Ф.Нурутдинов
Конспект фрагменти “Джагфар Тарихы“


ЗА ВЪСТАНИЕТО НА ПЕТЪР ДИЛЯН


За Батир Джилан, син на Барадж (Гавраил Радомир, 1014 – 1015, най-големия син на Самуил) е съхранено следното известие в дават-хане (държавния архив).
Името Джилан получил, понеже е роден в годината на змията – дилом/дилан (981 год). Майка му го нарекла Батир - в памет на Аспарух, носил прозвището Маджар или Батир. В маджарския (унгарски) манастир, където се намирал, постоянно го мъчило желанието да възстанови държавата на баща си и дядо си. За да утоли това желание, Батир Джилан написал историята на Бурджан. Писал я по памет, тъй като целият архив на бурджанските царе бил заловен от крешченците (ромеите). Но това само усилвало желанието му и постепенно напълно подчинило всичките му мисли. В резултат на това станал толкова безразсъден, че на стари годинин се преместил от своя спокоен манастир в родината на предците си – Кубардар (Вардарска Македония) по призива на въстаналите там против кешченците бурджански българи.
Зарадвани от появата му, бурджанците тутакси го избрали за кан на Улаг Българ, а отхвърлените вождове по стар български обичай убили. Нямайки възможност поради преклонната си възраст да участва във войната срещу крешченците, Джилан Батир само четял молитви, а неговите командири побеждавали в една след друга битки. Нещата стигнали дотам, че само при появата на нищожен по численост и лошо въоръжен отряд бурджани, сам каганът (императорът) побягвал в ужас заедно със своята огромна армия. В изоставения им обоз капкана му Джураш намерил предмети и книги на бивши български царе, които веднага донесъл на Джилан Батир. В момент на най-голяма слава, той изпраща своята унгарска джура Алат Бахту при царя на Ак Булгар (Бяла, Волжка България) Балук с богати подаръци и молба за помощ. Заедно с тях към Волжка България заминава и посланика на Урум Баба (римския папа) в Бурджан, Истан – един от потомците на Лачин. (т.е. Рурик, 855 - 882г., наследник на Атила от династията Дуло, б.р.)
По пътя към Булгария един от спътниците на Алат бил заловен от балинците и бека им (Ярослав I) разбрал за целта на мисията. Нуждаейки се от слава и победоносна война, а и за да поправи неприятното впечатление от неудачния поход срещу Башту (Киев) на Гилас Хин, кан Ашраф изпратил на помощ на Петър Делян кумански отряд начело с Кур Батир. Но когато дошли до Сула (Дунав), Дунавска България отново била покорена от крешчанците. А пък бека на Башту, като знаел за какво става дума, също изпратил в Бурджан своя войска - но на помощ на крешчаните. Обаче, тази помощ така и не помогнала на Урум кана (византийския император) (Михаил IV, 1034-1041 или Mихаил V, 1041-1042 – б.р.).
Не по силите си да разбият буржанските българи в открит и честен бой, нечестивите крешченци (византийци) прибегнали към своя любим способ за борба с противник и изпратили в лагера на Джилан Батир неговия роднина Улу шуян (Алисиян, Иван Владислав). Бащата на тоя Улу шуян, Иван Владимир вероломно с удар отзад убил своя втори братовчед Гавраил Радомир (бащата на Джилан Батир) по време на лов. Самият Улу шуян бил още по-долен от баща си и заради изгодата не се погнусил даже да встъпи в мерзката юдейска секта на арякците (армяните). Когато се разбрало за това, Урум кан (василевса) решил да убие сектанта, но тук дошла новината за коронясването в Бурджан на Джилан Батыр и Урумкан решил с помощта на Улу шуян да погуби кана на бурджаните. На нечестивеца от името на императора му предложили да погуби Джилан Батир в обмяна на живота си и богата награда, като той без колебания се съгласил и с радост се отправил към Кубардар (Вардарска Македония)
Там съобщил на кана на бурджаните, че към Кубардар се придвижва ромейски отряд и наемни балинци (руси). Това била войсковата част балинци, изпратена от бека на Башту в помощ на Урум кан, но скоро излязла от подчинението му и започнала да граби и разорява както буржански, така и крешчански селища. Затова Урум кан разрешил на Улу шуян да погуби този разбунтувал се отряд, за да може кана на бурджаните да му повярва и осъществи злодейския си план. Капкан Джураш, насочен от кана в указаното от Улу шуян място действително намерил балинците. Изчаквайки когато пияните балинци заспят, Джураш със хората си ги заловил в плен и довел при кана. В памет на ослепените от крешченците бурджански воини (на Самуил, б.р.), всички пленници били ослепени. На пира по случай победата хората на избитите вождове и худаяри, виждайки в сектанта своя човек, започнали да крещят, че Улушуян ще им донесе военни успехи и поискали да бъде назначен за главнокомандващ. Джураш, който се усъмнил в искреноста на Улушуян, се опитал да вразуми народа, но почти никой го не слушал и кана се принудил да изпълни искането на тълпата.
След което Улушуян попитал кана накъде е най-добре да поведе армията и той му дал указания. Улушуян веднага повел голяма част от опълчението, въоръжена с най-добрите оръжия към указаното място Багъл (Солун, б.р.) като успял да предупреди за това крешченците. Те внезапно атакували и избили почти всички опълченци. С голяма печал оцелелият Улушуян се върнал в лагера и публично обвинил кана в поражение и поискал да се избере нов кан. Действително, по стар български обичай, кана можело да го свалят и дори убият в случай на военно поражение. Джилан Батир и Джураш дали ред доводи в свое оправдание, но простолюдието не ги слушало и си избрало за нов кан Улушуян. Почувствал в себе си увереност, Улу шуян казал на войската си: “По обичай ние трябва да екзекутираме нашия предишен кан, който вече престанал да провижда бъдещето. Но аз не желая мен, както стана с баща ми, да ме обвинят в братоубийство. Затуй предлагам само да го ослепите“. Синовете на избитите вождове и худаярите (богомилите) ,възглавявани от Улу шуян завързали Джураш и ослепили Джилан Батир. След което Улушуян още първата нощ избягал обратно при Урум-кана(василевса) с радостно за него известие и бил простен, както и щедро възнаграден.
На сутринта тълпата, научавайки за станалото веднага изтрезняли от опиянението, отвързали Джураш и започнали да го уговарят да ги оглави. Но капкана си тръгнал от тях, заедно с ослепения кан и малцината му верни хора. На път към планинското си убежище, кана решил да изпрати сина си Мамил с част от архива на буржанските царе към Сула (Дунав), за да го предаде на волжкобългарската войска и маджарите. Част от обикновените опълченци също потеглила към Дунав и отвлякла вниманието към себе си на крешанската (ромейска) стража. Благодарение на това Мамил успял да се срещне с Кур Батир и да му съобщи за превземането на Дунавска България от византийците. Разтревожени от движението през Сула на хиляди бурджани, маджарите не позволили на Мамил да събере нова войска, но поне приели хората му.
През това време към планинския манастир на Петър Делян от една страна настъпвали наемниците балинци, решени да отмъстят за ослепените си другари, а от друга – крешченците. Кан Джилан Батир, узнавайки за това, както и че надеждата за помощ от маджарите рухнала, заповядал на капкана си Джураш Кабан да сдаде укреплението на ромеите срещу замяна на живота на верните си хора. Урум кан, не обръщайки внимание на опълченската му войска и страхуващ се само от Джилан Батир, се зарадвал неописуемо от известието, че е пленен буржанския кан.
Той даже решил сам да посрещне отряда, който водел пленниците на безопасно разстояние от Константинопол, за да се създаде впечатление, че лично е участвал в победоносното дело. Народът ромейски го приветствал като велик пълководец, което още по-засилило радоста у василевса. В такова състояние той им съхранил живота и ги заточил в тъмница. Но след скорошната смърт на Джилан Батир, сломен от неблагодарността на тълпата и загубата на последната надежда да освободи земите си, Урум кан пуснал на свобода някои от хората му.
Мамил, женен за дъщерята на един от потомците на кан Азан, останал в маджарско и няколко пъти идвал до Волжка България с маджарски и алтънбашки (италиански) пратеници. При едно от тези посещения, той приел истинската вяра (исляма, б.р.) и подарил на кан Ахад списъка с царете на рода Дуло. Част от потомците на Мамил се върнали после на служба при Урум кан и към заблуждението на троебожието (светата троица, христианството, б.р.), поради желанието си да живеят в земята на предците си.
[край на записа].
Ф.Нурутдинов
Конспект фрагменти “Джагфар Тарихы“