Български артефакти, надписи и символика |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Седемглава ламя с Белополяне, Иваловградско св Атанас
|
|
Рудра Пашупати-Цернун-Орфей2 copyПлочката наречена „Печатът на Пашупати” открита при разкопки в Мохенджо Даро и датирана в периода 2350-2000 пр. хр., ни показва, как е създадена цивилизацията по долината на река Инд от древнобългарското племе Синд. Пластовете познание, които могат да бъде извлечени от нея са многобройни, но основната наука, основното познание, което се дава, е че възникването на тази цивилизационна общност в долината на река Инд е един медитативно-съзерцателен процес на вътрешна битка на човека със самият него, в която той трябва да преодолее първичните животински инстинкти и вибрации на биологията, в която е облечен. Ако това не се случи, той не може да изгради цивилизационна общност, защото тези първични животински инстинкти и желания са стихийно необуздаеми и винаги ще разрушават усилията на Духа чрез ума да твори от първичният хаос, нови порядъци, да твори определен тип цивилизационна общност.
Именно това ни показва артефактът, наречен „Печатът на Пашупати” - първом се работи за промяната вътре в човека, която трябва да доведе до това, той да стане господар на собствените си страсти, чувства и емоции, да ги укроти в първичната им стихия, за да може ума да ги впрегне в ралото си и да направи първата разорана целина , основа на първото селище. Цивилизацията е митологичната страст на Духа.
Човека достигнал до това е Пашупати (Пасупати)* – Господар/ Пастир на Животните, сиреч овладял хаоса от звуци на своите емоции, превърнал ги в една хармонично-мелодична песенност, господар над своя емоционален свят, свят, който повече не разкъсва душата му, а я изразява в нейната съвършеност, цялостност и чистота. Чак тогава човекът може да прави цивилизация на земята. Затова короната е бича, а бикът е едно от присъстващите животни в сцената, отдясно на раджа-йогът. Той е символ на Божествеността, която вече свободно може да работи на земята, и да усъвършенства. Пашупати е Царствен, когато е Пастир на своят емоционален свят. Това е несъмнено. И само тогава в спираловидната-цикличност на човешките общества, можем да имаме хармоничен социаум, който не е „социална джунгла”, а човекът – обществено животно.
Не е случаен факта, че хорическото име на много от египетските фараони е „Канахт” – „силният като Бик”, една несъмнена отпратка към древнобългарската титла „Кана Субиги”. Няма как да си Водач начело на една голяма цивилизационна общност, организирана в Държава, ако емоционалният ти свят, не е овладян, омиротворен; ако хаосът от звуци, не е мелодия, ти не можеш да чуеш Гласът на Бога като откровение в твоят душевен свят и съответно не можеш да имаш реално познание за управлението на държавата и бъдещето на своят народ, не можеш да създадеш устойчиво развиващо се общество и проспериращ хармоничен социум.
Съпоставката на „Печатът на Пашупати” от Мохенджо Даро с плочка от котела от Гундеструп и римските мозаечни изображения на Орфей и животните, идва да покаже не само как тази идея се е развивала времево, но и географски. Тук вече се вижда, че на Запад, духовната практика или философия (медитативната асана на хатха и раджа йога, днес) на тази идея, с която тя се е реализирала на Изток, се заменя ( придобива друга форма) с лирата на Орфей, т.е. търси своето осъществяване вече чрез лъча на изкуството. В тоя ред на мисли, свиренето на „лирата на Орфей”, може да бъде осмислена като медитативно-съзерцателният процес на Запада. Но в нея, ние няма да видим Орфей изобразен в медитативната асана на Рудра Пашупати от Мохенджо Даро. Свързващият , синтезен елемент на тези две страни (или постепенният преход от Изток на Запад) е персонажът Орпю юнак от Веда Словена (символизиран със служенето на Бога в гората и пещерата и свиренето на златна свирка), както и плочката от котела от Гундеструп, където вече аскезата на съзерцателно-медитативният процес е нарущена и това символно е изразено на плочката с разгъването на левият крак на Цернун и атрибутите в ръцете му, които вече показват отношение към и деятелност във външният свят.
* Неслучайно думата „пашу/pasu” е със същото значение в санскрита, каквото е и в днешният български език, а именно „паса животните или извеждам ги на паша”. Дали тя е взета от санскрита или обратното е привнесена в санскрита, отговора от гледна точка на племето Синд е ясен. Думата „пашу” в санскрита е с несъмнено древнобългарски произход.
|
|
Мулдава-Харапа1Слава на Веда Словена! Международният обмен, не е от днес, а па глобализма е нищо ново измислено. Ама във фундамента му тогава не е културната уравниловка по евростандартите, а културният обмен, който води до една душевна ферментация. Тук пак, немаме "траки". Абе "траките" просто ги нема, некак си 
|
|
Вълчитрън-Харапа1Слава на Веда Словена! Дори краят на бронзовата епоха 18-11 век пр хр. не оставя на мира пустите му траки и все има напомня за "индоевропската им ориентация"
|
|
111-1Керамично изображение на двуликият Чулман от праисторическото селище при Старозагорски минерални бани, намиращо се около самите извори.
|
|
Племето СиндЗнакът IYI го срещаме на територията на България, изсечен върху камъни, керамика и т.н., но в долината на река Инд го виждаме във фундамента на "културата Харапа", създала основите на индуската градска цивилизация.
Артефактът е тотално потвърждение на написаното в "Джагфар Тарихи" и "Веда Словена".
Тук древните българи, от племето Синд , ни представят в една твърде различна, непозната за утвърдените днешни исторически схващания, свелина. Племето Синд е в основата не само на материалната, но и на духовната култура на бъдещата индуска цивилизация. Ясно на медитиращите фигури се вижда отново древната тривърха корона, представяна днес от Лейла Пугачова като носена само от жени. Както казах, ако днес е така, в древността не е било така, а бъдещето ще повтори миналото.
|
|
Орелът отпредс.Вознесенка, Запорожие, Украина (Улаг Болгар)
Атила Аспарух
|
|
Известният орел на кан Атила-АспарухВознесенка, Запорожие, Улуг Болгар (Украина)
|
|
Бог Вишну - волжскобългарски артефактОт старомайнските артефакти, открити при с. Волжское, 8км от гр.Старая Майна
Волжка България.
|
|
Изглед отзад на фигурата от британския музей
|
|
Британски музейЗа културата Винча;
"В източна Европа е имало развита неолитна култура много преди фермерството да достигне Британия"
|
|
Богинята майка УмайФигурката се съхранява в плевенския исторически музей. Открита е в местността Редута, с.Телиш между Плевен и Червен бряг. Тя е аналогично копие на тази от британския музей на "културата Винча".
|
|
Винча, РумънияОткрийте разликите между фигурката от британския музей и тази от с.Телиш в плевенския музей
|
|
Великата-Майка, Британски музей
|
|
Великата Майка, Плевенски исторически музей
|
|
Плочката от с.Рибен, ПлевенскоПоредната предпотопна българска писменост от епохата на халколита. Открита е миналата година в хълмовете над река Вит до село Рибен, общ. Долна Митрополия.
По структура отговаря на писмеността от Градешница и Караново
|
|
Друга пластина на глаголицаЗаписани са от черноризец (монах) Григорий.
Княгиня Олга
|
|
Сребърните плочки на глаголицаТова като потвърждение за Проклятието, което Елтимир знаеше от колобърския съвет.
|
|
nun_ogdoadАко искате да намерите нещо древнобългарско;))) го търсете в Египет. Но трябва да умеете да четете, не чакайте да ви бъде показано наготово ("шоу"). Трябва космогонична мисъл и съзнание, абе трябва да сте митологични. Ако сте европци, спукана ви е работата. Северен Египет е част от древнобългарската империя Самар, доста дълго време и това бе засвидетелствувано както от "Джагфар тарихи", така и от "Сказание за Чулман". В случая имаме космогонично представяне на два познати ни знака IYI с точка в средата, както е на кръста в Балчик и "розетата от Плиска" изобразена хоризонтално, където 7 божества излизат от водният хаос, заедно с Ра-Хепри.
|
|
Надарци-Харапа copy
|
|
YI Anatolia 2250 g. pr. n.e.Надпис от Анатолия (Мала Азия), част от древнобългарската Яна Идел, според Джагфар Тарихи
|
|
Древнобългарски символи от басейна на Инд copyНай-десният символ днес е част от украинското знаме, а "Джагфар Тарихи", обясняваше значението му, но трябва да видя в кой том, го пишеше това.
Та въпросната "Харапска култура" затова е строила такива градове,с канализации и тва-онова;))) Тя трябва да бъде наречена "синдийска древнобългарска култура" и това е. Всичко друго е ала-бала, пет портокала. Абе, важното е да сме електорат на ГЕРБ и да живеем на европомощи и да въведем еврото!
Та като ги разглеждах тия работи и ми дойде на акъла, че не за първи път се "интегрират циганите", т. нар. "дравиди";))) и им се строят къщи и кооперации;))) не за първи път. И не знам защо, след хилядолетия упорито се продължава в тази посока! След напускането на племето Синд, на басейна на реката, тия градове западат и запустяват! Нима не е така и днес в "циганските блокове". Айде холан, ебем ви и политиката, да ви ебем... На стари краставичари, Меркелови краставици!
|
|
Трирогата Умай-долината на Инд-Харапска култура copyТрирогата Умай, от басейна на река Синдх (Инд), духовна идея, оставена от вторият клон на древнобългарското начало, племето Синд. Умай е в центъра на Веда 
|
|
Алпа Сувар.
|
|
Az Bxlgarinxt copy
|
|
Белоградчик, снимка Кирил Кирилов
|
|
Белоградчик, снимка Кирил Кирилов 1Артефактът е намерен в река край Белоградчик. От двете му страни изображението е едно и също.
Като символ в средата, ми прилича на символи по керамиката от желязната епоха - остър планински връх със Слънце, символизиращ пирамидата, като керамично изпълнение, червено и бяло/бяла охра ( подобно пресуканата ни мартеница) е подобно керамиката от ранният неолит, но при всеки случай, острият пирамидален връх, наречен Самар е древнобългарският символ чрез който се е почитал в най-древни времена Тангра и това е негов планетарен символ.
|
|
Т-Слънце, Бузау планинаВъх, тоз определено египетски символ, как се е озовал, чак в Румъния? "Т" ръкописно, освен ладията на Райко, всичко може да е, но не e само "Тракия" или "Траки", но и Тангра, което в случая е доста по-достоверно
|
|
Думата "Бог"
|
|
Кан по Божията Милост
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
