ПИПАЛАТА НА ГРУ

Достатъчно писах за усилията на ГРУ, руското разузнаване да унищожи Движение „Воини на Тангра”. Писано е и за пипалата на тази служба, обхванали управляващите, пък и не само управляващите политически партии. Даже преди време имаше скандал с финансирането на някакви цигански организации от руското посолство. Само където конкретните факти са оскъдни. Тези дни установих, че от цяла година съм разполагал с документ, само където не съм му обърнал достатъчно внимание.
Пред мен е покана за заседание на Сдружение „Българска Орда”, основано през 1938 година. Поканата е пусната преди една година - на 12 януари 2007-ма. Като тема на заседанието е посочено обсъждане на Концепция за списание „Онгъл”. Дотук добре, даже отлично. Не отидох на заседанието поради лични проблеми, които нямат нищо общо с обсъжданата тема. Само прегледах бегло приложените документи и ги прибрах. Но тъй като нямам навика да изхвърлям нищо, преди да се запозная основно с неговото съдържание, тези дни се зачетох внимателно. Като стигнах до състава на редакционната колегия си помислих, че халюцинирам. За Директор на списанието бе посочен Стефан Калайджиев. Какво общо има Калайджиев с Ордата и с Онгъла?
Не, не казвам, че Стефчо е лош човек. Напротив, по своему той е много свестен. Честен, отзивчив, интелигентен… Обаче ме смущава един факт, който той самият ми разказа. Позволявам си да изложа този факт, макар да знам още много както за самия Калайджиев, така и за лица, свързани с него.
Беше преди две или три години, не си спомням точно. Седяхме в книжарничката на Стефчо и разговаряхме за посещението на руския „месия” Виссарион в България. Подхвърлих промъкналите се из пресата съобщения, че лично Миряна Башева е осигурила на Виссарион хеликоптер, с който той пътувал до Рила.
- Пълни глупости – възраси Стефчо. – Виссарион изобщо не е пътувал с хеликоптер.
- А с какво е пътувал и откъде знаеш? – попитах.
- Знам, защото аз го возих дотам с моята кола.
На незапознатите този диалог ще се стори безобиден. Но не и за хората, запознати с някои факти. А те, фактите съвсем не са безобидни. Евреинът Сергей Тороп – Виссарион, бивш милиционер е водач на секта, базирана край езерото Тиберкул в Сибир. Една от безбройните секти – ще рекат някои. Де да беше така. Истинският проблем е, че сектата е само прикритие и доставчик на човешки материал за Института по психотроника към ГРУ. На сектата активно помагат и зловещите групи на проф. Борис Золотов, съветник на последните трима руски президенти. Няма да преповтарям събития и факти, описани подробно в моята книга „Невидимата атака”, но ще кажа, че нещата са не просто сериозни, ами направо страшни.
Връщам се към документа. Ако не познавах подписа на инж. Росен Минев от Русе, щях да си помисля, че някой си е направил шега. Само че подписът и печатите говорят за неговата истинност. Та единият от листовете съдържа поредица от имена. Най-отгоре пише „Ще бъдат привлечени за сътрудничество”. В списъка присъства и моето име. Чета имената на уважавани от мен личности. Хубаво, ама присъства и името на Йоло Денев. Лице, за което съществуват основателни съмнения, че не е съвсем с всичкия си. Интересно, че срещам и името на починалия от рак преди няколко години Христо Божков – Тетевянин. Стар легионер, невероятно ерудиран и сериозен човек. Чудесно би било да сътрудничи, само където не е между живите. Бяхме приятели и много се натъжих от вестта за смъртта му. Покойник е и Гео Донев. Виждам и разни други имена, но да не задълбавам. За мен списъкът е само малък пример как бива опорочавана една прекрасна идея. Всъщност няма как да е иначе. При Директор като Стефан Калайджиев… Дали именно той не е завършил изброяването на имена със забележката „Всичките тези люде изследват българското минало. Имат издадени книги. Няма данни да са агенти на византийския император”. Бедни, бедни Ординци, щеше да е по-добре, ако копоите на Чобанов и Драшков ви бяха арестували. Като агенти на Византийския Император, естествено.
Пипалата на ГРУ са навсякъде. Обхванали са всичко здраво и читаво. Не само със съгласието, но и с активното съдействие на уж българските тайни служби. На „бившата” ДС, на „бившата” НСЗК, на „бившата” НСС и на сегашната ДАНС. И тъй като последните три служби са под прякото ръководство на американското ЦРУ, значи няма на какво да се надяваме. Всички са в играта и няма кой да ни помогне. Дали обаче е така?
Спомням си вица, в който китайците обявили война на Македония. Като съобщили страшната вест на македонския главнокомандващ и му казали каква е числеността на китайското население, последният възкликнал: „А дека ке ги копаме?”. Та и ние така. Погребахме ДС. НСЗК някак я подминахме, едва успяхме да я забележим. Преживяхме НСС, дори предизвикаме уволнението на един неин шеф – генерал Иван Чобанов. Значи ще се справим и с танцьорите от ДАНС. А после, когато вътрешният враг престане да вреди, ще видим как да прекършим врата и на външния.
Не вярвате, че ще се справим с танцьорите? Аз ще ви кажа как ще се справим.
Когато съобщиха името на новата „супер” Агенция, срещнах на улицата един от тях.
- Здрасти – казвам. – Чух, че са ви направили танцьори.
- Не, бе, направиха ни кондуктори.
- Защо кондуктори? – бях учуден.
- Не помниш ли как по-възрастните някога наричаха автогарата? Казваха й „Агенцията”. Щом работим в агенцията, значи сме кондуктори.
Агенция, кондуктори… „Карти и билетчета за проверка, моля!” Не, това го правят контрольорите. Кондукторът подава билетчето и иска парички. Контрольорите проверяват, кондукторите продават. А всичко, което се продава може да бъде купено. Те и предишните не бяха неподкупни, но не си го признаваха така открито. Значи цената им е паднала. Значи можем да се пробваме.
Кога ще ни потанцувате, г-н Кондукторе?
Ангел Грънчаров – Елтимир
16 януари 2008 година