Всъщност, в Тенгриянството, това е бил деня на алп биката Кашан - лозата;))) Тя е сестра на алпа Субан (скотовъдство и овощарство) или т. нар. Трифон и който в българското тенгриянство е свързана със събитията на неговото търсене, откриване и спасение и образуването на втората матриархална българска държава Бурджан суба. Именно култивирането на гроздето е предходящото нейното образуване, събитие. Така че, преди Ной да засади лозе, българите са го отглеждали, преди траките да са опиянчват с него, българите са го яли сиреч нищо тракийско няма, за да не се каже от Валерия Фол, че този ден е част от тракийската мистериална обредност;))) Нищо такова! Лозата с гроздето е дар на Българите и Кашан е една плачливка;))) и една мълчаливка;))) Та, затва дали ще вали или нема да вали се гадае за гроздето и киселинността му, Това е де се казва, един пряко съхранен обряд съответстващ право на написаното в "Сказание на Чулман".

=================================================

Църковна и народна традиция
В православната литургия за празника се пее специален тропар, известен като „Начатки овощей“, а у нас денят се свързва с ритуала по освещаване на първото грозде. Според традицията, на този ден за първи път се вкусва от новата реколта – плод, който е символ на благословение и изобилие.
В някои райони на България освен грозде, се освещават и други плодове – ябълки, круши, сливи, според това, какво е узряло в региона. Смята се, че преди Преображение не бива да се яде грозде, тъй като още не е "осветено от Бога".
Живите обичаи по селата
В малките населени места празникът продължава да се чества с колорит и дълбок смисъл. Преображение е повод за селски панаири, на които се събират хора от цялата околия. Разменят се животни, стоки, селскостопански продукти, а в миналото млади моми и ергени се сговаряли за годежи и женитби. Съществува вярване, че ако бракът се сключи през септември, детето ще се роди през юни – в навечерието на жътвата – и младата невяста ще може бързо да се включи в тежкия летен труд.
Любопитен обичай: „Мълчаливото грозде“
В някои райони на Южна България се пази древен обичай, известен като „мълчаливо грозде“. Рано сутринта на Преображение първата чепка от новата реколта се откъсва в пълна тишина, без да се произнасят думи. Смята се, че тишината „заключва“ злото, а първото грозде, събрано в мълчание и осветено в храма, има лечебна и предпазваща сила. Семки от него често се засяват отделно – за благословена и плодородна реколта през следващата година.
Вярване: лековитата роса на Преображение
С Преображение Господне е свързано и едно особено вярване за целебната сила на росата. Хората вярват, че който се измие с роса в утрото на 6 август, ще бъде здрав през цялата година. Смята се, че тази роса е „небесна“, тъй като нощта срещу празника е време, когато небето се „отваря“ и Божията благодат слиза над земята. Затова в много села хората излизат още преди изгрев, събират роса от тревата с ленена кърпа и се измиват по лицето и ръцете – в мълчание и с молитва за здраве.
Преображение в природата
Според народния календар на 6 август се „преобразява“ и природата – започва преходът към есента. Казва се, че слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата. От този ден нататък светлината започва леко да намалява, дните стават по-кратки, щъркелите се събират на ята и се готвят за дългия път на юг.
Хората вярвали, че ако в този ден росата е обилна, реколтата ще бъде богата, а ако вали – лозите ще дадат много грозде, но виното ще е по-кисело.
Преображение Господне остава не само важен религиозен празник, но и живо свидетелство за връзката между духовното и земното, между човека, природата и вярата. Празник, който ни напомня, че промяната започва отвътре – с тишина, вяра и благословена светлина.