Разчетоха кивота на Орфеевия завет

Според лингвистичния анализ на плочката и кивота, се касае за тракийска писменост отпреди 7 000 години

Излизат все-повече доказателства за идентичвоста на траки, прото, и прабългари.
И факти, че чифутите, водени от дегенерата мОйсей са отцепници и дегенерати от протобългарски произход, с мутирали гени (насилствено?).

Мнения по темата?

Да ама не.
Първо няма такова чудо прабългари още по-малко протобългари. Има българи а тия безумни термини са въведени за да се внушава че българите нямат нищо общо с предците си. Тези думи не трябва въобще да се ползват.
Нататък имаме следния проблем- този Стефан Гайд всъщност се казвал Гайдаров но е подменил странно защо името си с чуждоземско. Нататък той е протестантски пастор и се опитва да създаде някаква тракийска църква и по същество поредната протестантска секта.
Нататък- как така става че му отпечатват книгата в огромен тираж и тя се оказва налична буквално на всяка вестникарска будка?
Нататък- да се предположи че тая плочка съдържа молитва към Триединния Бог не е никак трудно и Стефан Гайд не е открил нищо по същество което да не е известно преди него.
Фактически най-вероятно е попрочел тук-там разни неща и се опитва да заформя секта. И то най-вероятно спонсорирана отвън. (между другото вече има измъкнали се от сектата които описват доста страховити неща) Имаме работа с опит за Висарионовщина или нещо такова.
Като цяло следва да сме пълни с подозрение.
Много по добър анализ е направил на тая плочка например известния наш учен Асен Чилингиров който преподава в момента в Берлин. И то без да забива в протестантско сектантство.
че чифутите, водени от дегенерата мОйсей са отцепници и дегенерати от протобългарски произход, с мутирали гени (насилствено?). - а стига бе ... с такива теории ще ни изкарат скоро едно от загубените им племена. Някои работят (като оня дето писа за Еврия) в тая насока ...

[B]galabov[B], а как ще обясниш родството на траките и българите - не са ли едно и също под различни имена?
И още - планината Сакар до пирамидите, и в България?
Мога дълго да продължавам с "съвпаденията" на имена. Виж, за този Гайд не знаех нищо - дай повече информация. И защо никой не си задава въпроса защо след 46 години от намирането на тази плочка сега става "откритието" и?

Aбсолютно- и по-точно траки са наричани една част от българите. Българи е много по-общо понятие.
Това за Сакар- абсолютно- Сакар и Сокар и прочие доста има казано и написано за това.
За Гайд- той може и верни неща да казва ама не ги е открил той а целите му са под съмнение.

Aми тя тая плочка си е коментирана много и въобще не става сега откритието й. А ти се запитай защо аджеба точно на Гайд му се подсигурява гласност че и средства а не на други изследователи.
Ще се опитам да ти изнамеря други материали за нея.
Тя не е била никаква тайна преди Гайд а той само е направил компилация с претенции за откритие.
А Гайд е пастор- не е ли малко странно? Събира хора и нарича сборището църква. Сменил си е името- това какво ти говори?

Излизат все-повече доказателства за идентичвоста на траки, прото, и прабългари.

Това ние си го знаем и без да ни го казват. Тъй като имам възможност да разглеждам из Родопите български знаци, които често комун-професорите квалифицират като тракийски и с една дума с невежата си спекулация потвърждават горната истина.
Иначе Гълъбов е прав за термина - само Българи, защото те, това сме ние.
Ама юдо-професорите сложиха "прото", щото написаха, че българската нация в Дунавска България била тюрлюгювеч от траки, българи и славяни. След това премахнаха траките и дадоха превес на славяните. С една дума, направиха една голяма цигания. Вероятно значително понижиха ролята на "траките", защото са разбрали, че става въпрос за един и същ народ и така собствената им теория се самоопровергава.
Аз също използвам един неточен термин "тракобългари", но то ще е до време, защото все пак става дума за един и същ народ, вероятно най-добре ще е да използвам Беласги, което е доста по-точно.



И факти, че чифутите, водени от дегенерата мОйсей са отцепници и дегенерати от протобългарски произход, с мутирали гени (насилствено?).

Вероятно, когато са изказали това твърдение,с а го почерпили оттук


Глава 11
24. Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.
25. След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).
26. Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27. Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
28. И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
29. Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
30. И Сара беше неплодна и бездетна.
31. Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
32. И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.

Ако оставим настрана познатите ни Тара и Аран, вероятно (Ариан), правят впечатление още български имена като Милка и Иска, вероятно (Искра)

Тъй като засягаш въпроса за писменост конкретно не намерих материала посветен на плочката но ето един друг дето си струва да се прочете:
A я има статията пусната и тук с картинки
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...psed&sb=5&part=

ЗА ИМАНЯРИТЕ И КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ НА СТАРИНИ
Повод за моите бележки ми дават както започналата неотдавна в България кампания за узаконяване събирането (но и присвояването!) на художествени ценности и предмети, свързани с нашето по-близко и по-далечно минало, така и две големи статии по същия въпрос, поместени в брой 9 на този вестник – разговор на представител на редакцията с проф. Н. Овчаров и д-р Н. Михайлов, озаглавен За и против частните колекции от антики и „есето“ на А. Полонов Любители на хубави неща.
В първата статия се премълчава един от главните аспекти в тази изумителна не само за специалистите по българската история, но и за всеки българин афера – независимо от на пръв поглед сравнително остро поставения въпрос за вредите от иманярите и от прокарването на закон за амнистия на незаконно придобитите музейни ценности от повече или по-малко известни български капиталисти. Защото тя не се отнася само за това, че едно малцинство от нашата финансова олигархия си е присвоила материални ценности, които според действащите както по време на присвояването, така и днес, български закони, принадлежат само на нашия народ – макар и само по себе си и това обстоятелство да съставя престъпно действие, което по своята специфичност засяга целия български народ, ограбен по най-безскрупулен начин. Най-важното при това престъпно действие не е и това, че то не е дело на отделни личности, а на сложни системи от многочленни престъпни организации, включващи всички отделни фази на издирването, изкопаването, доставянето, пренасянето и препродажбата на скритите под земята художествени произведения и съкровища, създавани в течение на хилядолетия по нашите земи. Защото, както знаем от историята, богатствата на нашия народ са отнемани не веднъж и не само в днешно време и това вече се счита в реда на нещата, като днес никой не му обръща внимание – също както на описаното в статията на А. Полонов с големи подробности възникване на колекционерството с антични предмети, което със всичките негови локални или глобални прояви за съжаление също отдавана се възприема от българската общественост като нещо обикновено. Подобно на не много отдавна извършеното присвояване резултатите на неговия труд и неговите спестявания.
Тук ние вече се сблъскваме с едно по-страшно углавно престъпление, извършено също срещу целия български народ, но далече надхвърлящо обема на престъпленията, които са свързани с незаконното присвояване на чужда материална собственост, извършени от отделни юридически личности или многочленни престъпни организации. И понеже не на всеки български читател е ясно в какво се състои това престъпление, ще се опитам да изложа малко по-подробно моите възгледи.
За разлика от проф. Н. Овчаров, аз не съм археолог, а историк, и то с полувековна практика. По-голямата част от времето си през този изминат половин век съм посветил на издирване следите от културата на моя народ, пръснати по всички посоки на света, често далеч извън границите на българската държава, дори когато в нейните предели се е намирала цялата днешна Северна Гърция, Македония и Албания, а също и голяма част от Сърбия и днешна Румъния. Прекарал съм безброй дни и часове по музеи, архиви и библиотеки в много чужди страни, където все още могат да се намерят дълбоко скрити от погледа на изследователя документи и свидетелства за историята на нашия народ, избегнали по чудо целенасоченото и последователно тяхно умишлено унищожение от враговете му. Много често съм виждал на несъмнено произхождащи от нашите земи произведения на изкуството и на художествените занаяти, създавани в течение на много хилядолетия, нови етикети, прикачени в музеите и частните сбирки, придаващи им чужда идентичност, заедно с подправени данни за техния произход и тяхното местонахождение. А вместо унищожените или грижливо скритите документи от българската история, в редица граждански, църковни или манастирски архиви се предлагат на специалистите и на неспециалистите различни фалшификати, скриващи всички следи от участието на нашия народ при създаването на неговата материална и духовна култура, както и от приноса му в съкровищницата на световната култура.
Не познавам нито един народ, чиято история и чиито паметници на материална и духовна култура да са били подлагани и все още да продължават да се подлагат на тъй много манипулации и фалшификации, както нашия народ. Но това засяга също така и всички въпроси, отнасящи се за неговата идентичност – произход, обичаи, религия, език и писменост. И макар археологическите разкопки и изследвания от последните десетилетия да хвърлят обилна светлина по всички тези въпроси, все още на нашата и на световната общественост се предлагат и дори натрапват неоснователни хипотези, създадени преди сто и повече години, които отдавна са опровергани от фактите. Това, че цивилизацията и културата на Евразия възниква за първи път именно в този район, съществена част от който са нашите земи, а носител и създател на тази цивилизация и култура е населението на тези земи, не пречи на голяма част от изследователите – а това са предимно някои български учени – да отричат всякакви връзки на нашия народ с първите обитатели на земите му. Дори когато изследванията със средствата на съвременната биология установяват и доказват тяхната генетична връзка. Или когато съвременната етнография открива следите от бита и обичаите на това най-древно население, запазени в течение на много хилядолетия в нашия фолклор, музика, песни и танци. Или когато изследванията на езикознанието опровергават всички стари теории и хипотези за заменянето на „загубения поради измирането на местното население“ негов език с някакъв мним „праславянски език“, донесен от някакви си „дошли от блатата на Задкарпатието славяни“ – също както и теорията за някаква „свещена безписмовност“ на този народ, който не само е оставил най-древните писмени паметници, открити досега на европейския континент, но според сведенията на античните автори е предал тази своя писменост и на дошлите хилядолетия след създаването на тези паметници негови южни съседи.
Хипотезата за тази мнима „свещена безписмовност“ на най-древното население на нашите земи разви преди три десетилетия един известен български учен – макар и още тогава да имаше достатъчно данни от археологическите разкопки и от историческите извори, които я опровергаваха, като за писмеността на това най-старо население бяха вече излезли в чуждестранната научна преса дори немалък брой публикации, останали явно и до днес непознати на българските археолози. А да се открият остатъци от тази писменост често не е нужно дори да се копае дълбоко в земята и е достатъчно да се разглеждат внимателно скалите край неговите светилища, по които то многократно от най-древни времена е чертаело писмени знаци. Но както и редица други не повече основателни хипотези за произхода на нашия народ и неговия език, тази теория също беше наложена на българската наука със силен натиск „отгоре“. Така цяло поколение български археолози и историци, ученици и ученички на този учен, беше възпитавано в духа на тази хипотеза и я възприе напълно безмълвно по конюнктурни съображения – нали срещу ръжен не се рита! А резултатът е, че в изучаването на старите писмености българската наука днес заема едно от последните места в света – където водещи са научните изследвания в страни, нямащи нищо общо с нея, като Финландия, Канада, Нова Зеландия, САЩ и дори Япония. А на страниците на българската ежедневна преса дори срещаме написани с едри букви цитати от думи на известен български археолог, че „трябва да се забрани със закон издирването на тракийската писменост, както в САЩ са забранени проекти за перпетуум мобиле, защото траките просто нямат писменост“.

Същият археолог, изискващ прилагането на административни и полицейски мерки срещу осмелилите се не само да изследват, но и да разчетат такива „несъществуващи“ надписи, обяви откритите от него по време на разкопки в средата на българските земи забележителни художествени произведения за творби на гръцки майстори, от каквито не е известен на науката нито един повече или по-малко сходен образец. А друг, не по-малко известен наш археолог, замени българското име на местността, в която той разкопава и разкрива уникален паметник на тракийската архитектура, от Перперек на Перперикон, за да я свърже с някакво мнимо гръцко население, каквото никога не е живеело по тия места.
Но какво общо имат тези примери с темата за иманярството и колекционирането на антични предмети – произведения на изкуството?
В резултат от дейността на престъпни организации, включващи цяла система от иманяри, прекупвачи, контрабандисти и колекционери, от ограбените от българския народ негови художествени и духовни ценности най-напред се отнема тяхната връзка с творците им. Безскрупулните им грабители първо заличават у тях следите от народа, който ги е създал и от земята, където те са създадени. В търговските къщи, където става препродаването им, те получават в замяна сертификати за анонимност и неизвестен произход – или в най-добър случай на шедьоврите на тракийските златари се закача етикет за произведения на „скитското“ и дори на „гръцкото“ изкуство, независимо от това какво се разбира под тези две понятия. Туй твърде неопределено обозначение за тяхната същност и за техния произход се дава не без помощта на някои български археолози, които още от самото начало са им прикачили такъв етикет, заплащан от чуждите „любители“ по-щедро, отколкото произведенията на някакво „провинциално балканско занаятчийство“. Но дори и такава „стока със съмнителни качества“намира обикновено пласмент – както мозайките от „Вила рустика“ при Армира, откарани преди няколко години с тирове в южна посока, за да украсяват вилата на съвременен гръцки новобогаташ, по всяка вероятност презиращ от дън душа „безкултурността“ на своите северни съседи и гордеещ се с великата гръцка класическа култура.
За да стане този аспект по-понятен за всекиго, ще го илюстрирам с един пример – пример, който и мене ме потресе дълбоко, макар и в моята дългогодишна практика да съм се сблъсквал с немалко събития и дела от сходен характер. По време на последното ми пребиваване в България мой приятел много настояваше да ме запознае със свой познат, които можел да ми покаже нещо важно и интересно във връзка с научната ми работа. След като уговорихме деня и часа, той доведе при мене този свой познат – няма да споменавам името му, макар че гостът ми даде своята визитна картичка с името и адреса на своя антикварен магазин. Представи ми се с няколко думи като прекупвач и продавач на антики, които получава от първа или втора ръка – т.е. непосредствено от иманяри или от техни агенти. В качеството си на колекционер той се интересува обаче от една по-специална област от т.нар. антики: плочки с надписи от неолита, каквито в течение на няколко години можал да събере, при това в значително количество. И за да не бъде голословен, извади от голямата си чанта наистина значителен брой такива предмети – ако се не лъжа, показаните бяха 16 на брой: плочки с различни форми и големина. И те всички съдържаха надписи със странни знаци, повече или по-малко подобни на знаците върху плочката от Градешница и печата от Караново или на скалните надписи от Родопите, Сакар и Странджа. Но срещата му с мене имаше определена цел. Сам той, въпреки че се бил занимавал от доста години с такива предмети, не се счита за специалист. Иска да направи каталог на сбирката си и има нужда от сътрудничеството на специалист, за какъвто минавам и аз.
Изумлението ми от видяното е трудно за описване. Че тук аз нямах пред очите си някакви фалшификати или каквито да било подправки, беше ясно за мене от първия момент. На науката за сега са известни само два такива предмета с надписи – от Караново и Градешница, – както и откритият неотдавна керамичен фрагмент, показан за първи път на изложбата на тракийското изкуство в Бон преди две години. При това и трите са с различни писмени знаци. И изведнъж виждам пред мен цяла купчина такива предмети – а според забележката на собственика ми се показа само част от колекцията, състояща се от още много такива предмети с надписи, подобни на тях. Но за мене в случая най-изумителното беше неведението и професионалната неграмотност на колекционера, който сам не можеше да си представи каква неизмерима загуба за науката е тази сбирка от толкова разнородни предмети без всякакви данни за мястото, времето и начина на откриването им, които трябва да се съдържат в така наречения паспорт на експонатите. Без такъв паспорт те не струват и колкото техния материал – при всички тях това е обикновена печена глина или камък! А той искаше и се надяваше да получи срещу съответно заплащане моята помощ и моето сътрудничество за каталогизирането им – достойно за такава колекция!
Не зная дали след продължителния ни разговор собственикът на тези предмети можа да разбере какво престъпление не само срещу българската наука, но и срещу цялата история на човешката писменост е този вид разграбване на неоценими и невъзстановими свидетелства за духовната култура на нашия народ от най-дълбоката древност – от епохата, предшестваща зараждането на културите в Междуречието и дори Старото царство в Египет. Помъчих се да му обясня, че да му сътруднича при съставянето на каталог означава да стана съучастник в това ужасно престъпление, в което той вече не е съучастник, а един от главните престъпници, защото не само обсебва срещу минимално заплащане такива безценни предмети, но и по този начин подстрекава тяхното ограбване, а и унищожаването на всички свидетелства за тях. Разделихме се в извънредно натегната атмосфера – без да зная дали той дори и в най-малка степен можа да разбере какво непоправимо зло за нашия народ и за науката е извършил и продължава да върши.
И тук се връщаме отново към въпроса за амнистията.
Смятам, че е ясно за всеки разумен човек, че престъпната дейност, свързана с кражбата и разпродажбата на принадлежащите на нашия български народ старини, не се отнася само до материални ценности, макар и с извънредно висока пазарна стойност, безскрупулно откраднати от него. От нашия народ се отнемат и унищожават също неговите духовни ценности, създавани в течение на много хилядолетия – безброй документи и невъзстановими свидетелства за неговата идентичност и за неговия принос в световната култура. И туй обстоятелство прави всички депутати или други служебни лица, съдействащи за прокарването на оневиняваща престъпниците амнистия, независимо от тяхното частно или служебно положение и независимо от техния парламентарен имунитет, заедно с представителите на правителството и на върховната държавна и съдебна власт, които биха улеснили издаването на съответния закон, в съучастници на тази престъпна дейност и също подсъдни на българските закони.
Д-р Асен Чилингиров, Берлин




Приложение към статията (каре в средата на страницата или мото)


„...[тракът] Лин беше този, който пръв изобрети ритъма и мелодията. И след като преди това Кадъм беше пренесъл от Финикия така наречените букви, той [Лин] ги нагоди за езика на елините, придаде на всяка от тях звука и оформи писмеността... При Лин, от когото всички се възхищаваха като поет и певец, дойдоха мнозина ученици, най-прочутите от които бяха Херакъл, Тамирид и Орфей.“
Диодор Сицилийски (І в. пр. Хр.), История, кн. ІІІ, 67, 1-2
Илюстрации:

1.А. Чилингиров (Фотоснимка)
2.Печат от селищната могила при с. Караново, ІV хилядолетие пр. Хр.
3.Плочката от Градешница, ІV хилядолетие пр. Хр.
4.Керамичен фрагмент с писмени знаци – по каталога на изложбата „Траките. Златното царство на Орфей“, Бон, 23 VІІ – 28 ХІ 2004.
5.Скален надпис от Свeтилището при Белинташ, 30 км източно от Асеновград – заснимане Л. Цонев и чертеж Н. Боев.
6.Скален надпис на връх Вишеград, Сакар планина – чертеж Др. Лалчев.
7.„Несъществуващият“ за българските археолози скален надпис при с. Ситово, около 35 км южно от Пловдив. Надписът е разчетен и публикуван в Интернет от македонския археолог Васил Ильов като паметник на древния македонски език – http://unet.com.mk/ancient-makedonians/sitovo_a.htm

Други интересни статии от същия автор:
http://oshte.info/004/00104/06/1806/05.htm
http://oshte.info/004/04/2303/02.htm
http://oshte.info/004/04/2803/02.htm

също както и теорията за някаква „свещена безписмовност“ на този народ, който не само е оставил най-древните писмени паметници, открити досега на европейския континент, но според сведенията на античните автори е предал тази своя писменост и на дошлите хилядолетия след създаването на тези паметници негови южни съседи.

Тук за "свещената безписмовност" вероятно визира твърденията на чифутина Ал. Фол. Мисля, че той беше, който изтърси подобно българофобско твърдение. А го е изтърсил , вероятно, за да утвърди тезата за гръцкото влияние върху траките, което е абсолютна смешка, защото "елинската култура" е 1/1 почти, кражба от нас.
Първом Беласгите не са безписмовни. Единственият момент, когато не са писали, т.е. не са употребявали писмо е бил, когато са предавали свещените си знания на своите ученици. Ученик не е имал право да пише, защото за свещеното знание е необходим вътрешен слух (яснослушане), а не махеничното запаметяване, което изисква записване.
И понеже учениците, които са били обучавани от нас, и които впоследствие сложиха началото на "елинската култура", в отмъщение къмн своите Учители, изрекоха тази гнусна лъжа.
Защото на тях не им бе поверена тайната на жреческата ни писменост, изсечена в скалите. Ние имаме писменост, която е свещена - жреческа, и друга, която е за обикновена употреба.
И понеже често и двете писмености не са били много непонятни за елините,сме ги превеждали на техния език. За това се намират много артефакти на гръцки написани, но те не са за наша, а за тяхна употреба. Днес това нещо го наричаме "преводна литература".

http://balgarite.interbgc.com/

Точно така е - В произведението на Черноризец Храбър “О писменах” се казва: “с чертами и резами ... четяха и гадаеха”.


"четяха и гадаеха" - точно така е.
Иначе книгата изглежда обещаваща, ще я попрегледаме

А въпросния дето иска да забранява със закон издирването на тракийска писменост е Китов ...
За прекръстването на Перперек на Перпериокон от Овчаров също нямам думи. А той наскоро пак реши да му сменя името на Пергам.

А от написаното от Божидар Димитров (Теодорос Димитрис) "нямаме капка тракийска кръв" дедите ми се въртят в гробовете. Че Божо може и да няма капка такава е едно ама моите имат предимно такава!!!!!!!!!!!!!!!!1

Има един сайт на някакви сектанти, отцепили се от сектата на Гайдарски: http://www.lozata.info/?lang=bg&tab=nachalo
Там описват как ги е зарибявал.

Ето го и самия чифут Гайд:


А освен това има една плочка на 6 хил. години намерена в сегашна Румъния, която още повече прилича на шумерска. Защо не я изследват и нея тези чифутопоклоници?

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...&album=4&pos=68
Току-виж се е разбрало, че не някъде другаде, а тук е началото на шумерския клинопис. Чудя се, ако не беше Елтимир да запази някои редки сведения, утре спокойно щяха да ни изкарат даже и евреи.

Прегледах им и на тия свидетелствата и те са една трагедия .... не е работа.
Не че нещо ама може и да са се откопчили от Гайд но акъл в главата не им е дошъл и явно не знаят да отделят зърното от плявата.
Най-вероятно сега са протестантчета повечето тоест същите л****а- ми постигнал си е целта Гайд- сега са протестанти и скачат като ужилени както от глупостите му така и от съвършено верни неща (както и повечето "православни" скотове като мишока- да се прави разлика между тях и тия дето не са скотове!)

Булдозери изринаха уникално светилище

Министърът на културата сезира Борис Велчев

Силвия Георгиева

1000 кв.м от най-ранното ямно светилище в Европа, намиращо се на 5 км от Любимец и още непроучено напълно, е било изринато с булдозери от "Пътни строежи-Пловдив", съобщи шефът на Археологическия музей проф. Васил Николов. Заради вандалския акт министърът на културата Стефан Данаилов вече е сезирал главния прокурор Борис Велчев.
Разкопките на обекта са започнали още през 2000 г. като спасителни заради строящата се магистрала "Марица", но са били спрени заради липса на пари. През септември т.г. археолозите са продължили проучванията под ултиматума да освободят 15 метра от обекта до края на октомври. Имало и условие да се построи бетонна подпорна стена, разделяща непроучената част от пътното платно. Въпреки многократните уверения от Васко Василев, шеф на инвеститорския контрол "Пътинвестинженеринг", че машини няма да влизат в светилището, часове след като арехолозите напуснали обекта, 12 метра от него са били "изчистени" в дълбочина около 2 метра. В резултат поне 80 жертвени ями остават погребани завинаги за науката.
"Не помня подобно посегателство за последните 20 г., и то от държавна структура", коментира проф. Николов. По думите му е недопустимо и Изпълнителна агенция "Пътища" почти пет месеца да бави изготвянето на проект за подпорна стена, чието наличие е било условие да започнат строителните работи по новото платно.

Уникално----
Подобен праисторически феномен от преди 5400 години няма в цяла Югоизточна Европа. Поне четири столетия там са се извършвали жертвени ритуали, наоколо са намерени и 80 ценни за науката праисторически ями с керамични предмети и животински кости.

http://www.segabg.com/online/article.asp?i...id=2&id=0000604

А не е ли възможно тези юудопрофесори по история да са открили точно тук нещо доказващо много ясно древноста на нашия народ? Побеснели са от яд и това да е причината да са пуснали булдозерите. Съответно задействат държавните структури да правят магистралата, а преди това са спрели парите за консервация на светилището. Еврейщина - позната тактика. А това че става въпрос за култура от преди хилядолетия - за тях не е проблем защото такваз им е природата на чифутите : те нямат човешки черти и душа. Продали са се на демона от бездната от детството си още.

А във връзката дето Йордан е дал гледайте на каква култова простотия попаднах:
http://www.standartnews.com/bg/article.php...&article=166427
Накратко някакъв "открил" че златото от варненския некропол те не са го направили по нашите земи ами го били купили срещу сол от Мала Азия (абе направо да си бяха написали каквото мислят- че са го купували от протоевреи и то как иначе. Мамицата му и парцал гнусен на тоя вестник!!!!!!
От форума на сега: "За твое сведение магистралата се строи от турски консорциум."