www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> БАБЕШКО КАЛЕ - ПОРТАТА НА БОГОВЕТЕ


  Reply to this topicStart new topic

> БАБЕШКО КАЛЕ - ПОРТАТА НА БОГОВЕТЕ
Йордан_13
Публикувано на: 18.4.2024, 16:29
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



https://drive.google.com/file/d/1bOHQFpIMku...tSEwEssjA&pli=1

БАБЕШКО КАЛЕ – ПОРТАТА НА БОГОВЕТЕ
Автор: Йордан Стайков, 16.04. 2024 г. (Година Верени (на Дракона), 6792 г.)

ВХОД
Каквото е дадено чрез нас, трябва да бъде оповестено чрез нас. Това е и основната причина за настоящата публикация, която бе планирана да излезе като книга и да поотлежи поне още едно десетина години, но това няма да се случи, поради необходимостта да избързаме и преварим враговете си. Затова ще я публикувам, докъдето съм стигнал. „Бабешко кале – портата на боговете” е най-пробългарската мегалитна студия, писана в най-новото време. Дали бе мислена, като такава, не знам, но такава се получи. Тук ще видите, един съвсем нов поглед и прочит на откритите от нас мегалити в Община Брезово и видяните от нас артефакти – българският прочит. Тук, няма да говорим за неизвестна цивилизация, за скални хора, за митичните траки, към които проф. Валерия Фол се стреми да причисли всичките тези мегалити и които станаха мода на говоренето и търсенето в България, ще говорим за българите, не като средновековно явление, както са представени в днешната ни историография, а като митологичност и праистория, като творци на светове и епохи . Това е съвсем нова дълбочина, която се превърна в бездна и над нея прелетях с крилата на интуицията и вдъхновението. Спекулативният научен ум е гравитация и аз го захвърлих! Ако искате да летим заедно, направете го и вие, преди да прочетете тази студия!
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



„Бабешко кале-Приложение”
https://www.voininatangra.org/modules/xfsec...p?articleid=627

„Бабешко кале-Приложение” включва снимки от три обхода (01.12.2019г, 16.02.2020 г., 22.02.2020 г.), обхванали северните и при един от тях и южните склонове на Бабешко кале (северните от страната на с. Рахманлий /Рамали/Розовец ). Целта на Приложението е да допълни със снимков материал и още някои пояснения студията „Бабешко кале – порталът на боговете” и да не даде възможност откритите обекти да бъдат оповестени чрез друг, защото те са дадени на нас, които имахме интуицията, волята, устрема и вдъхновението да бъдем там, когато другите не можеха да бъдат!
Тук са и моите специални благодарности към С.П., че тогава ми се водеше по акъла и бяхме свободни от всичко, което можеше да ни попречи, да бъдем заедно там.
„Приложението” е за хора, които се интересуват от камънаци и при него, няма да видите, нито една снимка на човек, каквато е обикновената практика с показността „Аз бях там, а вие?”




Какво значи термина "изследовател на скални светилища";))) Това е пълна профания;))) Светилището, затова е светилище, оти е израз на духовността почитаща една или много определени Сили, т.е. светилищата са место за почитание и връзка. Изследователството, хахахха е някакъв илюзорен опит на ума да разбере изразите, проявите на духовността. Много е важен контакта там според вашата лична духовна йерархия. Мога да ви дам, само за пример студията "Бабешко кале- портата на боговете". Тя е пример за контакт и цялостно сливане със Силите в един определен район;))) Да изфоткате камънака, да напишете книги с пътеписи и т.н. е просто опит на ума да разбере проявите на духа и толкова. Това е и вид нарцисизъм, а Нарцис, кат видел собственото си отражение във водата, взел, че умрел!;)))
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 15.5.2024, 12:29
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Специалните ми благодарности са към Д. Р., защото притежава необходимата вътрешна будност да търси и да човърка и в крайна сметка да ме подкрепи с намереното в Годината Верени. Това е важна част, от онова, което казвам, че когато човек е буден, той може да хване нишката на Ариадна и да открие Истината. А Истината на този свят е само една. Няма много Истини!;))) Или всеки има своята Истина. Не, Истината е само една! И така, Нан Мадол именно с търсенето около етимологията и корените на думата "нан" - "хляб", която изписана малко над Малка Драгойна или помежду Голяма и Малка Драгойна. Тук "Нан Мадол" означава "пространство помежду". В митовете записани за създаването на това място идва потвърждението на всичко, което съм написал в студията "Бабешко кале - портата на боговете" свързано с двамата братя близнаци, строители на мегалитни съоръжения, селища и градове;))) и богинята, на която те се явяват синове, което провидях в самите топомини Аджар и Бабек и което стои визирано топонимно и във върховете Малък и Голям Братан! Затова, категорично въстанах срещу проф. Валерия Фол и нейните подръжници абрашларци (брезовци) в опита да се преименуват мегалити като "Братята" в "Правите камъни" и това ще го правя непрекъснато, защото няма много Истини! Истината е само една! Както ще видите братята близнаци и тук са основните творци! Те са деятелният израз на Силата (Шакти). В една от легендите те, търсят място за направят олтар на земеделският бог (Субан Самар Верени) или повдигат мегалитните камъни с помощта на дракон, а "богинята" в Микронезия е Костенурката (един изключително български символ), а при нас е сърната (също толкова велик български символ), трикраката сърна Умай, затова и тази част на Средна гора е наречена Сърнена гора - планината на сърната Умай;)))
Тук искам да отбележа, че символа на Костенурката е на две места в Сърнена гора - над Турската река при Рамали и над Златоселската река.
=======================================================

"Звук и светлина" - онлайн издание на НАСГБ (zvuk-i-svetlina.eu)

Местните хора в Микронезия нямат писана история и поради това учените се опитват да разгадаят миналото въз основа на археологическите разкопки и устните предания. Една от местните легенди, записана от Хамбрух, разказва за братята магьосници Олосип и Олосол, които дошли с огромен кораб от някаква далечна страна. Братята построили Нан Мадол върху останките на древен град, потънал в океана още в незапомнени времена. Олосип и Олосол имали властта да укротяват морската стихия и да пренасят огромни камъни по въздуха. Те дали началото на владетелите от династията Сау Дельор, които станали толкова деспотични и жестоки, че си навлекли гнева на боговете. Исокалакал, син на бога гръмовержец, бил изпратен да ги накаже. Той убил последния владетел на Сау Дельор и опустошил острова. Тогава освободените жители на Нан Мадол напуснали мястото завинаги.
Нан Мадол – Уикипедия (wikipedia.org)

Според понпейската легенда, Нан Мадол е построен от близнаците магьосници Олисихпа и Олосохпа. Те пристигнали на голямо кану в търсене на място да построят олтар, на който да боготворят бога на земеделието. След няколко неуспешни опита, двамата братя успешно построили олтара, където провеждали ритуалите си. Според легендата, братята повдигали големите камъни с помощта на дракон.[4][5]

Нан Мадол - зловещата тихоокеанска Венеция - Виа Понтика (viapontika.com)

Богиня Нанун- Сунсан

Първото сериозно археологическо проучване на Нан Мадол е предприето малко по-късно от германския учен Пол Хамбрух, който установява, че всички островчета в лагуната са с изкуствен произход. Той картографира 92 от тези изкуствени островчета, каналите между които буквално гъмжат от змиорки. До 1914 г. Хамбрух и други изследователи установяват, че в Нан Мадол има около 800 каменни конструкции, включително крепостни стени и пристанищни сгради. Основният храм е построен от мегалитни блокове. Около всички сгради неизвестни строители издигнали петметрова стена от циклопска зидария.

От думите на местните Хамбрух установява, че някога островът е управляван от принц Сау Делер, който става основател на династия от петнадесет царе-свещеници. Твърди се, че те са били отговорни за изграждането на тези сгради. Той също така записва легендата на островитяните за главната богиня на Нан Мадол - костенурката Нанун-Сунсан. За нея е построен дворец с плувен басейн, а самата богиня е украсена със седеф. По празници свещениците я качвали на лодка по каналите и и гадаели от нейно име. След това богинята бивала опечена и тържествено изяждана.

Американците през 1958 г., в дъното на блатист резервоар вътре в храма, открили хиляди черупки от такива богини.

Любопитното е, че на около 340 мили югоизточно от Понапе е остров Косра, където има много подобни руини от магнетизирани базалтови структури, наречени Инсару. Същите канални насипи, стени и циклопски структури, изработени от базалтови колони. Единствената разлика е, че европейските колонизатори превърнали руините на Инсару в кариери в началото на 20-ти век и по този начин им причинили непоправими щети. Това не попречило в наше време американският изследовател Франк Джоузеф да обърне внимание на факта, че и Понапе, и Косра се намират в мястото на Тихия океан, където най-често се раждат мощни тайфуни.

Тъй като съвременната наука свързва появата на тайфуни не само с температурните промени, но и с явленията на електромагнитната равнина, Джоузеф предполага, че в древни времена Нан Мадол и Инсару са повлиявали на височинните слоеве на атмосферата като съвременната американска инсталация HAARP или руската Сура. Те карали зараждащите се тайфуни да падат там долу и да загубят силата си, спасявайки древната Атлантида от разрушителните им ефекти. В онази неизмеримо далечна от нас епоха те със сигурност са представлявали по-сложен комплекс от сега, от който времето е оставило само камъни.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020