Конспект фрагменти на “Джагфар Тарихы“
Фаргат Нурутдинов

НАЙ-ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ТРИЗЪБЕЦА

До неотдавна историята на най-известните символи на човечеството -„тризъбеца”, ”свастиката”, и „шестоъгълната звезда” беше покрита с мрак.

Каквото се говореше официално за тези знаци си беше чиста измислица. Това обаче е свързано не с магическата сила на тези знаци, а с тяхната национална принадлежност. Работата е в това, че през 20-ти век „свастиката” била присвоена от национал-социалистите на Германия, ”шестоъгълната” звезда станала държавен символ на Израел, а колкото до „тризъбеца” - той отдавна бил погърчен и известен като жезъла на Посейдон.
Опитите да се понемчи свастиката, да се поеврейчи шестоъгълната звезда и да се погърчи тризъбеца затворили устата на всички, които знаели истинската история на тези символи. Сега тази истина може да се каже:”тризъбеца”, ”свастиката” и ”шестоъгълната звезда” се появили на бял свят във Волго-Уралието и са исконно булгарски символи.
Народът булгар /неговото название се пише и произнася още като ”българ”, ”болгар”, ”балкар”, ”бугар” и т. н. /, възникнал в района на Волго-Уралието в резултат от сливането на седем арийски и урало-алтайски племена. Едно от отюречените угорски племена, дошло от дълбините на Азия, дало на булгарите своя особен тюркски език/”туранския език” или езика на камовете, кам-бояни/. Много от неговите черти се съхранили в съвременния чувашки език.
През периода 2-ри до 4-ти век основен език на всички булгарски племена става огузо- тюркския език /булгарски тюрки/ - който е най-близо до съвременния турски език. Физическият облик на булгарите бил в основни черти арийски, облеклото - угорско, самоназванието”булгар” - чисто арийско, означаващо ”черна или вълча” - булг, глава /ар, джар/. А виж, родината си пък наричали по тюркски ”Идел”, което означавало седем /иде/ племена.
В 15-тото хилядолетие пр. Христа булгарите създават във Волго-
Уралието своята държава Идел. Тя обхващала териториите на почти цяла Източна Европа, Сибир и Казахстан. В началото на 7-ми век булгарската държава Идел получава названието на народа – Булгария/Велика България, наложено от Курбат/, а предното име се закрепва като название на седемте най-големи реки на Волго-Урал: Кара Идел/Волга/, Ак Идел/Белая/, Чулман Идел/Кама/, Нукрат Идел/Вятка/, Ака Идел/Ока/, Сура Идел/Сура/, Джаик Идел/Яик, Урал/.
158
За названието Идел е ясно - в него народът съхранил паметта за седемте разноезични племена-своите предци. А названието булгар възникнало на основата на това, че на тяхното знаме била изобразена вълча глава. Вълкът бил един от главните тотеми на булгарите/главни тотеми били още: елена/бик/, гарван, жерав, лебед или дивата патка, тигър или барс, змията или змиевидния дракон, рибата, орела или сокола, петела или кокошката/.
Най-свещенните числа за булгарите станали 3 и 7. Затова пирамидите за погребения на героите/мовзолеи/ най-често ги правели триетажни, а пирамидите в чест на духовете и Бога - седеметажни.
Още преди 11-12 хиляди години отделни групи от булгари по различни причини започнали да напускат Идел, увличайки след себе си и други племена от Волго-Урал. За булгарските летописци от средновековието всички племена на Идел били булгари и те не ги делели по език или други индивидуални признаци.
От първите преселници било племето аркеше /”архипеи” от гръцките източници/, което почитало духа на дъжда, гръмотевиците и мълниите. Затова се наричало също и с името на този дух: Самар, Себер, Дебер /от тук–Тавр и Таври/, Атряч /от тук и Троя/. Около 10 хиляди години преди Христа една част от деберите се заселила в Украйна, където дълго време съществували под името „таври”, а друга част в Близкия Изток, където образували държавата Самар/Шумер/. Ранният Шумер включвал обширни територии, включително части от Балканския полуостров, Междуречието, Сирия, Палестина, Мала Азия, Западен Иран, Закдавказието.
Деберите обичали да се наричат”аркеше”- чисти хора /в смисъл- чисти булгари/, от което произлязло гръцкото название на древните булгари-„архипеи”. На границата между 4-3 хилядолетие преди Христа, ранният Шумер /Самар/ се разпаднал на:
1. Египетско царство/Мамил/;
2. Креш-Критското булгарско царсво, под власта на което били Балканите, Кипър/Кубар/, Мала Азия/Атряч-Троя и Балистан/Палестина, Ливан, Сирия и Йордания/;
3. Сувар-булгарското царсво в Междуречието, съхранило названието Самар-Шумер;
4. Мидан/Западен Иран/;
5. Кафкаш/Кавказ/
Катастрофалното наводнение /библейският „всемирен потоп”/ погубило булгарската царска династия в Сувар /късния Шумер/, заедно със значителна част от булгарското население. Това позволило на подвластните им древно арабски племена саркани/по булгарски „саркан” означавало „бархан”- жител на пустинята/ да подчинят през 24 век преди Христа Акад, Тангра-Капа /Вавилон/ и други булгарски градове в Междуречието.
Не по късно от 3-хил. година преди Христа на юг се спуснала
нова вълна преселници от Идел-билсага или бишатар /”петте рода”по булгарски/. Една част отново останала в Украйна, където съседите им ги наричали „бастарни”, друга част се заселила на Балканите, където се подчинила на Критското царство и по- късно станала известна под името „пелазги”. Трета част се придвижила до Кавказ, където ги наричали „кутии”, ”утии”, ”албани”, ”хети”, а четвърта част - в Средна Азия, станали известни под името саки, масагети и кушани. Средноазиатските билсага след това преминали през Афганистан и Пакистан и завоювали Индия/те останали в паметта на индийците под името „петте братя –Пандави”/. Кавказките билсага на границата между 3 и 2 хилядолетие пр. Христа завоювали по-голямата част от Мала Азия и основали Хетското царство, а около 2200 г. пр. Христа атакували Сувар-Шумер и за известно време го върнали под властта на булгарите. Но след това сарканските династии/на акадци, вавилонци, асирийци/отново си върнали властта, макар да продължили да развиват булгаро-шумерската култура. А Балканските билсага-пелазги основали Макан/Микена/ и редица други градове на полуострова.
В началото на 2-то хилядолетие пр. Христа от Идел тръгнала трета голяма изселническа вълна, възглавявана от булгарското племе ексага или агатар /”речните” или ”водните” по булгарски/. Заради умението си да правят кораби и да плават на тях, агатарите били наречени „кимери”/”лодкари”, „корабници”,”превозвачи” по булгарски/. Една част пък останала в Украйна, където съседите им ги нарекли ”древляни” и „кимерийци”, друга част през днешна Молдавия се спуснала на Балканите и подчинила себерите/северите/ и билсага, трета част около 1700г. пр. Христа проникнала през Сувар в Мамил /Египет/ и 100 години управлявали там/египтяните наричали ексага -„хиксоси“. В средата на 2-рото хилядолетие пр. Христа земетресение вулканична пепел и гигантски вълни, предизвикани от катастрофалното изригване на вулкана на о-в Фера/близо до Кипър/,погубили по-голямата част от булгаро-крешското население на Креш-Крит. Тази катастрофа влязла в световната история като мита за ”гибелта на Атлантида”. Атряч-Троя, като част от Критското царство, се обявил за негов наследник и провъзгласил собствено Атрячко /Троянско/ царство. Но булгарите-агатари, които гърците наричали ”ахейци” или „аргивци” т.е. ”уралци”,завоювали Макан /Микена/, отслабените Крит и Кипър, и основали собствено Микенско или Аргоско царство. Атрячските /Троянски/ българи, чиято царска династия била основана още от българите-теберци, опитали да спрат експанзията на микенските българи-ахейци, но около 1200 г. пр. Христа те превзели и разгромили Атряч-Троя.
Примерно по същото време те завладели територията на Хетското царство и атакували Египет, където ги наричали ”морски народи” и Балистан.
„Изплашени от тези нападения, някои от карамуенците /африканци/ избягали от своя край в страната Шим /Синай/ и там, като се скрили за много години, се спасили. В памет на това спасение те се нарекли шимба и определили ден за празничното отбелязване на това. След 40 години, когато нападенията на кимерците спрели, шимбайците се наели на служба при балистанските владетели. Като видели, че балистанците враждуват помежду си, шимбайците завладели от тях част от Балистан и се заселили там. По името на сектата ”Яхуд” всички шимбайци почнали да се наричат яхуди /евреи/.
Кул Гали от „Разказ на караима”
След разгрома на Атряч /Троя/ част от троянците напуснали родината и се преселили на Апенинския полуостров. Там основали ново царство и го нарекли на името на прародината на всички булгари-Идел/от него-Италия/. Съседите им наричали италианските булгари атрячци-„етруски”.
Когато в 8-ми век пр. Христа булгарите-етруски основали ”вечния град” - Рим, в Идел започнало поредното голямо предвижване на племена. То било предизвикано от войната между две от булгарските племена-саките и масагетите. И едните и другите били потомци на билсага.
Иделско-булгарския Цар Буртас Баранджар/Берендей/, с цел да възтанови мира сред българските племена на територията на днешния Казахстан, решил в 7-ми век пр. Христа да пресели кипчаците-саки в Кара Саклан/Украйна/. Само че част от живеещите там булгари-кимери/кимерийците/ отказали да делят земята си с тях. Затова Буртас ги разгромил и те през Кавказ избягали в хетските владения на своите роднини. Иделските войски, ужким че ги преследвали, нахлули в Близкия Изток и завладели земите от Кавказ до Египет.
”За това, че арякците /предците на арменците, живеещи на територията на днешна Осетия/ помогнали на булгарите да завоюват Кавказ, Буртас им разрешил да се заселят в част от територията на Арман /Закавказието/, затова ги нарекли” арманци”/арменци/” - Кул Гали.
Буртас помнел, че някога целият Близък Изток е бил под властта на булгарите. Скоро обаче основните иделски войски били изведени в Идел/където започнала поредната междуособица/, а останалото в Близкия Изток опълчение било предателски нападнато от съюзниците-миданци /мидийците/ и отстъпило. Оттогава в Кара Саклан /Украйна/ били заселени и почнали да господстват булгарите от кипчакско-ищякския род. Гърците преправили булгарското „кипчак” в „скиф”, ”скит”, като добавили любимото си „с” към булгарското име и махнали тюркското окончание „чак”.
Булгарските преселници разнесли достиженията и особеностите на булгарската култура по целия свят.
Гърците дошли на Балканите на границата между 1 и 2 хилядолетие пр. Христа облечени в животински кожи/оттам и тяхното булгарско прозвище ”тирци”-кожари. Те заимствали високата култура на завареното булгарско население и я нарекли „гръцка”. Затова в основата на гръцката митология ние виждаме само едни булгарски сказания. За отбелязване е, че гърците след като завоювали Микенското царство на ахейците /това станало след като булгарите-аргивци отслабнали след братоубийственната война с булгарите-троянци/, направили свой главен герой булгарския богатир Гуругла - „син на могилата”. Само малко му погърчили името и гърците произнасяли ”Гуругла” под формата „Геракл” /Херакъл/.
От названията на булгарските племена произлезли названията на гръцките области. От името на племето себер/наричано и креш-борба и палуан-борец за особенната му любов към булгарската борба-креш/ възникнали имената „Спарта”, ”грек”, ”Греция”, ”Пелопонес”. От булгарското название на главните планини в Гърция - „Тайга”/тайга означава на булгарски-гористи планини/, възникнало тяхното днешно име - „Тайгет”. А с чисто булгарската дума ”елат” - „изобилна, цветуща страна”, гърците почнали да наричат своята страна Елада.
Преките потомци на булгарите/дебери, билсага, кимери/ - траки/мизи, себери/севери/, македонци и др. /, съхранили своята булгарска култура до 7-ми век, когато нова преселническа вълна българи /начело с Аспарух/ достигнала Балканите. Най-знаменитият тракиец Княз Себертек /Спартак/ попаднал в робство при римляните, но вдигнал възстание и едва не унищожил Римската империя.
Българските митове влезли в епосите на много народи по света. Така митът за чудодейното спасение на малолетния принц Магула /”син на вълка”/ или Магиза /”подобен на вълка”/ в котел /кошница/, пуснат в реката, влязъл в египетските, индийските сказания /там името ”Магула” приело формата Маугли/,италианските/там братята Ромул и Рем били хвърлени в реката в кошница и спасени от вълчицата/, арабските, еврейските /в тях името „Магиз” приело формата „Моисей” и др./.
Според данни на българския поет и историк Кул Гали, тризъбецът бил любим символ на булгарите-билсага. Излиза, че още в 3-тото хилядолетие пр. Христа, когато билсага дошли в Кара Саклан /Украйна/ и Балканите, този символ се появил по тези места.
Какво означавал тризъбеца за булгарите?
Отначало той бил символ на самия Тангра - Бог, който често се вселявал в Слънцето /булгарите казвали: ”Слънцето - това е окото на Тангра”/. Така че първоначално тризъбеца символизирал не нещо друго, а лъчите на изгряващото Слънце. От тенгрианските/дохристиянски и доислямски/ митове научаваме, че тризъбеца бил най-страшното мълниеносно оръжие - отначало на първия алп Биргюн, Перун при славяните, гърците го кръстили Зевс и т. н., после, когато той остарял се оттеглил от важните работи и само от време на време напомнял за себе си чрез всевъзможни бедствия и природни катаклизми - това оръжие се наследило от синовете му, алпа на светлината и топлината Карга Мардукан и алпа на мълниите, водата и световния океан /”боз-идан” - „синя долина” по булгарски - Кубар. Името на Мардукан - „Раждащият светлина” по булгарски, в късношумерските източници приело формата „Мардук”, а името на Кубар в гръцките митове - „Посейдон” се образувало от „боз идан”. Карга можел да се превръща в гарван, змиеподобен дракон, а Кубар в бик. Кимерите-агатари считали Кубар за свой най-любим дух.
Мислим, че на читателя му са станали ясни някои неща - защо на ахейския остров Кубар /името му по-късно превърнали в Кипър/ бил развит култа към Бика/т. е. Кубар/ и защо Мардук и Посейдон изобразявали с тризъбец в ръката.
За да утвърждават могъществото на Тангра, духовете-алпи, а и своето собственно, булгарските тенгриански свещеници кам-бояни /шаманите/ винаги носели със себе си жезли, тояги, маги във вид на тризъбец. Самите те обяснявали, че магата /жезъла/ във вид на тризъбец означава властта на Тангра и неговите духове над трите свята - небесния, земния и подземния. Освен това той им позволявал да пътуват в тези светове за срещи с алповете и духовете на предците. Но невнимателните европейски художници превърнали магите-тризъбци в метли на вещиците. Добре, че Кул Гали ни разказал за това иначе още щяхме да се чудим защо и как вещиците летят на метли?
Тризъбеца като символ на Тангра се изобразявал също на шаманските барабани.
Обикновенните булгари наричали тризъбеца с различни народни названия-„баранджар” /овенска глава/, ”байсанак” /голямо копие/, ”хазар”/водач на стадото/ и т. н. В тризъбеца виждали изображението на лъка и стрелата, рогата на хазара, полумесеца, бунчука и др.
Булгарската царска династия Дуло, основана от шамани, направила тризъбеца свой герб под името „балтавар” - т. е. брадва/балта/ и лък/вар/. В булгарската държава брадвата и лъка били атрибути на царската власт, а освен това символизирали горските територии/брадвата/ и степните/лъка/.
Чрез своя герб булгарските царе подчертавали, че те са господарите на безкрайната лесостепна Евразия. За последно през 7-ми век по времето на кагана Курбат Кюнграт /Кубрат/ от рода Дуло, територията на Идел действително се простирала от Балканите до Алтай. Тогава държавата получила и народностното си име Булгария /Велика България/. В края на 7-ми век, Велика Булгария се разделя на Северна Булгария/ Черна България с център Бащу-Киев/, Южна Булгария/Хазария/ и Западна Булгария/Дунавска или Балканска България/. Но навсякъде управлявали представителите на династията Дуло и държавен герб си оставал тризъбеца.
През 9-ти век Черна България се разделя на още две булгарски държави - Украинска Булгария с център Киев /наричана Урус Бyлгар и впоследствие Киевска Рус/ и Волжска Булгария /която наричали Ак Булгар/ - нейните центрове били градовете Болгар, Буляр и Казан.
Оттук нататък сведенията за съдбата и значението на този символ са основно от Киевска Рус и Волжска България, тъй като средновековните булгарски летописци са родом от там. А и работата като историк и изледовател на автора на статията Нурутдинов е била съсредоточена основно там. От Гази Баба /Арслан Тертер/, който е родом оттук, не са останали конкретни сведения. Но следи за широката популярност и значение на този символ в нашата държава са останали. От Плиска, от скалната църква в Сеново и от други места, в народното изкуство, като орнамент в народните костюми, в наше време като памет в имената поне на два града - Троян и Тулча/независимо кога и как са се появили тези названия или по какъв повод/. Славяните са наричали царския герб на рода Дуло - „Троян”, а самото название Дуло са го казвали под формата-Туло, Тула/.
Украйна /Кара Саклан/ влизала в състава на държавата Идел официално поне от 3-тото хилядолетие пр. Христа. Скоро след преименуването на Идел в Булгария през 7-ми век центъра на булгарската държава се премества там в Бащу-Киев. Затова от 7-ми век в съзнанието на булгарското население на Украйна, тризъбеца станал символ именно на тази част на Велика Булгария. След разпада на Черна България в средата на 9-ти век на булгарския цар Абдула Джилки се паднала нейната източна част /Волжска България/, а на по-младия му брат Лачин - нейната западна част /Урус Булгар-Киевска Рус/.
Ако във Волжска Булгария управлявали булгарските феодали/буляри-мюсюлмани/, то в Украйна - на Рус на власт били булгарските феодали /боляри-тенгриани/, почитащи главно алпа Биргюн /Буран, Перун, по славянски/. Великокняжеската династия на Русия била основана от Лачин и също считала тризъбеца ”балтавар” за свой герб. За разлика от Волжска Булгария, булгарските владетели на Русия съхранили тризъбеца в качеството му на герб до 12-ти век. Например великият княз Владимир /правнук на Лачин/ отпечатвал тризъбеца върху своите монети и след приемането на християнствато. Обаче в началото на 12-ти век княз Владимир Мономах, който разгромил булгарската култура на Киевска Рус от желание да я преорентира към християнския Запад, се опитал да премахне тризъбеца като герб на държавата. Той не само забранил булгарския тризъбец, но и фалшифицирал руските летописи. По негова заповед монасите-летописци превърнали Лачин в „Рюрик”, а сина му Угор Лачин в „Игор Рюрикович”.
За щастие до нас са дошли и други украински източници от това време, в които киевските владетели от 9-11-ти век пряко са ги наричали с булгарската титла ”каган” /цар, император/: каган Владимир, каган Ярослав /Мъдрий/ и т. н. А степната, южна част на Украйна, която била плътно заселена с булгарски племена: берендеи,баджанаци/печенеги/, каракалпаци, хазар, харка /от тяхното име дошло името на г.Харков/, себери/севери/, узи-торки и др. , съхранили тризъбеца през цялото време като свой символ. Не случайно именно южноруският /Черниговски/ княз Владимир Святославович - автор на украинско-руската поема „Слово о полку Игореве”/1180г. , / ни оставил сведения за две от старославянските названия на тризъбеца - „троян” и за Южна Русия - „земя трояна”. В своята поема Владимир Святославович осъжда Владимир Мономах/той бил внук на Ярослав Мъдри, когото булгарите наричали ”Тазбаш” - „Хитрия”/за конфликта му с южноукраинските булгарски племена. Не го домързяло да напомни, че цялата черниговска аристокрация изцяло се състояла от знатните булгарски родове: Могутовци, Татрановци, Шелбирови, Топчакови, Ревугови/Арбугинци/, Ольберови/Елбирови/ и др.
Владимир Святославович бил представител на украинския клон на булгарската династия Дуло-„Рюриковичите”, потомците на Лачин и естественно, че считал за начало на руската държавност 4-ти век, когато булгарските царе преместили столицата на държавата Идел от Поволжието в Киев и започнали настъпление към Източната Римска империя.
През 12-ти и началото на 13-ти век булгарските номади от Украйна масово приемат християнството, тъй като за това Киев и Чернигов им давали големи привилегии /земи, тарханство и т. н. /.
През 1242 г. , когато Украйна била подчинена на монголската орда, булгарският цар Гази Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да се сформира корпус от булгарски номади в Украйна - за охрана на търговския път от Киев в Болгар и да се даде на този корпус тамгата ”казак” /тризъбец/ и името „казаци”. Батий се съгласил, такъв корпус бил сформиран и действал под общото булгаро-монголско командване до средата на 14-ти век. Монголският хан Узбек разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял почти изцяло от булгари-християни. Те като останали без работа се влели в отрядите на чиркесите.
Още през 10-ти век, булгарските владетели, за охрана на своите южни земи /Крим, териториите между Дон, Кавказ и Волга/, започнали да сформират отряди от наемници. Тези наемници булгарите наричали ”чиркес”, което означава ”бродещ, свободен”/чир/ човек/кеше/. Русинците превеждали тази дума като „бродник”. Болшинсвото от чиркесите били украинци-християни. След като Волжска Булгария отстъпила своите южни зими на Монголската орда/в 1242 г. / чиркесите постъпили на служба при монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал, чиркесите останали на монголска служба - охранявали пътищата, границите, превозваните стоки, монголските търговци, посланници и т. н. Живеели на границата между горите и степта в неголеми общини и охотно приемали при себе си такива като тях - украинци-казаци. Постепенно за чиркесите названието казаци станало второ име, а след това и главно, а казашкия „тризъбец”- герб.
Когато Литва в 1362 г. завладяла Киев и нейните владения плътно се приближили към границата на гората и степта, украинските казаци-чиркеси веднага обявили своята низависимост от монголската орда. Център на независимото казачество, което в свое лице виждало възтановената Киевска русинска държава/ Рус/ станал остров Хортица. Това название произлязло от булгарското име на острова „Курташ”/о-в на Курт-Курбат/ или Хордизе /митническа станция на Курбат/. От тогава булгароказашкия тризъбец отново се завръща при украинския народ в качеството му на всеукраински символ. Днес той стои в герба на държавата Украйна.
Царете на Волжска Булгария до 16-ти век продължавали да считат тризъбеца за свой родов герб и го изобразявали на булгарските монети. След разгрома на Булгарската столица Казан в 1552 г. от московско-татарските войски булгарският народ в памет на загубената си държавност направил свой национален герб тамгата на Казан - Y или Y ( or ).