Таврийските българи

[Йордан_13]

Война и мир
3 ч
·
През 1944 г. сталинският режим извършва масови депортации и репресии срещу цели народи в пределите на СССР. Сред жертвите са кримски татари, гърци, арменци и хиляди българи от Таврия, подложени на преследване, изселване и унищожение.
Около 2000 таврийски българи, родени в съветска Украйна, се завръщат в историческата си родина България през 1943-1944 г. Те идват с надеждата за нов живот, но след установяването на комунистическата власт у нас съдбата им се превръща в трагедия.
В град Добрич е издигнат първият паметник, посветен на жертвите на съветската окупация след 9 септември 1944 г. и на депортираните таврийски българи. Мемориалът е открит на 5 ноември 2015 г. и напомня за доброволното преселване на българите от Таврия, за самоубийството на техния водач Мишо Хаджийски през декември 1944 г., както и за насилственото им връщане в СССР през 1945 г.
След пристигането им в България държавата ги приема и подпомага - предоставя им земя, финансова подкрепа, данъчни облекчения, здравни услуги и българско гражданство. Само година по-късно обаче новата власт ги предава на Червената армия и НКВД по заповед на Йосиф Сталин. Мнозина са депортирани в Средна Азия като "предатели" на СССР, а отказът да бъдат върнати означава смърт.
Надписът върху паметника почита паметта на таврийските българи, които се преселват в България с благословията на Борис III, а впоследствие стават жертва на сталинския режим и отечественофронтовската власт. На мемориала е поставена и плоча с откъс от писмо на преселниците до българския цар, както и имената на хората, помогнали за тяхното завръщане в родината.
Паметникът е изграден изцяло с дарения. Автори на проекта са Красимир Пампоров и Йордан Йорданов, които работят безвъзмездно за реализирането му.
Съветската окупация на България след 1944 г. оставя след себе си репресии, убийства и национално унижение. Паметта за жертвите на този режим не бива да бъде заличавана.
Не ще забравим. Не ще простим.

[Йордан_13]

Таврийските българи възникват като обособена общност в периода 1861–1863 г., когато хиляди българи се преселват от пределите на тогавашна Бесарабия (в днешна Молдова и Украйна) към историко-географската област Таврия (северното крайбрежие на Азовско море).

Процесът е резултат от геополитически промени и изостряне на отношенията между преселниците и молдовските власти.

Хронология на формирането

Предистория (XVIII – началото на XIX в.): По време на Руско-турските войни десетки хиляди българи напускат родните си места в Тракия и Североизточна България, бягайки от османските репресии. Те се заселват в областта Бесарабия, която по това време е в пределите на Руската империя. Там те получават статут на колонисти, земя и данъчни облекчения.

Кримската война (1853–1856 г.): Руската империя губи войната. Според Парижкия мирен договор от 1856 г., Южна Бесарабия (заедно с българския културен център град Болград) е откъсната от Русия и е предадена на Княжество Молдова.

Причина за новото преселение: Молдовските власти започват да отнемат част от досегашните привилегии на българските колонисти. Те въвеждат задължителна военна служба и налагат нови данъци. Напрежението ескалира през септември 1860 г., когато в Болград избухва сблъсък между местните българи и молдовската полиция, завършил с кръвопролития.

Вълната от 1861–1863 г.: Разочаровани от новата власт, близо 40 000 българи решават да напуснат Молдовска Бесарабия. Руското правителство се възползва от ситуацията и им предлага безплатна земя в опустошените от Кримската война таврийски степи (Приазовието), откъдето преди това са изселени местните ногайски татари.

Животът в новата родина
Българите основават около 28 – 30 изцяло български села в Бердянски и Мелитополски уезд. Те успяват бързо да превърнат дивата степ в плодородна земеделска земя. Сред основните им центрове стават градовете Бердянск и Мелитопол. Тази общност успява да запази чист българския си език, обичаи и самосъзнание в продължение на поколения.

Днес съдбата на таврийските българи е дълбоко белязана от войната в Украйна, като общността е географски разделена, а по-голямата част от селата им се намират под руска окупация.
Етническите българи в Запорожката област (историческата Таврия) наброяват около 30 000 – 35 000 души. Настоящата им реалност е разделена на три основни групи:

1. Под руска окупация (около 30 000 души)
Огромното мнозинство от таврийските български села в Бердянски, Приморски, Мелитополски и Приазовски райони попаднаха под контрола на Руската федерация още в първите седмици на войната. Според Министерството на външните работи на България и правозащитни организации:


Забрана на майчиния език: Изучаването на български език в училищата в окупираните Мелитопол и Бердянск е официално прекратено от новите власти.

Прекъснати връзки: Българските културни центрове и неделни училища, които функционираха активно в продължение на три десетилетия, са затворени или принудени да променят дейността си.

Принудителна мобилизация: Мъже от българските села са изправени пред риска да бъдат мобилизирани в руската армия, което повтаря трагични исторически сюжети от миналото на общността.

2. В свободните територии на Украйна (гр. Запорожие)

Регионалният център град Запорожие остава под украински контрол, като там живеят около 3 500 – 5 000 българи, включително много бежанци от окупираните села.

Културна съпротива: Местното българско дружество продължава дейността си под постоянни ракетни обстрели.

Образование онлайн: Провеждат се онлайн неделни училища за над 100 деца, с цел да се съхрани езикът в условията на война.

На фронта: Стотици млади таврийски българи се бият в редовете на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в защита на своята родина. Има данни за десетки загинали и българи, попаднали в руски плен.

3. Бежанци в България
Хиляди таврийски българи потърсиха спасение в прародината си България след февруари 2022 г.

Интеграция: Много от тях учат в български университети или работят в селското стопанство и туризма.
Административни абсурди: Голяма част от тях притежават българско гражданство по произход. Парадоксално, това понякога им пречи да се възползват от програмите за хуманитарна помощ и настаняване, предназначени за украински бежанци без български паспорти.

Въпреки тежката ситуация, общността продължава да отбелязва важните български празници в хибриден формат и да пази идентичността си, която е устояла на царските, румънските и съветските режими през последните 160 години.

[Йордан_13]

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...6470&fullsize=1

Можем само да гадаем днес, какво става с тях, днес в окупираните от Русия територии. При все, че имаме филиал на "Единна Россия" в България, Коста Копейкин и той уж българин са води, (какъвто не е бил никога де), не видехме ни един техен активист да отиде при тях в окупираните днес, територии, да се изиска официално от Путин сведения, които да бъдат проверени на място с делегация, дори да е партийна делегация;))) Нищо, маа;))) Коста само лющи тъпана и толкова, а пезевенците му, ойкат по Москва, да ни покажат колко била убава, колко западно модерна... Плюя ви, на Московието! Покажете какво стана с таврийските българи, крастави кретени! Мамичката ви и гена прокажен, деееба....
И какво се оказва? КАТО ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, НИЕ МОЖЕМ ДА СПАСИМ ДОРИ ЕВРЕИТЕ, А КАТО НРБ, ДОРИ НЕ МОЖЕМ ДА СПАСИМ СОБСТВЕНИТЕ СИ БЪЛГАРИ!