Походите на българите на Балканите преди Аспарух, и подготовката на Дунавска България

[Йордан_13]

https://www.youtube.com/watch?v=GsG2WUMnBFY...0s1_OoFfuxuPwCg

Eто тука вече, Овчаров започва да говори за българите и за онази част от българската история преди навлизането на "безбрадия Атила", Аспарух на Балканите. Започва постепенно да се говори за българските нападения над Източната римска империя и подготовката за образуването на Дунавска България. Един ден, дори, няма да се говори нито за готски, нито за славянски нападения на Балканите, а за българският план методично да се подкопава Източен Рим и периодически да се изтласква зад Стара планина и след това към Константинопол чрез насърчаването и подпомагането на различни близки и сродни племенни съюзи и образувания, които да нападат, нахлуват в Източен Рим и да се установяват териториално създавайки фортпостове и плацдарми ! Защото това е един български военен план, политика за държава чрез средствата на войната и икономическото разорение, което е задължително, ако искаш да победиш военно и което римляните наричат "плячкосване" и "варварство";))) В крайна сметка по друг начин ще се погледне и на похода на Атила към Балканите и сключеният договор с Константинопол, българите да имат право да живеят тук, който след смъртта на Атила не се спазва редовно и периодически се нарушава, което предизвиква походите на българите към Балканите в столетието преди Аспарух. Руснаците днес, използват подобна тактика, за да вземат териториите, които са им нужни.

Атила
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0

Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 km източно от (Сигиндун) и на 150 km южно от Дунав. Преговорите между двете страни продължават близо три години. Историкът Приск е изпратен като придружител на посланика в лагера на Атила Максимин през 448 г. и откъси от неговия доклад, цитирани в по-късните произведения на Йордан, дават живописно описание на неговия двор:

„ За нас и варварските гости бяха подготвени изобилни ястия, поставени в сребърни съдове, но яде само месо от дървена купа. Във всичко останало той се държаше умерено. Чашата му беше дървена, докато на гостите бяха дадени бокали от злато и сребро. Дрехите му също бяха съвсем прости, забележителни само с чистотата си. Мечът, който носеше отстрани, закопчалките на скитските му обувки, юздите на коня му не бяха украсени, като тези на другите скити, със злато или скъпоценни камъни, или нещо скъпо. “

По време на тригодишните преговори според една легенда, описана от Йордан, Атила открил мечът на Марс:

„ Историкът Приск казва, че той е открит при следните обстоятелства: „Когато някакъв пастир видял, че една юница от стадото му куца и не могъл да открие причина за раната, той загрижено проследил кървавата следа и попаднал на меч, който тя била настъпила неволно, пасейки тревата. Той го изкопал и го занесъл право при Атила. Той се зарадвал на този подарък и, понеже бил честолюбив, помислил, че е посочен за владетел на целия свят и чрез меча на Марс му е осигурено превъзходство във всички войни.“ “
из Произход и деяния на готите, гл.XXXV от Йордан[2]

Историците свързват тази легенда с традицията на почитане на меча сред номадите в Евразийската степ.

Междувременно към края на 450 г. Теодосий II умира и неговият наследник Марциан спира изплащането на данъка за хуните, а Балканите вече са силно опустошени от предишните походи на хуни и готи. Каквато и да е причината, Атила напуска Италия и се връща на север от Дунав. Той планира отново да нападне Константинопол и да възстанови плащането на данъка, прекратено от Марциан. Той не успява да осъществи замисъла си, защото умира в началото на 453 година. Според широко приетата версия на Приск, през нощта след пиршеството по повод поредната му женитба (за готка на име Илдико през 453 г.) той получава силен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта. Когато научават за смъртта му, воините му отрязват косата си и си нанасят рани със своите мечове в знак на траур, тъй като, както казва Йорданес, „за най-великите воини трябва да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете“. Той е погребан в троен ковчег – от злато, сребро и желязо – с трофеи от победите си, а тези, които го погребват, са убити, за да се запази в тайна мястото на гроба му.

[Йордан_13]

https://www.youtube.com/watch?v=inAwPUeGulw...kQlMeZ2_nnuTAWQ

@ЙорданСтайков-ч7щ
преди 0 секунди
Kолев, ти си антитенгриянин сиреч антибългарин;))) Най-голямата ирония, знаеш ли, коя е? Че, ние, Воините на Тангра;))) именно и защото ни беше писнало от вашите антибългарски простотии получихме най-големият дар от Тангра през 2013 г., и то именно от свърталището на Ценов, Германия;))) В Берлинската библиотека, в ръкописите на Дийн, които тогава бяха дигитализирани и достъпа до тях позволен, открихме текст на немски, в който ясно се казва, че името на Бога на Българите е Тангра. И това сведение съвсем наскоро бе публикувано във вестник "Труд" в статия за пътешествията на проф. Овчаров в Монголия. Така че, никога не бива да се абсолютизира един авторитет. Той може да допусне грешки и неточности и това, както се вижда повлиява на тези, които го четат. Ние, никога не сме имали титула "княз". Тя идва при нас с християнството, където кана субиги Борис унизително става княз Борис Михаил. Подобна титла е историческо унижение за български владетел! Титлата на българските владетели е ясно изписана на гръцки в музеят в Плиска! Стига сте дрънкали глупости с миловидно личице и широка усмивка! Кана субиги! Ясно е написано! Очите ще ви избоде, малоумници! Затова обирай си, приказките Колев! Ганю Ценов... Ганчо Ценов... Християни-дърдорани! Кана субиги! Отделно, ние имаме титула "субаг", което се равнява на въпросното "княз"! Българи на Балканите винаги е имало. Това не е някаква новина. Въпроса тук опира за наличието на българска държавност на Балканите и периода 3-5 век може да определим като период за формирането на тази държавност в късната античност и ранно средновековие. Затова трябва да се прави разлика между България като географско понятие и България като държава. Такава няма до 681 г. Истината е, че основната роля за формирането на Дунавска България, такава каквато я знаем се дължи на Атила, който неколкократно побеждавайки Източен Рим и сериозно пристискайки Западен Рим сключва договор с Източен Рим през 448 г., в който е обособена територия от 150 км под Дунав и 450 km източно от (Сигиндун) , където българите могат да живеят необезпокоявано. Това е договора-основание, на който стъпват после Кубер и Аспарух и който разбира се, ромеите много често нарушават притискайки военно с различни измислени поводи българите, които живеят в този период под Дунав, но без държава. Това трябва да се уточни. На Атила не достига времето да санкционира Дунавска България като държава, защото умира. Затова границите на Аспарухова България повтарят в общи линии границите, които определя този договор на Атила с ромеите.