www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум на Движението -> Завръщане При Родата


Страници: (4) 1 2 [3] 4  ( последно съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Завръщане При Родата
18j
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 783
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



QUOTE (Йордан_13 @ 5.2.2013, 18:30 )
QUOTE (18j @ 5.2.2013, 17:33 )
QUOTE (Vanina @  2.2.2013, 20:48 )
Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града  - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.


Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

Принципно го правя и без да съм в група. Но тогава задачите са много. И винаги ми остава работа на корем;))) Иначе изобилието земята си го дава, дори и в последната голяма суша лятото, но пък имах кайнак, откъдето да поливам. Сака си поливане.

Ти си щастливец. Мойте на времето са отсвирили тия неща и сега трябва да започваме от нулата. Сега се тръшкаме ама туйто - голямата заблуда.
Ей аз си спомням и прадядовците ми и те са ми разказвали за преди това.. В момента живееме 100 пъти по-зле от тях, ако и да не са имали ДВГ, мобифон и компютер.
Всичко ще се оправи.


--------------------
Свобода и всекиму своето!
PM
Top
Канатица
Публикувано на: 13.2.2013, 12:22
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 914
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



Млади хора късат с цивилизацията, заживяват в планината.

http://www.vbox7.com/play:e84dd2fa32
smil3dbd4e5e7563a.gif


--------------------
"Хората имат гробове, но истината няма - нея никой не може да я погребе"
PM
Top
Петър.
Публикувано на: 22.5.2013, 16:19
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 348
Участник # 5 893
Дата на регистрация: 29-March 13



Понеже темата е за завръщане При Родата,аз и моето семейство искаме да направим това.Става въпрос за закупуване на къща някъде из Балкана.Моля,ако някой знае или е чул,че се продава нещо да сподели.Няма определен регион,в който да търсим най-важното да е Балкан,както Йордан се изрази.Искаме да избегнем брокерите,че съдират кожи.От опит го казвам,защото при местенето от града в едно близко село им наброихме към 2 хиляди...
Наистина се посмях на статията, с която започва темата.


--------------------
За българите Загубата беше чужда,непозната,противна.Победата беше най-нормалното нещо,беше в природата им.Част от самите тях.Те знаеха,че Тя им принадлежи.Те идваха на този свят като Победители.
PM
Top
anti666
Публикувано на: 25.5.2013, 10:17
Quote Post












Много стари балкански къщи са си направо необитаеми. Призрачни села и махали, където някъде е кипял живот, а сега зеят празни. Много от балканските села, особено източния, а вече и централен балкан са заети от цигани. В Родопите надолу е същото положение. Преди време бяхме в едно село до Надарци, където имаше само един селски идиот. Все едно че е минала чума. Тези къщи, колкото и стабилно да са строени, ако няма хора в тях заедно с дворовете за 2-3 години стават непригодни за обитаване.И за да се нанесете там ще ви се наложи да вкарате доста пари, за да възстановите до някаква степен за живот, особено ако сте с деца. Така че избора ви е или да купите къща, в която са починали поредните дядо и баба и гражданята я продават спешно или да вземете някоя оставена къща, без да плащате нищо (или символична цена) и да я отремонтирате. Ако сте сериозни за такъв вариант, най-доброто е на място да огледате и да говорите с хората там. Някои ще са повече от доволни да ви я дадат, само и само да не се руши. Макар много балканджии са сметкаджии хора и може да попаднете на доста такива, които са загубили връзка с реалността и да ви искат някакви безумни цени. Не си губете времето с такива.

Ако изберете този вариант, да купите къща тръгнала да загива на старци, починали прези 3-4 години ще ви трябват около 10 000. 2000 максимум да дадете на собствениците за мястото (плюс таксите за бандитската репубика) и още 8 000 , за да я направите обитаема. В централен балкан е пълно с такива махали и селца.
Top
Канатица
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 914
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



Попаднах на една интересна статия за миналото и евентуално, бъдещето на българското село:
QUOTE
Лозето не ще молитва, а данъчни лостове

След еуфорията около избора на правителство с мандата на БСП, социалистите ще трябва да се заемат с главното си предизборно обещание: намирането на работа за 250 хил. души. Това означава заетостта да се върне на нивата от „тлъстите” 2007-2009 години: трудна задача, с оглед дълбините, в които е изпаднала икономиката. Новият премиер Пламен Орешарски със сигурност ще изпробва различни способи за съживяване на трудовия пазар. Той би могъл да заложи и на една доказана, макар непривична за финансист карта – насърчаване на селското стопанство.

Българският аграрен провал е повече политически, отколкото икономически. В селското стопанство беше безразборно ликвидирано почти всичко, датиращо преди 1989 г. Секторът се върна много десетилетия назад: напоителните системи са запуснати, породистите животни изклани, отраслова координация и регионална специализация няма. На празното място се образуваха няколкостотин едри арендни стопанства, които отглеждат зърно за износ и печелят милиони (по данни от 2010 г., стопанствата с оборот над 1 млн. лв. годишно у нас са 730). Първоначалното натрупване на „аграрен капитал” беше моделирано и от разпределянето на европейските субсидии на единица площ и брой домашно животно, без оглед на региона, разходите и постигнатия резултат.

Големите производители на зърно, в интерес на истината, нямат пряка вина за това, че от родните магазини изчезнаха качествените храни, които ни правеха известни в света. В същото време фактът, че ябълки и домати внасяме от чужбина, не е най-лошото, което донесе новата аграрна структура. Бизнесът със зърно направи хората на село почти ненужни. Механизираните обработки и фокусът върху външния пазар оставиха стотици хиляди не просто без работа, а без житейска перспектива.

В началото бе зърното

Сухата статистика потвърждава наличието на проблеми, макар че разказана с езика на числата, историята не звучи толкова отчайващо. През последните три години сме изнесли храни, напитки и цигари за около 3.5 млрд. евро; вносът е малко над 4 млрд. евро. Дефицитът в търговския баланс по тези статии е над 1.1 млрд. лв. за периода 2010–2012 г., показват базите данни на БНБ. Сумата безспорно е висока, но се вписва в картината на хронични търговски дефицити след въвеждането на валутния борд. Реалната загуба от вноса на храни обаче е много по-голяма и се измерва в милиарди лева пропуснати ползи. Докато чуждестранните контрагенти реализират добавената стойност на своята готова продукция сред българското население, нашият износ на суровини ощетява и индустриалното ни развитие.

По официална информация, 4.2 млн. тона зърнени храни от последната реколта, в това число 2.5 млн.т. пшеница, са напуснали страната до края на април. България винаги е изнасяла зърно, но никога не е разчитала в подобна степен на експортното зърнопроизводство. Независимо че според плана „Ран-Ът” социалистическото село „боледува от масова неефективност”, то може да се похвали с добре разклонена отраслова структура; осигурено е с аграрни специалисти. Преди Втората световна война износът на плодове или яйца в определени години надхвърля по стойност износа на зърно, четем в задълбоченото изследване на Асен Христофоров „Развитие на конюнктурния цикъл в България (1934–1939 г.)”. Тогава зърнените култури формират под 15% от стойността на аграрния износ: днес делът е доста над 20%, а заедно със слънчогледовото семе и рапицата – 45%.

Експортно ориентираното производство и износ на зърно в подобни мащаби изпразва от съдържание селскостопанската система. Механизираните обработки на монокултури не се нуждаят от ръчен труд, нито от много агрономи. Щом няма животни, няма нужда и от фураж. Синдикатите твърдят за селски райони с над 60% безработица и хипертрофията на зърнения сектор без съмнение има вина за това. Безработицата и свързаната с нея ниска покупателна сила са допълнителна пречка за инвестициите в селските райони. Намалява поземленият, трудов и паричен ресурс за отглеждане на животни и производство на храни. Зърнопроизводството за износ позволява големи мащаби, но те са за сметка на разнообразието и на дребния фермер – рядка птица в социалната структура на днешното българско село.

Зърнопроизводителите също имат своите аргументи: според браншовата организация те плащат близо милиард лева ренти годишно. Тези пари отиват директно сред населението и подкрепят изтънелите доходи на хората. Почти 60 хил. души работят на трудов договор в селата: бройката е десет пъти под селската заетост в предишни години, но пък какво би станало, ако и тя бъде загубена? А кой осигурява насъщния хляб, толкова евтин по сравнение с европейските цени? Големите арендатори допълват, че техният бизнес е плод на свободния пазар и предупреждават, че държавната намеса в икономиката крие много заплахи.

Социалното село и неговите врагове

Ключът към българския аграрен проблем се крие в това, че селското стопанство не изпълнява само икономически, а и ред социални функции. Съответно държавната политика трябва да се ориентира не толкова към максималния паричен резултат в частните стопанства, а да включи и проблемите на ландшафта, на социалната и осигурителна политика, на здравето и туризма, на природното и културно наследство, а дори и въпросите на националната сигурност.

Освен изхранване на населението – тема, излизаща извън обичайните икономически съображения, селото осигурява заетост за голяма маса хора, която ще висне на публичната шия, ако загуби поминъка си от земята и животните. Според последното преброяване, селското население в България е около 2 млн. души и след 1989 г. намалява с 1 млн. човека (и при 5 млн. селяни сме нямали подобна безработица, но това е друга тема). Част от липсващия милион емигрира в чужбина, в Турция, но поне половината се вля в нискоквалифицираната трудова армия в нашия град. Неатрактивният живот на село, в добавка към недостига на модерни трудови умения, обясняват например защо толкова много хора са заети в търговията, доскоро и в строителството. В сила е и обратният процес – закриването на промишлените предприятия значително увеличи броя на селяните по принуда.

Руският етнограф Александр Чаянов доказва, че в полунатуралните стопанства –като старото българско село, трудовите усилия приключват, когато потребностите са удовлетворени. Селското семейство спира да се „самоексплоатира”, веднага щом определените от традицията нива на производство и консумация бъдат постигнати. Тази селска идилия е обект на остри критики от редица икономисти, считащи селското стопанство до войната за изключително изостанало. Ако проследим техните аргументи (например в Румен Даскалов, „Българското общество 1878 – 1939”) обаче ще видим как главната забележка към българския селянин е, че той не е истински беден, т.е. гладен. Той е зает със своето стопанство и предлагането на наемен труд е малко, затова надниците на село са сравнително високи – съответно истински градски пролетариат така и не се образува. Щом няма кого да експлоатира, икономиката не напредва. Друга критика е, че почти всички селски стопани са дребни и никой от тях не изпъква, нито използва нова техника. За капак на всичко, селяните рядко ползват и пари.

Изостаналостта е безспорна, въпреки това едно обикновено българско селско семейство, притежаващо само 50 дка земя, е можело да покрива непосредствените си нужди и с малко повече пот да даде приемливо образование на децата. Тайната на това постижение е в „безплатния” личен труд, в отношението на собственик, в традиционната интеграция на растениевъдство и животновъдство. Хиляди български семейства днес тънат в недоимък, макар че притежават земя, която отдават под нищожна аренда и предпочитат да търсят късмет в градовете. Странна разточителност за държавата е да подпомага материално подобни хора.

Самата дума „икономика” идва от село. Ойкос се нарича самозадоволяващото се стопанство в Древна Гърция, съответно „икономика” е принципът на разумното му управление. Тази благородна наука, която при извора дискутира ползите от брака и препоръчва умерен живот и разумен труд, с времето се изражда в неспирен стремеж към безкрайна печалба. Известният икономист Карл Полани твърди, че превръщането на земята – в най-общ смисъл – в обект на покупко-продажба е големият грях на западната цивилизация.

Новият плуг

Но да се върнем на нашите селски проблеми: има ли изобщо шанс за подобрение? Експертите не откриват топлата вода – това е правено още преди 80 години. В първия месец след встъпването си в длъжност президентът Франклин Рузвелт създава Граждански корпус за опазване на околната среда, който „набира млади мъже за борба с наводнения, предотвратяване на пожари и строителство на огради, пътища и мостове в селските райони”. Малко по-късно е приет Закон за земеделско регулиране, който цели да повиши цената на зърното посредством контрол на производството и намаляване на земеделската площ. Новият курс в САЩ пресушава блата и строи язовири, но най-топлата аграрна връзка на Рузвелт е друга и за нея се споменава по-рядко. Това е Джордж Уорън, затворен в себе си професор по управление на селското стопанство, нещо като ментор на президента в първите месеци. Покрай монографиите „Люцерна” и „Млечно животновъдство” Уорън изследва движението на аграрните цени през вековете и стига до прозрението, че доларът трябва да бъде девалвиран. Рузвелт е възхитен. Този ход среща огромна опозиция сред политици и банкери, но следва стопански подем.

Всъщност през 1930-е години нашата държава не е чак толкова изостанала в аграрните дела: държавният монопол „Хранизнос” установява завишени изкупни цени на зърното и така оказва голяма подкрепа на стопаните. Държавата разчиства и натрупалите се земеделски кредити чрез Погасителната каса. Публичната Българска земеделска кооперативна банка е най-големият кредитор в страната и работи за развитието на малкия и средния бизнес, бихме казали днес. Държавен контрол на износа, преструктуриране на земеделския кредит, субсидиране на най-дребните стопани – подобни идеи ще хрумнат на загрижения политик. Впрочем съпоставката между държавното управление преди войната и в годините след идването на МВФ определено е в полза на миналото: днешните импрегнирани управленски принципи бледнеят пред находчивостта и ентусиазма на онези дни.

Потвърждава го развитата също през 1930-е мрежа за аграрни консултации: десетки лектори изнасят „сказки” по селата и съветват стопаните за практични неща – например да инвестират в метален плуг, вместо да карат с дървеното рало. Не трябва ли да изглежда така консултантът по европейски проекти? В сегашната уредба сходна държавна намеса е може би по-уместна от „комунарския манифест” на финансиста Емил Хърсев, който най-сетне се съгласи, че пазарът има дефекти, които могат да бъдат поправени само от държавата. Хърсев препоръча на България в случай на глад самозадоволяващата се трудова комуна. Такава не е изключена, но в повечето случаи няма да е нужна: българите все още имат лична земя. Те имат и свободата да избират къде да живеят и с какво да се препитават. За да се привлекат отново към селото, са нужни невиждани фискални лостове – например данъчна санкция за износ на суровини. С тристепенна система, в която първата категория на суровините ще се облага, втората на материалите ще е по-свободна, а третата на продуктите ще ползва преференции, зърнопроизводителят има стимул да развива животновъдство и индустрия и да открива работни места на село.

Самостоятелните стопани се нуждаят най-вече от благоустройство на жизнената среда, кредит, обучение, прозрачно изкупуване, държавен маркетинг – и закон за кооперирането.

Земеделие за млади и образовани 

Броят на кравите в края на миналата година намаля до 315 хил. глави: двойно по-малко, отколкото в годините на социализма. Българските свине са на изчезване, броят им се е свил шест пъти. Загубата на ниво през последните години е такава, че всеки призив за селскостопанско възраждане се приема с песимизъм. Защо да е иначе, щом България вероятно е държавата с най-много стратегически документи на глава от населението (дано поредната Стратегия, която скоро ще представи научният и бизнес съвет към земеделския министър, е нещо различно). Глух за тази логорея, българинът загуби манталитета си на селски човек, за съжаление. Сега само гладът или наистина големите пари биха го доближили пак до земята.

За щастие има и по-модерни хора, за които връщането на село е натоварено с престиж, в него има стил. Те не търсят платена работа, а създават стопанства. Някои развиват собствен бизнес и осигуряват доход на „традиционното” селско население. Множат се селата, до които достига чудото на пермакултурите –  прилежни стопани, често младежи с висши образования, в своите градини наподобяват естествения ред в екосистемите и постигат изобилни реколти от разнородни култури. Според наставниците на тази градинарска школа, ако знаеш какво правиш, и няколко декара са достатъчни за продоволствието на семейство. Въпрос на време е техните изгодни екстравагантности да се наложат по-широко.

Проблемът на пермашип градинарството е, че изисква пипкава работа, а традиционните зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство в бизнес мащаб – организиране и контрол на много хора. Производството на зърно е движение по пътя на най-малкото съпротивление. Така се оформя поредният български парадокс: безработицата на село е висока, защото на селото е нужен твърде много труд. Можем да го решим, ако приложим данъчни стимули, ако осигурим достъп до кредит и информация, както и ако по-внимателно обмислим принципите на субсидиране, които ще защитаваме в Европа.

От здравословна гледна точка, най-добрата храна за човека е тази, която е расла там, където той живее. Упражнението да изнасяме зърно и да внасяме всичко останало за ядене работи не само в наш икономически, но и в здравен, пък и социален ущърб. Бизнесът за осигуряване на качествени родни храни с лекота би погълнал „излишното” население, което в условията на демографска криза сега губи време в градовете. Това, естествено, е процес, който няма да завърши в рамките на един мандат, но поне може да започне сега. След земеделието и животновъдството, на вратата чука и горското стопанство – независимо че една трета от страната е покрита с гори, те не фигурират в името на нито едно министерство. Ако ще откриваме нови работни места, нека започнем с тези, които в момента не съществуват единствено заради управленската инерция.


--------------------
"Хората имат гробове, но истината няма - нея никой не може да я погребе"
PM
Top
Елтимир
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 17 492
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 16-July 12



Думи, думи, думи... Много думи, чиято цел е да ни изведат извън реалността.
Какви са реалните проблеми пред българското земеделие?
На първо място това са циганските банди, които по нареждане на евреите разоряват селата. Послушните правителства изпълняват еврейските заповеди и не закачат циганите.
ГМО. Тая чума, развъждана от еврейката Цветелина Бориславова унищожава българските насаждения, унищожава природата ни. И никой не смее дума да каже срещу тая мръсна еврейска кучка!
Пръскането от американски самолети. Те допълнително ни досъсипват.
Ама вие си траете и не виждате истинските опасности. Защото ви е страх. Всичките сте се насрали от страх пред евреите противни! А не ви ли е страх да живеете в един такъв адски свят? Не знам, наистина не знам какво повече да кажа. Въобразявах си, че в това Движение са останали читави и смели Българи, готови да воюват за България и за бъдещето на Българския народ. Явно съм се лъгал. Съжалявам. На всеки може да се случи да се заблуди. Искрено съжалявам, че съм вярвал в доброто. А доброто го няма, то умря.
Разсъждавайте си с икономическа терминология, но знайте, че нещата са на съвсем друго ниво. И не почнете ли да задавате правилните въпроси, никога няма да получите правилните отговори.
Приятно пътуване из еврейския икономически лабиринт. Елтимир ще устои до край, но ми е жал за децата, които обричаме на смърт с нашата страхливост, с безволието си и с опитите си да бъдем хитри. Аз ще умра, това е ясно. Всъщност ще премина в друго състояние, защото смърт няма. Но вие... Знаете ли какво вършите? Страхливци! Няма Воини. няма я непобедимата някога Орда. Няма я България. А като гледам, и Българи не останахме. Изглежда аз съм един от последните.
Йордане, можеш да ме банираш за тези думи. Но аз бях длъжен да ги напиша. Мисията ми ме задължава. Произходът и паметта на моите предци ме задължават. Аз съм длъжен да устоя докрай. А вие... виждам, че вече се предадохте пред врага. Аз няма да се предам. Ще умра прав, както са умирали предците ми. Аз съм Елтимир Тертер и това е достатъчно.


--------------------
PM
Top
Елтимир
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 17 492
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 16-July 12



Няколко думи за моя "псевдоним" Елтимир. Да, предложи го писателят Красимир Панов. Но когато говореше, той сякаш изпадна в транс. И после избягваше да се среща с мен. В същия транс са изпадали и други. Една помакиня, ясновидка от Велинград. И други, случаите са много. Всички те после ме избягваха. От страх пред онова, което са видели. Нещата тук са на духовно ниво и не знам как да ги опиша, а и не знам дали е нужно да ги описвам. А и на кого да ги опиша? Да, аз съм Елтимир. За да проследите историята на моя род, древния род на Тертерите, разровете се из историята. Само един мръсен евреин, покойният вече Димитър Радев посмя да хвърли хули срещу моя род. И плати с жестока, с мъчителна смърт за тези думи. Но искам да запомните поне едно. В древните предсказания имената България и Тертерия са били еднозначни.
А сега ме оставете поне да си умра спокойно. ...Макар Предсказанието да е друго.


--------------------
PM
Top
Канатица
Публикувано на: 15.3.2014, 22:35
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 914
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



ЛОКАЛНИ РЕШЕНИЯ ЗА ГЛОБАЛНО БЕЗРЕДИЕ

Доминик Гийе, основател на Кокопели,
сдружение, което произвежда и разпространява семена на стари сортове био-зеленчуци:
Какво всъщност представлява Първата световна война? Унищожаване на селското съсловие във
Франция и Германия, избивано на фронта. Загиват милиони селяни. Този процес на "обезлюдяване на селата" бива довършен при Втората световна война. Да прибавим към това
и синтеза на амоняк, който дава възможност да се правят бомби, а след това и производството
на химически торове. А изобретяването на иприта през Първата световна война, дава начало на производството на инсектициди, които са всъщност бойни отровни газове. С Плана Маршал през 1947 г. САЩ пристигат с тракторите, които са логично продължение на танковете. Следователно европейското земеделие е земеделие на войната.

Вандана Шива, физик, доктор по философия на науките,носителка на Алтернативната Нобелова награда през 1993 г., основателка на Навдания, Сдружение за защита на дребните индийски фермери:
Пестицидите са произлезли от войната, торовете са произлезли от войната. Замисълът е земеделието да се употреби като война срещу планетата. Това трябва да бъде отхвърлено като заблуда от миналия век. Започвайки този век ние трябва да преоткрием древната мъдрост, която ни учи как да живеем със земята.

Ана Примавези, доктор по агрономия:
Цялото конвенционално земеделие е един пакт, конвенция, съюз между две страни. Сделка между земеделието и индустрията, която след Втората световна война имаше огромни запаси от отрови на склад, предназначени да убиват враговете. Но след края на войната вече нямаше врагове за избиване. Тогава на проф. Бълок му идва фантастична идея. Той казва, че земеделието почти нищо не купува от индустрията, от време на време по някое тракторче, и това е всичко...Така че, да направим следното - да направим договор: земеделието ще купува мощни машини, химически торове, пестициди и други продукти на индустрията, индустрията ще печели от това. Земеделието ще бъде губещо, но правителството ще отдели част от данъците, като дотации, за да помогне на земеделието. Речено - сторено. Така се появяват прословутите субсидии. Естествено тази схема заработи добре в "Първия свят", който е създател на индустрията. Тук (в Бразилия – бел. моя) естествено това не действаше, защото нямаше индустрия!Така че трябваше да внасяме отвън машините и химическите продукти и да вземаме кредити за да можем да купуваме, с лихви между 20 и 25% годишно. Това беше направо отворена вена, през която изтичаше богатството на Третия святкъм Първия свят. За нас това не беше никакъв прогрес, но за тях - да! Защото САЩ например през тези годиниимаха дефицити в цялата си икономика, но я караха много добре благодарение на Третия Свят, който трябваше да плаща, да плаща, да плаща... на САЩ!

Филип Деброс, земеделец, доктор по опазване на природната среда, президент на Националната комисия по биоземеделие, към Министерството на земеделието до 2007г: След края на войната в 1946-47 г. никой не можеше да каже колко оборски тор отиваше в земята, защото това беше продукт, който отиваше от обора директно в земята и не беше обект на търговски отношения. Не фигурираше в националното счетоводство. Но все пак успяха да намерят тази информация в счетоводството на Шел Петролеум.След войната Шел търсели начин да преустроят фабриките за нитратни експлозиви в такива за производство на нитрати, за употреба в селското стопанство и искали да знаят какъв би могъл да бъде потенциалът и големината на пазара. Така става ясно, че във Франция всяка година в земята отива 120 милиона тона оборски тор. Днес даже няма и 30 милиона. Никой не си задава въпроса за последствията от изчезването на тази важна съставка, която подхранва почвата и бактериите в нея и позволява на растенията да растат без химически торове и пестициди.

Пиер Раби, основател на Колибри - движение за земята и хуманизма: Станах земеделски работник за да науча занаята и тогава забелязах, че практикуваното
земеделие беше основано на принципа на производителността и разрушението. Тогава в Севен имаше един продукт, наречен Метасистемокс, причина за много смъртни случаи и здравословни проблеми. Хора умираха заради пестицидите, други получаваха увреждания, парализи, трети ослепяваха, така че вредата беше очевидна. След употребата му виждахме много насекоми мъртви, както полезните, така и по-малко полезните - масово изтребление.
И в този момент влязох в "Съпротивата" - казах си: Ако ТОВА е земеделие, аз няма да го упражнявам.

Жоао Педро Стедиле, координатор на движението "Без земя" в Бразилия:
Нашето поколение живее в голяма дилема защото капитализмът, доминиран
днес от финансовия капитал и от мултинационалните компании наложи една форма на земеделие, където целта не е да се произвежда храна. Те искат да произвеждат стока,
за да печелят пари. Те се превърнаха в опустошители на природата, вземат от нея всичко, от което могат да се възползват. Експлоатират водата и почвата, използват продуктови технологии, чиято главна цел е да се продават на земеделците индустриални количества торове и пестициди, все по-големи машини, които елиминират работната ръка, като ограбват ресурси от питейна вода, ползвайки я за масово напояване. Тази "Зелена" революция, която е капиталистически индустриален модел прилаган в земеделието, няма бъдеще. Освен това тя е опасна за живота на планетата, защото разрушава микроорганизмите в почвата и отравя храните. Най-лошото е, че тези отрови не се разграждат. Те остават или в почвата, или
във водата, или в телата ни. Също така, интензивното въвеждане на монокултури, наложени от мултинационалните корпорации и от едрите земеделци, разрушава биоразнообразието.

Вандана Шива: Зелената революция получи Нобелова награда за мир под претекста, че новите химически технологии ще донесат ново благоденствие, а благоденствието ще донесе нов мир. Нарекоха "Зелената революция" "алтернатива на Червената революция", която се разпространяваше от Китай. Американците наистина си мислеха следното:"Разпространявайки химически продукти, ще имаме алтернатива на комунизма". Това буквално беше тяхната представа, химически продукти срещу комунизма.

Доминик Гийе: "Зелената революция" беше зелена, заради цвета на долара. Те спечелиха преди всичко много долари със Зелената революция. Но за хората от Третия свят беше ужасно, защото Зелената революция унищожи почвите, унищожи водата, унищожи въздуха. Разрушиха биоразнообразието. Преди Зелената революция съществуваха 200000 сорта ориз, след 40 години Зелена революция са останали само 50, това е. Разрушиха социалната тъкан в Индия, защото индийското земеделие е земеделие на жените, а го направиха мъжко. Направиха го чрез реколти, които са от регионално, национално и международно значение, докато преди женското земеделие хранеше семейството.

Серж Латуш, икономист, професор в университета Париж – Юг:
Икономиката в съвременния й смисъл, ще рече капитализмът, е мъжка работа. Убеден съм, че това, което съм видял в моя опит - не е случайност - няма жени в икономиката. Няма жени в икономиката, в предприятията. Карикатурно... Например в Африка в конкретния живот, това от което живее Африка, са жените. Жените обработват земята, те са които дават живот, те правят всичко най-важно. Но в момента, когато се създаде модерна плантация, там са мъжете.

Девиндер Шарма, инженер-агроном, журналист, писател – Индия:
Преди 40 години възприехме т. нар. технология на "Зелена революция". А днес у нас има най-голям брой самоубийства на земеделци в света. Всеки час двама земеделци се самоубиват някъде в Индия.

Филип Деброс: За глада, който върлуваше миналата година твърдят, че Зелената революция,
ще рече индустриалната революция е спасила населението от мизерията и глада.

Девиндер Шарма: Данните на ООН, на Световната банка, на Световната търговска организация са погрешни, защото показват, че има само 152 милиона гладуващи по света. Аз казвам, че има 135 милиона само в Индия.

Филип Деброс: Не навсякъде гладът е фатален. Той е бил предизвикан от колонизаторите.

Девиндер Шарма: През 1833 г., преди 150 години англичаните изпратили някой си лорд МакКоли в Индия. Лорд МакКоли пропътувал през цяла Индия, след това се завърнал в Англия, където написал рапорт за английския парламент, в който се казва: "Пропътувах цяла Индия, но не видях нито един просяк."

Вандана Шива: В последните 10 години заради този модел на земеделие ние загубихме 200000 фермери, които се самоубиха. Наричам това самоубийствена икономика - самоубийствена за видовете.

Филип Деброс: Ние унищожаваме планетата, на която живеем. В Индия има много селяни, които фалират. И какво правят - самоубиват се. Индивидуално или колективно. Или се натъпкват в бидонвилите. Или стават надничари на собствената си земя, продадена на банките,
с цел да могат да върнат заемите които са сключили, за да могат да платят скъпо и прескъпо за химията и генномодифицираните семена. Докато преди това селяните са използвали
собствени семена, които са си произвеждали всяка година. Така че тази Зелена революция е един огромен фарс! Всъщност, тотално бедствие.

Клод Бургиньон: Селяните използуват пестициди, за да се самоубиват. Не се убиват с пушки, убиват се с продукта, който е убил земята им. В това има много тежка символика. Винаги съм се чудел как може човек да изпие бутилка с пестицид, наистина трябва да е крайно отчаян.

Вандана Шива: Така че във всичките си форми това е самоубийствено земеделие. Никой друг вид не е бил толкова глупав колкото човешкия род, който разрушава съзнателно източника на храната си, и в същото време се мисли за много умен. ООН дефинира геноцида като съзнателно намерение за нанасяне на физическа вреда или унищожаване на група хора. Това бива причинявано на земеделците в целия свят - съзнателно желание да им навредят и да ги унищожат. Това е най-големият геноцид в света. А също и геноцид над жените, защото храната беше последната област, където жените имаха власт. Те съхраняваха семето, произвеждаха и раздаваха храната и докато жените имат тази власт, обществото е свободно и защитено.

Лидия и Клод Бургиньон основават Лаборатория за анализ на почвените микроорганизми:
Земеделците си дават сметка, че от една страна им пълнят главите с ползите от интензивното земеделие и необходимостта от използване на торове, а от друга страна виждат как съседите им изчезват, и селата обезлюдяват, виждат че резултатът от това е трагедия.Провинцията обезлюдява, създаваме пустини. Нашата община е 1700 хектара, а има само двама земеделци. Толкова им беше втълпявано, че кравата трябва да дава поне 10000л мляко годишно и всичко това в духа на училищно съревнование от сорта "кой пикае по-далече". "Еее, аз съм по-як,
пикая по-далеч от тебе." Смисълът на земеделието не е в това - земеделецът храни хората и трябва да ги храни със здрави животни и здрави растения. Но това, което всъщност правят,
е да отглеждат болни животни и болни растения. С това храним населението.

Пиер Раби: Когато се опитвам да си представя бъдещето, не го виждам само урбанистично. Не виждам как милиони хора в града ще бъдат изхранвани, без те самите да участвуват в произвеждането на собствената си храна, с обезлюдени селски райони... това е лудост. Преди тук имаше 4-5 работещи ферми, сега няма никой, всички заминаха. Немислимо е.

Лоран Марбо, земеделец, основател на АМАП де Ванв – Сдружение за подкрепа на селското земеделие: Нашето сдружение е форма на партньорство между група консуматори, загрижени за качеството на храната си, и земеделец, който произвежда главно зеленчуци, защото по принцип това е основната храна, и ги снабдява с разнообразна и чиста качествена биопродукция. Нашата дейност е да представим една равносметка в цифри. Да кажем, ето, имам нужда от 60000 евро на година, за да функционира фермата. Клиентите насреща се събират в група, достатъчна да осигури тези 60000 евро... Продаваме на цената на продукцията, не на пазарни цени. Тази практика въведохме преди 3 години и тя е решение на някои проблеми, които имах с пласирането на продукцията. Преди също произвеждахме добра продукция. Търсена, но от страна на маркетинга... Сега правя една доставка на седмица и цялата продукция е продадена, консумирана. Доставям им зеленчуци, които сме произвели заедно - те с техните пари и например миналата седмица имах 10 помощника в градината. Ако трябваше да ходя на пазара, това са три часа допълнителна работа да измия зеленчуците, да ги представя добре, да ги подредя в щайгите, да очистя жълтите листа, за да са привлекателни за клиентите. Сега това ни е спестено, зеленчуците са общи и си поделяме цялата работа. Създадохме една група преди 3 години, помолих 50 души да се присъединят. Първата година изпробвахме системата, втората година станахме 60, а сега имаме договор със 75 членове. Очакваме да станем 90 и спираме, защото няма място за повече. Виждаме, че от страна на потребителите в цяла Франция има интерес, но производителите са по-малко в сравнение с търсенето. 12 милиона население във Франция разчита на доставки от Испания, Мароко и другаде, и имаме 2-3 дена автономия на храната, нямаме резерви. Всичко това е замърсена продукция с още по-замърсяващ транспорт. И като стане дума, политиците, да, запознати са с всичко това, но не смеят много да повдигат въпроса, за да не всяват паника. Имам колеги, които заминаха в далечни изолирани райони, защото не се знае какво ще стане утре. Ако се случи глад, току-виж, пристигнала маса "скакалци", изгладнели парижанчета, които търсят да ядат, които ще ни оскубят всичко... Това си е за страх, на 12 милиона население има само 150 градинари. Преди 5 години бяха около 350- 400.



--------------------
"Хората имат гробове, но истината няма - нея никой не може да я погребе"
PM
Top
trak
Публикувано на: 16.3.2014, 11:08
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 690
Участник # 1 912
Дата на регистрация: 21-June 09



В земеделието и житвотновъдството трябва да се обърне голямо внимание също на сортовете и видовете, които се отглеждат днес.
Например кои видове домашни животни са били специафични за България и от колко вида са изместени днес. Давам пример в някой големи ЕС-страни има само един два вида пилета,свине,добитък, които се отглеждат масово, заради оптимално количество месо, което се получава от тях и поносимостта им към антибиотик. Старите местни видове са почти изчезнали. Така се създава опасна зависимост, целенасочено контролирана от външни фактори.

Същото важи и за семената. Какви видове царевица, пшеница и т н се отглеждат днес и какви са отглеждани преди. Може да се наложи да се преразгледат видовете, които съществуват и да се направят нови опити, да се пробва, дали и как ще виреят на българска земя в низини, равнини и планински региони. Семената и опита трябва директно да се вземат от Южна Америка и Азия (при технисте специфични видове като царевиица, картоф, зърнени култури..) , без междинни станции, които да дават съвети и да гледат да продадат не това, което е добро, а за което имат най-висока комисионна.
PM
Top
Канатица
Публикувано на: 16.3.2014, 11:31
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 914
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



Филип Деброс: В една ферма, която изчезва, освен фермера там са жена му и евентуално един работник, засегнато е и селското училище, механика, част от клиентите на бакалницата и всичко това прави общо 5 работни места - пряко и косвено, които изчезват заедно с фермата. И този "кръвоизлив" продължава и днес, защото губим 30-35 хиляди ферми на година. Често моят апел на тази темае глас в пустиня когато питам как може този "кръвоизлив" да се посреща с мълчание. Това са 4 милиона изчезнали фермери във Франция, хора, от които ще имаме най-голяма нужда в мига, в който хитрините няма да ни вършат работа. Хитрините са петролът и неговите продукти, химическите торове, бензина, пестицидите, пластмасата, оранжериите, отоплението. Всичко това е от петрола. Създадохме изкуствено земеделие на базата на природен ресурс, за който знаем, че е изчерпаем, а и вече е почти изчерпан.

Девиндер Шарма: Всяка минута в Европа изчезва един фермер. Представете си, че същия модел гони фермерите в Индия от земите им: 600 милиона души - къде да отидат? Икономистите ни казват,че трябва да трансформираме Ню Делхи в Ню Йорк или Бомбай в Шангхай. Ще рече, не искаме да виждаме бедните, трябва да ги експулсираме. От една страна, гоним хората от фермите, а от друга страна ги гоним и от големия град. Кажете ми, моля ви се, къде да отидат тия 600000 бедни? Никъде, нито една богата страна, било в Европа или Америка не би могла да даде работа на тези 600 милиона души. Следователно трябва да намерим система, която да позволи на тези 600 милиона да бъдат интегрирани в обществото.
Това наричам индийският модел на развитие. И той ни трябва днес. Нека си признаем - политически некоректно е, защото обръщаме гръб на западния модел на развитие. Нека бъдем сигурни, че точно това е моделът от който имаме нужда. Защото светът ще се обърне надолу с главата, когато тези 600 милиона жени и мъже се вдигнат и потърсят правата си.

Филип Деброс: В края на краищата, ако ги лишаваме от живот, може да заговорят картечниците. Защото това е голяма агресия, да не позволяваш на хората да живеят. Не трябва да се учудваме после, че има бунтове и агресия, причинени от тази опасна и нечовешка система.

Серж Латуш: Толкова шум се вдига заради няколко корабчета с емигранти. Потенциално, според днешната логика, 800 милиона африканци искат да дойдат в Европа. Унищожени са всички мотиви, които би имал един африканец, за да остане да живеее в Африка. Така че те мислят само за едно, особено по-младите в селата - "Можете ли да ни помогнете да дойдем във Франция?".


Колин Серо: Земеделците от Третия свят, оцелели от войните и самоубийствата, изгонени от земите си от индустриалното земеделие се концентрират в бидонвилите на големите градове.
А в нашите страни, наречени развити, пълнят гетата на предградията.

Филип Деброс: В много области почвата е мъртва, буквално оголиха земята. Защото вече не подхранваме почвата, а подхранваме растенията. Не връщаме на почвата обичайната й храна, какъвто е бил животинския тор, черното злато от оборите. И като разделихме, оградихме, делокализирахме продукцията, имаме сламата и житните култури в единия край, а животновъдството - в другия край на Франция.

Клод Бургиньон: На времето имаше равновесие между нивата, гората и животните. Така е създадено от край време земеделието, което унищожаваме от 50 години. Слагаме животните в единия край, натъпкваме ги във фабрики, земеделието на друго място, гората или сечем, или я култивираме като житна култура, садим дърветата в права линия. Истински кошмар!

Доминик Гийе: Ако сега престанем с химическите торове в някои региони на Франция, какво ще се получи? Няма да се получи нищо, защото земята е мъртва! Ще рече, че не живеем в пустиня като Сахара, но живеем във виртуална пустиня, защото земята ни е дала всичко, тя е изгорена, мъртва е. Тя няма да даде нищо повече. Тя дава, само защото слагаме химически торове. Всъщност живеем в пустиня, но виртуална. Един ден ще бъде може би тотална пустиня.
Особено ако петролът продължава да ни убива, защото цялото химическо земеделие е базирано на петрола.

Колин Серо: Близо до Бангалор срещнахме Нараям Ради, дребен земеделец, който преди е бил шампион в химическото интензивно земеделие, печелил много земеделски конкурси, най-добрият производител в щата Карнатака. Но както той сам казва: "Аз бях губещ". Цялата му печалба от продукцията отивала за химически торове, пестициди семена и трактори. Един ден той решава да зареже химическото земеделие и да се върне към традициите. След една-две трудни години той отново започва да произвежда, става независим, няма дългове. Той има 480 дървета и смята да сади още няколко десетки всяка година.

Нараям Ради: Не съм много богат, моята ферма е само 1,8 хектара. Произвеждаме храна за 15 души през цялата година. Освен това продаваме 15 тона плодове, 10 хиляди кокосови ореха, около 2 тона зеленчуци и 4 тона зърно годишно. Всичко това на 1,8 хектара. Ние сами си произвеждаме семената, сами си произвеждаме тор, не зависим от никого. Не хвърляме нищо.
Това е резервоар за дъждовна вода, в него се събира водата от покривите. Развъждаме също и риба. Имаме около 400 екземпляра. Така го използваме по пълноценно. Насадихме много дървета, колкото повече корени, толкова повече вода в почвата. Колкото повече паднали листа, толкова почвата е по-плодородна. В селото ми казват, че съм луд да не продавам дърветата по 10 хиляди рупии. За мене това дърво е един Бог, защото 5 пъти в годината дава плодове, които са много обогатяващ тор. Напълно безплатно имам 10 тона тор на година и дървото си стои тук. Те правят само земеделие, а ние имаме гора и земеделие. Наричаме това агро-горско стопанство. Хубава почва, богата на хумус. Мирише хубаво. Такава трябва да бъде земята. Има толкова плодове. Вижте този черен пипер, има толкова много от него. Най-добрата млечна раса в света. Мляко, което е полезно за здравето. След 10 дни ще ни даде теле. Животните трансформират биомасата в тор. След като фермерът стане автономен откъм семена и тор, земеделието става наистина лесно. Семената са главния обект на войната.Те контролират цялото население с тяхната комбина с доставка на семена. Това е студена война срещу населението, бизнесът със семена е студена война. Надявам се че до 5-6 години поне
50% от нашите фермери ще минат към нашата система.

Жоао Педро Стедиле: Съставките, необходими за обогатяване на почвата, за унищожаване на паразитите не трябва да ги търсим в химията, а в природата. Ние разбираме, че хората са оцелели, защото през всичките тези милиони години селяните са запазили и развили тези познания на природосъобразни начини на производство. Сега ние трябва да възстановим тези познания за да възстановим земеделие, съществувало хилядолетие, което се е съобразявало с
природната среда. Разбира се, това не се харесва на правителствата, защото правителствата се купуват от бизнеса. Правителствата изпълняват волята на бизнеса.

Филип Деброс: Съвременната агрономия упорито се старае да изключи колкото се може повече природни и безплатни функции от естествената екосистема, да ги замести с изкуствените, скъпи и замърсяващи петролни продукти, с продуктите на тежката индустрия, накратко с всичко това, което наричаме технически прогрес.

Жоао Педро Стедиле: Ние сега сме в процес на съпротива, за да съхраним тези познания. С нас се подиграват, третират ни като донкихотовци, които воюват срещу вятърни мелници. Но в бъдещето ние бихме могли да докажем че най-добрият начин да произвеждаме качествени продукти, които гарантират здравето на хората и запазват околната среда, е да се премине към семейно земеделие, а не към индустриалното.

MST - Движение на хората без земя. Популярна бразилска организация, която се бори да осигури на селяните земеделска земя.
Казвам се Патриция, агроном съм. От 10 години се грижа за това място. Тази област от Юга винаги е била доминирана от едрите собственици. Тази окупация, тези завоевания на земи са се осъществили с тежка борба.

Казвам се Амарилдо, син на дребни земеделци от италиански произход: Предците ми са емигрирали в Бразилия, защото са нямали земя. Научих за движението "Без Земя" през 1987 год. По време на окупацията конфликтът беше жесток, бяха нападани жени и деца. Участвувах в тази окупация. Бях арестуван, малтретиран. Минах през този път... не беше лесно. После искат да забравим... Когато влизаме в сдружението, даже близките ни приятели, приятели от детинство започнаха да се отнасят към нас като с разбойници, обществото стана враждебно, и ни гледаха с предубеждение. Аз не съм такъв, винаги съм бил работлив, честен, исках да имам в живота си това, което никога не съм могъл да имам - земя. И тогава единствения път, който намерих, беше да вляза в сдружението "Без земя" и да се боря за земя. Понякога хората си създават погрешно мнение за даден човек, и това наранява, преживял съм такива неща... бях арестуван, измъчван, и това се смесва в моите чувства... Но ние надвихме тези трудности, надвихме ги... В този лагер бяхме 1200 семейства, срещахме много проблеми: една изостанала област, без пътища, без ток, без училища. Нямахме какво да ядем по цели месеци и зависехме от това, което намирахме в природата. за да ядем, за да оцелеем. Беше наистина един тест за оцеляване който трая 2 години. Много войници тренират оцеляване в гората, ние го преживяхме реално.

Член на „Без земя“: Преди да вляза в сдружението "Без земя" съм работил много време в производството на домати, в една конвенционална система, където се използваха много пестициди. Когато научих, че тук има алтернативен начин на това производство, имах голямо желание да дойда.
Откакто съм тук, никога повече не съм използвал нито химически продукти, нито отрови, нищо.
Има огромна разлика... На времето бях млад, но вече имах проблеми със здравето заради пестицидите. Сега е съвсем различно, чувствам се в сигурност в градината, мога да взема лист салата и да го изям без проблем. Това е араукария - бор от Парана, той дава ядливи плодове както за хората, така и за животните. Той е столетно дърво, расте доста бавно. На времето Парана е била изцяло покрита с тези дървета, сега са останали малко. Тук, в нашия лагер имам доста от тях и ще ги съхраним.

Бенедикто де Лима: Откакто дойдохме тук, аз произвеждам биопродукти. Имахме вече знания, предадени ни от нашите родители. Но Зелената революция дойде с химикалите на мултинационалните корпорации, и разруши дребното земеделие. Ние последвахме този път, но го напуснахме и се върнахме към екологичното земеделие. Това е фасул в мулч от слама, но и други материали могат да се използват за мулч, при условие, че не съдържат семена. Мулчът задържа влагата и потиска плевелите. Сламеният мулч в е много полезен в градината.

Клод Бургиньон: Земеделската земя днес има лоша миризма, мъртва, негодна. Има дни когато правим проби все от мъртва почва и в края на седмицата настроението в лабораторията е на нулата. Е, разработихме методи за да съживим почвите, да заселим хора в обезлюдените региони, но е трудно, защото разрушенията са огромни в планетарен мащаб, много е тревожно, ясно е, че не смогваме. Когато завърших следването си по зоология и биохимия в Университета, започнах работа в селското стопанство. И направо бях ужасен. Учеха ни да слагаме месо в храната на кравите, да ги правим месоядни. Отглеждахме прасетата нагъсто, те си ядяха опашките, затова ги режехме. Режехме и ушите. Те продължаваха да се гризат помежду си, тогава им вадехме кучешките зъби. Слагахме камери и на записите се виждаше как прасетата се разкъсваха помежду си. Рекох си, хората са полудели. Трябваше да затваряме женските, за да не изяждат малките си, защото живееха непоносимо на гъсто. На пилетата трябваше да им режем върха на човките, иначе си раздираха кожата. Даже създадоха раса без пера, защото изчислили че има загуба на азот и сода заради перата, и създадоха пилета без пера. Обаче си дадоха сметка, че на пилетата без пера им е студено и трябваше да отопляват сградата. Това струваше по-скъпо от азота, затова върнаха перата на пилетата. Наистина, правеха се такива лудости... Някои произвеждаха правоъгълни домати, за да ги подреждат по-добре в щайгите, опитаха се да създадат правоъгълни яйца, но не успяха. С яйцето е по-трудно, защото то е в една обвивка наречена компенсаторен хиперболоид, която заема доста място.
Така че много искаха да направят кокошките да снасят правоъгълни яйца, по-практични за подреждане, но не успяха. Виждах една агрономия в делириум, луди хора! Така че в края на моето следване по онова време имаше вече една специалност по микробиология на почвите, ако исках да тръгна от базата, трябваше да започна с почвата. През третата година в тази специалност бях сам. Имах една година индивидуален курс, беше интересно, професорът беше само мой. Тогава тази специалност беше премахната, 1986 г., ще рече преди 20 години. Всяка година във Франция излизат 150 агрономи, които не знаят какво ще рече микробиология на почвите, не знаят как функционират микробите... Нищо! Като се замислите, направо невероятно! И навсякъде по света тази специалност беше премахната. Микробиологията на почвите беше премахната от програмите на агро институтите по света, така че агрономите даже не знаят, че почвата е жива. В последствие те правят пълни дивотии, защото вместо да внимават, те я заливат с пестициди и химически торове. Не знаят, че ако сложите зрънце калиева основа върху червей, той умира. Ако го сложите даже върху гърба на жаба, тя умира. Те не го знаят, не се интересуват от гледна точка на живото. Тогава решението беше да се махна, не бях съгласен с тях, по-добре беше да напусна и да се опитам да покажа, че микробиологията на почвите играе важна роля в селското стопанство. Кой познава най-добре нашата дейност и методи? Ако бяхме отишли при химиците от "Rhоne-Poulenc": "Можете ли да финансирате нашите изследвания, ние доказваме че вашите продукти убиват почвата" веднага ще кажат: "Да бе, хайде, ще ви се обадим да идем да хапнем някъде!" Никакъв шанс! Нямаше никакъв шанс да получим средства от фондове, за да докажем, че химическите продукти унищожават почвата. Никой учен не би получил финансиране за това! Значи никой учен не би работил по този въпрос! Защото няма да получи финансиране! Никой няма да му го даде! И понеже държавата вече не финансира изследователите, трябва да търсят сами, иначе няма да имат изследователска работа... И край! Изследователската работа се продава! И от този момент нататък всичко, което притеснява индустрията, никога няма да бъде обект на научни изследвания. Тогава си даваме сметка как научните изследвания се провалят. След като няма
възможност за финансиране, работата върху микробиологията на почвите, фундаменталните изследвания, които трябва да се направят, се провалят, не са възможни.
Проблемът е, че животът в почвата е почти невидим, с изключение на червеите или други по-големи животни като къртиците. Повечето организми са много малки, така че трябва оптика. Ако нямаме оптически инструменти, не можем да ги видим. Наистина, като гледаме този компост, трудно е да забележим, че е пълен с живот. На око не се забелязва нищо. От тези малки организми има голяма полза, защото те, циркулирайки, пробиват микроскопични галерии в почвата и по този начин я вентилират. Тези малки дупчици позволяват на кислорода
да проникне в почвата, да я проветри да достигне до микроорганизмите и корените. Един корен не може да расте, ако няма кислород. В същност всичко е нужно. Всеки има своята работа. И всеки е на мястото си и си върши работата. Женските снасят женски, които снасят женски, няма двуполовост, това са животински организми, които започват да се самовъзпроизвеждат щом попаднат в почвата и щом не ги убиваме с пестициди. Това е надеждата, значи земята е твърде щедра, щом приема да се съживява отново, въпреки всичко, което търпи от нас. Цялата химия, която внасяме в почвата, убива всичко това! Целият този живот се унищожава от химическите продукти. Даже някои мислят, че тези животинки са болестотворни! Мислят ги за паразити, че не е добре или че е опасно. Че е подозрително! Земята е жена, със сигурност е жена. И е много трудно да се приеме, че тя може да е жива и благодатна. Знаете ли, за да се убива, няма нужда бъдем много умни. Вземаме един тъпак, който няма нищо под каската, даваме му картечница и той изтрепва всичко живо. Но да отгледаш и възпиташ едно дете, да се грижиш за него... това е по-сложно. Да дадеш живот е по-сложно. Да убива може всеки глупак. И не струва нищо. Няма нужда от химически торове, няма нужда от индустрия и прочие, те работят за вас безплатно. Нямате нужда от нищо. Гората, природата си живее самостоятелно. И тук не става въпрос за никакви пари. Ако всички ни слушаха, мултинационалите ще загазят. Затова срещаме голяма съпротива, защото от това не се печели. Порьозността на почвата е благодарение на техните ескременти. Затова, когато вървим в гората, имаме чувството, че стъпваме върху мокет или дюшек, защото всичките тези наслоени ескременти спомагат за аерацията на почвата. Затова даже при много чести порои в гората почвата не ерозира, защото дъждовната вода попива веднага в порьозната почва и така подхранва подпочвените води. А когата почвата е изоравана, умъртвена, водата не може да попие и стават наводнения, ерозии, преливащи реки и пр. И обвиняваме дъждовете! А причината е съвсем друга - че сме унищожили почвата. Това е свят, богат на видове и малко познат. Виждаме тук една мокрица - ракообразно с много яки челюсти, тя яде дървесина, слама и други отпадъци, даже много твърди. Колемболите пък разграждат листата в почвата.
Всъщност компостът е предназначен за почвата, не за растението. Много е трудно да се приеме, защото земеделецът, лозарят използва торове, за да има добър добив. Понякога хората ни изпращат компост колкото тапа или като гранули за животни и ни казват: "Ами анализирайте този компост". От страна на химичния състав всичко е тип-топ, органична материя и прочие, но няма животинчета. Защото е бил стерилизиран. Казваме им: "Това е обогатяващ тор, но не е компост". - Но защо? Ами защото в него няма живот, няма микроорганизми, няма нищо. Няма биологична активност.

Пиер Раби: Почвите в Африка, където слънчевото излъчване е силно са стерилни от горещината на места на дълбочина 20-30 см. Под слънчевите лъчи бактериите загиват. Единственият начин да се възстанови загубата на микроорганизмите и метаболизмът на почвата е да й се достави "закваска". Добре направеният компост е бактериологична закваска за почвата и активира процесите в нея. Случвало ни се е да увеличим добива три, четири, понякога пет пъти без да сме дали и една стотинка, и то добив с много добро качество. И ако днес има 100000 фермери, които практикуват екологично земеделие,това е защото резултатите са убедителни.

Колин Серо: Пиер Раби работи много успешно. Той запознава селяните от пустинните райони на Буркина Фасо с екологичното земеделие, за да могат да оцелеят в земята си. Тук близо до Тарудан, в южната част на Мароко, сдружението на Пиер Раби "Земя и хуманизъм" организира курсове - как се прави компост изключително с местни материали и как да обогатят безплодната земя.

Клод Бургиньон: В XIX век измислиха трактора и от тогава орем земята все по-дълбоко и по-дълбоко. Така ще я унищожим. Ако само "дращим" отгоре - бива, но ако я орем дълбоко, идва ерозията и катастрофата! Проблемът е, че се сблъскваме с основен мит, който е оранта, а да се атакува един мит в човешкото общество е много трудно. Има конкурси по оран, слагат си на камините бронзова статуя на орач... Когато бях в агрономическия университет, имаше на входа огромна бронзова статуя на орач и отдолу беше написано: "Никога оранта не е достатъчно дълбока!" Това е мит! Затова се борим срещу упорството на земеделците. Да приемем, че никога повече не бива да насилваме земята. Това е израз на мъжественост - "Колкото по-голям ми е тракторът, толкова повече я продънвам и я насилвам дълбоко, толкова по-голям мъжкар съм". Дълго време трябва, за да се промени даден манталитет. Ние разрушаваме планетата от
500000 години насам и да разберат днес хората, че земята трябва да се уважава е още по-сложно от това да разберат, че трябва да уважават жената. Когато виждаме как все още се отнасят с жените на някои места, разбираме, че пътят към уважението към земята е още дълъг.
Така са свикнали да насилват, че още не са узрели за уважението.

Лидия и Клод Бургиньон: Току-що жътвата минала, и вече преобръщат земята. Почвата е на повърхността и ще бъде изсушена от слънцето докато стане време за сеитба. Вижте, това парче е така излъскано, че тревата не може да проникне в него. Този метод е много агресивен за земята. Не трябва да бъде твърда и лъскава, като че ли е от стоманобетон. Земята трябва да е зърнеста. Виждаме много добре на светлината грубите щети, нанесени от ралото. Като че ли земята кърви, както някои казват когато почвата ерозира. Толкова дълбоко е изорано, че са стигнали до червените почви отдолу. Усещате ли миризмата? Земята мирише лошо. Мирише на животинска тор. Ето слама от миналата година, още не е разложена. Толкова дълбоко е затъпкана, че не може да се разгради. Наистина мирише лошо, земята мирише на скапано. Вижте тези буци, това са геометрични структури - почва която е била компресирана. Това прави орането - почвата не е зърнеста, а на буци. Има вид на минерал. Нека вземем малко почва от гората, ще видите... Ще видим структурата на живата почва, тя е като кускус. Има много корени... Почвата е зърнеста, разпада се, като кускус е. Това е живата почва. Винаги трябва да бъде такава. А те я правят като бетон, вместо да бъде като кускус. И миризмата е различна! Изключителна миризма на гъби, докато другата почва не мирише така, защото е изгоряла на слънцето. Затова земята трябва да се уважава, защото тя създава сама структури, които позволяват на корените да проникнат, да се хранят... Колкото почвата е по-жива, толкова няма нужда от торове или други продукти, защото земята храни растенията сама. Горите растат без химически торове, без никой да им помага, и така от милиони години. Но агрономията кара хората да вярват,че без торове ще умрем от глад. Това е пропаганда, която промива мозъците на хората, че без тор нищо не никне. Съвършено погрешно! Горите си растат много добре без никакви торове. Трябва да върнем дървото на мястото му в пейзажа на селското стопанство. То беше напълно елиминирано. Хората от Beauce – обезлесен регион във Франция - няма как да имат раздробена дървесина, защото нямат дървета.

Колин Серо: Свежо смлени клонки, разстлани по земята позволяват да се отглеждат растения без оране, без тор и без поливане.

Клод Бургиньон: Ако искаш да регенерира почвата... тук тя е доста бедна, затова слагаме смлени клонки, в които се развъждат много гъби. Помириши, има силна миризма на гъби. Целия този мицел сцепва, виж как се държи. Този мицел ще храни животинките в почвата, ще създаде живот. Смляната дървесина е като дюшек, и отдолу почвата можеш да я вземеш с ръка, нямаш нужда от лопата, земята е зърнеста като кускус. И отново, това не струва нищо, просто трябва да има дървета. Виж тази жива ограда, която засадихме преди 30 години, тогава нямаше нищо, сега имаме една жива ограда, която ни снабдява с клонки за застилане в зеленчуковата градина... Ти си напълно независим, няма нужда да купуваш разни чудотворни продукти, кастриш клонките и подхранваш земята. Всеки човек може да го прави, без да му струва нищо.

Лидия и Клод Бургиньон: Това е орана земя, виждаш ли, колко ниско качество. Той ще бъде длъжен да купи химически торове, идеалната бъдеща жертва на търговците. А вижте тази крива... Той е започнал да става независим, не е добър клиент. Засяваме покривна култура и в нея ще засадим следващата култура. Така почвата е защитена през цялото лято. Ето покривната култура през лятото. Тя съхранява влагата, живите организми и в нея ще покълне следващата култура. Хората не вярват, че ще поникне но тя никне. И плевелите не могат да поникнат заради тази слама, която им пречи да покълват. И е чисто, няма нужда от хербициди. Психологически е много трудно да накараш един фермер да престане с тях, да приеме, че може да сее там където вече е засято друго. Това за него е психологически шок. "Само аз и никой друг не може да дъни земята ми!И без директното засяване ще се случат неща, които ще ми убягнат. Земята ще подивее, ще изгуби... Все неща, които не мога да контролирам." Това е то, искат да имат контрол над всичко. Да сложат природата в национални резервати, да бъде добре рамкирана, оградена. Да не остане и частица дива природа на планетата, човекът иска да всичко да е под контрол.
Вижте тези модерни сортове лоза - те не могат да се вкореняват. Коренът е срещнал бетона, не е могъл да проникне в дълбочина, израснал е встрани. Ето това е една млада лоза, ето корените й, които не могат да проникнат в земята и остават на повърхността. На 20 години я изкореняват и засаждат наново, докато виното започва да... Ето тук е същото - не само коренът не е могъл да влезе, но е бил принуден, да излезе нагоре, за да диша. Човекът си казва, за какво ми е това, даже не може да се вкорени. Чиста лудост! Нормално коренът на една лоза трябва да слиза надолу. А ние създаваме лози, чиито корени излизат на повърхността. Последна "новост"! Лудост някаква! Даже растенията нямат вече корени. Не само хората днес са без корен, но и растенията!


--------------------
"Хората имат гробове, но истината няма - нея никой не може да я погребе"
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 16.3.2014, 12:16
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 524
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Не връщаме на почвата обичайната й храна, какъвто е бил животинския тор, черното злато от оборите.
====================================================
Кво нещо е, преди години родих този термин, кога един престарял ситовец ми вика: "Момче, какво го събираш тоя боклучец", а па аз му викам: "Не е боклучец това (лайната от конете), а черно злато!"
Кво нещо е петизмерният мисловен свят, как мисъл-формите си стоят там, и който има антени да ги улови, има едно и също разбиране за нещата, че и терминология.
Добре, е, че ние, от по-младите, които обработват по един или друг начин земята се върнахме към традициите. Как го направихме, не знам, но то е така, от изкорененото дърво, едно малко коренче да остане, от него отново може да прорастне издънка.
Не избягахме, не емигрирахме, забихме здраво корени в земята и почнахме да наливаме ствола на дървото си, колкото повече го наливаме, толкова по-дебело ще става то, а корените по-дълбоки и ще устоят и на най-свирепата буря. Верно е, всяка сутрин като станем ни наболяват кокалите, от носене, мъкнене и други дейности, но от търсене на хляба мекото, за лесен живот в настоящето, страда бъдещето и поколенията след нас.
Иначе торенето с изкуствени торове го въведоха болшевиките, особено със създаването на АПК-то и пет годишният план, който трябва да се изпълни за три години и преизпълни задължително, за да има, все повече и повече, но в имането има размерност, която, кога се прекрачи следва Нямане. Затова нищо не трябва да се насилва, камо ли изнасилва.
Та в тоя ред мисли, на южния склон, при мене снега се стопи и едни коне цяла нощ щипаха от слабите зелени стръкове и създадоха много черно злато. Сега ще отида да го събера. Болшевиките вкараха изкуствените торове, за да може дъщерите им да бъдат гражданки и кога си лакират ноктите, да не ги цапат;))), а момчетата да бъдат по-аристократични, а не некви отявлени селски бекове, които миришат на тор. Обаче, аз днес ще замириша на тор;)))
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 16.3.2014, 12:18
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 524
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (trak @ 16.3.2014, 13:08 )
В земеделието и житвотновъдството трябва да се обърне голямо внимание също на сортовете и видовете, които се отглеждат днес.
Например кои видове домашни животни са били специафични за България и от колко вида са изместени днес. Давам пример в някой големи ЕС-страни има само един два вида пилета,свине,добитък които се отглеждат масово, заради оптимално количество месо, което се получава от тях. Старите местни видове са почти изчезнали. Така се създава опасна зависимост, целенасочено контролирана от външни фактори.

Същото важи и за семената. Какви видове царевица, пшеница и т н се отглеждат днес и какви са отглеждани преди. Може да се наложи да се преразгледат видовете, които съществуват и да се направят нови опити, да се пробва дали и как ще виреят на българска земя в низини, равнини и планински региони. Семената и опита трябва директно да се вземат от Южна Америка и Азия , без междинни станции, които да дават съвети и да гледат да продадат не това, което е добро, а за което имат най-висока комисиона.

Мисля, че с това, ще се справим, мисля, че все още има в планинските части, села, които са запазили традиционни български видове. Преди години в Сакар, така се сдобих със семена, от една бабичка, от пъпеши и дини, от старите ни сортове, за които не се изисква, всеки път да си купуваш семе от Монсанто;)))
PM
Top
18j
Публикувано на: 16.3.2014, 14:01
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 783
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



Ама как и в момента ако цъфнеш в някой аграрен институт в България ще ти изкарат всички семена и сортове които някога сме имали. По тия институти има хора много по-загрижени от нас за изчезналите сортове а и имаме много по усъвършенствани сортове от това което се предлага на международния пазар. Нещата не са толкова зле колкото някои си мислят. Не случайно на шимона дянков сред първите удари беше държавния аграрния институт. Но не успя. А по места има аграрни банки и клонове - имат си всичко и сортове и яйцеклетки на породи животни готови за оплождане. Само държавна воля трябва и в момента всичко може да тръгне.
Например повечето биопроизводители у нас са хора държат на тия неща и отглеждат български сортове от нашите аграрни институти. А много наши сортове се отглеждат в испания или холандия и после понякога ни ги внасят замразени недоузрели. Малоумието на глобалния европейски пазар.


--------------------
Свобода и всекиму своето!
PM
Top
Въло
Публикувано на: 16.3.2014, 21:07
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 45
Участник # 35 429
Дата на регистрация: 10-March 14



QUOTE (18j @ 16.3.2014, 16:01 )
Ама как и в момента ако цъфнеш в някой аграрен институт в България ще ти изкарат всички семена и сортове които някога сме имали. По тия институти има хора много по-загрижени от нас за изчезналите сортове а и имаме много по усъвършенствани сортове от това което се предлага на международния пазар. Нещата не са толкова зле колкото някои си мислят. Не случайно на шимона дянков сред първите удари беше държавния аграрния институт. Но не успя. А по места има аграрни банки и клонове - имат си всичко и сортове и яйцеклетки на породи животни готови за оплождане. Само държавна воля трябва и в момента всичко може да тръгне.
Например повечето биопроизводители у нас са хора държат на тия неща и отглеждат български сортове от нашите аграрни институти. А много наши сортове се отглеждат в испания или холандия и после понякога ни ги внасят замразени недоузрели. Малоумието на глобалния европейски пазар.

Наистина имаме запазени семена от стари преди отглеждали се растителни видове.Но при животните нещата не са точно така.Селекцията на животински видове от стари породи няма да стане туко-така дори и да има запазен материал.Има няколко ентусиасти в България,които се занимават с отгледжане на стари породи овце и кози главно и това трябва да се използва за в бъдеще.Доста съм мислил върху това как трябва да се подходи при възстановяването на селското стопанство.Докато при растениевъдството това е сравнително лесно и може да стане в рамките на година-две(колко му е да се изоре нива и засее-само изграждането на напоителната система ще отнеме малко повече време,но и на това има решение)то при животновъдството няма да е много лесно,просто поради биологичния цикъл на животните.Развъждането изисква време.През 80-те години сме имали 10 милиона овце,днес имаме около 800 хиляди,може и малко повече.При другите животни е същото положение.А да внасяме породи от други държави е рисково,поради възможността чуждите породи да не могат да се приспособят към нашите условия,така че ще трябва да си равъждаме главно наши си видове.По селата ще е по-лесно на хората през първите години,защото на едно село му е много по-лесно да се самоиздържа.Проблем ще има по градовете докато възстановим достатъчно на брой животни,за да можем да осигуряваме сами собствените си нужди с наше производство.Според мен за овцевъдство и козевъдство ще отнеме около 6-8 години докато за говедовъдството 8-10.Най-вероятно ще има криза през първите години за животински продукти, ама тъкмо народа да спре малко месото да му се поалкализира кръвта.
PM
Top
Канатица
Публикувано на: 17.3.2014, 10:09
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 914
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



Тия долни подлоги на Масква какви са недемократи. Няма ли някой ястреб отвъд океана да им спретне Майдан:
QUOTE
Сега актуална държавна политика у нас е да се създават добри условия за живот на село, хората да имат там препитание, добри домове, училища и здравеопазване, за да остават да живеят на село и да обработват земята. За периода 2005-2010 г. у нас беше приета и се реализира държавна програма за възраждане и развитие на беларуското село. Тя целеше да задържи хората в селските райони, като им предостави модерни технологии за обработка на земята и удобни жилища и всички други необходими за живота им съвременни условия. В резултат бяха изградени 21 агроградчета. В тези агроградчета задължително има детска градина и училище за децата, пункт за оказване на първа медицинска помощ, културен дом с библиотека, магазини, спестовна каса, поща.
Други условия са пътищата да са асфалтирани, да има водоснабдяване, а ако има възможност – и да са газифицирани. Освен това и всички други съвременни технологии за връзки с останалия свят. В тези агроградчета се построиха и много нови, съвременни, удобни за живеене жилища. Тези селища бяха изградени в селските райони и имаха за цел да задържат населението в тях, за да има кой да обработва земята и да произвежда селскостопанска продукция.
- Успяха ли? Как вашите хора откликнаха на тази държавна политика?
Н. П.: Хората възприеха добре тази политика и резултатите са налице – в тези райони вече се създават повече млади семейства и се раждат повече деца през последните години. Мисля, че главна роля тук се пада на новите и удобни жилища.
- Имате ли безработица у вас?
Н. П.: Да, имаме и безработни хора, но безработицата у нас не превишава 1 %. В момента имаме повече свободни трудови места от броя на безработните. Това е нормално, защото не винаги трудовият пазар може да предложи това, което безработният търси.


Цялата статия: http://www.dnesbg.com/ikonomika/v-belarus-...va-zemyata.html
Снимки от някакво село в Беларус: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/1...olevm38.1219146

QUOTE
Разбира се, че тук има плодове и зеленчуци. Апропо, голяма част от продуктите (около 85%) са белоруско производство. И всичко това е благодарение на програмата за импортна подкрепа. При тази програма всеки производител има право да произведе стока, идентична на импортната. И ако не отстъпва на качеството на импортния продукт и предприемачът може да обезпечи достатъчен обем от стока, то импортният аналог временно се забранява да се внася в страната. В Беларус вече има всякакви сникърси и марсове местно производство. Много са вкусни. Сладоледът също е беларуско производство. Произведен е само от натурални продукти. Никакви бои, добавки и сурогати.


--------------------
"Хората имат гробове, но истината няма - нея никой не може да я погребе"
PM
Top
0 човека преглеждат тази тема сега (0 гости, 0 анонимни)

Topic OptionsСтраници: (4) 1 2 [3] 4  Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
NoeliaGile 9/12/2018
VonRasco35 9/12/2018
BonnyKersh 9/12/2018
ShastaSchi 9/12/2018
AmberBound 9/12/2018