Йордан Стайков

Граф Игнатиев не обесва Левски, поне не, документално, но и не изразява позитивно отношение към него, точно обратното, омаломажава го, че е просто някакъв младок, хашлак, който се опитва да прави глупости в неудачен за Русия момент и по този начин оставя закона на Османската империя да реши съдбата му. Игнатиев не съдейства за спасяването на Левски! Факт! Факт! Костадинов голям историк, лае по телевизиите, но е едно нищо като историк. Иванчо Хаджипенчович;))) е част от тричленната комисия по разпитите на Левски, тя издава Протокол №15 ( комисията изготвя протоколи). Известният Протокол №15 съдържа заключението, че Левски трябва да бъде наказан със смърт чрез обесване, но историците посочват, че в оригиналните документи липсват подписи на членовете на комисията под самото решение. Султан Абдул Азис издава указ за неговото обесване. Интересен е след това доклада на граф Игнатиев до княз Горчаков. В шифрована депеша след произнасянето на присъдата, граф Игнатиев определя решението на комисията в София като "задоволително". Според някои историци това показва, че Русия е била доволна от премахването на един неконтролируем от нея революционен лидер. Оттук става ясно, че Левски не е любимец на Москва;))) по простата причина, че той иска самостоятелност на революционната борба и отказва въстанието да бъде обвързано с интересите на външни сили (включително Русия). Това противоречи на панславистките планове на Игнатиев, който цели освобождение, контролирано от руската дипломация и армия, каквото се и случва, впоследствие. Това навежда на мисълта, че руската страна е във възможност да действа съвместно със турското султанско правителство за потушаване на всеки един бунт и въстание възникнали въз основата на идеите на Левски. Това трябва да го уточним. Или поне да не оказва подкрепа. Русия чрез граф Игнатиев, обаче е във възможност да инициира въстание, което да провокира нейна намеса в подходящият момент. Граф Игнатиев от тази гледна точна е блестящ дипломат, който много вещо прокарва руските интереси на Балканите и особено руските интереси касаещи България. Показателен факт, какво значи освобождение контролирано от руската армия е подлият арест на капитан Петко войвода в Чепеларе и интернирането му в Русия, за да не пречи за въвеждането на Берлинският договор. Когато всичко приключва, руснаците го връщат в България с ясното съзнание, че Стамболов ще го умори провиждайки в него руски агент. Това е много хитра, много подла политика. Капитан Петко войвода е една от историческите фигури с държавническо мислене, която би могла да попречи на руските интереси в онзи момент, поради огромното си влияние като войвода. Така че, той е поредният отстранен от Русия, а не руски агент, както казват днес русофобите и както е представен като почитател русофил от Хайтов. Както виждаме, това отсъства, този момент отсъства във филма на Хайтов. Там, Петко войвода просто се завръща от Русия в една от сериите, но защо отива в Русия не става ясно от филма;))) Петко войвода е по-скоро набеден русофил и конфликта му със Стамболов е свързан именно с недоверието на Стамболов към всички пребивавали в Русия с възможност да правят политическа кариера в България след това. Русофобите са тъпи. Те не знаят къде да удрят и как да ударят;))) Винаги са били тъпи! За мене, ареста на капитан Петко войвода в Чепеларе е емблематичен за руската политика спрямо България! Той се явява своето рода самостоятелен владетел на Родопите делейки межда с Тъмрашлията по онова време;)))

=========================================================================

Vladislav Georgiev
13 ч
·
Историята не е художествена измислица: Митът за Граф Игнатиев и бесилото на Апостола
Тази тема е сред най-чувствителните в българската история, тъй като докосва фигурата на Апостола – единственият безспорен обединител на нацията ни. Когато в публичното пространство се подхвърлят недоказани твърдения за неговата гибел, това не е просто „друга гледна точка“, а директно посегателство върху историческата памет.
В ерата на "бързата информация" и политическата целесъобразност, българската история често бива пренаписвана пред очите ни. Най-новата „мода“ в някои медийни кръгове е директното обвинение към руския дипломат граф Николай Игнатиев за смъртта на Васил Левски. Но къде свършват фактите и къде започват инсинуациите?
Липсата на доказателства срещу силата на внушението
Сериозната историческа наука борави с документи. Към днешна дата няма нито един намерен документ в османските, руските или българските архиви, който да доказва, че Игнатиев е изискал, настоявал или организирал обесването на Левски.
* Процесът в София: Левски е съден от специална комисия, назначена от Високата порта, в която участват и българи. Решението за смъртното наказание е взето на база на действащия тогава османски закон за бунт срещу държавата.
* Дипломатическата роля: Като посланик, Игнатиев е защитавал интересите на своята империя. Можем да спорим за неговите политически цели, но да му се приписва „авторство“ върху присъдата на Левски без доказателства е историческа фалшификация.
Опасността от "Журналистическия съд"
Когато водещи с национален ефир си позволяват да казват: "Той е искал това нещо, има документи" (без да ги покажат), те извършват двоен грях:
* Професионален: Заблуждават аудиторията си чрез недоказани твърдения.
* Национален: Използват името на Левски като инструмент за съвременна геополитическа пропаганда.
Интерпретацията на историята е важна, но тя трябва да почива на логика и извори. Опитът да се демонизира една историческа личност чрез свързването ѝ с най-светлия ни герой, без реални факти, е проява на исторически нихилизъм.
Време е за професионализъм
Историята трябва да се остави на историците – хора като д-р Костадин Костадинов и други доказани изследователи, които познават изворите в детайл. Журналистиката трябва да задава въпроси, а не да раздава присъди, особено когато те засягат основите на българската национална идентичност.
Истината за Левски е твърде свята, за да бъде жертвана в името на евтини политически точки и "евроатлантически" плам.