Родословието на българските езици, извлечение от Нариман Тарих, част 1,2,3

[Йордан_13]

-тей – происходит от чувашского тете («дядя, старший брат, почётное название старших мужчин»);
Тейко, по нашему, тук;))) По принцип, наште галфони с книжовната норма ебаха майката на диалектното говорене и затриха всички входове към корените на днешният български език, който силно се комерсиализира, турцизира, англицизира и просто му се ебава путката майна, отсекъде. Аз съм от последните, дет са чували и запомнили некви диалектни думи и говори, другото е леш;))) Особено с изучаването на английски успоредно с българският в предучилищната - тва е истински разгром и затриване на българосъзнанието! Вместо детето да чува диалектни говори от баба си, то слуша английски думи, да не говорим, че малките путки, не искат децата им да чуват диалектният говор на баба им, не било тва правилен български език, само по книжовната норма да се говори! И така, после излиза един такъв галфон като масона Тренев и Серафимов и казва "Бог Тангра, няма! И ние сме траки" Е, как да го има?:))) И как да не сме?:))) И тъпите, миризливи путки във Фес-а, кат го повторат и край!

https://rechnik.chitanka.info/w/%D1%82%D0%B...%B9%D0%BA%D0%BE

[Йордан_13]

Тюркски миграции към българските земи XI-XIV век, "История.БГ" - 27.11.2023
https://www.youtube.com/watch?v=1aIi8P_fYZE


Тва съм го пропуснал... ;))) От 9 мин., нататък, за значението на "мен" в етнонимията. Това е древнобългарска дума, може би от групата на българският тюрки и означава "велик"(Мен Тайре - Велик Събор), а мисля, че имаше и значение и на "човек" (но, може да бъркам) и оттам после в английският отива и става "мен" - "мъж, човек". Но, думата е българска. От нея идва днешното "мене", "мене си", "губя само мене си", както казва Левски. "Бог и етимолозите, могат всичко";))) Така е;))) Тук въпроса опира до това, дали думата може лингвистично да се раздели на две части, в които едната част да е "мен", в случая "тюркмен", може, но "куман", не може, защото делението й, евентуално е на "кум" и "ан";))) "Куман", според Нариман тарих буквално означавало "достоен гражданин на Българската държава" (или достопочтен). Затова, когато куманите връщат България отново на политическата карта през 12 век, държавата си остава със същото име, не се нарича Кумания, например. Това, абсолютно никой не го е разглеждал: защо след като Второто българско царство под Дунав, което учените наричат "куманско царство", то остава с името България. Ето, затова. Обяснението го дава Нариман тарих, т.е. някои от емигриращите тюрски племенни групи към Балканите имат родственост с българите или самите те се смятат за такива. Това е, което няма да се каже, никога от нашите учени. Затова имаме този феномен с гагаузите и т.н.
Колкото до шаманизма и сблъсъка му с утвърдена световна религия с писмена система. Загубата на шаманизма не идва от това, че религията е световна и има писмена система, а от това, че зад нея стои дадена империя, Римска империя, Арабски халифат и една етнична група влизайки в рамките на империята, се съгласява д априеме исляма или християнството, за да уседне в нейните територии. Но, не такъв е случая с Аспарух, нали;))) Защото тогава империята е победена и "варварите" си остават тенгрияни, поне 2 века още, т.е. може да се устои.

[Йордан_13]

https://drive.google.com/file/d/1A8yg2kY6gF...?usp=drive_link

А, сега, чуйте третата съставка на балканският ахилски език - синдският кавказки език;))) как се промъкват при нас, думите от него;))) Да не говорим за Еднажден и Полазника, който те наричат Ден на Съдбата, т.е. Бедата, а-хахахахахахааааааааааааа..... Знаех си, аз !;)))

[Йордан_13]

Г. Г.:
Данчо, чувашкия език не беше ли ахилския?
Но в мелодиката се усеща изтока.
Й. С.: Последният говорим език от групата на българският тюрки. Така го определят, самите те. Те са наясно, че има български тюрки;))) Само католика Серафимов не е наясно. Труден за нас, днес език;))) Отделни думи д анаучиш е по-лесно, толкото словосъчетанията. Просто не мой ги заповна, хахахаха, ма аз веке остарявам. Той е един от трите компонента на ахилският и то се вижда ясно. Аз всеки ден, давам примери . И тука в клипа за началното обучение по езика също се виждат немалко думи, които ги имаме ( https://www.youtube.com/watch?v=NJ4ezsbwapY...4MrBwF11_qc2_YQ ) Разбира се, при нас, вече могат да имат и друго значение, но езика е сложна система и доста динамична. Нашият в момента също много бързо се променя поради западната среда и още повече се отдалечава от корените си. Аз искам да не се развивам като останалите;))) а да си остана при корените. Това е при мен традицията. Не, толкова в почитанието й, т.е. демонстрацията колкото да останеш като съзнание в нея. Никой не разбира, тази моя лична специфика. Аз мога да не демонстрирам традицията, но съм жив в нея, докато при останалите е точно обратното - те я демонстрират ярко и натрапчиво, защото не са живи. На мене, не са ми нужни подобни демонстрации. Важното е да остана Българин до "мозъка на костите си". Въпреки всичко. Колкото до изтока, ние сме Изток, Георги;))) И то най-чистият Изток. Нас ни тачат японците, не англичаните. Ша кайш: тия японци немат акъл, бати парцалите дет сме, а те ква велика култура са и ни тачат. Да, но японците знаят, що е то Българина, а самият днешен българин не знае, защото християнството направи българина преходен феномен, не същност. Днешният българин няма никаква памет за себе си. Да си помниш рода си и родословното си дърво е недостатъчно, трябва да помниш историчността си като държавност, като култура, като вяра. За мене, това е памет за себе си. Родовете се сменят, някои изчезват, създават се нови, душата слиза и се въплъщава, но онова, което е непреходно, това е България, защото България, това е Тангра. Друго няма ! Другото са тарталясванията на враговете ни. А колкото до мелодиката на чувашите, Георги, ние, почитателите на Азис, Фики и т.н., чиито народни певици пеят поп фолк, трябва да се срамуваме от това, да съдим чувашите за Изтока в музиката след като ние сме тотален Ориент и го демонстрираме с младото поколение, което не играе хоро на абитуриенстските си балове. Кои са по-българи? Те или ние? Те! Това е строгата присъда. Ние вече не сме българи. И това е Истината. Затова, гат видех Ива и Велислава, тези много млади момичета, отново да запяват нашето си, аз се разплаках. Има някаква надежда... малка.

[Йордан_13]

Тенгри кан
преди 48 секунди

Изучаването на какъвто и да е чужд език в България, трябва да е незадължително. В момента, английският се бута още в предучилищната, а това е заплаха за националната сигурност защото е удар срещу българският език! Ако се учи чужд език, трябва реципрочно в Англия, например, да се учи български, задължително в училищата! Иначе, сме колония на съответната държава или система. Но, за руснаците, ученето на български език в техните училища е особено задължително, за да разберат същността на руският език;))) и за да си платят за безчинствата на Иван Страшни срещу волжките българи, защото, ако прочетете руските летописи, аз ги имам в ПДФ, никога не бихте си помислили да наречете руснаците "братя", никога!;))) Ама прости хора в България, много. Не се чете, а се слуша, какво говорят разни хора в интернет;))) Те могат да ви лъжат и то доста успешно!

Пейков и "Възраждане" отново в схватка в НС, поводът - руският език
Декларация провокира силни страсти в парламента
https://www.dnes.bg/a/1-bulgaria/681042-pey...t-ruskiyat-ezik

[Йордан_13]

Тук има още гибелни за Серафимов думи, като тюркското "сала", което е днешната българска дума "село" . А асоциацията му с думата "река" и конкректиката , каква река е свързано с българският модел на създаване на селища - на местото, където се сливат две реки;))) Разбира се, тази дума "село" е свързана с алпа Хурса Селчъ или Селджъ, както е наречен той, небесният ковач. Логично е. След като Кубар Бури - Вълка предава на българите тайната на металолеенето, съвместният живот да се групира около съответната ковачница т.е. около създаването на продуктите на металургията и това няма как да не е до место с голямо количество вода и гора, необходима за създаването му. Така се създава първото населено място, което е наречено просто "село" ;))). Оттук и "село" - "сала". Иди от Селджъ или Селча, както наричаме някои наши села, дори днес с едно от имената на алпа Хурса - небесният ковач. Без да помним и знаем за това, разбира се. Но, върнахме Памет;)))
==================================================
Более приемлема этимология А. П. Дульзона, объясняющего «-ин» из имбатского диалекта кетского языка, где «-иен» означает «долгий». Правый приток Оби.
=================================================
Затова, лятното слънцестоене наричаме и Джиен - най-дългият ден;)))
Кету или кети, които после стават познатите ни хети в Анатолия според Нариман тарих, думата на първият български език означавала просто "хора". Най-вероятно името Катя иди оттам.
Така е, обаче и до днес значението на тази дума, тъй като има един изчезващ народ в РФ, който се нарича така "кети". Не е ясно, обаче, дали това са кетите посочени в Нариман тарих от времето на Боян Локбър. (Ке́ты (самоназвание — кето, кет «человек», мн. ч. — денг «люди», «народ»)
За "чукур" нема кво да говоря. Макар доста селища с това име да са преименувани, топонима остава.
================================================
Иня – река. Распространённой этимологией является объяснение этого топонима через татарское ина – «мать». Более приемлема этимология А. П. Дульзона, объясняющего «-ин» из имбатского диалекта кетского языка, где «-иен» означает «долгий». Правый приток Оби.
Ирмень. Надёжной этимологии нет. Предположительно можно соотнести с тюрк. «ирмен» - трава, очень полезная для корма лошадей. Река и село в Ордынском районе.
Салаир – река, населённый пункт. Имеется несколько этимологий. Из тюркского «сай» – «галька, высохшее русло», и «аир» – «маленькая речка» (М. Ф. Розен). Из тюркских «сала» – «деревня» и «ир» – «земля, место». И также от тюркских «сала» – «приток реки, второстепенная река» и «айыр» – «рукав реки, изгиб реки, излучина».
Сокур – населённый пункт. Получил наименование по реке или местности. Имеются две этимологии топонимики Сокур. Из кетских слов «сок» – «запах» и «ур» – «река», т.е. река с запахом, с вонью. Из тюркского «чукур» – «котловина, впадина, низкое место». Села Старый и Новый Сокур, железнодорожная станция Сокур в Новосибирском районе.

================================================================================

ТЮРКСКИЙ СЛЕД / ПРОДОЛЖЕНИЕ
В продолжение темы происхождения многочисленных топонимов Новосибирской области, имеющих явное тюркское происхождение.
Взглянув на карту Новосибирской области, легко заметить огромное количество тюркских названий рек, озер и населенных пунктов: Каргат, Тогучин, Карасук, Чаны, Искитим, Обь, Бердь, Каракан, Чингис, Орда....доставшихся в наследство от проживавших и проживающих на этой территории коренных сибирских народов. Но зачастую происхождение названия не могут определить или перевести ни местные татары, ни историки. Что-то известно точно, что-то имеет лишь разные версии происхождения. Давайте разбираться.
Прежде всего, казалось бы, в чем проблема перевести на русский язык татарское слово-топоним? Карасук - тюрк. "кара"-черный, "сук, или су" - вода, Карасук - Черная вода. Или Юрт-акбалык - тюрк. "юрт"-дом, "ак"-белый "балык"-рыба. Юрт-акбалык - Дом белой рыбы (осетр). Бери татарина и переводи дальше всё подряд. Но, увы, не всё так просто.
На территории Новосибирской области в частности, и Сибири в целом, проживают сибирские татары, говорящие на татарском языке. Только это не один народ, а собирательное обобщение целой группы народов, проживающих на этой территории и сформировавшихся в итоге под общим понятием - сибирские татары. Причем, каждый из них имел свои языковые особенности.
К примеру, язык сибирских татар имеет совокупность диалектов, в разной степени сочетающих в себе черты нескольких групп тюркских языков, прежде всего поволжско-кыпчакской и, в меньшей степени, хакасско-алтайской.
Всего выделяют три разных диалекта:
1. Тоболо-иртышский, к которому относятся 5 говоров: тюменский, тобольский и заболотный (Тюменская обл.), тевризский и тарский (Омская обл.). Наибольшую близость обнаруживают тюменский, тобольский и тарский говоры.
2. Томский диалект, включающий 3 говора: эуштинский (Томская обл.), чатский (Новосибирская обл.), подверженные большому влиянию литературного татарского языка, и калмакский (Кемеровская обл.), разделяющий ряд общих черт с телеутским языком.
3. И Барабинский диалект (Новосибирская обл.), значительно отличающийся от двух других.
А еще было несколько волн переселений татар с западной части страны, в частности казанских, сильно повлиявших в итоге на язык татар местных.
Что мы имеем в итоге. В итоге у нас есть немалая часть тюркских топонимов, перевести которые не так то просто. Потому что на этой территории проживали разные группы племен со своими особенностями языка.
Кроме того, со временем меняется и сам язык. Даже казалось бы явно русские названия мы перевести не всегда можем. Потому что название может происходить от устаревшего слова, давно вышедшего из употребления. К примеру, есть у нас в области Салаирский кряж. А вы знаете значение русского слова "кряж"?
А иногда и вовсе происходит путаница. Например в Новосибирской области есть село Кирза. Сразу на ум приходит версия, что название как-то связано с кирзовыми сапогами или их производством, из кирзы). Тем не менее, село названо по названию реки Кирза, слово же происходит от тюрк. «кыр» – край, высокий берег, гребень горы и «за» (из «су») – река, то есть река с высокими берегами.
Т.е мы чаще всего переводим как слышим, относительно привычного нам произношения. Или в попытках перевести топоним, ищем максимально похожие слова из других языков. В общем, часто бывает, что с происхождением названия связана целая история, где не всё так очевидно, как на первый взгляд.
А теперь собственно еще топонимика и смысловые значения ещё некоторых географических названий Новосибирской области.
Иня – река. Распространённой этимологией является объяснение этого топонима через татарское ина – «мать». Более приемлема этимология А. П. Дульзона, объясняющего «-ин» из имбатского диалекта кетского языка, где «-иен» означает «долгий». Правый приток Оби.
Ирмень. Надёжной этимологии нет. Предположительно можно соотнести с тюрк. «ирмен» - трава, очень полезная для корма лошадей. Река и село в Ордынском районе.
Карачи, тюрк. «кара» – чёрный, «чи» – ил. Чёрный ил. Озеро в Чановском районе.
Коён, из кетск. «койён» – медведь. Река и село в Искитимском районе.
Кулунда, казах. «кулун» – жеребёнок, тюрк. «дала» – степь. Населённый пункт Новая Кулунда в Чистоозёрном районе.
Оёш, тюрк., означает «застойный». Река в Коченёвском районе, селение Малый Оёш.
Салаир – река, населённый пункт. Имеется несколько этимологий. Из тюркского «сай» – «галька, высохшее русло», и «аир» – «маленькая речка» (М. Ф. Розен). Из тюркских «сала» – «деревня» и «ир» – «земля, место». И также от тюркских «сала» – «приток реки, второстепенная река» и «айыр» – «рукав реки, изгиб реки, излучина».
Сокур – населённый пункт. Получил наименование по реке или местности. Имеются две этимологии топонимики Сокур. Из кетских слов «сок» – «запах» и «ур» – «река», т.е. река с запахом, с вонью. Из тюркского «чукур» – «котловина, впадина, низкое место». Села Старый и Новый Сокур, железнодорожная станция Сокур в Новосибирском районе.
Суенга, тюркское, означает – вода тайги. Приток Берди в Маслянинском районе.
Тогучин – город. Есть ещё версия, про происходит от кетского «тогаль» – «узкий».
В следующих раз поговорим о русских названиях. Пишите в комментариях ваши вопросы, или версии.
https://vk.com/wall-37974436_8838