Дословен текст от видеозапис, Хорст Малер, есента на 2005 г.

Хорст Малер (Horst Mahler) – известен германски адвокат и обществено-политически деятел.
На времето главен идеолог на известната германска ляворадикална марксическа групировка Фракция
на Червената Армии (RAF), извършила терористични акции и показни убийства.
Малер прекарва над 10 години в затвора, осъден във връзка с RAF като один от нейните водачи.
След обединението на Германия, неочаквано преминава от ултра-левия в дясно-националния лагер,
преосмисляйки резултатите на общественото движение през 68-ма година.
Заедно с "Хамбургския Маркс" – Р. Оберлерхер (на времето водач на левия Съюз на германските
студенти, впоследствие преминал в лагера на национал-марксизма)
Малер подписва специално Каноническо Заявление, в което известните събитията биват
преосмислени като етап от националната революция – борбата за освобождение на националния труд.
Първото политическо действие. . .(бел. прев.: – да назовем врага.)
Налага се да направя някои уводни бележки, тъй като сме доведени до състояние,
в което изобщо не проявяваме търпимост към определени твърдения. Следствие на това сме
привикнали да отхвърляме по чувство онова, което ни поднася разума.
Ние не оценяваме твърденията според това дали те са правилни или погрешни, верни или неверни,
а по това дали отговарят на определени морални категории, дали са политически коректни.
Втълпяваното от десетилетия табу (може би повече от столетие) ни пречи да възприемаме обективно
определени теми; теми, отнасящи се например до евреите.
И то от двете страни: от една страна „проеврейски“, или „антиеврейски“. Темата юдейство,
еврейство, евреин вътре в нашето съзнание е обсадена от – да я наречем – един
вид „полиция на мислите“. Не ни е разрешено да разсъждаваме непредубедено по тази тема.
И сега, като следствие, да разсъдим безпристрастно за евреите.
За евреите и за отношението на евреите към нас като германци,
и обратно – на германците към евреите. Това, което се получава, е толкова ужасяващо
за един „нормален“ гражданин, че той изпада в паника, крещейки.
Става дума и за темата ХОЛОКАУСТ!

ХОЛОКАУСТ – това е политическото оръжие на врага на германците – еврейството.
Дори самото изговаряне на това предизвиква най-бурни реакции и затова е необходимо
да си създадем яснота по този въпрос. За да можем окончателно да наложим оценяването на мислите според присъщата им стойност – дали са верни или грешни, истинни или неверни.
Ще го кажа предварително: религията ХОЛОКАУСТ се гради върху най-колосалната лъжа в световната история. Така нареченият ХОЛОКАУСТ – така, както ни се насажда и вменява като обвинение в убийство спрямо еврейския народ, е една измислица. Зная съвсем точно, че сега всички прокурори си записват това, за да заведат следствено дело срещу мен. Това обаче няма нищо общо с прилагането на закона, а в същност те са изпълнители на волята на една чужда власт, на една вражеска власт в собствената ни страна. Именно срещу нея трябва да въстанем. Става въпрос за въстанието на германския народ, за неговото оцеляване, за неговата свобода, за въстанието срещу опита да бъде унищожен германския народ. Главното оръжие, основната стратегия в тази война срещу германския народ е лъжата за шестте милиона убити в Освиенцим; или за четирите милиона избити в Освиенцим евреи; шест милиона били общо. И ние няма да можем да живеем, няма да оживеем, ако не се освободим от тази лъжа. Това няма нищо общо с експ!
лоатация – че се изнудват пари за това; това също е факт, но той е от напълно второстепенно значение. Става въпрос чисто и просто за геноцид, духовното унищожение на германския народ.
Всичко това звучи така ужасно в ушите на един „нормален“ гражданин в Германия, който не се е задълбочавал в тази тематика, че той навярно още сега изключва видеозаписа, но така той само се крие от самия себе си; той е боязлив, той чувства, че тези мисли все пак биха могли да са истинни, но не иска да се занимава с това.
Нашата слабост се състои в това, че ние изобщо не можем да си представим в каква степен еврейството е действало против нас през цялато история, но особено през ХХ век и не само срещу германския народ, но и против всички останали народи, особено европейските. Трябва да проверим тази мисъл, но най-напред трябва да я допуснем за проверка; дали това, което казах, има сериозни основания?
А сега, ще ми се да започна навярно с това . . . да надникнем в свещените писания на евреите. Или пък да видим Новия Завет – свещените писания на християните. Далеч не е известно, че този въпрос – за еврейството и за лъжата, изхождаща от евреите – играе важна роля още в Новия Завет. Исус говори към евреите: (Библия на Мартин Лютер, издател Dr. Johann Friedrich Mayer, 1863; Евангелие от Йоан – 8, 44):
„Вашият баща е Дяволът, и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината; понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, от себе си говори; защото е лъжец, и баща на лъжата.“
По-унищожителна присъда спрямо един социален съюз, народ или както и да го наречем, е изобщо немислима и човек трябва добре да размисли дали сега да повтори това още веднъж публично. Аз мисля обаче, че това е необходимо.
Ние имаме морално отношение към всички народи, към всички хора. Малко или много гледаме на тях като на себеподобни, ближни и изпитваме задръжки да мислим за тях по този начин, както е необходимо, за да осъзнаем, че съществува един народ, един избран народ, който няма никакво морално отношение към всички други народи, а желае тези други народи да бъдат унищожени, да бъдат избити. Това е нещо, напълно чуждо на нашето съзнание. Евреите са този „избран“ народ. И трябва винаги да се поставя въпроса: От кого са избрани те? От нашия Бог ли, на когото се молим, от Бога на християните или тях ги е избрал един съвсем друг бог, който според нашите мерки, според нашето разбиране за Бога и за властта на злото, че този бог на евреите в действителност е Сатаната. При което думата Сатана е една съвсем безпристрастна дума; това е еврейската дума за антагонист, противник, враг. Следователно, съществува ли в Свещената история (бел. прев.: „…in der Heilsgeschichte“ – буквално: „в Свещената исто!
рия”; в смисъл на истинската история, според германското схващане за Бога във философията на Hegel – историята катo пътя на Бог през света към самия себе си, „Der Gang Gottes durch die Welt zu sich selbst“). – където става дума за понятието Бог и неговите деяния в света – силата на Злото, Сатаната; и Яхве, богът на евреите ли е, този злосторник, който избира един народ, за да изтреби всички останали народи? В Библията, в Стария Завет изрично се казва, че намерението на този бог е да избие всички народи.
В Стария Завет – книгата на пророк Исая, глава 34, стих 2 започва със следното откровение:
„Защото гневът на Господа е спрямо всичките езичници (всички езичници!), а яростта му върху цялото им войнство (тоест, това, което е силата им), той ги предаде на заколение, (на заколение!), отдаде ги на клане и техните убити ще бъдат разхвърляни, и то труповете им ще се дигне смрад, и планините ще се разтопят в техните кърви.“
(бел. прев.: В Библията на Мартин Лютер е използвана думата „Heiden“, която означава както „езичници“, така и „неверници“ и „неевреи“. Българските „свети отци“ са го превели погрешно, или „политически коректно“ с думата „народи“!)
По-ясно не може да бъде формулирана програмата на Яхве за унищожение; обаче ние сме навикнали да не вземаме сериозно тези стари писания. А това вече е смъртна заблуда.
Тук трябва да се постави въпросът: Как става така, че един народ, който прониква от древността в настоящето и става забележим по този начин, се е превърнал в проблем? И днес той е една реална сила, една световна сила! Как може да се обясни това, че евреите, разпръснати сред всички народи, са могли да се наложат като тази сила, като еврейство, в продължение на четири хиляди години и днес имат това значение? Всички други народи от древността са изчезнали – асирийци, вавилонци, перси, египтяни, гърци, римляни. Всички са заличени от вятъра на историята, само този народ, избран от Яхве, днес все още съществува; и не само съществува, а владее света: чрез парите, чрез медиите, и той представлява един вътрешен враг във всички държави.
Това изрича ясно още германският философ Йохан Готлиб Фихте: „Това е една вражеска държава!“ И това би могло все още да се приеме. Но той казва, че тази държава е основана на омразата срещу всички народи, така, както аз тук току-що прочетох. Ние правим решаваща грешка, като не вземаме сериозно свещените писания на евреите, тъй като това, което е писано в тях, е културната, духовната субстанция на този народ – ако може да се каже народ? – на този народ, който вътре във всички други народи е малцинство и въпреки това – една държава в държавата. И не е възможно да сме изложени на по-голяма опасност от това ако не назовем ясно като такъв, един реален, действително наличен, могъщ враг в собствената ни страна и да осъзнаем това. Тъй като тогава този враг има възможност да извършва тихомълком унищожителното си дело и така, по този начин, той ще унищожи всички народи, както точно сега става с германския народ. Ние сме обектът на духовно убийство, а душегубство означава тъкмо това, ч!
е ние, като народ, биваме убивани. Това не означава, че всички физически налични германци ще бъдат избити, но като народ ние губим съществуванието си, губим живота си и ставаме именно само един вид биомаса, с която може свободно да се разполага за съвсем други интереси, които не са нашите интереси. Това е скритият план на нещата.
И ние ще доживеем до това, да се говори само за антисемитизъм, а след това всичко се струпва върху онези, които биват обявявани за антисемити. Никога обаче не се пита коя е причината за антисемитизма? Германците са известни с това, че винаги търсят причината за дадено явление. Следователно, имаме достатъчно повод да запитаме: Ако съществува антисемитизъм, какво да се разбира под това; и той има такова значение, че сега дори се прави предложение да се изготви декларация на ООН срещу антисемитизма. Коя е причината за съществуването на това явление? Евреите осъждат всеки, когото назоват и идентифицират като антисемит, но те биха преследвали дори като престъпление всеки въпрос за причините за антисемитизма. Съвсем конкретно: тогава именно това се смята за „народоподстрекателство“. (бел.прев.: „Volksverhetzung“ – буквално „народо-подстрекателство“, „разпалване, подбуждане към национална расова омраза, вражда“, като правен термин, – чл.162 от българския НК)
Ако е вярно това, което казах – че във всички държави съществува един вътрешен враг – то тогава трябва да поставим тъкмо въпроса: Коя е причината за антисемитизма? Но всички тези спорове днес са възпрепятствувани. За всякакъв диалог, за всички обсъждания – в политическата, мирогледната и културната област е налице едно табу, действуващо като неизречена предпоставка.
Позволено ни е да предявяваме доводи само ако тихомълком изхождаме от предпоставката, че еврейството, евреите по цял свят винаги са били жертвен народ, винаги са били в правото си и са били преследвани невинни. И особено в нашето положение: неизречената предпоставка е това, че можем да говорим с евреи и за евреи само при условие, че признаваме, че Германският Райх през времето от 1933 до 1945 г., тоест под национал-социалистическата власт, е изтребил физически еврейския народ в Европа. Който не признава тази предпоставка, е сам враг за евреите и за всички, които ги следват; и всички, които се страхуват от тях. Тогава той е враг, бива преследван и съвсем реално му се отнема свободата. Но приемането на такава предпоставка винаги води до желани резултати, които са насочени срещу нашите интереси и срещу нашето право на живот.
Аз оспорвам, че това систематично преследване през времето на Третия Райх се е състояло. Аз казвам: „Така нареченият ХОЛОКАУСТ, тоест твърдението, че голям брой евреи, от 1,5 до 6 милиона или до 4 милиона, са били унищожени с отровен газ „Циклон-В“, е една лъжа. Това е най-голямата лъжа в световната история, това е лъжата с най-големи последици.“
Тук става дума за живота на цели народи, особено на германския народ, и сега започва въстанието на германците срещу това чуждо господство, действуващо чрез тази колосална лъжа. И въстанието на германския народ, той да се съхрани, започва с въстанието за Истината. Та това не може да е нещо лошо – за Истината!
Всичко, което през изминалото столетие е сътворено в политическото пространство на Европа, а и извън нея, като резултат от двете световни войни се гради на лъжата, гради се на това, че евреите са жертвен народ, че те са преследвани без вина; и върху лъжата, че Германският Райх е искал по такъв начин да реши този проблем, че евреите са били физически ликвидирани.
Сега протичат редица съдебни процеси, в които този въпрос е централен.
На мнение съм, че тези процеси са необходими и представляват единствената възможност да вкараме нашите врагове принудително в положение да водят диалог. Пред съда ние сме в състояние, имаме възможност да поставим на масата фактите, опровергаващи лъжата и да изясним, че тук става дума за стратегията на едно народностно малцинство по целия свят, стратегия на унищожението, за поробване и дори за затриване на всички народи. И това също не е антисемитска измислица. И това стои в свещените писания на евреите. В Старият Завет, отново при пророк Исая, там именно се говори за едно пророчество, едно обещание на бога Яхве чрез Исая към евреите:
„И портите ти ще бъдат винаги отворени, не ще се затварят ни денем, ни нощем, за да Ти донасят имота на езичниците и да докарват царете им, защото ония езичници или царства, които не искат да ти служат, ще загинат, а езичниците дори съвсем да се съсипят.“ (Исая, 60, 11–12)
Това е една ясна империалистическа програма, програмата за еврейското световно господство именно в тази крещяща и брутална форма на поробване на всички народи със заплахата – която се и осъществява – всички онези народи, които не се покоряват на евреите, да бъдат изтребени. Германският народ направи опит да се защити от този империализъм, да не приеме еврейското световно господство и да отхвърли властта на евреите, осъществявана чрез парите и медиите. Това е скритата причина и ние имаме достатъчно основание да виждаме нещата съвсем иначе от това, което днес се представя в училищата, чрез медиите и културните институции. Това е еврейска пропаганда на омразата, еврейска военна пропаганда срещу германския народ; тъй като германският народ има особено значение. Той е в средата на Европа, най-силният, в културно отношение – най-изискано образован, който, естествено, може да играе ролята на бастион за съпротивата срещу еврейското световно господство посредством така наречения „дола!
ров империализъм“, чрез „глобализма“, чрез световната валутна система; и срещу системата на медиите – медийния монопол на евреите; и в края на краищата той ще играе тази роля. Затова Германия, германският народ стоят в центъра на унищожителните стремежи на еврейството.
Слабостта да се аргументира срещу това се състои в обстоятелството, че не беше осъзнато, че и тези усилия на еврейството да унищожи народите е част от божественото битие; не на Божия план, а според германското схващане за Бога във философията. Бог не е оня, отначало съвършеният, а самата история е процесът, в който Бог се осъзнава и тогава в крайна сметка сам се познава. „Опознай себе си!“ – оракулската мъдрост от древна Гърция има този смисъл. Бог е този, който чрез световната история, чрез хората, които все пак са божествени, познава себе си. И в този процес, в който Бог е единият Бог и втори такъв не стои срещу него, евреите играят отрицателната роля, която е необходима за освобождението на индивида, на личността, на народите. Тяхната роля е роля в божественото битие.
Във „Фауст“ е тази известна сцена: – където Мефистофел отговаря:
„Аз съм част от онази сила, която постоянно желае злото, но винаги твори добро!“
Това означава, че това отрицание, желаещо негативното, разрушението, унищожението, убиването като реално съществувание, като ответна реакция – твори доброто. Това е като един вид ваксина, събуждаща съпротивителните сили в тялото срещу смъртната опасност.
Този който схване тази страна на еврейството, няма повече да мрази евреите! Те са необходими в Божието дело. Осъзнаването на тази роля на евреите в Божието дело за нашето усъвършенстване и за нашата свобода накрая ще ни помири с тях. Но не по начин, че да си затворим очите пред враждата, а така, щото да бъдем поставени в състояние да се справим с тях като с враг; да можем да се наложим над този враг. Сега, в Германия това се превръща в непосредствен политически въпрос. Този враг трябва да бъде осъзнат като основен момент, като чуждо владичество в Германия, над германския народ.

Случаят Ернст Цюндел

И тези съдебни процеси, които сега се водят по въпроса: Имало ли е ХОЛОКАУСТ или не, може ли той да се оспорва, може ли да се отрича? – които сега се провеждат навсякъде, са възможността да се доведе тази постановка на въпроса до общественото съзнание.
В скоро време предстои процесът срещу Ернст Цюндел, който бе отвлечен и докаран от Канада в Германия, който след две годишен арест за екстрадиране, сега е затвора в Манхайм. През ноември, на 8/9 ноември започва процесът срещу Ернст Цюндел пред земския съд в Манхайм, който е пионер на това идейно направление за съпротива срещу лъжата. В Канада той успешно извоюва правото да оспорва ХОЛОКАУСТА, да говори за него публично. В Канада той бе обвинен и най-накрая, след един десетгодишен процес, бе освободен. Под прозиращо плитък претекст – че представлявал риск за сигурността на Канада, след като САЩ го екстрадираха в Канада; под смешен претекст – той бива интерниран там две години като представляващ риск за сигурността на Канада! Той, този сам човек, който не е извършил нищо от организационна гледна точка в тази връзка. Той, който винаги говори сам, от свое име. Той представлява опасност за сигурността на тази голяма страна – Канада!
Това означава, че от истината се страхуват онези, чиято власт се гради на лъжата. В действителност Цюндел представлява наистина една опасност, но само за тези, които властвуват чрез лъжата. След това, след две години арест за екстрадиране – или превантивен арест с оглед на сигурността – той бе докаран в Германия. Цюндел е германец. На времето, като млад човек, той напуска Германия! – защото в Германия повече не е издържал. Изхождал е от истинността на това, което след войната се е говорело за Германия и за него това е било толкова непоносимо! И той заминава в чужбина – в Канада – и там се среща и запознава с един евреин, който го запитва: “Я кажи, вярваш ли всичко това, което се говори за Германия?” Естествено, това го слисва – да чуе това от евреин. После, този евреин му дал неща за четене и казва: „Прочети това, прочети това и това...“
И тогава Цюндел осъзнава неща, които преди това в Германия изцяло са били приглушени и извън сферата на обществените обсъждания. Тогава той започва да се съмнява. Съмнението повече не го напуска и така, както казахме, той става борец за истината. Единствено, защото той публикува своите прозрения в „Интернет“, посочвайки също и писмените източници, които по същия начин оспорват цирка ХОЛОКАУСТ, затова той сега е изправен пред съда. Вече две и половина или почти три години той е в затвора на основание § 130 – народоподстрекателство. Това не е никакъв закон, това е разпореждане на чуждата власт!
Нима той трябва да прекара още пет години в затвора?
Този процес, а и другите успоредно протичащи съдебни процеси, водени срещу германци; между другото и срещу мен самия; сега са форумът за подлагане тези неща на дискусия. Стана ясно, че тези процеси представляват пробиви. Това не беше само процесът срещу Цюндел, това беше и процесът срещу Форисон във Франция. Цюндел поръча така наречената “Експертиза Лойхтер” – от едно американско вещо лице по екзекутиране в газови камери и с електрически столове, експерт, препоръчан като вещо лице от американското правителство за този процес в Канада. Фред Лойхтер, като вещо лице, докладва на неговия съдебен процес в Канада. Той изследва нещата в Освиенцим и в Треблинка и казва: „Това, което се разправя и твърди, че там са убивани хора с газ, е невъзможно по физически причини. На времето (бел. прев.:1988 г.) „Експертизата Лойхтер“ предизвика голям шум. В Германия и дума не беше спомената за нея.
Гюнтер Декерт, по това време председател на Националната демократическа партия (NPD), в крайна сметка беше осъден на пет години лишаване от свобода. Той излежа тази присъда изцяло. Започва се с това, че при едно излизане на Лойхтер пред публика в Германия (Лойхтер говори английски), Декерт превежда неговия доклад на немски и вероятно, уж чрез гримаси, тоест чрез мимика е изразил съгласие с това, което изнася Лойхтер – че ХОЛОКАУСТ-ът, и това, както се твърди за него, по природонаучни причини е невъзможно. След това, единствено този факт довежда до осъждането на Декерт.
На германската общественост тези факти в значителна степен са непознати. Никой не се занимава с това. И с мен беше така. Не го смятах за възможно, докато не бях принуден да се занимая интензивно с тези неща, като защитник в съдебния процес срещу певеца Франк Ренеке. И тогава ми се отвориха очите. Трябваше да се запитам: Как изобщо е възможно, у нас, способността за възприятие да е дотолкова ограничена, че не обръщаме внимание на най-непосредственото нещо с оглед на това ужасно обвинение срещу германския народ, че изобщо не сме в състояние да поставим въпроса: Какво конкретно означава да бъдат убити и безследно да изчезнат четири милиона души в рамките на едно ограничено време – от 1942 до 1945 година, върху една ограничена част от земната повърхност? Какво предполага това в природата, във физическия свят? Как трябва да е станало? Възможно ли е изобщо това? В тази местност, при дадените условия на застрояване, с онези средства за убиване? Възможно ли е всичко това? И съвсем н!
епосредственото разсъждение: Как е станало това? Как трябва да е било извършено?
Съвсем конкретно: това гъмжи от противоречия и наистина най-смешни лъжи.
Подчертавам: Цялата тази история трябва да бъде представена като кабаретно представление, за да разберат хората какво се е случило с тях. Трябва да се освободим от тази тегота, която има за фон постановката, че наистина това се е случило, че в този смисъл действително евреите са преследваният и убиваният народ. Ако се освободим от това, то тогава остава единствено една гротеска.

Общоизвестността – нито явна, нито известна

(бел. прев.: – общоизвестността в правото – това са така наречените ноторно известни факти, т.е. факти, които са известни на всички и не се нуждаят от доказване, но могат да бъдат доказани (напр. продължителността на определен ден от годината, въртенето на Земята около Слънцето и т.н.) . В този смисъл ХОЛОКАУСТ-ът не е ноторно известен факт, защото не може да бъде доказан. В случая става дума за една правна фикция. Правната фикция е твърдение, че нещо съществува (не съществува), въпреки че то реално не съществува (съществува). Например правна фикция е твърдението, че „всички хора са братя“ или че „всички хора са равни по раса, пол, възраст, вероизповедание“. За всички е ясно, че хората като такива са неравни помежду си и това може да се потвърди със средствата на антропометрията, биохимията и ред други изследвания, но конституциите на либералните държави постулират правната фикция, че „хората са равни“. Такъв е и случаят ХОЛОКАУСТ. Създател на теорията за фикционализма е немск!
ият позитивист Ханс Файхингер (1852-1933).

И сега ние встъпихме в похода срещу очевидността и общоизвестността на ХОЛОКАУСТ-а, за да направим така, че определен кръг от нашия народ да осъзнае това, онези, които изобщо са в състояние да мислят съзнателно.
Уверен съм, че не са много хората, които се занимават с този проблем, но умствено способните и будните германци ще стават все повече и повече, които тогава ще забележат, че е станало нещо грандиозно, нещо колосално. Което извиква също и въпроса: Какво е човекът? Какво става на този свят? Всички тези духовни въпроси получават едно съвсем друго измерение и актуално значение. И това може да стане изходната точка за едно ново осъзнаване на духовното, на божественото. Мисля, че това се отнася особено за съдебните процеси, които се състоят сега, където се изнасят най-новите изследвания на множество изследователи на историята, особено на чужденците; защото германците стоят под общото подозрение, че са пристрастни.
Нещата започнаха с Пол Расиние – един френски комунист и боец от съпротивата, самият той страдал в концентрационния лагер “Бухенвалд”, който постави под въпрос цялото официалното представяне на нещата, според преживяното от самия него.
Това е и французинът Форисон – професор по критика на текстове, от Сорбоната, тоест за критична оценка на исторически документи, който стана вестител на цяла една школа от историци, която със средствата за историческо изследване анализира тези колосални лъжи.
Това са още: Юрген Граф – швейцарец; още Карло Матоньо – италианец, но естествено и германски изследователи, които проучиха основно тези неща, според преживяното от самите тях. Д-р Вилхелм Щеглих, но също и германецът Гермар Рудолф – химик, който – напълно аполитичен – бива ангажиран като вещо лице в съдебния процес срещу генерал-майор Ремер, обвинен в „народоподстрекателство“. Той изследва предполагаемите места за екзекуция – газовите камери в Освиенцим и въз основа на своите химически анализи доказа, и то неоспоримо, че ако това масово избиване с отровен газ се е състояло, то в зидарията трябвало да се появи едно съвсем определено трайно оцветяване, което именно не е налице.
След това той прави сравнения с газовите камери, които действително е имало, където обаче са били обеззаразявани текстилни материали, затворнически дрехи, дюшеци, спално бельо и т.н., за да бъде ограничена тифусната епидемия. Там това посиняване на зидовете е установимо. Той ги сравнява и казва: „Следователно, ако в тях са били унищожавани с газ хора, то синьото оцветяване би трябвало да е много по-интензивно, тъй като е използуван много повече газ „Циклон-В“ и т.н. Това е една много важна опора в така нареченото ревизионистично изследване на историята.
Всички тези хора, които на дело доказаха голяма смелост, бяха преследвани от правосъдието. Гермар Рудолф е в чужбина, тъй като в Германия за своята научна работа, заради представянето на неговата експертиза и нейното публикуване, беше осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода.
Юрген Граф, един швейцарец, подходил по същия начин като историк, беше осъден в Швейцария и сега живее в Москва в изгнание.
Това са неща, за които сега започва да се говори.
Досега всички съдилища отхвърляха изобщо да се запознават с тези доказателствени материали с твърдението: „Не е необходимо никакво доказателство, а тъкмо обратното – че това масово унищожение се е състояло по този и този начин с „Циклон-В“, на тези и тези места; това е очевидно и общоизвестно и за това предявяването на доказателства е излишно, та дори недопустимо.“
Само че какво е очевидност и общоизвестност?
Общоизвестността на исторически и особено съвременни исторически факти винаги предполага, че твърдените факти са в достатъчна степен изследвани от историци и че от това следва един особен, определен резултат, който не се оспорва, не се поставя под въпрос от разумно мислещи хора.
Но как стоят нещата с ХОЛОКАУСТ-а?
Минават 13 години – от 1945 до 1958, докато това престъпление срещу човечеството – този единствен по рода си, невероятен цивилизационен разрив – се превръща в предмет на наказателно-правни разследвания срещу мними извършители. Необходими бяха 13 години, докато въз основа показанията на един затворник – мисля, че това е било в затвора Буцбах – биват назначени разследвания за убийство срещу пазачи в концентрационни лагери от онова време. И едва в последвалото съдебно следствие това ужасно събитие се твърди, а след това то бива винаги залагано като неоспоримо очевидно и общоизвестно.
От самото начало! Въпреки, че от самото начало е имало силни възражения срещу това твърдение.
Следователно, това, което се твърди не е очевидно, тъй като е имало възражения, но те биват потискани със средствата на наказателното право. Срещу всички изследователи, които са поставяли под въпрос официалния резултат, бяха завеждани наказателни процеси като народоподстрекатели, като престъпници, които сквернят и обиждат паметта на загиналите, и те бяха осъждани с лишаване от свобода.
Това ще рече, че според юридическите постановки изобщо не може да става дума за общоизвестност, тъй като това представяне на нещата, на което са му били необходими 13 години, за да стане и изобщо да се превърне в изложение по въпроса, още от самото начало е било поставено под въпрос. Но това, че тези хора са били принудени наказателно-правно да замълчат, означава, че тук лъжата нараства от самото начало, а истината бива преследвана със средствата на наказателното право.
Сега, в един променен свят, в който евреите наистина превишават своята власт и са направили врагове повече или по-малко всички народи, това придобива нова експлозивна сила.
Днес са налице и нови резултати от изследванията.
Следователно, днес тези съдебни процеси се водят в една променена световна ситуация. Еврейското световно господство, което се опитва да се лансира като „глобализъм“, придобива толкова ужасяващи черти, че днес повече или по-малко всички народи се опълчват срещу това чуждо господство на плутократите, единствено за да могат да оцелеят. И това световно господство днес се основава съвсем определено върху лъжата ХОЛОКАУСТ.
Всичко, което бъде казано срещу евреите, веднага бива отбивано:
Това води до един нов ХОЛОКАУСТ! Това никога не трябва да се повтори!
И всички се свиват. Защо? Защото се страхуват. Политици, които се противопоставят на това, биват безмилостно „екзекутирани“ от медиите.
Това го казва в едно съчинение дори папа Бенедикт ХVІ, още когато беше кардинал Ратцингер, в една книга, излязла от издателство „Аула“, където именно се казва, че медиите имат възможност да екзекутират хората, да разрушат съществуванието им и който критично прави това предмет на обсъждане, бива обявен за враг на свободата, тъй като е против свободното изразяване на мнение.
Днес разполагаме с книгата на Гермар Рудолф (искам тук да я покажа): „Лекции върху ХОЛОКАУСТ-а“.
Гермар Рудолф, както споменах, един химик, действуващ като вещо лице в процеса заради раздухване на национална вражда, воден срещу генерал-майор Ремер; по това време напълно аполитичен, но като учен проучва основно тези неща и прави поразяващите изводи, че всичко това е несъстоятелно, че природните закони разобличават тези данни и свидетелски показания като лъжа. Тук той представя всички изследвания на всички именити така наречени историци ревизионисти, но в същото време и възраженията, представяни от противната страна. Опитите да бъде направено всичко това смешно, да се представи като ненаучно, той обработва в тази книга и показва по научен начин с повече от 1000 бележки, препратки към документи и от всички страни неоспоримо признати исторически факти, че всичко това е една гигантска лъжа.
Тази книга стои сега в центъра на съдебните процеси. Тя става предмет на съответни молби за обезпечаване на доказателства и човек би трябвало вече да е наясно, че всички юристи в служба на Германската Федерална Република, която не е никаква държава, а само организационна форма на един вид на съществуване на чуждото господство („Organisationsform einer Modalität der Fremdherrschaft“, както това е изложил проф. Карло Шмид (Carlo Schmid) пред Парламентарния съвет); че всички тези юристи са негодяи, действуващи против същността на правото, за да потискат истината.
Едно такова приемане – че това би могло да е възможно сред един културен народ, че по този начин всички са се принизили до мерзавци – аз смятам за невероятно в най-висша степен. То все ще се пропука на някое място, все някъде юристите ще започнат да не участват в тази работа и има ясни признаци, че това вече скоро предстои.
Ние водим тези процеси и това дава отражение върху средите на юристите.
Сега, през месец май бе публикувана една статия от пенсионирания съдия, председател на земския съд в Хамбург – (Dr. Günter Bertram) Бертрам, който посочва, че § 130 – за разпалване на национална вражда, правещ подсъдно отричането на ХОЛОКАУСТ-а, не е в съгласие с „обета за самообвързване“ (както аз наричам Основния закон), с член 5 (свобода на мисълта и словото). Следователно, в този смисъл той е в разрез с Основния закон. После, той обръща внимание на това, че отдавна се изразявани възражения срещу валидността на тази разпоредба. И той казва, че възражението срещу валидността на § 130 се налага и въпреки това Федералният Конституционен съд до ден днешен, „не се е възползвал от повода, за да вземе отношение по този въпрос“.
Това ще рече, че Конституционният съд клинчи!
Ако той беше на мнение, че § 130, оспорван в най-висша степен, е съвместим с Основния закон, щеше отдавна да е уточнил това. Но тогава Конституционният съд щеше да се демаскира като една колегия от мерзавци.
Преди, още през 1996 г., бе публикувана статия от юриста – Стефан Хустер. Предполагам, че той принадлежи към еврейското малцинство. Излагайки всички стратегии за обявяване на § 130 за съвместим с чл. 5 от Основния закон (свобода на мисълта и словото) той показа, че те са необосновани и постоянно създават като следствие нови и по-големи проблеми. И той казва съвсем ясно: „според § 130 от Наказателния кодекс, народоподстрекателство извършва този, който не признава ХОЛОКАУСТ-а (тоест, застъпва определено мнение) и тъкмо това е образец за един специален закон срещу определено мнение. Такива специални закони според чл. 5 от Основния закон не трябва да има“.
Значи, би трябвало да се очаква, че Хустер ще каже: „Следователно, § 130 е нищожен и Федералният Конституционен съд трябва да се погрижи по най-бързия начин да внесе яснота по този въпрос.“
Не, той не прави това. Той казва: „За този единствен по рода си случай – преследването и унищожаването на евреите, би трябвало да се направи едно изключение от чл. 5 от Основния закон, за да се открие желаното поле за приложение на параграфа за народоподстрекателство.“
Мисля, че това не трябва повече да се коментира. То вече няма нищо общо с юридическо мислене. Тук по един циничен начин се изхвърля зад борда всичко, което е право и правно мислене.
Сега, през 2005 г. Бертрам отново поставя на дневен ред тази тема.
И това никак не е случайно!
Бертрам пише: „Крайно време е този – както той казва – „особен път“ на Германската Федерална Република да бъде изоставен и да се извърши връщане към отношенията на правовата държава.“
Това означава, че стана видно онова, което ние вече предпоставяхме като нещо очаквано.
Юристите силно се възмущават!
За всеки юрист сега е налице възможността да направи едно така наречено решение за сезиране (на Конституционния съд) според чл. 100 от Основния закон (бел. прев.: немският правен термин е „Vorlagebeschluß“, или „Verfassungs-beschwerde“ – конституционна тъжба). Основният закон предвижда това, когато съдията е убеден, че нормата, която той трябва да приложи, е несъвместима с Основния закон. Тогава той трябва да преустанови съдопроизводството и да постави въпроса за решение пред Федералния Конституционен съд. И едва след като Конституционният съд издаде решение, съдебното дело може да бъде продължено. Ако Федералният Конституционен съд стигне до тълкуванието, че нормата, която трябва да бъде проверена, нарушава Основния закон, делото трябва да завърши с оправдателна присъда; ако той дойде до заключението, че тази норма е съвместима с Основния закон, съдопроизводството трябва да продължи при тази предпоставка.
Нашият опит показва, че съдилищата, които ние сезираме с молби за обезпечаване на доказателства и указания от определен вид, целящи да поставят под въпрос именно т. нар. очевидност и общоизвестност като такива, изведнъж изпадат в вцепенение. Делата не помръдват напред. Минават години, докато изобщо нещо стане или от години насам нищо не става. Както тук в случая с госпожа Урсула Хавербек. Обжалването, висящо вече повече от година, тръгна от окръжния съд, сега е в земския съд... Нищо, гробно мълчание!
Срещу мен е повдигнато обвинение и съдията и досега не е решил дали да допусне обвинението, а каза: „Този човек сега първо трябва да бъде освидетелствуван психиатрично“. И това трае вече повече от година!
В „случая Франк Ренике“, осъден от земския съд в Щутгарт, където го защитавах, той подаде чрез мен конституционна тъжба. Тази конституционна тъжба също вече повече от две години е висяща във Федералния Конституционен съд. Той още не се е произнесъл.
Обикновено е така, че в рамките на три месеца се получава съобщение:
„ ... не се приема като явно необоснована“, и тогава тя отива в кошчето за боклук; или се казва: „Да, ще бъде разгледана в най-скоро време или до тогава и тогава.“
Тук Конституционният съд от повече от две години е изпаднал във вцепенение! Както Бертрам казва: „. . . той още не се възползува от повода да вземе отношение по този въпрос.“
В „случая Ренике“, който не е съвсем непознат (Франк Ренике - съвременен немски композитор, музиковед и изпълнител), Федералният конституционен съд мълчи. Въпреки, че въз основа на тази норма хора седят в затвора!
Съвсем наскоро пенсионирания гимназиален главен учител Гюнтер Ернст Кьогел бе осъден на три години лишаване от свобода, понеже, като редактор на едно списание, бива разследван, изявявайки се вероятно подстрекателски съгласно § 130.
Това са неща, които нямат нищо общо с правото и закона!
Сега, тези процеси поставят правосъдието в тежко положение. И ние можем да се надяваме, че, както казахме, някои юристи все пак ще се наложат да останат верни на своето намерение – да служат на правото, а не на една чужда тирания.


Въстанието за истината

Това е значението на тези съдебни процеси.
Значи, не става въпрос да се упражнява солидарност с отделни засегнати, тоест, практически един вид социална помощ, да се съпътствуват техните дела, да се поемат разходите им . . . Не, не това!
В тази процеси ние водим освободителна война за самите нас, за германския народ, срещу господството на лъжата, срещу чуждото господство градящо се на лъжата и в частност върху религията ХОЛОКАУСТ.
Затова смятам, че всеки германец, който все още желае да бъде такъв, би трябвало да вижда нещата така и да се запита къде е неговото място в тази освободителна война.
Може някои да имат основание да се държат прикрито, да не показват, че повече не вярват на това мошеничество. Тогава обаче те трябва да използват възможностите, които имат, за да придвижат напред освобождението на Германия, пък било то и като дават за него една част от своя доход, който те искат да защитят чрез стоенето си настрана; нещо като данък за Райха, като жертва за освободителната борба, и така да правят възможно именно щото освободителната борба да се води успешно с необходимата гласност, особено чрез „Интернет“, но и чрез другите медии. Това е сражението, което може да бъде спечелено най-лесно, защото са необходими само няколко хиляди души, които да намерят смелост да се изложат на тази ситуация, които съзнателно встъпят в тази съдопроизводствена ситуация, не за да се защитават, а да нападат, за да изхвърлят окопалия се враг от окопите и да го прогонят от страната.
Моето предвиждане е следното: Ако, да речем, 10’000 германци излязат смело напред по този начин и гласно и организирано кажат, че ХОЛОКАУСТ-ът, така както се твърди, не се е състоял; във всеки случай този ХОЛОКАУСТ, тъй като има много ХОЛОКАУСТ-и в този смисъл; че това е една лъжа, измислена и наложена по един перфиден начин, за да бъде изхвърлен германският народ от историята, за да бъде германският народ унищожен, за да бъде извършено душегубство спрямо германския народ.
Тогава тази власт ще се срути. Тя не може да бъде упражнявана с брутално насилие по такъв начин, че зад всеки германец да стои някой с пистолет на тила му, тъй като тогава и той също трябва да бъде охраняван. Това не става. Лъжaта властвува над главите на хората и тя ще бъде победена и прокудена от главите като се изговори истината. Следователно, нужно ни е да произнесем истината гласно, ясно и недвусмислено, многообразно, и тогава тази система ще свърши. Те не могат да вкарат 10’000 души в затвора просто защото са казали истината.
В затвора могат да бъдат вкарани десетки хиляди убийци, ако ги има; разбойници, крадци, взломаджии, джебчии; и тогава обществото ще каже: „Само така! Правото и справедливостта трябва да бъдат защитени срещу убийства, кражби и грабежи.“
Но ако 10’000 души бъдат хвърлени в затвора, само защото са казали истината, тогава хората няма да кажат: „Само така!“, а ще запитат: „Какво става всъщност? Та ние имаме свобода на мисълта! Как така хора, които не са направили нищо друго, освен че изказали мнението си, което не се харесва на евреите, сега изведнъж са в затвора?“
Това означава, че тогава те ще станат много. И ще бъдат повече от 10’000. Ще бъдат милиони. Това ще бъдат преди всичко онези, които имат будно съзнание, които в този смисъл представляват духовната субстанция на народа. Те ще размислят и ще осъзнаят, че тук налице не е право, а произвол и насилие. И тогава те ще запитат: „Кой е този, който подхожда спрямо нас с насилие и произвол?“ Тогава те много бързо ще разберат: „Това не сме ние, това не е волята на германския народ.“ Тогава те ще проумеят, че е вярно това, което излага Карло Шмид като представител на Германската социалдемократическа партия (SPD) пред Парламентарния съвет, като един от компетентните „бащи“ на Основния закон: Основният закон не е конституцията на германската държава. Германската Федерална Република не е държава. Тъй като държавата е именно форма на волята на един народ, формата, чрез която народа може да наложи своята воля, да я осъществи и да я защитава. Тоест, в този смисъл народа идва до самия себе си. !
Но това, което тук след 1945 г. силите-победителки устроиха, съвсем не е възстановяване формата на волята на германския народ. Тоест, те не освободиха германския народ, а го направиха безпомощен за продължаване на войната с психологически средства с цел да го унищожат. Рузвелт и Сталин го казват съвсем открито при обявяване целта на войната. Това е документирано, че военната цел е да бъде разрушена етническата цялост на германския народ, тоест единството на германския народ като германски народ. Той трябва да бъде ликвидиран. Защо? Тъй като германският народ, като опора на Райха в сърцето на Европа, би бил едно непреодолимо препятствие за американските стремежи към световно господство, ако Европа се съвземе и събере силите си за съпротива около Германския Райх, срещу световното господство. Германия трябваше да бъде разрушена, за да се направи Европа безпомощна спрямо Америка. Америка се владее от евреите, това е съвсем очевидно. Това сега забелязват и американците. Това означ!
ава: еврейското световно господство се прокарва чрез парите и медиите и чрез влиянието, което те са добили в САЩ, като най-мощната военна суперсила.
Това сега са нещата, които поставяме на разискване. Ако се осъзнае, че тук, в Германия, истината бива преследвана под привидността, под булото на правото, тогава ще се знае, че тези съдилища не са никакви съдилища, а агентури, а аз казвам – „оръдейни позиции на врага“ в психологическата война срещу германския народ. Това е задачата – да доведем всичко това до съзнанието на хората. За нас това е основата – да сме готови да поемем всички рискове. Ние добре знаем какво вършим. Ние го вършим въпреки това и това е, което накрая ще направи врага безпомощен. Това той не е предвидил и колкото повече правим това, толкова по-скоро ще победим и толкова по-скоро Европа ще се съвземе, тъй като Европа може да се реорганизира като Европа на нациите, които са народи, само ако Германският Райх е отново налице като крепост срещу въздействието на чужди на континента сили и на интернационалното глобалистично господство на парите на плутократите.
Това е значението на тези процеси.
Със сигурност в тази насока вече са казани и написани много неща, но те винаги завършват в спиралата на мълчанието. Те никога не можаха да бъдат документирани както трябва. Сега пред съдилищата сме в положение, при което тези неща, най-малкото, могат да бъдат подложени на обсъждане в спокойна и безпристрастна атмосфера и изхождайки от това, може да се върши осведомяване за тях. Имаме също реакцията на съдилищата, които днес са наистина ирационални. Пълно объркване! Като например, когато защитата посочва, че Петиционната комисия на Бундестага, който не е парламентът на германския народ, когато дори той казва: „Естествено, една веднъж приета общоизвестност може също да бъде поставена под въпрос, ако се появят нови факти и обстоятелства и са излезли редица нови такива. Тогава, от своя страна съдът – за да може обвиняемият изобщо да се защитава – трябва да разкрие това, което според схващанията на този съд, на водещия делото съдия, е меродавно като основания за приетата общоизве!
стност. Те трябва да кажат: „Въз основа на това и това изложение, в тези и тези исторически книги, в тези и тези енциклопедии, с тези и тези подробности на събитията . . .“, за да може да се каже: „Не, сега ние сме в състояние, ние можем да опровергаем това, което ти още приемаш за общоизвестно и неоспоримо. Имаме доказателствата, имаме документите и всичко това е несъстоятелно.“ И ние можем да кажем също: „Тези свидетелски показания са лъжи!“
Ели Визел, лауреат на Нобелова награда за мир, един всеизвестен лъжец и днес все още може да разпространява своите лъжи под формата на беседи. Разправя невероятни истории . . . Всичко това е опровергано. И това сега ще стане предмет на разискване. Да, а след това ще видим, ще станем свидетели как правосъдието ще се събуди. И тогава се получава ситуация, както на времето с освободителните войни срещу Наполеон, когато в мелницата на Таврогия германският генерал, командуващ пруските войски Йорк фон Вартенберг и също немският генерал на руска служба фон Дибич (бел. прев.: в Шуменски окръг има село на негово име) се споразумяват, при което пруските войски обявяват неутралитет, отделят се от Наполеоновите военни части и повече не воюват на страната на Наполеон срещу Русия.
Това става началото на освободителната война.
И ако тук правосъдието претърпи пробив и каже: „В това повече не участваме, ще правим законодателни определения към Федералния Конституционен съд, че § 130 е несъвместим с чл. 5 от Основния закон“; и това да се изложи и разясни, и по този начин да се постави Федералният Конституционен съд практически в най-ярката светлина на вниманието, тогава те ще се срутят. Поведението на Федералния Конституционен съд, който клинчи по този въпрос, показва как те виждат нещата, как му отговарят вътрешно.
Те казват: „Естествено, Хустер има право.“ Това е типичният случай, който според чл. 5 от Основния закон не трябва да се случва! И ако въпреки това те обявят това за „конституционно“ (в кавички; това не е никаква конституция!), тогава ще знаем какво те представляват: васали, осъществяващи волята на нашите врагове, волята за унищожение; тук, на германска земя. Тогава ще знаем: те са врагът! И ще знаем как да се справим с този враг.
Това е значението на похода срещу общоизвестността на ХОЛОКАУСТ-а. Това е началото на народното въстание на германците, което, както казахме, започва като въстание за истината.
Една по-чиста история от едно въстание за истината аз не мога да си представя. А оръжието, което използваме е истината. Това е съвсем иначе, отколкото в материалната война и има значението, че с всеки довод, който „изстрелваме“, нашият арсенал не намалява. Когато изстрелям един куршум от пистолета, моят пълнител остава с един патрон по-малко и накрая те свършват. Тогава нямам повече муниция.
В духовната война е точно обратното: с всеки довод поставящ истината за обсъждане, ние предизвикваме резонанс у всеки, който възприема този аргумент. Дори когато той се затваря срещу него бурно и несдържано, тъй като още чувства в себе си именно това табу, този страх, че поставя на карта своето съществувание, този „куршум“ действа. И тогава, при следващия случай в неговото собствено обкръжение той ще разнася този аргумент. И така истината ще се наложи подобно на търкаляща се и уголемяваща се снежна топка.
Срещу истината няма лек.
Лъжата се самоунищожава, истината побеждава.

Това означава, че германският народ ще се освободи от това чуждо господство и след това ще създаде предпоставките за възвръщане на самосъзнанието на европейските народи и нации към самите себе си, и именно тогава – защото и другите трябва също да се опълчат срещу глобалното господство на плутокрацията, ако искат да оживеят – те ще се облегнат на Райха и така заедно да се справим с този враг.

Есента на 2005 г. Хорст Малер

* * * * *

(Заключителни бележки на преводача:

Думата ХОЛОКАУСТ е гръцка и буквално означава: пълно изгаряне, или жертвоприношение чрез изгаряне.
Българските безмозъчни папагали, които преди си кълчеха езиците с русизми,
бързо се преориентираха разбирайки, че „Москва“ е била само „пощенската кутия“ на Ню Йорк.
Te наводниха българския език с англицизми, за да се харесат на новите си господари.
Думата ХОЛОКАУСТ не е ХолокОст а ХОЛОКАУСТ!
Гърция е по-близо до България, „…а Америка далечна също няма да е вечна”.
За да бъдат последователни, тия „полезни идиоти“ – блюдолизците-демократи,
трябва да наричат пионката цар Симеон – Саймън, който световната плутокрация
постави на „шахматната дъска“ за да довърши геноцида над нашия народ.)

Също посетете сайта: http://revolucia17.narod.ru/

От сега да отговоря на бгскин, първо виж Ian какъв е бил преди да стане прочут скинар, преди да се излагаш и да говориш глупостите ти за пребойдисване и т.н.
Или Ian още при раждането си е излезнал с високо изпъната дясна ръка

Вижте как си признава. Очудващо е за един комуняга, но все пак.

"В: Вие излежахте огромна присъда за поддръжка на терористична група. Какво мислите днес за политиката на насилие?

Х. М.: Тази форма на борба даде обратен ефект по отношение на това, на което разчитахме. Вместо да ускори пробуждането на народа, тя доведе до разложение на самата група, която започна терора. Ние се отделихме от хората до крайна мизантропия. Престанахме да въплъщаваме свобода, справедливост и солидарност, които бяха цел на нашата борба, превърнахме се в някаква банда убийци с някакви политически окраски. Много членове на нашата група сами се разложиха. Активист, когото само са заподозряли в измяна, трябваше да бъде унищожен, дори и фактите да не са доказани. Дошла до такава крайност група не може да способства за установяване на справедливо общество."

Явно те е страх от нещо, щом напдаш преди да си нападнал? Интересно

НСъпротива, много полезни материали. Благодаря.

„Защото гневът на Господа е спрямо всичките езичници (всички езичници!), а яростта му върху цялото им войнство (тоест, това, което е силата им), той ги предаде на заколение, (на заколение!), отдаде ги на клане и техните убити ще бъдат разхвърляни, и то труповете им ще се дигне смрад, и планините ще се разтопят в техните кърви.“
(бел. прев.: В Библията на Мартин Лютер е използвана думата „Heiden“, която означава както „езичници“, така и „неверници“ и „неевреи“. Българските „свети отци“ са го превели погрешно, или „политически коректно“ с думата „народи“!)

Поздрав с: Heidenwelt - Heil Viktory

Не, просто вече го каза веднъж и ми стана доста смешен

През ми ку!

Нищо ново под слъцето