суша! Творчеството на Урус Бабай Кубар подбужда в Чулман друг вид творческа екстатичност, а именно тази на прозрението! Възможността да създадеш нов живот и нов бит като родиш една нова идея. Животът над океанската водна повърхност не се отхвърля “нети, нети”, а се превръща във фундамент на следващото ниво

(31) Чулман харесал
това подобие на суша и той решил
да създаде сред морето
вече твърдата суша.

Нека отбележим, идеята за земната суша е да бъде създадена “сред морето”, след като е била родена визуално като идея във въздушният елемент на земната топосфера. Това впоследствие влиза в структурата на умът и желанието на “вътрешният човек”. Идеите идват от светът на Първопричината, минават през абстрактният ум, който създава представата за тях, преминават след това през конкретният (рационален) ум, който създава образите им, тези образи получават своята материално-енергийна форма в светът на желанията и се овеществяват като зрима битийна реалност във физическият. Именно затова Чулман от Първи става Втори в този момент от планетарното домоустрояване и работи субординирано под Урус Кубар Бабай. Затова е казано “Чулман харесал това подобие на суша”, а не “Чулман видя, Чулман прозря или Чулман се досети, че...”, макар този момент да изразява именно това, но го изразява във водният елемент, прозрението на Чулман е взорът на астралните ни очи. Затова, употребената дума е “хареса” именно, за да се подчертае преминаването на идеята за земната суша от образ към форма, от светът на конкретният ум към светът на желанията или да се подкаже, че материята на планетата става “по-твърда” и все “по-груба”


(32) Отишъл Чулман при майка си
и я попитал как да направи сушата.
Умай-бийче му казала:
“Нека стрелата намери отговора!”.

Епохалното в този стих е, че за първи път в планетарното домоустройство се включва Женският принцип. Той се включва чак, сега, когато трябва да бъде създадена земната суша! За разлика от много други, митологични представи, където той е изначален! Преди това, ние го срещахме, единствено в устройването на протослънчевата ни система и нейното развитие, но в създаването и устрояването на планетата Земя го срещаме чак, сега и то в моментът, в който идеята за земната суша трябва практически да бъде реализирана на една изцяло водна планета. Умай Биче, обаче, също не знае как, но предлага решение: “Нека стрелата намери отговора!”

(33) Тя затворила очи
и стреляла с лъка:
стрелата полетяла надалеч
и се скрила от поглед.

Това е великото на интуицията, че тя не знае предварително нещата, но винаги намира отговорът, защото затваря очите на желанието и очите на умът. Именно стрелата е символът на интуитивното виждане, наречено прозрение, онази сетивност над сетивността на желанията и умът.
Уникалното на “Сказание за Чулман” е, че то ни дава знание, не просто как е извършено сътворението, но и подробни свидетелства, как алпите са го направили, какво са изпитвали, какви “терзания” са имали, т.е. цялата богата палитра от вибрации - дадена е възможността човекът да се учи от тях. За разлика от написаното, например в Книга Битие, където Божието Творчество е алегория и тайнство.

(34) Прибрала стрелата алп-биката,
Която в образа на жаба
живеела в извора Тиджа
и затова я наричали Бакал и Тиджа.

(35) Дошла със стрелата
Бакал при тях
и казала на Бадж-Турун:
“Аз ще ви помогна!.

(36) Но за да дам
правилен отговор,
трябва да пийна
от опияняващата напитка на мъдростта.

С интуитивната въззримост на Умай Биче, женският домоустроителен принцип получава още един свой израз, алп биката Тиджа, която е под формата на жаба. Този мотив ще срещнем като основен сюжет в приказката
“Царкинята Жаба” https://montanalib.weebly.com/1044107710901...0821080/5060758 , но вече в съвсем друг контекст.
Но, алп бика под формата на жаба ще срещнем, най-ярко откроен в Египет. Това е богинята Нунет/Наунет. Вж. Нун и Наунет https://en.wikipedia.org/wiki/Nu_(mythology); https://riordan.fandom.com/wiki/Naunet ;
http://egyptian-gods.org/egyptian-gods-naunet/

Този мотив в “Сказание за Чулман”, в който алп биката жаба Тиджа или Бакал, кореспондира с най-ранният пласт на египетските божества – Нун и Нунет. Това за мен е без всякакво съмнение, защото и там Нунет играе точно тази роля именно в контекста на създаване на земната суша от първичният океан. С тази разлика, че в древнобългарският алпски пантеон, алп биката Тиджа, първоначално е повече самостоятелен творчески персонаж, втори аспект на Женският принцип, един вид, творчески преобраз на самата Умай Биче. По-късно след създаването на хората и получаването им на “образът на Мар”, Тиджа ще стане жена на Чулман, т.е. ще се оформи двойката Нун-Нунет, каквато е в Египет. Тук при сътворението на земната суша, Чулман и Тиджа са във взаимовръзка, която е творческа, а не битийна. И наистина, семейство, което се е събрало за творчество, а не просто за удовлетворяване на битийност и страст е вечно и нерушимо!


Най- интересното за мен е начинът, по който е символизирано началото на създаването на творческата суша. Това е символизирано чрез едно животно, което като биологичен вид, в повечето случаи е земноводно, т.е. творчеството на Умай Биче чрез лъкът и стрелата извиква на живот форми, които са хибридни, т.е. могат да живеят и в двете среди – водната и сухоземната. Колко финно е подсказано, че в този период от планетарното развитие се появяват първите земноводни. Огромният проблем тук, отново е хронологическото разминаване с представите на съвременната наука, кога възникват първите земноводни. Съвременната наука, според намерените фосили ги позиционира в девонският период на палеозоят(вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BD и още “Как рибите се научиха да ходят” http://bgchaos.com/511/polemics/unintellig...B4%D1%8F%D1%82/




“Сказание за Чулман” слага тяхното наличие, още изначално на границата на еоархаят с палеоархаят, времето на възникване на древната суша на планетата!

(36) Но за да дам
правилен отговор,
трябва да пийна
от опияняващата напитка на мъдростта.

Това е един много интересен момент. Стрелата на Умай е уловена от Тиджа (т.е. прозрението носи мъдрост), Тиджа притежава знанието как да бъде създадена земната суша, но общо, не и в подробности. Нужни са нещо като “подробни технически инструкции”. Именно това ни говори необходимостта от “правилен отговор”. Тези познания, тези “технически инструкции” се съдържат в “напитката на мъдростта”! Къде, обаче е тази напитка?

(37) Тази напитка се пази в гобето
в двореца на Мар
в седмата стая на неговите покои
и се нарича гобе или шам.

(38) Ако искаш да чуеш
Отговора ми на въпроса на Чулман –
върви и ми донеси
тази напитка!”.
Очевидно е, че създаването на земната суша е доста сложна работа и не е по силите на нито един алп. Затова е нужен творчески екип от алпи и той се създава, като към него постепенно пряко или косвено ще се прибавят и други алпи. Още по-интересно става, че по отношение процесите на възникването на земната суша се включва и нашето Слънце, алпът Мар! Става ясно, че въпросната напитка на мъдростта е течност в съд, който се нарича “гобе”, а напитката се нарича или “гобе” по името на съдът (чаша, вж. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/goblet ) или “шам”. Тук лесно бихме могли да направим аналогии с амритата в индуизмът, но гобето с шамът в случаят не е “питие на безсмъртието”, а “питие на мъдростта” , питие на познанието и идейни аналогии можем да му търсим по-скоро с изворът на мъдростта (Мимисбрун https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...%80%D1%83%D0%BD ), пазен от великанът Мимир и шумерските Ме – божествените сили, правила, закони, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5 с тази разлика, че те се съхраняват от Енки в Абзу (първичният океан), докато гобето с шамът се пази в седмата стая на дворецът на Слънцето, алпът Мар, който се намира на един от клоните на Бой Терек (Световното дърво).
Трябва да отбележа, че в шумерската епична поема за Инана и Енки, има един епизод, в който богинята Инана излъгва Енки, да й даде всички свещени Ме. За целта, Енки изпраща различни водни същества, за да ги донесат. Първото от тях, което праща е жабата.
Както виждаме и в “Сказание за Чулман” , жабата е пряко свързана с въпросните тайнства, с тази разлика, че в Сказанието, не тя отива да вземе гобето с шам, а праща Умай Биче Артимас. Въобще, алп биката жаба Тиджа става ръководител на творческият екип от алпи за сътворението на земната суша.

(39) Отишла Турун-Аби в двореца.
А онези седем стаи
не били в нейната половина
и се пазели строго...

(40) Пазачите поискали от нея
подаръци, за да я пуснат
и Умай-биче им дала
всичките си украшения и дрехи...

(41) Накрая тя влязла
в седмата стая –
а там пирувал Мар
със строителите на своя дворец.

(42) Те се казвали Шахтар и Тахтал
и били крилати –
Мар им намерил крила,
за да работят по-умело и бързо.

(43) Иначе дълго трябвало те
да мъкнат отдалеч небесните камъни,
от които строели двореца,
на клона, където бил строежът.

(44) Строителите били пияни,
както и техния домакин.
Видели те Умай-биче без дрехи –
и изгубили дар-слово.

(45) Използувайки тяхното объркване,
Турун-Аби бързо взела гобе-то
и се върнала с него
при Чулман и Тиджа.

Честно казано, четейки тези стихове, ако притежаваш елементарна митологична култура, дори само на ниво четене на митологиите на древните народи, няма как да не видиш, че това е същият мит, който срещаме и в Шумер, а именно “Инана в подземният свят”. Но... Оттук започват вече “но”-тата, между двата има разлики.
Отиването на Инана в царството на сестра й Ерешкигал е със съвсем различна цел и тя не е сътворението на земната суша, нейното слизане в подземният свят, по-скоро бихме го асоциирали със слизане към земното ядро на планетата ни. Неслучайно в стихотворната форма на митът са употревбени изрази като “земните недра” и “утробата на земята”, докато Умай Биче Артимас не прави слизане, а качване към дворецът на Мар, нещо, което може да оприличим като пътуване към ядрото на Слънцето. Умай Биче постига целта си, докато Инана – не. За Инана ще трябва да се пожертва друг, за да бъде пусната от царството на сестра й. Най-интересното е, че и в двата случая, двата женски божески персонажа биват разголени, те остават без инсигниите на властта си, бижутата си и без дрехите си, но докато Инана е унижена от сестра й, красотата на Умай Биче омайва работниците на съпругът и Мар и тя успява да открадне съдът с напитката шам и да се върне с него при Тиджа.
Защо са обаче тези странности и в двата мита? Защо Инана трябва да мине през 7 врати за стигне сърцето подземният свят, а Умай Биче Артимас през 7 стаи в половината на дворецът на Мар, при което и двете ще бъдат буквално “разжалвани”, за да се превърнат буквално в обикновени земни жени? Този символизъм и в двата мита е много странен, но, ако приемем, че вратите през които минава Инана са 7-те слоя на планетата ни до земното ядро, а стаите през, които минава Умай Биче Артимас са 7-те слоя на Слънцето до ядрото му, тогава нещата добиват по-ясен смисъл (напр. Строеж на Слънцето. 1. Ядро 2. Междинна зона 3. Конвективна зона 4. Фотосфера 5. Хромосфера 6. Корона 7. Петна...) Тогава всеки слой си взема необходимото, което му принадлежи, а златото, например е един от тежките елементи, които са в съставът на Слънцето заедно с уранът.
Другото интересно е “Генерирането на енергия чрез ядрен синтез в ядрото се променя с разстоянието от центъра на Слънцето. В центъра теоретичните модели го оценяват на приблизително 276,5 W/m3,[32] плътност на производството на енергия, по-близка до метаболизма на влечугите, отколкото до термоядрена бомба. Върховото производство на енергия в Слънцето е сравнимо с топлината, генерирана в активен компостен куп. Огромната отделяна от Слънцето енергия не се дължи на голямата концентрация на генерирането, а на големия му размер. “ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%...%BD%D1%86%D0%B5
Този факт, може би ни подсказва, защо именно алп биката Тиджа под формата на жаба ще поиска гобето с шам от покоите на Мар (Слънцето), а не самата Умай Биче Артимас, макар и негова съпруга!
Парадоксалното е, че създаването на земната суша изисква пътуване до ядрото на Слънцето, сякаш имаме вид научен изследователски поход за неговият строеж, механизмите на функционирането му и т.н. или тяхното припомняне, актуализиране за параметрите на планетата Земя, а знаем, че всяка една планета е една нереализирана звезда, както и това, че плътността на слънчевото ядро е “ 6,6 пъти по-висока от плътността на осмия, най-плътният метал на Земята, а температурата достига 14 милиона градуса по Целзий.” https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Kak...allr=&order=ASC ., т.е. идеята за земната суша е екстракт, извлек от моделът на слънчевото ядро! Това е невероятно като познание за съвременната наука, защото преобръща господстващите представи за слънчевото ядро! Разбира се, има съвременни учени, чиито теории са твърде близки до написаното в “Сказание за Чулман”, например

“ Босколи смята, че това е ключът към разгадаването на образуването на звездите. Облакът водород, сгъстяващ под действието на гравитацията, се оказва слаба кандидатура за нова звезда, но същия облак, но завъртян по начин, подобен на опита на Ранк би дал интересен резултат - обект, чиято външна температура се покачва непрекъснато, а в същото време сърцевината му става по-студена. В началото водородното ядро, при спада на температурата, ще се втечни, а след това ще премине в твърдо агрегатно състояние. Според Босколи тази маса водород щ
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Според Босколи тази маса водород ще добие овална форма при въртенето си с увеличаване на скоростта му. Температурата на ядрото би могла да стигне и абсолютната нула. “ Вж. http://www.fenomenibg.com/modules/news/art....php?storyid=71


Тази теория е уникална, защото, както ще видим по-нататък именно “втечняването” и втвърдяването са едни от основните процеси, чрез които творческият екип от алпи ще създаде земната суша. Разбира се, присъствието на шамът с гобето от сърцевината на слънчевото ядро на Земята би представлявал особен проблем за съвременната наука, която ни казва, какво ще се случи, ако слънчева плазма попадне в нашата атмосфера и чертае апокалиптични сценарии.. “Какво ще се случи, ако парченце от Слънцето попадне на Земята” вж. https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Kak...allr=&order=ASC
Но, трябва да имаме впредвид през какво премина венерианската еволюция – тя премина през Слънцето и за нея слънчевата плазма не представлява онзи проблем, който би имала тя за нашият белтъчен живот, ако се намира в близост до нея, днес. Не, само това, алпите могат да я контролират на Земята. Затова:
(46) Когато Бакал отпила от шама,
и другите не се сдържали:
те също опитали шама
и всички силно се опили.

(47) Тиджа дори започнала
да пее песента “Гобе”,
а като я изпяла,
казала на Чулман и Турун-Аби:

С една дума, пиенето на слънчевата плазма, може да не е по възможностите на днешният планетарен белтъчен живот, но е определено, така да се изразя “маркова алкохолна напитка” за животът завършил своята еволюция в Слънчевата ни система. Това “питие” предизвиква творческа екстаза и дава познание за непознатото и видение на невидяното, досега. Нещо, като днешните наши алкохолни напитки, но в случаят алп биката Тиджа е първият колобър, първият шаман! А още по-интересното е, че творческият екип алпи на Земята има нужда от подобен тип екстрасензорно познание. Според мен, шамът спомага за замъгляването на небесното съзнание, за да се приложи необходимото земно знание. За него е необходимо планетарно съзнание. Смяната от едното на другото съзнание се извършва чрез шамът...

(48) “Ти, Чулмане, мъти водата,
ти, Умай-биче, дърпай нагоре,
а аз пък
ще работя долу!”.

(49) Опитал Чулман, превърнат в барадж,
да мъти водата с дългата опашка –
но му било тежко
да се държи над водата.

(50) Тук обаче, за късмет,
Появили се Шахтар и Тахтал:
Мар ги бил изпратил
за Турун-Аби като се свестил.

(51) Но защо ги бил изпратил
не успял да им каже:
обронил глава на ръце
и заспал здрав сън...

Започва създаването на континенталната суша на планетата или създаването на континенталната земна кора. До този момент нашата водна планета Земя има само своята океанска земна кора, т.е. различна геоморфоложка структура от познатата ни днес, т.е. тя ще продължава да се променя. Първият ни стих показва първоначалното разположение и видът на силите, които ще доведат до образуването на земната суша и как те ще действат, но без да е отчетена силата на гравитацията (“но му било тежко
да се държи над водата”). Интересният факт е, че позицията на Чулман е в пространството над водата, с действие във водата, там, където, той излезе, за да се създадат птиците и небесният купол, атмосферата на земята. Но, за да се създаде земната суша, той е превърнат в барадж, т.е. дракон. Това е меко казано странен символ, но не бива да забравяме, че драконът обладава и обединява и двете начала – земята и водата, като често спира или пресушава водите, за да спаси от тях земната суша особено по време на потоп; акт, който показва очевидно древната му роля във връзка със създаването на земната суша. Още повече, че аналогичен на образа на Чулман като барадж (дракон, змей) в Сказанието е драконът Кур в Шумер (например https://www.sacred-texts.com/ane/sum/sum08.htm ; http://www.blackdrago.com/fame/kur.htm ) .

Изцяло подводна е функцията само на алп биката Тиджа.
Кое, обаче ще обезсили действието на гравитацията и ще направи Чулман стабилен във възможността си да “мъти водата”?. Работниците на Мар (Слънцето), алпите Шахтар (вж. https://kartaslov.ru/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%...%82%D1%91%D1%80 и Тахтал (вж. https://ezotour.com/tahtaly )
Тяхното идване не е случайно, макар да е внушено представено като опит на Мар да си върне гобето с шам от Турун Аби е речено след това

(51) Но защо ги бил изпратил
не успял да им каже:
обронил глава на ръце
и заспал здрав сън...

Явно е, че Сказанието свързва създаването на земната суша и със слънчевата активност. Заспиването на Мар (Слънцето) следствие опиването с шам в дворецът му, определено е указание за ниска слънчева активност и че слънчевият минимум влияе по един недвусмислен начин на процесите на образуване на континенталната земна кора или земната суша! Тази взаимовръзка трябва да бъде изследвана от учените, защото определено е ключова за разбирането на животът в Слънчевата система. Но е факт, благодарение на “пиянството” и “заспиването” на Мар, води до включване в творческият колектив на един вече по-късен, но важен етап, два нови алпа, чиято помощ ще е от съществено значение.

(52) Строителите тръгнали с лодка,
защото докато били пияни,
крилата им не ги държали,
но докато доплавали, изтрезняли.

(53) Тиджа им наредила
да държат Чулман над водата –
сега за Чулман станало
по-удобно да работи.

Предоляването на силата на гравитацията и задържането на Чулман над водата от Шахтар и Тахтал е от същестностно и ключово значение за старта на процесът на създаване на континенталната суша. Всъщност, ако разкодираме, какво означават имената на двата алпа “Шахтар” и “Тантал” ще добием много важната информация и представа, че не става само въпрос за едно просто преодоляване на силата на гравитацията, а за позиционирането на Чулман във вертикал спрямо тогава съществуващите земни пластове и дълбочината, на която той трябва да проникне в тях, както и стартирането на процесът на изостазия и изостатично! Вж. Изостазия
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%...%B7%D0%B8%D1%8F и още “Граница на Мохорович” https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%...%87%D0%B8%D1%87



(54) Започнал той да бърка и мъти
водата с дългата си опашка,
а Бакал се захванала
да събира мътилката на топки...

(55) За да мъти по-добре
опашката на Чулман,
Тиджа привързала към него
един голям башкак...

За да се образува континенталната земна кора, Чулман с опашката си трябва да пробие океанската земна кора и да достигне горната пластичната част на астеносферата вж. https://bg.warbletoncouncil.org/astenosfera-9704 и още https://bg.strephonsays.com/lithosphere-and...henosphere-9477
Пластичната горна част на астеносферата е много важна, за да се реализира като земна суша, плаващият въздушен остров от патици на Урус Бабай Кубар, и именно тази реализация чрез мекият и пастичен слой на астеносферата създава “континенталният дрейф” т.е. плъзгането и движението на континенталните плочи, а изостатичното равновесие е едно от ключовите процеси, които хармонизират, напасват земната кора към мантията на земята; “мътилката на топки”, за която се говори Сказанието, всъщност са разтопените минерали на астеносферата или първичните й магмени стопилки https://bg.vvikipedla.com/wiki/magma. В тоя ред на мисли, ролята на Шахтар е да осигури проникването в дълбочина на опашката с башкака** (объл или яйцевиден камък) на Чулман, а на Тахтал да създаде изостатичното равновесия и по този начин да определи точното й местоположение, т.е. в кой пласт и в коя негова част под океанската земна кора ще бъде позиционирана тя, за да може въртеливото й спираловидно движение да предизвика движението и излизането на подходящият вид магмен материал на пластичната горна част на астеносферата над океанската земна кора.

“ Със сигурност сте чували за конвекционни токове на земната мантия. Тези конвекционни токове ще се дължат на факта, че топлината от едно място се прехвърля на друго чрез движението на флуид като разтопена скала. Функцията за топлопредаване на конвекционните течения са тези, които задвижват земните океански течения, атмосферния климат и геологията.”
https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html

Магмената стопилка е еластична и ролята на Тиджа над океанската земна кора е да я превърне в “топки”, които допълнително да уплътни, така, че да бъдат с устойчива форма и с подходящата твърдост(т.е. да добият необходимият висок вискозитет), за да станат основният градивен материал на земната суша.

“Конвекцията се различава от проводимостта, тъй като последната представлява пренос на топлина между вещества, които са в пряк контакт.Това, което причинява конвекционните течения на мантията, са разтопените скали в дълбините които циркулират поради промени в температурата. Тези скали са в полутечно състояние, така че могат да се държат като друга течност. Те се издигат от дъното на мантията и след това стават по-горещи и по-малко плътни поради топлината на земното ядро.”
https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html

Аз лично няма да се захващам в големи подробности за видът на този материал и тънкостите и особеностите на “технологията”, само ще вмъкна нещо любопитно по темата за материята на горният пластичен слой на астеносферата

“ Тази област се състои от минерални фрагменти, получени от експлозии на свръхнова, които изхвърлят слоевете на звездите чрез ударни вълни. Тези слоеве се идентифицират като маси от естествен кристал или зърна от желязо, кислород, силиций и магнезий.”

Позиционирането на Чулман над водата е постигането на изостатичното равновесие, но и важен проектантски маркер, за издигането на сушата над нея. Тази много важна дейност е поверена на самата Турун Аби, която ще я работи и свърши под формата на патица! Точно това е един от уникалните моменти в символизмът, с който Сказание за Чулман ни дава древното кодирано познание! Патицата беше освен първата сътворена от птиците, но и основен градивен елемент на въздушното подобие на суша, островът Сувар на алпът Урус Бабай Кубар! Чрез нея сега е олицетворена активната сила, която ще действа и структурира едновременно по хоризонталът и вертикалът събирайки обработената от Тиджа магмена стопилка в купчина ( създавайки “границата на Мохоровичич”)

(56) И тогава Турун-Аби
се превърнала в патица,
гмуркала се в морето и започнала
да събира топките в купчина.

(57) Накрая върхът на тази купчина
се издигнал над морето –
така се образувала сушата,
а Чулман веднага кацнал на нея.

или това, което, египетската митология нарича Татенен https://bg.jejakjabar.com/wiki/Tatenen , Първичният Хълм, Първичната Могила, който в Тенгриянството е самият Чулман, защото “така се образувала сушата,
а Чулман веднага кацнал на нея”. За мен е повече от видно, че египетската древна мисъл е сублимирала тази идея и я е развила доктринално според местните културни особености. Тук в образът на тази първа суша, на която Чулман каца като барадж (дракон, змей), можем да провидим също тъй, предобразите на Нага Двипа в Индия и Кургал – “Велика Земя”, име, с което е назоваван и самият Шумер.

“ Тъй като скалата губи топлина и навлиза в земната кора, тя става относително по-студена и следователно по-плътна. По този начин той отново се спуска към ядрото. Смята се, че тази постоянна циркулация на разтопените скали е това, което допринася пряко за образуването на вулкани, земетресения и изместването на континентите.
Освен това астеносферата е отговорна и за създаването на новата земна кора. Тези области са разположени на океанските хребети, където конвекцията кара тази астеносфера да се издигне на повърхността. Докато частично разтопеният материал пониква, той се охлажда, той информира за нова кора.”
https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html

Именно това издигане на атеносферата като земна повърхност, като континентална суша се извършва от извършва от Турун Аби под формата на патица***, която пък от своя страна беше във връзка с атмосферата на Земята в епизодът със сътворението на небесният купол и плаващият остров на Урус Бабай Кубар . Ама, че объркан символизъм, би казал някой. Ами, не!

“По отношение на значението на астеносферата, можем да кажем, че тя влияе на атмосферата чрез движенията на океана и континенталните плочи. В същото време положението на континентите и океанските басейни също променя начина, по който въздухът и климатът се движат около планетата. Ако не бяха тези конвективни течения, движението, което споменахме като континентален дрейф, нямаше да съществува. Той е отговорен за образуването на планини, изригването на вулкани и земетресения.”

https://www.meteorologiaenred.com/bg/astenosfera.html


Климатът на планетата става напълно подходящ животът да премине на земната суша! С появата на земната суша се извършило едно пълно преобразяване на планетата Земя! Не, че изначалният творчески план на Тангра за Земята е бил несъвършен, не, той е бил развиващ се, в който Абсолютното се “включва” и “изключва” и както виждаме в по-късните етапи на домоустрояването, Абсолютното не присъства, домоустрояването на планетата ни се извършва от неговите творчески сили или ако трябва да се изразя по християнски, от неговите творчески ипостаси.

(58) Когато сушата станала достатъчно голяма,
всички алпи зарязали работата,
намерили удобно място на сушата
и отново си пийнали шам.

(59) Станало им тъй весело,
че всички заедно
започнали да танцуват
и нарекли този танц “Гобе”.

(60) За спомен от това хората
и досега танцуват “гобе”
и пекат губадия –
вкусно подобие на сушата.

(61) А нашите царе използуват печата,
които се наричат “башкак”
и носят изображението
на същия онзи башкак.

(62) А по време на молебените
всички хапват от подобието на шам-гобе –
а избраните, които сипват шама
получават званието шамбат...

(63) Наистина, някои казват,
че сушата създал самият Тангра,
докато алпите, опитвайки от шама,
заспали дълбок сън.

(64) Казват също, че когато строителите
понесли гобе-то обратно,
неволно го изтървали във водата,
защото били пияни.

(65) Мар, като узнал за това,
изпаднал в такава безутешна мъка,
че дори Хурса
го съжалил –

(66) изковал за него
ново гобе от злато и сребро.
Когато го поставили на мястото на старото,
то отново се изпълнило до ръба със шам.

Първото нещо, което творческият екип алпи ще направи, когато сушата станала достатъчно голяма е след работата да седнат всички заедно, да се напият и наядат! Познато нали? Да се пошегувам: Устроили си банкет! А може би танцът “гобе” е първият гьобек?;))) Аналогията, която искам да ви подскажа е именно онази с Книга Битие, в които след отдръпването на водите на Потопа, едно от първите неща, които Ной и синовете му стъпили на освободената суша е да си посадят лозе, да си направят вино и да се опият! Странно е, нали? Но, всъщност опиването на алпите с шамът е, за да придобият съзнанието за животът на сушата, да придобият усет за земният живот. Така една част от преминалата своята еволюционност в Слънчевата система, творческа йерархия, ще се включи доброволно в животът на планетата Земя върху земната й суша и това ще доведе до създаването на нас хората!
“Сказание за Чулман” ни свидетелства, че в изначалните времена е имало и ритуалност свързана със създаването на първата земна суша, молебени и ритуални ястия, едно от които е губадията https://daily-menu.ru/dailymenu/recipes/view/19913 , днес запазено при волжките българи https://recipe-catalog.ru/recipe/gubadia/ , аналогично на нашият родопски клин https://i.ytimg.com/vi/oW96Mb0N2fE/maxresdefault.jpg ; званието шамбат (подобно виночерпец), от която произлиза и личното име Шамбат и “башкак”-ът, “овалният камък”, който се превръща в царски печат (например https://i2.wp.com/www.antiquities.co.uk/wp-...800%2C800&ssl=1 ) и по-късно го виждаме и в Египет, като “шену” или познатият ни “картуш” https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%82%D1%83%D1%88
, а разбираме, че е бил и царски амулет (примерни изображения https://i.pinimg.com/564x/34/ff/3d/34ff3da8...678144f1bf5.jpg ; http://www.samulet.com/product_images/a/bu...0355__90265.jpg ;
https://assets.catawiki.nl/assets/2019/2/14...7143ad19687.jpg ).
Всички те са били част от изначалната древна ритуалност свързана със създаването на земната суша.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ











БЕЛЕЖКИ


* ТАЙНАТА ДОКТРИНА, ТОМ 3

СТР. 299
По-нататък Елифас Леви казва:
“Това (Скритото Божество) излъчило лъч във Вечната Същност (Водите на Пространството) и оплождайки с него първоначалният зародиш, Същността се разширила, пораждайки Небесният Човек, от чийто ум се родили всички форми.”
Стр. 303.
В този хаос се образували “Водите”, Майката Изида, Адити и т.н. Те по същество, тези “Води на Живота”, в които се създават първоначалните зародиши или по-скоро, отново се пробуждат от изначалната Светлина. Пурушотама или Божественият Дух, в своето качество на Нараяна, Витаещият над водите на пространството, оплодява и влива Диханието на живота в зародиша, който става “Златното Световно Яйце” и в който се създава мъжкият Брама; от него се появява първият Праджапати, Господът на съяествата и става прародител на човечеството. И макар, че, това не е той, а Абсолютът, за който е казано, че съдържа Вселената в Себе Си, все пак задължението на мъжкият Брама е да я прояви във видима форма. Оттук произтича фактът, че той трябва да е свързан със създаването на видовете...

СТР. 393
ПРОФ. А. Уилдър
“Сходна на тази доктрина е доктрината на еврейската Кабала, която се преподавала от фарсите или фарисеите, а те вероятнос а я взаимсгвали, както показва секстантското им обозначение от маговете на Персия. Нейната същина в резюме може да се сведе дос ледното.
Божествената Същност е Всичко, източник на цялото съществуване, безкрайното; и То е невъзможнод а бъде познато. Вселената Го разкрива и съществува чрез Него. В началото, неговото сияние се разпространило навсякъде. С течение на времето, Той отишъл в самия Себе си и по този начин около него се е образувало празно пространство. В него, той изпуснал своята първа Еманация – Лъч, съдържащ в себе си зараждаща и зачеваща сила, откъдето е и името IE или fah. Това на свой ред породило Тиккун, образа или идеята за формата, и в тази еманация, която също съдържала в себе си мъжкото и женското или зараждащата и зачеващата мощ се намирали трите първични сили на Светлината, Духа и Живота. Този Тиккун е съединен с Лъча или първата еманация, и е наситен от нея и чрез това обединение също така се намира в безкраен контакт с безкрайният източник. Това е образецът, първичният човек, Адам Кадмон, макрокосмосът на Питагор и други философи. От него произлизат Сефиротите...

** “Башкак”-ът, всъщност е всъщност търсеното от нас, древнобългарското “космично яйце” стоящо, снесено или пуснато в изначалните води за сътворението на света във всички познати ни митологии, но тук, в “Сказание за Чулман” то е средство за създаване на земната суша, а не един от основните мотиви или елементи на сътворението.

*** Това, което искам да отбележа в допълнение е, че епизодът в който Турун Аби се превръща в патица, за да работи за създаването на земната суша е сякаш изрязан и пренесен във финската митология, където го срещаме в лицето на дъщерята на небето, Илматар слязла да обитава безкрайните води и малката патка. Именно това е символно отбелязано там като моментът, в който се ражда идеята за земната суша (вж. Митове, Йожеф Роман, стр. 472)
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 15.4.2021, 20:25
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



ДОПЪЛНЕНИЕ
(намерено благодарение на наш съратник)

Определено си личи, че "Сказание за Чулман"е пято или разказвано на предците на айну, затова ясно си личи и как чутото е преработено според местните условия и природна среда. Някои неща са отпаднали, патицата Умай е заменена със известната днес, японска стърчиопашка и въобще, явно, този абзац от Сказанието им е направил огромно впечатление, как Умай под формата на патица се гмуркала и събирала топките кал на едно място образувайки купчина, останалите персонажи явно не са били усвоими за тяхното съзнание и са отпаднали. В крайна сметка, могат да се окажат и част от древнобългарската племенна общност;)))
========================================

Фолклор [редактиране]
Мит за създаването [редактиране]

Легендата на айну ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%D0%BD%D0%B8 ) гласи, че в началото на света е имало само вода и земя, смесени заедно в мътилка. Нищо не е съществувало, освен гръмотевичните демони в облаците и първият самосъздаден (самосъздал се) камуй. [5] Първият камуй изпратил надолу един дух птица, мошири-кор-камуй (moshiri-kor-kamuy), за да направи света обитаем. [6] Птицата водна стърчиопашка видяла блатистото състояние на земята и прелетяла над водите, и заудряла земята с крака и опашка. След много работа, се появили участъци от суха земя, които сякаш плавали над водите, които ги заобикаляли. Така айну се отнасят към света като мошири, което означава "плаваща земя". Стърчиопашката също е почитана птица поради тази легенда.


PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



И това, едва ли е случайно в Годината Шегор! Неслучайно, наблегнах на космогоничната част на Годината, не социалната, тълкувайки стиховете на "Песен за Стара България", в които са описани тайните на Сътворението на света, Слънчевата ни система и Земята, както и домоустрояването й. В основата на планетата Земя стои матрицата на ранната Венера. Разкодирах, едни от големите тайни на Тенгриянството и не говорих за богомилство, както може би е очаквал некой... smil4334ad8a149e0.gif smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif


НАСА с първи нови мисии до Венера от почти 30 години
https://news.bg/world/nasa-s-parvi-novi-mis...-30-godini.html



PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020