- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > България > История

Българска история

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Народ Създател1-1Хареса ми заглавието на публикацията "Народ-Съзидател" (сп. Родопи, бр. 10/1981 г.. Много е точно. Иначе, това е статия с цел патриотично-воинско възпитание, но в нея има хубави моменти. Един от тях е, опровергаването на концепцията, че Аспарух идва тукс една малка ордичка. Всъщност Летописите на Нариман много интересно описваха този момент, като броят на българите атакуващи Източно-Римската империя е 520 000 души, като една част, 500 000 акостира по море, в Тракия (в гърба на императора), а ордата на Аспарух е 300 000 българи, но впоследствие е сведена до 20 000 души. Да си припомним купона според хазарският вариант на историята:
"Кир Багъл прехвърлил Аспарух, женен за приемната му дъщеря от Утиг [Западно Предкавказие] към Волжска България, Кутраг - от Буртас в Деберджай [Добруджа]. Бат Боян, комуто Кир Багъл бил много задължен, получил целия Джеремел [междуречието на Днепър и Дон] и Плат (платото на северен Дагестан) и оттам започнал да се нарича Плат-бир [„Владетел (бир) на Плат”].
Някак си кан урумът [император на Византия] успял да измоли Кир Багъл да изкара Катраг от Добруджа, твърдейки, че хората му ужким нападали урумците. Кир-Багъл прехвърлил Катраг обратно в Буртас [лявобрежието на Средна Волга], а Аспарух и хората му - в Добруджа. Но Аспарух не бил безропотен като Катраг – ненапразно го наричали Безбрадия Атила. Наместо 60 хиляди тихи катрагови буртаси, Аспарух довел в Деберджай 300 хиляди сурови и отчаяни хунски или джунгарски българи и жадни за грабеж анчийски българи от Скития [северска Украина], за които да убиеш стотина врага било като да размажеш комар. Така урумците узнали какво е това настоящ грабеж и нападения. Да искат отстъпки от суровия Кир Багъл урумците се боели, а вече при управлението на джабгусир хакан Колин Бей поискали връщане към договорката с Атила, по която количеството българи в Деберджай се ограничавало на 20 хиляди воини. От търговията с урумците Хазария получавала голяма част от доходите си и затова Колин Бей заповядал на Аспарух да остави в Онгъла [десния бряг на Дунав] само два тумена [20 хиляди воини] със семействата си. През 681 година урумците се опитали вероломно да изтласкат хората на Аспарух от Деберджай, но част от джунгарите успели да се задържат там няколко месеца.
Разстроен от вероломството на урумците Колин Бей изпратил на Аспарух още 500 хиляди души и му заповядал да накаже врага за пример и назидание. През 681 година Аспарух на хазарски кораби прехвърлил воините си в Дебержай (Добруджа) и заповядал на хазарските българи да настъпят към южен Бирак [Тракия] по крайбрежието, откъдето хората му предварително евакуирали българите. Аспарух уговорил почти всички урумски (римски) гарнизони, заплашвайки ги с хазарската безжалостност да се върнат без бой в Станбул (Константинопол). Само от една крепост стреляли в него и го ранили, но войниците сами убили стрелящия и изоставили отбраната. В Миджан (Мизия) почти нищо не пострадало, а виж в южен Бирак всичко станало плячка на хазарските воини. Такъв разгром Урум никога не бил преживявал. Получавайки вестта за пълна победа, Аспарух обявил своите земи на Кара Бурджан за Българско царство, което станало ак-андашлък (автономен съюзник) на Хазария.

Народ Създател2-1

Ot Povoljieto do Rodopite1-1сп. Родопи бр. 5/1981 г.

Ot Povoljieto do Rodopite2-1

Поп Глигорко и неговото време-продължение1-1Данайците винаги са се стремели да смажат българското православие и да гои заменят с гръцко, погърчвайки българите, преломявайки съзнанието им, замествайки го с фанатично гръцко. Така, гръкоманът е по-върл грък и от гърка. Където това не е ставало, в границите на Соамнската империя, те са инициирали Потурчването на непокорните. Тази борба, започнала с кряшизацията (еленизацията) на чисто българксият остров Крит със светилище на Тангра, преминала през поставянето ан Данайз а цар, вместо Пеласг (Геланор), продължава дори в Българското Възраждане по времето на турското робство. Защо, иначе, каква е причината данайците да са тъй настървени срещу Българското Православие, нали става уж въпрос за една и съща вяра, православно-християнска? На пръв поглед, това е така, но данайците са наясно, че Българското Православие, крие в себе си, Българското Тенгрианство. То е катои кръвта във вените ан човека, не се вижда, ноид ава живот. И когато историческият момент е дошъл То (Тенгриянството)излиза, за да съхрани Българската Народност и Българската Държавност. Защото, дайте да не се лъжем, Християнството като вяра и религия е космополитно; неговото рождено предназначение, не е да брани народността. Затова ние, виждаме, това особено раздвоение в изповедта, мисленето и действията на православните дейци и светци.И техните дела са насочени именно към а съхраняване на равновесието - прилагайки Тенгриянството, да не нарушат догмите и каноните на Православното Християнство и неговият блюстител Вселенската Патриаршия. Това обяснява и особеностите в дейността и делото и на поп Глигорко в Асеновградско и Родопите

Поп Глигорко и неговото време-продължение2-1

Поп Глигорко и неговото време-продължение3-1

Езикови данни за миналото1-1Не знам, защо трябва да се увърта, за да се държи линията на установената научна догма. Ясно е, че вероятно става дума за наследници на древнобългарски знатни фамилии в южните склонове на Родопите и Беломорието. И то, поне от Първото бълогарско царство. И най-вече става въпрос за Тенгриани. Особено интересна е,фамилията Кара Курджали. Днешният изговор на Кърджали на турски е Кърчаали. Явно произхода на името на днешният град Кърджали, трябва да се търси и в друга посока - древнобългарската. 2 коментара

Езикови данни за миналото2-1

Един старинен мотив буди размисли1-1Разказват ли ви, за жените -воини, винаги става въпрос за воините на Майка Умай. Но тогавашната ни историография, няма как да има днешната дързост.

Езикови данни за миналото2-1

Булгарията - старинен музикален инструмент1-1Като чета описанието на Булгарията в статията, като музикален инструмент и неговото въздействие; като чета за тамъра на алпа Чулман в "Сказание за Чулман" и неговото въздействие, мога да кажа, че прототипа на Булгарията е Тамърът на Чулман. Говорим вече за човешки прототип на божествен атрибут, но това не пречи, Българите в древността, особено, онези, които са били почитатели и привърженици на Чулман, да са свиртели, на самият негов Тамър. В тоя ред на мисли, в "Сказание за Чулман", ние виждаме прототипа на Орфей на Балканите, чийто тамър е сменен според еладските разбирания с лира. Че това е така, ни говори и самото име на Чулман в епоса, а именно Орбай. разбира се, волжко-българският Орфей4 коментара

Булгарията - старинен музикален инструмент2-1

Заселване на прабългари в Родопите и Одринска Тракия1-1Статията е написана от Райко Сефтерски и е публикувана в списание "Родопи" брой 1/1982. Като цяло, тя отразява, тогавашното разбиране за българската история, българите и Дунавска България. Тук, няма да срещнете днешната тракизация, нито пък разбирането на българската история от волжките българи, отразена в "Джагфар тарихи", "Нариман Тарихи", "Булгар Тарихи" и т.н.,къъдето се говори за "древнобългарска общност" (булгарлък). Но въпреки,това, тук ще намерите отделни важни моменти, които биха ви послужили като известни опорни точки. За мен, такъв момент е посочването на понятието "тепелък", който е в пълен синхрон с думата "тепе", чието тълкуване правих във връзка със скалните храмове в село Овчево, Източни Родопи. Топва, което можем да кажем във връзка с "заселването" на маси българи на Балканите в периода 3-7 век, а и по-рано, то трябва да се смята за целенасочено, като елемент от стратегията на Завръщането в Прародината, защото Дунавска България това е нашето Завръщане в Прародината. Колкото до Ситовският надпис е несериозно да се отнася към 7 век, аналогията на неговите знаци с българската руника от 7 век, идва от това, че единият от двата основополагащи клона на древнобългарската общност, племето имен е от Балканите, според историите на волжките българи. Големият парадокс на дунавските българи е, че те нямат съхранена писмена историческа памет за самите себе си, за разлика от другите части на българската народност. Цялото ни познание за нас (дунавските българи), като минало идва от това, какво са написали за нас, ромеите. Но, всъщност, какво ли ни интересува, когато сме се завърнали успешно у Дома.