Още когато завърших „Парад на измяната” предположих, че ще има нейно продължение. Не се наложи да чакам дълго. В началото на март 2009 година без никакъв повод парадът на клеветите започна. Веднъж бе използван палежа на жилището ми през 2006 година, вторият път на прицел бе взета статия, публикувана през 2007-ма. Но нека да караме поред. И ако сега се спирам подробно на конкретно лице, то не е за да го разоблича. Ще ми се посредством отделните частни примери да намеря общото. Да стигна до насочващите ръчички, а защо не и да онези, които не свирят, но поръчват музиката.

Тази статия е писана на части, през интервали от по няколко години. Всяка част е била отговор на една или друга клевета, на една или друга подлост. Накрая реших, че ще е най-добре да събера всичко накуп. За по-голяма яснота и прегледност. Като, разбира се добавя и новите елементи.

Беше през лятото на 2005 година. Георги Жеков, водещ на предаването “Безкомпромисно” по телевизия СКАТ пак избълва поредната клевета срещу един от мъчениците на комунизма. Този велик “безкомпромисен” Жорко се усъмни в антикомунизма на Григор Симов, сподвижник на Илия Минев. Защото Григор бил пътувал за Австрия през 1988 година. Следователно Гришата не бил никакъв политзатворник, никакъв антикомунист и въобще бил стопроцентов комуняга. И всичко това в паузите между безкраен поток епитети.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Да видим как стоят нещата в действителност. Ами погледнете изрезката от в-к “Работническо дело” и ще разберете. Григор Симов заедно с други неудобни за властите лица, предимно активисти на НДЗПЧ бяха изгонени от България. И когато чуждите радиостанции вдигнаха шум, БТА излезе с официално изявление, че видите ли, хората сами били поискали да напуснат страната. И другарят Тодор Живков като много хуманен държавник, решил да ги пусне.

Историята е дълга, въпросите са много, но сега целта ми беше да покажа клеветническия лик на Георги Жеков. И да ви стане безпощадно ясно, че неговите предавания обслужват онези, срещу които той уж говори – комунистите.

Сега да видим какво казва самият Григор Симов в своята биографична книга „Срещу течението”:

„След десети ноември, бай Илия имаше възможност да пише и публикува всичко, каквото сметне за нужно, защото имаше средства, дадени му от чужбина, и неколко години издаваше вестник, "Свободно слово". Нямах намерение да го цитирам, но понеже по телевизия "Скат" Георги Жеков и Николай Галев, започнаха да ме наричат "комунистическо ченге", – затова тук ще цитирам мнението за мен на бай Илия Минев, от статията му "История на Независимото дружество", от вестника "Свободно слово", бр. 16, март 1992 г. стр. 2, написана от Минев: "... в последно време се шири слуха, че... Григор Симов е лансирал идеята за създаване на Независимо дружество за защита правата на човека ... Този циркулиращ слух е несъстоятелен, защото самият Григор Симов неведнъж ме е предупреждавал да не се поддавам на интригите на заинтересованите интриганти. Лично аз съм считал, считам и сега, че Григор Симов е честен човек, и че веднага след освобождаването му за трети път от затвора, дойде в дома ми в гр. Септември, през късната есен на 1987 г., пробивайки полицейския комунистически кордон, който охраняваше жилището ми, и ме попита какво да правиме... Отговорих му, че е крайно време да осъществим – учредим Независимо дружество... за която цел посочих редица имена, които да ни съдействат в тази насока. Дори спомням си за да пробием полицейската охрана на домът ми... всред калта и снега минахме все в блоковете на ТКЗС-то и му посочих пътя за гара Белово, за да избегне гара Септември. За честта на България, Григор Симов се справи блестящо с тази задача."

Това са цитатите които избрах, и нека всеки сам съди, доколко прав и искрен е Минев.”

Вярвам, че Илия Минев е бил искрен, вярвам и в искреността на стария ми приятел от затвора Гришата Симов. Но как да повярвам, че Георги Жеков е честен и искрен?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето мнение, взето от един Интернет-форум: ”Имах "честта" лицето Георги Венков Жеков, да ми бъде треньор по един не много популярен спорт хандбал. Там за пръв път се запознах с неговото "творчество".

Беше отявлен антикомунист и раздаваше на нас децата на по 13-15 години вестник АНТИ, за да сме го давали на родителите ни да го четат. При мен това нямаше никакъв проблем, защото и в нас имаше анти- настроени хора, но имаше деца, които като занесоха за първи път вестника, повече не се вяснаха на тренировки, заради забрана от родителите им.

Не мога да разбера и ще ви помоля, да ми обясните, как "отявления" антикомунист Жоро Жеков, му е било позволено след тежката парализа, която е приживял да се възстанови до такава степен, че да може едва ли не да тича наравно с нас, та дори и да прави изцепки във в-к ШОК, преди една олимпиада: "Чакам Иван Абаджиев да ме викне в националния по вдигане на тежести за Олимпиадата". Няма ли познати случаи, когато други антикомунисти, действителни, обаче умират от настинка, сливици или други елементарни болести?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Как на отявления анти-комунист, по време на комунизма, никой не му взе скромния апартамент на "опашката на коня", доста апетитно парче и мисля, не малко партийни другари са искали да поживеят малко там със семейството си от някой виден Партизански район.”

Сега още нещо за антикомунизма на Жеков. Той твърди, че родителите му били убити от комунистите, затова ги мразел. Твърди го не на чашка и на маса, а от телевизионния екран. Значи го твърди сериозно. И като говори, хората остават с впечатление, че те са били убити от ДС по времето на живковия режим. Ама дали е така?

Както всеки може да види от некролозите, публикувани във в-к „Прелом”, и двамата родители на Георги Венков Жеков умират през 2001 година. Интересно е да се каже, че „Прелом” беше издание на БДФ, организация, която Жеков особено яростно ругае.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И още едно мое старо писание, посветено на клеветника Жеков и на неговите клевети:

„ЗАКЪСНЯЛА БЕЗКОМПРОМИСНОСТ ИЛИ…

Големият антикомунист Георги Жеков, водещ на предаването “Безкомпромисно” в телевизия “СКАТ” покани бившия политзатворник Николай Галев да представи своята първа книга „В името на човека”. Похвално! Чудесно! Превъзходно! Много добре, даже отлично! Хубаво, ама много хубаво не е на хубаво – казвали старите хора. И май са били прави.

Няма невинен комунист – казва безпощадният Жоро Жеков. Всички те до един са престъпници и следва да бъдат съдени и осъдени. Не става дума за комунистическите ръководители, за бандитите и партийните секретари, а за абсолютно всички членове на БКП. Също техните близки и приятели – всички на съд и в затвора. До един! Без никакви изключения! Дали яростният Жоро не преиграва? Преди 1989 година Комунистическата партия наброяваше почти един милион души при население малко над осем милиона. Като прибавим членовете на техните семейства, цифрата става още по-внушителна. Ако вземем под внимание и факта, че членовете на БКП бяха в повечето случаи етнически българи, работата взема сериозен обрат. Лично на мен този антикомунизъм ми изглежда твърде полпотовски. В сравнение с Георги Жеков даже Йосиф Джугашвили, наречен Сталин е милосърдна сестричка.

В случая по-важно е друго. С подобни обвинения антикомунистите в България няма да станат по-големи антикомунисти, само комунистите ще втвърдят редиците си. Показана им е заплаха. И то по време, когато сегашните демократични ужаси изместиха антикомунизма и ужасите от миналото на по-заден план. За каква колония на Съветския съюз ще ми говорят, когато от подчинени на СССР ни превърнаха в безправни и безгласни роби на САЩ! Значи да сплотим комунистическите редици, да призовем хората да забравят неволите и безизходицата на днешния ден – това е антикомунизъм. Нещо не ми харесва този антикомунизъм.

Сега нека погледнем срещу кои точно комунисти воюва Жеков. Отдавна съм разбрал, че най-яростните заклеймители на абстрактния комунизъм млъкват, щом работата опре до назоваване на конкретни комунисти. Та първият конкретен комунист тук се оказа покойният Васил Иванов Златаров. Основател и бивш председател на БДФ /Български демократически форум/. Легионер със смъртна присъда, осъден втори път през 1977 година по чл. 108 и 109 от НК за създаване на организация с цел борба срещу комунистическата власт. И странно – Жоро изсипа хвалебствия за Стефан Вълков и Иван Долев, подсъдими в същия процес, получили тогава по четири години затвор, а същевременно заклейми като комунист и предател организатора на конспирацията Златаров, осъден на пет години. Понякога демократичната логика е доста странна. Като доказателство за комунизма на Златаров Жеков прочете някакъв идиотски, неиздържащ никаква критика текст, написан от комунист. От компромата ставаше ясно, че Васко Златаров бил комунистически агент, но тъй като не знаел, че е такъв, на процеса се държал не както трябва и получил смъртна присъда. След пет години заменили присъдата със строг тъмничен доживотен затвор, но Златаров още не бил научил, че е агент и продължавал да се държи неподходящо. Та трябвало да постои в затвора цели 17 години. Помня как друг такъв пишман разобличител обвини убития през 1986 година Петър Стефанов, че бил сътрудник на ДС през 1988-9 година. И даже бил получавал хонорари, за които имало разписки.

Не бе пощадена и партията на Златаров – БДФ. Това видите ли била комунистическа партия, защото известно време неин председател бил Муравей Радев, а името Муравей се превеждало от руски език като “мравка”. Муравей определено заслужава не критика, а затвор. Но не заради това, че е кръстен на своя дядо Муравей. Името идва от името на родопските мури, за които нашият Жорко явно не е чувал. Муравей Георгиев Радев следва да бъде съден като участник в престъпното правителство на циганина Иван Йорданов Костов. Легионерите от БДФ трябва пък жив да го одерат, че заради своята лична кариера Муравей пожертва Форума. Георги Жеков обърна нещата наопаки. За по-старите зрители нещата може да са ясни, за по-младите обаче не са. Кой печели от заблудата?

После Кольо Галев пое щафетата.

Следващият комунист и предател се оказа Едуард Генов. Също бивш политзатворник. Участник в бунта в Старозагорския затвор през 1969 г, получил вътрешна присъда. Един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев, изселен за тази си дейност в с. Михалково, Девинско, а накрая изгонен от България. Конкретните реални комунисти отново срамежливо се спотайваха. За комунист бе набеден Любо Собаджиев, който и депутат не успя да стане, и който умря в страшни мъки на 29 юли 2002 година. Изоставен, забравен от всички. Любо Собаджиев, анархистът от Русе, съден два пъти за вражеска дейност срещу комунизма. Ако слушаме Николай Митков Галев, най-големите комунисти ще се окажат жертвите на комунизма.

Защо целият този безкомпромисен антикомунизъм закъсня толкова много? Защо го нямаше преди 15 години, през 1992-ра, когато наистина беше нужен? Тогава Кольо Галев искаше да го оставим на мира, защото решил да си погледне живота и политиката не го интересувала повече. Прекараните в затвора 14 години му стигали. Пък Жоро Жеков още не беше се появил. Та защо чак сега? Защо не се каза нито дума за участието на комунистите при промяната на демографската карта на България? За развъждането на измислени малцинства, за заселването на цигани от съседни държави, за това, че именно комунистите положиха началото на циганизацията на страната ни. Защо не се каза нито дума за днешния демократичен геноцид над българите? Защо не се каза, че днес България е управлявана от субекти с небългарски произход и самосъзнание, че каквото правителството върши – то като по правило е насочено срещу интересите на българския народ? Защо Жеков и Галев не забелязват, че проблемът на днешния ден не е идеологически, нито партиен, а етнически? Или може би забелязват? И затова Жеков в едно от своите предавания заяви, че взривяването на влакове от турските терористи и убийствата на невинни хора всъщност не било терористична дейност, а борба против комунизма.

Същият ден, когато Георги Жеков и Николай Галев правели предаването, в печата бе обявено, че се отпускат близо милиард и половина лева бюджетни пари за стоеж на цигански жилища и за развитие на циганската култура и бит. В сумата не бяха включени средствата за социални помощи, средствата за интеграция на циганите и другите суми, предназначени за цигани. Няколко дни преди това пък официално бе обявено, че правителството няма да опрости парите за невнесените здравни вноски на онези българи, които били безработни и нямали възможност да ги внесат. Бюджетът нямал пари, поради което въпросите бедни българи ще бъдат съдени, а освен това като наказание ще бъдат лишени от медицинска помощ. Пояснявам – невнесени вноски за безплатна медицинска помощ, която тези бедни не са ползвали, тъй като не са имали пари да си платят. Защо защитниците на справедливостта Жеков и Галев не казаха нито дума за най-страшното престъпление над българската нация? Да лишиш два милиона бедни от медицинска помощ, като същевременно ги осъдиш да си платят със задна дата за неполучената от тях помощ. Да осъдиш два милиона невинни на смърт, като ги накараш да платят за своето осъждане. Да ги осъдиш заради тяхната бедност, до която ти си ги докарал, след като си откраднал всичко тяхно. Престъпление, което не е кошмарен спомен, а отвратителна, безжалостна днешна реалност. Престъпление, нямащо равно на себе си не само в българската, но и в световната история. Престъпление, извършвано от правителството на Негово Величество Симеон Втори, Цар на българите. От неговото либерално небългарско правителство в съучастие с противобългарската турска партия ДПС, извършила атентати и умъртвила невинни българи през 80-те години на ХХ век.

Почвам да си мисля, че отговорът се съдържа в самите въпроси.

Да видим какво мислят и други засегнати от словоблудството на Жеков. Реших да публикувам изцяло мнението на човек, който определено знае какво говори и пише. Открих мнението му в един Интернет форум.

„Вече в продължение на повече от три години по телевизия "Скат" се появява лицето Георги Жеков. Пред публиката то се стреми да се докаже като много голям антикомунист. В своя стремеж неговата мечта е да покаже, че е едва ли не единственият и неповторим борец срещу червените в България. Нееднократно е обиждал различни дейци на СБНЛ, както и лидерите на БНРП, като ги обвинява в служене на комунистически идеи. Многократно изтъква и своя антикомунистически произход. Но дали фактологията на нещата е такава каквато я изкарва този субект? Нека на първо време да разгледаме от какво семейство е съществото Жеков.

Майка му Ани Драндарова е тази, която заедно с още един червен велможа разписва по комунистическо време кой музикант може и кой не да има участие извън граница. Интересен факт от нейната биография е това, че заедно с баща му през шейсетте години на миналия век са на гости на ирански генерал. А всички знаем кой можеше да бъде извън Отечеството на воаяж, и то със съпруга или съпругата си. След 10.11.1989 г., започва нейната "фундаментална журналистическа" дейност като дописник във вестниците АНТИ, "Прелом" и "Демокрация". Във вестник "Демокрация", същата след едно посещение в гр. Кърджали бе заявила: "Ако живея в Кърджали ще гласувам за ДПС". От тази й реплика си личи огромното й "родолюбие". Що се отнася до нейният доказан антикомунизъм нека припомним следният факт. На 12.04.1961 г. съветският космонавт Юри Гагарин излита в космоса. Още на 13.04.1961 г. другарката възхвалява "великия космонавт" в радио Стара Загора, както и "огромния подвиг" на съветската техника. Това го прави чрез свое стихотворение, което и днес се намира в архивите на радиото.

Бащата на Георги Жеков след като е завършил руска филология, се дипломира и като външен търговец. А трябва да се знае, че до 10.11.1989 г. документите на людете, които завършваха външна търговия се одобряваха от ГК на БКП. Именно като търговец той се запознава и с въпросния ирански генерал, за който стана въпрос в началото на статията. Неговата работа е тясно свързана с "омразния" за Жеков "Кинтекс". С основание Жеков нарича СДС „Съюз на Държавна сигурност”. Но на същият брат му вече седемнадесет години работи като квестор в НС от квотата на същата организация. Нека въпросния герой, борещ се твърдо срещу комунизма отговори на още един въпрос. Защо Г. Ифандиев, А. Сираков и други говорители в "Скат", които са с по няколко интелектуални нива над него бяха уволнени от телевизията, докато той седи непоклатим на своя стол? Може би, защото собственикът на телевизията е син на "активен борец против фашизма и капитализма", и като такъв е заплашен от антикомунизма на неграмотното момче? Кои политици уважава Георги Жеков? Те са два типа - първият тип са такива като покойните И. Минев и Страхил Гичев. Моите огромни преклонения и пред двамата, но те за съжаление отдавна не са сред нас.

Има и втори тип политици, към които той изразява своите предпочитания. Такива като Петър Гогов и Янко Янков, но те пък отдавна са заявили, че повече не се занимават с политика. В същото време д-р Иван Георгиев, който на ненавършени шестнадесет години е вкаран по политически причини в затвора бил комунист.

Чрез това си действие нещастния Жеков се стреми да се покаже като единствения действащ антикомунист. За щастие поне спрямо него българският народ се показва като достатъчно интелигентен от политическа гледна точка и не му предоставя необходимия брой подписи за създаваната от него Българска антикомунистическа партия.

Нека Господ да ни пази от такива "антикомунисти".

Димитър Николов - подпредседател на БНРП„

Откъс от мое писмо, писано през март 2006 година до близък до собственика на Телевизия СКАТ: „Някой излъгал Николай Галев, че съм го наричал агент на ДС. И Кольо, с когото се познавам още от Старозагорския затвор взел да ме опровергава, като избълвал куп клевети по мой адрес. Тоест взел да опровергава нещо, което нито съм говорил, нито съм писал, нито дори съм мислил. Кольо Галев е глупак, но не е агент. Писал съм за него, но само хубави неща. Той помни, че в началото на 90-те проведохме две кампании в негова защита. И двете бяха успешни. Кольо Галев помни, че аз организирах големия /И единствен!/ митинг в Скравена през април 1990 г и го поканих лично. Щях ли да го поканя, ако го смятах за агент? Кольо си има други грехове, но тези работи са си помежду нас, бившите политзатворници. Той само се излага като дрънка глупости, подведен от онова идиотче Жеков. Та след като от екрана на СКАТ се е казало такова нещо, мисля, че е редно пак от екрана на СКАТ да се каже истината. Без заплащане. Защото аз не съм плащал, за да ме клеветят.

Впрочем аз не смятам дори Георги Жеков за агент. Познавам го от 1994 г, когато работех в редакцията на в-к "Либерален Конгрес". Носеше огромни статии и се сърдеше, когато му обяснявахме, че вестникът не е разтегателен и не можем да ги публикуваме без съкращения. Вдигаше скандали, докато главният редактор Росен Елезов един ден не го изгони като мръсно пале. Маниак и комплексар, но не е агент. Проф. Алтънков каза за него, че ако беше агент, не би им вършил толкова добра работа на комунягите. Та такива работи с агентите. Аз не съм параноик и не обявявам за агент всеки, който не ми е удобен. Досега съм отправял такова обвинение към десетина души, не повече. Като се има предвид живота ми, по-скоро съм пропуснал някого, отколкото да набедя невинен. Николай Галев обаче ми дължи извинение, защото са му подхвърлили въдица, и той се е хванал като последен балък. Може да не съм богаташ, но аз също имам своите основания за гордост от извървения път и човешко достойнство.”

В САТ, разбира се не ме поканиха до опровергая лъжите. Тоест предложиха ми направят запис с мое изказване. Но срещу две условия. Първото условие бе да си платя. По 5000 /пет хиляди/ лева на минута. И второто условие – записът да се излъчи след полунощ, в рекламния блок. Оттогава разбрах, че в България няма телевизия, радио или печатно издание, които да са извън контрол. И последните ми илюзии относно някаква журналистическа обективност и почтеност рухнаха. Ако пък Жеков реши да ме съди заради използваните от мен епитети, ще вмъкна още нещо.

Цитирам още едно мнение, този път от форума на в-к „Атака”. Нищо особено, само където още хора са на мнение, че Жеков е лице с психични проблеми. Писано е на 30 октомври 2004 година:

„Момчето го познавам отдавна (1990 година), (тогава наистина беше момче). Колекционер съм на нестандартни приятели, начело с Йоло Денев. Историята с героизма на Георги Жеков след тежко заболяване на двигателно-опорния апарат ми е позната. За това евала. Но точно в "комунистическа" болница са го спасили, въпреки неговата неистова неприязън спрямо "комунизма". В ония години параноята не беше го натиснала толкова. Цялата работа е че в СДС не го признаха за лидер и с основание го смятаха за ексцентрик и неподходящ за политическа дейност. Дълго време изнемогваше, беше безработен и се мъчеше да пробие някак си. Изглежда телефонния тероризъм му допадна, а и сигурно си пада мазохист (тогава не показваше такова отклонение), защото отнесе доста псувни по всички възможни канали и продължава да се подлага на псувни и до днес. Сигурно ще се наложи да бъде вкаран чрез прокуратурата за принудително лечение. Човекът си е сериозно болен, но и тези които му дават ефирно време също не са добре.”

Не, аз мисля, че онези, които използват Жеков за своите си цели, са си съвсем добре. Само че такава е тяхната игра.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето и самото писмо на Алтънков, за което вече споменах:

„Здравей Ангеле,

Дълго време мина откакто сме се чували и даже не те знам как си, добре ли си, с какво се занимаваш...

Сещам се за теб, а и приятелчетата Николай Галев и Жоро Жеков не те оставят на мира. Както и постъпват спрямо Еди Генов. Не мога, действително не мога да разбера какво сте им направили та са събрали толкова много злоба, яд и омраза. Към мен не постъпиха по-различно и то абсолютно без повод. Това пусто его, то затрива и поразява и рядко твори и създава.

Специално те заядоха в предаването на Жеков на 13-ти октомври. Сигурно си чул. Познавайки Жеков мисля, че ще те покани на неговото шоу ако имаш желание. Оттам нататък е твоя работа.

С Еди говорих няколко пъти по-рано, той изрично ми каза, че само е чувал за Галев, не го познава и че не иска да се занимава с тия работи. Това е и моето отношение и може би това е най-правилния подход. Да ти кажа право омръзна ми да срещам самозванци, които раздават свидетелства за благонадеждност. Първо бяха отечественофронтовците от 1945, които заявяваха безсрамно че "няма демократи извън О.Ф.". Точно същите думи употребяваше СДС в 1990-1993. Паралелно с това в емиграция непрекъснато се раздаваха свидетелства за антикомунизъм, от Гемето, от Дочев и от кой ли не, като всички вкупом и поотделно твърдяха, че те са единствените оторизирани свише да определят демократа и антикомуниста. Тази им роля продължи и след 1989-та, а сега виждам, че изглежда така е било и тук преди 9 ноември. В играта влязоха вече и хора, които се разпореждат и с национализма. Господ да ги убие, а мен да ме прости за клетвите. Ние ли сме луди, или другите?

Всичко най-хубаво, твой Алтънков”

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Утешителното за мен тогава беше, че симпатизантите на „Атака”, които са и яростни защитници на Телевизия СКАТ подкрепиха мен в конкретния случай, а не Жеков. Само че колко сили и нерви ми струваха усилията да доказвам очевидното, само аз си знам.

Да, имам своите лични основания да не изпитвам добри чувства към Георги Жеков. Имам твърде сериозни лични мотиви да се заема с разобличението на този лъжец и клеветник. Сега искам да завърша с клеветата, най-упорито и най-злобно повтаряна от него. Тя е, че през юни 2006 година съм се напил и съм се подпалил сам. При това умишлено. А после съвсем неоснователно съм почнал да обвинявам невинни хора като големия полицейски професионалист Павлин Димитров. Което пък доказвало, че съм агент на ДС. Е, това вече е върхът на идиотизма. За самия пожар съм писал достатъчно пъти и съм дал достатъчно доказателства. Имам си и документ от пожарната, имам си и сканирани вестникарски публикации, доказващи че става дума за умишлен палеж. Но нещо не ми е ясно. Не мога да разбера как заради обвинението ми, че бившият началник на ДС – Ботевград Павлин Димитров е оказвал натиск да бъдат прикрити уликите по палежа, агент на същата ДС се оказах аз. Неизповедими са пътищата Партийни, както казвахме едно време…

Да се върнем към въпроса защо Жеков и подобните му изпитват такава неистова злоба към мен и подобните ми. Позволявам си отново да цитирам проф. Алтънков:

„По въпроса за това, че не ни обичат се различавам от твоето малко фаталистично мислене. Ние не сме и много за обичане да ти кажа правото. Нито ти, нито аз, нито Еди /Едуард Генов, бел. ред./. По най-различни причини, но общото в омразата е завистта, раздразнението че още сме и ни има, независимостта и общата липса на недостойно минало (не си ли забелязал, че най-кресливите антикомунисти имат най-много скрити скелети в гардероба? По това и ще ги познаеш). Като прибавим наложилата се вече мода за раздаване на сертификати за антикомунизъм, национализъм и т. н., както и пустата българска привичка да се принизяваме един друг непрекъснато, картинката се допълва. Не мисля например, че Жеков, Галев, Ифандиев и подобните на тях играят една и съща игра, още по-малко че са вързани на една и съща сиджимка. Всеки от тях си движи негови лични работи, с ударение на "лични". И при тримата има страшно много суета, завист и наслоена омраза главно към себеподобни (французите казват, че човек е предаван само от своите!).”

Дали обаче е само това? Както споменах в самото начало, някой ми съобщи, че са написани коментари към моя статия, публикувана преди две години в сайта на Афера.бг. Коментарите бяха стандартните гадости: „Оставете го тоя Ангел Грънчаров – Алтимир, той е един алкохолик, криминален престъпник, агент на ДС, срам за националистите. Тоя му подпалиха жилището заради престъпления, и защото е човек на Службите.” Хубаво, де! Ама статията ми разобличаваше именно висши служители на същите Служби. Защо тоя реве срещу нея? И ако Службите не са намесени в палежа, защо блокираха разследването? Въпросите са много, задавал съм ги и друг път, сега няма да изброявам. Стилът приличаше малко на жековия. Но не беше той. Само ден или два преди коментарите да се появят, Жеков отново ме бе намесил някъде в своите заяжданици, като бе повторил старата си клевета. А именно, че съм се напил и съм се подпалил сам. Възможно е някой някъде да се е обадил и сценарият на клеветата да е претърпял мъничка корекция. Кой се е обадил и къде? И кой е наредил корекцията? Ето го същинския въпрос. А колкото до Жеков и жековци, до разни „танкисти”, „фелдмаршали”, „биляри” и всякакви вредни насекоми, те са без значение.

Ангел Грънчаров – Елтимир

Ботевград, 22 март 2009 година

В по-горните редове Ангел е написал "Ето мнение, взето от един Интернет-форум" Това мнение е мое и все още се подписвам под него с две ръце. Искам да пожелая успех на Ангел и да не се отказва от борбата си. Поздрав!

Благодаря ти, Скине! Ти дойде след пожара и видя с очите си как беше обгоряло цялото стълбище, и как бях успял да спра разрастването на пожара до коридора. То от километри си личи умишленият палеж, ама оня си дрънка все същите клевети. Аз наистина мога да го осъдя, имам изобилие от доказателства.
А снощи софийският областен координатор на "Атака" ми каза, че Жеков бил много близък с Илия Минев. Мога да заявя най-отговорно, че Жеков и бай Илия никога не са се срещали. жеков може да познава само и единствено паметника на Минев. Ама така е. За всичко създават фалшива история с фалшиви герои. Затова сме на такова дередже и живеем такова фалшиво подобие на живот.