https://www.youtube.com/watch?v=2TSy9IAKFzQ

Ми то, тва искат сега русофилите, отново, професоре, мощен геополитиески импулс;))) от страна на РФ, Костадинов министър председател и преосноваване на България;))) И това ще стане, знаем, защо. Защото българина чака винаги некой друг да го оправи по простата причина, че поради липсата на доверие към сънародника си, на който разбира се, няма как да се има доверие;))), той не може да се сдружава за общи действия, а почти всяко сядане на маса заедно завършва фатално за някой;))) или се напиваш здраво, за да поемеш по-лесно глупостите на другият или да се изтрепете взаимно. Затова вече и ракия заедно българина трудно сяда да пие;)))
===============================================
Проф. Иво Христов: Има два начина да говоря за България. Едният да не говоря нищо. Щото няма какво да кажа. Всичко е казано. Резултата е никакъв.
Или да започнем отново да говорим и това отново да приключи със същото, с мълчание. Продължава процеса на деградация на територията, то е повече от ясно. Това вече не е държава. Само да ви дам един малък пример. Имах един много умен преподавател, навремето в университета, проф. Георги Димитров по социология, който казваше така: Когато, в дневният ред на едно общество, новините за природни бедствия, заемат първо място, това ви сигнализира, не, че имате проблеми с природата, а че има тежки проблеми на обществото. Когато, всеки дъжд, всеки сняг, всяка суша, всеки вятър, стават бедствие, това, показва, че вие имате социално бедствие. Самото управление на България е бедствие в този му вид и в този му характер. Във всяко едно природно бедствие с ирония и в кавички го казвам, като в капка вода се отразява цялата убогост на съвременното българско общество – неговият разпад, липсата на социална емпатия, липсата на каквото и да е социална ефективност. Налице е само животинска алчност комбинирана с тежка откровенна глупост. Всичко това, събрано накуп води до тези закономерни резултати. Това е страна, която е осъдена да изчезне, ако се движи по този начин.
Васил Василев: Кога започна загниването на тези хубави български качества, които държаха държавата ни изправена, дълги години, даже и след войните?
Проф. Иво Христов: Ще бъда откровен. Част от тези базови дефицити започнаха с установяването на социалистическият режим. Ние сме имали възможност да говорим, че той има огромен принос за катапултирането на България в Космоса, буквално и във физическият смисъл на тази дума. Но, дългосрочната цена, която платиха бившите българските селяни докарани в градовете, за да станат пролетариат и всичко останало което беше абсолютно необходимата цена за да стане тази страна индустриална развита и т.н.. е, че те бяха откъснати от собствеността, лишени от трудова мотивация и най-вече... По принцип Българите са пасивни. Това, не е активен народ, който да отиде, да скача и да отстоява, каквито и да е било каузи, така са оцелявали хиляда и кусур години тука, затова са оцелявали, но, когато ти си... Моят дядо, бог да го прости, казваше така: Когато сутрин селянина стане, той е като малък мениджър: днес ще направя, това, това и това. Той е активен продуцент на живота си. Ще изкарам кравите, ще преора тази нива, ще направя еди какво си. Когато ти си вкаран в панелената спалня и си закачен за социалните, трудовите и всякаквите други възможности на ОФ организацията и голямото предприятие, и се превръщаш в пасивно същество, което чака да бъде управлявано, чака да бъде направлявано, чака да му бъдат поставени задачи, чака да му се каже, как трябва да живее. И разбира се, от друга страна, типично по български да се опиташ да излъжеш и да мишкуваш тази система, която ти дава хляб. Това по времето на социализма можеше да съществува, защото имаше гигантски импулс отвън от СССР , който бе геополитически: от тази територия на цървуланковци да се изгради изключително важна за СССР държава, във военно, стратегическо, каквото и да щете отношение, което изисква висока индустрия, висока икономика. Довчерашните чобани станаха космонавти, инженери, лекари и т.н. След 10 ноември 1989 г, имаше един кратък импулс, имали сме с вас възможност да говорим, когато хората имаха натрупани образование, възможности, имаха дори натрупани парици при лошият социализъм, който бил отнемал всичко на нещастните българи, това нещо беше смазано от висшите слоеве на българската упраляваща олигархия и номенклатура, директно да кажа от социалистическият режим и тайните служби, за да не се допусне социално-политическа алтернатива на техният режим. Я си представете, че от тези 2 млн, които искаха да правят фирми, 500 000 да бяха направили нещо. Ми това е съвършено друг дизайн на това общество, което е вече от активни собственици, всеки със собствени възможности, но не на думи, а на дела, със собствен икономически ресурс, те щяха да дадат съвършено друго направление на държавният кораб на България. Естествено, че това не беше допуснато. От кого? Първо от българската номенклатура, второ - от външните нови геополитически господари, които нямаха никакви планове, тази бивша високо развита държава да бъде нещо друго, освен примитивна територия. Ето защо с т. нар.приватизация с пускането на свобода на т. нар. борчески групировки, въоръжената ръка на българската олигархия, организираната престъпност, ние знаем, че беше добре организирана, ние знаем от кого и всичко останало и сега нейните метастази ни управляват. И каква беше алтернативата пред българите? Най-активната и действена част от населението, което можеше да поеме инициатива и риск, избяга оттук, просто напусна страната и то повече, никога няма да се върне, а другите или умряха или постепено загниват в българското блато наречено българско общество.
Васил Василев: И това ни води до никъде?
Проф. Иво Христов: Естествено. А кой ни е казал, че сме абонирани за Вечност?