Памет

«Напразно забравяме ние доблестта на отминалите времена и вървим неизвестно накъде»
(Велесова Книга; 2-а дъсчица, 1).
Имаме ли памет за Миналото и доколко я имаме? Не загубихме ли по пътя към Никъде своята памет, своето минало, а накрая и собственото си Аз? Вървете, но не забравяйте кои сте. Иначе когато пристигнете, може да се окаже, че сте пристигнали не вие, че някой друг е пристигнал вместо вас. Който не помни миналото, той може понякога да властва над днешния ден, но за него няма бъдеще.

Taka e...
Като се роди човек не знае кой е-научава го от другите И чрез другите! Ако не помниш миналото тогава си просто tabula rasa (както обичат да казват социолозите). Ставаш продукт на това което пряко те заобикаля И ако то не е свързано с истинска ти И дълбока национална, културна И душевна идентичност, с историята на твоите предци-ти си просто klонинг на своето време. А днешното време претендира за висока моралност но всъщност най “модерните” съвременни цивилизации са лишени от най фундаменталните ценности. И бавно но сигурно се саморазрушават.

Хората си запълват главите с информация, която още утре-вдругиден ще е остаряла и напълно безполезна. А не обръщат внимание на истински ценното, което е преживяло векове и хилядолетия. Примерно древната мъдрост я наричат "детски приказки", "бабини деветини", "фантасмагории", "врели-некипели", а лъжите от новините са "експертни мнения", "професионални оценки", "цялостни анализи" и т.н.