Защо играе Симеон СКГ на лявото крило

[Eлтимир]

ЗЦ Защо играе Симеон СКГ на лявото крило ? –
(1) ? Дали поради зависимост от Москва ?



Странно, но вярно, когато Симеон Сакскобургготски (Симеон СКГ) дойде да играе политическа роля, намeсто хората да си питат сериозно кой е той и защо дойде в България, мнозина си дадоха по-скоро неправилни, или поне непълни отговори. Тези незадоволителни отговори допринесоха за това обществото да бъде затруднено да познае човека Симеон. При това трябва да си признаем, че отдавна съществуваше възможност да се замислим за личността на този "почти-цар". Достатъчно беше да прочетем всекиму достъпните книги на Кеворкян, където Симеон СКГ ни уверява, че нямало НИКОГА да повдигне искания спрямо България и особено книгата на ФилипДимитров "Митовете на българския преход", глава 8. със заглавие "Царят". Благодарение на сътрудника на този ми форум Антон Чипев, Канада, имате на разположение отлични анализи на Филип Димитров, д-р П. Панайотов и самият Антон Чипев, как се вмъкна Симеон СКГ в българската политическа сцена, които можете да прочетете тука >>

1. Единственото обяснение, което беше веднага споменато и остана валидно и до днес е, че Симеон СКГ се върна в България защото искаше да се върне на българския престол. За да не ме разберат неправилно читателите ми съм длъжен да призная, че аз отначало отхвърлях вероятността въпросът за престола да играе голяма роля за него. Тя беше при това колкото проста, толкова и въпреки всичко и до ден днешен мислима. В същност истината беше – по изключение – открито потвърдена и от самия Симеон СКГ, макар и не съвсем пряко, в смисъл, че този въпрос “не е в момента на дневен ред”. Което нещо в момента не е на дневен ред, то може при променени обстоятелства да бъде сложено на дневния ред. Това становище на Симеон не се промени и след като той пред Народното събрание положи клетва за републиканската конституция.

Значи у нас изглежда има достатъчно било глупци било заинтересувани хора, които залагат на тази карта, че Симеон Сакскобургготски ще се върне на престола. Съществуват даже и такива, които са на мнение че той е още “цар”. Което ми е непонятно, най-късно когато Симеон СКГ положи клетва на републиката за да вземе длъжността министър председател, с което той поне потвърди, че желанието му да управлява България – най-малко за момента – е по-важно от това да си върне престола. Защото, да не забравим: досега е нямало в световната история случай, един цар да стои същевременно и под един председател на републиката и да е положил доброволно и клетва на републиката. Самият Симеон СКГ се изглежда харесва в тази роля да сее неясности и да дестабилизира българското държавно устройство.

За да свършим с тази варианта се полага да се запитаме, какъв обективен шанс има за връщането на Симеон СКГ на престола. Отговора гласи: една важна част на българското населения, по един или друг начин би трябвало да желае и го изисква настоятелно; такова не стои на разположение. Чисто монархическата част на българските избиратели надали надвишава 10-ина процента. В 21-ия век това число положително не е достатъчни за връщането на престола на един бивш цар след повече от половин век република. Още повече че в държавата съществуват както и един известен броя на хора, на които този въпрос е индиферентен, така и един известен броя на хора, които са решителни противници на монархията. Почти всички наблюдатели на българската политическа сцена са на мнение, че хората “против” са във всеки случай много повече от хората “за”, като и в двата случая е неясно, кой е за или против монархията изобщо, и кой е за или против лично Симеон Сакскобургготски като монарх. В заключение: в България има един известен брой както на принципни противници на монархията въобще, така и на противници на идеята бившия цар Симеон да се върне на престола. По въпроса на числата не съществуват даже преброявания, или изследвания в пул, които не биха били достатъчна база за решене, защото такива пулове имат характер на “моментални” снимки, а не на нужните показатели на трайни мнения.

2. Вторият вариант от тази възможност беше, че Симеон СКГ ще управлява толкова блестящо, изпълнявайки разните предизборни обещания, които даде, че хората ще гласуват за неговата реставрация чисто и просто по личен интерес или надежди за светло бъдеще на нацията. Тъй като хората забелязаха много бързо, че този “цар е наистина гол”, и скоро след това, че и той “готви с вода”, след 20-ината процента, на които бяха окастрени в последните общи избори гласовете за НДСВ надали може някой сериозно да се надява, че Симеон СКГ има някакъв шанс да се върне на престола. Макар че от друга страна трябва да се признае, че Симеон се оказа доста упорит човек в преследване на целите си. Но: ако упоритостта е положително качество при преследване на държавни интереси, тя е по-скоро отрицателно при преследването на лични интереси – и срещу обществото и държавата.

Що се отнася до блясъка, в който некои можеха да се представят, като го наричат “цар” и употребяват обръщението “Ваше Величество”, се надявам, че българският народ е достатъчно трезвен да се задоволява дълго с такива суетности. В книговодството слагам това под рубрика, че и министър председател не става “премиер”, понятие което не съществува никъде в конституцията или законите, само защото има журналисти, които не могат да се държат на факти, когато могат да се замайват с митове, затова настояват да го наричат "премиер", а не министър председател. Когато в същност по конституционното право несъмнено "премиер" (във Великобритания или Франция при Дьо Гол) е по-малко, отколкото "министър председател", защото означава "първия служител" на държавния глава.

3. Втората идея, че може би Симеон СКГ е дошъл в България в опит, да си “върне” имоти (които във същност баща му и дядо му никога не са “притежавали”, а само "ползвали") дойде на политическия елит на България чак когато беше много късно, за да бъде спрян – междувременно той си присвои имоти, които струват на българските данъкоплатци около 600 милиона американски долара. Те са на път, благодарение на проекти като “Супер-Боровец”, да бъдат размножени. Само компартията, наречена БСП, се опитва да го плаши при преговори за правителствена коалиция със забрана да разполага с тези имоти. В една държава, където Симеон СКГ докара през и благодарение на управлението му корупцията до небивал в историята й размер, това не може да ни учудва.

Един добър български политолог се произнесе в смисъл, че ако в началото щяха да ни вземат за луди ако кажехме, че Симеон е дошъл в България главно за да си присвои имоти, днес ще ни вземат за луди, ако си затворим очите, че това е вярно. А един мой роднина, който напусна България ми писа в смисъл какво да правя, чичо Здравко, българското национално възпитание първо дълго време не ми позволяваше да призная истината за един наш бивш цар.

4. Когато наблюдаваме обаче как Симеон предпочита от началото на властвуването си наследницата на компартията – БСП, въпреки че така се предполагаше и той преди изборите беше превил изяви – в България и в чужбина – че се чувствал по-близо до десницата, отколкото към левицата, остава да си зададем въпроса на въпросите относно личността на този човек, който като дете беше прокламиран за български цар: не се ли е “продал някакси на Москва”, или, стои като “заложник на Москва”, или даже “е агент на Москва”. Опита му да сложи до себе си в пазвата на държавната власт като "координатор" на тайните служби един агент на комунистическата Държавна сигурност (ДС) – Бриго Аспарухов, накара окончателно много българи да се запитат за всичко това. И по този комплекс повтарям препоръката да прочетете Антон Чипев, с анализите на Филип Димитров, д-р П. Панайотов и на самият Чипев на същото място >>

Ако се окаже, че Симеон СКГ не се е провинил със зависимост от Москва, остава задачата да си обясним по какви други причини той "играе на лявото крило". По това той самият най-лесно може да направи принос – като по изключение проговори и ни убеди.

*

Поради това, предвид на възрастта ми, трябва да ви уведомя за следното:

По настоящите немски закони всеки има право да запита Федералните архиви какви документи притежава Германия по еди какъв си въпрос или лице.Тези архиви съществуват от канцлер Бисмарк насам. Относно България, както в случая и на другите чужди държави, контактът функционира чрез историческото отделение на немското външно министерство в Берлин. Условията за този достъп до документи са определени в подробности от закона. Аз съм допуснат от няколко години за такива размени на сведения и документи относно най-новата българска история. На властите е позволено да ми сложат на разположение документи, ако притежават такива и от датата на случилото се са минали 30 години. На тази основа получих например документи, по които докладвах в този ми форум, за съдържанието на архивите на немската легация в София през време на правителството на чичо ми професор Александър Цанков след 9 юни 1923 г. и на единствената среща между Александър Цанков и Адолф Хитлер – в Берлин на 2 декември 1936 г.

През ноември 2004 г. отправих отново едно запитване до германските федерални архиви във смисъл:

Синът на цар Борис ІІІ, бившият цар Симеон ІІ, понастоящем под името Симеон Сакскобургготски е Министър председател на Република България. Навремето живеещ като емигрант в Мадрид бил направил високи дългове в игрални казина, които дългове били на път да го разорят финансово. Той се бил обърнал по околен път до Тодор Живков за финансова помощ. Живков го свързал с известни места в Москва. Симеон ги посетил няколко пъти в Москва, употребявайки различни псевдоними и взимайки въздушни билети от различни въздушни линии на отиване и на връщане, както е обичайно при контакти с тайни служби. От това време датирало и познанството му с Московския офицер на тайна служба Бриго Аспарухов, от български произход...

[Ако от тези събития са преминали 30 години ги моля за копия от съответните документи].

Съответната служба в Берлин ми отговори, че за съжаление нямат документи, отговарящи на нужните условия.

От познанията ми по тези неща аз вадя лично следните заключения: 1. Немските власти не са намерили съответни документи (от което не следва че има или че няма такива документи), или 2. те изобщо не са търсили такива документи за период, от който не са минали нужните по закона 30 години, или 3. те са намерили документи от време по-късо от 30 години, за която важи споменатата забрана, според която федералните архиви трябва да отговорят неутрално, че не са намерили. Другояче казано на практика този отговор на немските власти относно Симеон Сакскобургготски означава, или че

до сега няма указания, че Симеон СКГ е/или е бил агент на Москва,
или той е/или е бил, но от тогава не са минали 30 години.

Поради възрастта ми изказвам надежда, че някой млад български историк ще добие след смъртта ми възможност за такъв достъп до немските федерални архиви и повтори запитването. Или че по друг неоспорим начин може да се установи, дали съществува или не такава връзка на Симеон Сакскобургготски с Москва.


България има право да иска да узнае истината, ако Симеон СКГ е имал нечисти връзки с Москва, както и Симеон Сакскобургготски и неговите наследници имат право, ако е възможно, да бъдат оправдани от такива подозрения.




На края трябва да направя следните забележки: Германската Федерална архива няма нищо общо с някоя тайна шпионажна или контрашпионажна служба. Ако описаната горе връзка на Симеон СКГ с Москва съществува, такива служби могат да имат сведения по това, но не са задължени да ги споделят с Федералните архиви. Ако например шефът на канцеларията на един нов немски канцлер иска сведение за Симеон Сакскобургготски на Федералните архиви, не ми е известно, по точно какви правила те ще отговорят; ако същият се обърне обаче към съответна немска тайна служба, тази ще му даде сведенията, които има, независимо от това дали са минали оттогава 30 години или не.

Що се отнася до пресата, тя има достъп до Федералните архиви по същите законни правила, които важат например за мене. Връзките на пресата с тайни служби са ограничени по обем, те зависят от личното доверие спрямо журналиста и са двупосочни, но не са нито кодифицирани, нито биват документирани. Най-тесни връзки съществуват между Федералните архиви и исторически университетски среди във връзка с докторски работи или други публикации от признати историци. Немското външно министерство издава от своя страна постоянно книги с документи, събрани от историческото му отделение, в което работят особено млади историци. Тези книги са достъпни всекиму.

По тези принципи е организирано, обществото да задоволява своите оправдани исторически любопитства, но като пази личната и интимна сверя на хората, по принцип за 30 години.

Предвид на резервираното държание на Германия спрямо Симеон Сакскобургготски според лично мене не е изключено пресата да притежава неблагоприятни сведения за него от някоя тайна служба. Във всеки случай не съм констатирал тяхно подобно резервирано държание спрямо например Министър председателя Филип Димитров, Министър председателя Иван Костов, Министър на външните работи Надежда Михайлова, които германското обществено мнение познава като демократи.

(1.09.2005)

Към началото на този принос
Вижте и Раздела Явлението Симеон
както и Раздела Явлението Симеон и "царските имоти"
Към началото на Форума – За контакт mail@tzankoff.de – Към довиждане





ЗЦ Позив да се избира между Европейския съюз и Симеон СКГ



Драги съотечественици,

Вчера, на 4 август 2005 г., в Софийската online-публикация Mediapool, излезе следният коментар, който предавам дословно:

“ Българската общественост е свидетел на бавни и неуспешни преговори за съставяне на правителство. Това бе факт при преговорите за реализиране на първия мандат на БСП, сега се повтаря при проучвателния мандат на НДСВ.

Основен фактор в тези преговори е формацията на Симеон Сакскобургготски. Ясно е, че основната причина за провалените преговори и в двата случая е НДСВ. Техните искания са твърде странни и неясни. При първия мандат заявиха, че ще участвуват в коалиция, но искат създаване на Консултативен политически съвет. Въпреки, че в българската конституция такъв орган няма, НДСВ настояват той да надзирава правителството.

Парадоксално и нелогично е, че сегашните управляващи настояват всяка партия, участваща в този съвет, да има правото на вето върху решенията на правителството. В конкретната управленска политика на изпълнителната власт такова право на вето е безсмислено и ще блокира работата на Министерския съвет. А да се прави надзор върху правителствената дейност от политически борд, независимо как ще бъде наречен, е друга спирачка за работата на изпълнителната власт. Според конституцията ни само Народното събрание има правото и задължението да контролира работата на българското правителство. На практика НДСВ предлагат антиконституционна форма на държавно управление.

От друга страна НДСВ води лицемерно преговорите и това също е една от причините за провалите им. Партията на Сакскобургготски не поставя на масата на преговори основния мотив за своите искания. А той е – политически имунитет за Сакскобургготски и неприкосновеност на придобитата от него собственост по време на управлението му. Тази причина не се признава нито пред президента, където се водят консултации, нито пред политическите партии, с които НСДВ иска да управлява съвместно. Така се показва слабост на водене на преговори. Липсата на яснота по тази тема, вероятно ще препъне и втория мандат. А доказателство, че търсенето на политически имунитет за премиера в оставка е основното съображение за преговорните екипи на НДСВ е участието в тях на личните съветници на Сакскобургготски – Асен Ошанов и Крис Данчев.

Анализите както на политици, така и на наблюдатели се спират на последствията, а не на основната причина за препъването на преговорите. Докато тя не бъде преодоляна, НДСВ няма да успее в каквито и да било преговори за съставяне на правителство. „



След този коментар се развива в медиите спор, не дали тези тези на автора са правилни, а за или против автора или политическите партии, към които той е принадлежал или принадлежи. Касае се за депутата и зам.-председател на ДСБ в 40. НС Веселин Методиев и коментарът му носи титлата “Поглед зад кулисите. Правителствените преговори – причини и следствия“

Тези спорове ме карат да кажа “Горка България !” От такива хора родината ми не може да прокопса.

Като чужд поданик на една страна, член на Европейския съюз (ЕС), но от чисто българско потекло, си позволявам следните мисли: България стои пред образуването на ново правителство, чиято главна и най-спешна цел е спасяването на шанса, страната да стане скоро пълноправна членка на ЕС. Българската политическа класа трябва бързо да реши, дали тя признава тази цел и вади нужните заключения. Или въпросът за Евроинтеграцията ни минава на втори ред след въпроса, шефа на една българска партия да получи обещание, че няма да бъде обезпокояван от опити да бъдат сложени на правна контрола, дали си е присвоил законно или не известни имоти.

Дано всички партии, които водят правителствени преговори се осъзнаят за дълга си.

С поздрав Здравко Цанков



Dr S. T Z A N K O F F
Tel. & Fax Hamburg
+49 o40 53 53 17 71
@mail mail@tzankoff.de
WebSite www.tzankoff.de



Този текст изпратих на 5 август 2005 г., 11:27 български време,
на всички българи, чиито електронен адрес ми е познат
и чрез БТА на Президента Първанов и Председателя на Народното събрание Пирински.

(1.09.2005)

Към началото на този принос
Вижте и Раздела Явлението Симеон
както и Раздела Явлението Симеон и "царските имоти"
Към началото на Форума – За контакт mail@tzankoff.de – Към довиждане







ЗЦ Отворено писмо до Симеон Сакскобургготски
за "царските имоти"



На 1 февруари 2004 г. отправих следното писмо до българския Министър председател, с копия – между другото – до Председателя на републиката и Българската телеграфна агенция (БТА). Моля на това място за извинение Председателя на Народното събрание и Прокуратурата, че нямах навреме адреса им.

На 2 февруари писмото бе публикувано от Mediapool под избраното от тях заглавие Племенник на Ал. Цанков атакува Симеон за царските имоти.

Уважаеми господин Министър председател Симеон Сакскобургготски,

В Mediapool от 30 януари 04 г. Вие коментирате публично пред журналисти между другото въпроси относно реституция на имоти, които смятате за лични.

При това Вие си служите със следните аргументи:

1. Вие не виждате, ”защо изведнъж сега се предизвиква такъв интерес”

Вие грешите. Интересът съществува откак стъпнахте на българска земя с цел да играете тука политическа роля.

1.1 Хората се питаха, ”защо напусна Симеон Мадрид за да дойде в България”. Естествено беше, че се създадоха ”работни хипотези”: 1.1.1 За да си върне трона, 1.1.2 От суета, 1.1.3 От материални интереси, 1.1.4. По задължения към чужди сили или организации, 1.1.5 По задължения към мафиотски конгломерати, които са финансирали политическото Ви завръщане в България и т.н.

Колкото повече Вие правихте обещания, които не изпълнявахте и давахте изявление за Вашата безкористност, толкова повече българите, по природа мнителни, започнаха да не Ви доверяват. След като станаха известни първите реституции, респективно случая Бриго Аспарухов, недоверието срещу Вас се концентрира – за сега – на точките 1.1.3 (материални интереси) и 1.1.4. (По задължения към чужди сили или организации).

2. Че ”във Вашето семейство не сте свикнали да си присвоявате неща” е Ваше изявление без стойност. Дали това е вярно за Вас лично именно подлежи на правото на всеки да го сложи на правна и политическа проверка.

3. Вие твърдите, че Вашите реституции са били ”нормални като във всяко българско семейство”. Аз не съм чувал за български граждани, които да са получили ”обратно” имоти в такива размери – толкова бързо.

4. Аргументът Ви, че ако се разчуе извън граница щяло да се даде лош сигнал за частната собственост в България е евтин аргумент без значение. Потенциални чужди инвестори знаят да правят разлика между себе си и бившия български цар.

***

Освен това комплексът за ”Вашите” имоти съдържа аспекти, по които Вие мълчите и българското общества май занемарява:

А. Първо се слага въпроса, дали един бивш цар или настоящ Министър председател има повече или по-малко права от простосмъртния гражданин. Аз съм на мнение, че той по никакъв начин не трябва да оставя и съмнение, че няма повече права.

Б. Говори се глуповато за ”царските” имоти. Въпросът е, дали един имот е ”царски” (в който случай Вие нямате никакво право върху него), ”държавен” или ”общински” (в който случай Вие също нямате никакво право върху него), или ”личен”, например на дядо Ви Фердинанд, или на баща Ви Борис; (Вие лично разбира се нямахте време да сдобиете собственост до екстрадицията Ви от комунистите).

Това означава че например баща Ви цар Борис ІІІ е купил от ЛИЧНИ пари един дворец и този е поддържан, репариран и т.н. също от ЛИЧНИ пари.

Лични пари дядо Ви Фердинанд имаше доста, баща Ви почти не. Тъй че се касае главно до комплекса ”цивилна листа”, давана от българската държава на тях като български царе. Тази се разделяще, поне мислено, често и по документи – по целия свят, където имаше монархии – на една част за царя лично и за фамилията му, и на една част поради това, че като държавен глава трябва да репрезентира страната, особено пред чужбина, например чрез прием на чужди държавници в един дворец. От разговори между баща ми, Асен Цанков и чичо ми, професор Александър Цанков знам, че дядо Ви цар Фердинанд особено настояваше за по-голяма част в цивилната листа за репрезентативни цели. И професорът ми по държавно право в Софийския университет (през 1939-1940 г.) в устните си лекции говореше за този комплекс и изнасяше, че винаги се е излизало от един ключ 50% лична, 50% репрезентационна част в цивилната листа – понякога вариирана към по-висока репрезентационна част по настояване на монарха.

Доколкото не се намерят документи по преговорите относно цивилната листа между монарха и правителството респ. парламента, които гласува цивилната листа, стигам до заключението:

І. Моралната Ви позиция е мизерна поради Вашите постоянни изявления, че искате да се върнете в България, ако можете да помогнете с нещо. А лично не търсете никаква облага.

ІІ. Юридически Вие нямате повече права, отколкото други граждани и Вашите доказателства за собственост стоят в конкуренция на техните доказателства за собственост, включително на доказателството за собственост на държавата или общината.

ІІІ. Политически Вие трябва да докажете, че Вашите предшественици са купили даден имот от ЛИЧНАТА част на цивилната листа. Ако един дворец струва днес да речем 100 милиона Вие можете тогава да получите собственост срещу заплащане на 50 милиона – за покупката от цивилната листа, за поправките, ремонтите, поддръжката от пряко или косвено платени от държавата лица от градинаря до дворцовите занаятчии и т.н. Защото всяко здание на този свет губи стойността си ако не е поддържано, репарирано, доизграждано и т.н.

С почитание д-р Здравко Цанков

[Севар]

Има един интересен сайт посветен специално на политическото зомби (ходещ политически труп) Симеон: http://anti-tzar.hit.bg

[Атила]

нека и аз да изкажа моето скромно мнение относо титлата на Симеон СКГ.

- титлата цар е руска а не българска - български са Кан, Кан Ювиги и Княз.
- дядо му Фердинанд е австрийски благородник който се окача с българската титлата Княз като идва в България и на 22 септември 1908 се самопровъзгалсява за Цар
- Симеон СКГ е син на Борис III и на италианската принцеса Джована Савойска

... та в крайна сметка имаме западен благороник, който се кичи с рука титла в страната на Българите.

Мене ако питате най-много ще му оива титлата "КРАЛ".
Крал Симеон - как звучи само:
хем не е българска, хем отговара на 100% на неговата същност - да КРАДЕ е дошъл - та от там КРАЛ

поздрави

[Azerath]

"Ние гоним царя и неговите закони." В. Левски.