Едно маке в една македонска фесбук група го бе съчинил за да осмее "татаризма" на българите. Сигурно е ползвал AI за целта.

И му рекох: Маке, не знам за Миладинов, но ти определено си българин! Ха-ха-ха-хаааааа...Ти знайш ли, чи дори волжки българин не би написал, такова стихотворение "Тъга за Волга"! От опита за иронизиране на българите си написал нещо велико!;))) Или си ползвал AI;))) Ха-ха-ха-ха... Аз малко ще го пооправа, ще замена некоя и друга дума....
Много добре го пипнах, махнах македонската жлъч и сега през AI мога да го врътна и на чувашки и на тартарски, ха-ха-хааааааааааааааа....


ТЪГА ЗА ВОЛГА

(Написано от един куберов българин, днес македонец ) :)))
Поетичен редактор: Йордан Стайков

Орелски крила как да си метнех,
и в наши стърни да си прелетнех!
На прастари места аз да си идам,
да видя Волга, Итил да видя.

Да видя дали слънце и тамо
тъй гордо грее, както и вамо;
дали ме вятър степен ще срещне
и древен спомен в кръвта ми трепне.

На път далечен аз ще се стегна
и към степите волни ще побегна —
където небето е шатра голяма,
където за коня граници няма.

Тук ми е тясно — град ме обвива,
забрава бавно дух ми покрива;
зими безкрайни, чужди нивя,
не мога коня тук да развърта.

Около дувари и оврази - безпътни дни,
а в гърди ми - небесни висини;
не, аз не мога тук да седя,
не мога в тези теснини да летя.

Дайте ми крила аз да си метна,
и в наши стърни да прелетна!
Към нашите корени аз да си идам,
степите родни пак да ги видам.

Там зората земята пробужда
и конски тропот широко се ражда;
там Умай — майчица силна —
със свобода и живот ни е кърмила, милно.

Волга велика пред мен белее,
вятър от изток в гривите пее;
погледнеш в безкрай — небе и трева,
на Тангра мощта е всичко това.

Там със сърцето в кавал да свиря,
под звездно небе съдба да открия;
и щом ме степният вятър обвие —
земята на дедите да ме покрие.