И тъй, честит 8 март!:-D


" Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! "

От синовете й пръв в делото е посветен Петър. Той участва във Втората българската легия в Белград (1867-1868). Друг нейн син – Ангел, повикан от Стефан Караджа, преминава Дунава. Ангел и Петър участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). След тежки боеве Петър загива някъде в Балкана, а Ангел е заловен. Тонка публично не проронва и сълза, а е охулвана от българки, че синовете й са тръгнали по „кривия път“.
Когато отива да види Ангел в затвора, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, но разиграва блестящ спектакъл – хока заловените четници, а сина си ругае: „Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?“ Това толкова се харесва на турците, че я остават да влиза в затвора, когато пожелае.
С молби и бакшиши успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. Когато изпраща Ангел, за учудване на всички тя не заплаква.
За да не остане в забвение безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скришом взема неговия череп и го пази като свещена реликва.

https://bulgarianhistory.org/baba-tonka-2/?...F4HBccHVl7Abeew

" За нейната всеотдайност Захари Стоянов я нарича „Баба Тонка“ и под това име остава в народната памет."

Какво нещо е българския дух, как избива независимо от личността, времето, в което живее... "Баба" е не просто свидетелство за възраст, а за духовна величина, каквото днес има в много малко български жени, да не кажа, че се броят на пръсти. Именно, "Баба" на дунавско-български, но инак е Аби в другият български език, но там само Умай се нарича така Турун Аби, Умай Аби.