http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=1411919

Интересно е да се знае.

Роско, този списък е бил пускан преди това в този форум. Макар и да е неточен, не е лошo да се знае. Всъщност, масони могат да бъдат само мъже, жените могат да бъдат свързани с тях, но не и такива. Защо - питай левитите.
Тук искам да пусна още малко инфо за събития станали през фаталните 80-те години.
Най-вече за предсказанията на Ванга. Портиерът там е бил служител към ДС. При нея често са идвали партийни величия като Людмила, Лилов, Луканов, Живков - затова са и назначили и дежурен да я бройка. При едно от посещенията си на Живков Ванга му казва, че срещу него ще стане преврат. Тя не спира дотук, но му казва и кои ще са оснoвните заговорници - Лилов, Луканов, Станишев, както и кога ще стане 1989г. Действието е средата на 80-те. По това време негов верен човек, шеф на охраната е генерал Кашев, честен мъж, който неотклонно е бил до него. Малко след това (вероятно при Ванга е имало бръмбари - СРС) Кашев мистериозно умира. Официалната версия е, че се самоубива, но дефакто е убит. Оттам нататък ръцете на еврейско-руската вихрушка са развързани. Дни преди да бъде свален, Тодор Живков е бил зомбиран с НЛП, седейки на едно мястo и глeдайки в една точка, той е уплашил дори охраната си. Ако си спомняте кадрите от прословутия пленум, на него той гледаше като отровен. Тогава си мислех, че е от изненадата, но всъщност срещу него са използвани същите психогенератори, които сега използват срещу Елтимир и хиляди други българи.
Само че Ванга е напривила още едно предсказание - че след "поганското" време, както тя се е изразила за годините в които сме сега, България ще се оправи. И то промените ще дойдат внезапно, с гръм. Българският Бог няма да остави хората, които не са се отказали от него.
И още нещо.
СРЕЩУ ЕЛТИМИР Е ИЗДАДЕНА СМЪРТНА ПРИСЪДА ОТ ГРУ. АКО НЕЩО МУ СЕ СЛУЧИ - ДА ЗНАЕТЕ ОТ КЪДЕ Е ДОШЛО.

Ето и още малко информация за този период, явно писана от служител в УБО, защото нещата се припокриват

Кариерата на един “професионалист”
Щатният партиен работник на МВР е бил назначен в УБО и в НСО, за да запази влиянието на партията в службата след 1989


Генерал Владимиров се опита да превърне в изкупителни жертви своите подчинени, прехвърляйки им изцяло отговорността за скандала, който разтресе НСО.
За онези, които познават биографията на генерала в службите това не е новина. Заличаването на следите са негов специалитет още от началото на прехода.
В края на 89-та и в началото на 90-та Владимиров е заместник на ген. Джендов, приемника на Живковия висш охранител Милушев. Тогава под прякото ръководство на двамата в Захарна фабрика са изгорени архивите на УБО. В продължение на една седмица – от 23ч. до 05ч. сутринта в огъня са хвърлени хиляди страници с документи. Сред тях са били и досиетата на секретните сътрудници на УБО, за които и до ден днешен не се знае нищо.
Унищожаването е в изпълнение на прословутата заповед на ген. Семерджиев, която “Седем” оповести. Последният, както и ген. Владимиров получават награда за това си усърдие.
Единият става вицепрезидент, а другият шеф на службата, която охранява първите политици в държавата. Назначаването на Владимиров е договорено между тогавашния лидер на опозицията д-р Желю Желев и покойния Андрей Луканов. Препоръчан е от началника си ген. Джендов, който поради сериозната си обвързаност с 6-то управление не може да остане на поста.
Биографията на Владимиров обаче дава основания на покровителите му от БКП и ДС да бъдат спокойни.
В негово лице те имат верен човек, чиито служители неотклонно следват всички стъпки на тогавашните лидери на опозицията, а после и на държавата. Но за това по-късно. Сега

Малко история

Звездата на ген. Владимиров изгрява след смъртта на ген. Кашев през пролетта на 1986. Тогава започва прекрояването на службата под прякото ръководство на Москва. В СССР перестройката е започнала, а в България вече се подготвя смяната на диктатора Живков. Три години преди да бъде свален започва подмолната реорганизация на най-вярната му служба със “самоубийството” на ген.Кашев. Идеята е, ако се стигне до сериозна криза, Живков да няма никой, на когото да се опре. Стягането на примката е започнало доста отдалеч.
Пишем думата “самоубийство” в кавички, защото няма други доказателства за случая, освен думите на ръководството на МВР. Според официалната информация генералът се е самоубил в банята на стаята си в почивния комплекс в Хисаря. Там Кашев е ползвал първата си отпуска от 11години насам. Нищо в поведението му преди това не е подсказвало за трагичната развръзка. Той е погребан в затворен ковчег, а на неговите подчинени е забранено да присъстват на пограбанието.
След Кашев в УБО започват да се вихрят хората на тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Службата все повече започва да изпада под влиянието на партийния комитет на МВР. Колкото куриозно от днешна гледна точка, толкова и показателно за тогавашната ситуация е, че партиен секретар на УБО става човек на име Сталин Друмев. Той довежда в службата своя съпартиец Ленин Симеонов да отговаря за охраната на обектите.
Излишно е да казваме, че партийните секретари нямат никакво понятие от оперитавна дейност. Тяхната задача е да стегнат политическия контрол над службата с оглед на очакваните промени, отглас от събитията в СССР. Отново трябва да напомним, че всичко, което се случва по върховете на държавата става под прякото ръководство на съветските служби за сигурност. В края на 80-те броят на съветските агенти на КГБ и ГРУ, които се намират в България е около 30 000 души. Тридесет хиляди! От тях около три хиляди са действащи офицери на щат в съветските служби за сигурност. Любопитна и не маловажна подробност е, че мнозина от тях приемат българско гражданство и остават да живеят у нас. Но това е друга необятна тема. Сега да се върнем на ген. Владимиров, който също става

Партиен секретар

Както казахме, звездата му изгрява през 80-те. Тогава той е на работа в БОИ – Бюрото за оперативно издирване, което изпълнява задачи на І-во и ІІ-ро главни управления. Работата е специфична и строго професионална – проследявания, подслушвания, боравене със специални технически средства и т.н. Владимиров обаче не добива сериозен и професионален оперативен опит, защото предпочита партийното израстване.
Първо става партиен секретар на БОИ, а след това се издига до организационен секретар на районния партиен комитет на МВР. Работата му е била да следи за партийния живот в различните партийни организации на различните министерски служби. От една страна длъжността е синекурна, но от друга е строго политическа. При това в много важен период.
След смъртта на Кашев ген. Владимиров бързо се ориентира кои са силните на деня и къде има перспектива. Под партиен натиск от службата се изместват верните на Кашев хора, а на възлови места се слагат удобни на настоящата политика на Москва. До 1988 Владимиров не е имал оперативна длъжност, а само партийна. През есента на същата година става зам.-началник на “Лична охрана”, а по-късно и шеф на отдела.
Както казахме, в началото на 90-те той е изиграл ключова роля при унищожаването на архивите, а верността му към партията и тогавашния началник на УБО ген. Джендов го изтрелва на върха. Получава възловия си пост по препоръка на партийния комитет на МВР като верен служител. На новото място той ще е особено необходим в хода на два много важни за прехода процеса

Създаването на групировките и контролът над опозицията

И двата започват веднага след падането на Живков. То е съпроводено със силни трусове в силовите министерства. В първите години процесите там не са контролирани, за да се саботира разумната приемственост и трансформацията към функциониране от тоталитарна в демократична среда. Започват нескончаеми и често безмислени реорганизации, много често не мотивирани чистки по неясни критерии, за да се осъществи безпрепятственото натрупване на “първия милион”. Държавата тотално се е оттеглила от задълженията си, а бившата БКП без съпротива успява да трансформира неограничената си до скоро политическата власт в икономическа мощ.
Опитът за еманципация на част от правителството на Филип Димитров от този дирижиран модел веднага е наказан, а Димитров свален. За никого не е тайна, че групировките са създадени с парите на комунистическата партия и под ръководството на бившите служби за сигурност. За целта се подбират младежи с криминално минало, за да бъдат лесно манипулирани или бивши спортисти, свързани със службите, какъвто е Илия Павлов.
Още тогава със създаването на групировките се започва и практиката техните босове да бъдат охранявани от служители на УБО, а после и на НСО. Освен топла връзка с подземния свят, поради своята специфика службата е важна за архитектите на прехода и за упражняване на политически контрол.
Както казахме, ген.Владимиров е плод на договорка между Желев и Луканов. Основната му задача е да назначава охраната на най-важните политически лидери. Дали от наивност или заради някаква зависимост водачите на опозицията се съгласяват без съпротива на подобно нещо. Сигурно са се плашили за живота си, а именно тази уплаха, както и изострената интонация на времето е била много умело използвана от стратезите на промяната.
Те на практика знаят всички ходове на политическите си опоненти. Кой с кого ходи, къде се среща, какво си говори. Освен това служителите на Владимиров се занимават и с чисто кадесарски мероприятия. Трупат компромати за новите политици. Ако са с чисто минало от ДС, новите или бъдещи лидери биват хващани за различни свои човешки слабости. Един е заснет в кабинета си с любовница, друг е имал навика да пие до безпаметсво, трети е проявявал прекален вкус към парите и т.н. и т.н.
Интересно е, че събирането на компромати се е прилагало и към потенциални, но все още не толкова важни политически персони. Имало е изключения от хора, които са отказвали да вършат подобна мръсна работа, но в течение на времето след 1994 те са били изхвърляни от службата. От тогава до сега възловите места в нея отново се заемат от верни партийни кадри. Важно е, че професионалистите от службите са набелязвали лица, които според тях имат политическо бъдеще и грижливо са ги “отглеждали”, събирайки компромати за тях.
Ето защо, когато през 1997 ситуацията рязко се промени ген. Владимиров остана непокътнат, въпреки партийното си минало в сектора за сигурност. И въпреки твърденията на негови подчинени, че на размирния 10 януари 1997 по негово нареждане двама служители на НСО са хвърлили две димки откъм вътрешната страна на входа на Парламента. Обгазяването започва точно, когато напрежението пред Народното събрание е започнало да утихва. Започва трошенето и паленето на коли, разбиването на стъкла, които дават основание за последвалите ексцесии и побоища над протестиращи.
Но името на генерала дори не бе споменато сред причинителите на конфликта. Той седя плътно зад президента Желев, после зад Стоянов, а сега и зад Първанов. Информацията е най-голямата му сила и единствен гарант за неговия пост. Поне за сега. Скандалите около него станаха все по-шумни, а и той все-по неудобен за хората, които държи и които го държат. Дали ще остане на постта си или не не е толкова важно.
По-важното е статутът на НСО да бъде регламентиран със закон, а сегашната й дейност коренно преобразувана. Днес състоянието в службата олицетворява сенчестия начин, по който бе проведен прехода в България. Преход, който трябваше да заличи границите между престъпници и политици, между криминалност и демократичност. Преход на добре овладян хаос, фасадност на институциите и немощна демокрация. Основното му внушение е, че последната не си струва. “По-добре си беше при комунизма. Имаме нужда от силна ръка...Бандитите са почтени, а почтените са бандити” и т.н. и т.н. До окончателната победа на олигархията.
http://64.233.183.104/search?q=cache:-5sqj...bg&ct=clnk&cd=2

Само че идва ден, в който равновесието ще бъде възстановено

Има едно друго име, което засега стои в полусянка. Любомир Шопов - син на ген. Григор Шопов, покойният вече зам. министър по линията на ДС от времето на Тодор Живков. Усещам, че най-големите ядове ще берем с него или поне с неговите хора. Ако навремето имаше някой наистина голяма, това беше Шопов. Владимиров е слаба ракия пред него. Чобанов и Драшков също. Засега можем да използваме неприязънта, която изпитват службите от страните в ЕС към агентите на руските служби в България. А тези, за които говорим, са все руски агенти.

Страхотна информация!Давайте още:)

В "Епохални времена" бяха пуснали нещо за един друг "нещастен случай":http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-15_06.html
Ако някой може, да го пусне тук, но със снимките. Снимката на сем. Коцеви е от техния некролог, преснимах я, а другата снимка е моя авторска, направих я с малък риск, но я направих.

Да SoYoung, интересна информация, а Елтимир има много такава и именно заради това, Невидимата атака е жестока и насочена конкретно срещу него.

Елтимир, радвам се, че си тук.

И палачите стават жертви

Ангел Грънчаров – Елтимир
Специално за читателите на Епохални Времена


Темата засяга не само жертвите и палачите. Не само героите и злодеите. Темата засяга всеки български гражданин. Ето как.

НСС хвърля огромни усилия за неутрализирането на старите антикомунисти. Комунизмът уж си отиде, а ресурсите на скъпото ни контраразузнаване биват използвани да блокират антикомунизма. Това е проблем не само на комунистите и на антикомунистите. Това е проблем на обществото като цяло.

Защото същото това общество плаща със своите данъци бюджета на службите. А те, вместо да се грижат за сигурността на нацията и държавата, са заети да гонят призраци. Затова ще има толкова неразкрити престъпления. Затова ще гърмят изстрели, ще падат убити и животът ни ще става все по-несигурен. Затова ще има гаври с български младежи навръх националния ни празник. Защото вече никой не брои нито за нация, нито за държава.

НСС може да не е главният виновник за положението. НСС обаче си остава главният инструмент, чрез който нещата бяха докарани дотук. Затова морален дълг на всеки българин е да работи за ликвидирането на тая зловеща служба и за нейната замяна с нормална контраразузнавателна и антитерористична служба. Иначе няма да е далеч деня, когато ще си припомним оня знаменит откъс от Бредбъри:

- Шефе, вярно ли, че някога пожарникарите вместо да палят пожарите, са ги гасили?
- Глупости! Откъде можа да ти хрумне такова нещо?

/из романа "451 градуса по Фаренхайт"/

А сега да погледнем как понякога и палачите стават жертви. На снимките виждате Васил и Ангелина Коцеви, убити от Държавна сигурност по нареждане лично на Тодор Живков. Васил Коцев бе шеф на разузнаването, та се наложи контраразузнаването да му види сметката. Май заради откритието, че някои комунисти си били открили банкови сметки при капитализма. И комунистите побързаха да видят сметката на своя съпартиец откривател. Убийците на Васил и Ангелина Коцеви и до днес работят в НСС /Национална служба "Сигурност"/, за която такива като някой си ген. Иван Драшков твърдят че няма нищо, абсолютно нищо общо със старата ДС.

През ноември 2006 година се самоуби шефът на отдел "Архиви и тайни досиета" към НРС Божидар Дойчев. С два куршума в главата. Повтарям - с два куршума.

Последваха го други. Техник, работещ в Националната разузнавателна служба се е прострелял и починал. Според НРС Иван Раков работил на обект на службата в момента, в който се прострелял със служебен пистолет "Макаров" с един куршум в областта на корема. До момента не е установено на кого се води пистолета, знае се само, че Раков е изпълнявал и охранителни функции. От НРС уточниха, че е намерено предсмъртно писмо, от което ставало ясно, че се касае за самоубийство по лични здравословни причини. Застрелял се в корема, така твърдят компетентните органи.

Мнение от Интернет форум:

"Старшина Стойно Димитров от Националната служба за охрана е открит тази сутрин прострелян в автомобила на баща му. Инцидентът е станал в квартал "Хаджи Димитър" в София. Димитров от 10 години е автомонтьор в НСО. Още не са изяснени причините за инцидента. В момента се провеждат следствено - процесуални действия от МВР. Неясно защо в тази ситуация първите съобщения за случилото са за самоубийство. На следователите май им стана навик "да самоубиват" работещите в службите.

Първо "се самоуби" бившият вътрешен министър от кабинета на Виденов Любомир Начев, след него с чуждо оръжие "се самоуби" шефът на архива в НРС Божидар Дойчев, веднага след кончината му пък в корема се гръмна колегата му специалист по информационни технологии Иван Раков. След "самоубийството" на старшина Димитров от НСС се питаме защо в българските служби работят толкова лабилни хора и каква е причината за повишената смъртност сред тях в последните няколко месеца? "

През 80-те години в Ботевград се самоуби един сервитьор. Той така се беше изхитрил, че си отрязал главата, после отишъл и се хвърлил в канала - на неколкостотин метра от самоубийството.

В същия период около Ботевград станаха и други загадъчни самоубийства. Повечето от самоубийците се хвърляха в градския канал и се давеха там. То в канала водата стига едва до глезените, ама хората се давеха. Така казваше МВР и ние трябваше да вярваме. Из града се говореше за някаква група, наречена "Железните момчета" и съставена от служители на ДС, но кой смееше да противоречи на милицията и да клевети социализма и народната власт?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

На втората снимка виждате изваждането на един такъв самоубиец. Тогава работех в градското фото. Видях какво става, взех служебния апарат и снимах. Не минаха и пет минути и дойде милиция. Извадиха лентата от апарата и я осветиха. Не бивало да се снимат подобни неща.

Не мина и месец и ме уволниха от фотото под предлог, че не съм имал специално фотографско образование. Началникът ми беше с основно, обаче за началник изобщо не се искало образование.

Впрочем темата беше за самоубийствата. Сещам се за друг случай. Навремето, през 90-те години директорът на Врачанския затвор се самоуби с три куршума в главата. С три куршума в главата! Имената на самоубийците са много, за тях се пише по вестниците, знаем ги. В задачата се пита кой е извършителят на самоубийствата?

Че "самоубийствата" не са самоубийства - то си е ясно. Обаче като гледам снимките на убитите от ДС сем. Коцеви се сещам нещо друго. В Русия видях омразата и неприязънта между ФСБ /Федералната служба за безопасност, наследник на познатото ни КГБ/ и руското разузнаване - ГРУ. Според човек, добре запознат с кухнята на Службите, омразата се насажда умишлено, за да не се обединят Службите и да се насочат срещу своите господари.

Изглежда положението в България не е по-различно от това в Русия. Дотук също нищо ново, нищо особено. Само че няма да бъде ново и няма да бъде особено, ако спрем дотук. Предлагам да продължим.

След като НСС и НРС враждуват помежду си, след като конфликтът между тях е такъв, че взема жертви, дали не можем да извадим този конфликт на светло? Нека и едните и другите си кажат каквото имат за казване, а ние ще отсъдим.

Така "самоубийствата" в България ще намалеят. Междуособиците ще престанат и усилията на Службите ще се насочи срещу реалните врагове на държавата и нацията. И не на последно място - ще се изяснят някои спорни моменти около въпроса с досиетата. А може би точно заради последното конфликтът няма да се прекрати. Вие как мислите?

Ангел Грънчаров – Елтимир

15 март 2007 година

http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-15_06.html

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Дари, благодаря!
Не видях, че си пуснала снимките, та копирах статията още веднъж. И се замислям дали да не направим нещо като антология на политическите убийства в България след 1989 година. Ето още един такъв материал, заради който странно защо Чоли и компания ме нарекоха "вербуван" и "предател". Само ще допълня, че познавах добре Здравко Даскалов, беше мой приятел. Дори ме е рисувал, той освен всичко друго беше и художник:
ЗАГИНА ЗДРАВКО ДАСКАЛОВ

http://www.isperih.narod.ru/daskalov.htm

Некрологът, поместен в германските вестници “Труд” и “24 часа” е кратък. “С дълбока скръб съобщаваме, че на 26. 07. 2005 година трагично загина Здравко Даскалов.” Отиде си един голям български националист, и ако не беше некрологът, издаден от неговите близки, ние нямаше да научим трагичната вест. Мултинационалните ни медии подобни вести не съобщават. Те пишат кой какво ял, кой какво пил, кой с кого се срещал и какво славно бъдеще ни очаква, ако ни приемат в Европейския съюз на Анадола. А Здравко Даскалов не беше случаен човек, та да подминем с безразличие вестта за гибелта му. Публицист, художник, обществен деец. Един от ръководителите на БДФ, един от хората, настоявали тази партия, наследник на СБНЛ да не изменя на своите националистически принципи. Един от малцината ветерани, търсещи нови пътища за измъкването на България от комунар-демокрадското блато.

Разбираме, че Здравко Даскалов не е умрял от болест. Загинал трагично. Той знаеше много. И не беше против да сподели част от своите знания. Даскалов например беше човекът, който се осмели да разкаже как е бил отровен неговия вуйчо Никола М. Николов, автора на “Световната конспирация”. За такива приказки не се прощава.

Днес, втори август 2005 г. Здравко Даскалов ще бъде погребан във Видин, неговия роден град. Като свеждаме чела пред паметта му, ние питаме: Отново ли започнаха политическите убийства в България? И не е ли време всички ние, които милеем за своето Отечество, най-сетне да съберем смелост и да се изправим срещу убийците. Докато още ни има.

Ангел Грънчаров - Елтимир

Ако някой може, нека да пусне снимките тук, във форума. В галерията ще се загубят сред другите снимки и няма да бъде ясно за какво става дума.
http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-15_06.html

Кои снимки бай Ангеле ? Дари е пуснала и двете от статията.

Да, аз не видях, че ги е пуснала. Изглежда сме писали едновременно и тя ме е изпреварила секунди с пускането. Няма нищо.

Ето и още един зомбиран лидер. Барух Елцин, човекът, който за няколко години превърна една мощна държава в развалина. Вижте на кадрите как се самопрекъсва и как гледа също като натровен.
http://www.youtube.com/watch?v=tdlBJcTCyTo...an%20philosophy

Само че неговият наследник е отлично запознат с методите на ГРУ и използва необходимите контрмерки. Да не говорим, че вече прибягва и до помощта на тенгриани и съответната символика, което го прави още по-неуязвим за йодейските си врагове.

Елцин изглежда на клипа точно като Тодор Живков на заседанието кога го свалиха от длъжноста Главен секретар на ЦК на БКП или на Държавния съвет. Не си спомням вече. А и на кой ли му пука какъв е бил кога го ритнаха неговите хора.