Великият Щутград - Ситовски надпис и Светилище |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Sitovo-skalen portal 1Ситовският скален храм и портал е част от източната част на Щутградският светилищен комплекс. Намира се на около 100 метра на север от всеизвестният Ситовски скален надпис. Близкото му разположение до надписа ясно сочи връзката с него. За разлика от самият надпис, на този скален портал, представляващ своеобразен скален храм с изсечен малък трон в него, не е обърнато внимание при изследването на Ситовският надпис през 80-сетте години на миналият век. Чак на 14 август-1994 г., експедиция на клуб “Корени” начело с Димитър Чиликов го открива за науката, изследва и установява връзката му със самият надпис. Вследствие тези изследвания Димитър Чиликов написва множество статии, посветени на този невероятен скален храм, които са публикувани в различни вестници и списания. От това, обаче не последва никакъв официален научен интерес и всичко потъва в мъгла и мълчание.
Храмът е създаден, след като скалата е пробита в посока север-юг. Надписа отстои от него в южна посока, а на север, храмът кореспондира с обекти, които ще бъдат оповестени впоследствие. Формата на северната му страна е изсечена така, че кореспондира с формата на южната порта на крепостната стена на Микена, както с формата на портите на храмовете там. Абсолютни аналози той има на територията на България, с храмовете в Мезек, Голяма Косматка, Попова могила, с. Оряховица и вероятно много други, с тази разлика, че тези храмове са подмогилни съоръжения, градени от каменни блокове, докато при Ситово храмът е изсечен перпендикулярно на спускащият се по цялата лявата страна на дерето, в посока изток-запад, скален масив.
Едно много трудно за изпълнение дело. Трябва да отбележим, че преминавайки през цялата му дължина откъм юг и излизайки в северната му страна, храмът свършва сякаш в нищото, т.е. от него започва едно стръмно-урвесто дере и само една малка, едвам забележима и с висока трудност на преминаване пътечка дава възможност той да бъде огледан откъм север. Движейки се по по цялата му дължина от север към юг се излиза срещу Ситовският надпис, който обаче отстои на него на около 100 метра. Помежду им е имало, пряка зрителна връзка, когато не е имало гора . Подобно влизане и излизане в “нищото”, прави разположението на храма доста странно, а повече от странно и предназначението му. В качеството му на скален портал в посока от север към юг, той отвежда към надписа, с тази разлика, че от север не може да се дойде пеша, т.е. няма подход към него. Между него и надписа се констатираха една, две неголеми каменни морени, чиято наличност ни дава основания да предположим, че е възможно по средата между двата обекта да е имало граден храм и тези каменни струпвания и свличания да са остатък от него. Но това е само предположение.
Всичко това ни дава основание да предположим, че скалният храм срещу Ситовският надпис, с триъгълната структура на портала в горният му край, откъм северната страна, има значението на базов, матричен модел, по който са градени впоследствие подобни храмове в Микена и на територията на България. Подобни форми на порталите са и храмовете в Китай и местата на разпространение на будизма в Азия.
Основания за това, че Ситовският скален храм предшества тези в Микена, например ие техен идеен матричен модел, ни дава информацията, че праисторическите стени и крепости в Аргос, Тиринт и Микена са изградени от прогоненото от Тракия тракийско племе от гиганти – циклопи (наречени така по името на царя си Циклоп). А именно (Щ)утгард според скандинавските саги е столица на йотуните (великани) в Тракия (Йотунхайм).
|
|
Sitovskata pismena shkola1СИТОВСКАТА ПИСМЕНА ШКОЛА
1 – Ситовски/Щутградски надпис – общ вид и графика на видимата част
2- Китай, палеолитни писмени знаци
3- Сапарева баня; Кременик-Българачево – част от писмени знаци от късният неолит върху четирикраки култови масички
4 – Надарският скален надпис, с. Кремено, махала Надарци, гр. Смолян
5 – Долно Дряновски скален надпис, Западни Родопи (снимка Григор Ганчев)
6- Графика на надпис върху каменен блок, с. Главан, Сакар планина, братя Шкорпил
7- Скален надпис с. Крушево, Демир Хисарско, Македония.
8- Първомайски надпис изрязан върху глинен фрагмент; писмени знаци върху дъната на съдове от Варненският музей
9- скални знаци от различни части на България, крепостната стена на Плиска и Преслав
10- Скален надпис от Южен Казахстан, планина Къзъл, в нейната югоизточна част.
|
|
P5120014.JPG
|
|
P5120016.JPG
|
|
P5120017.JPG
|
|
P5120018Скална камера с изгладен фриз, намерена от нас между местностите Царева ливада и Кадарника, западно от Щут.
Камерата е доста напукана от времето, а и самият фриз от хоризонталното тиклино цепене на скалата. За съжаление, и на него няма надпис. Но несъмнено фриза е огладен от човешка ръка. Това е може би третия огладен фриз, който намираме, и върху когото не е писано нищо. Той има северно изложение.
|
|
P6290079Скална камера, подобна тази, в която е изсечен Ситовският надпис, на 1,5 км от него в посока към село Ситово, в местността Кукулев дол. За съжаление, в нея нито фриз, нито надпис.
|
|
DSC02874
|
|
DSC02872Малко "мерки и теглилки"
|
|
DSC02870-1
|
|
DSC02870Малко по-надолу от новия фриз, и близо до земята, се открива, ето този три или четири буквен надпис, който аз разчитам като Сит(и).
Може би, това е подписа на автора на Надписа?
Библейския Сит е сочен за баща на писмеността. Дело продължено от поколенията в лицето на неговия потомък Енох.
|
|
DSC02851Три метра и шестдесет е дължината на фриза, колкото е може би и на другия фриз,където е Надписа, като се добавят 40 см разломна пукнатина и вътрешната част на Надписа.
|
|
DSC02861Малко "мерки и теглилки" спрямо новият фриз.
|
|
DSC02844Скалната камера с фриза с глинена обмазка, по-отблизо.
|
|
P9210332Хоп, не се заблуждавайте! Това не е камерата на Ситовския надпис. На половин километър над него, в местността Ласкар, се открива още една скална козирка с изрязана под нея фризова лента. Ех, да имаше Надпис! Обаче фризовата лента е уникална, защото цялата е наложена с глинена обмазка. Вероятно тук върху каменния фриз е бил залепен глинен пласт, върху който е било писано или изографисано нещо. Явно Надписът тук е имал временен характер, и като такъв е бил замислен. Или това е бил един от неуспешните опити "Ситовския надпис", първом да бъде нанесен върху глина, но поради много по-голямата и нетрайност от камъка, бил нанесен върху камък, половин километър по-надолу, към реката.
|
|
DSC03063
|
|
DSC03064Щутград, гледан откъм скалния масив на Ласкар.
|
|
DSC03060
|
|
DSC03062-1
|
|
DSC03062В края на този скален коридор, има една интересна фигура - антропогенен тип, сходен с този от светилището Тилина, край село Долен.
|
|
DSC03057Скалите на Ласкар са прорязани с такива скални коридори.
|
|
DSC03049
|
|
DSC03047Ето как сградата изниква от скалата. Какъв труд, търпение и прецизност има в направата на този зид. Всеки един камък е послужил за градежа му.
|
|
DSC03045Градежите под скалите на Ласкар. те са по нови, но архитектурата им е уникална.
Това е, което казваm аз - "да се родиш от скалата". Скалата не се разрупшава, за да се строи, а се използва, за да се строи и то така, че построеното, напълно да се слее с нея.
|
|
DSC02630.JPG
|
|
DSC02628.JPG
|
|
DSC02629Много автори твърдят в статиите си за надписа, че покрай скалния навес на Надписа нямало следи от живот. Около скалата на Надписа, може да не са открити, но половин километър над него и нагоре, след като се премине старият тракийски път, днес превърнат в коларски, от душманите дървосекачи, започва местността Ласкар, където в гъстата гора се откриват първите зидове. Тук вероятно става въпрос за подпорна стена на нива.
|
|
DSC04739Триъгълна каменна плоча с отчупен десен край над Надписа.
|
|
BGCH_razvitie na simvola kato grafichen znak3Тук малко съм си поиграл навремето да направя някои аналогии.
|
|
4ove4e2-o4ertano-grafi4noГрафика, за тези, които недовиждат или не им работят вътрешните очи.
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
