Сабанската война - Бунта на субагите (боилите), във Волжка България срещу исляма.

[Йордан_13]

Джагфар тарихи, част 2. Сабанската война.

Бунта на субагите (боилите) във Волжка България срещу исляма! Аналогично и напълно огледално на случилото се в Дунавска България, само че, при нас е минало, много по-жестоко, а тук, дипломатично. Само, че това ще навреди на бъдещето. Тенгрияните ще се отделят от мюсюлманският тип българска държава, а останалите силно ще се ислямизират и ще започнат да смятат, че мюсюлманин=българи, за отлика от нас, където мюсюлманин= турчин и по тази логика и волжките българи за нас са си чисти турци, като прибавим и близкото звучене на езика им до турците, заради огузкото наречение и всичко става "чук и бетон" - разделението става непреодолимо! А , така става и при нас, това разделение, тука и досега е така, невидимо, но реално;))) Затова, винаги ще имаме Разделение и каквито призиви за обединение да се правят, такова, не може да се случи, защото това е душевно и мисловно разделение. Дали то ще се изрази физически, социално, ментално, религиозно и идеологически е без значение, просто е налице
==========================================
През същата 921 г. дългоочакваното халифско посолство на Сусана ал-Раси заминава от Багдад за Болгар, за да съдейства за въвеждането на ислямските законодателни норми във всички държавни структури на България и да прехвърли халифата на Алмиш с одобрението на джихад срещу хазарската орда. В огромния керван на посолството имаше 3 хиляди души и 3 хиляди коне (без да се броят камилите). Секретар на това посолство, което българските извори с основание наричат ​​Велико, е бил видният багдадски аристократ Ахмед ибн Фадлан. Посолството беше преведено през владенията на Саманидите (които многократно се опитваха да попречат на преминаването на посолството, но в крайна сметка решиха да се справят с посланиците чрез ръцете на огузите) от самия Абдула ибн Башту. Обещанията и подкупите на Абдула му позволяват да привлече подкрепата на най-влиятелните огузки бийове (субаги) и безопасно да преведе посланическия керван до българската граница.
Някои от езическите български бийове (субаги), които оглавявали съответните бейлици (райони, имения), чули за преговорите в Багдад и решили да попречат на утвърждаването на исляма като държавна религия, за да спасят властта си и бейлиците си. За тази цел бийовете (субагите) сключили заговор за свалянето на Алмиш и поканили средния син на Алмиш Микаил-Ялкау да заеме трона на баща си. Ялкау се съгласил да участва в преврата. Тогава заговорниците се събраха в Буляр, сякаш за да празнуват Сабантуй, и тук вдигнаха въстание срещу Алмиш. Обикновените хора подкрепиха своите бийове, тъй като Алмиш засилил феодалната експлоатация на хората: той увеличил данъците (под претекст, че трябва да плаща увеличен данък на огузите и хазарите, въпреки че този данък не надвишава предишния данък на хазарите и баджанаците), въвежда закони, които унижават езичниците (по-специално законът, според който езичниците трябваше да свалят шапките си пред мюсюлманите, въпреки че сред българите публичното сваляне на шапка от мъж се смяташе за невероятен срам), и т.н.
28
29
Въстаналите бийове (субаги) се надяваха, че Ялкау веднага ще пристигне при тях и те ще могат да започнат офанзива срещу Алмиш под неговото знаме. Но Ялкау се уплашил и не отишъл в Буляр. Провалът на първоначалния план предизвикало объркване сред бунтовниците. Не знаейки какво да правят по-нататък без Ялкау, те се укрепили в Буляр и ограничиха действията си само до отделни набези. В този момент - 12 май 922 г. - "Великото пратеничество", което като по чудо избягва срещата с въстаническите патрули, влиза в Болгар.На 16 май 922 г. се провежда тържествена церемония по обявяването на исляма за държавна религия на България, което предвижда назначаване само на мюсюлмани на държавни постове. Това е изключителна победа за българската дипломация, водена от Абдула ибн Бащу.
Тогава е потушено въстанието на бийовете, което е наречено Сабанската война или Войната на бийовете (субагите). Случило се така. Отначало Алмиш поканил един от водачите на бунтовниците Кермек Аскал да се ожени за дъщерята на кана и по този начин да се сроди с него. Кермек, поласкан от това, напуснал Буляр и заедно с част от своите бунтовници преминал на страната на кана. Ахмед ибн Фадлан, който скоро след пристигането си в България преминал на българска служба, предложил Алмиш да накаже сурово бунтовниците. Синът на Алмиш Газан (Казан) Хасан подкрепи Ибн Фадлан. Царската войска обградила Буляр. Било въпрос на време, да се пролее кръв. В този момент хуманният и далновиден политик Абдула ибн Башту, използвайки силата на властта си, убеди кана да даде амнистия на бунтовниците, а водача на бунтовниците Бирак да се предаде. След като получи уверението на краля, Бирак и неговите бунтовници спряха съпротивата.
======================================================
Какво прави още впечатление от текста? Ами това, дето го имахме 500 години - българина да сваля калпака си пред кривият и гнъсен жугалак-турчак вместо да му ебе путката майна, анадолска, вмирисана. А при нас е "сред българите публичното сваляне на шапка от мъж се смяташе за невероятен срам", т.е. видиш ли, резан, убий го!;))) Другото, което ми прави впечатление е, че сина на Алмиш, Ялкау не застава срещу баща си, военно, въпреки, че е срещу него, а при нас, бащата Борис осляпява сина си, Расате, който застава срещу него.
Прави впечатление недалновидността на Алмиш, който си е нещо като огледален образ на нашия Борис. По принцип и тук виждаме тенгриянският закон: ако кана субиги измени на Вярата сиреч Тангра изменя на Родината и трябва да бъде свален и удушен! Такъв е закона и ние виждаме, когато Органа става християнин, веднага настава брожение от страна на българите, защото българин = тенгриянин, всичко останало вече е небългари, каквото и да се говори е така и Органа напуска трона за сметка на тенгриянина Кубрат, хахахаха, какъв кур за тракизантите-християни и всичко приключва. За Арабският халифат, с приемането на исляма, Волжка България се превръща в средство за атака срещу Хазарският каганат, с който те са в перманентна война, тъй като към тази дата, хазарите се водат юдаисти. При тях, обаче, юдаизма е толкова несигурен, колкото исляма, преди тва;))) истината е, че повече ги е влечало тенгриянството и колчем намерят чалъм и се отметнат и от исляма и от юдаизма;))) От всичко това се вижда защо, кана субиги Тервел, който бъдете напълно убедени, никога не е бил християнин, иначе щеше да бъде убит, помага на ромеите да победят Арабският халифат! Българите не обичат арабелите и никога не са ги обичали!;)))

[Йордан_13]

***