- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Български артефакти и символика

Български артефакти, надписи и символика

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Koкалянски Урвич-находкиСветла Миланова:
Бижутата са много интересни! Първата висулка от ляво на дясно е със символа на безкрайността - този който сега използва фбук. Полегналата осморка е инкрустирана върху захлупен полумесец, А , ако обърнете внимание на бижуто , върху което има изображение като на емблемата на Мерцедес . Което показва, че всичко съвременно е добре забравено старо! Нищо ново под слънцето! Символиката и окултният смисъл на бижутата подсказва за ритуали и познания, които векове наред са били забравени!

Йордан Стайков/Светла Миланова:
Чак твърде окултни,не, но са забравени познания от самите българи, не от някой друг. Бижуто със "захлупеният полумесец" е уникално с това, че съчетава лунна и слънчева символика едновременно, т.е. небесното съпружество между Мар и Умай, която на пръстена е двуглавата орлица, която все още пази идентичността и чистотата на женският принцип, в това "бижу", те са вече едно тяло и едно цяло, постигната е хармонията между мъжкият и женският принцип и това се изобразява с днешният символ за безкрайност, който е всъщност, тук, змиевидната сила, която хармонично съчетава двете начала. Бижуто с знака на "Мерцедес" е символа "триквестер". Обикновено, той се използва в древнобългарското разбиране за водослива на две реки в трета, което в Индия се нарича "сангам" или "тривени сангам". На такива места, българите са градяли своите градове, поселища, храмове. В случаят с Урвич, виждаме просто спазването на тази традиция. Там, на водослива, обикновено се изгражда мост, който е прехода и коридора между два свята. Затова, навремето, когато ме питаха за значението на символа I Y I , той е символ на основаването на Българската държава, чиято столица или първи град е по правило или на водослива на две реки или от двете страни на този водослив, т.е. I .... I, като тези два символа могат да се тълкуват и като колони, стълбове, колове, забити мечове, дървета и т.н. и т.н. свързани с ритуалността на основаването. Оттам този символ преминава във Футарк-а.

Орел и Змия -2Борис Балкх: Тази пластика, е символика от най-великия епос, "Махабхарата" и изобразява царя ня всички птици - Гаруда, смъртен враг на змиите. Това, разбира се не е битовизъм от ежедневието, а космология.

Ivan Dobrev/
Борис Балкх: В опустошения от аваро-славянските набези и изоставен гр. Одесос хан Аспарух сключва мирния договор с византийския император, което международно признаване е необходимото и достатъчно условие Годината 681 да се приеме за година на основаването на новата българска държава. По време на церемонията, византийският император подарява на хан Аспарух сребърен орел. Орелът е щандарт на разбит и разформирован в миналото римски легион и до този момент е съхраняван в императорската съкровищница, която при тръгване на императора в боен поход се товари на кораба му, както е прието при византийските императори изобщо.
През Античността и Средновековието орелът е широко разпространен символ на царската власт. Подарявайки на хан Аспарух този орел, императорът очевидно признава племенния вожд на българите за държавен глава, а така същевременно той признава и новата българска държава в уговорените тогава конкретни граници.
Йордан Стайков/
Ivan Dobrev: Всичко хубаво, но това е чиста хипотеза. Първом, стила на въпросният артефакт не е римски. Кое навежда на тази мисъл? Змията, която е приковала орела към земята. Той е с прибрани крила и събрани крака. Това е един окован орел. Това, което пропускате в римската теория, г-н професоре е, че орела и змията са също така централната сцена от Сандъка от Терачина;))) предаден на Ватикана от Борис Първи. Така че, ако допуснем, че е щандарт от разформирован римски легион е по-скоро пленен щандарт, но не римски. Аспарух просто си го връща. За мен, въпросният артефакт символизира една древнобългарска легенда и има дълбока връзка с тенгриянството, не с Рим. И ако е Рим, защо надписа на опашката е на гръцки, не на латински;))) Би, трябвало да е на латински. Римските орли са свободни, волни, триумфиращи с разперени крила, а този е един смачкан орел от змията, която тържествува. Кой римски легион би рискувал с такъв щандарт?

Орел и Змия -1Статуетката, вероятно представя един мит за алпа Кирел, който после става Шурале и Байгал. Описан е в Нариман тарих 1,2,3 част.
Някога алпите (безсмъртни същества, духове) Шурале и Бойгала били добри приятели и живеели редом един с друг: Шурале живеел на клоните на огромно дърво, а Бойгала обитавала
дупката сред корените му. Шурале тогава бил наричан Кирел (орел, гриф, голяма птица), защото често приемал този образ, а Бойгала се превръщала на змия, като подражавала на господарката Умай. Бойгала имала осем сина, въплътени в малки змейове. Седем от тях били черни, осмият имал бял цвят. Белия змей нарекли Алабуга. Братята му го мразели и постоянно му се подигравали. Само баща му - алпът Субан Боян Имен - обичал сина си и го наричал Зияджи/Зиези или
"обичащия", както се обръщала към него майка му, самата Умай-биче...
Бойгала имала силно доверие на Кирел и оставяла децата си под негово наблюдение. Веднъж, обаче в нейно отсъствие Кирел изял черните братя на Алабуга. Алабуга го запитал защо е направил това, а той отговорил:
Дарил ми е Тангра пророчески дар,
аз виждам чрез него как идва пожар!
Узнах, че подготвят убийството твое
черните братя и то съвсем скоро!
Тъй братята твои изядох без жал,
живей, весел клетнико, сега без печал!
Едва ли Бойгала на мен ще повярва,
че искал съм теб да спася от жарава! (Братята смятали да изгорят Алабуга).
Боя се от нейното зло отмъщение,
далече оттук ще подиря спасение!
Отлитам, прощавай! - завършил Кирел
и литнал стремглаво, разперил криле.
Бойгала наистина не повярвала в благородството на Кирел и решила да му отмъсти. Тя познавала слабостта му към яденето на мърша, намерила трупа на умрял кон и се скрила в
черепа му. Кирел наистина дошъл и започнал да кълве от трупа, тогава Бойгала го ухапала. Тези двама алпи обаче били равни по сила и отровата на Бойгала могла само да парализира временно Кирел. Той опитал да се спаси и полетял, но не стигнал далече и паднал в една пропаст. Бойгала наредила на сина си да го доубие, но Алабуга се спуснал долу и запитал алпа как да му помогне.
Кирел се просълзил и отговорил:
Не смятай, че смърт съм намерил тук аз,
ще литна отново след половин час.
Ти, млади клетнико, имаш чувства добри;
ще ти помогна и тайна ще ти открия!
Случайно дочух всяка злоба небесна
връз дома на Бойгала да извиква Телеса. (Злата господарка на горните
недра).
"Децата й седем нека осмото да убият,
а после от гнева на Бабай да загинат!"
4
(Бабай е алп на бурята, мълнията и
войната).
Като връх на копие бяха клетвите страшни,
попромених ги заради тебе, юначе!
Готовата да ги сбъдне Карчег-Юха (Кара-Тимат, дух на клетвите и заговора).
реши занапред ти да нямаш деца"... (Виждаме как Юха-Карчег се смилява
над Алабуга).
Помръкна героят при таз новина, мечтаеше той за семейство, деца...
Отново тогава Кирел промълви:
"И тук ще помогна, помолиш ли ти!
Ще излъжа заради теб и Умай,
кавес ще взема, с бедата ти - край!
но бъде ли хваната мойта измама,
ще бъдем наказани, решавай си сам!
Алабуга без колебание се съгласил да излъжат баба му (Умай-биче била негова баба), защото бездетството му изглеждало като най-голямата от всички беди. Кирел се съвзел, покачил го на гърба си и се издигнал в небето. Успял да прелети чак до небесните покои на Умай, където представил Алабуга за сина на нейната любимка Ингарсак и склонил могъщата господарка на
духовете да му даде да пие кавес, даряващ мъжка сила. Алабуга го изпил и заедно с Кирел се върнал обратно на Земята...
Лъжата им обаче била разкрита и Тангра по молба на Умай сурово наказал измамниците:
Кирел бил лишен от предвидливостта си и и от крилете си, той се превърнал в алпа на смъртта Шурале (Трол), а Алабуга бил смален до размера на един пръст. Започнали да го наричат
Бармакти (Момче колкото пръстче), но българите с любов го именували Бармади или Биярмади (Небесният Мади - тоест Булгар). Алабуга не можел да си намери любима; той бил дребен дори и за шеките (гноми) - най-малките алпи. Веднъж, докато се къпел в Ангара, той видял недалеч във водата й да влиза гола прекрасната дъщеря на алпа Бабай - Имен-къз (Дъщерята на Дъба, Бабай често приемал образа на дъб). Алабуга изпитал към нея толкова силна любов, че Имен-къз
приела любимия си облик - този на голям дъб... Алабуга се боял, че детето ще се роди мъничко като него, но Имен-къз добила от него могъщ син, когото Алабуга нарекъл Джам Кавес за спомен от изпитата напитка (от тази дума са тюрко-българската "кумис" и руската "квас").
Този син на Алабуга оглавил първата империя на българите - Идел, която била покровителствана от самата Умай, защото Кавес й станал любимец. Като управник Кавес получил името
Аудан, означаващо "вожд" (от тази дума са германското "Один" и руската "атаман"); а като мъдър и справедлив човек го нарекли и Тамта-Китай, тоест Свети Човек. По-късно Кавес бил
наречен и Карт-Джам (Старшият Джам), за да бъде различаван от потомците си, носещи името Джам (вдъхновен, жив, порядъчен, вярващ, красив, прелестен). Още преди възцаряването на Карт-Джам, разказва Сузбир - в Балин (Източна Европа) от Акбаш (Азия) нахлул с огромна
войска от тузи друг син на алпа Субан (дух на силата, потенцията, урожая, пастирството, младостта, пролетта и любовта) - могъщият Локбир или Локир.

Kокалянски Урвич-пръстен отстрани.jpg

Koкалянски Урвич-пръстен отстрани 2.jpg

Кокалянски Урвич- пръстен-тълкуване.jpg

Кокалянски Урвич- пръстен-лицеДвуглавият орел го виждаме още в Хетската държава. Той е много древен символ, но древнобългарски, част от символиката на българското тенгриянство. Двуглавият орел при нас е всъщност орлица, а вписана в Слънцето, както е в случая е символ на Слънчевата невеста или съпруга или небесното съпружество. Това изображение на двуглав орел вписан в Слънце, което в случая е представено като шестлистно стилизирано цвете се среща и на пода срещу дверите на олтаря на църквите, но много рядко. По принцип се смята за символ на Константинополската патриаршия, но имайки впредвид древността на символа и контекста на находката, която е в църква с ритуално счупени и заровени кандило и кръст, аз лично приемам, че въпросният носител е от тенгриянско жреческо потекло превърнато в християнски духовници, но незабравили бащината си вяра. https://www.ploshtadslaveikov.com/prasten-s-dvuglav-orel-otkrit-v-grob-izsechen-v-skala-kraj-kokalyane/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR3heZmBncHGH_TJoAeFrYbymNvCVapfuXQ5gJAcDxCaP5qT0-CIqeKOW_g_aem_3c8v1HwgHOwMxtUCmpLp-w

Голата пишка на Хераклея СинтикаПоказахте ли му накраа пишката?;))) А, така;))) Защо трябва да бъде честитено на Българите, нещо, което не е тяхно?:))) Някаква статуя с пишка;))) А, ти тука вече се вижда, кой командва въпросният Вагалински;))) Профката Валерия Фол;))) Тя го командва;))) Както беше, бог Хермес, така изведнъж на Валката Фол не й хареса трактовката и веднага, трактовката на нейният съпруг "обожествен тракийски владетел";))) Хаххахахахаа... Да му пише, някъде, името? М-да, няма име! И пак сме в сферата на научните фантазии на определени хора. Физиономията на тази скулптура е чисто римска;))) Просто един гаден римлянин, нищо повече! И какво точно му се обожествява? Малката пишка?;))) Не изпадайте в умилителна глупотевина!
Не е трак;))) Гърците също са ойли голе;))) Това си е еладско-римска скулптура. Поне аз не съм чул, въпросните траки да праат скулптури;))) Нема нито една намерена тракийска скулптура;))) Би трябвало да има некви отлики и специфики в скулптурите, а сички са един стил. И с малки пишки. Как па не намериха, некоя скулптура на Афродита с големи цомби и вкусна прасковка?;))) Досещайте, се;))) Била ли е жената, сексуален култ, както днес?:)))
================================

Българи
17 ч. ·
СЕНЗАЦИЯТА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА СТАВА ОЩЕ ПО-ПИКАНТНА
Откритата преди дни мраморна статуя не е на бог Хермес, а на обожествен тракийски владетел.
Откритието направи проф. Вагалински, след като находката разкри и лицето си.
Статуята, беше успешно пренесена в Историческия музей в Петрич.
"Лицето е изключително интересно и навежда към идеята за портретни черти на владетел, изобразен като бог", бе първият коментар на проф. Вагалински, съобщават на страницата си от Archaeologia Bulgarica във Фейсбук.
Тепърва учените ще установяват кой би могъл да е този местен владетел.
Заради размерите и тежестта ѝ от близо един тон, процесът по опаковане и изваждане на ценната скулптура се оказа доста сложен. Нужни бяха шест дни, специален сандък, кран и много търпение.
Благодарности и поздравления за българските археолози !
И ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

Тенгрианска саха символикаМалко да ва разбъзикам, объркам и нагнетъ заради 24 май;))) Едно е климентицата, на която пишем и четем днес, друго е глаголицата на Методиста и Кирцата, но съвсем друго е българската тенгриянска писменост;))) Да си знайте, де;)))
https://www.youtube.com/watch?v=uAJRd8BI804

Могилата Кул Оба - Крим- Керч - V в пр хр-1Тук са представени животни, които са част от българската календарност Кук Куян Дванш Джуанъш - Заека, от който гърците си направиха Хермес, а египтяните Тот;))) и Кубар Бури Барс в неговата лъвска кожа, а самият елен е алпа Самар - форма на алпа Субан Верени. Грифона е форма на алпа Чокър - посредник между Тангра и българите. В календара ни, той е под формата Бичин - Маймуна.
Здесь представлены животные, входящие в булгарский календарь Кук Куян Дванш Джуанаш - Кролик, из которого греки сделали Гермеса, а египтяне Тота;))) и Кубар Бури Барс в своей львиной шкуре, а сам олень - альпа самар - форма Альпа Субан Верени. Грифона – это форма Чокара Алпы – посредника между Тангрой и болгарами. В нашем календаре оно имеет форму Бичин – Обезьяна.

Наан-хляб

Нан-Малка Драгойна-1

Нан-Малка Драгойна-2Най-интересното е, че трибуквен надпис "нан", за който "Историята на Нариман" тука свидетелства, че е хунобългарски със значение "хляб", "брашно" открихме през 2013 г. , малко зад връх Малка Драгойна, където се основите, на т. нар. от Елена Божинова "тракийски къщи". Въобще, Божинова кат говореше за Драгойна, свършваше без да е правила секс;))), понеже това бил най-чистият тракийски обект, без наслоявания от други епохи. Самата тя, не знае, какъв капан си е заложила в бъдещето с това твърдение, защото, ето "нан". При все, че на Малка Драгойна също има уникален надпис, дори по-уникален от Ситовският, но Божинова го причисли към хайдушките и айде;))) Тя, въобще, всеки един надпис в района го неглижира, независимо от коя епоха е;))) Вероятно по заповед на "Щуката" от София;))) Траките, траките, ама на хунобългарски "нан" е "хляб", "брашно". Другото му звучене е "ман". И вероятно и оттук и в иврита "манна";))) Та, защо го казвам? Защото срещу Малка Драгойна, стои връх Елеза с другият надпис. Значи надписи на Малка Драгойна и отсреща надпис на връх Елеза, където имаме вече явни и категорични следи от смилането на зърно, производство на брашно и хляб, т.е. всичко, което писах като превод за надписа от Елеза е верно, за разлика от това на Серафимов и т.н. Когато сме открили този трибуквен надпис, е, естествено, сме го сметнали за съвременен, но не е;))), но все пак съм го документирал, голяма почасово търсене падна, докато го намеря, в коя папка и кога, луда работа;))) Същата лудост сме направили и тогава, качили сме са на Малка Драгойна , слезли сме и оттам сме отишли чак до Каракая, пеша;))) И за първи път, това велико светилище се публикува в нета и тръгнаха лешперите и те "барабар Петко с мъжете";)))

Из Нариман тарих, част 5
" Попитах дали може да се срещна с хуни от Урум [„Византия"] и Джан [Иоан] ми отвърна, че може. За един преход от Тучин, движейки се на запад, ние достигнахме аула на хуните-ермиасци от Тирма [„Юрта"] и бяхме посрещнати там като небесни пратеници. Хунобългарите ни чакаха на един чакрим [миля] от аула и ни поднесоха бал [медова напитка] и билман [триъгълни български пирожки с месо; „бил" - „отбрано месо", „ман" или „нан" - „хляб", „брашно" [умален вариант на билмана в бульона руснаците започнали да наричат „пелмени" (бележка на Ф.Нутурдинов)]."

Винча 4500 bc Витковачко поле край Александровац Централна Сърбия 45 см

Чаваш челхиБрат, ти не знаеш, какъв брутален мисловен блокаж и спеч;))) на съзнанието предизвиква изречението "чувашкият език е от българската група на тюркското езиково семейство и се явява последният представител на тази група" при нас, в България;))) Нас са ни учили, че българският език е един единствен, този на когото говорим от майчината люлка и ако изчезне, българският език изчезва, да не говорим, че нас са ни учили, че освен нас, други българи на света, няма, а Русия е населена само с руснаци. Българина мери и отмерва всичко случващо се в РФ точно през тази рамка. И него интернет го поля със студен душ;))), защото, ако не беше интернет, ние, първом нямаше да знаем, че има българи-сувари, например;))) нито пък бихме разбрали, че някъде там из Евразия и Азия, също има хора, които се наричат българи, също като нас, макар и различни, но българи и езика им, не е като нашия. Нашите учени, въобще не говорят за това, нещо повече, те поеха курс на историческа детюркизация и европеизация и дори създадоха "тракски речник" с над 500 думи за целта;))) Да не говорим, че тюрки, тук си се възприема чисто и просто за турци, а кат прибавим и тва, че турците са пънат да са тюрки, ние вървим към пълен исторически блокаж в комуникацията и отхвърляне на вашето съществуване, въобще. Хубавото е, че е интернет, инак тука, ние имаме един католик и една влашка циганка, които бързо ни праат траки;))) Трак, трак, трак, трак...брак;)))

ДАКИЙСКИ НАДПИС 3

ДАКИЙСКИ НАДПИС 2

ДАКИЙСКИ НАДПИС 1

768xПетрия кале - Варненско

768x432Петрич кале, Варненско

Българите под окупция

Българка от Волжка БългарияСтанка Д. Добрева
Когато казвам това в руски чатове - татарите не признават, че са българи ! ....Не знаят.
2 дни
Отговор
Щуто Щутев
Станка Д. Добрева Не всички;))) Има такива, които си го казват, че са българи. А, аз в чатовете в Тубата, започнах да ги поздравявам със "Здравейте, Братя Българи";))) На нас, "македонците" също ни казват "татари". Ние изпускаме, този факт, но е ясно, откъде идва този термин;))) От Москва! Ако ние се оставим на течението, сега в този голям геополитически сблъсък, също ще станем "татари" в близко време. тенденциите се забелязват дори вътреполитически с превратностите с ДПС;))) Ние вървим към татаризация на Дунавска България и това скоро ще се разбере. Затова, трябва да положим усилия и да спрем Москва, там, където тя не очаква! В Казан!;))) Докато тя се бие в Украйна, ние ще отидем в Казан!;))) Трябва да подкрепим елита на Волжка България, в който текат тънки процеси на българизация и това си личи по музикалната продукция, която създават като кантатата "Плачът на Сююмбика" и 'Велики Болгар - Мека на народната памет". Това са творби изцяло държавна инициатива. Трябва да сме активни и да ги подкрепим, да не оставяме руснаците да коментират и да ги наричат руснаци, както наричат православните волжки българи (има и такива, наричат ги "кряшени") или 'татари", както наричат мюсюлманите. Много е важно в този момент да сме в Казан;)))
Колкото до носийността;))) Не всичката им носийност е такава, те имат и други носии;)))
=====================================
Така изглежда българка от Република Татарстан в Русия.
Една от най-големите лъжи е , че в република Татарстан със столица Казан живеят татари. Всъщност там живеят милиони българи.
Те не са преселници, а потомци на Котраг - брата на кан Аспарух - създателят на Дунавска България. От Х век са приели исляма, но това не ги прави небългари. Те са създателите на втората българска империя в Средновековието по река Волга. Това е била велика държава, с богата култура, която е съперничала на Източната Римска империя и Арабския халифат. От 1552г., когато руският цар Иван Грозни превзема и разрушава Казан местните българи са под руско робство. Репресират ги и руските царе, и руските болшевики, които жестоко смазват опита им да създадат своя държава през 1918-1920г. През 1920г. Ленин с декрет създава ,,татарска'' нация. Векове наред волжките българи водят борба за признание, което Русия им отказва. Тя ги управлява чрез своите поставени лица русофилите, наречени още татаристи. Въпреки това волжките българи пазят старите си традиции и обичаи. Не са сепаратисти, нито фундаменталисти, но искат да имат права и най-вече да бъдат признати с тяхното народностно славно име ,,българи'', а Татарстан да стане ,,Булгария'', защото да си българин е въпрос на гордост, чест и слава, а татарин е обидно и подигравателно обръщение, наложено чрез лъжи и много насилия от руските поробители.
Волжките българи, които днес гласно заявяват:,,Мы болгары, а не татары!'' търсят подкрепа в справедливата си борба от своите братя в Дунавска България.
НА 28.02.2018г. ДЕН СЕ НАВЪРШИХА ТОЧНО 100Г. ОТ УБИЙСТВОТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ САРДАР ВАИСОВ (ГИНАНУДИН ВАЙСЗАДЕ АЛ БУЛГАРИ).
Главен предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българското освободително движение във Волжка България. Бил е председател на партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Произхожда от една от династиите на българските владетели до ХVI век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление.
На 28 февруари 1918г. се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата "Идел-Урал". Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов.
Първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално прекръстени от уродлива Царска Русия на глупавото "татари"), след падането на руската династия Романови, е била Българска република. След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на престъпната Червена армия.
В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение - партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава - във формата на република - на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.
Терминът "Ханзаде" в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през ХVI век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава - Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност - по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на ХVI век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар болгарский”. В "Кратка програма" от 1917г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация - падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.
Българската република била провъзгласена през януари 1918г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин - изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава - "Сада-и-Болгар" ("Гласът на България") и за въоръжаването на Зелената гвардия - армията на републиката - с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862г. структури, съдебни органи, военни формирования - Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.
В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт - акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал - автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането - партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от "македонци" и "татари". До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си "татари" , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви "Татарска република".
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920г. За волжските българи татарското (монголско - Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: "Неканения гост е по-лош и от татарин". Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.
Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:
"Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка."
Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу "нечестивото име татари".
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари" .
След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите...(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.
Вторият тежък удар идва от Сталин - той разделя българите на две области - Татарстан и Башкирия. - 1946г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през Втората световна война. След поредица от раздробявания, продължили векове.
Днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга - "Bulgaria magna" от европейските карти от ХIII и XIVв. Броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб.
Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност "българин", макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

Най-десният символ на носията на башкирката, си ми стои на долапя у дома и до днес

Башкирка с бяло-зелено-червено на ръкава.jpg

Калимевката дава фираКалимевката отсекъде е дала фира:))) Само дету кръста не е още спасение, в християнството той е разпятие, битка със смъртта;))) с тлението... "Отче мой, защо си ме изоставил", "Свърши се";))) Такъв символ е безкрайно не подходящ като символ на спасение. Кръста в християнството е битка, файт;))) Нищо не разбират калимевките, нема посветени личности сред тях. Да, "Господи, помилуй"... И за кво да та помилва ве, калимявка? Че си му ценен? Я, са виж бе;))), ценен ли си?:))) Навсякъде са ги нацвъкали тия кръстове и колко по-големи и високи, толкова по-голяма гордост, че са христиене, но кръста е битка, която, техният бог извърши сам;))) А, те дори не могат се лишат от удоволствието да карат скъпа западна кола, докато техният Христос се мъчеше с кръста към Голгота сам;))) ЗАТОВА СИ ПРИБЕРЕТЕ КРЪСТОВЕТЕ, ЗА ДА НЕ ПАДНАТ ОТ ЛУННИЯТ ЯТАГАН! НА МЯСТОТО НА СТАТУЯТА ТРЕБЕ ДА БЪДЕ КАНА СУБИГИ АСПАРУХ! ТОЙ Е ВАШИЯТ ХРИСТОС, ИМБЕЦИЛИ, НЕ АРАМЕЙСКИЯТ ИСУС!

Барадж Ситово

b70fcd6c2ada5b2a7a0a9b9917581827Древнобългарски костен скиптър от гроб върху праисторическата могила "Солницата"
БЛАГОДАРИМ КУК КУЯНЕ!

Хумай-Винча-4500 г пр хрХумай, култура Винча, 4500-4000 г. пр. хр. Ясно се вижда символното кодирано изписване "Х" - Хумай, което е едновременно с това и символ на сина й Субан Субаш Барадж Трек!

Преслав, външният град, разкопки 2023 г.

Преслав, външният град, разкопки 2023 г.

370 файл(а) в 13 страница(и)

[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]