Български артефакти, надписи и символика |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
изтеглен файл (6).jpg
|
|
изтеглен файл.png
|
|
Троя-ТорДали може да се вярва на Снори Стурлусон? Ами, може да се вярва;))) Въпросният златен артефакт се сочи като част от съкровището на Приам, открито от Шлиман, но има съмнения, че той е прибавен към него от Шлиман и произхожда от други малоазийски градове. Това, обаче е без значение. Златният артефакт не изразява "идол", това си е праисторическо (поне за мен ) изделие символизиращо именно, "чукът на Тор" или "чукът на Кавес" от Сказание за Чулман. Така вече се вижда, че скандинавският символ на "чукът на Тор" си има своят предшественик, не в Скандинавието.
|
|
Ашна-Гюлджихан-Кашан в Месопотамия и Инд...духът на растенията Ашна или Гюлджихан “Цветен (гюл) Венец (джихан)” или богиня Ашнан в Месопотамия. Последните две изображения са от "Харапската култура" по долината на река Инд. Да помогна на индийските учени, отново, уважавам ги, че са открити и не крият информация. Така, г-да, тези фигурки, в такъв контекст, вече не са загадка, това са изображения на жената на Самар-Гюлджимеш - Ашна Гюлджихан, като последното изображение от Инд с цветният венец на главата си отговаря точно на наименованието, дадено от "ДжагфарТарихи".
Ето това е Сензация! Как... Изображението на една цяла богиня е разкодирано, написаното в "Джагфар Тарихи" е потвърдено, редица женски статуетки по долината на река Инд получават своето обяснение. Вижда се, че един и същи народ е създавал културата в Междуречието и по долината на Инд. И този народ, се нарича, как....?
|
|
България-Египет-култура Накада-1 copyСъпоставката между праисторическата култура през неолит и каменно-медната епоха на днешната територия на България, и тази на Египет, по течението на река Нил, култури "Накада" I,II и III, ясно показва, че култура "Накада" е развивана под давлението на праисторическата култура на територията на днешна България. Сходствата в артефактите, ясно го показва, като се има впредвид, че неолитната праисторическа култура по територията на България е поне с 3000 години по-древна. Култура Накада I, представляваща де факто, египетският неолит, стартира, когато праисторическата култура в България е в средата на каменно-медната епоха. Египетската култура, може да се каже е имала възможността да ползва готови културни образци и модели, въз основа на, които по времето на култура Накада III, да започне да развива и своя собствена културна идентичност и държавност. Интересното е, че периодът Накада III е много кратък, само 200 години (3200-3000 г. пр хр.) и съвпада с началото на ранно-бронзовата епоха по територията на България. И тук вече идва написаното в летописът "Джагфар Тарихи", в който се, казва, че Стр. 292. През 3000 г. пр. н.е. българите губят Северен Египет, превзет от етиопските афразийци (българите наричали Африка, Етиопия и афразийците - караоба “род, област на черните, т.е. чернокожите хора”, откъдето се образувала думата гараб – “араб”). Но египетските афразийци възприемат от българите обичая да строят пирамиди, названието “копти” (от българското “оба” – “Племе, народ, област”), думата “фараон” (от българското “барън” – “царска слава”), имената на духовете Ра, Амон (от българското куман “жълт”), названието на Синайският полуостров (от Син “Вълк”), високите български шапки (те станали корони на фараоните), българският мит за спасяването на принц Магис (вярно, българският котел при афразийците се е превърнал в кошница,а името Магис – в “Мойсей”)...
|
|
Осемлистната тамга copy"Джагфара" па показва достоверност 
Изненадата е, че Средна гора, хахахаха, дори в античните времена, пази в пазвите си, Тенгриянството
|
|
IMG_20191005_164527Шуменски музей IYI
|
|
IMG_20191005_170321Шуменски музей, с. Царев Брод, "каменни баби"
|
|
IMG_20191005_170301Шуменски музей, с. Царев Брод, "каменни баби"
|
|
IMG_20191005_170248Шуменски музей, с. Царев Брод, "каменни баби"
|
|
IMG_20191005_165220Шуменски музей
|
|
Йо-Инд-България-1 copy
|
|
Magura-Ind copy
|
|
Белоградчик- Магура, сравнение с културата Харапа
|
|
Магура-Небет ХетВ египетското тенгриянство, Турун Аби Артимес и Бозби са усвоени като Небтхет (Нефтис) и Аст (Изида). Небет Хет кърми, а Аст ражда. По храмовете на Небет Хет в Египет, могат да бъдта потърсени местата на първоначалните храмове на Турун Аби Артимес, за които се споменава във втората част на "Сказание за Чулман". Също там, Турун Аби е представена и като господстваща в подземният свят. Въобще, втората част на Сказанието е една история за Потопа, Атлантида,Троя (Анатолия) и Египет. Българският Египет;))) Все пак съм на мнение, че по-скоро Сатис е "Ба" на Небет Хет, отколкото на Аст/Изида,на която "Ба" би трябвало да е Анкхет, а не обратното, но така или иначе всички богини са "Ба" на Турун Аби Артимес, нейни ипостаси (лица), аспекти и аватари.
|
|
Statue head of a woman New Kingdom ca. 1550 B.C. - 1070 B.C. Field museum, Chicago
|
|
f9acd8e8dae7b182e3b74dff47231adaТа, преди водех с едни египтоложки, една дискусия за мартеницата
|
|
c6eed2170363bdf130d43ac3be5d9090Какво е направил един от пловдивските "възрожденци" Христо Г. Данов, учителствувал в град Кричим с чумбасчетата на кричимските деца? Отрязъл ги, защото било селско и най-веке, не било европско;))) И сега, какво? Сега сме същите тъпири като проклетите европейци! Сега, разбирате ли, какво значи уравниловката? Лишава те от национална идентичност, завинаги! А Кричим днес е един абсолютно цигански град със здрава турцизация! Досете се, кой е виновника! Един "възрожденец". Възродил ни...
|
|
8d5fb3ae4703cd2bef43ac3439fca77f
|
|
227a017733ed16061d72966c3ba32f46
|
|
Egypt, Thebes, Luxor, Valley of the Kings, Close-Up of Relief in Corridor, Tomb of Seti I - 24x18in(51) Урус-Бабай бил суров алп,
но не бил лош,
иначе той не би получил
Небесното Копие – Саръджа...
(52) Когато животните му досадили,
той убил един баръс
и започнал да ходи в неговата кожа,
поради което бил наречен Баръс.
(53) Чулман видял кожата върху него
и започнал да го хока за убийството.
Баръс пък казал в свое оправдание:
“Не го направих от злоба!
(54) Ако бях взел да прогонвам животните
от себе си дори с ръце,
щях да пребия и осакатя
множество от тях.
(55) А аз убих само едно –
могъщия баръс,
и сега кожата му сама
прогонва животните от мен!”.
(56) Харесала Бабай в тази одежда
алп-биката Таук,
когато го срещнала,
като се спуснала на Земята.
Е, г-да, египтолози;))) Не искам да ми правите теманета, така или иначе няма да ги направите, аз просто искам да ви помогна;))) Е, сега, ще се появи великобългарски шовинизъм;))) Това е неизбежно;))), ще трябва да го преглътнете;)))
Разбира се, египетската версия е по-друга. Сет под формата на Баръс (Леопард) нападнал Асар/Озирис, но Анубис заедно с Тот, защитили Асар. Тот поризнесъл Магически думи, с които проснал Асар на земята, а Анубис го убил, одрал му кожата и се облякъл в нея. Оттам насетне и една част от жреците на Египет и фараоните почнали да носят леопардовата кожа. Разбира се, не преразказвам мита точно и с подробности;))) Но, в случаят фараонът е с чумбас и леопардова кожа 
Кубар Бабай Барс;))) Един алп, който в ранните периоди на изповедта не е на най-висока пиедестална почит при Българите. Въпреки, че той е с огромно значение, както в космогонията, така и в последващото планетарно Битие за създаването на първите хора;))) По-късно, той ще помогне на Българите със своята Саръджа (Небесно копие), избивайки човекоядците на остров Крит и ще добие полагащата му се почит. Така, когато впоследствие Крит е завладян от кряшците (гърците), тази почит се наследява и той става познатият ни Зевс (Гръмовержеца)
Оттук вече ще си обясните защо в началото е Кронос, титаните, Зевс води война, побеждава ги и т.н., това е отглас от древният български мит и най-вече История, защото за Българите тези събития са История, не митове!
Тук също мога да помогна и на археолозите от ПП ГЕРБ;))) на проф. Станилов и сие, там. Защо дори в средновековните български обреди имаме такива свързани с копието и камшика? Ето, защо (17) Когато Кубар бързал,
шибвал Угер с мълнията,
която можела да бъде и Небесно Копие
и Небесен Камшик – Урус. И сега,з абележете, това уточнение, г-да, официози:))) Тези обряди, свързани с тези атрибути, свидетелстват, че тази част от българите и техните канове, почитат алпът Кубар Бабай;))) При другите Българи, може ид а не ги срещнем, защото те почитат например, друг алп((и алпът Чулман също притежава камшик). Тук говорим за класическият супремотеизъм, който се получава при разпада на древнобългарското единобожие. Оттук вече са и разликите в строителствата на карамаджите/капищата или въобще светилищата!
Всъщност барелеф е от гробницата на канахт Сети Първи. Учудени ли сте, че го назовах така? Египтолозите си го знаят, но си мълчат, да няма "великобългарски шовинизъм". Хорическото име на египетските фараони е Канахт! Това е названието на титулатурата. Канахт Рамзес, канахт, еди кой си... Означава "Силният като Бик". Така, че с изкилифещванията в интернет Канас= Къняз или Княз, приключваме! Нема такива циркове, г-да Слава на Тангра!
|
|
s-l1600 (7)По принцип навремето с Гуглето си набавих може би стотина фотоси подобно на тези, но Гуглето е ограничена, повтаряше фотосите...Смяната на търсачките доведе до нови изящни образци;)))
" Коренните български езици са седем, но всички те произлизат от локирския или локбирски език, който още наричали тузгарски, ляби-български, а също и старосубашки - в чест на алпа Субан. Локирският език породил карския[„фински"], карският език - джуграйски [„пра-унгарски"], джуграйският език - синджски [„кавказски"] и новосубашки [„чувашки"] езици; синджският език произвел ахилския, а новосубашкият – тюрко-българския език. Много невярно наричат новосубашкия език „тузски или тузгарски език". Сулейман ибн Дауд [български поет и учен от XII в.] нарича локирския език „старобългарски език [„прабългарски"] и това е правилното.
Ахилският език се дели на множество наречия, едно от които е бурджанското – нa което говорят сегашните барджийци [перси] и улчии [„славяни"]. Тракобългарският език на шега наричат смес от бурджанско и тузско наречия."
В случая с артефактите от градовете по долината на Инд, имаме най-вероятно писмеността на синджският език. Но няма да се изненадам, ако това се окаже съхранена писмеността на самият локърски език или някоя от неговите форми, каквато по-късна негова форма е и самият синджки език.
|
|
s-l1600 (2).jpg
|
|
s-l1600 (3).jpg
|
|
s-l1600 (4)
|
|
s-l1600 (10).jpg
|
|
s-l1600 (15).jpg
|
|
s-l1600 (17).jpg
|
|
s-l1600 (18).jpg
|
|
Йо по долината на Синдху copyЙоанна Паринова от ВТУ е точна в своите изследвания на този митологичен сюжет, когато говори за сложността на странстванията на Йо. Но, ние трябва да поговорим върху началата и корените за възникването на този мит. И той трябва да се търси в разпада на първата българска матриархална държава Турун Суба и създаването на втората матриархална българска дуржава Бурджан Суба или Аскъп Суба, вследствие на това, че синът на Умай, алпът Субан опитомява конете и кравите, слагайки началото на животновъдството, което е основната икономическа база на Бурджан Суба. Субан за целта се превръща в бик, който търси кравите, които са затворени в пещерата Абдере от нечистите. Именно, това са коренните начала на „митът за Йо“. Зевс се превръща в бик, за да се срещне тайно с любимата Йо или Хера (Умай) я превръща своята аргоска жрица в крава, за да я накаже, заради прегрешенията й с нейният мъж. И двата варианта на митът за Йо са верни, ако се разгледа детайлно странстванията на Субан като бик за да открие кравите и неговото поглъщане от мерзката имегенка. Факт, който виждаме и при митът за Загрей (неслучайно „Великият Ловец“) . Превърнал се в бик, той е разкъсан от титаните, изчезва. Това отново се случва, по повеление на Хера, защото Загрей е син на Зевс и Персефона. Тези митологични събития в древнобългарският епос са символизирани с множество праисторически преселения на древнобългарските племена на принципа „Ако търсиш бика, ще намериш и кравите“. За него, вече споменахме в студията „Кравите... или „неолитната революция“ според Сказание за Чулман“. Така, че първичният динамизъм в праисторията е на бика Субан, който търси кравите и изчезва, вледствие, на което българите търсейки бика Субан, ще намерят кравите. Вторичният исторически динамизъм е породен от създаването и след това разпада на втората българска матриархална държава Бурджан Суба. И в него са рождените начала на „митът за Йо“, както и сложността и странността на нейните странствания. В тях е кодирана праисторическата пространствено-времева зона на преселение на древнобългарските племена. Митът за Йо е код. Код, който наистина елините не разбират, те просто го отразяват или интепретират за нуждите си. Наистина, ако разгледаме внимателно епосите ни, дошли от Волжка България и другите ни близки държавни образувания в тази част на света, ние няма да видим символен образ на Умай Биче като крава, какъвто по-късно ще видим в Индия и Египет. Това изглежда странно, при все, че животновъдната икономическата основа на Бурджан Суба в Джемерел са именно кравите. Но, в ритуалите свързани с Умай Биче Артимас, ние ще видим ясно откроена тази връзка. Защо е така? Първом, Бурджан Суба, като идея за държава е промисъл на Умай Биче, но като изпълнение и създаване е дело на синът й Субан-Субаш (Сабазий). Затова в началата на древнобългарските епоси, ние няма да видим в изначалният символизъм съпътстващ образа на Умай Биче Артимас – кравата, а ще видим птицата. Кравата е вече един земен преобраз на небесността и като такъв, той е аватарният преобраз на Умай Биче Артимас като земна жена, а не като алп бика. (Затова в митът за Йо в крава е превърната жрицата на Хера). Ние ще видим кравата като богиня в културите, породени от първичните, вторични и третични преселения на древнобългарските племена вследствие разпада на Бурджан Суба, но няма да я видим като основен символ на Умай Биче като алп бика, съпруга на Мар (Слънцето). Едно такова преселение от унищожената Бурджан Суба са българите на Джам Алабуга (5600-5300 г. пр. хр.), които създават Булгар Сънджак. Булгар Сънджак за мен е градската цивилизация по долината на река Инд. Говорим за една стройно организирана държава, която преживява своят дълбок човешки, исторически и културен драматизъм. Именно тук, ще срещнем артефакти свързани с образът на кравата Йо, които няма как да бъдат обяснени от днешните индийски и пакистански учени. Те дори трудно биха били обяснени и от който и да е европейски учен, защото той трябва да приеме историзмът на праисторическите древнобългарски миграции, а не да говори за тях с някакви общочовешки термини за неизвестна цивилизация с неизвестна писменост и език. Езикът на българите на Джам, можем да кажем, че е синджски, а писмеността върху плочките от долината на река Инд, считана за неизвестна, трябва да приемем като загубеното синджско древнобългарско писмо. Но, това са артефакти, които свидетелстват преминаването на Йо по долината на река Синдху (Инд) и културно-историческите събития довели в крайна сметка след хилядолетия до възникването на индийската култура и цивилизация.
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
