Честито Българско Царство!

Денят на Независимостта, твърде непопулярен в днешната република България, би трябвало да бъде един от най-важните и най-съществените и изпълнени със съдържание празници. Защото на този ден се възстановява официално Българското Царство със специален Манифест, на специално място - столицата на Второто Българско Царство - Търново, за да се покаже историческата приемственост. Тази година, разбира се, този Ден бе по-шумно и "по-дълго празнуван", при което, празнуването, не бе лишено от глупави изказвания от типа, "че днес ние не сме по независими, както преди 100 години, защото имаме отговорности към международната общност, към която принадлежим", а телевизионните и радио дебати, акцентуваха върху тезата и антитезата - "зависим" и "независим".
В крайна сметка, обаче, положителното от всичко, бе, че неколкократно бе споменат термина "България е вече Царство", "Царство България", не "република България". И никой не протестира, че този акт нарушава заветът на Левски за "чиста и свята република", никой. Изведнъж го забравиха;)))
Съвсем ясно е, защо тройната коалиция, в която парадоксално участваше и Сакскобургота, неглижираше по време на своето управление този Ден. Този Ден е Денят на възраждане на Българския Саракт, Денят на един процес прекъснат на 9 септември 1944 г.
В съзнанието на Българина идеята за Саракта трябва да стане синоним на независимост и свобода, но не само лична, (защото тя тая лична свобода, уж и демокрацията я дава), а символ именно на Държавността, която ти дава свободата да се осъществяваш в своята етнокултурна територия, развивайки своя собствен български идеен и духовен свят. Защото глобализацията осъществява корпоративно-личния интерес, разрушавайки етнокултурния, а Саракта - разрушава глобалния модел и ни дава право да възродим своята етнокултурна идентичност и да я развиваме, а не само - да я преповтаряме в традиционните й елементи. Днес, когато се говори за етнокултура, винаги се говори за некви традиции, които днес нямали место, защото светът се глобализирал. Не, светът се идиотизира. Затова е време да се взрем и осмислим собствените си ценности, за да не се превърнем и ние в идиоти. Царството е първата стъпка за възраждането на Саракта, защото Саракта има не само земен образ, той има и духовна същност, която трябва да бъде изразена. Затова в него говорим за Национална Идея и Национален Идеал, за който отделната личност работи, за да осъществи. Личността тук не е сама по себе си, абсолютизирана, както в глобализма, за да бъде идиотизирана. Тя е в една идеална хармония със себе си, защото прелива сама себе си в обществото и държавата. Държавата й дава шанс, тя да се изрази, тя да разгърне тази своя абсолютност, без да се похаби в безсмислен кариеризъм или икономически недоимък. Личността е ценност не сама за себе си, а заради себе си в другите, без да се обезличава в тях. Това е независимостта ни - да не сме ограничени в ограничението, да сме свободни, дори, когато ръцете ни са оковани в пранги. Затова на този Ден, Българското Царство възкръсва като Феникс от пепелта, като фактически ликвидира Берлинският договор.
Това става без оръжейни изстрели и без "като ангел небесен да долети и кацне на главите ни", българският княз приема да стане "цар на българите", а първия Символ на Независимостта на Царевец е Кубратовият сноп пръчки. Може ли отделната пръчка, да бъде свободна, когато е в Сноп с всички? Отговор на това, трябва да дадем всички днес, защото Българското Царство отново предстои - в нова дата и нов ден, новия българския Кан, ще обяви неговото Възшествие.

Да се знае че Русия опрощава туския дълг и урежда задълженията към Източните железници и ги прехвърля върху българската хазна. Подробност е, че сумата за откупа от 82 млн. лева, одобрена на око и с лека ръка от търговския министър Андрей Ляпчев с цел спечелване на руските симпатии, е оспорена от министъра на финансите Салабашев, изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и независимостта е 50 310 334 лева (!).

Въпреки съпротивата му, единственото, което постига след преговорите с руските външен и финансов министри Изволски и Коковцев, е разсрочване на плащането на заема от наша страна към Русия от 82 млн. лева за 75-77 години при 4.75% лихва. А за да бъде обвързването с "освободителката" ни пълно, се предлага да подпишем нова военна конвенция, с която се поставяме под руска егида. Поводът е посещението на Малинов, Фердинанд и външния министър Стефан Паприков в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 год., а примамката - Велика България, по-голяма и от Сан-Стефанска. Царят обаче усеща капана и отлага сключването на спогодбата, както и на политическата конвенция във варианта й от 20 март с.г., а на 13 юни 1909 год. е подписано и споразумението с дружеството, експлоатиращо Източните железници у нас за обезщетение от 2 111 978,55 лева, с 6-месечен срок на изплащане.

Така че братята са си братя но сиренето е с пари. Свободата си също заплащаме със Северна Добруджа и Македония и Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Така че за да бъде България свободна и независима е принудена да плаща и да граничи сама със себе си.

Да се знае - не сме длъжни на никого.