- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Български артефакти и символика

Български артефакти, надписи и символика

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Egypt, Thebes, Luxor, Valley of the Kings, Close-Up of Relief in Corridor, Tomb of Seti I - 24x18in(51) Урус-Бабай бил суров алп,
но не бил лош,
иначе той не би получил
Небесното Копие – Саръджа...
(52) Когато животните му досадили,
той убил един баръс
и започнал да ходи в неговата кожа,
поради което бил наречен Баръс.
(53) Чулман видял кожата върху него
и започнал да го хока за убийството.
Баръс пък казал в свое оправдание:
“Не го направих от злоба!
(54) Ако бях взел да прогонвам животните
от себе си дори с ръце,
щях да пребия и осакатя
множество от тях.
(55) А аз убих само едно –
могъщия баръс,
и сега кожата му сама
прогонва животните от мен!”.
(56) Харесала Бабай в тази одежда
алп-биката Таук,
когато го срещнала,
като се спуснала на Земята.

Е, г-да, египтолози;))) Не искам да ми правите теманета, така или иначе няма да ги направите, аз просто искам да ви помогна;))) Е, сега, ще се появи великобългарски шовинизъм;))) Това е неизбежно;))), ще трябва да го преглътнете;)))

Разбира се, египетската версия е по-друга. Сет под формата на Баръс (Леопард) нападнал Асар/Озирис, но Анубис заедно с Тот, защитили Асар. Тот поризнесъл Магически думи, с които проснал Асар на земята, а Анубис го убил, одрал му кожата и се облякъл в нея. Оттам насетне и една част от жреците на Египет и фараоните почнали да носят леопардовата кожа. Разбира се, не преразказвам мита точно и с подробности;))) Но, в случаят фараонът е с чумбас и леопардова кожа

Кубар Бабай Барс;))) Един алп, който в ранните периоди на изповедта не е на най-висока пиедестална почит при Българите. Въпреки, че той е с огромно значение, както в космогонията, така и в последващото планетарно Битие за създаването на първите хора;))) По-късно, той ще помогне на Българите със своята Саръджа (Небесно копие), избивайки човекоядците на остров Крит и ще добие полагащата му се почит. Така, когато впоследствие Крит е завладян от кряшците (гърците), тази почит се наследява и той става познатият ни Зевс (Гръмовержеца)
Оттук вече ще си обясните защо в началото е Кронос, титаните, Зевс води война, побеждава ги и т.н., това е отглас от древният български мит и най-вече История, защото за Българите тези събития са История, не митове!
Тук също мога да помогна и на археолозите от ПП ГЕРБ;))) на проф. Станилов и сие, там. Защо дори в средновековните български обреди имаме такива свързани с копието и камшика? Ето, защо (17) Когато Кубар бързал,
шибвал Угер с мълнията,
която можела да бъде и Небесно Копие
и Небесен Камшик – Урус. И сега,з абележете, това уточнение, г-да, официози:))) Тези обряди, свързани с тези атрибути, свидетелстват, че тази част от българите и техните канове, почитат алпът Кубар Бабай;))) При другите Българи, може ид а не ги срещнем, защото те почитат например, друг алп((и алпът Чулман също притежава камшик). Тук говорим за класическият супремотеизъм, който се получава при разпада на древнобългарското единобожие. Оттук вече са и разликите в строителствата на карамаджите/капищата или въобще светилищата!
Всъщност барелеф е от гробницата на канахт Сети Първи. Учудени ли сте, че го назовах така? Египтолозите си го знаят, но си мълчат, да няма "великобългарски шовинизъм". Хорическото име на египетските фараони е Канахт! Това е названието на титулатурата. Канахт Рамзес, канахт, еди кой си... Означава "Силният като Бик". Така, че с изкилифещванията в интернет Канас= Къняз или Княз, приключваме! Нема такива циркове, г-да

Слава на Тангра!

s-l1600 (7)По принцип навремето с Гуглето си набавих може би стотина фотоси подобно на тези, но Гуглето е ограничена, повтаряше фотосите...Смяната на търсачките доведе до нови изящни образци;)))

" Коренните български езици са седем, но всички те произлизат от локирския или локбирски език, който още наричали тузгарски, ляби-български, а също и старосубашки - в чест на алпа Субан. Локирският език породил карския[„фински"], карският език - джуграйски [„пра-унгарски"], джуграйският език - синджски [„кавказски"] и новосубашки [„чувашки"] езици; синджският език произвел ахилския, а новосубашкият – тюрко-българския език. Много невярно наричат новосубашкия език „тузски или тузгарски език". Сулейман ибн Дауд [български поет и учен от XII в.] нарича локирския език „старобългарски език [„прабългарски"] и това е правилното.
Ахилският език се дели на множество наречия, едно от които е бурджанското – нa което говорят сегашните барджийци [перси] и улчии [„славяни"]. Тракобългарският език на шега наричат смес от бурджанско и тузско наречия."

В случая с артефактите от градовете по долината на Инд, имаме най-вероятно писмеността на синджският език. Но няма да се изненадам, ако това се окаже съхранена писмеността на самият локърски език или някоя от неговите форми, каквато по-късна негова форма е и самият синджки език.

s-l1600 (2).jpg

s-l1600 (3).jpg

s-l1600 (4)

s-l1600 (10).jpg

s-l1600 (15).jpg

s-l1600 (17).jpg

s-l1600 (18).jpg

Йо по долината на Синдху copyЙоанна Паринова от ВТУ е точна в своите изследвания на този митологичен сюжет, когато говори за сложността на странстванията на Йо. Но, ние трябва да поговорим върху началата и корените за възникването на този мит. И той трябва да се търси в разпада на първата българска матриархална държава Турун Суба и създаването на втората матриархална българска дуржава Бурджан Суба или Аскъп Суба, вследствие на това, че синът на Умай, алпът Субан опитомява конете и кравите, слагайки началото на животновъдството, което е основната икономическа база на Бурджан Суба. Субан за целта се превръща в бик, който търси кравите, които са затворени в пещерата Абдере от нечистите. Именно, това са коренните начала на „митът за Йо“. Зевс се превръща в бик, за да се срещне тайно с любимата Йо или Хера (Умай) я превръща своята аргоска жрица в крава, за да я накаже, заради прегрешенията й с нейният мъж. И двата варианта на митът за Йо са верни, ако се разгледа детайлно странстванията на Субан като бик за да открие кравите и неговото поглъщане от мерзката имегенка. Факт, който виждаме и при митът за Загрей (неслучайно „Великият Ловец“) . Превърнал се в бик, той е разкъсан от титаните, изчезва. Това отново се случва, по повеление на Хера, защото Загрей е син на Зевс и Персефона. Тези митологични събития в древнобългарският епос са символизирани с множество праисторически преселения на древнобългарските племена на принципа „Ако търсиш бика, ще намериш и кравите“. За него, вече споменахме в студията „Кравите... или „неолитната революция“ според Сказание за Чулман“. Така, че първичният динамизъм в праисторията е на бика Субан, който търси кравите и изчезва, вледствие, на което българите търсейки бика Субан, ще намерят кравите. Вторичният исторически динамизъм е породен от създаването и след това разпада на втората българска матриархална държава Бурджан Суба. И в него са рождените начала на „митът за Йо“, както и сложността и странността на нейните странствания. В тях е кодирана праисторическата пространствено-времева зона на преселение на древнобългарските племена. Митът за Йо е код. Код, който наистина елините не разбират, те просто го отразяват или интепретират за нуждите си. Наистина, ако разгледаме внимателно епосите ни, дошли от Волжка България и другите ни близки държавни образувания в тази част на света, ние няма да видим символен образ на Умай Биче като крава, какъвто по-късно ще видим в Индия и Египет. Това изглежда странно, при все, че животновъдната икономическата основа на Бурджан Суба в Джемерел са именно кравите. Но, в ритуалите свързани с Умай Биче Артимас, ние ще видим ясно откроена тази връзка. Защо е така? Първом, Бурджан Суба, като идея за държава е промисъл на Умай Биче, но като изпълнение и създаване е дело на синът й Субан-Субаш (Сабазий). Затова в началата на древнобългарските епоси, ние няма да видим в изначалният символизъм съпътстващ образа на Умай Биче Артимас – кравата, а ще видим птицата. Кравата е вече един земен преобраз на небесността и като такъв, той е аватарният преобраз на Умай Биче Артимас като земна жена, а не като алп бика. (Затова в митът за Йо в крава е превърната жрицата на Хера). Ние ще видим кравата като богиня в културите, породени от първичните, вторични и третични преселения на древнобългарските племена вследствие разпада на Бурджан Суба, но няма да я видим като основен символ на Умай Биче като алп бика, съпруга на Мар (Слънцето). Едно такова преселение от унищожената Бурджан Суба са българите на Джам Алабуга (5600-5300 г. пр. хр.), които създават Булгар Сънджак. Булгар Сънджак за мен е градската цивилизация по долината на река Инд. Говорим за една стройно организирана държава, която преживява своят дълбок човешки, исторически и културен драматизъм. Именно тук, ще срещнем артефакти свързани с образът на кравата Йо, които няма как да бъдат обяснени от днешните индийски и пакистански учени. Те дори трудно биха били обяснени и от който и да е европейски учен, защото той трябва да приеме историзмът на праисторическите древнобългарски миграции, а не да говори за тях с някакви общочовешки термини за неизвестна цивилизация с неизвестна писменост и език. Езикът на българите на Джам, можем да кажем, че е синджски, а писмеността върху плочките от долината на река Инд, считана за неизвестна, трябва да приемем като загубеното синджско древнобългарско писмо. Но, това са артефакти, които свидетелстват преминаването на Йо по долината на река Синдху (Инд) и културно-историческите събития довели в крайна сметка след хилядолетия до възникването на индийската култура и цивилизация.1 коментара

Shrine_Ierapetra Crete

NAIM_Sofia-Svastika

52-1

37-1Хайде, да го публикувам;))) Ето това е "Джок-йорти" - Молитвената Кула на нашите предци. Не се, безпокойте, тези изображения, там са повече от едно;))) Но, точно това не съм го открил. Открих други, също много интересни. Тук тя е представена като раннохристиянска черква, хахахахахаха, хихихи... Гъди, гъди, гъди, ранни християнчета;))) Открил съм ги, мисля, че знам, къде е била и кулата;))) Но... някой археолог, трябва да ми направи темане;)))
Страниците са от книгата на лилковският краевед, Ангел Личков "Лилково - камъни, богове, руни". Написаният текст в тях, също.