https://www.youtube.com/watch?v=GsG2WUMnBFY...0s1_OoFfuxuPwCg

Eто тука вече, Овчаров започва да говори за българите и за онази част от българската история преди навлизането на "безбрадия Атила", Аспарух на Балканите. Започва постепенно да се говори за българските нападения над Източната римска империя и подготовката за образуването на Дунавска България. Един ден, дори, няма да се говори нито за готски, нито за славянски нападения на Балканите, а за българският план методично да се подкопава Източен Рим и периодически да се изтласква зад Стара планина и след това към Константинопол чрез насърчаването и подпомагането на различни близки и сродни племенни съюзи и образувания, които да нападат, нахлуват в Източен Рим и да се установяват териториално създавайки фортпостове и плацдарми ! Защото това е един български военен план, политика за държава чрез средствата на войната и икономическото разорение, което е задължително, ако искаш да победиш военно и което римляните наричат "плячкосване" и "варварство";))) В крайна сметка по друг начин ще се погледне и на похода на Атила към Балканите и сключеният договор с Константинопол, българите да имат право да живеят тук, който след смъртта на Атила не се спазва редовно и периодически се нарушава, което предизвиква походите на българите към Балканите в столетието преди Аспарух. Руснаците днес, използват подобна тактика, за да вземат териториите, които са им нужни.

Атила
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0

Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 km източно от (Сигиндун) и на 150 km южно от Дунав. Преговорите между двете страни продължават близо три години. Историкът Приск е изпратен като придружител на посланика в лагера на Атила Максимин през 448 г. и откъси от неговия доклад, цитирани в по-късните произведения на Йордан, дават живописно описание на неговия двор:

„ За нас и варварските гости бяха подготвени изобилни ястия, поставени в сребърни съдове, но яде само месо от дървена купа. Във всичко останало той се държаше умерено. Чашата му беше дървена, докато на гостите бяха дадени бокали от злато и сребро. Дрехите му също бяха съвсем прости, забележителни само с чистотата си. Мечът, който носеше отстрани, закопчалките на скитските му обувки, юздите на коня му не бяха украсени, като тези на другите скити, със злато или скъпоценни камъни, или нещо скъпо. “

По време на тригодишните преговори според една легенда, описана от Йордан, Атила открил мечът на Марс:

„ Историкът Приск казва, че той е открит при следните обстоятелства: „Когато някакъв пастир видял, че една юница от стадото му куца и не могъл да открие причина за раната, той загрижено проследил кървавата следа и попаднал на меч, който тя била настъпила неволно, пасейки тревата. Той го изкопал и го занесъл право при Атила. Той се зарадвал на този подарък и, понеже бил честолюбив, помислил, че е посочен за владетел на целия свят и чрез меча на Марс му е осигурено превъзходство във всички войни.“ “
из Произход и деяния на готите, гл.XXXV от Йордан[2]

Историците свързват тази легенда с традицията на почитане на меча сред номадите в Евразийската степ.

Междувременно към края на 450 г. Теодосий II умира и неговият наследник Марциан спира изплащането на данъка за хуните, а Балканите вече са силно опустошени от предишните походи на хуни и готи. Каквато и да е причината, Атила напуска Италия и се връща на север от Дунав. Той планира отново да нападне Константинопол и да възстанови плащането на данъка, прекратено от Марциан. Той не успява да осъществи замисъла си, защото умира в началото на 453 година. Според широко приетата версия на Приск, през нощта след пиршеството по повод поредната му женитба (за готка на име Илдико през 453 г.) той получава силен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта. Когато научават за смъртта му, воините му отрязват косата си и си нанасят рани със своите мечове в знак на траур, тъй като, както казва Йорданес, „за най-великите воини трябва да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете“. Той е погребан в троен ковчег – от злато, сребро и желязо – с трофеи от победите си, а тези, които го погребват, са убити, за да се запази в тайна мястото на гроба му.