За себе си чувствам,че не желая да ям повече.Всяко ядене за мен се превръща в досадно занимание,сякаш чувствам,че нямам нужда да го правя.А в действителност това е от третостепенна важност за телесното ми съществуване (след дишането и пиенето).От мен се иска да намеря заместител на храната и за сега смятам,че този заместител на второстепенната сланчева енергия е тъкмо първостепенната.Която според мен е и ключа към новия начин на мислене,който сам по себе си,по естесвен и логичен път,ще доведе отговора на въпроса за предстоящото нещо и избавлението от всеки един познат на човека страх.

П.П.На много хубав израз попаднах и смятам да го приложа като метафора: "Няма значение дали планетите влияят на човека или не.Щом като той е любимец на Слънцето,щом като е любимец на шефа на планетите,значи всички други ще се съобразяват със Слънцето и човекът няма да се бои от никоя от тях."

Това ли имаш в предвид:

п.п. Извинявам се, че ти разнах поста в началото Спорт-Здраве. Стана без да искам. Обърках цитата с редакцията.

Именно това,Запознат:) Това са думи на Манек.Вече практикувам слънцегледане и всеки път изгревите стават все по-красиви...Ако още някой го практикува тук,с удоволствие бих си поговорил с него.Достигнах 25 минути,сравнително без мигане,всяка сутрин,която не е облачна



П.П.за да съм по темата и да ен се превръщам във флудер,в злополучно изтритата част споменавах следното виждане:

Че спасението,а може би по-точна дума е "победата",от систмата, манипулацията, кошарата,робството,в което човекът е поставен,не може да стане чрез средства от досегашното.

Твърдо съм убеден,че човекът е поробен от неземни и чужди на нас същества,с чието мислене ние съвсем не можем ад ес сравняваме.Предвидено е всяко възможно човешко поведение и реакция и за всичко си има колонка,графа,копче и резултат.

Бягството или победата ще се осъществи,когато човекът престане да бъде човек.Когато човекът се измени,схемата,която му се прилага,ще стане неадекватна и неуместна спрямо новото същество,в което ще се е превърнал.

Важно е и да се отбележи,че поробителят ни няма да има същото отношение към нас,както и ние към него,след онзи момент на освобождение.тогава няма да има хора,а висши хора.същества,които ще разсъждават и възприемат по много различен начин,дотолкова,че всяко предположение за него на ден днешен би било смешно.

Или както древните спряма човека и новаците спрямо поробителя са казали - познай себе си или победи себе си.В днешни думи това означава "измени се качествено".Това според мен,за сега,е едно адекватно решение.А не запасяването с храна и бягство в планината,загърбвайки ставащото.

Поздравления за начинанието! Това 20минути гледане не е хич малко! Аз не съм започнал още, днес се пробвах ей тъй, и 1секунда не издържах и ми се насълзиха очите. Не съм прочел още целия материал на Манек подробно. Но все пак е добре, че някой от нас е опитал и още повече е стигнал доста напред. С напредването на слънцегледането усеща ли се липсата на глад?

Промените или разделянето на промените на етапи са различни за всеки организам,доколкото всеки организъм е неповторим.Мога да споделя какво се случва с мен.

Отначало бях много нетърпелив и се опитах да гледам слънцето 5 секунди на обяд.След това мъчение виждах всичко,което е синьо,в сиво.доста се изплаших,но след 10тина минути си възвърнах синьото.така че препоръчвам да се гледа единствено между 5 и 7 часа сутрин и вечер при залез.Също така не бива да се избързва,защото цената на риска е твърде голяма.Може да се увеличава всеки ден с по една секунда,с по пет или с по толкова,колкото окото е въсстояние да издържи.При усещане на напрежение в окото или мъчение при гледане,добре е да се спре.Веднъж свикнало на дадено време,окото не губи този опит и след седмица е способно да гледа също толково дълго,колкото и последния път.

При въпроса с глада съществува леко заблуждение.Храната може да стане неприятна,но това още не значи,че не е необходима.Това чувсто на неприятност не бива да се бърка с липса на глад.Предполагам,че е предвещаващ го стадии,но при липса на глад желаните за удоволствие от вкуса остава.Коремът ще спре да стърже,но желанието да се опита бонбон си е все същото:)

Първо престанах да ям месо.При мириса му или вида му ми се отяждаше,а съм голям негов почитател.После тежките храни започнаха да ме отблъскват.Сега ям само салати и зеленчуци.
Прекаля ли с храната или ако ям,когато не съм наистина гладен,чувствам се тежък,сякаш нещо ми тежи на съзнанието,пречи ми да мисля,подтиснат съм.

Затова ям помалко и сравнително рядко в деня,но все пак ям.Гладът още се появява,вярно е,че е по-рядко.

За духовно състояние ми е още рано да говоря,защото наблюденията в тази сфера,особено на себе си,са по-трудни.


Практикувам на балкон,имам намерения да пробвам и бос на голя земя.Обичам да посещавам Торфеното бранище на платото на Витоша и витаги ходя без обувки там.Мога да потвърдя,че енергия от земята наистина навлиза в тялото и ако някой е твърде безчувствен към това,то със сигурност ще забележи ефекта.Тялото разполага с много енергия за движение и с голямо желание за това,въпреки,че мускулите и крайниците са съсипани.Странно е.

Времето за сън сащо търпи промени.Мога да си легна и заспя без проблем,спи ми се.Но ако ми се наложи няколко вечери да спя по 3-4 часа,не усещам драстични промени в енергичността.

От седмица имам технически затруднения да слънцегледам при изгрев.От една страна съм ангажиран тъкмо по време на изгрева,а от друга се намесват и процедурни проблеми.Колкото повече навлизаме в лятото,толкова по-косо изгрява слънцето и вече не се движи по коридора,начертан от междублоковите пространства в Люлин.Така става видимо за мен едва към 6:30.Забелязвам също,че става по-силно при изгрев и степента,с която се засилва с времето също нараства.Тоест блясъкът му нараства геометрично.Затова реших да спра да слънцегледам за периода на лятото.Напомням,че периода за периода на зимата,"майсторите" практикуващи казват,че е невредно да се гледа през целия ден.


Забелязвам много промени.Апетитът ми наистина се засили,вече ям не веднъж,а два до три пъти дневно.Докато по време на заниманията ми ми бяха дастатъчни от четири до шест часа сън,сега девет часа рядко са ми достатъчни.



П.П.Може би е най-добре Запознат да премести поустовете в тема "Слънценаблюдение".

Аз също съм се пробвал, но повече от 5-6 секунди сутрин не съм постиал защото толкова ми е бил и опита. Наистина когато слънцето е при изгрева точно - гледането за тези секунди е удоволствие. Не мога да обясня чувството , но усещам нещо в гърдите като прилив на топлина.
Когато изгрева напредне - не е толкова приятно да се гледа.
А най важното според мен е постоянство и търпение. Аз за себе си съм убеден че слънцегледането не е фантазия или лъжа.

Да,наистина е много приятно да се гледа сутрин.Не само това,но ми е трудно да спра да го гледам,привлича ме обратно като магнит.Това обяснявам с "жажда на тялото" може би? Но за сега смятам,че това не бива да повлича наблюдаващия в по-силните на блясък часове...

Рано сутрин е идеално да се Слънцегледа от 5.30ч./изгрева/до 7.00ч.Тогава окото постепенно привиква без да се напряга при усилването на силата Му.Пробвал съм и директно след 7.00ч./изключвам интервала от 10.00ч. до 15.00ч./.Просто трябва да се преодолеят тези 5-10 сек. за шока на окото/огнено размазване на формата Му/ и всичко си идва след това на мястото.Правилна кръгла форма с леко "пулсиране",но не го препоръчвам.Друго си е да почнеш с Началото Му.Чувството е по-приятно.

П.П.Практикувам от около седмица и впечатленията ми са лични.

И аз имам някакви начални опити за слънцегледане, но не сьм пробвала в града. при мене е по-скоро част от един особен контакт с Природата. Не знам защо но предпочитам залеза, може и защото съм от "совите" и сутрин не ми се става толкоз рано . Залезът в Родопите е нещо неописуемо, цялата природа се променя, притихва - пълна мистерия. И Слънцето наистина те привлича като магнит. Не сьм засичала колко време гледам, май по няколко пъти по няколко секунди всеки залез, но след това 1 ден поне, съм в много особено вдъхновено състояние. На храненето не съм забелязала да ми се отразява засега

Слънцегледането при изгрев е стар тенгриански обичай. Свързан е с посрещането на Ден-Грее и края на лунната власт. Дори ослепеният Владимир-Расате всяка сутрин го е практикувал. Смисълът е много по-дълбок, със слънцегледането енергията на Ден-грее се приема от човешкото тяло през чакрите и оттам води до издигането на Духа. Особено важен е слънчевия сплит, свързан със зрението и известен още като огнена чакра. За да е пълен ефекта, някога нашите предци са гледали Слънцето голи до кръста и боси. Дори сега в източните култури се практикува (като Фалун Гонг).
Едно такова посрещане на Слънцето в планината (по липса на такава засега го правя на плажа), после 5км крос с малко плуване накрая - и човек е зареден с невероятна сила и дух през целия ден. Който има тази възможност нека пробва. Тук става дума за връзка не само с главния природен елемент Огъня, но и с останалите - Земя, Въздух и Вода. Така се отпушват (прочистват) всички чакри на тялото от утаените от предишния ден наслойки. Сутрин включително тялото също се самоизчиства, затова е добре да се изпие и чаша вода на гладно. За предпочитане е ако може слънцегледането да е на тишина сред природата.
След 7 часа според мен е опасно да се гледа Слънцето - ще си изгорите очите. (първият признак е зачервяването им).

Опитвам се да заменя питейната си вода със слънчева.Малко е трудно да дебна слънчевите петна в бетонното си жилище,но след като им се направи график е лесно Слагам минерална вода(не купена,а наточена) в стъклена чаша и захлупвам със стъклен похлупак,купичка или нещо такова.Понякога слагам огледало или отразител под чашата.В рамките на няколко дни опитах да пия такава вода и чаша от нея на ден ми стигашеТоест липсваше жажда,но не мога да съ мубеден,че това е от нейното качество,възможно е да съм имал резерви,експериментът не беше изрядно проведен.Но някой може да опита.

Темата за слънчевата вода е доста интересна и още веднъж показва колко е свързано православието с тенгрианството. Става дума за светената вода, което е останало от Старата Вяра. Котелът със светената вода се държи точно в центъра под купола на църквата за да могат слънчевите лъчи да се фокусират в нея. (както в най-свещенното място на Гера - центъра под купола, където е и Огъня ).В котела е потопен и сребърен кръст. Пръскането с вода също е тенгрианска традиция. Водата се използва като медиум за прехвърляне на енергии (духове) и движение на Духа по вертикалата.
За слънцегледането - още една заимствана традиция в християнството е всички погребани да са ориентирани с краката на изток, заради изгрева на Слънцето.

Анти666,не знаех,че е стар тенгриански обичай!!!Явно важи старата приказка:"Кръвта вода не става",защото Изгрева ме привлича/Кръвта вика/ отдавна и съм Го посрещал много пъти.Само дето Слънцегледането ми е отскоро.
В околностите на Варна има доста кътчета с комбинация на море и планина/Черноморец,паша дере и др./,където е много добре за посрещането Му и аз засега го пратикувам там поради стечение на обстоятелствата.
Особенно е приятна комбинацията да си под вековни дървета,на 15-20м. над морското равнище,за фон да има Слънчева морска пътека, тих музикален съпровод на раннобудните птички и плискащите се вълни.