(Темата възникна от коментар в разговор за близкоизточното древнобългарско присъствие)

"Напълно са възможни реликтови езикови остатки в арамейската група от древнобългарският език. По една проста причина. Тези територии в 10 000 г. пр. хр. са част от древнобългарската държава Самар. Само, че тук стои въпроса, какъв е бил тогава българският език и какво знаем за него? За да можем кажем сега, ето, тия фрази са от древнобългарският? Понеже "Сказание за Чулман" ни свидетелства, че при процеса на формиране на Българите като етнична общност езика е търпял доста промени, понеже са се смесвали езиците на различните племена, влизали в тази общност. Едните са възприемали езика на другите, третите, само някои наречия. Езика е сложно душевно-културно понятие и със сигурност той е търпял редица промени в хилядолетията. Затова е трудно да сложим равенство между ешкеназите примерно и българите, както го прави Емил Живков-Зиези, който между впрочем, както Серафимов, Пасков и редица други, видни Тангра-отрицатели е тракизиращ ристиенин. Верно е, свитата на Аврам е отклонение от древнобългарската общност, в нея срещаме български имена, но това не значи, че евреите са българи;))) Еврейският народ се формира в една дълга борба на Тангра-отрицание, която днес наричаме Богоборчество. Неговото начало, можем да търсим в борбата на Исак с Бога, който там е посочен като "Някой". Този Бог е Тангра. Исак окуцява и става Исаак. "Окуцяването" е символ на промяната в генетичната и душевна картина, с която Исак се самоизключва от древнобългарската общност и става Исаак. Оттук нататък вече можем да търсим началото на формирането на юдейското племе."

Именно така е! Тангра няма нищо общо със смешното "богче" на евреите и опитите да се впишат в еврейската картина на света (изразена в митологията на вехтия завет) само показва, че авторите са психологически юдеизирани, били те "анти-семити" или не. Това е феноменът на "психологическото еврейство" - плод на хилядолетната пропаганда на авраамитските религии (юдеизъм, християнство, ислям), както и юдео-масонството и юдео-марксизма (комунизма) във всичките им форми.

А във връзка с посочените библейски истории, версията на "Чулман Толгау" е по-различна: там се разказва любопитната легенда за Зара (вероятно прототип на библейската "Сара"). която била жена на Къдан (= грц. Тиест), убит от брат си Атряч (Атрей), владетел на Илат. След това тя избягва в Джир (страна Близкия Изток), където се жени за Гидж-Ас (вероятно свързано с топонима арабската пустиня Хеджаз), наречен от българите Иджим, предавайки му книгата на Чулмаксъз (Залмоксис), наречен Авар-Кам (прототип на "Авраам"), който пръв записал законите на Тангра със създаденото от него "агилско писмо". Гидж-Ас възприел въпросната религия, превеждайки книгата на езика на джирците и основавайки града Наубут (града на набатеите - Петра), откъдето по-късно неговите потомци били прогонени "на края на земята" и основали там царството, което нарекли Имен (т.е. Йемен). Част от мамилците (египтяни) също приели неговата религия, а тяхната страна била наречена Кара-Имен (черен, т.е. западен Имен). (Става на дума за двете части на Сабейското царство, което е имало територии от двете страни на Червено море - както в Йемен, така и в Етиопия). Действително, според ислямските автори, сабеите са притежавали някакви древни книги на "пред-потопните пророци", а тяхното руноподобно писмо е от същия образец като това на набатеите от Петра. (Въпросната книга би могла да бъде мистериозната "Книга на Едом" (Иджим?) на древните идумеи, която според слуховете имала само две запазени копия - едното скрито в библиотеката на Ватикана, а другото - пазено в една катедрала в Прага, откъдето било откраднато през Втората световна война и по-късно текстът циркулирал из някои окултни общества в САЩ). Но дори да се възприеме на сериозно тази легенда, видно е, че става на дума не за българи, а за култури, косвено повлияни от тях. Според версията на епоса джирците и българите в Близкия Изток били избити от лабътците (юдеи), които по-късно Аудан (Артабан), братът на Даргий (Дарий) се опитал да изтреби, но царят му забранил, понеже вече бил попаднал под тяхното влияние. (Персийската държава окончателно се юдеизира по времето на Ксеркс, за което се говори във вехтозаветната книга на Юдит). А според "Чулман Толгау" лабътците мразели българите, понеже било предсказано, че "ще бъдат наказани от тяхното оръжие" (вероятно става на дума за "Буртаската Война" и описаната от Херодот скитска хегемония в Средна Азия през VІІ в.пр.н.е., за която се намеква и на много места във вехтия завет).